Дипломна работа на тема: моделиране, конструиране и създаване на технология за изработване на официална рокля

техникум по текстил и облекло благоевград

ДИПЛОМНА РАБОТА

Дипломант: ръководител - консултант:

Творецът трябва да бъде порядъчен и

вот, за да бъде настъпателен и оригина-

лен в творчеството си.

Мода – това е начин, правило, маниер на държание, краткотрайно господство на определени вкусови качества, предпочитания или форми на облеклото. Тя има национален характер, свързана с географските особености, бита и обичаите на хората, условията на труд, архитектурната среда и други. Модата преди всичко е изкуство, възможност за творческа изява. В нея на всяка цена има и трябва да има нещо личностно, свое, индивидуално, белег подчертаващ определен вкусов характер.

Модата, това е неизгасващият вулкан на творението. Тя отразява творческият дух на времето, извисява се над общия вкусов резултат, над което се създават шедьоври на модното изкуство. Модата е част от естетическото възпитание, учи хората да разбират и оценяват хубавото, да бъдат перспективни дори и в малката област на собствените си облекла. Едно съвършено облекло може да се сравни по хармония с цветовете и формите на художествени картини и музикални произведения. Тя е равновесие и контраст, зашеметяваща, авангардна, едно от големите изкуства, била е и винаги ще бъде.

Модата е променлива, тя е капризна, модата е като жената, винаги неузнаваема, тайнствена и търсеща новото и дивното. Красотата на модата е в това, че тя е “свободна”, а не “ограничена”, модата не е униформа. Това внушение идва от желанието и за постигане на пластична преизмереност на силуета, който е обогатен чрез декоративни акценти, създава неповторимост и изтънченост на дрехата. Изискаността в модата се подчертава от стила. Той е демонстративен и изразителен. Модата не бива да доминира и господства над нашата личност, а тъкмо обратното, трябва да подчертава и излага на показ нейните особености. Модата, това е красотата, ефекта, авторството, изкуството да създаваш съвършеното. В нейния живот няма и не може да има рязка граница, дори в наши дни, когато едни форми и съставки в облеклото се изместват от съвсем различни, дори противоположни. Това е моделирането на облеклото, изкуството или по-точно казано неговата разновидност.

Костюмът е съвкупност от различни изделия /бельо, рокли, ризи, панталони, палта обувки, шапки, украшения, допълнителни детайли и други/. Той е присъщ за различните епохи, страни и съсловия, със своите особености на конструкция, форма, материали, цветове, аксесоари, прически и маниер носи отпечатък на епохата. Всяка епоха издига свой идеал за красота, която се оформя под влияние на икономическите, социалните, природо-климатичните и други фактори, имащи силно изразен съсловен характер.

Официалното облекло е предназначено за празнична или тържествена обстановка. Художествените качества на проекта на изделието могат да изместят показателите за практичност и удобство.

Официалното облекло може да бъде:

• 
  за танц;
  
• 
  за театър, концерт, опера, оперета и други;
  
• 
  за новогодишни, юбилейни и други балове.
  

Облеклото за официални случаи се създава на основата на ансамбъла, чиято основна част са роклите, костюмите, палтата и други. Друга част на ансамбъла са аксесоарите. Цялостното решение на официалните ансамбли трябва да бъде изпълнено в един стил. Тъканите за вечерно облекло са кадифета, ламета, тъкани с блестящи ефекти и украшения от скъпоценни камъни. За официалното облекло се подбират различни гарнитури, цветя, панделки, тъкани с блясък, нашивки, шерити, бродерии, шумолящи материи, моаре, дантели, коприни и кадифета. Роклите могат да бъдат къси или дълги в зависимост от модните тенденции. Вечерната рокля може да бъде в стил фантазия, богата гама от цветове и разнообразен набор от аксесоари, допълнения и гарнитури към нея. Могат да се използват печатни копринени тъкани или ръчно изработени материали от тафта и други.

Официалните рокли са два вида:

1. Рокли с активни форми, сложни по конструкция, които се изработват в строго официални ансамбли.

2. Рокли с неутрални форми и с опростена конструкция. Този тип официални рокли имат това предимство, че могат да се видоизменят, като към всекидневни рокли се прибавят подвижни дантели, гарнитури, допълнителни елементи, аксесоари и украшения /яки, маншети, бродерии и др./.

За да бъде едно облекло завършено и оригинално, трябва непременно да бъде придружавано от второстепенни допълнения, украшения, елементи, които се явяват като съединяващ фактор за цялостната обобщеност на облеклото. То подчертава характера на личността.

Проектирането е творчески процес, създаващ цялостната система на изделията при които основният модел е стилът. Най-предпочитания стил от жените е класическият, той сякаш е извън времето, красив и привлекателен, той не изисква последните “писъци на модата”. Характер с особена практичност, хармония и естетика. Придава елегантност и комфорт на дрехата. По отношение на днешните модни тенденции дизайнерите предпочитат класически форми и чистотата на линията в богата гама на дълги и официални рокли с актуални щампи, цветя и фигури. Цепки, биета, тънки презрамки, асиметрично изрязване на гърба, допълнения от прозрачни туники, пелерини, къси болера и дълги декоративни шалове, които доизграждат образа на чувствеността и женствеността. Естетиката на облеклото изисква организация на формата му, модификация на пропорции, линии, материали и колорити. При създаване на облеклото изключително важна роля изпълнява композирането, единството между съдържание и форма, отделянето на композиционния център, съответствието между материала и формата, единството между цветовете и формата. Важен закон за организацията на формата и постигане на композиционно единство е обединението на отделните частици на костюма чрез хармонично съподчинение или контраст. Формата може да бъде симетрична или асиметрична. Композицията е художествен израз на идеята и замисъла на проектанта на облеклото, тя е негова сила и гаранция за успех.

Силуета дава ясна представа за обемната форма на облеклото и е тясно свързан с промените и развитието на модата. Това е основата, върху която моделиерите предлагат различни решения. Моделите обикновено се свързват чрез съчетаване на вертикални, хоризонтални, диагонални, главни линии, които спазват законите на композицията.

Правоъгълният силует подчертава стройността и фиността на фигурата.

Вталеният силует силно подчертава формата на тялото, а при полувталеният силует отсъства точка на голямо вталяване.

Модата освен всичко може да бъде обект на естетическо съзерцаване и възхищение. Модата се поражда и от естествения стремеж към новото. Модата, предизвикана в началото от измененията на вкусовете на обществото, може по-късно да стане изходен момент в създаването на нов стил.

Модата държи буден духът ни, карани да фантазираме и да творим.

Ето защо винаги ще си остане вечен стремежа на твореца към прекрасното, съвършеното и затова творческия дух на новото поколение дизайнери е неизчерпаем.

ИЗПОЛЗВАНИ ШЕВНИ МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ПРИ ИЗРАБОТВАНЕ НА ОФИЦИАЛНА РОКЛЯ

1. Шевна машина за прав двуконечен затворен /грайферен/ бодов ред.

• 
  Машина с приспособление половин краче.
  

• 
  Машина за зиг-заг бодов ред.
  

• 
  Шевна машина за скрит бодов ред
  

• 
  Шевни машини изпълняващи обшиващи бодови редове клас 500.
  

• 
  Преса.
  

• 
  Юлия
  

Такова приспособление се поставя към машината за еднолинеен двуконечен затворен бодов ред. Приспособлението служи за по-лесното прикачване на цип.

Описание на материята за изработване на официална рокля

Много стилен и елегантен вечерен тоалет е официалната рокля изработена от памучен тип тъкан, както и от копринен тъп тъкани.

1. Памучни тъкани – образуват се от растителни влакна. Платовете получени от тези влакна са:поплин воал, дантела кадифе, велур, сатен и др. Използват се за рокли, блузи и костюми. Имат много положителни качества – издръжливи, меки, лесно се перат и бързо съхнат. Отличават се с добрите си технологични свойства – лесно се настилат, не се хлъзгат и изместват. Получените тъкани са с ширина, 70, 80, 90, 120, 130, 140 см, понякога и 220 см, сплитка лито.

2. Вълнени тъкани – образуват се от животински влакна. Според начина на предене се различават щрайхгарни /с къси и къдрави влакна/ и камгарни /с по-дълги и гладки влакна/л щрайхтарните платове (шефьот, твил, габардин) са меки и еластични тъкани. Те се настилат добре не се хлъзгат, лесно се режат и не се разнищват. Не се повреждат от иглата за шиене на машината и лесно се формуват. Изключение правят само тези със значително съдържание на синтетични влакна в състава си.

Щрайхгарните тъкани имат по-голяма свиваемост от камгарните тъкани. Камгарните тъкани за рокли и ризи са по-рехави, имат по-голяма драпираща способност, но и по-голяма свиваемост от тази за костюми. Произвеждат се главно от сплитка лито, креп и кепър. С крепова сплитка се изработват камтарни тъкани с различен състав. Креповия състав се съчетава с използването на крепова /силно усукана/ прежда и редуване на вътъци с различен сук. Креповата тъкан получена от 100 % мериносова прежда /така наречен вълнен журжет/ с най-финна и най-голяма драпираща способност.

Коефициента на драпираемост на вълнени тъкани за рокли е 45%, а за камгарни тъкани със състав от 45 до 55% В/ПЕ/56%. За горно облекло се изработват и комбинирани тъкани /гуид, сукно, фланело, креп/ получени от камгарни и щрайхгарни тъкани. Прежди с участието на ефектни прежди, химически коприни или прежди от други химически влакна. Широчината им е 140 и 150.

1. Коприни – образуват се от влакната на копринена буба. Платовете от тях сe, брокат, моаре, жоржет, жарсе, сатен, коприна, креп, марокен, креп – папион, тифон, тантунги и др. Използват се за рокли, блузи костюми, бельо, подплати и допълнения към облеклото. Те са леки, гъвкави, еластични, трайни, лъскави, не се свиват и не се образуват възли. В зависимост от използваната суровина, копринените нишки се делят на:

• 
  естествена коприна
  

• 
  изкуствена коприна
  

• 
  синтетична коприна
  

• 
  комбинирана коприна.
  

Комбинираните коприни и тъкани, наречени още копринен тип се изработват от нишки с различен състав, например естествена коприна и прежди, изкуствени коприни и други коприни и прежди, синтетични коприни и други коприни и прежди. Копринените тип тъкани се изработват с първични, производни, комбинирани и жакардови сплитки, гладко обагрени, пъстротъкани или печатани.

Оптималните им широчини са 90, 110 и 140см.

Тъканите от естествена коприна се делят на три групи в зависимост от използваните материали за основа и вътън.

- тъкани от 100% естествена коприна (греж, трама, органзин, гранадин);

- тъкани от 100% естествена коприна (крепови) при които най-малко едната система от нишки е креп;

тъкани от естествена коприна с участието на други прежди и химическа коприна. Към първата група се отнасят тъканите изработени от сплитка лито, от изварени, скатени и пресукани нишки. Копринените тъкани от тази група имат максимална свиваемост при гладене 4% по основа и 3% по вътък. Минималната им разтегливост до скъсване е 8%. Те са малко мачкаеми.

Копринените тъкани от втора група са изработени с креп нишки. Към тях спадат креп-журжет, креп-марокен, креп-папион,креп-сатен и други. Те са с лъскава лицева повърхност и са подходящи както за горно облекло, така и за бельо. Креповите тъкани от естествена коприна са немачкаеми с по-голяма разтегливост от копринените тъкани от първа група. Разтегливостта им достига до 14%, но има по-голяма свиваемост по основа 5%.

Към третата група се отнася така нареченият шантунг, който се изработва от сплитка лито и кепър. Обикновено тъканите сплитка лито са с естествен цвят, гладко багрени или печатани, а тази сплитка кепър гладко багрени или с естествен цвят. Те имат свиваемост по основа 6% и по вътък 4%.

Тъкани от изкуствена коприна

За горно облекло се произвеждат тъкани от 100% ацетатна коприна, 100% вискозна коприна, 100% медно амонячна коприна, копринени тъкани от различни изкуствени коприни или изкуствена и синтетична коприна. Те имат по-голяма маса от тъкани произведени от естествена коприна, по евтини са, но с по-ниски качествени показатели. Изработват се в първична сплитка или в сплитка кепър, лъскави, избелени, гладко обагрени или печатани.

Тъканите от ацетатна коприна се доближават.

Технологично размножаване (традиране)

на детайла

За промишлено производство на облеклото е необходимо да се разработят работни комплекти кройки във всички типоварианти. За по удобно е прието да се разработва само една основна (първична) конструкция на модела за приетите от стандарта средни размери. Детайлите на тази конструкция се уточняват, нанасят се корекции, след което те могат да служат за изходна основа за получаване на останалите типоразмерни варианти.

Изменението на размерите и формите на основния детайла се извършва по определени правила, наречени техническо размножаване на детайлите на облеклото. Все още е непълна и необоснована научно, поради което в практиката се използват различни методи на градиране.

1. Лъчев метод – при този метод от определена контурна точка, наречена фокус се прекарват прави лъчи към всички конструктивни точки на размножавания детайл. Този метод е много елементарен и същевременно неточен. На неговата точност влияе местоположението на фокуса. При различното разположение на фокуса се получават различни наклони и посоки на лъчите, вследствие на което резултатите ще бъдат различни. Лъчевият метод не е подходящ за размножаване на детайлите на горно и връхно облекло.

2. Пропорционално – изчислителен метод.

Този метод е твърде сложен и използването му е свързано с голяма загуба на време. Освен това резултатите не се отличават с особена точност.

3. Метод за групиране на детайла.

Характеризира се с това, че за определяне на закономерностите на детайлите на конструктивните точки при нарастване на размера е необходимо да се разработят два различни размера. Двете конструкции се оразмеряват и изработват върху един чертеж при съвпадане на гръдната линия и средната линия на гърба. Едноименните точки на детайла се съединяват с прави, които се разделят на толкова равни отсечки, колкото е броят на междинните размери плюс един. Контурите на междинните размери се получават, като през точките на деление се прекарват линии съответстващи по форма и контурите на основните детайли.

Методът на групиране на детайлите е относително точен и често се използва за определяне на стойностите на хоризонталните и вертикалните д-я на конструктивните и контурни точки при градиране на типоразмерите.

Определените от метода на групиране на основните детайли, стойностите на детайлите на конструктивните точки се използват за технически размножения на всеки детайл по размер на конструкцията. закОномерностите на традиране на размер, респективно по ръст се определят за основните детайли на конструкцията, тъй като върху тях допълнително се разработва модела.

Описание на модела

“Модата това е лаборатория за идеи. В нея експериментираме всичко – от най-общото до най-дребния детайл”.

Изработеното от мен изделие е официална рокля. Тя не е от строго официалните облекла, но с допълнителни аксесоари като: шапка, ръкавици, чантичка-кесия, шал и други, стои много ефектна, предизвикателна и нежна. Тази женствена рокля е къса с много дълъг колан, който е оригиналната и шик част в цялото облекло. Изделието е от две части.

Горна – това са две парчета съединени в страничния шев и отворени в средата. Следва “великанския” колан, който е разположен в областта на талията и завършва с долна част-мини пола. Роклята е изработена от сив сатен, който за момента е много актуален и модерен, съчетала съм го с дантела-мрежа в сив цвят, близък нюанс. Двете материи съм избрала, защото мисля, че може да се получи желания от мен ефект и краен резултат.

Според мен не винаги сложните конструкции са елегантни, стилни и изтънчени.

Мисля,че в по-изчистените линии се прие повече загадъчност и финес, отколкото в натруфените модели. Разбира се към всяка официална рокля трябва да има допълнения и елементи, които да и предадат цялостен и завършен външен вид, заедно с това да бъдат подбрани материите и материалите, които се използват.

Официалната рокля е облекло, което трябва да подчертава физиката на жената, да изпъкват формите и умело да се прикриват недостатъците, с ефектни форми, прибавки и допълнителни елементи.

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Извършен е пълен преглед и проучване за облеклото и произхода му.

Тъканите и материалите са подходящо подбрани за изработването на изделието.

Съобразени са актуалните модни тенденции, естетическите и класически детайли в облеклото. При извършване на основните конструктивни изменения са спазени всички изчисления и измерения.

Основните показатели при изработване на модела са:

-пригодността е едно от първите и задължителни условия, определени от майстор-моделиер. В последствие от пригодността идва удобството.

-конструкцията и моделиране на облеклото в зависимост от дейността на човека, условията на живот и социалното положение.

-външният вид на изделието засилва грациозността и красотата на отделната личност. Подчертават се човешките качества, усет и вкус.

Тъканите са съчетани и стоят естетически добре заедно.

Технологията на проекта е съобразена с изискванията и възложената задача.

Използвана литература

1. Г.Гиндев, Н.Петров, Н.Панова – “Конструиране на облеклото” – Ι и ΙΙ част изд.”Техника” София 1993г.

2. П.Димитрова – Попска – “Проектиране на облеклото” изд.”Техника” София 1995г.

3. инж.Ерменка Стоянова–“Материалознание” изд.”Техника София 1990г.

4. Г.Кенчев, Х.Петров, Г.Гиндев, Пл.Янев-“Технология на облеклото” част ΙΙΙ изд. “Техника” София 1995г.

5. С.Модева, Е.Николова, Йосиф Петров-“Процеси и машини в шевното производство” изд.”Техника”София 1991г.

6. сп.”Коса и стил”

7. сп.”Блясък”

Необходими мерки и изчисления в Мащаб 1:1,5

1.Предварителни изчисления:

Ш ви=4,3

В ви=1,6

Д гр(г)=15,8

Д гр(т)=32,7

Д гр(х)=47,9

Д пр(т)=35,1

Ш гр(т)=12

Ш ри(г)=8

Ш пр(г)=14,6

2.Място на свивките:

аа,= 3,9

вв,= 7

3.Центрове:

пр.ц.= 1,9

з.ц. = 3

4.Вталяване:

В пр.ч.= 1,8

В з.ч.= 2,7

В стр.= 4,5

Необходими мерки и изчисления за конструиране на официална рокля

1. Необходими мерки:

Вт=170

Ог=84

От=64

Ох=SО

Ш рамо=13

2. Предварителни изчисления:

Ш ви= 1/10 42+1,5÷2=5,7

В ви= 1/10 42:2=2,1

Д гр(г)= 1/16 170+2/1042+1÷1,5=20,5

Д гр(т)= 1/4 170+1=43,5

Д гр(х)= 1/4 170 + 1/8 170=42,5+21,25=63,8

Д гр(т)= 1/4 170+1/10 42=46,7

Ш гр(г)= (4/10 42-2)+0,3.4=16

Ш ри(г)= (2/10 42+1)+0,3.4=10,6

Ш гр(г)= (4/10 42+1)+0,4.4=19,4

3. Място на свивките:

аа1 =1/10 42+1=5,2

вв1 =2/10 42+1=9,4

4. Центрове:

п.ц.=1/4 Шри=2,6

з.ц.=1/4 (Дгр(г)-1)=3,7

5. Вталяване:

В пр.ч=4,8

В з.ч=3,6

В стр.=3,6

Необходими мерки за размножаване на официална рокля

1. Необходими мерки:

Вт=170

Сг=46

Ст=34

Сх=47

Ш рамо=13,2

2. Предварителни изчисления

Ш ви=6,1

В ви=2,3

Д гр(г)=20,8

Д гр(т)=43,5

Д гр(х)=63,8

Д гр(т)=47,1

Ш гр(г)=17,6

Ш ри(г)=11,4

Ш пр(г)=20,6

3. Място за свивките:

аа1=5,7

4. 
   Центрове:
   

з.ц.=4,9

5. 
   Вталяване:
   

В з.ч.=3,6

У В О Д

Теоретична част

Увод 1

Описание на модела 8

Описание на материята за изработване на

официална рокля 9

Използвани шевни машини и съоръжения за

изработване на официална рокля 12

Примерни скици 15

Същинска част 20

Основна конструктивна мрежа 21

Основен конструктивен чертеж 22

Основна модел скица 23

Апликация на официална рокля 25

Необходими мерки и изчисления за конструиране

на официална рокля 26

Моделиране на официална рокля върху основния

конструктивен чертеж 27

ТПИ 28

Необходими мерки за размножаване на

Размножаване на официална рокля 31

Технологично размножаване (градиране)

на детайла 32

Изработване на настил 34

Картелка на основните материали за изработване

на изделието 35

Картелка на спомагателните материали за

изработване на изделието 36

Примерна картелка на използваните материали при

използване на официална рокля 37

Нанасяне резервите на кройките 38

Необходими мерки в мащаб 1÷1,5 39

Изводи и препоръки 40