Действащия гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото
Изтегляне 0.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Общи белези на защитата и санкцията
- 32. Тежест на доказване
- 33.Обяснения на страните
Действащия ГПК показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото. Новият ГПК въвежда едно изключение процесуална дисциплина. Не е възможно да не се представят доказателства на първа инстанция. Правото за представянето има, ако е могъл да ги представи на първа инстанция се преклудира. Главното ново е ускоряване на производството чрез по – кратки и ранни преклузии. Общо учение за гражданския процес Гражданският процес цели да възстанови законосъобразното положение на материалните граждански правоотношения (ГПО), когато те не се развиват законосъобразно. Законосъобразното развитие е налице, когато между субектите (S-s) има съгласие относно възникването, съдържанието и съществуването на материалното правоотношение и тяхното поведение съответства на съдържанието на материалното правоотношение. Ежедневно, спонтанно се осъществяват милиони материални правоотношения. Те са естествени. Незаконосъобразното развитие на ГПО приема три форми. Те могат да се проявят самостоятелно, в различен ред, на тях съответстват и трите различни форми на гражданския процес (ГП-с) като защита и санкция.
Спорът е обективно явление – външно изразено несъгласие на 2 или повече S относно нещо. В съзнанието си S-s могат да имат идентична представа за това, за което спорят, но важно е какво субектите обективират. Според проф. Стамболиев в спора никога не се ражда истината! ;-) Правният спор е спор относно възникнало във времето и “може би” все още съществуващо материално ПО. Има група спорове, които гравитират към правните спорве, но не са такива – преддоговорните спорове. Те са спорове относно това как да уредим за в бъдеще отношенията. Също медиацията, арбитража за преддоговорни отношения също е възможен. Правните спорове могат да са:
Обикновено правният спор е спор и за факти и за материални правоотношения. Правните спорове могат да бъдат:
Формулата по пътя, на която ще се даде защитата е исковия ГП-с – той е съобразен със задачатада се реши правния спор. Формулата е “Дай ми фактите, за да ти дам правото!”
лишен от нещо, което му се следва. Неизпълнението на задължение е най-острата форма на незаконосъобразно развитие на ГПО. Тук ГП-с се намесва с изпълнителния.
Дейстията могат да са фактически или юридически. Тук влиза в действие обезпечителния граждански процес. Ако исковият процес има за цел да отнеме принудително от длъжника, онова, което е трябвало да престира и да даде на взискателя, обезпечителният процес има за цел да запази фактическото и юридическо status quo. Аспекти на гражданския процес.
Гражданският процес като защита и санкция ГП-с преднамира незаконосъобразно развитие на ГПО. Целта е да се възстанови законосъобразното развитие като се даде защита на правоимащия и се санкционира правонарушителя. Съотношение между защита и санкция ( сп. проф. Стамболиев такова съотношение не съществува) Приотитет на ГП-с е защитата, а санкцията идва някак си по необходимост, защото защита без санкция не е мислима. 118 КРБ – ФЛ и ЮЛ имат право на съдебна защита. Това е абстракно, конституционно право, което се проявява в ГП-с: - право на иск; - право на въззивна жалба; - право на касационна жалба ( изброяването не е изчерпателно)
Като защита<=> санкция ГП-с е различен при различните форми на незаконосъобразно развитие. Той е различен, защото трябва да бъде адекватен отговор на незаконосъобразно развитите отношения. Исковият граждански процес (ИГП-с) Всеки завършен с влязло в сила съдебно решение (СР) дава т.нар сила на пресъдено нещо (СПН – моля съкращението да не се бърка със «съществено процесуално нарушение», бел. ред) Терминът сила на пресъдено нещо е въведен от «приятелят Живко» (проф. Живко Сталев, бел. ред) през 1959. В другоезичата литература това явление се обозначава със «законна сила» /res judicata/. Колкото повече време минава, толкова повече терминът сила на пресъдено нещо е неадекватен. Лингвистичен проблем (особено за неюристите) възниква с представката «пре», вместо «при». «При» предполага присъждане, а такова е налице само, когато има притезателно право. «Пре» идва от предварително присъдено нещо. RES JUDICATA Всяко СР се ползва с такава, независимо дали е уважило иска или не. Установително действие Установява се кое какво е. Идва да измести правния спор. Установява правното положение такова, каквото съдът смята, че е. Може да е действително може и да не е. СР е задължително за страните. Непререшаемост – така се стабилизира като защита<=> санкция. При определени условия ИГ-с има още две характеристики: Конститутивно действие - когато е уважен конститутивен иск. Довежда до правна промяна. Ищецът веднага, с влизане в сила на СР получава онова, което трябва да получи. Изпълнителна сила - когато е уважен един осъдителен иск ( има за предмет притезателно право!). СР става изпълнително основание, въз основа, на него може да се извади изпълнителен лист и да се встъпи в изпълнителното производство. Изпълнителният граждански процес (Гражданско изпълнително производство – ГИП) Съдебният изпълнител принудително отнема от длъжника онова, от което той би трябвало сам да се лиши. Обезпечителният граждански процес При него не се навлиза така сериозно в правната сфера на длъжника, както при изпълнителния процес. Общи белези на защитата и санкцията. Всяка от тези форми влиза в действие по силата на диспозитивното начало, когато е поискана и дотолкова – доколкото е поискана и докогато е искана. Не съществува защита тогава, когато имащия право на защита не я е поискал. Съдът трябва да бъде сезиран – това е израз на диспозитивното начало. В иска търсещият защита трябва да определи и в какъв размер иска защитата. Във всеки момент на процеса правоимащият може да оттегли иска си. Защитата се дава от трето незаинтересовано лице. Частното съдебно изпълнение (ЧСИ) е нещо недобре обмислено в РБ. Дава възможност за страните да си из11.12.2007 Д О К А З В А Н Е Т О Проф. Огнян Стамболиев За съда доказаният факт е съществуващ, а недоказания – не е. За да е правилно едно съдебно решение (СР) трябва да съответства на събраните по делото доказателствени средства. Ако не – ще бъде отменено от апелативна или касационна инстанция. Обща постановка на доказването Доказването в ГП-с е вид историческо доказване (за О.С. няма никакво съмнение в това – и въобще той е винаги страстно убеден в това, което ни казва!). Защо е историческо доказване? Във всеки ГП-с ще бъдат доказвани факти, които са в миналото и в настоящето по някакъв начин да се доведат до знанието на съда. Доказват се факти от миналото, чрез следите оставени от тези факти в настоящето. Тези следи наричаме информационни следи. Всеки факт се осъществява в материална среда – променя я, въздейства й и оставя върху нея информационна следа. Отделен въпрос е доколко следата е достижима, но следа винаги има. В правото съществуват положителни и отрицателни факти. Договорът, сключването му, престиране са положителни факти. Длъжник в забава – отрицателен факт. При презумпцията за бащинство – липсата на бащинство би била също отрицателен факт. Положителните факти – това са случили се факти. Нещо, което се е случило. Не е възможно да се докаже отрицателен факт. Както в историята, така и в гражданския процес (винаги съм знаела, че между двете има общо!!!) подлежат на доказване само положителните факти. По изключение в закона е предвидено да се доказват отрицателни факти (макар че точно преди 2 изречения казахме, че това е невъзможно!). Отрицателните факти не могат да се доказват чрез пряко доказване. Доказват се чрез индиции – отново чрез положителни факти. Разликата между историческото доказване и доказването в ГП-с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Процесуалната дейност, по пътя на която страните и съда се стремят да формират вътрешно убеждения в съдията, че определени факти са се осъществили. А. Главно и насрещно доказване Критерият: дали страната, която го извършва носи доказателствената тежест за този факт или не - 154 ГПК Доказателствена тежест Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
Критерият е целта. ( в учебника така пише!) но както обикновено малкият гений има по-различна спиритично-романтична визия за нещата!. http://vbox7.com/play:fbc2d299
Критерият според Стамболиев не е целта, а постигнатия резултат. (Просто, но логично съждение.) Пълното доказване води до несъмнена убеденост в съзнанието на решаващия субект. A при непълното – естествено – няма такава пълна убеденост.
Насрещната страна – провежда насрещно доказване по отношение на факт А. → за факт А – 91 % - пълното доказване става непълно.
(CHAOS THEORY)!!!! Ефект на пеперудата - метафора за хаоса на динамичните системи. Това физично явление е популярно сред най-широка аудитория с умозрителното философско построение "мах от крилото на пеперуда тук може да предизвика тайфун в другия край на света”.
Обратно доказване – страната се стреми да обори предвидена в закона оборима презумпция. Крайно време е да ви се сведе божествената истина, че всяка законно оборима презумпция е силогизъм! < Ако А, то Б > Страната, която иска да се позове на нея трябва да проведе доказване, насочено към презумпциалната предпоставка. Като се докаже предпоставката – съдът ще приложи презумпцията. Доказването на презумпциалната предпоставка се нарича праводоказване ( това не означава доказване на право!). Ако праводоказването се осъществи – следва обратно доказване, че презумпциалната предпоставка не се е осъществила. В. Пряко и косвено доказване Критерий е предметът. Чрез пряко се доказват правно релевантни факти. Чрез косвено – има за предмет доказателствено релевантни факти – съдът прави извод за правно релевантите факти или за правоотношенията (дали такива има или няма). Предмет на доказване Фактите и връзката между фактите. 153 ГПК! Предмет на доказване Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Според Стамболиев второто е излишно (връзките между фактите). Предмет на доказване би могло да е обогатяването на едната страна и обедняването на другата – връзката между едното и другото също е факт от обективната действителност – подлежи на доказване и за това не е необходимо специално да се упоменава. NB! Правоотношенията не са предмет на доказване! Според „приятелят Живко” фактите са „сетивни дадености”, а правоотношенията са умозрителни дадености. Трактовката на О.С. – фактите са неща, които могат да бъдат възприети чрез човешките сетива. Правоотношенията са обективни, но не са факти, които променят материалната среда. Юридическите факти биват:
Преюдициалното правоотношение няма да бъде предмет на доказване, но предмет на доказване ще бъдат фактите, които са го предпоставили. Правните норми! – не са предмет на доказване. Т.к. съдът е длъжен да знае правото. Но понякога се поставя въпроса за доказване на правна норма или правен обичай от друга държава. Прибягва се до вещи лица, но то ще даде само текста, а българския съд ще реши КАК да приложи чуждата норма.
Обект на доказване Обектът на доказване трябва да различаваме от обсега на доказване. Обхватът на доказване е кръгът факти, които трябва да бъдат доказвани! В обхвата на доказване не попадат: 1. 155 ГПК 1. общоизвестните факти; 2. служебно известните факти; Неподлежащи на доказване факти Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.
154 (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това. 2. Безспорни факти – 153 ГПК Per argumentum a contrario от 153 - Предмет на доказване Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.
Дължимост на защита и съдействие Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. От 2 ГПК следва – какво съдът да направи, ако нищо не е доказано. След като тези факти се твърдят, а не са доказани следователно не са се осъществили – следователно претендираното право не съществува – и съдът ще постанови съдебно решение, с което ще обяви исковата молба за неоснователна. По новия ГПК съдът е длъжен да ориентира страната – кои факти трябва да се доказват 146 (1) т. 5 Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
Като динамичен фактически състав в ГП-с има хипотеза на взаимозаменяемост на елементите, за да се гарантира реализацията му. (липсва 1 изречение) Доказателства. Доказателствени средства.
Съвпадение може да има, когато даден факт е условие за действителност на друг факт. За да бъде използвано нещо като доказателствено средство в ГП-с, трябва да отговаря на 2-3-4-ри изисквания.
Видове доказателствени средства
Гласните – в устна форма – по време на съдебното заседание.. Веществени са документите и другите веществени доказателства. Преки и косвено доказателствени средства Преки – имат приоритет – ако преки доказателствени средства не могат да бъдат събрани – ще се ползват косвени. Преките – носят информация за правно релевантни факти. Чрез тях се доказва пряко. Косвени (индиции) – носят информация за доказателства за правно релевантни факти. Доказателствено релевантен факт – факт, от който съдът може да си направи извод за правно релевантен факт. Чрез доказателствено релевантия факт доказваме правно релевантния. А от правно релевантния факт правим извод за материалното правоотношение. Първични и производни доказателствени средства Първични – пряк резултат от осъществен в миналото и подлежащ на доказване факт – т.е. – първично доказателствено средство е следата, чрез която фактът до нас в настоящето. Вторични – възпроизвеждат в себе си първичните доказателствени средства. действат благоприятен изход от процеса. 18.12.2007 Проф. Огнян Стамболиев Доказателствена сила. Доказателствена стойност Трябва да бъдат разграничени ясно. В учебника се смесват.
Задължение съдът да приеме един или друг факт за осъществен без да има свобода на вътрешното убеждение. Доказателствената сила е в известно противоречие с чл. 12 ( вътрешното убеждение). С доказателствена сила се ползват документите.
(тук приключва теоретичната част на доказването) 33.Обяснения на страните В учебника е точно. Обясненията на страните не са различно нещо от свидетелските показания. За разлика от свидетеля, страната не носи наказателна отговорност. Свидетелите носят наказателна отговорност на общо основание по чл. 290 НК. Но чл. 3, изр. 2 страните са длъжни да изясняват пред съда само истината. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Страните отговарят една спрямо друга. Това е гражданска имуществена отговорност (в 3 ГПК – добросъвестност и т.н.) – Добросъвестност Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|