Десислава Иванова Панева-Маринова семантично-ориентирана архитектура и модели за персонализиран и адаптивен достъп до знания в мултимедийна дигитална библиотека
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Обща характеристика на дисертационния труд
- Цел и задачи на дисертационния труд
- Структура и обем на дисертационния труд
|
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ИНФОРМАТИКА И МАТЕМАТИЧЕСКО МОДЕЛИРАНЕ ПРИ ВАК Десислава Иванова Панева-Маринова СЕМАНТИЧНО-ОРИЕНТИРАНА АРХИТЕКТУРА И МОДЕЛИ ЗА ПЕРСОНАЛИЗИРАН И АДАПТИВЕН ДОСТЪП ДО ЗНАНИЯ В МУЛТИМЕДИЙНА ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА А В Т О Р Е Ф Е Р А Т на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „Доктор” по научна специалност 01.01.12 „Информатика” Научен ръководител: ст.н.с. II ст. д-р Радослав Павлов Рецензенти: ст.н.с. I ст. д.м.н. Петър Любомиров Станчев доц. д-р Красен Стефанов Стефанов София, 2008 Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на разширено заседание на секция „Математическа лингвистика” при Институт по математика и информатика - БАН, което се състоя на 13.05.2008 г.
Номерацията на таблиците и фигурите в автореферата следва оригиналната номерация, използвана в дисертационния труд. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на Институт по математика и информатика - БАН, ул. „Акад. Г. Бончев”, блок 8, София. Автор: Десислава Иванова Панева-Маринова Заглавие: Семантично-ориентирана архитектура и модели за персонализиран и адаптивен достъп до знания в мултимедийна дигитална библиотека 1. Обща характеристика на дисертационния трудАктуалност на проблемаОсъществяването на идеята за осигуряване на достъп до информация и знания на всеки без ограничения за време и място чрез ефективното използване на информационни и комуникационни технологии в мултимедийни дигитални библиотеки, са основни предпоставки за възникване на нов тип услуги, свързани с персонализация и адаптивност на информационните процеси и ресурси към потребителите. Персонализацията се дефинира с „начините, чрез които информацията и услугите могат да бъдат приспособени според специфичните нужди на отделния индивид или общност” [Smeaton&Callan, ‘05]. Най-общо тя включва дейности, като:
На тази база са дефинирани три типа персонализация:
Чрез адаптивността, от друга страна, се предоставят дейности по осигуряване на вариантност на информационното съдържание, на техниките за визуализация и изменяемостта на програмния интерфейс. Адаптивността засяга разработката на шаблони за генериране на различни варианти на информационни единици [Pavlov et al., ‘06a]. Цел и задачи на дисертационния трудОсновната цел на дисертационния труд е разработването на семантично-ориентирана архитектура на функционален модул за персонализиран и адаптивен достъп до знанията1в мултимедийна дигитална библиотека и представяне на създадените базова схема, модели, алгоритми, правила, инфраструктура и архитектурни компоненти. Цели се да се подпомогне потребителят в достигането и използването на дигитални информационни ресурси, като те се извлекат и адаптират според личните му характеристики, нужди, предпочитания и поведение в средата. Постигането на основната цел на изследването се конкретизира с изпълнението на следните основни задачи:
Структура и обем на дисертационния трудДисертационният труд се състои от увод, 5 глави и 4 приложения. Глава 1 излага проблема за реализацията на персонализация и адаптивност на информационното съдържание в мултимедийни дигитални библиотеки и формулира обекта, предмета, основната цел и задачите на изследването. Глава 2 е съставена от 3 основни дяла. Дял първи представя аналитично изследване и оценка на състоянието, новите тенденции и подходите за достигане на определени нива на персонализация на потребителя и адаптивност на информационното съдържание в среди за електронно обучение и мултимедийни дигитални библиотеки. Дял втори включва аналитично изследване на технологии за представяне на знания и по-конкретно Семантичния уеб, описана е общата структура на една онтология, множество класификации на онтологиите, съвременни езици, стандарти и софтуерни инструменти за изграждане и работа с онтологии и др. В дяла още са проследени типовете метаданни и процесът на семантично маркиране на данни. В заключение са очертани подходи за използване на онтологии и онтологични метаданни за описание на потребителския профил и реализация на персонализиращи и адаптиращи услуги. Дял трети представя същността, характеристиките, основните компоненти и архитектурни решения на мултимедийни дигитални библиотеки, принципите и особеностите при изграждането им, добри практики и реализирации. Анализирани са подходи за използване на семантични технологии в мултимедийни дигитални библиотеки. Глава 3 представя семантично-ориентирана архитектура на функционален модул за персонализиран и адаптивен достъп до информационните обекти в мултимедийна дигитална библиотека. Модулът използва специално разработен онтологичен модел на знанието за потребител на конкретна дигитална библиотека („Виртуална енциклопедия на българската иконография”) и е базиран на стандартите IEEE PAPI и IMS LIP2 на концептуално ниво. Архитектурата се основава на базова схема за реализация на персонализираща и адаптивна логика за достъп до знанията в мултимедийна дигитална библиотека, която проследява действията на потребителите и съответния отговор на системата. В главата са описани функционалностите на основните подмодули на архитектурата. Дефинирани са правила /инструкции, които определят широк набор от дейности в представяния функционален модул и неговите подмодули, целящи да съпоставят на определени потребителски характеристики, предпочитания, поведение и прочее налични в библиотеката информационни обекти и съдържание. Главата завършва с модели на метаданните, използвани в хранилищата на библиотеката. В Глава 4 са описани три основни функционални подмодула от архитектурата, използваните в тях алгоритми и софтуерната им реализацията в мултимедийната дигитална библиотека „Виртуална енциклопедия на българската иконография”. Получените резултати, приносите и направленията за бъдещо развитие и задълбочаване на изследването са представени в Глава 5. Дисертационният труд е изложен в 182 страници и съдържа 12 таблици и 16 фигури. Той включва увод, 5 глави, 4 приложения, списък на използваната литература от 78 литературни източници, списък на 17 публикации на автора (5, от които самостоятелни), свързани с представения дисертационен труд и списък на техни цитирания. Каталог: dessi -> Desislava%20Paneva files Desislava%20Paneva files -> Подходи за използване на технологиите на семантичния уеб Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|