Дифтерия А36. 0 Дифтерия на фаринкса

Минимален болничен престой - 3 дни

Дифтерия А36.0 Дифтерия на фаринкса Дифтерийна мембранозна ангина Тонзиларна дифтерия А36.1 Назофарингеална дифтерия А36.2 Ларингеална дифтерия Дифтериен ларинготрахеит А36.3 Дифтерия на кожата Не включва: еритразма (L08.1) А36.8 Друга дифтерия Дифтериен: • конюнктивит† (H13.1*) • миокардит† (I41.0*) • полиневрит† (G63.0*) Коклюш А37.0 Коклюш, предизвикан от Bordetella pertussis А37.1 Коклюш, предизвикан от Bordetella parapertussis А37.8 Коклюш, предизвикан от друга уточнена Bordetella А38 Скарлатина Не включва: стрептококова ангина (J02.0) Други бактериални болести, некласифицирани другаде Не включва: актиномицетома (В47.1) А48.1 Болест на легионерите А48.2 Болест на легионерите без пневмония [треска Pontiac] Лещенка [varicella] В01.2† Варицела с пневмония (J17.1*) В01.8 Варицела с други усложнения Херпес зостер [herpes zoster] Включва: херпес зостер zona В02.7 Дисеминирана херпес зостер инфекция В02.8 Херпес зостер с други усложнения Брусница Включва: morbilli Не включва:подостър склерозиращ паненцефалит (А81.1) В05.2† Брусница, усложнена с пневмония (J17.1*) Постморбилозна пневмония В05.4 Брусница с интестинални усложнения Рубеола [немска брусница] Не включва: вродена рубеола (Р35.0) В06.8 Рубеола с други усложнения Рубеолен(-на): • артрит† (М01.4*) • пневмония† (J17.1*) Епидемичен паротит Включва: паротит: • епидемичен • инфекциозен В26.0† Паротитен орхит (N51.1*) В26.3† Паротитен панкреатит (K87.1*) В26.8 Епидемичен паротит с други усложнения Паротитен(-на): • артрит† (M 01.5*) • миокардит† (I 41.1*) • нефрит† (N 08.0*) • полиневропатия† (G 63.0*) Инфекциозна мононуклеоза Включва: жлезна треска моноцитна ангина болест на Pfeiffer В27.0 Гама-херпес-вирусна мононуклеоза Мононуклеоза, предизвикана от Epstein-Barr вирус В27.1 Цитомегалвирусна мононуклеоза В27.8 Друга инфекциозна мононуклеоза Други увреждания на главния мозък G93.6 Мозъчен оток Не включва: мозъчен оток: • дължащ се на родова травма (Р11.0) • травматичен (S06.1) Грип, предизвикан от вирус на грипа Не включва: предизвикани от Haemophilus influenzae [H. influenzae]: • инфекция БДУ (А49.2) • менингит (G00.0) • пневмония (J14) J10.1 Грип с други респираторни прояви, идентифициран грипен вирус Грип Грипни: • остра респираторна инфекция на горните дихателни пътища идентифициран • ларингит грипен вирус • фарингит • плеврален излив Грип, неидентифициран вирус Включва: грип без споменаване за иден- вирусен грип тифициране на вируса Не включва: предизвикани от Haemophilus influenzae [H.influenzae]: • инфекция БДУ (А49.2) • менингит (G00.0) • пневмония (J14) J11.1 Грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус Грип БДУ Грипни: • остра респираторна инфекция на горните дихателни пътища неуточнени или вирусът • ларингит не е идентифициран • фарингит • плевралeн излив

Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика”.

Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:

- трите имена и възрастта на пациента;

- датата на изследването;

- вида на изследването;

- получените резултати от изследването и неговото тълкуване;

- подпис на лекаря, извършил изследването.

Фишът се прикрепва към ИЗ.

В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.

Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.

Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.

- - двама лекари, един от които с придобита специалност по инфекциозни болести;

- лекар със специалност по клинична лаборатория;

- лекар със специалност по микробиология;

- лекар със специалност по образна диагностика.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:

- двама лекари, един от които с придобита специалност по инфекциозни болести;

- лекар със специалност по клинична лаборатория;

- лекар със специалност по образна диагностика;

- лекар със специалност по микробиология;
Забележка: При необходимост се провежда консултация с лекар със специалност по детски болести, която се отразява в ИЗ.
4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА:

Лечението на болни със следните заболявания: дифтерия, коклюш, легионелоза, варицела с пневмония и мозъчен оток се провежда в инфекциозна клиника/отделение минимум ІІ-ро ниво на компетентост.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.

Скарлатина:

Средно-тежки и тежки форми: с изразен токсиинфекциозен синдром; септични или токсични прояви; токсикосептични – некротична ангина, регионален лимфонодулит, синуит, отит, мастоидит, септични разсейки в ставите и вътрешните органи, токсични миокардити и хепатити. Алергични – късен миокардит, скарлатинен ревматоид, ревмокардит, остър гломерулонефрит и др.

При всички локализации и типични форми като: ангинозна форма, разпространена и локализирана дифтерия на тонзилите, дифтерия на ларингса (круп), вкл. назофарингит, фарингит и др. органни изяви.

Хоспитализират се и заразоносители на дифтерийни бактерии.

При типичните форми – постепенно начало, поява на фибринозни налепи по лигавиците, които при опит за снемане кървят, регионален лимфаденит, оток, груба лаеща кашлица, инспираторна диспнея, афония, стеноза, отделяне на серозни или слизесто-кръвенисти секрети от носа, затруднено носово дишане, конюнктиви, покрити с плътен фибринозен трудноснемащ се налеп и др. в зависимост от локализацията.

- Всички кърмачета до 1 година независимо от клиничната форма.

Тежки клинични форми с:

- апноични паузи застрашаващи с асфиксия;

- честота на кашличните пристъпи над 10/24 часа;

- тежка хипоксия и хипоксемия;

- гърчове.

Усложнени форми:

- пневмонии;

- коклюшна енцефалопатия.

- Пациенти с придружаващи: хронични белодробни заболявания, ТБК, хипотрофия, недоносеност, вродени аномалии, муковисцидоза, злокачествени хемопатии.

Епидемиологични индикации – затворени колективи.

Токсико-инфекциозен синдром, екзантем, енантем, пневмонит, пустулизация на ефлоресценциите, хеморагичен синдром, свръхостри форми с развитие на ТИШ и ДИК синдром, дихателна недостатъчност.

Фебрилитет, лимфонодулит, екзантем, артрит, хеморагичен синдром, тромбопенична пурпура.

Фебрилитет, панкреатит, тиреоидит, орхит, епидидимит, простатит, оофорит, салпингит и други органни локализации.

Токсико-инфекциозен, катарален синдром, респираторен, макуло-папулозен екзантем, хеморагични прояви, ларинготрахеит и бронхо-диспнеичен синдром;

- изолация и лечение по епидемиологични показания - на болни, живеещи в затворени колективи.

Херпес зостер:

- дисеминиран херпес зостер;

- херпес зостер на главата;

- прибавена вторична бактериална инфекция и др.

- при тежък токсикоинфекциозен синдром и/или клинични и неврологични прояви на мозъчен оток и/или синдром на менинго-радикулерно дразнене и/или хеморагичен обрив. При необходимост се извършва консултация със специалист по “Детски болести”.

- температура над 38,5 °С;

- симптоми на остра респираторна инфекция;

- пневмония;

Епидемиологични критерии: наличие на поне един от следните три информации в седемдневния период преди началото на болестта:

1. контакт с лице с потвърден случай на заразяване с нов грипен вирус А (H1N1);

2. лице, което е пътувало до място (пребивавало в място), в което е документирано трайно предаване от човек на човек на новия грипен вирус и съответната държава е обявила епидемия;

3. болно от респираторна инфекция лице, работещо в лаборатория, в която се изследват проби от новия грипен вирус А (H1N1).

Вземането на биологичен материал за медико-диагностични изследвания се извършва в рамките на болничния престой, като отчитането на случаите се извършва след получаването на лабораторните резултати.

Пеницилини– 5 до 10 дни.

При доказана свръхчувствителност лечението може да се проведе с макролиди. Патогенетични и симптоматични средства: при нужда вливания на глюкозо-солеви разтвори, глюкокортикостероиди, кардиотоници, витамини, антипиретици и др.

Дифтерия

Прилага се противодифтериен серум:

При локализирана дифтерия на гърлото се назначават средно 500 АЕ/кг тегло; при разпространена форма – 1 000 АЕ/кг тегло; при токсична форма – 1 500 – 2 000 АЕ/кг тегло; при круп - 1 000 АЕ/кг; при дифтерия на носа – 200 – 300 АЕ/кг тегло. Антибиотично лечение: пеницилини до 10 дни или макролиди, цефалоспорини ІІІ генерация. При круп - кортикостероиди 3-5 mg/кг тегло, интубация или трахеостомия – при нужда, кислород, топли процедури, инхалации с натриев бикарбонат. При дифтериен миокардит стрихнин 1 – 3 mg/кг тегло.

Коклюш

Етиологичното лечение:

Патогенетично лечение – корекции на АКР, глюкокортикостероиди 1-2 mg/кг, кислородотерапия, витамини.

Симптоматичното лечение включва експекториращи средства, ефедрин.

При варицела:

- етиологично лечение – вирусостатици;

- имунопрепарати:

- имуновенин – 1 мл/кг тегло и. венозно.

- антибиотично лечение – при усложнени случаи с наслагване на бактериална инфекция – прилагат се широкоспектърни антибиотици, пер ос или парентерално, в дозировки съобразени с тежестта на инфекцията

- патогенетична терапия – водно – електролитни разтвори, глюкоза, хемостатици, кардиотоници, бронходилататори, кислородотерапия и др.

- симптоматични средства – антипиретици, аналгетици, секретолитици и др.;

- локални средства.

- няма етиологично лечение;

- приложение на патогенетични, симптоматични и локални средства.

При морбили:

- няма етиологично лечение;

- приложение на патогенетични, симптоматични и антибиотик по преценка.

При паротит:

- няма етиологично лечение;

- антибиотично лечение – при усложнения, прилагани в съответни дозировки;

- патогенетична – кортикопрепарати, глюкозо-левулозни р-ри, ензимен инхибитор и др.;

- симптоматични средства;

- локални средства.

етиологично лечение – вирусостатици;

- имунопрепарати:

- човешки имуноглобулин за венозно приложение – 1 мл/кг тегло.

- антибиотично лечение – при усложнени случаи с наслагване на бактериална инфекция – прилагат се широкоспектърни антибиотици, пер ос или парентерално, в дозировки съобразени с тежестта на инфекцията

- патогенетична терапия – водно – електролитни разтвори, глюкоза, хемостатици, кардиотоници, бронходилататори, кислородотерапия и др.

- симптоматични средства –антипиретици, аналгетици, секретолитици и др.

- локални средства.

Глюкозо-солеви разтвори i.v., антиедемна терапия, симптоматична терапия, антиалергична терапия.

Според препоръките на СЗО от 07.07.2009г., не се изисква лабораторно потвърждение за обявяване на случай с нов човешки грипен вирус. Диагнозата грип А (H1N1) се приема при всяко лице, отговарящо на клиничните и епидемиологичните критерии, или при потвърждаване на диагнозата с PCR за грип (H1N1) или друг утвърден от СЗО метод за етиологична диагностика.

Етиологично лечение – инхибитори на невраминидазата.

Антибиотично лечение – при усложнени случаи с наслагване на бактериална инфекция – прилагат се широкоспектърни антибиотици, пер ос или парентерално, в дозировки съобразени с тежестта на инфекцията.

Патогенетична терапия – водно-електролитни разтвори, глюкоза, хемостатици, кардиотоници, бронходилататори, кислородотерапия и др.

Симптоматични средства – антипиретици, аналгетици, секретолитици и др.

Въз основа на микробиологични, вирусологични и/или серологични изследвания, епидемиологичните, клиничните и параклиничните данни.

Наличие на обективни данни за клинично подобрение и/или възстановяване:

- трайна липса на фебрилитет – поне 2 дни;

- приключване на медикаментозното лечение;

- обратно развитие на клиничните симптоми;

- положителна динамика в клинико-лабораторните показатели.

В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.

Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.

При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.

- част ІІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7;

- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/ настойника/Попечителя)
ДИФТЕРИЯ

Заболяване, което се характеризира с типична клинична картина или за дифтерия на дихателната система (например заболяване на горните дихателни пътища с образуване на фибринозни налепи върху сливиците, фаринкса или носа, в комбинация с болки в гърлото и невисока температура), или за дифтерия с друга локализация (например заболяване с наличие на псевдомембрани (язви) на кожата, конюнктивата, ушите, гениталиите и др.).

Лабораторни критерии за диагноза:

Изолиране на продуциращи дифтериен токсин Corynebacteriа от клинична проба (обикновено Corynebacterium diphtheriae или C. ulcerans).

Заболяване, което се характеризира с типична клинична картина, например генерализиран обрив, продължаващ повече от 3 дни, и температура, по-висока от 38 °С, и един или повече от следните симптоми: кашлица, хрема, петна на Коплик, конюнктивит.

Лабораторни критерии за диагноза:

Доказване на IgM антитела срещу морбили при липса на скорошна ваксинация.

Доказване на специфичен антитяло-отговор срещу морбили при липса на скорошна ваксинация.

Доказване на вируса на морбили (неваксинален щам) в клиничен материал.

Заболяване, което се характеризира с типична клинична картина, например остро начало с генерализиран макуло-папулозен обрив и артралгия/артрит, лимфаденопатия или конюнктивит.

Лабораторни критерии за диагноза:

Доказване IgM антитела срещу рубеола при липса на скорошна ваксинация.

Доказване на специфичен антитяло-отговор срещу рубеола при липса на скорошна ваксинация.

Изолиране на рубеолен вирус при липса на скорошна ваксинация.

Доказване на нуклеинова киселина на рубеолния вирус в клинична проба.
Грип А (H1N1):

Касае се за нов грипен вирус А (H1N1), причиняващ инфекция, засягаща респираторния тракт на домашни животни (свине, птици, коне), но може да се разпространи и при хора, дължащи се на директно заразяване при тесен контакт със заразени свине и заразени хора. Няма данни за възникване на заболявания при хора след консумация на недостатъчно термично обработени свинско месо и месни продукти, поради факта, че грипните вируси загиват при термичната обработка на храната и хранителните продукти, а и основният механизъм на предаване на заразата е дихателният. Инфекцията с новия грипен вирус А (H1N1) при хората протича със симптоми от страна на горните дихателни пътища (хрема, кашлица, гърлобол и др.), стомашно-чревния тракт (повръщане, диария), висока температура, главоболие, отпадналост. Липсва ваксина за предпазване на хората от този вирус. Причинителят на регистрираните случаи от грип А (H1N1) е резистентен към антивирусните препарати от групата на амантадините, поради което за антивирусна терапия се препоръчват лекарствени препарати от групата на невраминидазните инхибитори.

ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА

ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ

ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР