Дипломен проект тема: Международни плащания, същност и характеристика. Ръководител-консултант: разработил



Дата10.12.2022
Размер38.65 Kb.
#115846
ТипДиплом
Дипломен проект-Даниел

П РОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ИКОНОМИКА
ПРОФ. Д-Р ДИМИТЪР ТАБАКОВ” СЛИВЕН

ДИПЛОМЕН ПРОЕКТ

ТЕМА: Международни плащания, същност и характеристика.


РЪКОВОДИТЕЛ-КОНСУЛТАНТ: РАЗРАБОТИЛ:
/ Събина Колева/ /Даниел Георгиев/

Сливен, 2023 г.




УВОД
Основен обект на дипломният ми проект е използването на международните плащания, чрез които се осъществява фирменият външнотърговски бизнес. Той е съвкупност от външнотърговски сделки при осъществяването на които се изискват външноикономически операции и плащания..
Тя има цел да разясни предимствата и недостатъците на международните фирмени взаимоотношения, както и рисковете, които поемат фирмите при този вид начин на търговия. Тези външноикономически сделки се случват посредством различни форми на плащане.
Задачите на формите на плащане са да бъдат преведени парични средства, които са необходими за финализиране на сключени сделки при които има вътрешни или международни фирмени отношения и се изискват плащания за доставки,тяхната същност и видовете международни плащания ,като се основава на правила, механизми, форми и условия характерни за паричната система, видове документи, които се сключват с конкретна договореност между субектите.
Според международната практика плащанията могат да се разграничат на: налични плащания; плащания в брой, като за такива се приемат тези, които се извършват в момента на сключването на сделката и плащания на кредит като между продавача и купувача възникват кредитни отношения. Другите видове документи, които се използват в международните плащания са:
-акредитивна форма на плащане;
-валутно инкасо;
- банкови операции;
-търговски полици.

ОСНОВНА ЧАСТ
По цял свят, за да се задоволят нуждите на физическите лица, фирмите и обществените институции е нужно да бъде набавено всичко необходимо, като започнем от ток, вода, храна, което е необходимо на един обикновен човек и стигнем до специфични и много сложни апарати, софтуери и материали, които са необходими, за да бъде осигурено и най-елементарното в ежедневието. На всякъде по света се произвеждат стоки, които представляват ресурс за друго производство и така се затваря кръга на търговската верига. Липсата на даден продукт води до търсене на продукта по международните пазари, за да се набави, а с това се оформя и международната търговска дейност при която се договарят условията за изпращане, плащане и доставка на исканата стока.
Международните плащания изискват редица документи, които определят отношенията между износител, вносител, банковите институции, спедиция, транспорт и регулиране на износа, който се извършва от данъчните и митнически органи. На етап изпълнение се оформят стокови, транспортни, застрахователни и митнически документи.
Стоковите документи включват търговска фактура, която се издава на името на износителя след като е натоварим стоката и се експедира на името на вносителя, удостоверения за внос/износ, ако стоката е ограничена с разрешителни, лиценз за внос и специфика на стоката. След като са на лице всички стокови документи е необходимо да се направят и документи, които се изискват за транспортирането и, а именно транспортните документи. Те са необходими, за да може стоката да бъде натоварена и изпратена. Първото което се изисква е документ, за съдържанието/карго/, за пристигане на стоката/ авизо/и товарна фактура за заплащането на превоза / навло/ той може да се извърши по море, въздух и вода, при всеки от които се оформят допълнително документи за дадения вид транспорт.
Каргото представлява застраховката на стоката по време на превоза придружен с застрахователен сертификат и митническа декларация. В зависимост от това какъв вид е превоза, митническата декларация може да бъде кранте ТИР-за превоз по шосе и карнет АТА-за временен внос/износ и транзитен превоз
След като всички документи са на лице, стоката е натоварена и изпратена, следва да бъде осъществена и финансовата част от сделката в която получателя на стоката е длъжен да заплати стойността и по предварително договорен между двете страни начин. Най-често използваният начин за плащане на суми по договори е банковият превод. Той дава възможност да бъдат преведени суми, както в една и съща държава, така и да се направят и международни плащания. Този етап, както всички други изисква необходимите документи, за да бъде финализирана сделката. Отговорността пада и върху двете страни, защото изпращача трябва да гарантира, че стоката ще бъде доставена в срок и невредима, а получателят, че в договореният срок след преглед на стоката ще плати сумата. Следва етапа на сделката, в който трябва да се оформят и документите, които ще бъдат необходими, както от страна на износителя на стоката-за да я натовари, изпрати и достави на вносителя, така и от негова страна-за да бъде гарантирано плащането на изпратената стока. Това става с предварително уговаряне и договаряне на начините на изпращане, превоза, който ще бъде използван за доставка, мястото на което ще се достави и начина на плащане на стоката. Единият вариант е с запис на заповед, наричан още менителница, който е кредитно-платежен документ и се оформя, когато едно лице се задължава да изплати на друго определена сума в определен срок. В нея участват и се формират отношения между две лица-износител и вносител/длъжник/. При запис на заповед съществува едностранно задължение за плащане, което е поето от самия длъжник. Другата разновидност е трата-менителница, когато едно лице се задьлжава да изплати определена сума на друго лице, като осъществява това чрез трето лице. Първото-издател/трасант/, който дава нареждането за плащане, като издава и подписва менителницата и е кредитор и длъжник едновременно. Следващото лице участващо в сделката е платеца/акцептант/, който поема задължението да плати и е само длъжник и ремитиент/бенефициент/лице в полза на което се издава менителницата. По менителницата не се допускат странични плащания и сроковете за плащане са от един до шест месеца. В зависимост от това между кой се сключва менителницата може да бъде търговска-между фирма износител и вносител, въз основа на сключен договор за външноикономическа сделка целта на който е да се гарантира погасяването на стоковият кредит, банковата-издава се от фирми износители срещу банки и финансовата-банка срещу банка.
Другите начини, които се използват са бланкови, когато липсват някои от закона реквизити, съкровищни- използвани от държави и служат за покриване на бюджетни дефицити и приятелски, когато между тях няма сключена сделка. След като менителницата бъде издадена от длъжника платеца я акцептира из положеният подпис се задължава да плати сумата. В този момент може да се появи трето лице-поръчител/авалист/, което сулидарно отговаря с лицето в чиято полза гарантира изпълнението на задължението по менителницата. Това прехвърляне от едно лице на друго се нарича джиросване. Лицето задължено да изпълни взимането по менителницата, тоест джирантът прехвърля правата си на лице наречено джиратаре. Това прехвърляне става чрез джирото, което писмено се отбелязва на гърба на менителницата. То може да бъде бланково при което джирантът само се подписва, поименно-посочва се името в чиято полза става прехвърлянето и ограничително-поименно, при което се разрешава по-нататъчното прехвърляне на менителницата. Другия вид е при който банката се упълномощава да събере сумата за сметка на притежателят на менителницата или така нареченото джиро за инкасиране и последният вариант е заложното джиро, което дава възможност на менителницата да служи, като обезпечение по кредит. Изплащането на сумата по менителницата преди да е дошъл падежа и се нарича сконтиране, като това не е цялата сума, а се прави отбив от лихви, комисионни и такси, които се наричат сконто. При повторно сконтиране, така нареченото ресконто вече отбива от сумата е по-малък. Когато менителницата се залага в банка срещу кредит се извършва ломбардиране, при което лихвата по ломбарда и по-ниска от сконтото.
Плащането на задължението става на точно определено място, дата и в определен срок. Последният държател на менителницата, трябва да потърси платеца, за да го информира, къде се намира документа по който трябва да бъде извършено плащането. То може да бъде направено с чек – когато лицето нарежда на банката, в която има разплащателна сметка или разрешен кредит, да плати сумата на трето лице. Издателят на чека, който е първият участник трябва да има налична сума в банката на която нарежда/втората страна в разплащането/да изплати сумата на лицето, която трябва да се плати.
Чековете могат да бъдат поименни-в полза на лицето посочено на чека, при което прехвърлянето става чрез джирито и трябва да е написана клауза, чек на приносител-не се посочва име и документарен чек при който след предоставяне на стоково-разплащателни документи по договора се изплащат и тогава стоката се предава на получателят. Разплащането може да стане и по банкова сметка, но не се допуска плащане в кеш. Друг вид чек е банковият, който се тегли от една банка срещу друга и варианта една банка да нареди да се изплати сумата от друга банка с която има предварително сключен договор/пътнически чек/. Във външнотърговските отношения, инкасо, банков превод и плащане въз основа на банкова гаранция.
Акредитивната форма се използва, когато позициите на износителя са по-силни на международният пазар от позициите на вносителят. По нареждане на вносителят банката плаща определената сума в срок при условие, че износителя е изпълнил условията на вносителя, а именно, че стоката е доставена и е предадена в склад на вносителя. Схемата по която се осъществява плащането, чрез акредитивна банка в която се открива акредитив на износителя в полза на бенифициента/платеца/ и да бъде направено плащането е необходимо сключване на договор за доставка в който се уточнява, че ще бъде направено чрез акредитивна форма, след което акредитивната банка открива акредитива, изпраща акредитивно писмо до банката на износителя, след получаването на което тя визира износителя, че в негова полза е открит акредитив. Износителят има право да приеме или отхвърли условията по акредитива. При приемане на условията той се задължава да извърши доставката на стоката по договора и да предаде стоково-разплащателните документи на своята банка. След проверка на документите тя ги изпраща към банката на вносителя, тя от своя страна прехвърля сумата от открития акредитив по сметка на износителя като го уведомява с кредитно авизо.
Другата форма на международно плащане е валутно инкасо при която износителя нарежда на своята банка да инкасира/да събере/чрез банката на вносителя сумата по договора срещу предаване на стоково-разплащателните документи на вносителя. След като банката на вносителя получи документите го уведомява, че трябва да бъде направено плащане след което в определен срок той трябва да информира банката дали е съгласен или не с плащането. При тази форма на плащане износителя поема голям риск, тъй като няма информация за плащането и тогава може да се уговори авансово плащане, но в този случай вносителя трябва да има пълно доверие износителя, че той ще достави стоката в срок, на договорената цена с определено количество и качество. В други случеи може да бъде използвана и банкова гаранция, при които банката гарантира заплащането от страна на износителя, ако стоката бъде повредена при доставката и от страна на вносителя, когато стоката бъде доставена и трябва да си плати.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница