Диагностика в аутизма

Емпирични изследвания в приложната психология

На тема: Диагностика в аутизма
Изготвил:Величка Карабашева Проверил:гл.ас. д-р.К.Тагарева

Факултетен № 04169

Понятието аутизъм, произлизащо от гръцки  аутос (сам, лично, самостоятелно), ни показва и подсказва, как трябва да се отнасяме към хората с аутистични прояви. Аутизма е генерализирано разстройство на личността, характеризиращо се с големи трудности при влизане в контакт и установяване взаимоотношения с други хора. Състояние или (синдром) при което се наблюдава нарушение в развитието на функциите на мозъка. При децата с този проблем се наблюдават няколко вида симптоми: нарушена социална комуникация, проблеми с говора и жестикулирането, проблеми с възприятието, намален интерес към заобикалящия ги свят. Симптомите на аутизма се появяват през първите 3 години на детето и ако своевременно не се приложи лечение могат да продължат през целия живот. Аутизмът има различни проявления и на пръв поглед наподобява хроничен проблем. По-често срещаните случаи на аутизъм се характеризират с „агресивно поведение”. То може да продължи дълго време и да се превърне в трудно за коригиране. Проблемът може да се задълбочи с течение на времето и нарастващата сила на детето. По-леките форми на аутизъм се проявяват като проблеми с идентичността и с начина на възприемане на информация и запаметяване на думи и фрази.

Стандартната медицина още не е открила ефикасно лечение за това състояние (синдром)  и го обявява за нелечимо. В действителност съществуват методика и терапия, които при ранното констатиране и диагностициране на това състояние, дават на децата с аутизъм шанс за добра адаптация и социализация. С помощта и подкрепата на родителите си, много от тях в зряла възраст успяват да водят относително нормален начин на живот, да завършат университет и да се превърнат в напълно равностойни членове на обществото, в което живеем.

Това вече е факт в редица западни страни, в който само най-тежките случаи са настанявани в съответните социални институции. Като най-тежки се класифицират случаите, за които се смята, че е пропуснат подходящият за лечение момент. С тях трудно би могло да се постигне някакъв убедителен резултат.

Аутизмът е състояние, което има дълбоко и всеобхватно въздействие върху живота на много хора и семейства. Той е сложно и тежко състояние, което засяга, както пряко, така и непряко почти всяка страна на ежедневния живот и заниманията. Когато на детето е поставена диагноза “аутизъм”, ние вече знаем, че то не е просто бавно развиващо се или само не-социално в рамките на “нормалното”. Самите родители се освобождават от отговорност за ненормалното поведение на тяхното дете. Ето защо диагнозата е необходима, за да ни покаже, че има наистина сериозен проблем, за който трябва нещо да се направи, за да бъде посрещнато въздействието, което оказва аутизмът върху живота на засегнатите от него. Самите родители трябва да започнат да привикват и да приемат своето дете като личност със свои собствени права и специфични и уникални нужди.

Без ясни критерии за диагностика и без съответни клинични знания и опит едно не-аутистично дете да бъде диагностицирано като аутистично и обратното, което би имало катастрофални последици както за детето, така и за семейството.

Не съществува един единсвен тест, който да може да бъде приложен, за да се постави диагноза. Дадено разстройство от аутистичния спектър най-добре може да се диагностицира от интердисциплинарен екип от професионалисти, като се използват добре утвърдени инструменти (ADI интервю за диагностициране на аутизъм, ADOS диагностична скала за наблюдение на аутизма), както и психометричен тест за установяване на силните и слабите страни на интелектуалните способности. (Сп. “Нувел Медисин” 2000)

Диагностицирането по-лесно се провежда при по-големите деца, защото симптомите при тях са по-категорични. Ранното откриване и разпознаване е изключително важно, тъй като ранната интервенция може да има голямо значение за качеството на живота на индивида. Трудно е да се установи нивото на интелектуално функциониране при хората с аутизъм, защото техните социални речеви нарушения дават отражение на резултатите от тестовете. Някои от тях могат да имат висок коефициент на интелигентност (IQ), но поради социалните си ограничения не могат да оправдаят тези очаквания. Повечето от тях, които имат дисхармонични профили на развитието, функционират на леко или средно ниво на умствено затруднение. Желанието да се помага и работи с аутистични деца трябва да започне и винаги да бъде съпътствано от стремеж да се разбере, да се направи опит да се види нашето “нормално” стандартно ежедневие през очите, сетивата и чувствата на аутистичният индивид. Не по-малко важно е и това, да се правят опити по посока на това, как и доколко хората от обкръжението разбират аутистичните прояви и трудности на тези деца, юноши и възрастни. (Матанова, В., 2003)

Нещата, които нормалните деца с типично развитие научават автоматично, интуитивно, за децата с аутизъм е неразбираемо и чуждо. Начините, пътищата, които децата с аутизъм се опитват да използват, за да си преведат правилата, разберат изискванията към тях са различни, строго специфични от начините, по които правят нормалните деца, но и всички други със специални нужди. (Спец. педагогика., 2005)

2. Да се изследва нарушението на характеровите отклонения, типичните форми и отражения и различните форми на взаимоотношения и взаимодействия със средата (адаптивност и адекватност);

3. Да се изследва наличието на биофункционални нарушения (изблици на гняв, агресия).
Обект на диагностицирането
В курсовата ми работа, която е на тема “Диагностика в аутизма”, обект на моето диагностициране е лицето П. В. Р – 16-годишна, която посещава Дневен център за деца с увреждания “Марина”-гр Хасково.


Психолого – педагогическа оценка на П.В.Р. от ДЦ “Марина” гр.Хасково
Детето е прието на 18.01.2007 год. в ДЦ “Марина”.През определения престой в заведението се очертават следните проблеми , констатирани от екипа от специалисти – възпитател , логопед , психолог ,медицински сестри ,социален работник , затрудняващи корекционно – компенсаторната работа с детето :
-Детето е емоционално нестабилно , често сменя настроението си, което преминава през състояния на плач и смях , провокирани от външни дразнители.Проявява негативизъм и нежелание за общуване.Вниманието е неустойчиво , бързо се изчерпва , трудно се концентрира.Паметта е механична , не се установява възможност за запазване на получената информация.Неориентирана за време , място и слабо ориентирана за собствена личност.
-По време на корекционно – възпитателната работа с детето не може да се осъществи нормален възпитателен процес и обратна връзка поради наличие на интелектуален дефицит.IQ – 39 . Вербалната комуникация се осъществява трудно.Наблюдава се фонографизъм на М.Трамер (без връзки със ситуацията се повтарят фрази чути преди време).Усвояването на знания няма градивна насоченост.Не се включва в организираните групови занимания , процесът на обучение не се осъзнава.

Играта е елементарна , включва преди всичко действия , не пресъздава взаимоотношения.Не може да чете и пише.Цветовият гнозис не е развит.

Доставя й удоволствие слушането и пеенето на песни.

Прави впечатление състояние на “превключване” на детето на тема , нямаща нищо общо със случващото се в заобикалящата го среда или проявата на реакции , неадекватни на обстановката за определени периоди.

По – голямата част от практическите дейности свързани със задоволяване на ежедневните потребности : хранене , обличане и събличане , лична хигиена и извършването на физиологическите нужди се извършват с чужда помощ , независимо от наличните добри физически дадености.

Като цяло се наблюдава несъвършенство при изпълнение на задачите, което влияе негативно върху процеса на обучение.

При първата проба пред нея бе поставен лист , на който бяха изобразени 7 предмета (коте,риба,куче,гъба,пиле,топка и камион ). Беше зададен въпроса: “Какво е това?”

Обекта на изследването показа трудно активиране на вниманието.Самата проба се проведе с неколкократни повторения с активно внимание до две минути, при което П.В.Р. показа следните резултати :
-от 7- те предмета изобразени на листа ( коте, риба, куче, гъба, пиле, топка и камион, ) - лицето назова правилно само 5 от 7- те предмета – коте, риба, куче, пиле и топка. Тук имаме 5 съвпадения (+).

-останалите 2 предмета (гъба и камион) не можа да ги разпознае и назове правилно. Предмета “камион” тя го разпозна и назова като “кутия” , а предмета “гъба “ – изобщо не го разпозна и не го назова.Тук нямаме 2 съвпадения (-) (Виж приложение 1).

При втората проба за разпознаване на предмети отново пред лицето П.В.Р. бе поставен лист , на който бяха изобразени повече предмети – 15 (охлюв, палячо ,чадър, слънце, кана, близалка, звънче, слон, ученическа чанта , риба, катеричка, кукла, параход, пиле и бонбон)

От всички тях разпозна и назова само 2 предмета изобразени на листа ( риба и пиле).Тук имаме 2 съвпадения (+)

Предметите : кана, слънце, чадър и ученическа чанта бяха разпознати и назовани като :

Кана – назова като чашка

Слънце – назова като чадър

Чадър – назова като шапка

Ученическа чанта – назова като кутийка

Останалите 9 предмета (бонбон, катеричка, параход, кукла, звънче охлюв, палячо, слон и близалка), П.В.Р. не можа да ги разпознае и нозове. Тук имаме 9 несъвпадения (-) (Виж приложение 2)

-съвпадения – 5 (+)

-несъвпадения – 2 (-)

Резултати от втората проба за разпознаване на предмети :

-съвпадения – 2 (+)

-несъвпадения – 9 (-)

-неразпознаване на предмети и назоваването им с други имена – 4


Тест за практическа диагностика

В тест за практическа диагностика лицето П.В.Р. проявява половината от изброените в него характерни черти на аутизма, които са 16 на брой (Виж приложение 3)

1. Трудност при интеграция с други лица – проявява негативизъм и нежелание да общува с останалите деца в групата от ДЦ „Марина” – град Хасково. Не се включва в груповите занимания, предпочита да стои сама или да слуша музика и да пее- да.

2. Неподходящо смеене и кикотене- забелязва се това състояние на лицето, когато отиват всички от групата да си мият ръцете за обяд и по време на хранене-да.

3. Слаб или липсващ очен контакт- не забелязва останалите около нея, има слаб очен контакт-да.

4. Забележима нечувствителност към болка- когато се удари лицето П.В.Р. не реагира на болката, която й е причинена- да.

5. Предпочита да е само, отчуждено е- обича да стои само в ъгъла на стаята, както в дневния център, така и вкъщи- да.

6. Въртене на предмети- не се забелязва при изследваното лице-не.

7. Неподходяща привързаност към предмети- обича да пие вода и течности от любимата си чаша, която е синя на цвят, както и да мие зъбите си със синя четка-да.

8. Забележителна физическа хиперактивност или изключителна пасивност- при П.В.Р. се забелязва изключителна пасивност- да.

9. Настояване за неизменност, отказва промени в обичайната обстановка и дейности – да.

10. Липса на страх от опасности- семейството на П.В.Р. живеят в блок на осмия етаж. Обича да излиза на терасата и да се надвесва на нея, без да се страхува от височината, затова майка й заключва вратата към терасата. Също така на всички контакти бащата е поставил предпазни капачки, защото лицето П.В.Р. обича да бута пръста си в тях- да.

11. Трайна и продължителна странна игра- играта й е елементарна, обича повече да слуша поп-фолк музика и да пее.

12. Ехолалия ( повтаряне на думи или фрази, вместо нормална реч) – повтаря думи, които й се казват, както и изречения. Може да отговаря на въпроси като: „Как се казваш”; „На колко си години” и други, но не може сама да съставя изречения и текст със свои думи. Наблюдава се и фонографизъм на М.Трамер (без връзки със ситуацията се повтарят фрази чути преди време)- да.

13. Може да не иска да го прегръщат или да прегръща- много е любвеобилна, като много обича да прегръща и целува своята майка, баща и други близки. С непознати за нея хора лицето обича да ги гали по ръката или главата.-да.

14. Не отговаря на устни реплики, действа като глухо- отговаря сам на определени въпроси, но на други устни реплики не отговаря- да.

15. Трудности при изразяване на нужди, използване на жестове и посочване вместо думи - посочва предметите, от които има нужда, без да ги назовава. Например: с пръст посочва касетофона, с което иска да каже, че й се иска да слуша музика- да.

16. Избухвания- показва изключително голямо страдание без видима причина- при последната характерна черта за аутизма при изследваното лице не се забелязват избухвания или агресия, по – скоро тя е много пасивна и кротка- не.

Имайки в предвид данните взети от социалното досие по информация на родителите детето е проходило на 1 годинка, а е проговорило на 5. От пробите за разпознаване на предметите и от теста за практическа диагностика проведени с П.В.Р.- обект на моето диагностициране, смятам, че лицето има аутизъм от вида – Синдром на Канер.


Извод

Аутизмът е състояние в сърцевината на спектър от разстройства, които споделят сходни характеристики, представени по много различни начини при всеки отделен индивид. Хората с аутизъм изпитват сериозни затруднения да разберат целта и социалното значение на поведението и при направлението, планирането и възприемането на своето собствено поведение. Независимо от нивото на речевите способности, всички хора с аутизъм имат проблеми при разбиране на общуването. Обикновено детето усвоява много начини за общуване с околните много преди да е усвоило каквато и да била реч, чрез която да изрази и разшири това общуване.

1. 
   Ние харесваме неща- Те фиксират предмети.
   
2. 
   Ние обичаме хората- Те изработват зависимости.
   
3. 
   Ние се сприятеляваме– Те търсят внимание.
   
4. 
   Ние правим почивка- Те прекъсват работа.
   
5. 
   Ние имаме хобита- Те се самостимулират.
   
6. 
   Ние постоянстваме- Те упорстват.
   
7. 
   Ние настояваме- Те избухват.
   
8. 
   Ние имаме таланти- Те имат разпокъсани умения.
   
9. 
   Ние отстояваме себе си- Те не се подчиняват.
   
10. 
    Ние разширяваме кръгозора си- Те имат ограничени интереси.
    
11. 
    Ние сме грижовни- Те са обгрижвани.
    

1. 
   Матанова, В. Психология на аномално, 2003
   
2. 
   Левтерова, Д. Актуални проблеми на специалното образование, 2002
   
3. 
   Специална педагогика, бр. 4, 2005.
   
4. 
   Сп. „Нувел медисин”, бр. 96, 2000.
   
5. 
   www.autistbg.com