Дипломна работа на тема: "личностната идентичност философски критерии" Дипломант: Иван Димитров Димитров, фак. №01446

ЦЕЛИ, СРЕДСТВА И МЕТОДИ

Целта на настоящата дипломна работа е да се направи един обзорно-аналитичен преглед на съществуващите до момента философски критерии за личностна идентичност – т.е. критерии за това как една личност остава една и съща като себе си през времето. Заедно с това, целта ми е също и да представя едно историческо разглеждане на проблема, защото за разбирането на модерните критерии е от изключителна важност историческата традиция, в която те са се появили. С оглед на това в работата си съм анализирал два, смятани за класически в областта, текста на Хюм и Лок.

Несъществуването на много литература по въпроса на български език ме накара да търся източници на други езици, като съм използвал множество текстове на английски. По принцип, проблемът за личностната идентичност навлиза във философията чрез творчеството на англоезични автори и това може би обяснява първо, големия интерес към него в островната и американска традиция и второ, наличието на преизобилие от текстове, занимаващи се с този проблем на английски, за разлика от други езици.

В Интернет съществуват също огромно количество материали, главно под формата на статии, но също и като дискусионни форуми, заради много-бройните аспекти и приложения на проблема в ежедневието: разбиранията ни за личностната идентичност (т.е. запазва ли се един човек през времето като себе си) са свързани до голяма степен с проблемите напр. на клонирането – морални, политически, социални и екологични; на създаването на изкуствен интелект; на обосновката на наказанието в правото; на смисъла от образованието; на донорството на органи за медицински цели; на евтаназията смъртното наказание и абортите; глобализацията и последствията от Интернет; социални, расови и етнически конфликти; психологията и психоанализата; личното ни разбиране за морален дълг при даване на обещания, бракосъчетаване; и т.н., и т.н., всякакви сфери на живота, които са изградени в съгласие с нашето подсъзнателно разбиране на личностната идентичност и промяната на което би означавало огромни архетипни структури да рухнат и може би светът да спре да бъде такъв, какъвто го познаваме. За да илюстрирам накратко мащабите на проблема ще спомена само, че в САЩ ФБР обяви “кражбата на идентичност” (identity theft) за престъпление №1 на 2000 година!!!¹ Може би заради това, че едно толкова ново явление е успяло за толкова кратко време да навлезе така дълбоко в живота ни на хора от Западната цивилизация, е провокирало и наличието на толкова изобилен материал в Интернет, ако въобще може да се каже, че нещо не е изобилно в Интернет. Това показва и защо съм се насочил да търся и ползвам значим брой публикации от там...

В съдържателен план дипломната ми работа може да се раздели на две големи части. Първата, може да я наречем историческа, се занимава с историята на проблема, а втората е същинското изложение на философските критерии за личностна идентичност. Тези две части не са отделно групирани и разделени една от друга, а се следват една в друга: работата ми започва с анализ на Хюм, следва изложение на т.нар. материални критерии за личностна идентичност, после се разглежда Лок и след това се продължава пак с критериите. Това структуриране ми се струва най-удачно за логическия ход и плавното разгръщане на идеите. Така собствено историческата част се състои от двата подробни анализа на възгледите на Джон Лок и Дейвид Хюм за идентичността на личностите, тъй като те двамата се считат за родоначалници на проблема – в техни произведения за първи път е проблематизиран въпроса за “тъждеството на личността”. Текстовете, които съм разгледал, са глава 27: “За тъждеството и разликата” от Втора книга на “Опит върху човешкия разум” на Лок, а на Хюм – “Трактат за човешката природа” глава VI от част IV на книга I, озаглавена “За тъждеството на личността”. Тези два анализа направих (1), защото подобни анализи на точно тези текстове на български език нямаме и (2), защото те могат да служат последователно като две чудесни въвеждащи части към многообразните аспекти на проблема за личностната идентичност.

По начало исках да започна работата си и с една обширна част, в която да изложа всички възгледи за “личност” и “идентичност” на всички автори, с които успях да се запозная, но по-късно реших да изоставя тази си идея. Сметнах, че ще е много по-интересно възгледите на съответните автори да се разкриват докато се занимаваме с тях. Така авторите се разглеждат със своите идеи като едно цяло, избягват се излишни препратки и накъсаност, а олекотената конструкция на работата само допринася за нейната яснота.

В този ред на мисли, единственото нещо, което ще си позволя да направя преди да премина към същинската част, е да поясня бегло в какъв смисъл аз ще употребявам тези две понятия, а истинското богатство от разбирания и многобройните смисли, с които се натоварват те, ще се разкрият в хода на работата. И тъй, бих искал да започна с това, че в “личност” и “идентичност” аз няма да разбирам нищо повече от това, което се разбира под тях в ежедневието, а именно: че “идентичността” е едно най-обикновено равенство, тъждество или еднаквост, а “личност” е всеки един от нас без разлика в пол, възраст, раса, националност или каквото и да било друго; т.е. “личност”, в началото на моята работа е синоним на “Аз” или “индивидуално човешко същество”, а по-късно ще видим възможно ли е да има “личности”, които да не са “човешки същества” и обратното.

Също така смятам, че докато дойде време да се занимаем конкретно с различните философски критерии за личностна идентичност, където и именно ще е от голямо значение какво точно се разбира под всеки термин, ние ще сме разгледали вече възгледите на Хюм и съответно по-късно на Лок, а това ще е достатъчно за да се изгради едно “усещане” у читателя за това, какво се разбира под “личност” и “идентичност” и тяхното словосъчетание. Защото Лок и Хюм, като възгледи основополагащи, но и остарели, започват без да влагат нищо повече от ежедневното разбиране на тези две думи, а ако пък някъде е потребно уточняване на специален смисъл, те дават нужните дефиниции. Сега можем спокойно да се впуснем в дебрите на подробностите.