Дезинформацията модерната заплаха за демокрацията в Ес
Изтегляне 17.22 Kb.
|
Свързани:
Актуално ли е възпитанието, Заложби,способности и талант при учениците
|
Дезинформацията - модерната заплаха за демокрацията в Ес През последните години демокрацията в Европа се сблъсква с разнообразни вътрешни и външни предизвикателства. Основен проблем пред европейските демокрации са злонамерените, антидемократични истории, които са подкрепяни и разпространявани от чужди правителства. В много от европейските страни правителствата поемат ясна инициатива за борба с дезинформацията, но техните действия често се осуетяват от вътрешнополитическо несъгласие или ограничения в капацитета. Повечето предпочитат да се съсредоточат върху големите медийни платформи пред ангажиране с по-всеобхватен отговор. В повечето страни гражданските организации са тези, които ръководят усилията за справяне с чуждестранната дезинформация чрез инициативи за мониторинг, изобличаване, опровержение или медийна грамотност. Набляга се на необходимостта от преминаване от диагностичен етап на борбата с дезинформацията към активно противодействие от страна на гражданските организации. Именно овластяването на такива организации и създаването на по-устойчиво общество е ключовата предпоставка за осъществяване на този преход. Свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС. Евродепутатите виждат „задълбочаващ се модел на сплашване с цел заглушаване на гласовете на журналистите“. На 25 ноември миналата година Европейският парламент прие резолюция относно укрепването на свободата на медиите, насочена към борбата със световната дезинформация. Нова, специална комисия беше създадена в Европейския парламент. Нейната задача е да извърши задълбочен анализ на т.нар. хибридни атаки от трети страни срещу демократичните процеси в Европейския съюз. Едно от последните проучвания на Евробарометър категорично твърди, че над 30 % от европейските граждани ежедневно срещат новини, за които смятат, че представят погрешно действителността или дори са неверни. Доста хора смятат, че нарастващата все повече дезинформация се дължи на световната пандемия. Пандемията от коронавирус засегна не само здравето на хората и икономиката, но и провокира вълна от неточна или заблуждаваща информация, която на свой ред може да навреди на здравето и да попречи на овладяването на кризата. Затова ЕС предприе мерки срещу дезинформационните кампании. -"Дезинформацията съпътства хората от самото начало на човешкия живот на тази планета. С новите технологии обаче започна да придобива голяма, много застрашителна сила. Една полуистина, една фалшификация се разпространява за минути сред огромни части на населението" – казва евродепутатът Андрей Ковачев. Затова отговорността на платформите, на законодателите, на доставчиците на медийни услуги, е много по-голяма днес. Трябва да бъде намерен най-добър баланс между запазването на изразяването, свободата на медиите, но и гарантирането, че този феномен на дезинформацията ще бъде минимализиран. Всеки има право на собственото мнение, когато е в рамките на закона и не призовава към насилие или нещо нелегално, но никой няма право на собствени факти. Европейският съюз се стреми да предоставя обективна и надеждна информация. Затова е създадена обща страница за европейските мерки срещу кризата, която скоро ще съдържа и специална информация за развенчаване на често срещани митове, свързани с епидемията. Изключително важно е да се засили превантивната ни борба срещу чуждестранната намеса и фалшивите новини, защото нашата демокрация зависи от това хората да вземат информирани решения. Във всяка страна тези, които се опитват да разпространяват дезинформация, напипват кои са най-чувствителните теми за всяко общество. Работи се над такива, които да променят обществените нагласи. В България има руска дезинформационна кампания. Борбата с дезинформацията продължава да бъде глобална политика. Затова евродепутатите подчертават, че цифровото образование трябва да започва още в училище: за да може от най-ранна възраст личността да умее да различава фалшивите новини. Изтегляне 17.22 Kb. Сподели с приятели:
|