3. Харддискови запомнящи устройства (Hard disk - твърд диск) Твърдият диск ( хард диск, hdd ) е устройство в което се запазва дигитална информация. Състои се от поне един твърд въртящ се диск (плоча) покрит с магнитен материал и магнитни глави наредени така че да могат да четат или пишат данни на дисковете. Хард дисковете се определят като енергонезависими, random access, дигитални магнитни устройства за съхранение на информация. Представени са от IBM през 1956 година и от тогава насам цената и физическият им размер намаляват постоянно, докато капацитета и скоростта нарастват значително.
3.1. Структура на твърдите дискове Хард дис се състои от мотор, шпиндел, плочи ( дискове ), глави за четене и писане, актуатор, рамка, въздушен филтър и електроника.
Рамка – на нея се монтират механичните части на устройството които после се покриват от предпазен капак. Пкритата част се нарича Hard Disk Assembly (HDA).
Електроника – състои се от една или повече платки монтирани на дъното на HDA. Тук се намира и конектора за съответния интерфейс, захранващия конектор и джъмперите ако има такива.
Мотор – свързан е със шпиндела и посредством него върти плочите. Скоростите варират от 4200 до 15 000 оборота в минута. Мотора се контролира от електрониката. Високи скорости на въртене могат значително да намалят времето за достъп, запис и четене.
Плоча – на нея се съдържат записаните данни и е може би най-сложната част на хард диска. Направени са от не-магнетични материали като стъкло, керамика или алуминиеви сплави. Покрити са с тънък слой магнитен материал, с дебелина 10 до 20 нанометра и външен карбонов слой за предпазване. Плочата е разделена на пътечки, като всяка пътечка от своя страна е разделена на равни дъги наречени сектори. Операционната система може да групира няколко сектора в група наречена клъстер за по опростен , но не винаги по ефективен достъп.
Фиг. 3. Плоча
Съответните сектори от всички пътечки образуват сектор от плочата (геометричен сектор).
На плочата се намира и специален код наречен сив код. Това е двуичен код при който следващите стойности се различават само по един бит. Има много схеми но обикновено сивият код е записан в началото на всеки сектор образувайки серво сектори. Пистите имат строго определен брой серво сектори. Шаблонът на разположението е постояннен и неможе да се променя чрез записване на данни или форматиране от ниско ниво.
