Департамент „Право

по конкурса за заемане на академична длъжност „ професор ” в професионално направление 3.6 право (история на държавата и правото), обявен от Нов български Университет в ДВ бр. 21/18.03.2016 г., департамент „Право“

от проф. д – р Мариана Тодорова Карагьозова - Финкова, СУ „Св.Климент Охридски”

1. Данни за конкурса и кандидата

Научните трудове на д - р Михайлова включват повече от 15 статии и 3 монографии, всяка от които е разработена самостоятелно от кандидата без съавторство. В настоящия конкурс кандидатът участва с 8 от тях, публикувани след защита на докторската дисертация, включително и хабилитационния труд по конкурса. В списъка с публикации за този конкурс е включена и издадената през 2015г. монография „Ролята на държавния глава в законодателния процес. Преглед на българските конституционни модели“. Макар и като тема да е предмет на докторската защита, считам че има основание тя да се приеме за участието в този конкурс, тъй като става дума за преработен текст с качества на монографично изследване. Също така, намирам за необходимо да отбележа, че кандидатът, макар и да не са посочени конкретни заглавия в автобиографичната справка, е осъществил на практика далеч по - обхватна изследователска дейност с предмет значими въпроси в конституционноправната материя и в сферата на политическите науки, чиито резултати са представени като лекции и доклади както на национални конференции и семинари, организирани от национални институции и международни неправителствени организации, между които Народно събрание, Президентство, Омбудсман на Република България, НБУ, Център за изследване на демокрацията; фондация „Отворено общество”, фондация “Конрад Аденаур”, Център за либерални изследвания, Атлантическият клуб USAID; Европейският институт и др., така и на такива форуми с международен характер.

Монографията „Тоталитарната държава и право в България 1944 – 1989“ е представена за участие в този конкурс, което е в съответствие с изискванията на чл.29, от Закона за развитие на академичния състав в РБългария (ЗРАСРБ), чл.60, от Правилника за неговото прилагане и Наредбата за развитие на академичния състав на НБУ.

Д - р Е.Михайлова е дългогодишен хоноруван преподавател в НБУ, като през 2007г. Академичният съвет на университета и присъжда званието ПОЧЕТЕН ПРОФЕСОР НА НБУ за принос в развитието на теорията и практиката на парламентарната държава и публикувана монография „Парламентаризъм и правова държава в България“(2004), издадена повторно през 2012г. От 2013г. тя е щатен преподавател в департамент „Право“ на същия университет, а през 2014г. защитава дисертация на тема „Ролята на държавния глава в законодателния процес – българските конституционни модели“.

Приложените към списъка на документите по конкурса академични справки показват, че преподавателската натовареност на кандидата надхвърля, в продължение на години, изискуемия хорариум, като едновременно се отличава със широк спектър на преподаваната материя и включва История на българската държава и право, Обща теория на държавата, Правни анализи и нормотворчество, Парламентаризъм и правова държава в България - теория и практика и др. Това несъмнено е оказало влияние за интердисциплинарния подход, ясно различим в представените от кандата изследвания. Наред с това, впечатляваща е извънаудиторната заетост на кандитата, посветена на работа по изследователски и творчески проекти на НБУ, както и значителна ангажираност в различни форми на допълнителна работа със студентите. Преподавателската дейност на кандидата е от особена важност, тъй като тя има определяща роля при оценката на кандидатурата за „професор”, която длъжност изисква професионално и активно участие в образователния процес.

Съществено значение за научно-изследователската дейност на кандидата има опитът на Е.Михайлова като народен представител в шест парламента – от 36-то до 41-то НС, включително, както и експертното и участие в комисиите за изменение и допълнение на Конституцията (2001 и 2015г.), като член на консултативния конституционен съвет при Омбудсмана на Република България и на комисията по помилванията ( от 2015г.). Екатерина Михайлова е юрист с практически и теоретичен опит в областта на парламентаризма и функционирането на държавните институции. Повече от 20 години тя защитава в обществения живот на страната идеите на демокрацията, правовата държава и човешките права. Има съществен принос в провеждането на реформите, ориентиращи страната ни към евроатлантическите държави и общества, както и за законодателните промени, в това число и конституционни, относно устройство и взаимодействие на държавните институции, парламентарните процедури, функционирането на съдебната власт, развитието на ролята на омбудсмана, противодействие на корупцията и др.

Участието в политическия живот и изявите в различни политически структури и форуми по правило се избягва да бъде споменавано в академичната общност. Специфичното за кандидата по настоящия конкурс, поради което активната политическа дейност има основание да бъде отбелязана още в началото, е това, че натрупаният политически опит е дълбоко осмислен и обсъден през призмата на основни институти, категории, доктрини на политическите и правни науки; анализите имат опора в актуалните днес възгледи за демократичната правова държава на видните български конституционалисти Стефан Баламезов, Любомир Владикин, Александър Гергинов и др. Така, направените изводи, в представената научна продукция, носят убедителната сила на теоретичните постановки в класическата демократична държавноправна теория, както и на собствено преживян демократичен опит на автора. Всичко това ми дава основание да приема, още в тази част на становището, като една сумарна оценка на приноса на кандидата за политическата и правната теория и практика у нас, прочита на историята и настоящето на държавното устройство на България, съчетано с безценния опит на юридическата ни школа от първата половина на ХХ в.
2. Научни трудове и научни приноси
Научните интереси, преподавателската и практико - приложната дейност на кандидата са в широк спектър, с ясно доминиращ център, различим както в дакладите и лекционните курсове, така и в монографиите и статиите на Е. Михайлова, отбелязани в списъка на трудовете - основно в областта на историята и развитието на институциите на българската държава, и взаимоотношенията между тях. В своите публикации кандиддатът аргументирано отстоява конституционализма като съвкупност от идеи и практически модел на управление, върховенството на правото и общочовешките ценности, парламентаризма и демократичните реформи у нас. Кандидатът е последователен в подхода си към разработваните проблеми, като по правило тръгва от изграждането на теоретичния модел, на основата на исторически и сравнителен анализ, и задълбочен преглед на изказаните в доктрината становища, на която основа извежда аргументирано основните характеристики на изследваните правни институти и държавни институции, завършвайки с изводи за усъвършенстване на позитивното право и конституционен ред, в който аспект кандидатът прави редица удачни конкретни предложения.

Без претенции за изчерптелен преглед на представените трудове, считам че особено внимание заслужават идеите на автора в статиите „Оставка на правителството и процедури, водещи до предсрочни избори“ и „Вотът на доверие като институт за политическа отговорност на правителството„. И в двете посочени разработки съществен принос на кандидата е анализът на различните конституционни норми, процедури и парламентарната практика относно двата основни конституционноправни института. В първото изследване се съдържа задълбочен анализ на политическия и правен контекст при подаване на всяка от дванадесетте оставки на правителството в България след промените от 10 ноември 1989 г. Специално внимание заслужава обоснованото предложение за промяна на Конституцията, даващо възможност президентът да може да разпуска парламента в повече от предвидената сега хипотеза. Следващата статия разглежда вота на доверие като институт за търсене на политическа отговорност. Приносен характер има анализът на политическата отговорност на правителството пред парламента при действащата Конституция от 1991 г. На основата на конституционните текстове, правилата от Правилника за организация и дейност на Народното събрание и практиката на Конституционния съд са анализирани трите вота на доверие (поискани от министър-председателите Филип Димитров, Любен Беров и Бойко Борисов), които са били обект на парламентарна процедура и правните и политически последици, които са произвели.

Приложеният интердисциплинарен подход съответства на комплексния характер на изследваната материя. Тезите на автора са формулирани ясно, научният стил е изчистен и няма излишно усложнен изказ, което прави труда достъпен за широка аудитория, проявяваща интерес към проблематиката на тоталитарната държава и право в България през изследвания период.

Считам че изследването би спечелило от включването, в анализа на характеристиките на тоталитаризма и тоталитарната държава, и концепцията на немския историк Карл Дитрих Брахер, която съдържа в известен смисъл коректив на тоталитарната типология на Бжежински и Карл Фридрих.

На това основание препоръчвам на уважаемите членове на научното жури да предложат на Академичния съвет на НБУ да избере Екатерина Михайлова на академичната длъжност «професор» по научно направление «Право» 3.6 (история на държавата и правото) .

София, 24 юни 2016г. Подпис:

проф.д-р М.Карагьозова- Финкова