Дгс “борима” – докладна записка у в о д

В плана се разглеждат въпросите по установяване и картиране на типовете горски месторастения за неустроените досега горски територии посредством “Класифи­кационна схема на типовете горски месторастения в Република България и определяне на бъдещия състав на дендроценозите” от 2011 год., изготвена от изпълнителски колектив от научни работници и специалисти от практиката, сформиран към Браншово сдружение „Бул Профор”.

В записката на плана е извършен анализ на икономическите условия на територията на ДГС "Борима".

При настоящата инвентаризация, базираща се на проведените през лятото на 2016 год. теренно-проучвателни работи е направен подробен анализ на сегашното състояние на насажденията, на резултатите от извършените сечи, залесявания и другите горскостопански мероприятия при стопанисване на горите през ревизионния период. При камералната работа през зимата 2016/2017 год. са проектирани необходимите лесовъдски дейности за предстоящия десетгодишен период общо за стопанството и за всяко отделно насаждение или гола горска площ, с цел да се постигне максимален качествен и количествен ефект от стопанската дейност, от гледна точка както на дървопроизводството, така и от използването на всички останали полезни функции на горите.

Основна задача на настоящия горскостопански план е посредством установеното състояние на насажденията и горските култури и тяхната функционална принадлежност, да се даде правилна насока на организацията на дейността на горското стопанство по управление, стопанисване и опазване на залесените и незалесените горски територии и да се планират подходящи лесовъдски мероприятия, които да осигурят максимален ефект за развитието на горските ресурси и устойчивото стопанисване на горите.
1.ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
Наименованието си горското стопанство е получило от с. Борима, което е най-голямото селище на неговата територия и е седалище на администрацията му.

Територията на горското стопанство се намира в югозападната част на Ловешка област и е разположено по северните склонове на Централна Стара планина. На север и запад граничи с ТП ДГС "Лесидрен", на изток и юг - с ТП ДГС "Троян".

Устройство е извършено в границите на землищата на селата: с. Борима, с. Голяма Желязна и с. Старо село.
Държавно горско стопанство "Борима" се намира между 24° 16´ и 24° 35´ източна дължина по Гринуич и между 42°47' и 42°59' северна ширина. Горите му са разположени по два от ридовете на Средния Предбалкан - в южната част на Васильовската планина и в северната - по Микренските височини. Горското стопанство има сърцевидна форма с дължина в посока север-юг около 16 км и ширина в посока запад-изток около 17 км.

Според възприетото Горскорастително райониране на България (проф. Б. Захариев - 1979 година), територията на ДГС "Борима" попада в Мизийската горско-растителна област, подобласт - Северна България.

По-голямата част от дървопроизводителната площ на горското стопанство (59.6%) се намира в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни (600-1800 м.н.в.) и останалата площ е 40.4% в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м.н.в.). Превишенията на територията на горското стопанство са значителни. Средната надморска височина е около 700 м. Най-високата точка в района е вр. Васильов - 1490 м.н.в., който се намира извън горските територии, а най-ниската част е котата на язовир "Сопот" -370 м.н.в.

Преобладават стръмните наклони - 55.5%, а заедно с много стръмните общосъставляват 62.7% от общата дървопроизводителна площ. Значителна част от територията, особено в северната част е с наклонени терени – 35.1%.

Преобладават на сенчестите изложения - 64.2%, което обуславя задържане на повече влага в почвата. Най-разпространени са северните изложения - 2025.6 ха - 24.9% от дървопроизводителната площ.

Най-важни водосборни басейни са:

-Сухата река, Река Топля, Лесидренска река, Река Батън - и др.

Варовити мергели - това са най-често срещаните скали в горското стопанство и заемат повече от половината от площта.

Според класификацията на Събев-Станев (Климатични райони на България и техния климат - 1963 г.) територията на горското стопанство попада в Умерено-континенталната побласт и обхваща два климатични района: Предбалкански климатичен район и Планински климатичен район.

Според горскорастителното райониране ДГС "Борима" попада в Мизийска област, подобласт Северна България. Обхваща два пояса и три подпояса от тях, а именно:

-М-I Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)

-М-I-3 Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (400-600 м.н.в.) - хълмисто-предпланински релеф със заоблени високи хълмове и стръмни склонове. Средната годишна температура се колебае между 9.6 и 10.6°С, средния брой на дните с температура над 10°С е между 188 и 204, средната януарска температура е отрицателна - между -13 и -2.5°С. Средният годишен валеж варира от 562 до 910 мм с максимум през месец юни и минимум през февруари-март. Снежната покривка се задържа 40 до 67 дни. Зает е изцяло от сиви горски почви, представени с трите си вида: тъмносиви, сиви и светлосиви. По състав горите са смесени от благун, цер, горун, габър, бук и единично липа, клен, дива череша, дива круша, брекина и др. Създадените култури са главно от бял и черен бор.

-M-II-1 Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (601-1000 м н.в.) - средната годишна температура се колебае между 7.5 и 9.9°С, средния брой на дните с температура над 10°С е между 161 и 195, средната януарска температура е отрицателна между -1.6 и -3.4°С. Средният годишен валеж варира от 570 до 672 мм. с максимум през май или юни и минимум през януари, февруари или март. Снежната покривка се задържа от 48 до 82 дни. Дължината на вегетационния период е между 5.5 и 6 месеца. Подпоясът е зает почти изцяло от кафяви горски и по-малко от сиви горски почви. Горите са предимно чисти или смесени от бук, габър и дъбове, на места смесени с трепетлика, явор, бреза, ясен и др. Създадените култури са предимно от бял бор и зелена дугласка и по-рядко от бук и иглолистни.

-М-II-2 Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1001-1500 м н.в.) - среднопланински релеф с повече или по-малко стръмни склонове и по-заоблени върхове. Средната годишна температура се колебае между 4.8 и 7.0°С, средният брой на дните с температура по-висока от 10°С е между 123 и 149, средната януарска температура е отрицателна - между -2.3 и -5.2°С. Средният годишен валеж варира от 832 до 1296 мм с максимум през юни и минимум през януари-февруари и август-септември. Снежната покривка се задържа от 84 до 142 дни. Дължината на вегетационния период е между 4 и 5 месеца. Срещат се само кафяви горски почви, представени с цялото си многообразие. По състав горите са най-вече чисти букови или смесени с явор, габър, ясен, брекина или дъбове. Създадените култури са от бял бор, зелена дугласка и бук.

Според проучванията при сегашното устройство, така и по данни от предишните устройства се установяват три типа почви: сива горска, кафява горска и обикновена рендзина.

За определяне на горскорастителните свойства на почвите при предишните лесоустройства са заложени 29 почвени профили

На територията на ДГС "Борима" не се наблюдават масово активни ерозионни процеси. Сравнително доброто състояние на горите е главната предпоставка за това. Единствено поройните дъждове създават условия за измиване и отнасяне на горния почвен слой главно по неправилно ориентираните автомобилни и най-вече трупчийски пътища, където е започнал процес на линейна ерозия.

Въпреки гъстата хидрографска мрежа, значителните наклони и силно пресечения релеф не се наблюдават масови активни ерозионни процеси. На места по южни и западни изложения и стръмни склонове, където дървостоите са с ниска пълнота се е развила в различна степен площна ерозия. Над язовир „Сопот” по южните изложения на Микренските височини има следи от линейна ерозия. На стръмни и много стръмни терени предимно по склоновете на Васильовската планина се срещат площи с нарушени почви - лесонепригодни площи обрасли с дървесна и храстова растителност - 19.2 ха или напълно оголени площи - лесонепригодни голини - 10.8 ха, скали - 0.9 ха. Ерозионни процеси са се развили едва върху 16.9 ха, което представлява 0.2 % от общата площ на стопанството (8197.9 ха).

За възпрепятстването на ерозионните процеси и подобряването на почвените условия в горското стопанство са създадени 983.4 ха иглолистни и още 198.7 ха широколистни култури.