Дипломант: Научен ръководител: Таня Бекова Доц д-р Н. Милев Бургас, 2010 г. Увод

ПЪРВА ГЛАВА. Параметри на Външната търговия на европейския съюз

1. Анализ на икономиката страните членки на Европейския съюз

Интересни са и основните макроикономически индикатори от гледна точка на три основни институции, имащи отношение по изготвяне на официални прогнози за България.

Министерството на финансите прогнозира, че икономиката на България ще излезе от негативната спирала през 2011 г.

Макромоделите на БНБ показват, че България ще успее да възстанови положителния растеж още през 2010 г., а през 2011 г. се очаква той да достигне до 4.9%.²

В доклада си ЕК очаква свиване на икономиката с малко по-малко от 6% за 2009, като реалният БВП на страната се очаква да бъде отрицателен, в размер на -1.1%, и през 2010 г., а през 2011 страната ще отбележи растеж от 3.1%.

По отношение на инфлацията, прогнозите и на трите институции са относително близки. Единствено БНБ дава доста ниска (спрямо останалите две институции) прогноза за нивото на инфлацията през 2011 г., в размер на 1.9%. След рекордно ниските нива на инфлация (дори и месеци с дефлация) през 2009 г. сега се наблюдава покачване на прогнозната инфлация. Това може да се разглежда от гледна точка на тенденциите за преминаване през най-трудните периоди за икономиката и относително стабилизиране на икономическата активност, както вътре в страната, така и между търговските партньори.³

Прогнозният темп на растеж на заетостта през следващите две години (2009 и 2010) е отрицателен в прогнозите и на трите институции. Едва през 2011 г. ще се възстановят положителните нива на заетост в икономиката, което следва логиката на развитие на цялостния икономически цикъл. Най-засегнатите сектори са тези, които с най-трудоемки - строителството и селското стопанството.

За разлика от огромните нива, до които стигна дефицитът по текущата сметка на платежния баланс - от порядъка на около 25% от БВП, очакванията на МФ за 2009 г. са той да се свие до около -11% от БВП на страната, през 2010 г. -8.0%, а през 2011 г. да достигне до -7.6%. От друга страна, БНБ и ЕК прогнозират свиване на дефицита по текущата сметка на страната с относително по-малки стойности. Въпреки тези разлики, основна причина за рязкото спадане на дефицита е структурна (автоматична) адаптация на българската икономика спрямо появилите се външни шокове. Подобряването или влошаването на баланса по текущата сметка зависи от много фактори, като: общо развитие на световната икономика, ниво на поток на ПЧИ, нива на спестяване, конкурентноспособност, движение на международните цени на търгуеми стоки и други конюнктурни зависимости. По отношение на чуждите инвестиции, и МФ и БНБ дават много сходни прогнози, като увеличението им зависи от процеса на съживяване на световната икономика и естествено от условията за правене на бизнес в страната. От тази гледна точка е особено важно българските власти да насочат внимание върху рязкото подобряване в условията и предпоставките за правене на бизнес в България.

Според МФ 2009 г. завърши с балансиран бюджет, което не е невъзможно като усилие, но пред практическата му реализация има съмнения. Правителството показва положително политическо говорене за постигане на реформи в приходната и разходната част на бюджета, но въпросът е дали ще успее да реализира идеите си на практика. Прогнозата на ЕК за дефицит в размер на около -0.7% за 2010 и около -1.2% за 2011 се базират на допускането, че положителният ефект на политиките, насочени към приходната част на бюджета може да не бъдат толкова успешни, колкото допуска МФ, тоест Брюксел поставя уговорката, че тези прогнози са базирани при допускането, че тези политики не довеждат до съществена промяна.

Ако може да се обобщи, въпросът е до къде свършват приказките и къде започват действията, и в крайна сметка колко точни са били предварителните допускания за съставяне на макрорамка и бюджетни параметри.

Показател (% от БВП)	2 009	2 010*	2 011*
БВП %
според МФ	-6.3	-2.0	3.8
според БНБ	-4.2	0.5	4.9
според ЕК	-5.9	-1.1	3.1
Инфлация %
според МФ	2.3	2.2	3.5
според БНБ	2.4	1.9	1.9
според ЕК	2.4	2.3	2.9
Заетост, темп на растеж %
според МФ	-4.9	-2.5	N/A
според БНБ	-2.1	-1.9	2.2
според ЕК	-2.0	-1.3	0.8
Текуща сметка %
според МФ	-11.0	-8.0	-7.6
според БНБ	-11.5	-9.2	-8.2
според ЕК	-13.7	-9.8	-7.9
Преки чуждестранни инвестиции %
според МФ	9.2	10.2	9.6
според БНБ	9.9	9.8	9.9
според ЕК	N/A	N/A	N/A
Бюджетно салдо %
според МФ	0.0	-0.7	-0.4
според БНБ	-0.9	0.0	0.1
според ЕК	-0.7	-1.2	-0.5

Благоприятна предпоставка за подобряване на икономическото равнище представлява „отвореността“ на стопанствата и международната интеграция посредством широко внедряване на нови технологии и достъп до по-големи пазари, каквито са интеграционните обединения. През изминалите години международната търговия се развива много по-динамично, отколкото световното производство. Разширяването на участието в световната търговия се развива на основата на либерализация в международния обмен. Определено позитивна роля в това направление играе Световната търговска организация (СТО) като поддръжник на този процес.

За България като страна от ЮИЕ е от особено значение развитието на стопанствата, включени в този регион.

Таблица 2

Растеж на БВП на страните от Югоизточна Европа през 2001–2008 г. (в %)⁵

Показател за преструктурирането на промишления сектор на страните е съответствието между производството и експорта на страната. За малките страни като България и Македония с отворени икономики структурата на експорта съответства на производството, респективно на сравнителните им предимства.

За страните от ЮИЕ е характерно високото участие на селското стопанство в процеса на преструктуриране – типичен процес за „негативно“ структурно адаптиране, при което страните срещат сериозни трудности при провеждане на структурната реформа. Преструктурирането в главните сектори на икономиката в страните от ЮИЕ – селско стопанство, промишленост, услуги – има за цел посрещане на конкурентния натиск на отворения европейски пазар.

В България се наблюдава тенденция на стабилизиране на селското стопанство към равнището му от началото на 90-те години при намаляване на неговия дял, който е едва 14% през 2000 г., като се предвижда по-нататъшното му съкращаване. То се проявява в ограничаването както на селскостопанското производство, така и на експорта на аграрни продукти. Промишлеността показва спад за сметка на увеличаване дела на услугите. България завърши процеса на преструктуриране в средносрочна перспектива в основните стопански сектори, в т.ч. в земеделието, с което се приближи до структурата на Гърция. В същото време Македония изостава; подобно е положението и за Албания поради различната отраслова структура спрямо европейските стандарти.

Сегашният етап на развитие на страните в ЮИЕ е такъв, че не би могло да се предвиди ефективно развитие на сектора на услугите без процес на възстановяване и стабилизиране на промишлеността.

Главните проблеми са в процеса на преструктурирането. То е сравнително успешно в България, а в Македония и в Албания то е все още в началната си фаза. Поради това се наблюдават значителни разлики между експортните структури на отделните страни от ЮИЕ.

Разширяването на икономическата интеграция в страните от ЦИЕ води до подобряване на съотношението „външна търговия към БВП“, което показва по-голяма отвореност на икономиките. В стопанствата на ЮИЕ се наблюдава по-умерено развитие на тенденцията към подобряване на този показател. От стратегическа гледна точка средносрочните интереси предполагат развиване на стабилни и устойчиви икономически отношения между страните от региона. Развитието на вътрешнорегионалните икономически връзки и форми на сътрудничество ще допринесе за активизиране на междуотрасловите връзки и съответно на външнотърговските отношения. Ефектът от развитието на търговията може да се очаква да бъде по-голям в началния период и да продължи да расте, особено в сложните и трудни условия на интеграция към европейските структури. Поради това „ефектите“ могат да се проявят на по-късен етап на интеграционния процес.

Със своя вътрешен пазар и икономически и валутен съюз ЕС е твърде предпазлив в настоящия етап на икономическа и финансова криза. Включването на различни по степента на икономическо и политическо развитие страни в обширния пазар на Съюза доведе до провеждането на диференцирана търговска политика по отношение на предоставяните преференции и други търговски условия с оглед осигуряване „защита“ на вътрешния пазар.⁶

България има активни търговски отношения с повечето от страните от региона. Външнотърговската политика се очертава като важен инструмент за насърчаване на икономическия растеж, за преустройство и провеждане на реформите в тези страни.

Договорната база – и по-специално подписаните преференциални търговски споразумения на България – е благоприятна предпоставка за активно развиване на търговско-икономическото сътрудничество със страните от региона.

Тук трябва да се посочат споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, както и споразумения за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, подписани и действащи с всички държави от ЮИЕ.

Несъмнено предимствени конкурентни позиции на пазара на ЮИЕ имат страните – членки на ЕС, ползващи по-изгодни ценови и други търговски условия. След тях се нареждат стоките на страните, ползващи преференциални търговски отстъпки на основата на двустранни търговски договори, включващи взаимни отстъпки – намаления на мита, увеличаване на квоти и пр. – за различни групи изделия. Ограничено са обхванати или правят изключение преди всичко селскостопанските произведения и изделия на преработващата промишленост. От друга страна, високите изисквания на ЕС по отношение на качеството, състава на продуктите, външния вид, опаковката и пр. продължават да бъдат сериозна бариера за пласмента на различни изделия с произход от страни извън ЕС.

Разширяването на ЕС има положително влияние както върху самата интеграционна общност, така и извън нея. Процесът на икономическа интеграция в Европа и извън нея се ускори преди всичко в общоикономически план – в посока към по-висок икономически растеж и просперитет, разширяване действието на европейските норми и стандарти, облекчения за достъпа до европейския пазар чрез опростяване и премахване на търговско-икономически пречки, улеснения за чуждестранните инвеститори, създаване средносрочни и дългосрочни предпоставки за осъществяване на икономическите цели на държавите членки между които е и България.

Този процес обаче е силно повлиян от глобалните условия на стагнация на световните икономически и финансови пазари.

България няма да остане изолирана от случващото се на световните финансови пазари. Тезата, че нашата банкова система няма експозиции към проблемните финансови инструменти, които са в основата на глобалната финансова криза, и следователно няма да пострада пряко, е само донякъде вярна и в никакъв случай не означава, че вторичните ефекти ще бъдат безболезнени и трябва да бъдат пренебрегнати

Кризата обаче все още не е ударила с пълната си сила българската икономика. Много компании от реалния сектор все още разчитат на натрупани резерви от благоприятните години. Висшият мениджмънт на тези компании все още гледа с неохота на масовите съкращения на персонал, тъй като му струваше много усилия и ресурси да се осигурят качествени кадри през последните години. Все още много мениджъри се надяват кризата да приключи скоро и отново да се върнат към обичайните бизнес условия. Ако проблемът беше в България (както през 1996-1997 г.), то подобно поведение би било оправдано. В случая обаче кризата е световна, дълбока и всеобхватна и ще отнеме много време, за да се овладее и да започне обратният процес на възстановяване, който сам по себе си ще отнеме години.⁷

Тепърва ликвидната криза в страната ще се изостря, оказвайки допълнителен натиск върху финансовата система на страната, в това число банковата система, капиталовия пазар (фондовата борса), лизинговите и застрахователните дружества и т.н. Разбира се правителството ще хвърли част от резервите си да потушава пожара, но те няма да стигнат, защото правителството има ангажимент да защитава и валутния борд в страната. Проблемите с безработицата и доходите ще се изострят значително.

Всъщност България е един от големите губещи от световната финансова криза по отношение на капиталовия пазар. Индексът SOFIX на водещите компании, търгувани на фондовата ни борса, загуби близо 70% от стойността си от върха, постигнат  преди една година. Заедно с това повечето от планираните за тази година първични и вторични публични предлагания и емисии на облигации бяха провалени. Резултатът е, че много от компаниите не успяха да съберат необходимия им свеж финансов ресурс, не можаха да се капитализират и сега ще трябва да разчитат само и единствено на все по-скъпия дългов капитал от банките и лизинговите компании, което ще ги направи още по-рискови за инвеститорите, за финансиращите ги институции и за икономиката като цяло. Интересно е, че правителството дори не споменава този факт, което само по себе си говори достатъчно за отношението му към този стълб на финансовата система в България.

 Глобалната финансова и икономическа криза ще засегне България не толкова през финансовата система, колкото през няколко канала пряко свързани с реалната икономика:

• 
  срив в износа на стоки;
  
• 
  срив в туризма;
  
• 
  срив в инвестициите (чужди и местни);
  
• 
  кризата в банковия сектор;
  
• 
  забавяне на икономическия растеж;
  
• 
  кризата в строителството и пазара на имоти;
  
• 
  рязко повишаване на цената на електроенергията и природния газ през 2008 и началото на 2009;
  
• 
  очаквания спад в селското стопанство;
  
• 
  загубеното доверие в управлениетона страната;
  
• 
  данъци и бюджет;
  
• 
  безработица.
  

Първият и най-важен канал е износът на стоки. Общият износ на България съставлява над половината от БВП, а износът на стоки представлява преобладаващата част от него. Рязкото свиване на производството и потреблението и започващите масови съкращения в редица икономически сектори в Западна Европа и САЩ ще засегнат сериозно българските износители. Това вече се вижда по резултатите за първото полугодие на няколко български експортно ориентирани компании, търгувани на борсата. Без съмнение много от по-малките фирми износители ще фалират, а по-големите ще бъдат принудени да свият производството си и ще се опитат да разтеглят разплащанията си с доставчиците. Междуфирмената задлъжнялост и без това е тежък проблем за българската икономика, а предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени българските износители, допълнително ще усложнят този проблем. Много вероятно е фалитите сред фирмите износители, които очаквам да се случат през следващата година, както и допълнителното разтегляне на междуфирмените разплащания, да породят фалити и на други фирми по веригата, като по този начин кризата ще засегне и „вътрешността“ на икономиката.

Външнотърговският стокообмен на страната ни за периода януари-юни тази година възлиза на 26,6 млрд. лв. по текущи цени, сочат предварителните данни на НСИ. В сравнение с предходната година намалението е с 33,4%. През първото полугодие са изнесени стоки за 10.6 млрд. лв. и спрямо съответният период на 2008 г. износът е намалял с 30,3 %. Внесени са стоки (по цени CIF) за 16 млрд. лв., или с 35,3 % по-малко от предходната година. Тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва. Стойността на внесените стоки е с 51.7 % по-голяма от стойността на изнесените, но намалението на стойностните обеми спрямо предходната година при вноса са по-значими.⁸

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 5.5 млрд. лв., което е с 4,1 млрд. лева по-малко от салдото за първото полугодие на 2008 година поради намаления износ и внос на стоки. По цени FOB/ FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за първото полугодие на 2009 г. възлиза на 4,7 млрд. лева. Запазва се тенденцията от последните години основен търговски партньор на страната ни да бъде Европейският съюз.

За януари – юни 2009 година износът (FOB) възлиза на 5409.1 млн. евро, при 7747.5 млн. евро за същия период на 2008 г., което представлява намаление с 2338.5 млн. Евро (30.2%).

По начин на използване

• Основен принос за намалението на износа за януари – юни 2009 г. на годишна база имат групите цветни метали (намаление от 574 млн. евро, 54.2%), петролни продукти (намаление от 550.6 млн. евро, 52%) и чугун, желязо и стомана (намаление от307.5 млн. евро, 56.2%). Износа на групата дрехи и обувки намалява на годишна база със 129.7 млн. евро (17.8%).

• На годишна база нараства износът на групата суровини за производство на храни – с 39.6 млн. евро (12.1%).

Основни търговски партньори и региони

 Европейски съюз

• Износът за Европейския съюз намалява на годишна база с 1180.5 млн. евро (25.3%), като делът в общия износ нараства от 60.2% за януари – юни 2008 г. до 64.4% за същия период на 2009 г.

• Относителният дял на износа към държавите от ЕС–15² възлиза на 50% за януари – юни 2009 г., при 48.1% за същия период на 2008 г. Принос за увеличението на дела на ЕС–15 имат и Германия, Италия и Франция.

• Най-много намалява на годишна база износът за Белгия – с 270.2 млн. евро (48.5%) и за Гърция – с 268.9 млн. евро (34.3%). Спада износът за Италия – с 20.7% (144.1 млн. евро) и за Германия – с 18% (126.8 млн. евро). Износът за Румъния нараства с 4.7% ( 21.8 млн евро).