Десет неща*, които не знаехме за актрисата лиляна шопова



Дата17.12.2017
Размер33.99 Kb.
#36968
Десет неща*, които не знаехме за актрисата ЛИЛЯНА ШОПОВА

Златна Костова


(*Сигурна съм, че хората, които знаят едната десетка, не знаят за другата и обратното!)
За нея знаем, че:

  • е родена на 30 октомври 1924 год. (Когато дойде в БТА миналата седмица, Лили беше в обичайното си добро настроение, напълно в унисон с веселото почукване на тънките й високи токчета, по чиято песен по мраморния коридор я познах, че идва!)

  • Учила в Пета и Трета Девическа гимназии в София, а през 1944 год. постъпва в първата двугодишна Театрална школа, открита у нас след 9-ти септември, в класа на Николай Масалитинов;

  • Първото й разпределение е в Народния театър „Иван Вазов” (1948-53);

  • Следват 5 години в театър „Сава Огнянов” в Русе; тук се раждат нейните героини Дафинка, Поема, Оливия, Марионета, Ванда…

  • През 1958 год. си тръгва от Русе, връща се в София и се отдава изцяло на рецитаторското изкуство, приютена в Театъра на Словото;

  • След 59 години на сцената има зад гърба си над 10 000 представления;

  • Началото на творческия й път е белязано от разтърсващия текст на новелата на Стефан Цвайг „Писмо на една непозната”, превърнат от самата нея в незабравим моноспектакъл, представен повече от 1000 пъти пред три поколения;

  • През годините е правила моноспектакли по Зофия Посмиш, Виктор Юго, Николай Лилиев, Стефан Продев, Георги Марков, Георги Карастоянов, Драгомир Петров...;

  • Превърнала е в рецитали романите „Човекът, който се смее” на Виктор Юго, „Отклонение” на Блага Димитрова, „Триумфалната арка” на Е. М. Ремарк и „Мъртво море” на Жоржи Амаду.

  • Известна е като „Примата на българското художествено слово”. Срещите й с любимата й публика продължават.


СЦЕНАТА

Кладата, към която неистово се стреми всеки талантлив актьор. И макар че не се знае коя е силата, която го вика и тегли, и тласка, той върви към тази Клада, за да умира и се ражда върху горящите й и изпепеляващи въглени отново и отново.


ПУБЛИКАТА

Бездиханните присъстващи, стаени в тъмнината, пред които се изправям духом гола, за да се слея с тях и да ги отведа в друг, така различен свят, от този, в който те живеят. Публиката, която ми се доверява и тръгва след мен.


КНИГИТЕ

Не, не просто книгите. Книгите, които са потребност и страст, смисъл на живота ми; сред тях е Стефан Цвайг с шедьоврите, родени изпод перото му. Като рецитатор, превърнал цели романи в спектакли („Човекът, който се смее”, „Пасажерката”, „Триумфалната арка”, „Отклонение” и още...), опознах и обикнах много автори, но при никого не мога да се върна. Единствен Стефан Цвайг може да ми даде отново и отново онова, от което се нуждая.


МУЗИКАТА

Някога, онемяла от вълнение, слушах Бетовен, Брамс, Чайковски, Вагнер... Но като „кахърна актриса”, както ме наричат някои от моите колеги, усетила дълбоката болка, тревожността в душата на Рахманинов, спрях и останах при него. Вярвам, че любимия ми Прелюд в до диез мажор, който звучеше в рецитала ми „Писмо на една непозната”, ще чувам и в Отвъдното.


ИЗКУСТВОТО

Драма, опера, концертна зала... И цялата палитра от творци – поети, писатели, композитори, диригенти... Но Словото, живото художествено слово, на което посветих живота си, и което стана моя съдба, носи еманация, излъчване, което не може да се определи, не може да бъде обяснено. Това са думи в действие, които шибат и галят, рисуват и пеят, които те правят по-добър, по-истински. Правят те Човек.


ЛЮБОВТА

Сливането на душата и тялото в стремеж да задържиш блаженството, което свързва двама души. Да, да го задържиш и да го продължиш вечно... Но уви!...

Как бих искала да се влюбя отново!
САМОТАТА

Казват, че било страшно да останеш сам. А не е ли по-страшно да не можеш да останеш сам? Сам с мислите си, които искаш да споделиш с белия лист, легнал върху коленете ти. Да рисуваш букви, които се превръщат в думи; думи, които раждат послания; послания, които търсят пътеката, водеща към душите на хората.


СЪНЯТ

Обичам го не само като отмора и възстановяване на силите. Обичам съня преди всичко като надникване в Отвъдното, което се явява като на екран зад натежалите ти затворени клепачи.


ЧИСТОТАТА

Физическата и душевната. Обичам първата, защото обичам себе си. Физическата чистота ми създава доброто самочувствие, че съм хубава, че умея да нося дрехите, които съм си избрала, че излъчвам чар и доброта; а втората – ако я имаш като дар от небето, трябва да й се радваш, да я пазиш като скъпоценност и да я браниш от нечистите ръце, които се протягат към нея всеки миг.


ДОБРОТАТА

- толкова нужна и толкова липсваща днес. Една протегната ръка - да помогнеш на падналия да се изправи; една крачка назад - да отстъпиш първенството; една усмивка - да измолиш извинение.



Боже мой, колко малко усилие е необходимо, а колко много струва!


(за сп. „Паралели” – ноември, 2008)




Каталог: medii -> picks
picks -> Петър чухов за него знаем, че е
picks -> Марк наусеф, барабанистът, който преподава ритъм и слуша тишината
picks -> Кенди дълфър – daddy’s brave girl
picks -> За сп. Лик на бта – септември, 2008 банско тази година за първи път ми се случи да се прехвърля от един джаз фестивал на друг: след закриването на „Варненско лято”
picks -> Асен блатечки: аз съм един щастлив човек!
picks -> Jazz ex-change
picks -> Не можем един без друг! Разговор на Златна Костова с катя от дует „ритон”
picks -> Мая новоселска – a natural woman


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница