Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София

2. Определение

а/ Наука за знаците, знаковите системи и знаковите процеси

б/ Семиотиката като научна дисциплина e за изучаване начините, видовете и методите на човешката невербална комуникация (както и комуникации в света на животните и др.елементи).

Тя е много повече от начин за комуникация, защото обхваща всички проучвания за ОЗНАЧАВАНЕТО и е един термин-арка за изследване общуването между хората и в природата. Произхожда от древността – от античната медицина. Семиозис има навсякъде, защото да имаш знакова функция е вид проява на живот.

в/ Като научна дисциплина тя се занимава със сравнително изучаване на знаците, символните системи и процеси, но също и със сигналните и комуникативни поведения, както и с техните биологични и социални функции.

Счита се за първа лекция четена по семиотика тази на Ч.Пиърс, със заглавие “Логика на науката”, изнесена през 1865г в Харвард.

Doctrina signorum – доктрината на знаците – е старото английско название. Днес се смята, че в този му смисъл терминът е въведен от Джон Лок, преоткрил го през 1690г , макар че е използуван за пръв път в Древна Гърция. Знаковата теория е свързана с термина СЕМИОЛОГИЯ – пуснат в обръщение от Фердинанд дьо Сосюр (за изследване функциите на знаците в обществото), който е считан за “основоположник, баща” на семиотиката, формулирал термина през 1893-4 г. в едно свое писмо. През 1968 г Международната Асоциация по семиотика (със седалище в Париж) утвърждава термина СЕМИОТИКА като по-общ.

Общо /условно/ ЦЕЛТА на семиотиката е свързана с два проблема:

• 
  осигуряване предаване на информация , или изразяване на смисъл
  
• 
  формулиране целта на общуването на зрителя, слушателя, с предаваната информация от един обект, както и емоционалното въздействие върху зрителя, или подтикването му към ответни действия.
  

А/обща – води началото си от знаковата теория на Пърс (края на 19 век). Изучава принципно валидните СВОЙСТВА И ЗАКОНОМЕРНОСТИ за всички видове знаци, знакови процеси и техните продукти. Знакът, конкретно неговият “образ” – очертан графически или звуково, се запечатва в съзнанието на човека.

Б/специални – лингвистична, медицинска семиотика, семиотика на текста, семиотика на литературата, семиотика на архитектурата.

Графично структурата на семиотиката съдържа три елемента:

• 
  нещото(/обектът), който искаме да покажем
  
• 
  изобразяване на същия с помощта на знак
  
• 
  интерпретаторът (зрител, слушател), който посредством дадения знак, следва да формира в съзнанието си присъствието на предмета (нещото).
  

1.Реални знаци и фигури (пиктограми) т.е. рисунка, посочваща смисловото значение на предмета, без да е свързана с езика на изобразителя: портрети, архитектурни и сценични сцени, животни и растения, буквени и цифрови;

2.Относително условни изображения (идеограми), т.е. когато съдържанието на една рисунка не съвпада с нарисувания образ, а се влага друго значение. Тук вече има предварителна уговорка, която е известна на изобразителя и на зрителя: животни и растения, персонификация, божества, митологични същества, буквени и цифрови знаци;

3.Чисто условни изображения (символи), т.е. когато между действително нарисувания знак и неговото значение няма никаква връзка:

митологични същества, буквени, цифрови, геометрични фигури, чисто условни знаци.

Знакови системи

1.Азбучни – само определен брой знаци – сбор от графични фигури

2.Неазбучни – знаци, фигури и изображения, без да има строг ред – използуват и графически форми (астрологически знаци, метеорологичните символи, химичните знаци, математичните знаци, военните действия по военните карти) и условна сигнализация. Графически изображения могат да служат за изобразяване на музика, танцови движения, да се опишат сложни технологични процеси и др.

3.Смесени – азбучни и неазбучни знаци и символи и графическа и условна сигнализация (сирените за края на работния ден).

Предназначение на знака: в околния свят той генерира информация и породените от нея реакции или емоции на интерпретатора /зрител, слушател/.

Знак, Символ, Емблема

Те пораждат:

А/.ПОЗНАНИЕ – чрез размисъл, или директно възприятие

Б/.ИКОНОМЕТРИЧНОСТ - чрез размисъл

В/.ЕКСПРЕСИВНОСТ (емоция и действие).

1.Символ

По определение – е концентрирана условна абстрактна форма на отражение, която фиксира знанията на човека с помощта на стилизиран знак.

Символът е условен писмен знак. В него не може да се открие личното отношение на индивида – знаците отразяват общото, обединяващото, свързани са с философските категории памет, с наследствеността; така имат своя принос в безсмъртието на човека и битието, в еволюцията и развитието.

Раждането на един символ от определен конкретен факт – разпятието на Христос на кръста и неговото превръщане в символ на християнството е на-добър пример. Символите се раждат, развиват и умират. Те могат да станат начало на нови символи; да са валидни в региони, по цял свят, за едно или много поколения. Ето някои от основните качествени изисквания към символите:

-да бъдат еднозначни – “стоп” означава винаги “спри”

-да бъдат достъпни, да въздействуват веднага, да се възприемат лесно и бързо

-означението да има траен характер

-всеки символ да има свое неповторимо лице, индивидуалност, типичност

-те не са просто “рисунки”, а произведения на изобразителното изкуство и познанието – да са естетически, да са свързани с приятни усещания

- да имат формирана вътрешна структура за целта, която преследват.

Така знаците и символите могат да имат различни специализирани функции: юридически, естетически, научно-изследователски, икономически, културни или медицински и др., в зависимост от това, в каква област на живота на човека се използуват.

Една част от знаците ( и символите) се възприемат зрително – това са видимите знаци и символи – те се изучават от дисциплината

За да прерастне означаемото в означаващо – т.е., за да се затвори кръгът изпращач - получател и се реализира знакът(символът) като реален образ, трябва връзка за обмен на информация. Този комуникационен канал се е осъществявал от най-различни ПРИРОДНИ или СЪЗДАДЕНИ ОТ ЧОВЕКА СРЕДСТВА: огъня, животните (като преносители на информация), семафора, телеграфа, телефона, телекса, радиото, телевизията и самата писменост, днес Интернет.

Обикновени знаци и символи:

-митове, богове и персонификация

-астрономически и астрологически символи и знаци

-нумизматика

-сигилография /наука за старите печати/

-бонистика /наука за книжните парични знаци/

-хералдика /родова символна система/

-алхимични и химически знаци

-филателия

-музикална писменост

-писменост на танца

-математически знаци

-символи и знаци за стандарти, фабрични и търговски марки .
Медицинска семиотика

Практическа (специализирана) сфера на семиотиката, която се занимава с проблемите на диагностиката на заболяванията. Сфери на изследване:

-симптоми и синдроми, КОИТО СА СОМАТИЧНИ ЗНАЦИ НА БОЛНОТО ТЯЛО. Те могат да се уловят с различни сетива, като знаци на налична промяна – болест, неразположение.

Виж. Сибиък в ”Живите знаци” – “Когато един пациент посети дипломиран лекар обикновено следва общ преглед. Този бърз преглед на очевидното здравословно състояние на пациента, извлечен от редица вербални и невербални знаци, които се предават основно чрез слуховия, оптичния, тактилния и обонятелния канал, е последван от задължителното регистриране на три или четири фактора, наречени в своята съвкупност “жизнени знаци”(или по-просто като номинализирано прилагателно жизнености): пулс, дишане и кръвно налягане, към които обикновено се прибавя и температурата. Точното отчитане на тези стойности осигурява безценни интегрирани данни за абдуктивната операция и продължителната хористична оценка......... Нарастването на пулса като вероятен симптом на треска е индекс и неговата семиотика се преплита с медицинското изследване на симптомите на заболяването........”

“Човешкото тяло е изключително сложен текст, кодиран и предопределен от комбинираното действие на природата и културата. Този текст може да бъде незабавно използуван. Той поддържа живота си като непрестанно излъчва потоци от знаци, сред които задължително фигурират жизнените. Каквато и да е интерпретация на последователност от тези знаци представлява послание, съотнесено към даден код, т.е. двойно препокриваща се структура, която е излята в автономен модус......

• 
  генетичният код
  
• 
  имунният код
  
• 
  метаболичният код
  
• 
  невралният код
  
• 
  как общуват животните – зоосемиотика.
  
• 
  как общуват растенията – фитосемиотика, пак там стр. 138
  

• 
  знак
  
• 
  референт на един знак
  
• 
  знакополучател и знакопреносител = интерпретант (интерпретатор), който може да приема различни форми: той може да бъде еквивалентен транслатор в друга семиотична система (правя рисунката на куче да съответствува на думата куче); може да е научна (или наивна) дефиниция в същата семиотична система (сол означава натриев хлорид); или една емоционална асоциация (куче означава преданост); или преводът на термина на друг език или замяната му със синоним.
  
• 
  терминът като културна единица – следователно разбирането на езика като социален елемент.
  
• 
  интерпретант на един знак – другото представяне, което се отнася към същия обект, но с друг знак – началото на “неограничения семиозис”, при който, ”нещо определя друго нещо” и същевременно и своя интерпретант.
  
• 
  “културният език (културата), постоянно превръща знаци в други знаци и дефиниции в други дефиниции, думи в икони, икони в явни знаци, явни знаци в нови дефиниции, нови дефиниции в пропозиционални функции, а тях в илюстриращи изречения и т.н., така тя предлага на своите членове една непрекъсната верига от културни единици, съставящи други културни единици, като по този начин ги предава и обяснява”.
  

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки