Дилян Бенев
ГРЪМОБЛЯСЪЦИ
-
Христо Комарницки, художник, 2016
-
Пламен Трампов, корица, 2016
-
Издателство „Захарий Стоянов“, 2016 ISBN 978-954-09-1031-4
Дилян Бенев
ГРЪМОБЛЯСЪЦИ
АФОРИЗМИ
Издателство
„ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ“ София, 2016
Сборникът съдържа избрани афоризми от книгите „Артефакти“, „Непростимо“, „Инвазия“ и „Сатирисловия“, както
и над четиристотин непубликувани досега.
Мисленето е най-нездравословното нещо на света и хората умират от него, както и от която и да е друга болест.
Оскар Уайлд
I
Убиха го дискретно и го погребаха триумфално, за да не изглежда, че са го убили. Чиста работа!
Власт, която не лази пред друга, за да умре на власт – умира от власт.
Няма власт по-велика от тази, откърмила народа с вяра, че е творец на съдбата си.
Той видя в него своя залез, виждайки в себе си неговия.
Един европейски народ, измежду многото задължения, които имал спрямо другите народи, влизало и това – същите никога да не разберат, че имат работа с такъв народ.
Властва не защото го искат отвътре, а защото е наложен отвън.
Няма експлоатация по-печеливша от тази – да експлоатираш мозъка на човека срещу човечеството.
Ако работим, за да живеем, а не живеем, за да ни работят – светът няма да е пирамида.
Щом днес от името на доброто говори злото – то за неговото утре се иска много повече зло.
Задължени сме, че ни осмислят в безсмислието.
Туй се казва жест! Да се прави всичко в името на човека – за неговото зомбиране.
Съществува като изчезнал.
За да върви светът нагоре, той трябва да бъде и свят надолу. Иначе се губи диалектиката.
Щом системата е такава, че за да я бъде, нас не трябва да ни има – тогава защо изобщо сме дошли?
Депутат, избран от народа, най-ласкаво разговарял със свои избиратели на площада, относно пътя към по-доброто им настояще, за сметка на бъдещето им.
Внимавай! Всяка истина въоръжава и води до непредсказуемост. А това е нецелесъобразно – ставаш неуправляем!
Магията на ораторското изкуство: Когато говориш от името на Юда – да ти казват, че говориш от името на Месия.
Цедят те, за да те оценят, че си ценен – докато те изцедят.
За да намериш себе си във времето, моля те – не докарвай до истерия жената в него.
Народът знае, че положението му е лошо – но народът не знае, че това е най-доброто му положение.
Дръзнал да търси смисъла и в най-голямата си робия, и го глобили затова, че го намерил в себе си.
Ако човек в действията си е по-малко склонен към саможертва в името на хората – то същият много по-малко би станал жертва на самите тях.
Пропастта между писатели и народ е не по-малка от тази между управници и народ.
Властта тъй флиртува с престъпниците, че човек неволно започва да им завижда, задето и той не е станал такъв.
На всеки връх си под връх, а под всеки връх – върхът!
Историята неведнъж е доказвала, че там, където има силна обществена мисъл – там за върховния умисъл живот няма.
Непростимо е, че и най-малкото, което ни е останало, за да бъдем хора – всъщност го притежават други.
Крият факти от историята им – духа им да убият.
Разумът е с белезници от престъпленията си.
Човек е свободен да лавира в агонията си.
Природните бедствия са добре дошли за някои хора.
Само един слепец може да напише „Изгубеният рай“.
Стане ли романът на Оруел „1984“ актуален, ще бъде твърде късно…
Плащат си с нашите пари за техните грехове.
Тоталната синтетика убива и последната естественост.
Бизнесът със смъртта е без конкуренция.
Щом растежът на човечеството е лимитиран, то гаврата с човека няма лимит.
Паметта за героите ни се осквернява – да не би да ги повторим.
Пирамидите на фараоните не говорят за безсмъртието им.
Дотам не може без власт, че и в отвъдното да е на власт.
Безумието на Рим е в неговото очарование.
Всеки ред от хаос има предел – отново да настъпи хаос.
Във времето на узаконеното варварство е незаконно да протестираш.
Постоянно твърди, че има чиста и неопетнена съвест – като рогоносец да я носи.
Клеопатра се е сношавала с робите си. След което ги е убивала от завист заради славата им.
Изкуството е като жената. Трябва да му се отдадеш изцяло.
Невъзможно е да го насилват повече. Чувства се мазохист.
Ако олигархията е предсказуема, няма да е тя.
Той е лишен от индивидуалност. От нищо не е лишен.
Този народ за нищо го нямат, задето той ги няма за нищо.
Външният вид много лъже, но това не е достатъчно. Той ги лъже и с вътрешния си вид.
Стилистиката му е блестяща в жаргона си.
От затвора можеш да избягаш, но от затвора на живота – никога!
Робите на древния Рим са господари спрямо тези от сегашния.
Литературата е памет на безпаметните поколения.
За да кориш един човек, трябва да го превъзхождаш. Иначе си лумпен!
Още с влизането си в литературата, той излезе от нея.
Земята е неизчерпаема в изчерпването си на живот.
Стига си искал! Разбирам много да имаш, а ти нищо нямаш.
Над един милион българи били в чужбина. А останалите да не би да са в родината си?
Фалшът в изкуството е тъй фино наложен, че не можеш да го осъдиш.
Бялата мафия е по-страшна от криминалната. За нея си плащаш да те убие.
В основата на бъдещето стои миналото. Оттук и настоящето…
Подсъзнанието в човека го е превърнало в най-големия му роб.
Триумфират, умирайки.
Човек гордо следва земния си път. По друга орбита.
Измамата да повярваш, че не си измамен, те прави спокоен.
Излизат от търпението си, че не мога да изляза от моето.
Най-хубавото на самотата е, че винаги ти осигурява компания.
Чудят се как да ни заробят? Оттук и ценността ни.
Светът се управлява от духовни лица. Материалното в нас да пребъде.
И Сенека да ти е учител – щом си Нерон…
Завиждам на себе си. Винаги са ме мразили.
Най-страшно е да си неосъзнат бездарник.
По-скоро ще изчезнем като народ, отколкото като завист.
Ако прогледнеш повече, отколкото виждаш, пак нищо не си видял.
Жестокостите на миналото са нещо като спаринг-партньор на идващите.
Ако в гражданския живот имахме войнския си дух, сега този живот нямаше да е бомбардиран.
Технотронната ера е безукорна в заличаването ни.
Незабележимите имат най-много белези, задето не ги забелязват.
Не пада нивото на предателството. Конкурират се за него.
Неразположени са ако не разполагат с нас.
Приравняват го със себе си – да не би да изпъкне.
Никой не рискува да не слага презерватив, за да не хване СПИН – сякаш ако сложи, има гаранция да не хване.
Разколът в църквата се обслужва от този в обществото ни.
Ако социалните антиподи имат общи занимания в сферата на духа – те се изравняват.
Той нямаше правилен живот и стана писател. Съвсем да го няма.
Сатирата няма смисъл, щом светът става все по-лош. Да, но по тази логика и другите изкуства се обезсмислят.
Дотам е велик, че да може и без разум.
Сатирата е гневно отрицание на упадъка в човека.
Очите на безочието нямат очи.
Ако цените не растяха повече от заплатите – губят смисъла си.
Повечето партии съществуват, за да си мислим, че статуквото може да се промени.
Политиката е вид интелектуална дейност на хора, имитиращи интелект в нея.
Мярката им за ценност в изкуството ги осъжда.
Как да се наложи в изкуството при толкова много наложени и да не ги изложи?
Бездарниците в изкуството се изравняват с криминалните престъпници по ползата от вредата им.
Възмездието за бедите ни наближава най-вече от това, че искат да ни обезверят в него.
Как да са единни? – щом за тяхна сметка са далеч по-добре в единството си други.
Начинът, по който ги възстановяват, след като ги разрушат, е далеч по-разрушителен.
Тъй краде, че да не бие на очи. Толкова е акуратен!
С пародията си на общественик минава и за писател.
Художественото слово е в опасност. Може да въздейства.
Парите като универсална ценност не могат да не оправдаят доверието към тях, като най-завоалирана форма на робство.
Новата ера е тъй непредсказуема в своята динамика, че би объркала и прогнозата на тези, които са я програмирали.
Все пак между народ и политици има колегиалност. Те са не по-малки пионки от нас.
Борбата срещу наркотрафика е по-скоро битка за него.
Ако са ти инсценирали смъртта – като труп да те използват – по-добре е да си наистина такъв.
Над властта на безвластието няма власт.
Зад всеки диктатор стои по-голям.
Дълбоката мисъл изолира твореца. По него да се равняват.
Откриват се нови работни места за закриването на нацията.
От неравновесието на другите винаги са в равновесие.
Литературата е най-висшето изкуство и от начина, по който се унищожава.
Откакто националните култури се разрушават за сметка на една, за тях се говори най-много с перспектива.
В литературата не си ли на средно ниво – си никой! Пък и колкото да си над него.
В някои телевизии се канят хора, нямащи какво да кажат, за да се докажат.
Смята се за мастит литератор повече от средата, която го прави такъв, а не че е станал подобен, сам по себе си въпреки нея.
Откакто никой не обича лидерите, всеки се стреми към лидерство.
Като гена им няма никъде и затова са за никъде.
Сатирата е дотам сериозна като изкуство – дори само затуй, че я премълчават.
С протекция на работа, само дето себе си не може да наложи.
Варварските народи винаги са имали силен гръб, като алиби за варварството им.
Щом стреляш по невинни и пускаш музика на Вагнер – славата е само твоя – ставаш предтеча на авангардизма в убийството.
Най-голямото омерзение за човека е да се самоубие затова, че няма пари и за погребение.
За мъките от писането не си струва завистта. Но за завистта от него си струва мъката.
Корупцията семейство храни. И това е най-голямото Ӝ оправдание.
Вътрешният му вид и външният говорят заедно. С нищожеството си.
Няма незаменими хора, затова, че има несменяеми.
Самоиздръжката на читалищата е узаконена форма на изнемогването им.
От дискриминирането му спрямо друг, най-много печели трети.
Някои хора живеят за литературата, други да живеят от нея.
Никой народ не е застрахован да не бъде подложен на геноцид по нечия заръка.
Ако изкуството не беше за избрани хора, нямаше да има толкова случайни в него.
Едно време хората са умирали за идеите си – а сега от роботизирането си.
Ъгълът, от който гледаш, е нулев спрямо този, от който те гледат.
Да бъдеш на „ти“ със себе си етично ли е? – щом изважда другите от равновесие.
Не армията прави пълководеца, а той нея.
Единица мярка за човек: Човек върху човека.
Великото е в малкото. Щом голямото в него е невидимо.
Всеки бяга от сатирика, въпреки че споделя идеите му.
Заетостта на таланта с творбите си е губеща спрямо тази на бездарника с властта си.
Генетичният експеримент, на който са подложени, е изход за тях – издигайки авторитета на създателя.
Егоизмът ги обединява, да не са солидарни помежду си.
Природата е неблагосклонна към сатирика. Много рядко му дава правото да се роди такъв.
Без себе си по ще можем, но без камери…
Известността му идва най-малко от творбите му. И се опива от това.
Японците са по-християни от нас, въпреки че са будисти. Ами ако бяха християни?…
-
днешно време е лудост да си писател. Но още по-голяма лудост е да не продължиш да си.
Преситени са от ненасищането си да акумулират злото.
Как да избегнем божието отмъщение? Най-малко се стряскаме да сме престъпни все повече посвоему.
Най-цивилизованата престъпност е узаконената.
От добротата си пӝ можеш да станеш лош, отколкото от лошотията си – добър.
От една страна хората не се раждат равни, а от друга – никой не иска да го превъзхождаш. Загадката остава.
Чувството му за малоценност го краси. Иначе ако и това няма – човек без чувства накъде? За никъде!
С многото си празници, само дето не празнуват и унищожението си.
Лицето на историята е с присадено лице.
Всяко следващо зло ясно ще говори, че въпреки съпротивата на доброто, абсурд е да не стане.
Щом свободата на словото е безценна в апогея си, въпреки че ми спират нещата – значи толкова ми струват нещата.
Завистта от някой би се изгубила от съжалението от него.
Мозъкът на новото време – безмозъчните дейности.
Свободен е. Не зависи от себе си.
Системата е всеки да работи другия, че да сме изработени за нея.
Самоубийците в живота са много по-смели от терористите. На тях им идва отвътре.
Излезеш ли от контрола на олигархията – ти си олигархията!
Недопустимо е да не се води по другите – отличава се.
Хора от всички страни, моля ви – антагонизирайте се!
Ако елитът се контролира както нас, бих повярвал, че моралът не е двоен.
Нищо че Историята ги отрича – щом те не се отричат.
Понастоящем светът е плод на най-голямата мистификация, откакто се помни.
Откакто светът става все по-женски за нас – свръхбогатите си предават наследството само по мъжка линия.
Няма да им се размине единствено след смъртта им.
Откакто не могат да го използват, сън не ги хваща – затуй, че те са употребените.
Омразата между българите, като обратен знак на еврейската солидарност, ги прави пълни господари на унищожението си.
Същността му е да е изпразнен от нея.
Владееш ли света, по-завладян си.
Лансират го, не че е писател, а е станал такъв, щото го лансират.
Всеки народ си заслужава литературата, въпреки че не всяка литература си заслужава народа.
Тези, които си мислят че стоят над нещата, не се и замислят, че нещата не търпят надзиратели.
Безграничен е пределът на нищожеството му.
Обвиняват ме, че творчески не се съобразявам с масовия вкус. Сякаш той не е лишен от вкус.
Бъдещето на затворите е гарантирано от малките престъпници в тях.
Глобализмът ни освобождава от опеката на държавата – безкрайно повече да си плащаме – затова, че сме негови.
Един път да не тръгна срещу себе си и всички са срещу мен.
Ако светът не беше под похлупак, щяхме да се гордеем със зрението си.
В армията на бездарниците всеки е пълководец.
Войната е спасение за хората. Извън нея помежду си повече се избиват.
Тя ми каза: „Ти ми принадлежиш!“ Е, как да Ӝ вярвам, след като аз принадлежа на себе си.
От нивелацията на народите идва господството над тях.
Човек е неизчерпаем резерв. Не стига, че се ражда, за да бъде годен само за робската си участ – че и още искат от него…
Умишлените злини вдигат цените.
Нашата интелектуална мощ е спасение на единици за сметка на нацията.
Ако политиката в културата не беше в изнемогването Ӝ – нямаше да има политици.
Интеграцията им в обществото се обезсмисля от генетичната им неразположеност за това.
Глобализират се в агонията си.
Ако едно зло се убие в услуга на най-голямото зло – по-добре да е живо.
34
Ако някой ти помогне в изкуството и умре, и другите от завист те изолират, те още повече ти помагат.
Откакто Спартак е живял по земите ни, най-малко сега можем да кажем, че го носим в гена си.
Ако спасението не беше в литературата, пӝ нямаше да има телевизия.
Малките народи сме по-качествени в изтребването си.
Ако политиците ни имаха чара на жените ни, щяха да са по-малко.
При атентат властниците винаги афишират състраданието си към жертвите – като изкупление. Иначе ако те станат жертви, после няма кой тях да състрадава.
35
Литературната мафия е най-малко елитарна. Влезеш ли в нея, не се иска да си много талнтлив, за разлика от криминалната.
Когато родителите обвиняват децата си в абсурдни неща, никой не им търси отговорност за абсурда, че са ги създали.
Различните управи се изравняват по инструктажа, по който работят.
Дори и цунами да ги залее, пак ще изплуват – по-скоро нас да удавят.
Демокрацията пробива с пораженията си.
От смесването на расите идва и най-добрата раса.
Дори и да му наложат да ходи с имплантиран чип, пак ще искат от него да се казва човек.
Той (творецът) всичко си имал, за да го тачат, но само едно си нямал – вместване в епохата.
От коварството си загуби, задето не е бил дотам коварен, че да спечели.
Дигнаха ръце от него, за да го носят.
Величието на Сократ е в написаното за него, въпреки че нищо не е написал.
Ако древногръцките философи бяха на държавна заплата, нищо нямаше да напишат.
Светът без граници е неговата най-голяма граница.
Някои пълководци са по-големи царе на бойното поле, отколкото царете им в дворовете си.
Митът за Наполеон никак не би бил такъв, ако не идваше повече от кукловодите му.
Явната диктатура не се страхува да я посочиш с пръст. И затова е глобална.
Съдбата му на паразит заразява.
Най-хуманното на глобализацията е, че ти обезпечава преди всичко правото да бъдеш никой. И да си доволен от това!
Заслепява ги, че не е толкова циничен – повече да бъде.
Контролът над света не търпи подялба.
Налагат ни да мислим глобално, щом за нас няма кой да помисли.
38
Животът няма цена. Оттук и обезценката му.
Ако парите имаха стойност на нещо повече от хартийки, нямаше да бъдат в обращение.
Генът им, пӝ щеше да има аналог, ако не бяха докрай в ежби.
Класиците на подражанието ги честват не по-малко от истинските.
Съюзът между малки и големи, който ни е наложен, не скрива същността си от факта, че ни е наложен.
Често се питам кога ме хулят повече – дали когато не разбират нещата ми, или обратното?
С телевизията тъй ни влизат в съзнанието, че да го изместят.
39
Ако светът вървеше по своите си закони, а не по други, и ние щяхме да вървим.
От поправията – и неуправията.
Несвободен си с джиесема от свободата да го имаш.
От края на света – и вечността му.
Много е важен външният вид – унищожават ли ти вътрешния.
Месомелачката на живота не подбира жертвите си.
И най-силната власт си намира своя Распутин.
Носталгията по социализма е върхът на капитализма.
Паметната му плоча е най-голямото му прикритие, че не я заслужава.
Социализмът даде квалификация на хората, да робуват днес на каква да е работа.
Ако и през най-голямата цензура минеш нецензуриран, такава е играта на цензорите – да си мислим, че все още има единици сред нулите.
Понякога копието струва много повече от оригинала.
Корят ме, че няма хумор в нещата ми тези, които нямат мисъл в своите.
Възпроизводството на литературния елит е в обратна пропорция на качеството на литературата.
Ако делата на престъпниците ги описваха в антология, никой нямаше да бъде пренебрегнат.
В морето на живота често истината от дъното не излиза.
Когато те унищожават бавно, е най-цивилизовано. Щом те принуждават да надмогнеш тъй себе си, че със скрити резерви да удължиш този процес – с вярата, че можеш да оживееш.
Гениален е да се доказва с наглостта си, че хич не е бездарник.
Големите сатрапи са неуморни в престъпленията си от страх, да не би след тях да дойдат други, по-големи, и те ще останат безименни.
Избиват се, щото не знаят за кого се избиват.
От народа се иска да тачи своите вождове, които работят за нетачещите народа.
Между едни корумпирани има брожение, че са ощетени спрямо други.
Заслужиш ли унищожението си, най-малко те постига.
Туй, че човешкото обединение е за сметка на индивидуалната свобода, е напълно оправдано. Нали благодарение на нея то е предизвикано.
Избива комплексите си като писател, затуй че го хвалят, че е такъв.
Демокрацията е виртуоз в прикритието си, че е такава.
Най-краткият път до новия социализъм е приватизацията.
Налагат ни чужди ценности като естествени, по пътя на отчуждението ни като хора.
Творецът ревниво пази творбите си от чуждо посегателство както жена си. А дори и повече – според тяхната непреходност.
Природата отреагира с глобално затопляне.
Предимството на животните е, че въпреки че се водим човечество – нашият живот е далеч по-озверен.
Демокрацията е вездесъща! Тя съвсем не би допуснала новото глобално мислене да има опозиция.
Някои пишещи в битката за оцеляване изоставят писането и работейки друго – имат двойно страдание – щом с нищо друго не могат да компенсират това си призвание, дадено от Бога.
Несправедливостта в малката литература допълва името Ӝ.
Ако пожизнената слава не пречеше на посмъртната, повечето пишещи щяха да се избиват по-малко заради първата.
От несъвършенството си като човек той е добре компенсиран в съвършенството си срещу кой да е човек.
Сепаратистката политика на кой да е етнос започва от кукловодите му.
Откакто забогатя от самотата си, все повече се мъчат да го ограбят.
Най-малко като паразит се осъзнава.
Той е голям оптимист. Вярва в бъдещето на самоубийството.
Ценността на тези, които подменят ценностите, няма цена.
Не може да не се осланя на бъдещето. Поне му гарантира робството.
Това, че ги насилват да издишат като нация, неминуемо ще има ефекта на доминото.
Сблъсъкът между великите сили ще реши ли въпроса за човечеството?
Гордостта му, че е с млада жена, по-скоро събужда нимфоманката в нея.
Чарът на простоватата жена, идващ от нейната неподправена първичност, често изпреварва този на интелектуалката, заради пресилената Ӝ надутост.
Откакто му беше любовница, сега нехае за него, задето е любовница на по-голям, който тепърва ще нехае за нея.
От комплексираната жена и вибраторът бяга.
Гордостта Ӝ, че е жена, се обезсмисля от живота Ӝ на такава.
Ако потентността на мъжа не зависи от жената, тя няма да го превъзхожда.
Откакто се омъжи, Ӝ внушиха, че може сама да си бъде и мъж.
Физическото Ӝ несъвършенство е най-малкото повод за реванш в духовно отношение.
Няма да е тя, ако не иска от духовния уважение, колкото от низшия сексуално унижение.
Там, където всички бутат секс, само със секс не можеш да пробиеш.
Откакто няма полов живот, изнасилва човешкото в околните като възмездие.
Винаги ми е вървяло на неподходящи жени. И може би това е най-подходящо за мен.
Ако се омъжи без коварство – няма да е тя.
Оставиш ли една жена да се почувства, че е единствена – свършено е с теб!
От красивата жена и рогата ти стоят по-красиво.
Тези, които ги лансират заради жените им, са най-жестоки спрямо тези, които ги лансират заради самите тях.
Спиш ли с една жена – ти си прелъстеният.
Силата на жената е до трийсет години. Но това не Ӝ пречи да удължава тази възраст.
Една жена спре ли секса – почват болестите. А не спре ли – също.
48
Ако жените на мафиотите не оставаха вдовици, нямаше да се омъжват за тях.
Няма кой да я прелъсти. Толкова е прелъстителна.
Чувството Ӝ на превъзходство е по-скоро бумеранг за нея.
Жените рядко се интересуват от произхода на парите. Стига да ги имаш – пък и колкото да са мръсни!
Дотам е обсебена от майка си, че първо майка Ӝ спи с мъжете Ӝ.
Жена ти не струва повече от теб, но ти струва далеч повече.
Жените са така загрижени за теб, че ако си в духовната сфера – няма да е за дълго.
49
За насилието на мъже от жени законът често нехае.
По-трудно е да имаш любовница, щото си мъж, а не за друго.
Мъжемелачката в нея смила и самата нея.
Не разбирa, че щом се е поддала на сексуалното унижение, за да я лансират – не я чака по-голямо унижение.
Обича го, че е нехаен да му изневерява.
От играта му с жените – играчка в ръцете им стана.
И най-заклетата монахиня се страхува да не прегреши, затова че е жена.
-
Библията е казано, че жената е създадена за мъжа,
-
не обратното. Да, но само в Библията…
Тя е по-ненаситна от това, че той не може да Ӝ се насити.
Една жена далеч по-рядко отива при един мъж заради самия него – отколкото той заради самата нея. И това е трагедията на мъжа.
Той не е цвете, но гледа на нея като на цвете – и тя на него да гледа като на цвете.
Коварството на грозната жена е много по-локално от това на красивата. От красивата, то може да получи и международен престиж.
Ако по-малко бърбореше, не би била още и стара мома.
Ако една жена се оплаче, че си я изнасилил – толкова си мъж!
II
Адът е като еманация на комунизма. Уравниловката в него е най-силна.
Няма значение кой е на власт. Подлогите са универсални.
Ако те обърка, че не е сбъркан – ти си сбъркания.
И най-големия простак би го засенчил по-голям.
Все налита на бой. От боя си да умре.
Срещу силата на демографския срив няма сила.
От самораздаване за хората, нехаещи за него – умира.
Контролира се от липсата на самоконтрол.
55
Човек е тъй подвластен на измамата – авторитета си да изгуби.
Топят се да не би единият да изпревари другия – докато не ги изпревари трети.
От неограничените ни възможности – току-виж сме осъмнали и в първобитната ера.
Първобитната ера е нащрек. Не ще оцелели от електронната ера.
От посредственост се дави – надменността му да изплува.
За цената си да е себе си, вечно е в дългове.
Жертвите на изкуството го създават.
56
Ако междуетническите конфликти не ескалират до невъзможност – губят смисъла си.
Морално е да не изневери на цинизма си.
Криминалността така стресира човека, сякаш незаслужено е човек.
За пътя към себе си, рядко е на себе си.
Болестите така минират живота ни, че да го взривят.
Героизира се от вероломното си „аз“.
Не дай си боже да изтърват контрола над света. Свят няма да остане.
57
По всичко изглежда, че сме най-излишният народ в Европа.
Надменността му, че е маша на всесилен, губи сила най-вече от това, че той не струва за него да е нещо повече от маша.
Когато от теб зависи животът на нацията, по-малко зависиш от себе си, за да я спасиш.
Насилието от малкия екран ни самоизбива.
Крие петна от биографията си – сатрапията си да наложи.
Щом ги лансират като брънка на световния упадък – повече падат.
Голямото богатство и голямата дарба са равнопоставени. С трагизма на притежателите си.
Ако реализацията на талантливите в изкуството не минаваше толкова през цедката отгоре – и светът би бил друг.
Игнорират ли бездарниците в изкуството, то пак няма да спечели. Други ще дойдат.
Хората без книги пӝ ще могат, отколкото без наркотици.
Въпреки че идеалът на литературните ни класици е лишен от пример за младите, той продължава да се изучава. Какво безочие само?!...
Проклятието над големите таланти в малките литератури ги прави още по-големи.
Литературата не държи на реномето си. Отдава се на прекалено много.
Истинската литература не е толкова в криза, колкото оценката Ӝ.
Обърка им сметките в литературата. Неговите да объркат.
Зад литературното му откритие стои страшният съд.
Политиката в литературата е най-голямата Ӝ длъжница.
За най-различните в литературата писателски съюз няма.
Отношенията в литературата са като на бойното поле. Отвсякъде те разстрелват.
Кариеризмът в литературата игнорира мъчениците Ӝ.
Висотата на литературата надскача интригите в нея.
Най-страшни са еничарите в литературата. Те са напълно осъзнати.
Сега всички отричат социализма. Само дето няма кой да отрече тези, които ни натрапиха и капитализма.
Някои сатирици с малко думи казват толкова много, че често не стига животът на тези, които ги четат, да осъзнаят нещо.
Все пак трябва да се радваме, че ако не би имало ново небе и нова земя и животът не би ставал все по-лош.
От многото ни свободи – и тази на цензурата.
Поколението след нас неминуемо ще ни сложи паметна плоча за това, че не сме съществували.
Парадоксалното е, че едно обезверяване на хората от моите книги е винаги добре дошло за властта – пък и колкото да съм неудобен за нея.
И най-престъпното съзнание си има своята ценностна скала.
Дълбокият афоризъм издава и културата на автора – пък бил той и неразбран.
Сатрапът опровергава същността си като алиби за последващото си людоедство.
Властта се бори срещу корупцията – от своята да живее.
От това, че е човешко да се греши, е далеч по-човешко да се живее от грешките на човека.
Не дай си боже да приватизират и въздуха, който дишаме. Кислородната маска ни е сигурна.
Ако раят им можеше да отнеме поне малко от ада на други, щеше да е по-малък.
Безредието на новия световен ред – най-добрият ред.
Никой не би намерил останки от цивилизацията ни, ако престъпникът нямаше харизматично въздействие върху жената – за назидание на интелектуалеца.
Липсата на възпроизводство на нацията се компенсира завидно от това на престъпността – като мерило за нацията.
Безболезнената екзекуция – филантропията на палача.
Някои фалшификати тъй се изживяват като оригинали, че да не излязат от Лувъра.
Често мъжът е заслужил жена си като компенсация, че не я заслужава.
Въпреки, че е щастливо омъжена, макар и грозна, това никак не Ӝ пречи да злорадства срещу някои красиви, макар и нещастни.
Истинският талант често се открива, когато най-много го укриват.
Дори и малкото време, което ни е останало като земляни, не е гаранция, че няма да го просрочим.
Всевъзможните измами ясно говорят, че без да измамим, сме за никъде.
Всяко богатство носи в себе си и наглостта на своя притежател – тъй придобито.
Животът ни е максимално усложнен. По-малко да значим сами по себе си.
Съдбата e непокътната. Не търпи чужда намеса.
Геният на човека създава робота. Гениално да го измести.
Капитализмът, който ни наложиха, е пародия на техния.
Високата цена на наркотиците повече ги пласира.
Навсякъде искат фактура с касов бон, колкото в наркобизнеса – обратното.
За пътя на наркотика странични пътища няма.
Повечето престъпници са наркозависими. И това ги прави независими – в престъплението.
Сибирската каторга e паметник на културата – нали тя създаде Достоевски и Солженицин.
Словото на Георги Марков убива и него.
Поредицата „Убитите босове“ обезсмисля истинското безсмъртие.
Пожарът в Александрийската библиотека не изгаря знанието от нея.
Величието на Анибал минава през смъртта на Картаген.
Най-бързо постигнатата империя е и най-краткотрайна. От величието на пълководеца Ӝ.
От технизацията – и сатанинското в нас.
Тези, които не могат да се сблъскат със себе си, най-много блъснати ходят.
Силата на закона e дотам непредсказуема, че би заменила и една трета световна война.
Талантът в него догонва интриганта.
Заслепението от собственото „аз“ ражда и шедьоври.
Гениален е да обича властта повече от таланта си.
От случайността си някои катастрофи избиват на преднамереност.
Голямото богатство не подлежи на ревизия.
Няма по-голяма несъвместимост от това, което изглеждат, и това, което са.
Той е публична личност. Само скритото си „аз“ не изважда на показ.
Всевъзможните шоута – върховният ни смисъл.
Мракобесието ражда и титани на мисълта. Като изкупление.
От извора на невежеството напиване нямат.
И за големия престъпник има закон: Да си остане голям престъпник.
Трагично е да си престъпник. Парите не можеш да си изхарчиш.
Прощавам ти и най-сатанинското спрямо мен, затуй че Бог няма да ти прости.
Човешкият избор: Да нямаш избор.
Някои злини така удрят по нова Европа, че да убият смисъла Ӝ.
С този си медиен комфорт само дето не са ги канонизирали и за светци. Стожерите на греха!
Човешкото оцеляване е в реанимация. От самия човек.
68
Лошо е да не отговориш на цинизма с по-голям.
Всеки, който е тръгвал срещу мен, след това нещо му се случва. Най-малко от мен.
Там, където никой не си е на мястото, място не можеш да си намериш.
Русия е напълно предсказуема в своята непредсказуемост.
Толкова сме големи в нищото, че не можем да излезем от него.
Никога няма да ни изстине мястото – други народи ще го заемат.
Някои хора минават за най-големите филантропи. В заличаване на човешкото.
69
Борбата срещу престъпността не закрива оръжейните магазини.
Липсата на държава обезсмисля посолствата.
Скритото им лице прозира най-много на престижна работа.
Космополити сме. Няма що!… Все повече ще живеем в чужбина.
Бил съм прекалено саркастичен. Сякаш най-много не са убивали хумора в мен.
Зад липсата на възход – залогът на геронтокрацията.
Сатирикът безбрачник най-много се отдава на брака в обществото.
70
С нов покровител, нов късмет – в обезверяването си!
Полицаите са големи магьосници. Винаги имитират дейност.
Размириците чертаят вечността.
Националното им богатство е голям капитал. Експлоатират го само чужди.
Толкова е нещастен от творбите си, че да се вижда в тях най-щастлив.
Човешко е да не бъдем хора помежду си. Но никак не е човешко, ако сме осъзнати за това.
По законите на естествения подбор се налагат онези, които не подбират по него.
71
Феодализмът на двайсет и първия век дава уроци на средновековния.
Ако доживееш до последния ден на света, ще ходиш ли на два крака?
Недосегаемостта му го уязвява.
Откакто има тайни общества, нищо не остава скрито.
За гоненията си църквата още изкупва грехове.
В дяволското в него влиза и богослужението му.
Противоестествените отношения сред някои монаси са повече от естествени.
Политиката за сектите ги фаворизира.
72
Съдебната система се изнасилва от наглостта на престъпниците.
Неколегиално е да съдиш съдия! Нали затова е съдия – никой да не го съди.
Големите адвокати рядко защитават малки хора. Големи да си останат.
Някои болници – нечии Голготи.
Eкспериментите с лекарства биха те сродили с концлагериста.
Интимните отношения между лекар и пациент – повече лекуват!
Смърт по невнимание квалифицира лекарите.
73
Понякога лукса да се лекуваш ти обезсмисля живота.
От лекарската съвест идва и търговията с органи.
Известността му на лечител по-скоро го скрива, че е такъв.
Този лечител така ти влиза под кожата, че да те лекува и в отвъдното.
Като син на баща с име, той е голямо име – в сянката му.
От силовите спортове израстват силни личности – силово да се налагат.
Порното по сателитната телевизия няма нищо общо с естествения секс. Както и ние със себе си.
Демокрацията е от женски род. Изнасилват я тоталитаристи.
Моралът сред учениците убива представата за морал.
Телевизията така е навлязла в душите на хората, че да са един на друг като телевизори.
Извън самоизяждането си – себе си не могат да намерят.
Убиват национализма с лидерите му.
За безскрупулността няма сезон.
Дразни ги, че ги пренебрегва, че са го подценили.
Откакто не случи на съученици, случи на себе си.
Не влезеш ли в играта им като частица от тях – никой си!
Себедоказва се в словоблудство.
Още като студент животното в човека е вече дипломирано.
Изхвърлените от живота му принадлежат.
В самооклеветяването си оцеляват.
Контролът в митниците ескортира контрабандата.
От контрола си им като куче.
Не стреляш ли тъй с мисълта си, че да те гръмнат от нея – повече стреляй!
От залеза на запада – и европейското в нас.
Гаврата с човека няма покой. От човека.
Откакто си тежи на мястото, не стои на него.
И с кариерата си не прикрива парвенюто в себе си.
Отблъсква ги с егото си, задето ги е примамил с него.
Издигат го – като падне, да не стане.
Някои творци незаслужено страдат повече, без да останат в историята.
Конюнктурата награждава писателите. От нея да не излязат
Дълбочината му на творец може да го завлече и на дъното.
Казват му кого да лансира като писател. И това го лансира.
Нещата му в антологията по-скоро го скриват.
Не излиза от антологиите. Може да го забравят.
Дълбоките писатели са в излишък. Много са малко.
Извън проблемите на бита нямаш право на смисъл!
Самодостатъчен си е в себичността си.
78
Той е личност в греха. Самоиздига се в него.
Злото е взискателно. Конкуренцията в него ескалира.
Злото му към другия го лансира за по-голямо.
Така са единни в злото – сякаш доброто им носи най-голямото зло.
Покайва се, че не е извършил по-голямо зло. По-малко зли да бъдат с него.
Футболът е опиум за масите. Маси да си останат.
Висша форма на самосъхранение: Да надзираваш надзирателя си.
Той е завършен човек. В неможенето си да бъде нещо.
79
Недосегаеми сме! Никой не може да ни влезе в положението.
С притворство си отваря пътя, който го затваря.
Компетентно се ръководи от безличието си.
По-скоро властта ще слезе от него, отколкото той от нея.
Гневът от улицата не сваля властта. Подменя я със същата.
Различието се приравнява с еднаквостта. От състрадание – да не помисли тя, че вече не е водещ авангард.
Ако мислим еднакво, за да живеем – много по-добре е да умрем, затуй че мислим различно.
Нивелацията е безгранична. Глобализмът гарантира.
Глобализацията е универсална. И смъртта ни би направила еднаква.
Политиката е като бездна. Влезеш ли в нея – пропадаш.
Голяма е душата на политиката. И с криминално минало си в нея.
Политиката е инкубатор на манипулатори без лице.
Така ги лъжат със заплатите, че да се родеят със сметта.
Грижата за народа е страшно голяма. Не се побира в предизборните програми.
От зомбирането на човека – и безсмислието на цензурата.
Превзели са ги, по-малко да изглежда.
Престижът на корумпираните обезличава героизма.
Светът гори от атентати. Като награда, задето още го има.
Безценен е. На всяка цена е готов на всичко.
По-единни са в разложението си.
Много е велик в нищото. Никой не може да го засенчи.
С еднопосочен билет за ада само Бог е над теб.
На избори народът по съвест узаконява робството си.
82
Животът и нефалшифицираните избори се отблъскват.
Не плюйте по улицата. Много личности са тръгнали от нея.
Самообразованието е повече от университет.
От сексуалната си незадоволеност минава в извратеност.
Почвайки от единицата, не спира да клони към нулата.
За убийството на духовност няма следствие.
Сатанизацията е вездесъща! Облечена е в бяло.
Ако от болките на народа не ставаше политически пиар, пӝ щяха да се излекуват.
83
От битката между хората и животните плачат.
Хипнотичното му ораторство е повече параван за слабия военачалник в него.
С целувката на Лукавия покрива всичките си нужди.
Всичко е постигнал сам. Дори и унищожението си.
За поколението след нас и мисълта му ще се внася отвън.
Мисълта за безкрайността на Вселената и на клада изпраща.
Високопоставен е в ниското. Придава му тежест.
Истината за някои космически достижения е под гриф „Строго секретно!“
Луната се е поучила от земята. Защо да живеят земляни там?
Не бихме били по-завладяни, ако най-елитни среди не овладяват вече и планетата Марс.
Животът на Марс ще засенчи ли този на Земята?
Ако някой астероид се сблъска със Земята, грехът ни го е прицелил.
Човекът е страшно важен! И от Космоса го наблюдават като на длан.
Ако Земята беше център на Вселената, пирамидалната Ӝ структура пӝ би имала резон.
Като върховен съдник повече се осъжда.
Наложеният порядък най-дълго издържа да е такъв.
Парламентарните антиподи на един стол седят.
За какво ни е да имаме парламент, щом и с него толкова ни е Ӝмането.
В парламента случайни хора няма. В кой да е парламент няма случай като тях.
Ако народът разруши парламента – основите му остават.
Антагонизмът в парламента идва отвън.
И психопат да си, щом си депутат…
Не биха били толкова нищожни с по-малко депутати.
Като проекция на задкулисни сили, най се осмислят.
Заради субсидията е повече лидер.
Никой не оспорва лидера в него. Само той се опровергава.
Много са силни с лидера си. Стига да го убиеш.
Крадат – себе си да ограбят.
Не може да избяга от корена си. Много е азиатски.
Властта е морална. Отдава се на едни и същи.
Олигархията не търпи чужди. Възпроизвежда се от само себе си.
87
За бремето на таланта си без характер – умираш.
Невъобразимо грешни сме. И на туй отгоре още живи.
За най-разрушителния помежду си народ и третата световна война е излишна.
Истински ас! Не излиза от самодоволното си „аз“.
Сатирата на Оруел е по адрес на бъдещето, което е започнало.
Не закачайте сатирика. Той завещава всичко на бедните: Еразъм Ротердамски.
Сарказмът на Волтер удря и по нас.
Дълбочината на Лец, сякаш е бездънна.
88
Остроумието на Оскар Уайлд го предхожда.
Духовитостта на Андрей Платонов говори нестандартно.
Мъртвите души на Гогол днес са по-мъртви от всякога.
Ако писателската ни мегаломания се учеше от скромността на Чехов, пӝ бихме останали с име.
Хармс е дотам уникален като новатор, колкото лошо е живял.
Импресиите на Рембо са несъвместими с неговата младост. Толкова са гениални!
Емил Чоран така те комплексира с мисълта си, че да се усъмниш, че си писател.
89
Пред необятния Толстой и светът се снижава.
Трагизмът на Киркегор изписва името му.
Персонализмът на Бердяев – антитеза на обезценката на човека.
Изолацията на Шопенхауер от всички ги е победила.
Ако светът не беше по философията на Хегел – няма да е човешки.
Омразата между Шопенхауер и Хегел трасира безсмъртието им.
Наистина трябва да си Сократ при такава зла жена и да пребъдеш като Сократ.
Туй, да бъдат на погребението ти само двамата гробари… – наистина трябва да си Моцарт!
Глухотата на Бетовен най-малко опровергава съвършенството му.
Преждевременно развилият се гений умира и късно: Пикасо!
В космополитния Салвадор Дали се оглежда егото му.
Не изневерява на подлагането си. Съвестта го гризе.
Има морал в подлагането си – не подбира.
Парите сближават хората. Взаимно да се изтребват за тях.
Парите биха те затрили и да забравиш, че са пари.
Древните са живели много дълго. За наказание на днешните.
Цезар го убиват заради величието му – а други измират, задето го нямат.
Императорът се страхува от мислителя в себе си.
Безсмъртието не подбира. Можеш и да си Калигула.
Добре че няма да има двайсет и втори век. И двайсет века са ни много…
Нещата са така нагласени, че и с конкурсно начало не се разместват.
Много е малък като човек. Себе си не може да намери.
Толкова е навътре в простотията си, че няма кой да го измъкне.
Тъй е надмогнал себе си в простотията си, че няма прегради.
Откакто са единни в самоунищожението си – спиране нямат.
Грехота е да не си корумпиран. Иначе откъде престиж?
Бъдещето винаги отмъщава на настоящето. Стига настоящето да не е лишено от бъдеще.
Как няма да искат да е еднакъв с тях? Властта е с тях.
Господарства – нищожното си аз да скрие.
Човекът е функция на алчността.
Над озверението им няма контрол.
Озвереният вълк е храна за озверения човек.
Появата на човека преосмисля вълка.
Звярът в човека е най-голямото му алиби, че е човек.
И царят на животните може да им стане за храна – щом са животни!
Дивото в него отглежда и домашния му тигър.
От коварството на змията – и еманацията ни.
Поне кравата в Индия е свещена. А човекът?!...
Привилегията да си животно е никой да не те следи изкъсо под лупа.
Някои диви животни са тъй застрашени от изчезване, че се родеят с нас.
Тероризмът е недосегаем от кукловодите му.
Тероризмът има излишък от кадри. И деца го овладяват.
Тероризмът е върхът на еманципацията на жената.
Светът е толкова престъпен, че дори и атомно оръжие в ръцете на терористи е нищо за него.
Лидерът им така се изживява като Месия, сякаш в тероризма е спасението ни.
Така е програмиран, че да няма нищо общо със себе си.
Военната надпревара обезсмисля войната.
Нищо не може да спре оръжейната надпревара. Най-малко глада.
Военизирането на света няма предел. Иначе няма да е човешки?
Конфликтът между великите сили е по-скоро поза.
Възходът на Китай обърква и тези, които са го предвидили.
Надскача се в егоизма си от самосъхранение.
Религиозният фанатизъм – майката на злото.
Всички народи си приличат по своя елит.
Заслепен е в самоунищожението си.
Нямаш проблем като човек. Можеш да се надраснеш и в низостта си.
За инвазията срещу човека няма давност.
Свеждането им до опитни мишки ги издига.
Несигурността ни е с приоритет.
97
Троянските коне в управлението галопират.
Робството е като добре трениран плувец. Дори и да искат да го удавят, то пак ще изплува.
Робството е непретенциозно. Може да платиш и с личната си собственост.
Робството е демократично. На всеки му се дава шанс от него да не излиза.
Със спартански дух се самоубива.
Спартанското възпитание – еманацията на естествения подбор.
Новият тоталитаризъм не бърза. Първо иска да опреш до помощта му.
98
Ако човекът в него победи наемника, няма да е човек.
Някои световни открития са тъй големи, че и света да закрият.
Убиецът често има алиби, че не е такъв – защото е убиец.
Не излиза от медиите в заличаването си на престъпник.
Пикантериите около престъпниците ги героизира.
Повече го лансират като гей, отколкото е такъв.
Интернет навлиза в детската душа. Сексуално да я възпита.
99
Дотолкова си зависим от интернет, че и да те надзирават…
Скритото лице на банката смазва лицето на човека.
От блудницата в нея и Вавилон трепери.
Пред новия Вавилон и птичките пеят в един глас.
Гордостта на човека минава през контрола над ума.
Няма съзнание за контрола над него.
Голямо е кучето в човека. Куче не може да го опази.
Като куче е за плячката си. Кучето на живота го пази.
От самоизяждане за кокала, кокалът е неоглозган.
Доброто в него по-скоро законспирира злото.
Банкрутира с личността си. Не може да плати за последиците от нея.
Грехът обожествява.
Срещу човешкия вирус няма ваксина.
И на друга планета не можем се отърва от гена си.
Страхът от другия дискредитира света.
Самоизбиват се от някой трети.
От братоубийствената си война братски си поделят и жертвите.
Лицето на войната се оглежда в кукловодите Ӝ.
Случайността често храни славата на пълководците.
Войната е средство. А целта винаги оправдава средствата.
Войната между хората е първостепенна. Не жали средства.
Страхът от Наполеон е тъй неудържим, че и като заточеник да го отрови.
Бъдещето на синтетиката е изпреварващо.
И последният слуга на свръхелита е повече от елит.
Откакто го отбягва, не спира да му досажда.
Тъй се е изчерпал като човек, че само наглостта му е в излишък.
Има дълг към покварата си. Не може да я задоволи.
Всепобеждаващият му разум убива сърцето.
И с многото си лица не скрива безличието си.
Здраво седи върху този отдолу. Отгоре да не падне.
Върховете са върхът на джуджетата – като джуджета.
Голямата височина избистря погледа на орела.
Скритото око над човека очите му отваря.
Историята е длъжница на безименните герои.
С мъжа си просперира, за да го забрави.
Съпътстващите ни злини ни възмездяват за първородния грях.
Себенадмогвай се в пренебрегването.
Под ножа на кръвожадието всеки е като животно.
Свободата му в затвора не го пуска да излезе навън.
Статутът на някои затворници инсперира бягството им отвън.
Геният му да избяга от затвора го изпрати в по-голям.
Свободен е да разполага с живота си на затвор.
Ако безследно изчезналите ги отвличаха извънземни, пӝ щяха да се открият.
В междудържавните отношения на взаимопомощ влизат и тези между господар и роб.
Двойният морал налага двоен стандарт под мотото:
Справедливост за всички!
Не подлежи на осъждане до съда на историята.
Съвършенство гонят, да сведат човека и до просяка.
Измежду приоритетите на електронната ера влиза и кражбата на идентичност.
Иновациите в престъпността – възходът на нацията.
Раят, в който живеят, е дотам космически, че би заселил и друга планета.
Късметът не пита човека. И в ада може да го споходи.
Със завиден дух отстоява роба в себе си.
Себедоказва се в задоволяване на животинските си нужди.
Някои масови убийци са напълно осъзнати. И затова са масови.
Така инсценира самоубийството си, че и до днес да е нарочен за самоубил се.
Въпросът за борбата да отстояват себе си е под въпрос.
Не съществува за никой. И това го спасява.
Не спира да се издига надолу. Може друг да го измести.
Животът гарантира и на пешеходната пътека да нямаш гаранция за него.
Надвиват се в самонадзираването си.
На местопрестъплението ги оневиняват.
Не спира да е звяр. И на гърба си има очи.
Не може да не се намеси историята – в отричането му.
Историята е пълна с излишък от ненаказано зло.
Колкото е по-низш един човек, толкова по-емоционално изразява първичните си нужди.
Респектира с плодовитостта си за сметка на мисълта.
Междусъседската им омраза ги надживя.
Битката за първенство в технологиите е по-скоро битка за господството над нас.
Неизменно е на върха. Не пада от върха на себелюбието си.
Много атентати – един подбудител.
Много е трудно да си някой и да останеш такъв.
Паяжината, в която ни заплитат, така може да ги оплете – себе си да проклинат.
,,Обичай врага си“ – проповядва християнството. Като най-голям враг на тъмните сили.
Доброто е в усмирителна риза.
Под гилотината всички са равни.
Дотам е паднал, че да падне и под дъното.
Не виждаш ли по-далеч от носа си – никой си.
По пътя на безпътицата всеки страничен път е надежда.
В наглостта си е като запазена марка.
Повече печели от литературата, отколкото тя – от него.
Като джебчии се крадат – щото са писатели.
Свръхпроизводство – за възпроизводството на злото.
Историята изнемогва от пренаписването си.
Не се ли прицелиш най-високо в сатирата – никой си в нея.
Като роб работи за най-големите роби – на парите си.
Изостава в едно – в друго да ги изпревари, че да са вечно догонващи.
Предателят в него не се предава – като герой от съпротивата.
Компенсират липсата на единици с излишък от нули.
Превземат ли те и отвътре – други ще живеят в теб.
Дилян Бенев
ГРЪМОБЛЯСЪЦИ
Афоризми
Редактор и коректор
АНЖЕЛА ДИМЧЕВА Рисунки
ХРИСТО КОМАРНИЦКИ Корица
ПЛАМЕН ТРАМПОВ Издателство
„ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ“ www.zstoyanov.com
e-mail: office@zstoyanov.com
Формат 16/60/90 Печатни коли 7
Печат
ПК „ДИМИТЪР БЛАГОЕВ“
Сподели с приятели: | 
