……………..УНИВЕРСИТЕТ………….
…. ……….
РЕФЕРАТ
ТЕМА: “ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ”
Изготвил:
.................
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. Увод ...............................................................................................
2. Понятие и причини за девиантно поведение....................................
3. Психични разстройства ...................................................................
4. Личностни разстройства...................................................................
5. Форми на проява на девиантно поведение.....................................
6. Девиантното поведение на основата на секс.заболявания................
7. Социален контрол на девиантното поведение................................
8. Заключение........................................................................................
9. Използвана литература.....................................................................
У В О Д
Целенасоченото влияние на възпитателния потенциал на обществото върху децата и подрастващите се стреми да отправи тяхната социализация в руслото на социалноприемливото им поведение и начин на живот. Самият процес на социализация, често определян като усвояване на човешката култура, е единствено възможният път за навлизане в естествените социални отношения и за нормално функциониране в обществото. Това правило се потвърждава многократно от ежедневната практика, но социализацията е същност с безкраен брой явления и между тях се наблюдават позитивни и негативни тенденции. В науката и практиката позитивните явления се приемат за нещо нормално и това създава впечатлението, че отрицателните резултати на социалното вграждане са определен тип аномалия. Много от науките за човека действително се ориентират по социалната “норма” и не се съобразяват с проблемите на лицата, които се социализират, или изучават тези проблеми често от позициите на силовото им преодоляване. Закъснялото превъзпитание в съвременното общество непременно изисква някаква форма на социален натиск върху индивида, а той неминуемо води до конфликт между него и социума. Условно е и допускането , че факторите вън от училището безрезервно подкрепят процесите на социализация и усвояване на човешката култура. Съвременната педагогика от традиционен тип все още недостатъчно се съобразява с новите социални и възпитателни парадигми.
Социалната педагогика не може да се представи като парапедагогическа дейност или като иновационна “пампедия”, доколкото нейното съдържание и същност са формирани в процеса на развитие на традиционната педагогика. Несъмнено е обаче, че в съвременните условия тази същност все повече придобива значението на специфично въздействие върху децата и подрастващите, насочено към подпомагане, облекчаване и стимулиране на тяхното социално вграждане. Възниква нуждата от допълнително или специализирано обучение, които да позволяват на тези лица да навлязат в социалните отношения като в “естествено своя” територия, в добре познат свят и с усвоени възможности за взаимодействие с него.
Сподели с приятели: |