Диагностика и терапия на: Хиперактивност и дефицит на внимание



Дата10.02.2018
Размер96.65 Kb.
ДИАГНОСТИКА И ТЕРАПИЯ НА:






  • Емоционално-поведенчески разстройства



  • Заекване




  • Дисфазия на развитието – късно проговаряне




  • Артикулаторни нарушения – неправилно изговаряне на звукове от речта




  • Афазия - загуба на вече развити езиковите и речеви способности




  • Обучителни затруднения- затруднения в овладяването на четене, писане и математически способности

  • Аутизъм




  • Умствена изостаналост

Хиперактивност и дефицит на внимание - неудържими деца с трудна концентрация на вниманието

Характерни при децата с този синдром са неспособността им да стоят спокойно на мястото си и да се съсредоточат върху поставена задача. В случаите когато водеща е хиперактивността говорим за хиперактивен синдром, а когато преобладават проблеми с вниманието и концентрацията на детето – разстройство с дефицит на вниманието.

Децата са много подвижни и активни, често нарушават реда в дома си и в училище, тичат, катерят се, постоянно говорят, въртят се и понякога стават неудържими. Обикновено импулсивни, с бързосменящи се полярни настроение, нетърпеливи, срещат трудност в изчакване на реда си, често прекъсват говорещия. Това ги прави нежелани партнъори в игрите, а това вторично довежда до компенсаторно агресивно поведение, ниска самооценка, депресия и нежелание за общуване.

Синдромът има много широк спектър на проявление на симптомите, което е основен проблем при правилното диагностициране. Взаимното повлияване на отделните психологични процеси объркват допълнително диагностиката – например слабата концентрация се отразява на перцептивните процеси, които от своя страна влияят на постиженията на детето в училище.



Работата с деца с хиперактивен синдром е от една страна изключително трудна, изпълнена с много и най-различни предизвикателства, но от друга страна е дълбоко удовлетворяваща, защото само в много редки случаи не довежда до желани резултати. Децата са изключително сензитивни, жизнени и интересни със своята креативност.
Емоционално-поведенчески разстройства - тикове, противопоставяне на родителите, повишена тревожност и агресия, необясними страхове и др.
В детска възраст малко разстройства остават изолирани, поради факта, че нещата са развитийни и един процес повлиява на друг, трети и т.н. по същата причина е трудно са се определи първопричината за нарушението. В някои случаи емоционална травма може да предизвика комуникативно нарушение, а в други – самото нарушение на езика или речта е психотравма. Все пак ще изложим няколко прояви на емоционално-поведенчески разстройства, които изискват психотерапия или комплексна такава от няколко специалисти:


  • Тикове – неволно, бързо, повтарящо се неволево движение на лицето, а в някои случаи и на други части от тялото на детето. Тези движения могат да се усилят при нервно напрежение или напълно да изчезнат в спокойно състояние. Може и да е чисто неврологичен проблем, при който липсва връзка с емоционалното състояние. Особено важно е още броени дни след проявата им да се потърси специалист, невролог, за да не стане хронично.

  • Елективен мутизъм - посттравматична избирателна “немота” към определен човек или група при нормална комуникация с други хора. Често състоянието е съчетано с други емоционални нарушения от типа на противопоставящо се поведение, повишена чувствителност, тревожност и др.

  • Афония - след психотравма се наблюдава невъзможност за волево проговаряне при желание за такова.

  • Разстройство със социална тревожност – нормално детето към втората си година е по-срамежливо и се страхува от непознати. Но когато страхът е силно изразен, продължава дълго и в по-голяма възраст и нарушава нормалния ритъм на живота се приема за абнормално.

  • Фобийно-тревожно разстройство - Децата могат да развият неадекватен страх към предмети или животни, до степен да изпадат в нервна криза при досег с него. Някои от тези страхове са нормален етап от развитието, но в някои случаи преминават границата на нормата и притеснават сериозно детето и близките му.

  • Разстройство с тревога от раздяла, при което детето е завладяно от нереално, всепоглъщащо безпокойство, че нещастен случай ще го отдели от близките. Съчетава се с отказ да се отдели, дори за минута от обекта на своята привързаност, нежелание или отказ да отиде другаде, нощно напикаване, кошмари, плач, гневни изблици, несъответни на ситуацията и др.

  • Разстройство на съперничество между сиблинги. След появата на по-малък брат или сестра нормално децата реагират не особено доброжелателно. В други случаи демонстрират привързаност към малкото, но започват наново да се изпускат в гащите, да настояват за биберон или да спят при родителите си. Този своеобразен регрес може да премине постепенно, но е възможно да придобие размери на опасно съперничество, с изблици на агресия към по-малкото дете, родители, домашни животни или другарчета или да се изяви като автоагресия, дълбока тъга и затваряне в себе си за дълъг период от време.

  • Пика - упорито хранене с нехранителни неща (пръст, угарки, пясък и др.). нормално това се случва в ранна детска възраст, но ако продължи по-дълго от нормалното следва да се търси причина с две посоки – умствена изостаналос или синдром на противопоставяне на родителите и търсене на тяхното внимание.

  • Разстройства със стереотипни движения – в случаите, когато не са известни психиатрични или ниврологични нарушения. Изразява се в люлеене на тялото, скубане и усукване на косите, хапане на ръцете, устните или други части на тялото.

  • Агресия , несъответна на ситуацията, системна и нарушаваща нормалните взаимоотношения с околните.Една много «модерна» тема в последните години, която има сложна за откриване предиспозиция и все пак не учудва никого, предвид ежедневните предизвикателства в живота ни.

Заекване

Заекването е едно от най-тежките нарушения на говора. В повечето случаи се повлиява трудно, като допълнително се усложнява от негативните емоции, породени от неспособността за плавно говорене при социални контакти. Затова е от голямо значение да се започне терапия възможно най-скоро след появата му. Симптомите на заекването се изразяват в:



  • нарушени ритъм и плавност на говора;

  • блокажи;

  • прекъсвания и спазми;

  • повторения на звукове и срички;

  • удължаване на звукове;

  • възклицания;

  • в някои случаи е съпроводено от тикове

Най- широко разпространено е психогенното заекване, което се характеризира със следните симптоми:

Обикновено се появява след преживяна психотравма, най-често на възраст 2,5 -5 години. В повечето случаи преди появата на заекването детето се е отличавало с повишена емоционалност и нерядко е било определяно като будно, умно и чувствително. Психотравмата може да е свързана с внезапно появила се заплаха, като катастрофа, загуба на близък, падане, уплаха от животно и много други кризисни ситуации, но може да се дължи на системен натиск върху детето у дома или в детската градина.

На второ място по разпространение е така нареченото хередитарно (наследствено) заекване. Обикновено във фамилията на тези деца има заекващ близък родственик, или късно проговорил близък. Наблюдава се също често леворъчие или амбидекстрия (умение да си служи еднакво с двете ръце).

На трето място по разпространение е т.н. органично заекване. То може да се е появило още с първите думи, при което обикновено има данни за трудности по време на бременността и раждането; травма от инцидент; инфекциозни заболявания, които са протекли остро.

Каквато и да е причината за появата, най-важното е да потърсите навреме помощ от специалист, невролог и логопед, за да се предотврати хронифициране на състоянието. Основен принцип в тази терапия е колкото по-рано, толкова по-голяма е възможността за окончателно излекуване.
Артикулаторни нарушения - детето не произнася правилно или не може да произнася звуковете на речта
Речта при децата се оформя постепенно, преминавайки през етапи, в които нормално звуковете се изговарят неясно или липсват напълно. С постепенно усъвършенстване на нервната система и подвижността на говорния апарат се подобрява и фонетичната страна на говора. Обикновено това става в края на третата година, но е нормално този процес да продължи и през четвъртата и петата година от детското развитие. Понякога е възможно чрез имитация на диалектна реч на близките детето да не изговаря правилно някои звукове. Когато обаче такава особеност липсва и детето е минало възрастта на нормално неправилно произношение, тогава става въпрос за т.н. дислалия.

Причините за нарушено звукопроизношение могат да бъдат:



    • Когато детето не разпознава звука, който трябва да изговори;

    • Когато има неправилна постановка на артикулаторния апарат

    • Когато липсват зъби или са криви;

    • Езикът е по-къс, по-дълъг, с къса подезична връзка;

    • Небцето е прекалено високо;

    • Горната или долна челюст са прекомерно издадени и др.

Това нарушение в България се нарича дислалия и се преодолява сравнително лесно и бързо, в сравнение с останалите комуникативни нарушения, чрез системност на терапията и всекидневни занимания у дома.
Аутизъм - детето се затваря в себе си и не желае да контактува с никого или с ограничен кръг от хора, като дори с тях се наблюдава странност в поведението.

Аутизмът е генерализирано разстройство на развитието, възниква преди 3 годишна възраст, при което се наблюдава нарушение на комуникацията, социалните контакти и поведението. Състоянието се характеризира с:



  • Липса на желание за комуникация;

  • Стереотипно повтарящи се движения;

  • Липса на очен контакт с хората около него;

  • Нежелание за комуникация със заобикалящите го;

  • Необичайно поведение с играчките, фиксиране върху детайлите на дадена играчка и странна погълнатост от тях;

  • При наличие на говор, той е странен – с готови изрази, чути от близки, телевизионни реклами и филми;

  • Неумение да играе наужким.

Състоянието се повлиява много трудно от терапия и почти винаги остава една странност в понедението, но не са редки случаите, когато:

    • при логотерапия, с поява или подобряване на говорните умения изчезват аутистичните симптоми. В този случай става въпрос за езиково нарушение (дисфазия на развитието/алалия), при която като вторични симптоми са се появили аутистичните маркери.

Дисфазия на развитието - детето не може да говори така както неговите връстници.

Дисфазия на развитието (алалията) е специфично езиково нарушение, което е свързано с късно проговаряне и нетипично за възрастта развитие на говора. Това състояние може да бъде сварзано с дискретна мозъчна увреда, придобита по време на бременността, раждането или ранния кърмачески период преди нормалната поява на говор. Възможно е също да липсват данни за травма, но състоянието да е унаследено като тип функциониране на нервната система т.е. близък родственик също да е проговорил по-късно или да е имал друго комуникативно нарушение.

Дисфазията може да бъде от импресивен тип, при което е нарушено разбирането на чутата реч, а оттам закъснява и се уврежда и експресивната реч или способността за говорна продукция. По-лекият вариант е дисфазия от експресивен тип, като в този случай детето разбира чутата реч, но не е способно да говори.

Проявите на дисфазия на развитието са:



  • Късно проговаряне – след втората-третата година от живота на детето;

  • Назовава предимно предмети;

  • Използва една и съща дума за обозначаване на няколко обекта;

  • Опростяване на по-сложни за изговаряне думи

  • Около четвъртата, петата година речникът е много беден, със съществени граматични грешки– пропускат се думи, неправилно се употребяват глаголните времена, местоимения, съюзи и др.



Афазия - загуба на езиковите и речеви способности

При вече изградени езикови и речеви умения, се наблюдава необясним регрес и/или загуба на способността за нормален говор в една или друга степен. Разбирането на чутото също може да бъде затруднено.Не са редки и други странности в поведението, които се наблюдават от близките като необичайни явления. Това състояние винаги е предшествано от някаква черепно-мозъчна травма или сериозно заболяване, от типа на менингит, енцефалит, мозъчни тумори и др.


Умствена изостаналост - разстройство на процесите на адаптация

От логопедична гледна точка предмет на терапевтична намеса би могло да бъде умствено изоставане в лека степен. От една страна е нужно да се потвърди интелектуално изоставане чрез тест за изследване на равнището на коефициента на интелигентност. Но от друга е необходимо диагнозата да бъде внимателно проследена в хода на терапията, за да се установи първопричината за състоянието. Възможно е:



  • Едно забавено езиково и речево развитие вторично да е повлияло негативно върху интелектуалното развитие на детето

  • Да е налице сериозна емоционална травма, която да е довела до задръжка в интелектуалното и речево развитие на детето.


Специфични обучителни затруднения - затруднения в овладяването на четене, писане и математически способности

Специфичните разстройства на развитието на училищните умения обхващат групи разстройства, проявяващи се със специфични нарушения в процеса на овладяване на училищните умения. Тези нарушения не са свързани с други разстройства от типа на умствено изоставане, нарушения на слух и зрението, емоционална проблематика или специфични разстройства на езика и речта. Характерни симптоми са:



  • Проблеми с четенето (дислексия) – срича по-дълго време от нормалното, заменя сходни по форма букви при четене /н-и; б-в; ш-щ/; изпуска смисъла на прочетеното и не може да повтори думата или да преразкаже текста.

  • Проблеми с писането (дисграфия) – пише с грозни, разкривени букви, обърква визуално сходните букви /х-ж; б-в; ш-т/; пропуска или добавя букви при писане; слива думи и съюзи и др.

  • Проблеми със смятането (дискалкулия) – числата го затрудняват, сякаш са му непонятни като символи; обърква операциите събиране/изваждане, умножение/деление; текстовите задачи го объркват и др.

Каталог: img
img -> Мароко нова година екзотика от „1001 нощи”
img -> Имперски тур кръстопът на цивилизации, на границата между два свята. Тук свършва Европа и започва Африка. Една многоцветна мозайка от древна култура, ориенталски пейзажи и прекрасна природа
img -> 1 ден: Казабланка
img -> Концерт на Guns 'N' Roses 22 23 септември 2010 в Белград
img -> Ню Йорк текстове под снимки Средната част на Манхатън, гледана от Сентръл парк
img -> Програма: 1-ви ден: 30. 12. 2014 (вторник)
img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница