Дипломна работа на алекс маринов
Изтегляне 4 Mb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, Дипломна работа, Дипломна работа 08.06.2021, Структура Открити източници на разузнаване (Repaired) (3)
- Навигация на страницата:
- Физически основи на магнитния запис на информация 2.1.Вертикална (йерархична) организация на паметта 2.2. Хоризонтална организация
- 3. Харддискови запомнящи устройства (Hard disk - твърд диск) 3.1. Структура на твърдите дискове 3.2.Запис и четене 3.3.Форматиране
- 4.1.Видове оптични дискове
|
ДИПЛОМНА РАБОТА НА АЛЕКС МАРИНОВ УЧЕНИК НА САМОСТОЯТЕЛНА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ ОТ XII “Б” КЛАС СЪДЪРЖАНИЕ: 1.Въведение 2. Физически основи на магнитния запис на информация 2.1.Вертикална (йерархична) организация на паметта 2.2. Хоризонтална организация 2.3.Работа с файлове – преобразуване и защита Архивиране на информация 3. Харддискови запомнящи устройства (Hard disk - твърд диск) 3.1. Структура на твърдите дискове 3.2.Запис и четене 3.3.Форматиране 3.4. Интерфейси 3.5.Характеристки за производителността на твърдите дискове 3.6. Възможни повреди 4. Оптични запомнящи устройства 4.1.Видове оптични дискове 4.1.1. Компакт дискове (CD) 4.1.2. DVD дискове 4.1.3. Blu-ray дискове 4.1.4.HVD дискове Заключение ВЪВЕДЕНИЕ Основната и външната памет имат противоположни свойства. Основната памет е бърза, непостоянна и ограничена, докато външната памет е по-бавна, постоянна и неограничена. За да използвате външна памет, са необходими специални носители за съхранение и подходящи устройства за четене/запис. Поради голямото разнообразие от външни устройства за съхранение, те се различават значително по отношение на времето за достъп до съхранената информация, нейния обем, който може да бъде съхранен в дадено устройство, и специфичните разходи за съхранение на същото количество информация. Всички устройства за съхранение съхраняват данни като последователност от битове - байтове. Външни запомнящи устройства са всички устройства, които предоставят някакъв вид енергонезависима памет за една компютърна система, без тази, която е интегрирана в базовата конфигурация. Към външните запомнящи устройства се причисляват: твърдите дискове (HD); интегралните дискове (SSD); оптични дискове (CD, DVD, Bluray и холограмни дискове); външна флаш памет и др. Комуникацията между външните запомнящи устройства и компютърната конфигурация се реализира чрез специализирани интерфейси (ATA, SATA, SCSI) или интерфейси с общо приложение (USB). Скоростта на обмен с външните запомнящи устройства е важен параметър, който се задава в MiB/s или GiB/s. Тази скорост зависи от много фактори, по-важните от които са следните: механичен или електрически е достъпа до паметта; пропускателна способност на използвания интерфейс; използва ли се кеширане на данните и с какъв капацитет и от какъв тип е използваната кеш памет; чрез заявка за прекъсване или заявка за директен достъп до паметта се реализира синхронизацията на обмена и самия обмен на данните; 2D или 3D е записа на данните и др. Всички видове външни запомнящи устройства са проектирани да обменят информация в блоков режим. Размерът на блока зависи единствено от типа на запомнящото устройство. Следователно, най-малкото количество информация, което може да се прочете или запише от / в диска е един блок данни. За да може една операционна система да работи с различни типове външни запомнящи устройства от различни производители се използват програмни модули наречени драйвери. Драйверът е част от BIOS (UEFI), част от операционната система или допълнително инсталиран от потребителя. Архитектурата на всеки драйвер е специфична за всяка операционна система. Причината за това е, че драйверът трябва да има стандартен интерфейс за комуникация с конкретна операционна система. Те комуникират с външните запомнящи устройства посредством техния фирмен софтуер (firmware). По този начин една операционна система управлява достъпа до външните запомнящи устройства посредством драйвери. Тъй като приложните програми достъпват външните запомнящи устройства посредством файловата система на операционната система, то те също са независими от типа на запомнящото устройство и фирмата производител. Всяко външно запомнящо устройство има специфичен достъп до данните на физическо ниво, докато на логическо ниво (заявки на потребителите на компютърната система) достъпът е унифициран чрез файловата система. Основни показатели на външните запомнящи устройства са капацитета и времето за прехвърляне на определен обем информация в оперативната памет. Тези показатели са доста различни за различните видове външни устройства. В исторически план най-голям дял от устройствата за съхраняване на информацията се пада на магнитните носители. В последните години започна масовото използване и на други типове информационни носители. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|