Дипломна работа на тема "Разузнаване по открити източници в съвременни условия" Дипломант: Науч e н ръководител

Изтегляне 183.77 Kb. страница 1/29 Дата 24.09.2022 Размер 183.77 Kb. #115128 Тип Диплом

Навигация на страницата:

• Съдържание Увод ГЛАВА ПЪРВА: Същност и характеристика на разузнаването
• ГЛАВА ВТОРА: Открити източници на разузнаването в съвременните условия
• Изводи Заключение Използвана литература

Факултет „Международна икономика и политика“ Направление „Политически науки“ Специалност „Национална сигурност“ Дипломна работа на тема "Разузнаване по открити източници в съвременни условия" Дипломант: Научeн ръководител: Антоанета Любомирова Малечканова проф. Юрий Търкаланов Специалност „Национална сигурност“ Редовно обучение, 2 семестъра Фак.номер 2020544 София 2022 Съдържание Увод ГЛАВА ПЪРВА: Същност и характеристика на разузнаването 1.1. Същност на разузнаването 1.2. Българското разузнаване 1.3. История и основни задачи на специалните служби в Република България 1.3.1. Министерство на вътрешните работи 1.3.2. Обществена безопасност 1.3.3.“Държавна Сигурност” (ДС) 1.3.4. „Комитет за държавна сигурност“ (КДС) - 1963 г., обединен през 1968 г. с МВР 1.3.5. "Управление „Военно контраразузнаване“" (ВКР) 1.3.6. Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – 2007 г. 1.4.Специални служби на Република България ГЛАВА ВТОРА: Открити източници на разузнаването в съвременните условия 2.1. Разузнаване от открити източници (OSINT) 2.2. Добиване на разузнавателна информация от открити източници 2.3. Виртуално разузнаване и открити източници 2.4. Използване на разузнавателни техники за събиране на информация от открити източнци 2.4.1.Общи техники 2.5. Разузнавателен обмен 2.6. Използване на големи данни при разузнаване чрез открити източници Изводи Заключение Използвана литература “Разузнавателната дейност ще е едно от най – бурното развиващите се и доходоносни предприятия, организации и групи..... Шпионите няма да си отидат, точно напротив, ще бъдем свидетели на революционните преобразувания в шпионажа.” Футуролог Алвин Тофлър Увод Още преди създаването на Аспарухова България българите прилагат свои по същество разузнавателни практики. Успехът на водените битки е тясно свързан с ролята на разузнавателните конни отряди и на съгледвачите. Придобиването на информация за плановете и намеренията на неприятеля неизменно съпътства държавническата дейност за целия период до падането на България под османска власт, когато държавата изчезва от политическата карта на тогавашния свят. След близо пет вековно затишие първите наченки на подновяване на разузнавателната дейност на българите са от периода на борбата им за освобождение. Георги Раковски прилага разузнавателни и контраразузнавателни методи и средства при създаването и легализирането на Първа и Втора българска легия в Белград. В „Привременния закон за народните горски чети за 1867 г.”,подготвен под негово ръководство, са разписани правила за вътрешния ред в четите, включително и за противодействие на шпионската дейност. През 1837 – 1873г. Васил Левски организира ефективна и мащабна революционна националноосвободителна организация, в чиято основа заляга принципът на конспирацията - пароли, тайни срещи, конспиративни явки... Подготовката на Априлското въстание и Руско-турската война налага изключително интензивна работа по събиране на тайни сведения. В първите години след Освобождението естествен приоритет има военното разузнаване. През 1891г. с Указ № 185 на княз Фердинанд е утвърден Законът за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, съгласно който към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация. През 1891г. създадено "Учебно бюро" - първият орган за предоставяне на военна информация по данни от открити източници, а през 1903 г. се създава Информационно бюро към Оперативното отделение на Щаба на армията. През 1907г. княз Фердинанд преобразува Информационното бюро в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, чиято роля през Балканската война и Междусъюзническата война нараства. По време на Първата световна война Разузнавателната секция е трансформирана в отделение в Оперативния отдел на Щаба на армията. Съгласно Ньойския мирен договор Българската армия е съкратена, а дейността на Разузнавателната секция е силно ограничена. Със Солунската спогодба от 1938 г. са отменени военните клаузи на Ньойския договор и Разузнавателната секция възобновява дейността си. През 1940 г. в хода на Втората световна война Разузнавателната секция е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската с три отделения: външно разузнаване, вътрешно разузнаване, и - контраразузнаване. На 23 май 1947г. с постановление на Министерския съвет цивилното външнополитическо разузнаване се обособява като самостоятелно звено под ръководството на Борислав Николчев и до края на 1989 г. функционира като структура в Министерството на вътрешните работи. На 05.02.1990г с Указ № 152 на Държавния съвет на Народна република България се създава Националната разузнавателна служба (НРС) при Държавния съвет. Със Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България от 1995г, НРС е включена в състава на въоръжените сили. На 01.11.2015 г. влиза в сила Законът за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), обнародван в бр. 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., с който се създава ДАР - правоприемник на НРС. Изтегляне 183.77 Kb. Сподели с приятели: