Дипломна работа Тема Дамски костюм на специалност: Лека и хранителна промишленост факултетен №1999 год. Съдържание



Дата11.01.2018
Размер418.7 Kb.
#43406
ТипДиплом
Инженерно-Педагогически Факултет

Дипломна работа




Тема


Дамски костюм

на

специалност: Лека и хранителна



промишленост
факултетен №

1999 год.


Съдържание

І. Анализ на литературните проучвания.





  1. Що е мода? Характеристики и същност.

  2. Развитие на дамския костюм от древността до наши дни.

  3. Последни модни тенденции при дамския костюм, тъкани и цветови гами.

ІІ. Варианти на художествено проектиране.




  1. Модел – 1

а) цветна рисунка

б) скица на модела

в) описание на модела


  1. Модел – 2

а) цветна рисунка

б) скица на модела

в) описание на модела


  1. Модел – 3

а) цветна рисунка

б) скица на модела

в) описание на модела
ІІІ. Разработване на конструктивната документация.


  1. Изходни данни за конструиране на основен дамски жакет.

2. Предварителни изчисления за основната конструк-

ция на дамски жакет.

2.1. Основни изчисления.


    1. Допълнителни изчисления и последователност

на построяване.

2.3. Основна конструкция.



  1. 2.4. Моделни разработки.

3. Изходни данни за конструиране на права дамска пола.

3.1. Предварителни изчисления за основната конструкция на дамска пола.



    1. Допълнителни изчисления.

    2. Последователност на построяване.

ІV. Технологична част.




  1. Технологична последователност за изработване на дамски жакет.

  2. Технологична карта на операционните процеси.

  3. Технологична последователност за изработване на пола.

  4. Технологична карта на операционните процеси.

  5. Работни шаблони.

  6. Разполагане на кройките поединично и комбинира-

но.

V. Заключение.


VІ. Използвана литература.

І. Анализ на литературните проучвания
1.Що е мода? Характеристики и същност
Модата е една от активните прояви на културата на бита в обществото. Тя е обект на изследване от страна на изкуствоведи, дизайнери, икономисти, социолози, историци. Модата може да се разглежда като бързо сменяща се проява на стила. Тя представлява движение на естетическия вкус в рамките на определен художествен стил, в който се концентрира естетичния идеал за даден период. Модата е синтезирала в себе си духа на миналото, идеалите и изискванията на настоящето, очертанията и перспективите на бъдещето, модата обединява в едно цяло традиционност и нестандартност, всеобхватност и конкретност, икономичност и разточителство, функционалност и естетичност, практицизъм и фантазия.

Понятието “мода” произхожда от латинското modus – мяра, способ, правило.

В Българския тълковен речник модата се определя като “ господство в дадено време на един или други вкусове, предпочитания или външни форми в предметите на бита, най-вече в облеклото”.

В речника на чуждите думи в българския език модата се определя като “налагаща се нова форма в бита ( в облеклото, фризурата, накити, обноски, изкуство, литература и др.), възприемана от дадена среда за известно време”.

Съществуват още много различни определения за модата, но нито едно от тях не може изцяло да даде представа за едно бързо налагащо се, отшумяващо и непрекъснато променящо се “явление”.

В модата са заложени човешки възгледи, чувства, емоции и поглед върху самия себе си.

Модата не е догма. Можем безкрайно да я упрекваме в капризи и непостоянство, дори да се опитаме да спрем нейния “ход” да я “консервираме”. Но няма ли да обеднеем от това? Никакви догми и закони, опити за регламентиране на модата не могат да спрат стремителния й бяг.

Модата е богата палитра от силуети, цветови гами, десени и материали и никога така лесно не могат да се определят най-характерните. Защо? Защото всеки от тях има право на живот, ако отговаря на обществените естетически критерии и духа на времето, ако подчертава индивидуалността и хармонията на вътрешната същност с външните изяви на личността.

Модата е един от най-динамичните, наситен с човешка енергия, с многолика неизчерпаема образност, несвършваща фантазия и многообразни емоционални въздействия, елемент на човешката култура, без който е немислим животът на всеки съвременен човек.

Не може да не се изтъкне хуманистичната мисия на модата. Дали модата е изящна, възвишена, прекрасна или вулгарна, лоша и ексцентрична, зависи не само от обстоятелствата, но и от хората.

През вековете модата е била привилегия на различни класи, строеве и вихрушки, но досега модата никога не се е доближавала до различните нужди на хората както в съвременността. Едва ли има човек, който да не е изпитал властта на чудноватата магия на модата, да не се е възхитил от прелестите й, да не се е огорчил от непостоянството й, да не се е изумил от могъществото й, неудържимостта й. Но за едни тя е данък на човешката суета, за други – капризно дете на вкуса на епохата, а за трети е просто потребност.

Но глупаво би било да преследваме модата по петите. Модерен е не облечения по последна мода, а този който е съумял да намери своя стил, да подчертае красивото у себе си, с това което харесва.



2. Развитие на дамския костюм от древността до наши дни.

“Човекът върви към


бъдещето с обърнат

в миналото поглед”



Гилермо Фереро

Костюмът е една от чувствителните изяви на обществения бит и психология. Той рязко се променя под влияние на преустройството и развитието на целия обществен организъм и раждане на нови форми, силуети, цветове, десени. Костюмът е съвкупност от различни изделия, той е присъщ за различните епохи, различните страни и съсловия и със своите особености и отпечатъка на епохата.

В Египет – родината на лена, облеклата се характеризират с простота и изразителност на формите. Женското облекло, т.нар. “каларзис”, представлява парче прав плат. Той обвива плътно фигурата до гърдите, придържайки се от една или две презрамки. Като материал се използва не само лен, но и памук, кожа, мъх. Най-често срещаните цветове са червеният, синият и жълтият, а за контурите – белият и зеленият. По-късно се използват пурпурният и кафявият цвят.

Асиро-Вавилонският женски костюм носи в себе си зачатъка на примитивната кройка и представлява комбиниран тип риза и драпирано некроено облекло, което обвива тялото от краката до шията, като в горната част на облеклото е разположен разрез с ресни. Характерни цветове на тъканите са пурпурният с различни оттенъци – червения, синия, жълтия, оранжевия и кафявия цвят.

Специфична част на Егейския женски костюм е корсетът, който силно подчертава формите на тялото около талията. Костюмът се състои от пола, корсаж, колан, връхна дреха и шапка.

Древногръцкото облекло се отличава с проста конструкция, хармонични пропорции, динамика и свобода на движението “Хитон” – долното облекло е драпирано правоъгълно парче плат, което се забожда на двете рамена с фибула. Използваните материали са вълнена или ленена тъкан, цветовете са бели, жълти или червени.

Римският женски костюм се състои от няколко части “Интима” – основно облекло от вълнен плат, върху което се облича “стола” – втора туника, към която отдолу е пришита плисирана гарнитура, а върху нея се намята наметало “кала”, което се драпира по различен начин. Като материали се използват коприна, памук или вълнени тъкани. Характерно е съчетаването на ярки цветове – червен, виолетов, кафяв, пурпурен и жълт. Параден цвят е белият.

В Китай – родината на коприната – женския костюм се състои от дълги панталони и разгърната блуза или халат със загръщане отляво-надясно, завързан с лента. Преобладават жълтият и червеният цвят.

В индийското облекло за пръв път се използват прозрачните материи. Женското облекло се нарича "сари” и може да бъде широка драпирана наметка или блуза с тесни ръкави.

На Арабския полуостров женското облекло не се различава особено от мъжкото – широка риза, шалвари, халат и кърпа или шал. Като материал се използва тънка коприна или памучни тъкани.

През Средновековието развитието на облеклата се дели на три периода:


  1. Дромански

  2. Романски (ранно Средновековие) – в този период женския костюм се състои от две дълги до глезените туники облечени една върху друга, с клиновидни парчета в страничните шевове. Ръкавите на долната туника са дълги и тесни, а на долната широки (понякога и без ръкави). В стремежа да се подчертае фигурата в костюма се появява жилетката, играеща декоративна роля. Постепенно се усложнява кройката на туниката, тя прилича на рокля с кръгло деколте и тесни рамене и е силно разширена в долната част. Използват се предимно ленени и вълнени тъкани.

  3. Готика (късно Средновековие) – костюмът се състои от долна дреха “кот” с дълбоко изрязани извивки, достигащи до ханша. Вталеният силует се подчертава от къс корсаж и дълга пола. Деколтето е остро или с шал-яка. Полата има дълбока гънка отпред и се скъсява, а отзад завършва с дълъг шлейф.

Докато в Италия обема на облеклото се постига чрез дълбоки ръкавни извивки, спуснати рамене, голяма шал-яка

и широк буфан ръкав, в Испания дрехите са сковани, твърди, скриващи изцяло тялото в тъмни тонове.

В Испания дамските костюми са пищни, но неудобни, корсажът е затворен догоре, като се стяга силно. Полите надолу са широки – камбана – и се придържат от метални или дървени обръчи.

В Италия жените носят долна рокля отпред с квадратна, а отзад с триъгълна форма – деколте. Полата завършва с къс шлейф.

В изкуството стила Барок съчетава фантастичното с реалното и противопоставя изисканото с грубото. Женският костюм подчертава формата на тялото, чрез удължаване и стесняване на талията. Деколтетата се разнообразяват от различни форми, но липсва яка.

Рококо – това е илюзия, сложна форма цветове – светлосини, розови, бели, сиви и виолетови с лека и светла позлатеност. Стилът “Рококо” открива новата красота – изваяните линии и лекотата на дрехата. Женските рокли са значително по-пищни и свежи разтворени отпред с дълбоки плохи на гърба, започващи от вратната извивка и спускащи се надолу като дълъг шлейф.

По време на франц-буржоазната революция облеклото се връща към простотата на формата. Младите екстравагантки жени носят украсени рокли, завързани под гърдите. По-късно 20,30-те години на ХІХ в. под влияние на романтичното изкуство се изменя идеалът за женска красота – тя е нежна, сантиментална и крехка. Модата се мени на всяко десетилетие. Франция е водещ моден център. Но след Втората световна война дрехите стават по-практични с възможности за разнообразяване на моделите. Откриват се много нови модни къщи в Париж.

Шанел първа в историята на костюма работи над деловия образ на жената. Идеите й следват една след друга, плетените сака без яки са поръбени с ширит, имат външни джобове и се носят с дълги до коленете поли от туид. Костюмите на Шанел се превръщат в символ на традиционната елегантност и тези тенденции остават актуални и през 80-те години, особено в САЩ.

Елегантни, стилни и непретенциозни са жените през 70-те години в костюмите на Сен Лоран, изработени от черно кадифе.

Дамските костюми на Кристиан Диор се отличават с удължени ревери, джобове на гърдите, набора в кръста и баската, полата е права. По-късно полите стават по-къси, а саката обемни и четвъртити, някои с яка във формата на подкова. Не можем да не споменем силуетите на дамските костюми във формата на буквата А и силует във формата на буквата У с големи V-образни яки.

Интересни са моделите на Елза Сапарели, Пиер Белмен, а по-късно и на Пиер Карден.

Но не е достатъчно само да се направи удобен костюм. Важното е да се търсят обективно-обосновани пътища за съчетаване на художествените елементи на костюма.



3. Последни модни тенденции при дамския костюм, тъкани и цветови гами.
“Модата е истинска само когато излезе на улицата”, обичала да повтаря великата Шанел.

През 1999 г. нейните наследници, новите законодатели на модния подиум, потвърждават думите й. Техните предложения се отличават преди всичко с мисъл за удобство и функционалност, с отказ от натруфеността, с търсене на пределно изчистена линия и първичните цветове. Сигурно точно за това почитателите на елегантността благосклонно възприемат видяното и бързат да “сверят” всекидневния си гардероб с него.

Костюмът – вечния фаворит в модата. Дамският костюм заема основен дял в новата мода. Сакото – то е неизменна част от класическия дамски костюм. Класика обаче не звучи добре, особено за дизайнерите, които всяка година искат да покажат нещо ново и различно. Обща тенденция обаче следват кройките и силуета на основните части на ансамбъла, които най-често са сако, пола или панталон. Като кройки се налагат два варианта – леко вталено и дълго до ханша или удължено и свободно сако.

Първият тип е подходящ за дългите прави поли или за тесните панталони. При тези модели има и по-сложни елементи в кройката като: рязана талия, по-голям обем в рамото, множество ръбове и атрактивни деколтета.

Акцентът безспорно пада върху деколтето, дамите ще носят саката на голо – без блуза или риза.

Дълбоки и прекалено отворени с прозрачни материи деколтета, които до не отдавна бяха запазена марка за официалните рокли. Повечето модели са с малки яки и ревери, а понякога и без джобове и маншети рядко има, а употребата на копчета е максимално ограничена. Саката спускащи се под коляното пък приличат повече на шлифери и се носят обикновено с прави поли с по-къса дължина. Тези модели падат свободно по тялото и дори са леко разкроени в долната си част.

В официалната мода много от дизайнерите продължават да разчитат предимно на костюма с панталон. Той е изключително изискан със съвременна кройка и малко украса, лъскави ревери, маншети и капаци, и тънки лампази отстрани на панталона

Актуални са едноредните и двуредните сака с окръглени ревери, с високо закопчаване или съвсем без копчета – завързано с някакво коланче или шнурче. “За нея като за него” – това е девизът на годината. Затова и дамския костюм изглежда като свален от мъжките рамене. Не можем да забравим и да не споменем актуалните, вталени, дълги, еднородни сака от дамаска. Пиер Балмен предлага на изисканите дами къси сака с големи деколтета, подчертани с бели ревери и три-четвърти ръкави, които се носят с черни тесни поли до коленете. Продължават да се срещат моделите тип сафари – с колан в талията и големи външни джобове. Друг стил показва съчетанието на близки десени – тънко и дебело райе, които правят костюма – свободен, строг и елегантен, подходящ за деловите жени. Вертикалните линии правят фигурата по-стройна, а нали това търсят повечето от нас.

Освен, че модата тази година се отличава по прекалено изчистените форми е и с малко по-различна цветова гама.

Сивото ще властва през цялата година. Сивото като бунт срещу вечния властелин в модата – черното. Освен сивото всички много ентусиазирано приветстват ачбсолютния лидер на годината – белия цвят. Стремежът към чистотата – и в прекия и в преносния смисъл на думата, е толкова голям в края на това столетие, че модата твърдо е решила да започне всичко отначало – от бялото.

Всекидневните костюми са в свежи тонове. Жълтото, като спомен от лятото върви редом със синьото. Актуални са и меките есенни палитри в кафяво и екрю, лешниково в комбинация от зелено и карета, в които доминира цветът на горски мъх и бежево – кафявия. Преобладават райетата във всичките им разновидности. Най-често срещани са вариациите на по-светло и по-тъмно върху един и същи плат.

Пример е сребристото сиво с релефни тъмносиви нишки, както и стандартните тънки хоризонтални райета върху черна основа. Добре изглеждат и материите с отблясъци, много красиво стои моарето. Пъстрото кадифе, което е подходящо за всяко време на деня е като цветовете на есенна гора. Нежният пол е свободен в избора на кралската тъкан. Приемливи са костюмите от десинирана коприна, сатена и велура са още на върха. Останалите материали също са естествени – от вълнените нишки до копчетата изработени от смола.


ІІ. Варианти на художествено проектиране

в) Описание на модела


Показаният модел е всекидневен дамски джемпър, подходащ за пролетно-есенния сезон. Състои се от две части – жакет и панталон.

Жакетът е в полувтален силует с шал-яка, стигаща до линията на гърдите. хАрактерна особеност е допълнителния детайл в подмищничния участък – фианка, конструирана от две части – предна и задна. В предните части по линията на талията има изработени джобове с две филетки и капак с илик и с пришито на джоба копче, ъглите на капаците са заоблени. По линията на гърдите са пришити капаци, изпълняващи декоративна функция. Подгъвът е със заоблени краища. Закопчаването е едноредно с изработени илици и пришити три броя копчета.

Гърбът е със среден шев, раменни свивки и фианка. Ръкавът е дълъг, двушевов, с шлиц, с два броя копчета за украса. Панталонът е в класически стил с подгъв. В предните части са изработени свивки. Закопчаването е оформено с цип и изминат украсителен шев на дясната предна част. Задната част е оформена също със свивки. Панталонът е с оформен ръб. Талията на панталона е оформена с колан без удължение, подлепен с изработен илик и пришито копче.

в) Описание на модела


Показаният модел е дамски джемпър от две части – жакет и къси панталони, подходящ за пролетно-летния сезон. Жакетът е в полувтален силует, с яка със заоблени краища, стигаща до линията на гърдите, и едноредно закопчаване с изработени илици и пришити пет копчета. В предните части са изработени талиини свивки, започващи от линията на гърдите и стигащи до линията на дължината. По линията на гърдите и линията на талията има външно пришити джобове с капаци със заоблена форма.

Гърбът е със среден шев, раменни свивки и фиянки. Ръкавът е дълъг, двушевов, с шлиц, с два броя копчета за украса. Панталоните са с дължина до средата на бедрото, в предните части са изработени чупки и джоб тип италиански. В задните части има изработени свивки. Отворът за закопчаването е с цип и изминат украсителен шев на дясната предна част. Талията на панталона е оформена с колан с изработен илик и пришито копче. По линията на подгъва панталона е с маншет.

в) Описание на разработвания модел
Показаният модел е дамски джемпър, подходящ за пролетно-есенния сезон.

Състои се от две части:

горна част – жакет;

долна част – пола;

Жакетът е конструиран в полувтален силует с шал-яка, с остра форма и закопчаване, оформено с цип, стигащо до линията на гърдите. Предната част е с презраменни шевове, а подгъва е прав. В предните части от двете страни на презраменните шевове и закопчаването е изминат украсителен шев.Такъв шев има и по формата на яката и подгъва.

Гърбът е със среден шев и презраменни шевове. Жакетът е с кимоно ръкав. За да се осигури свобода на движение на ръцете ръкавът е оформен в подмишничната част с подмишнично клинче с ромбоидна форма. Подгъвът на ръкава е оформен с украсителен шев.

Полата е права от три части, стигаща до над коляното.

В предните части има изработени свивки в областта на талията. Задната част е със среден шев и свивки. В лявата и в дясната част в областта на талията отвора на закопчаването е оформен в средния шев с цип и изминат украсителен шев на лявата задна част.

В задната част средния шев при подгъва завършва с цепка.

Полата по линията на талията е оформена с колан, който е подлепен с изработен илик и пришито копче.



ІІІ. Разработване на конструктивната документация


  1. Изходни данни за конструиране на основен дамски жакет.




№ по

ред

Наименование на измерението


Условно означение

Абсол.

ст-ст; см.



При-

бавка;


см.

Обща

стойност;

см.


1.

Ръст (височина на тялото)

Р

164

-

164

2.

Обиколка на шията

Ош

36.4

-

36.4

3.

Обиколка на гърдите (първа)

Ог1

88.2

-

88.2

4.

Обиколка на

гърдите (трета)



Ог1

92.0

8.0

100.0

5.

Обик. на талията

О.т.

72

8.0

79.7

6.

Обик. на ханша

О.х.

100.0

4

104.0

7.

Обиколка на мишницата

О.м.

29.4

6.0

35.4

8.

Обик. на китката

О.к.

15.6

5.0

20.6

9.

Задна дълж. от 7-ия шиен прешлен до талията

Д.7.т.(з)


40.3

1.0

41.3


10.

Предна дълж. от 7- ия шиен прешлен до талията

Д.7.т.(пр)


52.2

1.0

53.2


11.

Предна дълж. от 7- ия шиен прешлен до бюста

Д.7.б.(пр)


34.6

-

34.6


12.

Широчина на рамото

Ш.р.

12.8

1.0

13.8

13.

Дължина на ръката до китката

Д.р.к.

52.0

2

54.0



  1. Предварителни изчисления за основната конструкция на дамския жакет.




    1. Основни изчисления




  1. Широчина на вратната извивка.

Ш.вр.изв. = 0,10 . Сг3 + 2,0 = 0,10 . 46 + 2,0 = 6,6 см.




  1. Височина на вратната извивка.

В.вр.изв. = Ш.вр.изв./3 = 6,6/3 =2,2 см.




  1. Задна дължина до гръдната линия.




  1. Задна дължина до линията на талията.

Д.л.т.(з) = Д.7.т.(з) + 1,0 = 40,3 + 1,0 = 41,3 см.




  1. Задна дължина до линията на ханша.

Д.л.х.(з) = 1,5 . Д.л.т.(з) = 1,5 . 41,3 = 61,95 см.




  1. Предна балансова височина.

б = [Д.7.т.(пр)/2 - Д.7.т.(з)/2 + (Сг3 – Сг1)/2 – 0,2.Сш]

+ 0,5 = [(52,2 – 40,3)/2 + (46,0 – 44,1) – 0,2.18,2 +

+ 0,5] = 3,8 см.




  1. Предна дължина до линията на талията.

Д.л.т.(пр) = Д.л.т.(з) + б = 41,3 + 3,8 = 45,1 см.



  1. Дължина на изделието.




  1. Широчина на гърба.

Ш.гр. = (0,4 . Сг3 – 2,0) + 0,3 .  Пс = (0,4 . 46,0 – 2,0) +

+ 0,3 . 4,0 = 16,4 + 1,2 = 17,6 см.


  1. Широчина на подмишничния участък.

Ш.п.у. = (0,2 . Сг3 + 1,0) + 0,3 .  Пс = (0,2 . 46 + 1,0) +

+ 0,3 . 4,0 = 10,2 + 1,2 = 11,4 см.


  1. Широчина на предната част.

Ш.пр.ч. = (0,4 . Сг3 + 1,0) + 0,4 .  Пс =

= (0,4 . 46 + 1,0) + 0,4 . 4,0 = 19,4 + 1,6 = 21 см.
Проверка:
Ш.гр. + Ш.п.у. + Ш.пр.ч. = Сг3 (обща стойност)

17,6 + 11,4 + 21 = 50

50=50

Вярно!




    1. Допълнителни изчисления и последователност на построяване.

Допълнителни изчисления за мрежата на чертежа




  1. ВП = 0,4 . ВГ = 0,4 . 21,7 = 8, 68 см.




  1. В1в = 0,5 . В1В2 +0,5 = 1,6 см.




  1. Силуети.




    1. Прав силует.

ХХ1 = 2 см.

    1. Полувтален силует.

ТТ1 = 2 см.; ХХ1 = 2 см.

    1. Втален силует.

ТТ1 = 2,5 см.; ХХ1 = 2 см.



  1. Г2Г5 = Ш.п.у./2 + 1 = 6,7 см.




  1. Г5Г3 = Ш.п.у./2 – 1 = 4,7 см.




  1. М.св.(гр) = 0,5 . Ш.гр. + 1 = 9,8 см.




  1. М.св.(пр.ч.) = 0,5 . Ш.пр.ч. – 1 = 9,7 см.



Построяване мрежата на чертежа
В горния ляв ъгъл на чертожния лист се означава точка В. От точката В надолу по вертикалната линия се нанасят следните отсечки:

ВГ = Д.гр.л.(з) = 21,7 см.

ВП = 8,68 см.

ВТ = Д.л.т.(з) = 41,3 см.

ВХ = Д.л.х.(з) = 62,0 см.

ВД = Д.изд. = 72,0 см.

Вдясно от точките Г, П, Т, Х и Д се прекарват хоризонтални линии перпендикулярни на изходната вертикала ВД.

По вратната линия вдясно от т. В се нанася отсечка с дължина равна на широчината на вратната извивка. Получената точка се означава с В1.


ВВ1 = Ш.вр.изв. = 6,6 см.
Височината на вратната извивка се нанася по вертикалата нагоре от т. В1 и се означава с т. В2.
В1 В2 = В.вр.изв. = 2,2 см.
По ъглополовящата на правия ъгъл с връх в т. В1 се нанася отсечката
В1в = 1,6 см.
Линията на вратната извивка се очертава с плавна крива между точките В1, в и В2.

Наклонът на средната линия на гърба се оформя в полувтален силует, като вдясно от точките Т и Х по линия на талията и на ханша се нанасят отсечки с дължини 2,0 см. Получените точки се означават съответно с Т1 и Х1.


ТТ1 = 2 см.; ХХ1 = 2 см.
Средната линия на гърба се очертава с прави между точките В, Т1 и Т1Х1, като линията се продължава до линията на подгъва – там е точка Д1. Пресечната на правите ВТ1 с линията на гърдите се означава с Г1.

Вдясно от точката Г1 нанасяме последователно следните отсечки:

Г1Г2 = Ш.гр. = 17,6 см.

Г2Г5 = 6,7 см.

Г5Г3 = 4,7 см.

Г3Г4 = Ш.пр.ч. = 21 см.


През получените конструктивни точки Г2,Г5, Г3 и Г4 се очертават вертикални прави, които са перпендикулярни на гръдната линия.

Предната дължина до линията на талията се нанася от т. Т4 нагоре. Нанесената отсечка се означава с В4.


Т4В4 = Д.л.т.(пр) = 45,1 см.
Вляво от т. В4 се изтегля хоризонтална линия, която е перпендикулярна на предната среда. Пресечната точка на тази права с вертикалата от т. Г3 се означава с т. а.

Вляво от т. Г4 по гръдната линия се нанася отсечката Г4 Г6.


Г4 Г6 = М.св.(пр.ч.) = 9,7 см.
Допълнителни изчисления за чертежа на гърба


  1. в1в3 = 0,5 . В1В2 = 0,5 . 2,2 = 1,1 см.

  2. в3в4 = 0,3 . В1В2 = 0,3 . 2,2 = 0,66 см.

  3. в2Р = Ш.р.(а.н.) + 1 = 12,8 + 1 = 13,8 см.

  4. в21 = 1/3в2Р = 13,8/3 = 4,6 см.

  5. 1 - 2 = 0,05 . Сгт – 0,5 = 0,05 . 46 – 0,5 = 1,8 см.

  6. П11 = П12`

  7. 2`Р1 = 1Р

  8. Г
    2К = 0,25 . Д.гр.л.(з) – 0,25 . ВГ = 5,4 см.

  1. Г 2К2 = 0,3 . Ш.п.у. – 0,5 = 2,9 см.

Чертеж на гърба


От точка В2 надолу по линията В2 В1 се нанася отсечка с дължина 0,5 см. и се означава точка в2.

По вертикалната линия в1Г2 от точка в1 надолу се нанасят последователно отсечките

в1в3 = 1,1 см.

в3в4 = 0,66 см.


Точките в2 и в3 се съединяват чрез спомагателна права линия, по която се нанася широчината на рамото с прибавката за надръжка Пн = 1 см. Получената крайна раменна точка се означава с Р.
в2Р = 13,8 см.
По вертикалата ВХ надолу от точка В се нанася отсечката ВП.
ВП = 8,7 см.
Вдясно от т. П се прекарва хоризонтална прекъсвана линия, която пресича вертикалата Г2в1 в т. По.

Вдясно от т. В2 се нанася отсечка в2 1.


в2 1 = 4,6 см.

1 – 2 = 1,8 см.


От линията ППо към т. 1 се издига перпендикулярна права, като върхът на правия ъгъл се означава с точка П1.
Точките П1 и 2 се съединяват с права, която продължава след пресичане на точка 2.

Изравняват се дължините на двете бедра на раменната свивка.


П1 1 = П1 2`
Точките 2` и в4 се съединяват с права линия, която се продължава и е равна на разстоянието от 1Р.
2`Р1 = 1Р
Началният участък на раменния контур се очертава с плавна крива линия между точките В2 и 1, а останалата част е права между точките 2` и Р1

По вертикалата Г2в1 се нанася отсечката


Г
2К = 5,4 см.
Т
очките Р1 и К1 се съединяват с права в средата на която се издига къса отсечка (3 – 4) с дължина равна на

Г2К2 = 2,9 см.


Ръкавната извивка на гърба се оформя с плавна линия между точките Р1, 4 ,К1, К2, Г5.
Допълнителни изчисления за чертежа на предна част


  1. В4В5 = ВВ1 = Ш.вр.изв. = 6,6 см.

  2. В4В6 = Ш.вр.изв. + 1 = 7,6 см.

  3. В5В5` = 0,5 см.

  4. В5`Г8 = Д.7.б.(пр) – Ш.вр.изв. = 28 см.

  5. Р2Р3 = 0,1 . Сг3 = 4,6 см.

  6. аа1 = 0,1 . Сг3 + 1 = 0,1 . 46 + 1 = 5,6 см.

  7. Г2К3 = Г2К = 5,4 см.

  8. Г3Ц = 0,25 . Ш.п.у. = 0,25 . 11,4 = 2,8 см.

  9. Г3К4 = 0,15 . Ш.п.у. = 0,15 . 11,4 = 1,7 см.

Чертеж на предна част


Вляво от точката В4 по хоризонталната линия се нанася отсечка с дължина, равна на изчислената широчина на вратната извивка. Означава се с точка В5.
В4В5 = 6,6 см
От точка В4 надолу по вертикалата се нанася отсечката В4В6, определяща дълбочината на вратната извивка.
В4В6 = 7,6 см.
* С център в точката и разтвор на пергела равен на дължината на отсечката В6В4, се описва вдясно дъга.

* Със същия разтвор на пергела и център в т. В5 се описва втора дъга, която пресича първата в точка В4. Дъгата от окръжността се продължава с 0,5 см. след пресичането и с В5. Получената точка се означава с В5.

Върхът на раменната свивка на предната част се получава като от т. В5` като център и разтвор на пергела равен на анатомичната дължина от 7-ия шиен прешлен до гърдите, намалена с 6,6 см., се засича вертикалната линия, преминаваща през точка Г6.
В5`Г8 = Д.7.б.(пр) – Ш.вр.изв. = 28 см.
От вертикалната отсечка Г3а към крайната раменна точка Р1 се издига перпендикуляр с връх на правия ъгъл в точка Р2. От т. а вдясно по линията аВ4 се нанася отсечката аа1.
аа1 = 5,6 см.
От получената точка а1 като център и радиус равен на анатомичната широчина на рамото се прекарва вляво дъга. С втора дъга, имаща център в т. Г3 и радиус равен на отсечката Г3Р2 се засича първата дъга. Пресечната точка се означава с Р3.

Точките а1 и Р3 се съединяват с права, която определя наклона на раменната линия. По тази права се нанася отсечката а15 = В3В5. Точката 5 отговаря на началото на второто бедро на раменната свивка. С права прекъсвана линия се съединяват точките Г8 и 5.

От точката Г8 с разтвор на пергела равен на дължината на отсечката Г85, се засича вертикалата Г8В3. Получената точка се означава с 6.
Г86 = Г85 = 27,3 см.
Контролните точки, принадлежащи на ръкавната извивка на предната част се определят както следва:
Г3К3 = Г2К = 5,4 см.

Г3Ц = 2,8 см.

Г3К4 = 1,7 см.
Точките К3 и Р3 се съединяват с права линия, средата на която се означава с точка 7. От т. 7 се издига перпендикуляр с дължина 0,8~1,0 см. Получената контролна точка се означава с 8.

Ръкавната извивка се очертава с плавна крива линия между точките Р3, 8, К3, К4 и Г5.


Талийни свивки.


  1.  Рсв. = (Сг3 + П.с.л.г.) – (Ст + П.с.л.т.) =

= (46 + 4) – (36 + 4) = 50 – 40 = 10 см.

 Рсв. – сумарен разтвор на всички талийни свивки;

П.с.л.г. – прибавка за свобода по линията на гърдите;

П.с.л.т. – прибавка за свобода по линията на талията;




  1. Разтвор на свивката в гърба;

 Рсв.(гр) = 0,3 . Рсв = 0,3 . 10 = 3 см.




  1. Разтвор на свивка в подмишничен участък;

 Рсв.(п.м.у.) = 0,3 . Рсв = 0,3 . 10 = 3 см.




  1. Разтвор на свивката в предната част;

Рсв(пр.ч.) = 0,4 . Рсв = 0,4 . 10 = 4 см.


Изчисленият разтвор на свивката в гърба се разпределя по равно вляво и вдясно от точката Т7. Изчисленият разтвор на свивката в предната част се разпределя по равно вляво и вдясно от точката Т6. Върховете на свивката в гърба – точките Г7` и Х7` отстоят на 1,5~2,0 см. от линията на гърдите и ханша, а отсечката Х6`Х6`` от предната свивка е равна на 2 см. Вляво от т. Х4 по линията на ханша се измерва действителната широчина на ханша, включваща прибавката за свобода, получената точка Х`, разстоянието от Х`Х се нанася вдясно от т. Х5 и вляво от т. Х5`.
Х4Х` = Сх + Пс = 50 + 2 = 52 см.
Получените точки се означават с Х5`` и Х5```.

Построяване на кимоно ръкава


Кимоно ръкава се разработва върху моделната разработка на гърба и предната част.

По гръдната линия вдясно от точка а се нанася отсечката


аа1 = 0,2 . Сг3 + 2 = 0,2 . 46 + 2 = 11,2 см.
Отсечката аа1 се използва като радиус на окръжност R.
R = аа1 = 11,2 см.
От раменната точка Р към дъгата се прекарва допирателна, по която от раменната точка се нанася отсечката
РМ = Д.рък.изв. – 1,5 = 18 – 1,5 = 16,5 см.
Д.рък.изв. – дълбочина на ръкавната извивка.
Но дълбочината на ръкавната извивка не може да се получи чрез непосредствено измерване на тялото. Тя е променлива величина. В практиката се използват различни начини за нейното определяне. В случая дълбочината на ръкавната извивка е получена като крайните раменни точки Р1Р3 на основната конструктция се съединяват с права, средата се означава с Ро. От гръдната линия към точката Ро се издига перпендикуляр, дължината на отсечката заключена между точките Го и Ро е равна на дълбочината на ръкавната извивка.

Точките М и а се съединяват с права, към която от точката М се спуска перпендикулярна права.

От крайната раменна точка Р по очертаните контурни линии се нанася действителната дължина на ръкава.
РД = Д.рък.(ан) + 2 = 52 + 2 = 54 см.
По линията на страничния шев се нанася удълбочаване на кимоно ръкава
ас = 8 см.

ДД1 = Ш.рък. = 11 см.


Точките Д1 и с се съединяват с права линия.

Линията на лакътя се определя:


МЛ = МД/2 – 1,5 = 38/2 – 1,5 = 17,5 см.
По-отговорно е геометричното оформяне на подмишничното клинче. То се оформя по следния начин:

  • Точките К1 и с се съединяват с прекъсвана права линия. Пресечната точка на тази права с линията на гърдите се означава с f;

  • От точката а надолу по линията на страничния шев се отмерва отсечка с дължина 1 см. От получената точка се нанася вдясно по хоризонталната отсечка с дължина 1-1,5 см. Означава се с точката d;

  • От прекъсваната линия К1с се издига перпендикуляр към точката d. Измерва се дължината на отсечката, заключена между точката d и върха на правия ъгъл, след което тази отсечка се нанася вляво по продължението на правата. Получената крайна точка се означава с е. Полученото клинче на гърба се очертава между точките f, d, c и c, l, f.

Подмишничното клинче е съставено от два сектора, които се обединяват по следния начин:

  • Секторите fdc и fec се откопирват върху прозрачна хартия и се изрязват по контурите;

  • Изтегля се къса вертикална черта;

  • Защрихованият сектор fdc съвпада с вертикалата, така че страната fd да се слее с нея: очертава се секторът по изрязаните контури;

  • Секторът fec се поставя от дясната страна на вертикалата, така че страната fe да съвпадне със страната на защрихования сектор: очертава се контурът;

Кимоно ръкава на предната част и подмишничното клинче се получават по аналогичен начин. Обединяването на двата сектора на клинчетата на гърба и предната част са показани при моделните разработки. За да се получи едно общо клинче е необходимо да се направи обединяване на клинчето в гърба и клинчето в предната част.
Построяване на яката
От т. В5` като център и радиус равен на дължината на вратната извивка на гърба се очертава дъга. По дъгата се нанасят:
1-2 = 5 см.

2-3 = 3 см.

Между точката 3 и вратната извивка се очертава плавна леко изпъкнала линия. От т. 3 се издига перпендикулярна права, по която последователно се нанасят отсечките:
3-4 = 3 см.

4-5 = 6 см.


От т. 6 се издига перпендикуляр равен на 10 см. и между точките 5 и 7 се оформя яката, като т. 7 се свързва с т. 8.


  1. Изходни данни за конструиране на права дамска пола.



№ по ред

Наименование на измерението

Условно означение

Абсол.

ст-ст


см.

Прибав- ка

см.


Обща

ст-ст


1.

Обиколка на талията

От

72

2

74

2.

Обиколка на ханша

Ох

100

2

102

3.

Задна дължина от 7-ия шиен прешлен до талията

Д.7.т.(з)


40.3

-

40.3


4.

Разстояние от линията на талията до пода (отпред)

Д.т.п.(пр)


103.9

-

103.9


5.

Височина на колянното капаче

Д.п.кол.

45.4

-

45.4



    1. Предварителни изчисления за основната конструкция на дамска пола.




  1. Разстояние от линията на талията до линията на ханша.

ТХ = 0,5 . Д.7.т.(з) = 0,5 . 40,3 = 20,1 см.




  1. Д
    ължина на полата.

ПМ – прибавка за дължина, която зависи от модата;




  1. Широчина на полата по линията на ханша.

ХХ1 = Сх + Псх = 50 + 1 = 51 см.




  1. Широчина на задната част по линията на ханша.

ХХ2 = 0,5.(Сх + Псх) = 0,5 . 51 = 25,5 см.




  1. Мястото на свивката в задната част.

ХХ3 = 0,4 . ХХ2 = 0,4 . 25,5 = 10,2 см.




  1. Мястото на свивката в предна част.

Х1Х4 = 0,4 . Х1Х2 = 0,4 . 25,5 = 10,2 см.




  1. Рсв. = (Сх + Псх) – (Ст + Пст) =

= (50,0 + 1) – (36 + 1) =

= 14 см.



  1.  Рсв.пр.ч. = 0,2. Рсв = 0,2 . 14 = 2,8 см.




  1. Рсв.стр.ш. = 0,5. Рсв = 0,5 . 14 = 7 см.




  1. Рсв.з.ч. = 0,3. Рсв. = 0,3 . 14 = 4,2 см.



    1. Допълнителни изчисления




  1. Дължина на колана.

Д.кол. = ТТ1 . 2 + 2 = 76 см.

ТТ1 = Ст + Пст = 37 см.


  1. Широчина на колана.

Ш.кол. = Ш.к.(реал) . 2 + 2 = 4 . 2 + 2 = 10 см.





    1. Последователност на построяване.

Построява се ляв, прав, горен ъгъл, чиито връх се означава с Т. Хоризонталната линия съответствува на линията на талията, а вертикалната – на средата на задната част на полата. От т. Т надолу по вертикалата се нанасят последователно отсечките ТХ = 20,1 см. и ТД = 51 см., отбелязват се точките Х и Д. Вдясно от точките Х и Д се изтеглят хоризонтални прави, перпендикулярни на изходната вертикала. Тези линии определят линиите на ханша и на дължината. По линията на ханша вдясно от т. Х се нанася широчината на полата по линията на ханша ХХ1 = 51 см., отбелязва се точката Х1.

През т. Х1 се изтегля вертикална линия, която пресича линиите на талията и дължината съответно в точките Т1 и Д1. По линията на ханша вдясно от т. Х се нанася широчината на задната част ХХ2 = 25,5 см., отбелязва се точката Х2.

През т. Х2 се построява вертикална линия, която пресича линиите на талията и дължината съответно в точките Т2 и Д2. Вертикалната линия определя мястото на страничния шев.

Успоредно на линията ТТ1 на разстояние 1 см. над т. Т2 се построява къса спомагателна линия, която пресича продължението на Д2 и Т2 в точка Т2`; Т2Т2`= 1 см.

Мястото на задната свивка се определя, като от т. Х надясно се нанесе отсечката ХХ3.

Мястото на предната свивка се определя, като от т. Х1 наляво се нанесе отсечката Х1Х4.

От точките Х3 и Х4 се издигат перпендикуляри, които пресичат линията на талията съответно в точките Т3 и Т4.

Разпределението на сумарния разтвор на свивките е:


  • в предната част 2,8 см.;

  • за страничния шев 7 см;

  • в задната част 4,2 см.;

Дълбочината на свивките се определя, както следва:



  • в предната част по равно вляво и вдясно от точката Т4;

  • в страничния шев по равно вляво и вдясно от т. Т2` Т2`Т5` = 3,5 см. и Т2`Т6` = 3,5 см.

  • в задната част по равно вляво и вдясно от точката Т3;

Върхът на задната свивка е 3-5 см. над линията на ханша Х3С = 3 см.

Върхът на предната свивка е 4-10 см. над линията на ханша Х4С1 = 6 см.

Линиите на страничния шев се очертават с плавни криви между точките Т5` и Х2 и точките Т6` и Х2, а между точките Х2, Д3` и Х2, Д4` - с прави линии. Разширяването на полата по линията на дължината спрямо точката Д2 е симетрично вляво и вдясно: Д2Д3 = Д2Д4 = 2,0-3,0 см.

Линията на дължината се оформя по следния начин: дължината на отсечката ТД се нанася по контурните линии на страничния шев ТД = Т5`Д3` = Т6`Д4`.
ІV. Технологична част.
3.Технологична последователност за изработване на пола.

За изработване на полата е възприето следното кодирано означение:


01 – предна част;

02 – задни части;

03 – цип;

04 – колан;

05 – монтаж;


№ на опера-

цията


Наименование на операцията

Символ

шев


Начин на изпълне-ние

Забележ-ка

1

2

3

4

5

01
0101
0102
0103


Предна част
Обшиване на предна част;

Затваряне на свивките;

Заглаждане на свивките;





504
301


Р/Ю




02
0201
0202
0203
0204
0205

Задни части
Обшиване на лява и дясна задна част;

Затваряне на свивките;

Заглаждане на свивките;

Съединяване на лява и дясна задна част;

Разтваряне и гладене на шева;





504
301


Р/Ю
301
Р/Ю







1

2

3

4

5

04
0401

0402


0403

Колан
Подлепяне на външната част на колана;

Обшиване на вътрешната част на колана;

Пречупване на кола-

на;





Р/Ю


504

Р/Ю





05
0501

0502


0503

0504


0505
0506

0507




Монтаж
Изминаване на стра-

ничните шевове на полата;

Разтваряне и гладене на страничните шевове;

Съединяване на дясната и лявата част на ципа със задните части на полата;

Съединяване на външната част на колана с полата;

Затваряне на късите страни на колана;

Срязване на ъглите на колана, обръщане и гладене;

Изминаване на укрепителен (украсителен) шев между външната част на колана, полата и вътрешната част на к.






301


ютия

301

301

301
Р/Ю



Ножица
301








1

2

3

4

5

0508
0509
0510
0511
0512

Подгъване по линия-

та на дължината;

Изминаване на подшивен шев;

Изплитане на илик на колана;

Пришиване на копче на колана;

Окончателно гладене






Р/Ю
214
Р/Ю

Ръчно


игла

Машина


за илици

Технологична последователност за изработване на дамски жакет




№ на опера-

цията


Наименование на операцията

Символ

шев


Начин на изпълне-ние

Забележ-ка

1

2

3

4

5

01
0101
0102

0103


0104

Предни части
Обшиване на предни части;

Изминаване на през-

раменните шевове на предни части;

Разтваряне и гладене на презраменните шевове;

Изминаване на украсителни шевове на предни части;




504
301

Р/Ю

301


45 б/см.

р.ва 1 см

34 б/см.


02

0201
0202


0203

0204


0205

Гръб

Обшиване на задни части (гръб);

Изминаване на среден шев;

Разглаждане на резервите на средния шев;

Изминаване на презраменните шевове – гръб;

Разглаждане на резервите;






504
301


Ю

301


Ю

45 б/см.

45 б/см.






1

2

3

4

5

03
0301
0302

0303


0304

Мостри
Подлепване на мострите;

Обшиване на външния край на мострите;

Съединяване на мострите в средата на яката;

Разглаждане на резервите;






Ю
504

301

Ю



45 б/см.

04

0401


Подмишнични клинчета
Обшиване на клинчетата;



504





05
0501

0502
0503

0504
0505
0506

0507


Монтаж
Съединяване на изде-

лието в областта на средния и раменния шев на ръкава;

Разглаждане на резервите;

Съединяване на долна яка в средата на гърба;

Разглаждане на резервите;

Прикачване на долна яка към вратна извивка на гърба;

Срязване при ъглите;

Заглаждане на резервите;





301

Ю
301

Ю
301


Р

Ю


45 б/см.


45 б/см.

45 б/см.








1

2

3

4

5

0508

0509
0510


0511
0512

0513


0514

0515


0516
0517
0518
0519
0520
0521
0522

0523


Съед. на мострите и ципа с предни части в областта на подгъва, закопчаването и фор-

мата на яката;

Срязване при ъглите и обръщане;

Гладене;
Затваряне на горна яка;

Пришиване на под-

мишничните клинчета;

Разгл. на резервите;

Изминаване на стра-

ничните шевове на изделието и вътреш-

ните шевове на ръкавите;

Разгл. на резервите;

Обшиване подгъвите

на ръкавите;

Пречупване на подгъвите;

Изминаване на украс.

(укрепителен) шев;

Обшиване подгъва на изделието;

Пречупване на подгъва;

Изминаване на украс.

(укрепителен) шев;

Почистване от конци;

Окончателно гладене;






301

Р
Ю
301


301

Ю

301



Ю

504
Ю


301
504
Ю
301
Р

Ю


При яка

Кант-0.2 см.


45 б/см.

45 б/см.

34 б/см.

34 б/см.

Необходими основни и спомагателни материали




Вид на плата


Сплитка

Широчина

Френски габардин

Лито

150 см.



  1. Основен артикул: - “Френски габардин”




  1. Спомагателни материали:

  • подлепващ материал;

  • конци;

  • цип:

  • жакет – 1 бр. – 45 см.

  • пола – 1 бр. – 18 см.

  • копче – 1 бр. (пола);


VІ. Използвана литература



  1. Гиндев, Г., Н. Петров, Н. Панова.

Конструиране на облеклото - І част.

Техника, С., 1995 г.




  1. Гиндев, Г., Н. Петров, Н. Панова.

Конструиране на облеклото – ІІ част.

Техника., С., 1995 г.




  1. Кънчев, Ц., Х. Петров, Г. Гиндев, П. Янов.

Технология на облеклото – І част С., Техника, 1998 г.


  1. Лисийска, З.,. Художествено проектиране на облеклото. 1998 г.




  1. О`Хара. Д.,. Енциклопедия на модата ИК”Библиотека`98”, 1995 г.




  1. Пенка, П.,. Проектиране на облеклото. С., Техника, 1997 г.




  1. Пенка, П., Текстилен дизайн С., Т.У., 1995 г.

V. Заключение

Представената дипломна работа се състои от 6 глави.

В първата глава “Анализ на литературните проучвания” е проследено развитието на дамския костюм от древността до наши дни и последните модни тенденции при дамския костюм.

Във втората глава “Варианти на художествено проектиране” са направени цветни рисунки, скици и технологично описание на три модела. Представени са и примерни мостри на тъкани, от които могат да се изработят моделите.

В третата глава “Разработване на конструктивната документация”, изработения модел е конструиран по теорията на доц. Г. Гиндев. В конструкцията на модела са спазени всички изисквания за оразмеряване на конструктивната основа и моделната разработка върху тази основа. Конструктивните чертежи на изработения модел са мащаб 1:5.

В четвъртата глава “Технологична част” е представена цялата технологична документация необходима за изработване на модела. Технологичната последователност за изработване е съобразена с машините и съоръженията, които се използват и с особеностите на използвания текстилен материал.

Тези четири глави са основни за изработване на модела.



В шеста глава е изброена използваната литература.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница