Димо Терфенлията
Изтегляне 50.47 Kb.
|
| Димо Терфенлията
Илин бей истизарския и брат му казата, голяма сватба повдигнаха, в селото юруци имаха, поканил Илин бей, калесал, дей ми ги юри, султани и тези турски стари каймаками, с бели брадички, хожите с шарени чалмички, на тази бейската сватба. Но нали знаем всички българи, че турците не обичат вино, ракия, обичат борбата, гюреша. Поканил Илин бей, калесал, дор девет чифта пехливана, с Якъпа да са поборят, Якъпа балканлията, той си за ларгата разкарва, ни мяса чувек, като чувек, кат кола сяно се тресеше, и са в зихтията търкаляше кат три годишно малаче в батака, прав се Якъпа изправи и на Илин бея продума: Аферим, Илин бей, машала, големи подаръци си отпуснал. Големи подаръци си отпуснал, но тез деветимата пехливана, дето си ги тука поканил, на мене са видят девет бедни мравки, ще трябва да са разшетате, ербапа да ми намерите, джумбиш на кадънките да сторя. Разшетаха са турците, пратиха хабер горе в Делиормана, до делиормански едри турчеля, никой са от там не наема, до кърджалийски делий хабер сториха, и от там никой не са показа. Долу в стара Турция хабер сториха, и от там никой не са наема, най после Илин бей решава, двама турски лютичушлий прооди, във село Терфенли отиват, за Димо чулак пехливан, яшемаз, Димо, яремаз, йенаклу Димо, куйруклу, със ръце Димо, димирлия, със пръсти Димо чилифлия, със нокти Димо, гурманлия, до този Димо, кара думузула, така го турци наричаха. Турци в Терфенли стигнаха, за димова къща питаха, питаха и намериха, излезна Димовата старата майка, и си на турци продума, Ако Димо за борба го търсите, него за борба го не бива, излезна му синята пришка, на чувяшката му ръка, обърна са на жива живеница, слезна долу към кръчмата, с приятели да са почерпи. Турци в кръчмата отидоха, кога във кръчма влезнаха, сички българи с оката вино пиеха, а пък Димо направо с бакъря, на седем стола стоеше, половинта стена държеше, турци му темеляк сториха, и си на Димо думаха: Имаш ли хабер или не, Илин бей изтизарски голяма сватба вдигна тебе та Димо калесва, с Якъпа да са побориш. Димо на турци продума: Много здраве на Якъпа носете, халал му правя борбата, но на мойта чувяшка ръка синя ми пришка излезна, не мога борба да сторя. Турци пред Димо коленясаха: Молим та, Димо, молим та, ако със нази не дойдеш, Илин бей ще на погуби, ханъмките ни в харема ще вкара, пък нали си под турско владение, щеш не щеш трябва да дойдиш. Чак тогаз са Димо ядоса, скочи на юнашки крака, при мила майка отиде, на мила майка извика, Я ми изведи, мамо, бяла кобила, Асенка, оседлай я със синьото седло, сложи и жълтата юзда, да ида българи да прославя. Метна са Димо на кончето, кога Стара Загора наближиха, хитро турците излъга, Вървете напред, хабера носете, аз малко ще са отбия, при това младо българско фелшерче, мехлем за раната да взема. Ни са отби Димо при фелшера, а най се отби при Лалю, прочут кръчмарин, и си на Лалю продума Я земи твойто бяло бакърче, дет зима шест стари оки, тури ми три килограма вино, тригодишно три килограма ракия, преварка, че на кеме ги направи, да дигна да ги изпия, че кър кър да си добия, кога със турчина се боря, болки в ръката да не чувствам. Зема Лалю бакьрчето го напълни, дигна го Димо на един сулук го изпи, ритна бакърчети из дюкяна, и си на Лалю продума, Няма да си остайш кръчмарските табайети, се лъжовни мяри ми слагаш, кътния зъб ни можах да наквася, но и стотинка пара няма да видиш. Бутна кончето за Стара Загора, турците кат го видяха, забиха големи, едри даули, засвириха тънките зурли, зайграха кадъни кръшни кючеци, едни му зехтин даваха, други му кюспети предлагаха, Нал беше Димо чакър кибрия, ритна зехтина изтури, грабна кюспети и скъса, хвърли ги и си на турци продума: Не ви искам кирливите кюспети, имам си здрави, заралийски потури, не ви искам, турци, зехтиня, достатъчно когат съм бил малък в пелени, достатъчно майка ма е къпала, със свинска бяла мас ма търкала, давайте помака насреща. Якъпа като го видя, като че ли го люта треска затресе, и си на Димо продума: Нали си знаем братко силите, че ти ма Димо надвиваш, но я слушай какво ще ти кажа, язе съм тука калесан за три килограма злато алтъни, за едно три годишно конче хранено, за едно осемнайсет годишно ханъмче да ма обслужва, сичкото халал ти го правя, и от парсата стотинка не искам, само да ми са Димо предадеш. Димо на Якъпа отговори: Халал ти правя борбата, на мойта чувяшка ръка, сина ми пришка излезна, обърна са на жива живеница, не мога борба да сторя. Якъпа под мустак са позасмя, и си на Димо продума: Девет години станало от как ти търся кулая, анджък та сега назбарах, борбата зверска обявявам, кой от къде хвани ще троши, за нищо няма да отговарям. Плеснаха ръце, схващат са. Димо уж на шега държеше, пък турчина наистина, Къдет го Димо залови, на турчин меса се ляха, кокалите му плющяха. Нарочно Димо от долу падна, турците като видяха едни си други думаха, вакана алдашлар гледайте как гяурина от долу падна, нашият турчин ще надвий. Лекичко дигна Димо глава, погледна, турците до ушите захилени, а имаше дестина души българи, клюмнали глави на долу, някой от тях сълзи лееха, от сърце ги Димо съжали, раз, два, три Димо каза, пипна помака за крачола, три пътя във въздуха го завъртя, и го на рамо нарами като чифчийска копраля, рече в земята да го удари, всичките турци ахнаха, Молим та Димо, молим та, той ни е царски пехливанин, недей ни пехливанина убива. Лекичко го Димо на земята остави, кат осем месечно пеленаче. Илин бей от чардака са обади, борбата не е станала, трябва борбата да повторят. Димо на Илин бей отговаря: Аз не съм турчин мохамеданин, ази съм българин православен, един път ма е майка родила, един път ма попа кръщавал, един път борба са бори. Ако имате някой друг турчин, дайте и него да смачкам, но със тоя няма да повторя. Илин бей от чардака са обади, Имаме, Димо, как да не, имаме мечка стръвница, лютогорска усойница, девет годишна затворница, девет мечкадаря я водят, с девет дрянови тояги, ако на мечката надвийш, даваме ти, Димо, харизваме, даваллъка, Димо, кърджаллъка, и до кърджаллъка, перпиряка, три години да го владейш, да обираш на овцете боллукя, а на тютюня гюмрюкя. Ако не можеш мечката надви, на мечка ще та дадем, с гяурско месо да я нахраним. Димо на Илин бей отговаря, девет съм мечки одерал, със тая десет ги правя. Кога насам потеглих мама ми поръча, да мина доло край старзагорската ята, козина за козлек да и съберя, голям е късмет имала, на мечка кожа ще одера, армаган на мама да я занеса. На девет мечкадари хабер сториха, девет мечкадари мечка водеха, ни мяса мечка като мечка, мяса кола тръни и кара чилия натварена, зъби щракат кат два дикеня, ушите и кат старзагорски връшници, краката и кат солунски дереци. Един път са мечка изрева, всичките турци ахнаха, Скачай агачи алдашлар да бягаме, по дървета и тепета да са качим, от високо джумбиш да гледаме, че мечката е грамадно животно, с Димово месо няма да кандиса, накой турчин зян да не стане. Зимаха по дървета и тепета се качиха, а пък Димо на мечкадари продума, вземете синжирите на мечката откачете, мечката бушта пуснете, че турците са твърде махнаджие, да не би турци да кажат, мечка в синжири са е оплела, борбата не е станала. Взимаха мечка буща пуснаха, мечка са права изправи, нали са с Димо схванаха, където го мечка хванеше, бели му меса късаше, ясни му кърви течаха. Където га Димо залови, по три и зафандаци вълна скубеше, и на сиромаси хвърляше, за здраве да си накачат Нали е мечка хайванче, дибидюз гола остана, хукнала мечка да бяга, Димо след нея са пусна, за задника кай я улавя, и я на рамо нарами като чифчийска хава, сурни и влачи Димо за ларга, главата и са търкаля като диканя в харманя. Засили с неговата чувяшка ръка, удари мечка в корема, зави ръката на горе, от де намери бели и черни дробове заедно с гръцмуля ги издърпа, и си на турци продума, на ти ви, турци, бакшиша, дето вий от мене искахте, утре сутринта супа чорба направете, с ваште ханъмки да закусите, и на мене малко да оставите. Кога са Димо огледа, кьорав турчин за илач нямаше, всички по дървета и тепета качени. Грабна ми Димо мечката, тръгна от дърво на дърво да ги друса, падаха турци като узрели петровски круши. Падаха турци, бягаха, пък на такива празници кадъните със копринени широки шалвари, а пък тез старозагорски бадемлъци са укичени с бая яка чилия, пътеките между чилийте тясни, на кадънте шалварите широки, дет закачат парцалче откачат, дибидюз голи в Стара Загора влезнаха, но не смеят назад да се обърнат, мислят, че мечката ги гони, който от вас, другари, не вярва, да иди в Стара Загора, да мини край Чадър могила, или горе край Чумлекя, още им висят парцалята. Източник: http://www.bulgarian-folklore.com/forum/viewthread.php?thread_id=56 Каталог: 2011 2011 -> Щрихи към психодинамичната картина на тренинг групата 2011 -> Роля и значение на бизнес комуникациите 2011 -> The great controversy 2011 -> Тест по Математика – събиране и изваждане на естествените числа 2011 -> Програма април 2011 Габрово 1, петък 17. 30 ч., Дом на хумора и сатирата, Залата на жирафите 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Доклад за дейността на омбудсмана на 2011 -> Мотиви: по нох дело / 2011 година по описа на Е. районен съд Изтегляне 50.47 Kb. Сподели с приятели:
|