‘’Делова комуникация – определение
Цели на деловата комуникация
Изтегляне 162.56 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Фази на деловата комуникация
| 2. Цели на деловата комуникация
Необходимо е да се разбере, че комуникацията има различни цели като: да дава заповеди и инструкции; да изразява одобрение/неодобрение; да изразява мнения, предложения, подкрепа; да убеждава, да изяснява, да информира; да създава ентусиазъм, да премахва съмнения и страхове, да изразява приемане/отхвърляне; да заплашва и да предупреждава; да заблуждава и да прикрива. Оттук произтича и по-широкият смисъл на понятието делова комуникация: Деловата комуникация е съвкупност от комуникации, които обслужват работата на организацията. Те представляват „съобщения”, които се създават, предават, приемат и използват от служителите и началниците в организацията по повод на работата като цяло. Предназначението на професионалната комуникация е от една страна да подпомага служителите и началниците да разменят полезна информация помежду си по повод на съвместната работа; от друга страна – да комуникира корпоративната идентичност, т.е. да разкрие лицето на работата на организацията пред външния свят (виж също и Христова, 2007: 52). 3. Фази на деловата комуникация Деловата комуникацията има четири различни фази. Първата фаза е така наречената едностранна комуникация. Тя включва наръчници с подробни инструкции за извършване на определена дейност, наставления, наредби, заповеди, програми, указания, правилници и др. Този процес е еднопосочен, той е ориентиран от началниците към техните подчинени. Характерното в тази фаза на комуникиране е, че съответните заповеди, инструкции, наставления, указания и т.н. се изпълняват без да се обсъждат с цел приемане или отхвърляне от подчинените. Обратната информация обикновено се получава като краен резултат от изпълнението на поставените задачи. Това също е вид комуникация, но тя е пасивна по отношение на създадените контакти между наредителя и изпълнителя. Втората фаза включва разкриване мнението на служителите за ръководителите и организацията. Като резултат от влиянието на новите тенденции в областта на управление на човешките отношения се обръща повече внимание на нагласите, духа, мненията и ценностите на служителите. За да може да се осигури тяхното безрезервно сътрудничество е необходимо да се разбере тяхното мнение по различните въпроси, касаещи управлението и организацията на работа. Всеки, който работи с хора трябва да има необходимата обратна връзка, за да промени моделите и да преориентира политиката (при необходимост). Третата фаза е всъщност разширяване на втората. Днес е повече от ясно, че човешкият фактор е организационен и изпълнителски ресурс. Човешкото познание и въображение са важни и определящи фактори за повишаване на производителността като цяло. В основата на успеха и поражението стои човекът. В крайна сметка от начина, по който създаваш контакти и от това как общуваш с него, зависи и постигането на крайния резултат. Най-пълноценно човешките ресурси могат да се развият и използват, когато хората участват в дейностите на организацията, когато станат съпричастни и съпреживяват всичко, което става в нея. Само тогава ще има основа за изграждане на екип, който да поеме предизвикателствата и да бъде начело на промяната и постигането на високи резултати. Следователно мениджмънтът трябва да насърчава служителите да общуват свободно, да дават предложения и решения за подобрение на организацията. Четвъртата фаза в еволюцията на правилната и високо ефективна комуникация е свързана със социалните отговорности на професията и организацията. Необходимо е обществото да се информира за дейностите на организацията. Изтегляне 162.56 Kb. Сподели с приятели:
|