Дфн добрин добрев, литаратуровед, семиотик и културолог, областен координатор на партия герб, шумен. Кои са за вас лично най-важните събития през последните 20-тина години?



Дата02.01.2018
Размер119.73 Kb.
#40315
ИНТЕРВЮ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ С ПРОФ. ДФН ДОБРИН ДОБРЕВ, ЛИТАРАТУРОВЕД, СЕМИОТИК И КУЛТУРОЛОГ, ОБЛАСТЕН КООРДИНАТОР НА ПАРТИЯ ГЕРБ, ШУМЕН.
Кои са за вас лично най-важните събития през последните 20-тина години?
Първо промяната, която е задължително да бъде отбелязана. Тя беше много важна, защото аз съм човек с десни убеждения. В личен план професионалната ми кариера – работата ми във Виенския университет в продължение на няколко години, професурата ми, вторият ми докторат. Що се отнася до ангажиментите ми, в един момент реших, че трябва да се реализирам и като общественик и за това започнах да се занимавам с политика. Но това е временно. Създавам, че това е само докато разбера, че всичко е наред и политиците си вършат работата. Тогава за нас обикновените хора няма да има нужда да се месим и да ги контролираме. Така разбирам участието си в политиката. Тия 20 години показаха за сетен път, че левите партии не са полезни за обществото. Аз съм наблюдавал подобни събития и в Австрия и в Германия и винаги когато лява партия е на власт има корупция. Левите идеали са много красиви, но те са унищожени от човешкото безобразно поведение. Най-богатата партия в Австрия е комунистическата и това е всеизвестно. В Германия, ако не се бяха обединили двете държави, огромните средства на източногерманската партия щяха да се прелеят по същия начин, както с австрийската. Между другото, докато бях в Австрия, усилено се говореше, че част от от парите на местната компартия също са дошли от Източна Германия. Сега и около себе си виждам много хора, които станаха много бързо богати и голямата част от тях са бивши служители на ДС или комсомолски функционери. Това за мен е любопитно наблюдение и го казвам като факт. Много разчитам на младите хора, мисля че те са по-чистата част от нашето общество. Жените също мисля, че са по-почтени от нас мъжете.
Споменахте промяната, къде ви завари тя, с какво се занимавахте?
Бях университетски преподавател тук в Шуменския университет. Този период беше много неприятен, нямаше по магазините много неща, стресово беше, имаше едно политическо озлобление. Плакатът с черепите се появи, СДС го пусна. Имаше усещането за сблъсък, имаше призиви да бъдат бесени, да бъдат разстрелвани комунистите. Трябваше да се говори за лагерите, но не по такъв драстичен начин. При нас идеологическата диктатура не е била толкова директна, тя е била перфидна. Аз лично не познавам истински репресиран човек. И аз имах проблеми, не ме допускаха до конкурси заради баща ми. Но намерих начин, направих свободна аспирантура и системата беше принудена да ме допусне. В края на краищата се примириха. 88 г. колегите комунисти даже бяха решили, че трябва да вляза в партията. Честно им казах, че просто няма как да стана, дори и да искам – заради баща ми. Това беше любопитен щрих. Тези от комунистическата партия оценяваха успелите хора и искаха да ги привлекат в редиците си – това беше една умна политика. Подобна политика, между другото, водеше Първанов през първия си мандат. Търсеше да привлече интелектуалци. Това е известна технология и понякога дава успех. И аз два пъти съм канен от делегацията на Първанов за чужбина. Той търсеше и десни хора, но много малко останаха. Повечето избягаха – като съветника му по сигурността Слатински. Първанов не успя да увери хората, че е държавник, а не ляв политик. Аз бих работил с държавник, дори който никога не е бил политик, а само полицай или пожарникар, както говорят за Бойко Борисов, но у който усещам желание държавата да бъде подобрена и оправена.
Преди никога не съм се занимавал с политика, никога не съм бил дисидент преди това. Това, което се случи беше ново за мен. Аз бях един обикновен университетски преподавател, бях вече доцент по това време. Занимавам се с една наука, семиотика, която беше недолюбвана от марксистката философия. Аз съм единственият в България професор по семиотика, макар да има и други колеги, които се занимават с някои нейни области. Веднага след промените преподавах в почти всички големи български университети. Дотогава Софийски университет не гледаше с добро око на подобни науки, защото Ленин навремето беше писал критични редове срещу науки, които се занимават със знаците. Имах си неприятности около защитата на първата ми дисертация. Един от рецензентите ми трябваше да подчертава, че в никой случай дисертацията ми не е антимарксистка, до там се беше стигнало. В общи линии до 93 г. постоянно пътувах, защото преподавах в СУ, в Нов български, във Варненския свободен, във Велико Търново.
Как се променяше живота около вас в тези години? Това са динамични години в политическо отношение.
Така е, мисля, че към по-добро. Неприятно беше времето между 91 и 97 г. с тия мутренски истории, рекета, кражбите на коли. Лошо усещане имаше у мен, у хората около мен, у приятелите ми, за това, което се случва. Но постепенно нещата започнаха да придобиват нормален европейски вид. В момента България не се отдалечава кой знае колко от една средноевропейска държава. Може би само заплатите ни са по-ниски. Мисля, че университетите са добри, за разлика от всеобщото мнение, че образованието ни не е качествено. Работил съм в големи западни университети и знам, че това качество, за което се говори там, просто е мит. Всичко зависи от студентите. Тези български студенти, които отиват в чужбина са най-амбициозните, най-трудолюбивите, за това те успяват. Тук остават студенти с по-малки амбиции. За това всички казват – в чужбина получават по-добро образование. Не, просто тези деца се трудят много. Ако другите в България се трудят толкова мисля, че също ще постигат резултати. Единственият плюс е, че научават езика в естествената му среда, а това на нас българите мисля, че ни липсва – ползването на езици, които да осъществят добър контакт.
А как се позиционирахте спрямо властващата до 89 г. идеология?
Никак. Научните ми занимания бяха извън властващата идеология. Не съм членувал в партии. Общо взето, опитвах се да бъда деиделогизиран, доколкото е възможно. Сигурно съм правил компромиси, но никога не съм писал статии или изследвания, посветени на езика на Тодор Живков или нещо такова. Но, как да кажа, сигурно съм бил донякъде внимателен, какво ще кажа, в каква посока ще се развие изследването. Не е изключено да е имало автоцензура, аз не я изключвам.
А какви са вашите спомени от моментите на голяма политическа конфронтация: 84-89 г.?
Лоши. Бях объркан. На нас ни внушиха, че турците искат да правят автономия, това беше партийната политика. Смяната на имената за мен беше шок. Аз не разбирах това нещо, нямаше никаква логика защо се прави. Освен това моите убеждения са либерални, аз мисля, че един човек вярващ не можеш да го лишиш от името, с което трябва да се представи пред Бога. Лишаването от арабското име го лишава и от безсмъртие. Което е ужасно за един вярващ мюсюлманин. Тогава видях много подлост. Видях мои колеги, които се демаскираха като доносници и активно участваха в тези мероприятия. Беше крайно неприятно.
В общ план по подобен на тях начин ли реагира вашата академична среда?
Всички се снишаваха. Имаше страх. Между другото, след 82 г. аз бях в едни среди, които някои сега наричат дисидентски. Ние правехме едни летни школи, в които участваха хора от философския факултет на СУ, от културологията. Там бяха хора като Едвин Сугарев, Александър Кьосев, Михаил Неделчев, Цочо Бояджиев, Богдан Богданов, няма да изброявам всички. Това бяха едни кръгове, в които либерално се говореше за наука. Събирахме се в Шумен, на Приморско, на Гьолечица. Дискутирахме проблеми на модерната философия, на постмодерното общество. Бягахме от политически проблеми, защото те не бяха безопасни, но по косвен начин ги разглеждахме.
Тези дискусии все пак не бяха ли в рамките на марксизма?
Не, ние никога не сме използвали в този кръг терминологията на марксизма. Не се използваха клишетата за класа, класова борба, нация. Ние използваха термините, които марксистите наричат нео-либерализъм и ревизионизъм във философията – от типа на социални страти, конвергенция. Онова, което Роже Гароди във Франция в рамките на комунистическата партия започна като ревизионистично движение. Без да говорим, че не сме марксисти, ние с езика си говорехме на езика на класическата философия, а не на диалектическия и историческия материализъм. Аз не си спомням някой някога да е цитирал без нужда някой от марксистите. Цитирали сме ги, за да ги критикуваме. Аз съм сравнявал Фройд с Маркс, за да покажа защо марксистите мразят фройдизма. Спомням си, че тогава точно имаше една реплика: „ми да ставаме всички фройдисти“. Шумен тогава беше някакси разглеждан като място за дисидентски разговори. Един професор от СУ, Никола Георгиев, по теория на литературата, бе нарекъл Шумен „Тарту на Ориента“. Тарту беше град в СССР, където се развиваше алтернативна наука.
Как реагирахте, когато малко по-късно много от споменатите ваши познати заеха ключови политически позиции?
Хора като Едвин Сугарев, какъвто и да е бил, се запазаиха като човеци. Хора като Михаил Неделчев също. Той си е все същият и сега. Тия, които са си били агенти на ДС и са били внедрени при нас, те си показаха рогата. Да кажем проф. Елка Константинова, тя от време на време се появяваше при нас, но винаги е била маргинален присъстващ. После се оказа, че е била агент. Нищо не се промени. Не видях нито един провален политик от моя кръг. Иначе от кръщажите около нашия кръг, мога да посоча Александър Йорданов, при него може би има нещо не съвсем наред. А някои изобщо не станаха политици – като Александър Кьосев, Ивайло Дичев. Имаше една група „Синтез“ в Софийски университет, която се занимаваше с постмодерна филоосфия – Димитър Денков беше там, други. Основната ос на дисидентстващите беше Шумен – София. Търново беше мястото за ортодоксалната марксистка идеология, Пловдивския университет не се отличаваше с нищо в хуманитарната сфера. За това ние тук в Шумен се криехме и софиянци идваха при нас или ходехме по скрити места като Приморски или Гьолечица, за да правим алтернативна дискусия.
Тези дискусии ли ви накарахте да минете от режим на аполитичност във вече по-засилено политическо пристрастие след 89 г.?
Не, аз по принцип винаги съм бил формиран от нещо, което казваше дядо ми, стар социалист, но след 9 септември му бяха взели всичко. Тогава той казва, а след това го повтаряше: „тия са хайдути“. Няма как да не ми е влияло това като малко детенце. Така и наследствените социалисти са повлияни от своите дядовци и бащи. Но щом човек, който навремето е правел политиката с Янко Сакъзов и Благоев, е стигнал до тоя извод след 9 септември, значи явно се е случило нещо много грозно и е станал свидетел на отвратителни неща. Но и след 10 ноември аз не съм се занимавал с политика реално. С политика се занимавам от три години, защото ми дойде до гуша. Гласувах за Костов и след това за царя. Но тогава гласувах и за разни сателити, които крадат и правят нещо в против моите разбирания. За това реших, че повече не бива да правя компромиси. Честно мога да кажа, че никога не бих гласувал за социалистическата партия, просто защото там лицемерието е много голямо. Просто за мен това е партия, която има много качествени хора вътре в себе си, но тя е машина за власт. Аз на политиката не гледам така.
Част от подобна борба за власт ли беше едно събитие от 89 г., към което искам да ви върна – изселването на турците?
Не мога да преценя. Аз нямам достатъчно данни дали е истина това, което се казва, че те са били подплашени да напуснат или са били изгонени от нашите власти. Различни източници на информация имам, самите турци говорят различни неща. И как мога да преценя, че турският елит е бил в ДС, те самите са така прогнили, че...
А тогава какво мислехте за случващото се изселване?
Ужасно беше. Аз съм ръководил дисертация посветена на мита „Добруджа“. Моята докторантка там беше разгледала и преселванията на българи от Северна Добруджа в Южна. Там бях свидетел на спомени на преселници, които са покъртителни. Когато тръгна турското преселение, аз бях шокиран, защото виждах това, което беше направила моята докторантка като подлед назад в нашата история. Най-ужасното беше, че имаше хора, които забогатяха тогава. Както е имало хора забогатели веднага след Освобождението, мръсният елит. Така и след 89 г. имаше хора, които изкупиха апартаменти, земи и т.н. Дори от самите турци имаше такива, които не се преселиха и ограбиха своите етнически братя.

А какво най-ярко ви изскача в спомена, вече след падането на Живков?
Рицарският жест на Филип Димитров да поиска вот на доверие и просташкия начин, по който го оплюха и изхвърлиха. Просто беше крайно неадекватно неговото действие в тази балканска атмосфета на политика. Той реши да постъпи като класически европейски политик, а му отвърнаха по балкански начин. Това ми направи силно впечатление, а другото е фигурата на Илия Павлов. Аз няколко пъти съм попадал в среда, където е бил и той. В момента виждам няколко подобни фигури в България елит, шест-седем човека типични олигарси. В България има олигархия и ако някой го отрича, това просто не е верно. Познавам някои от олигарсите, по нищо не се различават от Илия Павлов. Но аз в крайна сметка не съм пряк участник в събитията, не съм бизнесмен, аз съм университетски човек. В университета общо взето политиката винаги е била ограничена.
Въпреки негативни явления като олигархията, какво бихте казали за едно сравнение между политическия режим преди и сега?
Безспорно България спечели от това, което се случи. Всички ние. В мен няма никаква носталгия по другото време. Единствено бих искал да има малко повече ред в обществото. Но преди това също нямаше ред. Формалният ред прикриваше връзките, толерирането на червената аристокрация, тъй че нищо ново не се е случило.
Левите среди обикновено казват, че според тях драстично се е понижил жизнения стандарт, че индустрията се е съсипала.
Жизненият стандарт се съсъпа на пенсионерите. Според мен сега пенсионерите в никой случай не живеят по-добре от преди 89 г. Но всички работещи живеят по-добре и това е безспорно. Едва ли някой нормален човек би отрекъл това. Социални аутсайдери като големи ромски общности, хора с увреждания също може би са в по-лошо положение. Може би обществото чрез стимулиране на работещия, интелигентния, предприемчивия отделя по-малко внимание на тези групи. Но като цяло нещата са много по-добре. В никой случай не може да се каже, че по-голямата част от активното население е живяло по-добре преди. Просто е абсурдно. Само като си спомня какви коли карахме...Аз като излизах служебно какви бяха възможностите ми да се чувствам нормално с разрешениете 25 долара? За какво говорим изобщо?
Приказките за тая индустрия са абсурдни. Това беше една енергоемка индустрия и всеки икономист би казала, че това което България е имала като индустрия е била крайно неефективно. По-добре да не работи един завод, вместо чрез неефективно използване на енергия да отнема от обществените средства. Между другото, страни като Русия и Украйна в момента изпитват същия проблем. Това са така наречените екстензивни икономики, при които никакво внимание не е отделяно на разхода на енергия, на разхода на човешки труд, на коефициента на полезно действие и естествено принадената стойност е по-малка. За това аз ни най-малко не съжалявам за тези неефективни заводи и големи селски стопанства, които в световната практика са се доказали като такива. Съжалявам само,че не бяха запазени кооперативите по един испански модел. Тогава селското стопанство щеше да е по-добро и нямаше земята да бъде изкупена от външни инвеститори. Това е голям риск в момента, много руски и турски инвеститори изкупуват българска земя и мисля, че ще си имаме проблеми с това.
Това ваше притеснение свързано ли е с факта, че Шумен е една етнически смесена област?
Не, мисля, че всеки българин има притеснения за това, макар че собствеността върху земята не дава обществено влияние. Но има няколко примера в световната история, когато подобни аргументи са били използвани.
Сравнявайки университетската среда преди и след промените, какви са заключенията ви?
Подобри се, защото вече нямаме партийни секретари в университетите. Даниел Вълчев направи много, в смисъл, че въведе ред във финансирането на образованието чрез принципа, че парите идват със студента и ученика. Това обаче донякъде влоши качеството на студентите. В момента ние работим с много по-лоши студенти, отколкото преди 20 години. Качеството пада всяка следваща година. Същото е и при вас в СУ. Има отделни специалности, които си запазват качеството, там положението е трагично и те много приличат на масовите специалноти в големите европейски университети, където се записват всякакви хора и някои следват с десетилетия. Водят се студенти, а реално нищо не правят.
Периодът, за който си говорим, често е наричан „преход“. Валидно ли е това понятие за вас?
Не мога да преценя, не съм политолог. Сигурно има нещо такова – трансформация на собственост, промяна на политическа система. Най-вероятно има такъв преходен период.
А дали е завършил?
Според мен да, защото от момента, в който сме в НАТО и ЕС ние сме загубили голяма част от своята независимост – вече сме част от една империя и това е така наречената „хлабава“ империя, не от типа на Римската или Османската. При нас единственият контрол е по отношение на нормативите и правилата, без да се налагат някакви твърди изисквания. Мисля, че това е за добро. Ако не бяхме влезли в НАТО и ЕС, сигурно този мутренски преход щеше още да продължи.
А все още оптимист ли сте за сегашното управление?
Все още вярвам на Бойко Борисов. Той не е типичен десен политик. Но предпочитам неговата политика пред тази на Костов, който беше много ригиден, нямаше никаква гъвкавост. За това той за един мандат изчерпа всичко. В политиката трябва да можеш да отстъпваш и да правиш популистки леви ходове. Както в момента правителството прави ход, който според мен е неизбежен – по-добре да забавиш малко развитието на икономиката, но да нямаш стачки, отколкото да кажеш „не, аз няма да увеличавам осигурителната вноска“, както правеше Станишев. Бях свидетел при Станишев на няколко тежки ситуации, защото бях ректор. Станишев решаваше, че не трябва да отстъпва за нещо и не отстъпваше. В това отношение много си прилича с Костов. Но аз предпочитам по-гъвкавото мислене. Струва ми се, че ако не направят някоя голяма грешка в управлението на страната, този мандат ще е полезен. Това ми е усещането. Дори само заради това, че има усещане за връщане на справедливостта. Част от тези, които бяха нагли, дори Доган...как можеш да вземеш 2 милиона, това си е чист рушвет, и да искаш да си безнаказан. Само да го осъдят да върне тези два милиона, голям успех ще е. Това са хора, които не само първия си милион са натрупали по нечестен начин, но и всеки следващ. Първият милион ще го преглътнем. Познавам хора, които хайде, станали са богати, но после са си плащали данъците, ДДС-то, всичко, техният бизнес е изчистен напълно в продължение на 10-15 години. Тези хора са полезни за обществото. Но да продължаваш да крадеш, да ме извинят. Преходните пари мога да ги преглътна, както и куфарчетата с пари. Но след това да продължаваш да си неморален, това е вече много.
Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница