Диалектологията като наука

Диалектологията е дял от езикознанието, който изучава диалектите, тоест всички езикови прояви извън обсега на книжовния език в съвременното им състояние и/или историческото им развитие (териториални диалекти и социални говори).

Тя възниква в началото на XIX в. Свързана е с научнитe дисциплини етнография, топономастика, археология, фолклористика и др.

Думата е от гръцки произход (διαλεκτολογία) и буквално означава наука за диалекта (διάλεκτο — диалект, λόγος — наука).

Трябва да се прави разлика между диалект и акцент.

Така например по акцента е много лесно е да се разпознае националността на французин, който говори на английски език или руснак, който говори български. Понякога по акцента може да се разпознае и диалектният произход на говорещия. Например за много от селата в Източна България е обичайно да се извършва редукция на неударения звук е до и, например иднѝ вместо еднѝ, млика̀р вместо млека̀р и т.н. Това е навик, който трудно се отвиква и издава произхода. В София пък не е приета и редукцията на неударения звук о до у (макар че книжовните норми допускат слаба редукция). Това също издава произхода и е един от факторите за социално противопоставяне столичанин/провинциалист.

Трябва да се прави разлика между акцентни и диалектни особености в говора на даден човек. Така например „екането“ (между другото също признато за книжовно в неписмения български език), т.е. изговарянето на е в думи като млѐко и хлеб, не е акцентна, а диалектна особеност. Акцентът се дължи на говорни навици, които човек мъчно може да промени дори и при желание, докато изговорът на млѐко вместо мляко не се дължи на това, че говорещият не умее да произнася я вместо е.

Наблюдава се и акцент на майчиния език на човек, повлиян от чужд език. Например българи, живели в чужбина, имат тенденцията да изговарят някои звуци подобно на изговарянето им на местния език. Например в САЩ за някои думи говорещият удължава а-то подобно на начина, по който се прави на английски. Както и при ситуациите, описани по-горе, говорещият го прави несъзнателно, нямайки представа, че изговаря думата малко по-различно от стандартното.

Акцентът се отнася единствено за фонологичните особености на говора, т.е. до звученето. Така например за човек, който говори меко книжовен български, казваме, че говори с мек акцент, а не с мек диалект.

В зависимост от разпространението си диалектите биват териториални (местни, географски, локални) и социални.

В диалектологията отделните териториални диалекти се описват и класифицират, правят се сравнения между тях, изучава се как на езиковата територия се извършва преходът от един диалект към друг, историята на отделните диалекти, а въз основа на развойните процеси, които протичат в момента, се правят опити за прогнозиране на бъдещото им развитие.

Териториалните диалекти на един език обикновено се различават най-вече по речниковия си състав, фонетиката и ударението, а в по-малка степен по морфологията и синтаксиса си. Някои езици се отличават със значително диалектно многообразие, а други — не.

Професионалните диалекти (професиолектите) са вид социални диалекти. Те се създават за нуждите на практикуващите дадена професия или определен занаят. Всяка професия има свой професионален диалект. Неговият речников състав представлява надграждане на основния речник на литературния език или местния териториален диалект със специална професионална терминология. Това могат да бъдат например думи, назоваващи използваните инструменти, машини или материали, за части от произвежданите стоки, понятия, свързани с организацията на труда, и др. Понякога тази терминология може да се възприеме и в литературния език, но въпреки това професионалните диалекти си остават със значително по-богат речник. Така например в говора на българските дърводелци има думи за 9 вида триони (расѐчка, зарѐска, шва̀йцик, пасва̀тел, фу̀кшванц, свла̀кофка, чѐпофка, злодѐйка и на̀пречник). Обущарите притежават наименования за всяка част на обувката (бомбѐ, маскарѐ, юс, фтѐрна, ко̀барак, филѐ, езѝк, форт, таба̀н, ва̀рдало, гьон, флек, подмѐтка, ток, капа̀к, долмакъ̀к, хаста̀р, форма̀ла, стѐлка).

Жаргонът е групово или социално обособените езикови употреби, различни от книжовните, речникови и нормативни правила и обичаи. Жаргоните често са резултат от желанието на определена група съзнателно да се откъсне езиково от основното население.

Жаргоните са вид социални диалекти. Те биват три вида — тайни говори, групови говори и класови говори.