Динамичното развитие на нормативната регламентация провокира научната мисъл да съдейства за изясняване на нововъведените категории и термини



страница1/4
Дата31.12.2017
Размер0.82 Mb.
#38530
  1   2   3   4
УВОД
Динамичното развитие на нормативната регламентация провокира научната мисъл да съдейства за изясняване на нововъведените категории и термини. Като централна фигура в пазарните отношения се въведе категорията “търговец”, която се възприе и като първостепенна в юридическата литература. Паралелно с нея, но не така изследвана в съвременната теория, е една друга правна и счетоводна категория – търговско предприятие, която постепенно и трайно си намира място в полезрението на научните търсения.

Интересът към проблематиката, свързана с търговското предприятие, датира от началото на века, едновременно със създаването в европейските държави на отделните търговски закони. Преди всичко представители на немската наука през 1982 г. оформят идеята за използването на категорията търговско предприятие като основа за систематиката на законите.

На съвременния етап, вече в периода на пазарни отношения у нас, особено практическо значение намират сделките с търговски предприятия. Изясняването на тяхната специфика е невъзможна без наличието на обобщено теоретично учение относно същността на търговското придприятие.

Търговският закон, както и редица други икономичиски закони, между които и Законът за счетоводството, създадоха една нова икономическа и правна реалност, която продължава да затруднява дори и най – опитните счетоводители и юристи. Непознати до сега търговско – правни фигури и специфични търговсни сделки, нови счетоводни понятия и обекти, възможностите за съдебно обжалване на актове на данъчната администрация и на другите контролни органи осезателно налагат счетоводителите все по – често да се обръщат за справка към законите и учебниците по право, а юристите – да търсят консултация от счетоводен експерт.

Тясната връзка между счетоводство и право не е просто продукт на пазарния преход. От една страна, тя е обусловена от самата същност и функции на тези два клона на човешкото познание и практика, които са призвани да обслужват нуждите на хората в областта на техните права, задължения, собственост, богатство. От друга страна, разгледана в исторически план, връзката “счетоводство – право” датира отдавна. Търговското право първо се обръща за помощ към счетоводството като регламентира чрез императивни норми нуждата от ткърговски книги. По този начин правото приема, че счетоводната информация от редовно водените счетоводни регистри може да има силата на доказателство при спорове между търговци. Така по правен път на търговските книги се делегира функцията да бъдат своеобразна гаранция относно извършените сделки между търговците, както и средство за информиране на третите лица.

Поставената тема все още се изследва много слабо в специализираната българска литература. Става въпрос за два закона, които са част от търговско – правната система на страната. Ако Търговският закон е основният устройствен закон на бизнеса, то чрез Закона за счетоводството се урежда финансово – правната страна на същия този бизнес. Нито един търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон не може да осъществява своята дейност, ако не прилага изискванията на Закона за счетоводството. При това нормите на последния са насочени в защита на интересите на самите търговци, а не на държавата/(фиска), за което са предназначени данъчните и административните закони.

Настоящата разработка има за цел да покаже същността на търговското предприятие, както и някои специфични сделки свързани с него, и по – конкретно отчитането и данъчното облагане при покупко – продажбата на предприятие на едноличен търговец /на примера на ЕТ “Светослав Стойнев – Сатекс”/.

Основните задачи, които се поставят за решаване чрез разработката са:



  1. Изясняване на понятието “търговско предприятие” по смисъла на Закона за счетоводството от една страна, а от друга - разгледано от гледна точка на Търговския закон.

  2. Обособяване на етапите при подготовката и извършването на покупко – продажбата на търговско предприятие.

  3. Разглеждане на конкретните процедури по вписване на покупко – продажбата в търговския регисър.

  4. Извеждане на характеристиката на покупко – продажбата на предприятието на ЕТ “Светослав Стойнев – Сатекс”.

  5. Изследване на особеностите на отчитането на покупко – продажбата на ЕТ “Светослав Стойнев – Сатекс”.

  6. Дискутиране на проблемите по данъчното облагане на ЕТ “Светослав Стойнев – Сатекс”.

Считам, че настоящото изложение представлява интерес от гледна точка на това, че има различни становища по въпроса свързан с отчитането на покупко – продажбата на търговско предприятие, защото някои специалисти твърдят, че сделката представлява бизнескомбинация, други, че не е такава, а трети, че при определени условия това може да е, но може и да не е бизнескомбинация.



ГЛАВА І

СЪЩНОСТ НА СДЕЛКИТЕ ПО ПОКУПКО – ПРОДАЖБА НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ


1. 1. Понятие за търговско предприятие



Поради стопанската си ценност търговското предприятие е обект на изследване не само от юридическите, но и от икономическите науки1. Различното отношение на отделните национални законодателства се основава на разнородната позиция спрямо “търговеца” като правна фигура и създаденото от него търговско предприятие. В по – голямата част от правните системи доминиращо е мястото на “търговеца”, признат за основен правен субект. Независимо от водещата му роля, с развитието на обществените отношения, правната регламентация отдава нужното значение и на търговското предприятие.


Във Франция, като отговор на породените спорове в практиката, през 1898 г. се приема Закон за залагане на търговското предприятие 2. Цялостната правна уредба, която включва неговата продажба, апортиране, залагане и способите за принудително изпълнение, се приема през 1909 г. като към френския търговски кодекс (Code de commerce) се включва материята за търговското предприятие – (Fond de commerce 3).

За да се намали противопоставянето между понятията “търговец” и “предприятие”, Италианският граждански кодекс извежда на преден план категорията “предприятие” (impresa). Предприятието според италианския законодател отразява извършването на организирана икономическа дейност 4. Аналогичен е подходът и на холандското законодателство, което “премахва противопоставянето на търговци и нетърговци” и използва термините “професия” и “предприятие” 5.

Първият български Търговски закон от 1897 г. въвежда по – особени понятия за означаване на предприятието на търговеца. Той използва понятието “търговско заведение” и “търговска къща” в хипотезите на чл. 19 и 27, в контекста на изискванията за фирмата на вече прехвърлено предприятие.

До приемането на актуалния Търговски закон от 1991 г. “предприятието” символизира самостоятелните организационни структури, създадени в държавния сектор. То е основният термин за означаване на държавните предприятия, за което свидетелстват издадените закони за регулиране на дейността им 6.

В съвременните икономически условия на преден план изпъква хармонизирането на българското право с правото на Европейската общност, което бе една от предпоставките на присъединяването на България към Европейския съюз. Въпросът за правната същност на търговското предприятие и изясняването му с утвърдени правни категории е дискусионен и днес в правната теория.

Според едно от разбиранията търговското предприятие представлява единен и цялостен правен обект, който по съдържание и ефект надхвърля понятието за съвкупността. Характеризирайки го с категорията съвкупност, търговското предприятие е “една нова съвкупност sui generis”, която се отличава от понятието за съвкупността, регламентирано от гражданското право 7. Основният аргумент в подкрепа на разбирането и признаването му като правен обект е допустимостта според Търговския закон да се извършват сделки с цялото предприятие, а не само с отделни елементи от съвкупността. За разлика от гражданското законодателство, което не допуска да се извършват правни действия – наем, залог, продажба и др., с цялата съвкупност.

Според общото законодателство отделни транзакции са възможни, но само попотделно с елементите, включени в съвкупността. Посоченото становище на проф. К. Кацаров притежава рационални моменти за съответния период от развитието на правната теория. Те са насочени към научното обосноваване на сделките с търговското предприятие и обединяването в едно завършено цяло на хомогенния състав от вещи, права и фактически отношения, включени в състава на предприятието.

Известно е на второ място и твърдението за търговското предприятие като “динамичен комплекс от вещни и лични права, от задължения и фактически отношения, притежаващи стопанска ценност, към трети лица, които(права, задължения и фактически отношения) са породени от определена търговска експлоатация и са обхванати и споени от целеориентираната деятелност на предприемача”. Това разбиране за предприятието се поддържа от проф. д – р Любен Василев в монографията “Юридически изследвания върху търговското предприятие” 8. Основният аргумент е, че в този период българското гражданско и търговско право не допускат признаването на търговското предприятие като предмет на собственост 9. Прехвърлянето му представлява продажба на съставните му части. Според това схващане се акцентира съществено върху личностия елемент, представен от инициативността на предприемача и неговото място в цялото предприятие. Независимо то това, че той не се разглежда като отделен юридически признак, търговецът и създадената от него организация превръщат сборът от имуществени права и фактически отношения в единство, обхванато от категорията “търговско предприятие”.

Специфично е и становището, според което предприятието се признава за обект на собственост на търговеца. Поради това правните норми позволяват то да се прехвърля чрез сделка 10.

Според друго схващане търговското предприятие е “организацията на дейността на търговеца, т. е. осъществяваната от търговеца дейност” 11. От юридическа гледна точка то отново се признава за правен обект и не следва да се отъждествява с предприемача (търговеца). Поддържа се тезата, че доминиращото разбиране в правната теория е за възприемането от действащия български Търговски закон на традиционната концепция за предприятието като правен обект 12.

Противоположно е схващането за предприятието на едноличното дружество като самостоятелен търговско – правен субект (юридическо лице 13). De lege ferenda се застъпва позицията при изменение на законодателството предприятието да се уреди като самостоятелно юридическо лице.

Според едно ново разбиране търговското предприеятие е “част от имуществото” на търговеца и правото върху него се определя като лично, облигационно и притежателно по характер. Съдържанието на правото включва три правомощия на носителя му, следователно е от категорията на сложните права. Правото върху търговско предприятие се разпада на следните възможности в полза на неговия носител: то включва право на управление, право на експлоатация и право на разпореждане 14.

Търговското предприятие като съвременно явление е коренно различно по своята правна същност и съдържание от утвърдените до момента правни категории 15. Позитивното ни право предимно регламентира по лаконичен начин правния режим на сделките с цяло търговско предприятие. Поради това доктрината е призвана да постави началото на общ правен анализ при изясняване на многообразието от връзки, елементи и правни отношения, които образуват предприятието.

Един от подходите, които се използват, е съпоставянето на търговското предприятие с правните категории: обект и субект на правото. В този смисъл позицията при третирането му според Търговския закон е класическата и традиционна концепция за характеризирането му като правен обект 16. Нормативно тя е регламентирана в легалното определение на чл. 15 от ТЗ, според което предприятието е “съвкупност от права задължения и фактически отношения”. Правната му квалификация към родовата категория на обектите на правото предопределя възможността търговците да сключват сделки с целия имуществен комплекс, който им принадлежи в резултат от търговската дейност.

Поради генетичната и функционална връзка с гражданското право търговското предприятие следва да се адаптира според теоретичните и законодателни решения, установени до момента. В доктрината е безспорно признаването на следните обекти: вещи, нематериални блага, действия, имущество 17. Законът за особените залози 18 отнася търговските предприятия към понятието “заложено имущество” 19.

Безспорно е, че търговското предприятие представлява определена стопанска ценност, благо по повод на което субектите встъпват в правни отношения. Независимо от различието в детайлите при юридическото третиране на предприятието в доктрината, от съществено значение за решаването на отделни частни проблеми е изясняването на съдържанието на търговското предприятие.

Правният анализ е диференцеран поради разнородния характер на елементите в цялата съвкупност, която е обхваната от понятието. Според юридическата същност на отделните компоненти, съдържанието на предприятието се състои от три части 20:

1. Елементи на предприятието, признати за самостоятелни обекти на правото

Към тази първа категория се отнасят права (задължения), които притежават самостоятелно правно битие. Характерно за тях е, че по силата на отделни правни клонове те са признати за отделни обекти на правото. Поради юридическата им обособеност те не зависят от принадлежността им към търговското предприятие. Тази първа категория елементи притежават имуществен характер и могат да бъдат парично оценени. Към тази категория на първо място по – конкренто можем да посочим права от вещно естество като: право на собственост върху инвентар, стоки, материали и други движими и недвижими вещи; ограничени вещни права върху недвижими имоти; (право на строеж, надстрояване, пристрояване). С голям относителен обем са облигационните права и задължения: вземания, дялови участия, права по ценни книги и др. Тази категория елементи могат да бъдат квалифицирани : или като самостоятелни правни обекти от една страна, или от друга – като компоненти на цялото търговско предприятие. Предвид юридическата им характеристика като самостоятелни обекти те могат да са предмет на правни сделки независимо от търговското предприятие, за които в тези случаи се прилага общият режим според ЗЗД. Поради това, ако търговецът отчуждава само отделен недвижим имот, (а не цялото си предприятие), той следва да сключи сделка във формата на нотариален акт като условие за нейната действителност 21. По компетентност това нотариално действие се извършва от нотариуса по местонахождението на имота (чл. 466 от ГПК). В случаите, в които се прехвърля цялото предприятие, дори и в него да са налични недвижими имоти, се прилага специалният режим по Търговския закон. Достатъчно е договорът само да е писмен с нотариална заверка на подписите на страните. Оформянето може да се извърши от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване (ал. 2 на чл. 466 от ГПК). Според чл. 16, ал. 2 от ТЗ договорът подлежи на вписване в търговския регистър.



2. Несамостоятелни елементи на предприятието

В тази част от съдържанието на предприятието са включени правата, които не притежават самостоятелно юридическо съществуване. Следствие от правната им характеристика е заключението, че те винаги следват съдбата на цялото предприятие. Прехвърлянето им е неразривно свързано с принадлежността им към него и следователно, винаги са неразделна негова съставна част. Връзката им с цялата съвкупност и тази категория права може да се илюстрира аналогично като съотношение на главна (предприятието) и допълнителна вещ. Тази категория права са винаги в органическа зависимост от търговското предприятие и са неразделна негова част.

Едно от най – съществените права към състава му е търговската фирма. Търговският закон възстанови класическото значение на фирмата, съответно на аналогичното понятие в останалите европейски законодателства – Франция и Германия. Според законовото определение “фирмата” е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва (чл. 7 от ТЗ). От тази позиция тя е признак, който служи за индивидуализация на търговеца.

Резултат от сравнително – правния анализ е констатацията за възприемане от действащото ни законодателство на смесената система при регламентацията на фирмата. Тя представлява съчетание между правото на избор, от една страна, и от друга – задължението в търговското име да се отразят данни за носителя на правата и задълженията, т. е. за собственика на търговското предприятие.



3. Фактически отношения

Фактическите отношения заемат последно – трето място в съдържанието на предприятието. Те са особена категория елементи, които му придават специфичен облик. Взети сами по себе си фактическите отношения са ирелевантни за правото, но като съставна част от съвкупността придобиват огромно практическо значение. Те могат да повишат цената на предприятието при евентуалната му продажба.

Липсва легално дефиниране на правната категория “фактически отношения”. Тя се визира от нормите като родово понятие. В юридическата литература нейното присъствие се свежда до изброяването на отделни елементи като: създадената вътрещна и външна организация на търговеца; опитността му; професионализмът и личните качества на предприемача; завоюваните пазарни позиции; деловите контакти; клиентелата; отношенията с доставчици, кредитори и др 22.

Фактическите отношения притежават неимуществен характер и не са признати нито за самостоятелни, нито за несамостоятелни обекти на правото. Правната същност на предприятието не може да бъде изяснена, нито само с правата, нито само със задълженията, възникнали в хода на търговската дейност. Именно фактическите отношения представляват резултат от съотношението между актива, пасива и възможностите на търговеца за печеливша дейност, т. е. от имуществените компоненти на предприятието.

От съчетанието на трите части от съдържанието зависи интензитетът на търговското предприятие, проявен като външна изява на неговия капацитет. Освен хетерогенния характер на елементите в него, друга особеност за тях е недопустимостта да бъдат разглеждани като съществени, помощни или допълнителни. Всички компоненти заедно, като органично съчетание, представляват основен фактор за проявяването на реализационните възможности на цялото търговско предприятие.

Накрая като обобщение могат да се посочат следните юридически белези на търговското предприятие по смисъла на чл. 15 от Търговския закон 23:



  • Липсва юридическа персонификация на търговското предприятие. Правните норми не го обявяват за самостоятелен субект – юридическо лице.

  • Юридическата квалификация на търговското предприятие го характеризира като правен обект. Изводът кореспондира със законовата допустимост на правните сделки с цяло търговско предприятие.

  • Търговското предприятие е задължителен и универсален елемент, от персоналитета на търговеца. Независимо от правната форма, всеки търговец – едноличен, търговско дружество или кооперация, се индивидуализира в търговския обмен с предприятие, което обхваща специфични права, задължения и фактически отношения.

  • Търговското предприятие е особен комплекс, който се приближава, но не се отъждествява поотделно с фактическата или правната съвкупност. То се състои от взаимносвързани компоненти, които общо образуват органическо единство, едно динамично цяло, означено с понятието “търговско предприятие”.

  • Съдържанието на търговското предприятие включва хетерогенни по юридическата си характеристика елементи.

  • Динамичен характер на търговското предприятие. Съдържанието му не е неизменно, а зависи от стопанските резултати на развиваната търговска дейност. Вътрешната диференциация на отделните части е условна. Компонентите в състава на търговското предприятие са динамична величина, която се обуславя от множество обективни и субективни фактори.

Очевидно е, че една от насоките за развитие на законодателството е в създаването на концептуален национален модел за търговското предприятие. Посочената правна категория придобива все по – голямо значение в съвременните отношения. След утвърждаването на позициите в отделните правни системи е възможно да се постигне целта за синхронизиране и европейзиране на правната уредба в материята за предприятието като част от корпоративното право.

До тук подробно беше разгледано търговското предприятие по смисъла на чл. 15 от Търговския закон. Как обаче стои въпросът от гледна точка на Закона за счетоводството? В съвременната практика все по – често и дори е невъзможно дадена сделка да бъде осъществена без обединяването на тези два взаимно свързани закона.

Юристите обикновено избягват да се занимават със Закона за счетоводството, а още по – малко с Международните счетоводни стандарти, респективно с Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, най – вероятно защото не познават философията на счетоводството и се опитват да тълкуват всяка норма от чисто формален аспект 24. Подобен подход обаче не е приложим по отношение на счетоводството, доколкото то е една самостоятелна, затворена и силно консервативна система, която не може да бъде обяснена само с формални доводи. Счетоводството отразява фактическите отношения по повод на осъществяваната стопанска дейност, като стъпва на свои собствени правни концепции, принципи и правила и същевременно прилага абстрактна техника, непознаването на която още повече затруднява тълкуването на счетоводно – правните норми 25.

Наложило се е разкъсване между нормите на Търговския закон, които се схващат единствено в техния чист търговско - правен смисъл, и нормите на Закона за счетоводството, които пък се схващат преди всичко в техния технически смисъл. Забравя се, че счетоводството може да се приложи само по отношение на отделните стопански субекти или отделното предприятие по смисъла на чл. 1 (2) от Закона за счетоводството. Затова следва да бъдат посочени и коментирани някои от по – значимите връзки между двата закона. Това е значителна по съдържание, при това дискусионна тема, която намира отражение в творчеството на много автори.

Съществува пряка връзка между изискванията на глава IV “Предприятия и сделки с тях” (чл. 15 – 16 а от Търговския закон) и изискванията на счетоводното законодателство. Първо следва да се подчертае, че има съществена разлика в определението на обобщаващото понятие “предприятие” по Закона за счетоводството и това, което се използва в Търговския закон. Последният схваща предприятието като “съвкупност от права, задължения и фактически отношения” (чл. 15) и дава възможност да бъде отчуждавано, без това да се третира като капиталова сделка със собствениците му. В Закона за счетоводството под предприятие се разбират различни правноорганизационни форми на юридическите лица и едноличните търговци, които са задължени да водят счетоводство. От финансово – счетоводен аспект най – близко до търговското схващане за предприятие стои счетоводното понятие "“нетни активи", представени като разлика между стойността на разграничими активи и пасиви, които, взети в тяхната съвкупност, могат да генерират парични потоци, независимо от останалите активи и пасиви. Тези активи и пасиви обикновино са формирали самостоятелни дейности, които могат да продължат да бъдат развивани и след прехвърлянето им от един търговец на друг 26.

Разгледаната област илюстрира едно изключително важно правило, което се отнася до връзката между изискванията на Търговския закон и Закона за счетоводството, а именно – това, което е заложено като търговско – правно изискване, не винаги има едно и също счетоводно третиране. Законът за счетоводството и счетоводните стандарти не просто обслужват тези изисквания, а ги пречупват през призмата на счетоводно - правните норми. Една и съща по смисъла на търговско – правната норма сделка в един случай се третира като бизнескомбинация, а в друг случай като покупка на разграничими активи и пасиви.

Този извод откровено е насочен към тези специалисти, държавни или съдебни органи, които приемат, че счетоводството просто отразява правните норми, без да има активно отношение към това. Насочен е към погрешната постановка, че правната норма е формата и съдържанието, а счетоводството е техниката на нейното представяне.
1. 2. Подготовка и извършване на покупко – продажбата на търговско предприятие

В съвременната счетоводна теория и практика все по – задълбочено започва да се изследва специфичният вид сделки извършвани с търговско предприятие. Преобразуването на търговски дружества е уредено в чл. 261 – 265 от Търговския закон. Според текста на чл. 261 всяко търговско дружество може да се преобразува в друг вид, да се влее в друго, да се раздели на други дружества, да отдели от себе си друго дружество, или да участва в образуването на ново дружество чрез вливане. От този текст могат да се изведат няколко основни ситуации: 27



  • Преобразуване на търговско дружество от един вид в друг.

  • Вливане и сливане на търговски дружества.

  • Отделяне и разделяне на търговски дружества.

Собственици на капитала на търговското дружество са неговите членове. Те притежават дялове (акции), в които е разделен капиталът и с които могат да се разпореждат. Тази възможност е подчертана и присъща на капиталовите търговски дружества, докато при персоналните тя е ограничена. Така например при прекратяване на членството на съдружник в събирателно дружество, ако то продължи да съществува, останалите съдружници изплащат дела му.

И тъй като се изхожда от основната постановка, че собственици на капитала на търговските дружества са неговите членове, би могъл да се разгледа въпроса при кои ситуации на преобразуването тази собственост 28 се променя.

Първата основна ситуация е преобразуването на търговско дружество от един вид в друг (например от СД в ООД, от ООД в АД или обратното, и т. н.). Всеизвестно е, че в този случай не настъпва никаква промяна в патримониума на предприятието, нито в персоналната структура на капитала му – променя се само правният му статут по Търговския закон.

Втората основна ситуация е вливането и сливането на търговски дружества.

Вливането е особен феномен, поради което желая да го разгледам по – подробно.

Вливането на една търговско дружество в друго може да настъпи в резултат на просто обединяване на активите и пасивите на вливащото се и приемащото го дружество, но също и в резултат на покупко – продажба. За съжаление търговскя закон не прави разграничение между двата вида вливане. Както се вижда от споменатия вече текст на чл. 261 от ТЗ, той е съвсем лаконичен: всяко търговско дружество може да се влее в друго. Но различни са последиците във връзка със собствеността на капитала.

При обикновеното вливане съдружниците (акционерите) на прекратеното дружество стават съдружници (акционери) на приемащото. Това не е изрично маркирано в закона, но произтича от същността на този вид приобразуване. В европейското дружествено право, респ. в Третата директива на съвета от 1978 г. относно сливанията на акционерите дружествата, това ясно е изразено в чл. 3:

“По смисъла на тази директива “сливане чрез придобиване” (аналог на вливането по нашия Търговски закон – б. а.) означава операцията , при която едно или няколко дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят на друго дружество всичките си активи и пасиви срещу представяне на акции в придобиващото дружество на акционерите на придобиваното дружество или дружества...”

Както се вижда акционерите на вливащото се дружество “се нареждат” до акционерите на приемощото. Акциите се заменят в определено съотношение. Собственият капитал, в т. ч. и основният капитал но преобразуващото дружество ще представлява сбор от капиталите на дружествата. Собствениците на обединения капитал остават същите акционери. Следователно не е налице промяна в собствеността.

Съвсем друга е картината при вливането, което е резултат (правна последица) от покупката на вливащото се дружество. Собствениците на вливащото се дружество продават акциите (дяловете) си на приемащото дружество и престават да участват в персонарната структура на капитала на “новото” дружество. Отделен е въпросът, че при тази бизнескомбинация е възможно да се запази малцинствено участие на някои от съдружниците, които не са пожелали да продадат дяловете (акциите) си. Очевидно е, че при вливане, което е последица от покупко – продажба на търговско дружество, ще е налице промяна в собствеността. Собственият капитал на влялото се дружество (с изключение на малцинственото участие) се елиминира при отчитането на бизнескомбинацията “придобиване”.

Някои автори приемат, че промяна в собствеността би настъпила и при обикновеното вливане, ако преобразуването се съпътства от увеличение (намаление) на капитала, свързано с приемане (напускане) на съдружници. Доколкото това е допустимо и удобно (например при ООД), постановката е правилна. Тя ще е приложима и при сливането на търговски дружества, при условие, че едновременно се направят и споменатите промени в капитала.

Когато сливането на търговски дружества води само до “механично” сливане на активите, пасивите и собствения капитал на дружството със запазване на същия членски състав, няма да е налице промяна в собствеността.

Третата основна ситуация е разделянето и отделянето на търговски дружества.

Касае се за възникване на нови дружества на базата на съществуващото търговско дружество. Съставя се разделителен протокол и разделителен баланс при пълно (универсално) правоприемство за възникналите нови (ново) дружества.

Тук нещата не са така прости, както при обикновеното вливане и сливането, защото не може да се приложи способ на механично разделяне на активи и пасиви. Разбира се, всичко е въпрос на решение и споразумение, но някои активи и пасиви могат да си окажат неделими или несъвпадащи с разпределението на дяловете.

За съжаление нашият Търговски закон мълчи по тези проблеми. Затова по необходимост трябва да се обърнем кам модела на Шестата европейска директива за разделянето на акционерни дружества. Там са предвидени всички възможни ситуации, включително и онова, което трябва да съдържа т. нар. план за разделянето (при нашите условия – разделителен протокол). Става въпрос за едно разделение на капитала на прекратеното дружество между новообразуваните дружества, съответно и за замяна на притежаваните акции с акции в новите дружества. Доколкото акциите в дружествата правоприемници се преразпределят между акционерите на разделяното дружество по друг начин, а не пропорционално на правата им в капитала на това дружество, за малцинствените акционери може да се предвиди възможност да предявят акциите си за изкупуване. В този случай може да се смята, че ще настъпи промяна в собствеността.

В настоящата разработка бих желала да насоча вниманието ви към един по – специфичен вид преобразуване на търговско предприятие, а именно неговата покупко – продажба. Първоначално ще Ви запозная с това как пратича подготовката и съответно същинското извършване на покупко – продажбата.

Покупко-продажбата на търговско предприятие ( ТП ) като цяло по смисъла на чл.15 от Търговския закон представлява възмездно прехвърляне чрез правна сделка на съвкупността от права, задължения, фактически отношения, представляващи комплекса на предприятието, от един търговец на друг.

При подготовката за извършване на посочената сделка следва да се определят няколко основни момента:

1. При прехвърляне на търговско предприятие на юридическо лице – ТД, дружеството продължава да съществува след сделката.

2. При прехвърляне на търговско предприятие на едноличен търговец законът допуска ЕТ да се заличи от търговския регистър или да продължи да съществува като търговец. В този случай, прехвърлителят – ЕТ трябва да изясни каква е целта, която преследва с разглежданата операция. При положение, че целта е да прекрати дейността си и да не извършва такава за в бъдеще, същият подава заявление за заличаване от търговския регистър. В случай обаче, че собственикът на ЕТ желае да продължи да извършва дейност след прехвърлянето, той не се заличава. В този случай ЕТ в резултат от извършваната след прехвърлянето дейност придобива права, поема задължения и създава фактически отношения, представляващи: търговски контакти, клиентела, отношения с доставчици, създаване на ноу – хау и др.

При подготовката за покупко-продажбата на търговско предприятие, прехвърлителят би следвало да изготви и представи следните счетоводни документи:

1) счетоводен баланс към края на месеца, предхождащ датата на покупко-продажбата на търговското предприятие;

2) отчет за приходите и разходите (отчет за доходите по МСС), съставен за периода от началото на годината до датата на баланса;

3) разпечатка от инвентарната книга;

4) разпечатки от сметките, които поддържат към момента на прехвърлянето салда в счетоводния баланс;

5) Служебна бележка, която обичайно се изготвя от главния счетоводител за балансовата стойност на дълготрайните активи за изтеклото тримесечие към датата на съставяне на баланса.

Въз основа на посочените по – горе документи и регистри, се изготвят подробни справки към разработка в аналитичен вид, от които да са видни балансовите стойности на активите и пасивите, техния вид и количество, отчетна стойност и амортизация за амортизируемите активи. Относно фактическите отношения, достатъчно е същите да бъдат подробно описани като вид, наименование на контрагента, дата на договора, срок и т.н. Тези подробни справки представляват неразделна част от договора и обичайно под формата на приложения се включват в съдържанието му. Целта на справките е да се покаже балансовата стойност на всеки един от компонентите, включени в състава на предприятието към определена дата, която е близка или идентична с датата на прехвърлянето, а именно - датата на договора.

При вписването на прехвърлянето в търговския регистър, не се държи сметка за счетоводните справки. Същите не са необходими и при нотариалното изповядване на сделката по прехвърлянето. Значението на справките обаче е изключително важно по отношение на страните по сделката. Това е така, поради няколко причини:

1) При недвижими имоти включени в състава на предприятието, договорът за прехвърляне на търговско предприятие се вписва в търговския регистър след постановяване на решението на Агенцията по вписванията за вписване на прехвърлянето. Съдията по вписванията служебно следи за подробната индивидуализация на недвижимия имот в договора. При липса на такава, както и в случай, че имотът не бъде посочен като част от съвкупността, представляваща търговско предприятие, съдията отказва вписването на договора.

2) Когато в състава на предприятието са включени моторни превозни средства (МПС) с регистрационен режим, същите следва подробно да се инвидуализират в договора. Тази индивидуализация е необходима при пререгистрацията на съответното МПС в КАТ на името на новия собственик. Решението за вписване на покупко-продажбата на ТП не съдържа описание на съвкупността, която се прехвърля и пред органите на КАТ следва да се докаже, че съответното МПС е включено в състава на предприятието, поради което от практическа гледна точка е необходимо да се посочи в договора.

3) Посочените счетоводни справки са изходна база за завеждане на активите и пасивите в счетоводния баланс на придобиващото предприятие. Същите фиксират съвкупността към определен момент и предотвратяват всякакви бъдещи спорове между страните относно действителното състояние на съвкупността на търговското предприятие към датата на прехвърлянето. Страните по сделката се съгласяват, че именно това е целия комплекс на предприятието, което се прехвърля. Прехвърлителят дължи на приобретателя именно тези по вид и количество активи и пасиви и удостоверява, че именно това са техните балансови стойности към датата на придобиването.

Следователно първите две стъпки при подготовката за прехвърлянето на търговско предприятие са: подготовката на счетоводната документация и изготвянето на счетоводните справки.

Следващ етап са преговорите относно цената, на която търговското предприятие ще бъде прехвърлено, тъй като в настоящото изложение се разглежда именно прехвърлянето на търговско предприятие чрез покупко – продажба.

Цената на търговското предприятие е компонент от изключителна важност при сключване на сделката. Същата трябва да отразява реално справедливата стойност на предприятието към датата на подписване на договора. Когато страните по сделката са свързани лица, следва да се съблюдават разпоредбите на ЗКПО относно предотвратяване на отклонението от данъчно облагане. Следва да се има предвид, че сделките между свързани лица не трябва да се отклоняват от пазарните цени при сделке между независими търговци. Продажната цена при прехвърлянето на ТП има съществено значение и в други два аспекта, а именно:


  • При счетоводното отчитане на сделката.

  • При данъчото облагане на дохода от прехвърлянето по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО.

Цената не може да бъде определяема. Тя трябва да бъде определена точно в договора. Плащането на цената може да се разсрочи на вноски. По отношение на периода, за който може да се разсрочи плащането, следва да се отбележи, че в законодателството липсва изрична императивна норма, която лимитативно да го ограничава. Но с оглед обстоятелството, че се прехвърля цялостен комплекс, чието счетоводно отчитане изисква прецизност и яснота, желателно е разсрочването да се ограничи в рамките на една година.

Отделните плащания могат да се фиксират към определени дати или настъпване на определени събития, като тук изцяло важи принципът на гражданското право за свобода на договарянето.

След определяне на цената се пристъпва към изготвянето на проекто-договора за прехвърляне на търговското предприятие.

Договорът е компексен по своята същност. Отделните елементи от състава на търговското предприятие, които се прехвърлят чрез сделки, облечени в различна правна форма, при този договор в своята съвкупност се прехвърлят чрез писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните – формата, предвидена в чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Съдържанието на договора включва следните компоненти:

1) Пълна индивидуализация на страните. Включват се данни като: наименование, седалище и адрес на управление, фирмено дело, регистърен съд, номер от регистър Булстат, представляващ дружеството (ЕТ) – трите имена и ЕГН;

2) Предмет на договора съгласно чл. 15 от ТЗ;

3) Момент на преминаване на собствеността;

4) Момент на предаване на владението;

5) Фактическата и правна съвкупност, съставлявяща търговското предприятие;

6) Цена;


7) Други права и задължения на страните;

8) Отговорност за неизпълнение на договорните задължения;

9) Общи разпоредби;

10) Приложения и други документи, представени при подписване на договора.

Към състава на търговското предприятие обичайно се включват следните права, задължения и фактически отношения:

1) Дълготрайни активи:

1.1. Недвижими имоти.

Подробно се индивидуализират, така както са описани в документа за собственост (нотариален акт, договор, разрешение за ползване и др.), а именно: наименование, местонахождение, площ, граници, респ. помещения, посочване на документа за собственост.

В договора се вписва балансовата стойност, съответно данъчната оценка на всеки един недвижим имот. Когато в нотариалният акт имотът е посочен като земя и сграда построена в нея, отделно се вписват балансовата стойност и данъчната оценка за земята и за сградата.

1.2. Движими вещи с регистрационен режим.

Всяко МПС се индивидуализира с: марка, модел, рег. №, двигател, рама, брой места, съгласно свидетелството за регистрация (талона).

1.3. Машини, съоръжения и оборудване, съгласно справка – приложение към договора. В договора се посочват с балансовата си стойност.

1.4. Транспортни средства. Тук се включват другите транспортни средства, които не са с регистрационен режим.

1.5. Стопански инвентар и офис оборудване.

1.6. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА).

1.7. Други ДМА.

1.8. Патенти, лицензии и фирмени марки.

1.9. Програмни продукти.

1.10. Други дълготрайни нематериални активи.

В договора се вписва и общата балансова стойност на дълготрайните активи (материални и нематериални) към датата на договора за изтеклото тримесечие. Това е същата стойност, която се вписва и в Служебната бележка, изготвяна от главния счетоводител на предприятието. Тази стойност е необходима с оглед определяне и изчисляване на нотариалните такси за прехвърлянето на търговското предприятие.

2). Краткотрайни материални активи.

2.1. Материали.

2.2. Стоки.

2.3. Продукция.

2.4. Незавършено производство.

2.5. Други краткотрайни материални активи.

3) Краткосрочни вземания

3.1. Вземания от продажби.

3.2. Предоставени аванси.

3.3. Предоставени търговски заеми.

3.4. Други краткосрочни вземания.

4) Разходи за бъдещи периоди (предплатени услуги).

5) Дългосрочни пасиви.

5.1. Задължения по получени банкови заеми.

5.2. Задължения по получени търговски заеми.

5.3. Други дългосрочни задължения.

6) Краткосрочни задължения.

6.1. Задължения по получени банкови заеми.

6.2. Задължения по получени търговски заеми.

6.3. Задължения към доставчици.

6.4. Получени аванси.

6.5. Задължения към персонала.

6.6. Други краткосрочни задължения.

7) Фактически отношения.

7.1. Договорни отношения с кредитори.

7.1.1. Кредитори по предоставени заеми.

7.1.2. Кредитори по сключени договори за наеми.

7.1.3. Кредитори по сключени договори за финансов лизинг.

7.2. Договорни отношения с длъжници.

7.3. Лицензии за дейността.

7.4. Застраховки.

7.5. Договорни отношения с персонал (сключени трудови и граждански договори с персонал).

7.6. Други договорни отношения, невключени в предходните точки и обобщени в отделна справка.

Задължително при прехвърляне на търговско предприятие на ЕТ в договора се посочва дали с прехвърлянето ЕТ се заличава от търговския регистър или не се заличава. Посочва се също дали предприятието се прехвърля с фирменото наименование по реда на чл. 60 от Търговския закон или само търговско предприятие – по реда на чл. 15 от ТЗ.

При подписването на договора се представят следните документи:

1) Протокол от общото събрание на дружеството – купувач (Протоколно решение на едноличния собственик при ЕООД).

2) Протокол от общото събрание на дружеството продавач, когато продавача не е ЕТ.

3) Удостоверения за актуално състояние на страните по сделката.

4) Служебна бележка изготвена от главния счетоводител за балансовата стойност на дълготрайните активи за изтеклото тримесечие.

5) Докумети за собственост на недвижимите имоти.

6) Свидетелства за регистрация на МПС.

7) Удостоверения за данъчна оценка.

8) Скици за земите.

9) Удостоверение за недължими данъчни задължения на продавача.

10) Квитанции за платен пътен данък за МПС

11) Приложение - неразделна част от договора, съдържащо справките.

Проекто – договора се подписва от лицата, представляващи страните пред нотарус, който удостоверява нотариално техните подписи.

Когато в състава на предприятието са включени недвижими имоти, се изготвят минимум 6 екземпляра от договора: два остават в Агенцията по вписванията, един – за съда, един – за нотариуса и по един за всяка от страните.

За нотариалната заверка на подписите на страните по договора се заплаща нотариална такса, определена в зависимост от удостоверявания материален интерес. Удостоверяваният материален интерес е по-високата стойност между балансовата стойност на дълготрайните активи за изтеклото тримесечие и продажната цена. Върху тази основа се изчислява таксата по таблица, съгласно Тарифа към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Окончателният размер на таксата се определя като 30 % от получената по таблицата стойност.

Нотариусът събира и такса за вписване на договора в Агенцията по вписванията, когато в състава на предприятието са включени недвижими имоти или прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Таксата е 0.1 % от удостоверявания материален интерес.

С подписването на договора за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 от Търговския закон, собствеността върху търговското предприятие преминава към купувача. Но за да породи право действие извършеното прехвърляне и да бъде противопоставимо на трети лица, то трябва да се впише в търговския регистър по партидата на всеки от търговците - страни по сделката. Това следва от разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ТЗ .



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница