Дипломна работа тема: усъвършенстване на организацията на производствена дейност във " винтехпром пазарджик" ад



страница1/5
Дата09.01.2018
Размер0.8 Mb.
#41820
ТипДиплом
  1   2   3   4   5
    Навигация на страницата:
  • УВОД



ДИПЛОМНА РАБОТА


Тема:
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ДЕЙНОСТ ВЪВ
ВИНТЕХПРОМ – ПАЗАРДЖИК” АД



Съдържание


Обем – 74 стр.

УВОД


  1. ГЛАВА

Организация на производствената дейност във

фирмата

    1. Същност и форми на оргнизацията на производство

1.2. Форми на организацията на труда

1.3. Пазар на труда и работна заплата

1.4. Форми и системи на заплащане

1.5. Нормиране на труда




  1. ГЛАВА

Състояние на организацията на производствената

дейност на "Винтехпром - Пазарджик" АД

    1. Организационно-икономическа характеристика

на "Винтехпром - Пазарджик" АД

    1. Финансово-икономическо състояние на

"Винтехпром - Пазарджик" АД

    1. Анализ на технологията на производство на вино

2.4. Потребителски пазари и цени

2.5. Нормативна уредба



  1. ГЛАВА

Насоки за усъвършенстване на производствената

дейност на "Винтехпром - Пазарджик" АД

3.1. Основни стратегически цели за развитие

на "Винтехпром - Пазарджик" АД


    1. Перспективи за повишаване квалификацията на

персонала

    1. Перспективи за повишаване качеството и

асортиментната структура

3.4. Ресурсно осигуряване



  1. 3.5. Перспективи за развитие чрез междуфирмено

сътрудничество
Изводи и препоръки
Заключение
Приложение №1

Приватизационен статус на предприятията от

Винарската промишленост
Приложение №2

Застоени сгради във "Винтехпром - Пазарджик" АД


Използвана литература

УВОД

В условията на утвърждаване на принципите и налагане на изискванията на пазарното стопанство пред стопанските единици възникват редица въпроси за решаване. Те са свързани, от една страна, с общите икономически условия за организация и развитие на националната икономика и от друга, със специфичните условия на организиране и управление на икономическата дейност на самите стопански организации.

Постигането на целите, свързани с икономическото стабилизиране и развитие на стопанските единици, налага добро познаване на икономическите условия и техните изисквания, проявяващи своето въздействие чрез пазара и пазарния механизъм. За да се постигне това, всяко стопанско звено в своята производствена, организационно-управленска и стопанска дейност трябва да разработва и използва проект за усъвършенстване на организацията на производствената дейност. Чрез него се създават възможности да се разкрият връзките между различните стопански явления, резултатите и факторите, които ги обуславят.

Проектът за усъвършенстване на организацията на производствената дейност може да подпомага ръководството при търсене на нови възможности за развитие – вън и вътре във фирмата. Той е основно средство за периодични оценки на нейните ефективни действия в рамките на възможностите, които й предоставят ресурсите, с които разполага. Той може да даде отговор и на въпроса за инвестирането и за очакваните резултатите от него.

Лозарството е традиционен отрасъл в българската икономика. Значителна част от нашите лозови насаждения са в пределна възраст. Нови лозя в страната почти не се засаждат, а старите са занемарени и лошо управлявани. Лозята са пръснати по цялата територия на страната, предимно в райони, които не са особено подходящи за производство на качествено грозде. Някои сортове не отговарят на съвременното търсене на световните пазари. Проблемите в този сектор се задълбочават със забавяне на процесите по връщането на земята и провеждане на поземлената реформа в селското стопанство. Лозарството изпитва остра нужда от инвестиции, които да му осигурят по-голяма конкурентноспособност в бъдеще.

Лозаро-винарският сектор се нуждае от широко мащабно организационно преструктуриране, чиято реализация може да бъде осигурена единствено в условията на ясно формулирана и точно прилагана национална стратегия и политика. Разработването и приемането на такава национална стратегия на лозарството ще спре по-нататъшните процеси на регрес и ще гарантира постепенно възраждане и развитие. Разработването на стратегия означава изчерпателно определяне на комплекса от социално-икономически проблеми, които стоят пред българското лозарство и очертаване на макрорамката за провеждане на оздравителни мероприятия.

Целта на настоящата дипломна работа е да се направи анализ на производствената дейност на “Винпром – Пазарджик” АД по отделни елементи, да се разработят насоки за усъвършенстване на организацията на производство, да се запази съществуващото и да се разкрият нови възможности за конкурентно предимство и растеж на фирмата. Необходимо е да се разкрият специфичните характеристики на обкръжаващата среда, тенденциите и проблемите пред фирмата и да се направят съответните препоръки. За реализирането на поставените цели трябва да се решат следните задачи:


  • изясняване на теоретико-методологическите въпроси на организацията на производството;

  • провеждане на задълбочен анализ на състоянието на “Винпром”- Пазарджик ЕООД за периода 1997 – 1998 год. и да се разкрият нерешените проблеми;

  • проследяване на управленската дейност на “Винпром”- Пазарджик ЕООД;

  • разработване на възможните насоки за усъвършенстване на организацията на производствената дейност.


I. ГЛАВА

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ
Съвременната структура на производство се характеризира с асортимента на предлаганата продукция, т.е. чрез произвеждане на конкурентна продукция и добри позиции на пазара за реализация. Предприятия позволяват по-пълно и по-ефективно да се използват трудовите ресурси, прилагат гъвкав режим на организация, съкращават сроковете за усвояване и откупуване на капиталовите вложения, осъществяват неголеми разходи за профилиране и препрофилиране на производството и други.

В понятието производствен процес се включват всички действия, свързани с прякото, непосредствено въздействие върху предметите на труда и всички други действия и процеси, които по косвен път съдействат за възпроизводството на определени материални блага. Организацията на производството представлява съвкупност от форми и методи за функциониране на всички производствени процеси и операции във времето и пространството. Тя установява оптимални съотношения между трите основни елементи на производствения процес - труд, средства на труда и предмети на труда, а така същи и между структурните елементи на производствения процес - фази, частични процеси и операции.




1.1. Същност и форми на организацията на производство
В производствения процес участват три елемента - оръдия на труда, предмети на труда и жив труд. За да се осъществи процесът, елементите трябва да бъдат съгласувани, обвързани по време и място на действие, т.е. да бъдат организирани. Формата на организация на производствения процес е начин на обвързване на елементите му във времето и пространството. Чрез тях се определя количественото съотношение между оръдията на труда и обслужващите ги работници, както и разполагането в пространството и времето на действието им.

В исторически план развитието на формите на организация на производствения процес е следното: индивидуална, групова, поточна, предметна. Основен критерий, по които те се разграничават, е начинът на придвижване, на преместване на предметите на труда между отделните работни звена. В последните години като форма на организация на производствения процес се посочват гъвкавите производствени системи. Те не са само обособена форма на организация, а са също техника, технология и организация. Развитието на формите на организация производствения процес е в непосредствена зависимост от техническия прогрес, от универсалността и специализацията на техниката, от механизацията и автоматизацията й.

Посочените форми са във връзка с организационните типове производство. Те създават условия за ефективното приложение на една или друга форма на организация. Общо възприета е следната зависимост: единичния тип предполага индивидуална форма, серийният - групова и предметна, а масовият - поточна.


Проектиране на производствения процес във времето

Организацията на производствения процес по място и по време регулира движението на материалните, суровините, детайлите и изделията. Правилната организация на процесите изисква предварително да се определи продължителността на времето за изпълнението на всички частични процеси и операции, началото на изпълнението и моментът на завършване да са в съответствие с изискванията на основните принципи за организация на производствения процес да се установи в каква пропорционалност, паралелност, последователност и други ще се изпълняват във времето. Рационалната организация на производствения процес по време води до намаляване на неговата продължителност, продължителността на частичните процеси и операции и на целия производствен цикъл .



Производствен цикъл се нарича завършен ред от процеси по разработване на продукцията. Основна характеристика на цикъла е неговата продължителност.

Продължителността на производствения цикъл се нарича календарният период от началото до завършването на даден процес. Неговата продължителност включва и престоя на предмети на труда в други звена. Прието е към продължителността на всяка операция, изпълнявана в други звена, да се прибавя между цеховото изчакване.
Организиране на размера и движението на предметите на труда

Определянето на размерите на движението на предметите на труда става чрез намирането на оптимални величини на партидите. Трябва да се подберат тези показатели, които са жизненоважни за рационалното функциониране на предприятието, а именно:



  • Големината на партидата междинни продукти /суровини, детайли, възли/;

  • Размерът на незавършеното производство;

  • Размерите на запаси от предмети на труда, които ще осигурят равномерното и качествено протичане на производствения цикъл.

Партидата е такова количество едноименни детайли, което непрекъснато се обработва на всяка от операциите с еднократен разход на подготвително-заключително време.

На основата на големината на партидата се определят следните нормативи:



  • Периодичност - с решаващо значение в организирането на ритмично натоварване на оборудването;

  • Продължителност на цикъла на обработка - тя определя календарните нормативи за пускане или свършване на производството;

  • Нормативите на запаси, явяващи се най-важният фактор за обезпечаване на ритмична работа.


1.2. Форми на организацията на труда /същност и значение на производителността на труда/
Производителността на труда е един от най-важните показатели характеризиращи ефективността от използването на работната сила при осъществяване на производствено-стопанската дейност на фирмата. Тя отразява способността на човешкия труд да създава материални блага. Производителността на труда намира израз в ефективността на труда изразена в производствените продукти. При обосноваването на производствената програма се разкриват възможностите за нарастване на обема на произведената и реализираната продукция за сметка на увеличаването на производителността на труда.

Като икономическа категория производителността на труда характеризира плодотворността на работната сила да извежда за единица време определено количество продукция. Нарастването на производителността на труда се изразява в увеличаване количеството на произведената продукция за единица време или в намаленото количество работно време за производството на единица продукция.

Производителността на труда характеризира полезния ефект от труда. Полезният ефект от труда зависи какво от количеството на създадената от него потребителна стойност, така и от количеството на продукцията. В своята съвкупност те изразяват степента на удовлетворяване на обществените потребности или полезния ефект /печалбата/ от вложения труд, който е равен на произведеното количество труд, производителната сила на труда и качеството на труда.

Способността на труда да създава повече потребителски стойности за единица време намира израз в производителността на труда. Качеството на труда характеризира обществената зависимост на създадените потребителски стойности. Обобщената величина на полезния ефекти, т.е. неговата количествена и качествена страна, характеризира ефективността на труда. Необходимото работно време за производството на продукцията включва не само непосредствено изразходваното време в производствения процес, но и времето за производство на суровини, материали, възли, полуфабрикати и други, от които и с които се произвежда продукта.

Когато се говори за нарастване на производителността на труда се има предвид икономията на жив и минал /овеществен/ труд. Това налага въвеждането на икономическите категории:


  • Индивидуална производителност на труда - има се предвид производителността на труда в отделната фирма и то както на жив, така и на овеществен труд. Следователно индивидуалната производителност на труда може да бъде по-малка или по-голяма от овеществената производителност на труда. Индивидуалната производителност на труда на онези фирми, които произвеждат основния дял от продукцията на определен вид производство е по-близо до обществената производителност на труда, докато тези на фирмите, които произвеждат по-незначителен дял е по-далеч от нея. Трудът във всички фирми е индивидуален, но в същото време той е и обществен до този размер, който обществото или пазара признава като необходим за производството на дадена продукция. Ето защо с нарастване на индивидуалната производителност в отделните фирми се повишава и обществената производителност.

  • Обществена производителност на труда - определя се от средното обществено необходимо количество труд за производството на продукцията. Има се предвид разходът на жив и овеществен труд материализиран в машини, суровини и материали и то не само в рамките на отделната фирма, а и в цялата страна.Този съвкупен обществен труд се изразходва за производство на различни видове продукция. За всеки отделен вид продукция количеството му е определено. Следователно е установен разходът на обществен труд за единица продукция, с което се изразява обществената производителност на труда. На тази основа може да се прави сравнение между разходи на обществен труд, който се извършва в дадена страна за производството на единица продукция от даден вид и разходът на обществен труд в друга страна и да се установи различието или съвпадението на равнищата на обществена производителност на труда между тях.


Методи и показатели за измерване на производителността на труда

За всеки ръководител на дадена фирма е от съществено значение да разполага с методика, с която по всяко време да може да изчисли равнището на производителността на труда. Най-често индивидуалната производителност на труда се измерва с показателя "изработка на единица време".

Изработката бива няколко вида:


  • Средно часова изработка - характеризира изразходваното време за непосредственото изпълнение на работата. Определя са като отношение между произведената продукция и отработените човеко часове. Върху нея оказват влияние техническото равнище на производството, организацията на труда, квалификацията и интензивността на работа на работниците;

  • Средно дневна изработка - определя се за целия работен ден, независимо от загубите на работно време. Получава се като обемът на произведената продукция се раздели на отработените, за годината от всички работници, човеко дни. Върху този показател оказват влияние освен горепосочените фактори и измененията в използването на времето в една смяна;

  • Средно месечна изработка - изчислява се като обемът на произведената продукция за месеца се раздели на броя работни дни;

  • Средно годишна изработка - изчислява се като обемът на произведената продукция за месеца се раздели на броя работни дни;

  • Средно годишна изработка - изчислява се като продукцията произведена за годината се раздели на средно годишната численост на персонала.

Производителността на труда е възможно да се изчисли и чрез изразходваното работно време за производство на продукцията, т.е. чрез показателя "трудоемкост на продукцията". Той е реципрочен на показателя "изработка". При използването и на двата показателя следва да се изберат измерител и обхват на извършените разходи за производство на съвкупния обем продукция. За оценката на обема на произведената продукция се прилагат следните методики:

  • Натурален метод;

  • Условно-натурален метод;

  • Трудов метод;

  • Стойностен метод.

Най-точно производителността на труда се характеризира с показателя произведена продукция в натурално изражение на един зает от персонала в отраслите на фирмите произвеждащи еднородна продукция. Затова прилагането на натуралното отчитане на продукцията при определяне на общия обем на производствено-стопанската дейност и производителността на труда е ограничено.

При използването на натуралния метод равнището на производителността на труда се определя като отношение на произведеното количество продукция, в натурални единици, за определен период от време и количеството на вложения труд.

В качеството на условно-натурален показател се избира един от профилиращите видове продукт, който се произвежда в най-голяма количество. При този метод даденият вид продукция се приема за единица и към нея чрез коефициенти се приравняват другите изделия по техните потребителни свойства. Условно-натуралните измерители могат да бъдат единица мощност, единица трудоемкост, единица конска сила, тон условно гориво и т.н.

При трудовия метод равнището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез трудоемкостта на продукцията. Обемът на произвежданата продукция се определя в нормирано работно време, а производителността на труда - в нормочасове, чрез отношението обема продукция в нормочасове и отработеното време. Подходящ е за използване в отделните звена, цехове и работни места. Този метод се счита за най-тичен при извършването на международни сравнения.



Стойностният метод е широко приложим и подходящ за приложение във всички отрасли и дейности. Основен проблем при неговото използване е избор на показател за стойностно измерване обема на продукцията. Най-подходящ е показателят продажби, а за цялостното обхващане дейността на фирмата - показателят обща продукция. Използва се също и показателят чиста продукция /добавено стойност, в която се включват начислените работни заплати и печалбата/. В национално равнище този показател е известен като национален доход. Сумата на националния доход падаща се на един зает в материалната сфера се счита за равнище на обществена производителност на труда.
Интензивност на труда и връзката й с производителността на труда

Производителността на труда трябва да се разграничава от интензивността на труда. Под интензивност на труда се разбира напрежението на разхода на физическа и умствена енергия при производството на материални и обществени блага. Когато се увеличи напрежението на труд, без да се променят средствата на труда се увеличава разходът на физическа и умствена енергия, което означава, че се повишава интензивността на труда. Нарасналият обем продукция е резултат на по-високия разход на труд, а растежът му е правопропорционален на растежа на вложения труд. Следователно стойността на единица продукция остава непроменена, тъй като пропорционално на нарасналия разход на труд се увеличава и количеството произведена продукция.

При производителността на труда е различно. Нарастването на обема продукция е резултат от въвеждането в производството на по-производителни машини, по-съвременна технология, по-добра организация, без да се повишава напрежението на работниците /интензивността на труда/. При тези условия при същия разход на труд се произвежда повече продукция, т.е. същият разход на труд е въплътен в повече продукция, а в единица продукция той намалява.

При увеличаване на интензивността нараства както обемът продукция, така и трудът, който го създава, а стойността на единица продукция не се променя.

При нарастването на производителността на труда обемът продукция се увеличава, но трудът с който се създава не нараства, а стойността на единица продукция намалява. Поради това всеки предприемач е заинтересован от повишаване на производителността на труда, тъй като тя води до повишаване на печалбата.

На всяка степен от развитието на икономиката съответства една средна интензивност на труда, при която се разглежда производителността на труда. С развитието на икономиката и с ускоряване на научно-техническия прогрес се увеличава както производителността на труда, така и интензивността на труда. Поради това интензивността на труда в една напреднала в икономическо отношение държава е по-висока от тази в една изостанала страна, наред с голямото различие между тях по отношение на производителността на труда.

Равнището на интензивност на труда се отразява косвено в трудовите норми с помощта на установената величина на работно време, т.е. единица обем нормируема работа с отчитане на конкретните условия на производство. Интензификацията на производството е в резултат от внедряване на нови технологии.
Фактори за повишаване на производителността на труда

Факторите оказващи влияние върху производителността на труда могат да се класифицират в следните основни групи:



  • Материално-технически - към тях се отнасят:

  • Съставът и техническото равнище на дълготрайните материални активи и тяхното използване;

  • Степента на механизация и автоматизация на производствените процеси;

  • Прогресивността и интензивността на производствените процеси;

  • Намаляване на материалоемкостта и енегроемкостта на единица продукция в резултат на внедряването на нови видове суровини и материали и енергийни източници;

  • Природно-климатичните условия, при които се осъществява производствения процес.

  • Организационни фактори:

  • Равнището на конкуренция, специализация, коопериране на производството, както и степента на неговата непрекъснатост;

  • Усъвършенстване управлението на производството, организацията на работните места и тяхното обслужване;

  • Съотношението между броя на заетите непосредствено в сферата на производството и сферата на услугите.

  • Социално-икономически фактори:

  • Изменение в състава на работната сила;

  • Повишаване на образованието, културно-техническото равнище и производствената квалификация на персонала, както и най-рационалното разпределение на трудовите ресурси;

  • Материалното и моралното стимулиране на труда;

  • Подобряване условията на труда.

Всеки един от посочените фактори оказва различно влияние върху изменението на производителността на труда. Най-голям положителен резултат се получава при тяхното съвкупно влияние.

Опитът на напредналите страни в производителността на труда показва, че дори по време на рецесии и икономически кризи, макар работодателите да са принудени да съкратят част от работната сила, те се стремят да запазят квалифицирания персонал, дори той да остава не напълно зает за определен период от време. Запазвайки ги след рецесията производителността на труда бързи ще се повиши без да се налага назначаване на нова квалифициране работна сила.



1.3. Пазар на труда и работна заплата
В условията на пазарна икономика съществуват различни видове пазари, един от които е пазарът на труда. Той е сфера на стокова размяна, в която се извършва продажба на работна сила, както и на капитал. Работната сила се проявява на пазара, тъй като нейния притежател, човекът, я предлага сам като свободен собственик. По такъв начин производителността на труда остава средство, чрез което частният труд се превръща в мястото, където стоката работна сила получава своята цена, т.е. тя е обект на покупко-продажба. Както всяка стока и тя има своя потребителска стойност, която намира израз в работната заплата. Цената на работната сила се формира в резултат на търсенето и предлагането на пазара на труда. За работната сила са характерни следните неща:

  • Стойността на стоката работна сила се определя от стойността на стоките необходими за нейното възпроизводство и поддържане. Тази стойност се свежда към стойността на определена съвкупност от средства за живот;

  • Специфично условие при определяне стойността на работната сила е постоянното й възобновяване, тъй като след определен период тя се изхабява и се изключва от пазара на труда. Това налага в цената й да се включват и средствата за живот, за образование и възпитание на децата;

  • При формирането на цената на работна сила трябва да се включват и разходите за нейното обучение и квалификация. Те са различни за отделните видове и качество на работната сила, което налага и определено диференциране на нейната цена.


Функции на работната заплата

Разпределителна - опосредства субективното оценяване на резултатите от труда от страна на работодателя. Тя е важен елемент на обръщението, с което изпълнява преки разпределителни функции и влияе върху разпределителните отношения в обществото.

Социално-икономическа - тя е основен източник на средства за задоволяване на материалните и духовните потребности при възпроизводството на работната сила.

Материално-стимулираща - има решаваща роля за засилване личните интереси на всеки член от персонала към повишаване на производителността и ефективността на неговия труд. Тя стимулира персонала на фирмата за развитие и усъвършенстване на производството.
Видове работна заплата

Работната сила е стойностна категория и зависи от равнището и движението на цените на стоките и услугите. На тази основа се различават два вида работна заплата:



Номинална работна заплата - изразява паричната сума получена за извършена работа през определен период от време. Тя е в пряка зависимост от времето на работа /трудовия стаж/, извършваната работа, квалификацията, длъжността, външните правила за формиране на работната заплата и др. Това е заплата, която се получава по ведомост.

Реална работна заплата - отразява действителните потребности, които могат да бъдат задоволени с номиналната работна заплата. Тя е в пряка зависимост от номиналната работна заплата и индекса на цените на потребителските стоки.

Пазарът на труда също оказва влияние върху равнището и изменението на работната заплата чрез своите механизми. Сред тях на първо място е търсенето и предлагането. При един свободен пазар на труда цената на работната сила създава определено равновесие, което се променя според търсенето и предлагането. За предприемачите интерес представлява търсенето, тъй като то създава конкурентна среда, в която те намират необходимата им работна сила.


Търсене и предлагане на работна сила

Търсенето на работна сила има вторичен характер. Фирмите наемат работници, тъй като те са им необходими за производство на продукция и услуги, предназначени за пазара. Зависимостта между търсенето на продукта на труда и услугите на труда е пряка - ако продукцията не се продава, не се търси и дадения вид труд.

Промените в търсенето на работна сила са пряко зависими от промените на нейния продукт. Ако търсенето на дадения продукт е силно зависим от неговата цена, покачването й би намалило значително търсенето. Ниското търсене води до намаляване на продажбите, а това принуждава производителя да намали производството и да съкрати потреблението на работна сила. Ако търсенето на продукта не се променя пропорционално на растежа на неговата цена, по-високото заплащане на работната сила увеличава производствените разходи. Това увеличение се калкулира в цената на продукта без да доведе спад в продажбите. Поради това и търсенето на работна сила няма да се промени значително.

Промените в търсенето на даден вид труд зависи от това какъв е делът на работната заплата в производствените разходи. При едно механизирано и автоматизирано производство относителният дял на работната заплата в производствените разходи е малък. Във фирмите, където относителният дял на работната заплата е голям в производствените разходи, цената на продукцията нараства значително при нейното увеличение. В този случай цената на продукта ще се намали повече в сравнение с първия случай и ще се наблюдава по-голямо намаление на търсенето на работна сила. Колкото по-лесно работната сила би могла да бъде заместена с други производствени фактори, толкова по-зависимо би станало нейното търсене от цената й /работната заплата/.

В развитите индустриални държави трудът се заплаща високо. В резултат на това предприемачът при първа възможност заменя поскъпналия труд с друг фактор. Забелязва се тенденция към постоянен растеж на капиталовата интензивност на производството. В развиващите се страни внедряванията на нови технологии, които водят до икономии на труд са значително по-малки, тъй като той е относително по-евтин и заместването му с капитал не води до големи икономии за фирмите. Следователно колкото по-лесно е заместването на труд с капитал, толкова по-чувствително става търсенето на работна сила, а цената й, изразена чрез работната заплата, нараства или намалява според търсенето и предлагането, което води до тяхното балансиране.

Търсенето и предлагането не е единствен фактор за пазарно равновесие. Основна роля играе производството и по-точно промяната в неговия размер. При бърз спад на производството цената на работната сила също пада, поради намаляване броя на работните места.

Върху търсенето и предлагането на пазара на труда може да се влияе и отвън по определена програма - чрез структурен анализ на потреблението на работната сила и чрез насочване на квалификацията и преквалификацията.

На второ място може да се посочи преплитането на интересите на участниците на пазара на труда. Сред тях определено място заемат интересите на работодателите, които диктуват условията за наемане на работна сила като притежатели на средствата за производство. Интересът им предполага:



  • Използване на производствения капацитет, включително разкриване на нови работни места;

  • Наемане на работна сила при най-ниска работна заплата;

  • Минимизиране на капиталните вложения за подобряване условията на труд;

  • Отхвърляне на всякакви допълнителни и утежняващи условия по отношение гарантиране на работната заплата и др.

Определени интереси на пазара на труда има и държавата. Тя има интерес от такова групиране на интересите, което да осигурява нормално и ефективно функциониране на националната стопанства. За осъществяване на тази цел държавата управлява определени регулативни функции по отношение на пазара на труда:

  • Създаване на условия за осъществяване на коректни конкурентни отношения;

  • Санкциониране на всяка имитация на заетост на работните места;

  • Ограничаване с икономически средства на тенденцията към уравниловка при заплащането;

  • Създаване на условия за постигане на по-голяма мобилност;

  • Използване на данъчната система за създаване на интерес у работодателите към разкриване на нови работни места и т.н.

Ролята на държавата се изразява само в използването на някои защитни механизми като:

  • Определяне на минимална работна заплата;

  • Определяне на минимална социална защита;

  • Задължително санитарно-хигиенни норми;

  • Подпомагане на пазара при търсене на работни места за безработни;

  • Разкриване на нови работни места в страната и чужбина и т.н.

На трето място върху пазара на труда и работната заплата оказват влияние условията на труд. Наличието на работни места отговарящи на съвременните изисквания създава стремеж в предприемачите, независимо от икономическия им интерес, да извършват реорганизации, да подобряват условията на труд и престижността на фирмата.

Като компонент на работната сила важен фактор за нейната цена е професионално-квалификационната характеристика. Тя е важен фактор за качеството на среда.



1.4. Форми и системи на заплащане
Преди да се определи равнището на индивидуалната работна заплата трябва да се направят разчети на средствата за заплата. Техният размер зависи от:

  • Начислените в себестойността на продукцията разходи за заплата на целия производствен персонал;

  • Средствата за работна заплата на ръководителя и на другия персонал за управление на фирмата;

  • Годишните възнаграждения на управителя и контролния съвет;

  • Средствата за годишни премии и целеви награди и изплатените средства от резерва за заплати.

Средствата за работна заплата, които се включват в себестойността на продукцията се определят в съответствие с нормите и нормативите за разход на труд. Те се разработват въз основа на показателите, заложени в технологичните и техническите проекти. Формирането на работната заплата се определя от това как се измерва количеството на вложения труд. Съществуват две форми на заплащане на труда - повременна и сделна.

При повременната форма на работната заплата се определя чрез отработеното време. Използва се когато отчитането на индивидуалните разходи за труд е затруднено, установяването на норми за време и за изработка е нецелесъобразно и оценката на труд се извършва в зависимост от продължителността на отработеното време.



Сделната форма на работна заплата се определя от количеството произведена продукция и разценката за работна заплата на единица продукция.

Системите за работна заплата са съвкупност от показатели, норми, нормативи и правила за определяне резултатите от труда на персонала и съответстващата им работна заплата. Съществуват два механизма:



Оценъчен - служи за определяне резултатите от труда на заетите във фирмата.

Стимулиращ - служи за определяне на размера на работната заплата в зависимост от постигнатите крайни резултати на труда. Той включва нормативи за установяване размера на работната заплата в зависимост от критериите за оценка на резултатите от труда и правилата за определяне на индивидуалната работна заплата.

Основно предназначение на системите за работна заплата е да осигуряват:



  • Обвързване на работната заплата с подготовката, квалификацията и непосредствените резултати от индивидуалния труд;

  • Да създават лична материална заинтересованост от разкриване и реализиране на възможностите за икономично използване на ресурсите;

  • За растеж на производителността на труда.

Различават се следните системи за заплащане на труда:

Обикновена повременна система - при нея равнището на работната заплата се определя само от количеството работно време без да се вземат под внимание постигнатите резултати по другите качествени показатели.

Повременно-премиална система - при нея работната заплата за отработеното време се получава и премия за постигнати добри резултати.

Обикновена сделна система /пряка система/ - работната заплата зависи от количеството и качеството на произведените изделия или от изпълнените производствени операции.

Сделно-премиална система - работната заплата се определя освен от количеството произведена продукция, също и от изпълнението на други количествени качествени показатели.

Сделно-прогресивна система - при нея резултатите от труда в рамките на установената трудова норма се заплащат по преки сделни разценки, а за продукцията над установените норми - по завишени сделни разценки. Прилага се за кратко време и при изключителни случаи.

Косвена сделна система - използва се за заплащане на труда на някои спомагателни работници. Работната заплата зависи от резултатите на труда и основните работници, които те обслужват.

Предприемачът сам управлява процеса на формиране на работната заплата на неговия персонал. Всичко това налага собственикът или наетия от него ръководител да осигурява икономическа изгода и да не води до изоставяне на обективно съществуващите противоречия между него и наетия персонал.




1.5. Нормиране на труда
Съществено значение за организацията на труда има нормирането на живия труд, който функционира при определени условия. Ефективността му е толкова по-висока, колкото по-подходящи са тези условия. Следователно всеки предприемач трябва да се стреми да създава такива условия, които да водят до повишаване на резултативността на този труд.

В нормирането на труда се кръстосват различни интереси - на персонала, на отделни негови групи и на предприемача - пречупени през проблемите на стимулирането на труда. Те се отразяват върху неговата производителност, а от там и върху ефективността му.

В зависимост от начините, по които се изразява разхода на жив труд се разработват различни норми:

Норма за време - количеството работно време необходимо за измерване на определена работа. Тя се установява при най-добри, за дадената фирма, организационни, технически и стопански условия с отчитане на натрупания производствен опит. Нормата се определя в часове, минути или секунди. Обменните качества зависят от величината на качеството на нормата на изработка, обслужване и численост. За определяне на нормата на време е необходимо да се установят видовете разходи на работна време, техническите величини за изпълнение на единица работа, което може да бъде операционен детайл, възел и др.

Норма за изработка - използва се в случаите, когато през цялото работно време се изпълнява една и съща повтаряща се работа или операции. Измерва се чрез обема работа, която трябва да се извърши за единица време. Нормата на изработка се определя като фондът на работно време през една смяна се раздели на нормата на време. Обратнопропорционалната зависимост между нормата на време и нормата на изработка се използва при извършване на корекции на трудовите норми. Едно от най-важните условия при коригиране на нормите е запазване равнището на работната заплата. Това става възможно в резултат на различната степен на изменение на нормата на време и нормата на изработка. Нормата на изработка се повишава в по-голяма степен, отколкото се намалява нормата на време. Нормата на изработка се изразява чрез количеството продукция, произведено за определен период от време.

Норма на обслужване - отчита броя на машините, работните места, квадратните метри площ и други, обслужвани от един работник или бригада за една смяна. За определяне нормата на обслужване трябва да се установи необходимото време за изпълнението на всяка функция по обслужването на една машина, едно работно място и др.

Норма за численост - тя обхваща съвкупния разход на труд за единица продукция извършена работа или услуга. При определяне нормата на численост трябва да се има предвид режима на работа на фирмата.

За нормиране на труда на ръководителите и специалистите, изпълняващи управленски функции освен различните видове норми се определя и норма на управляемост, т.е. оптимален брой работници или структурни единици, които са представени на ръководителя за управление. Използва се, когато е нецелесъобразно използването на нормата за време.


IІ. ГЛАВА

СЪСТОЯНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА

пРОИЗВОДСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ НА ВИНТЕХПРОМ” - ПАЗАРджик АД

Лозята в България са национално богатство, което обслужва националните икономически интереси и което трябва да се съхрани, независимо от трудностите, които изпитва цялата страна в условията на преход. Възтановяването на лозарството не е лека задача и поради особеностите на отглеждане на лозята изисква сравнително дълъг период на реализация. С оглед на общата икономическа ситуация в ЕС, в периода преди присъединяването ни към Общността е необходимо да бъдат реализирани всички мероприятия по възстановяване и развитие на сектора за използване на целия лозарски потенциал. В рамките на националната стратегия трябва да се определят и гарантират подходящи место растения на лозята, засаждане на конкурентни и качествени сортове грозде в добро фитосанитарно състояние, дефиниране на пазарните приоритети за нашите вина по страни и видове, определяне на механизми за стимулиране отглеждането на лозя и системи за кредитиране и финансиране, мерки за подобряване на производителността и качеството, чрез система за обучение на кадрите и осигуряване на специализирани земеделски услуги.

В условията на либерален пазар държавата трябва да играе не само регулираща роля, но и да съдейства за подготовката и реализацията на комплекса от оздравителни мерки чрез приемане и провеждане на цялостна и обоснована стратегия на развитието.

Характеристиката на отрасъла е необходимо да се направи, за да може по-точно да се оценят комплексните възможности за усъвършенстване на организацията на производствената дейност.

Винарската промишленост е отрасъл, в който се включва - изкупуване на грозде, преработка на вино и високоалкохолни напитки, търговия на вътрешния и външния пазар с вина и спиртни напитки.

Периодът 1995-1998 год. се характеризира с преструктуриране на държавната собственост. От функциониращите 45 дружества, 50 от тях са приватизирани над 70%, ликвидирани са 4 дружества, в несъстоятелност са обявени 4 броя. Открита е процедура за приватизация на останалите дружества.

За нашата страна лозаро-винарският отрасъл има значението на интензивен, експортно насочен и структуро-определящ за икономиката ни отрасъл.

В близкото минало площите заети с лозя достигнаха значителен обем като в периода 1966-1970 година заеха 2028 хил.дка., в това число винени лозя – 1900 хил.дка.

В резултат на погрешна държавна политика в селското стопанство, в лозарството започна да се чувства липса на мотивация за производство на грозде и особено за производство на качествено грозде.

В последвалите години неуредените въпроси със собствеността на земята продължи с неотслабваща сила влошаването на състоянието на лозарството.

В сравнение с 1968 година, която е върхова за българското лозарство, общата площ на лозята е намаляла с 55 до 60%. Площта заета с винени лозя през 1997 год. По данни на НСИ е 939,9 хил.дка. и е намаляла с 34,65% спрямо 1990 год. През 1998 год. има известно увеличение на лозовите площи до 997 хил.дка., главно за сметка на положените грижи от собствениците след реституцията на земята.

Възрастовата структура на лозовите насаждения е крайно неблагоприятна. Около 35% от лозята са с възраст над 20 години, 28% са тези от 15 до 20 години, 22% от 10 до 15 години, 13% от 5 до 10 години. Съществуващите лозя са с висока степен на проределеност – над 30%, при 16,5% през 1978 год.

Всичко това, включително и липсата на системни агротехнически и санитарни грижи за лозята доведе до недостатъчна, некачествена и скъпа суровина за винарството, което го прави неконкурентноспособно за външните пазари.

Винарската промишленост в България се влияе от следните свързани групи фактори:



  • предлагане на вино и високоалкохолни напитки - състояние на лозарството и дейностите съпътстващи добива на грозде, процесите на изкупуване на гроздето, цената и качеството и др.;

  • потребление на винарски продукти;

  • състояние и капацитет на преработвателната промишленост - обем, качество и асортимент на предлаганите продукти;

  • наличие на конкуренция и платежоспособно търсене.




    1. Организационно-икономическа характеристика на “Винтехпром” – Пазарджик АД

Град Пазарджик се намира в Горнотракийската низина, разположен на левия бряг на река Марица с население 100 000 души.

Основан е преди 3 000 години от племето Беси и тракийското му име е Беса нара. С развитието на търговията занаятите, градът се превръща в пазарен център, откъдето получава и сегашното си име.

В западната част на региона силно е развито лозарството.

Съчетанието от хълмисти терени с южно и югоизточно изложение и почвено-климатичните условия благоприятстват за отглеждането на редица винени сортове. Специфични за района са старите местни сортове – “Мавруд” и “Памид” и добре приспособилите се френски сортове “Мерло” и “Каберне совигньон”. От белите сортове са разпространени – “Рикат“, “Лимят”, “Мускат отонел” и редица десертни сортове. Благодарение на добрите геологични условия и богати традиции в лозарството и винарството, предавани от поколение на поколение от дълбока древност, всички тези сортове развиват характерните си качества.

Преди създаването на Българския Държавен Спиртен Монопол през 1947 год. винарството в района е било дребно и разпокъсано. В града са съществували 13 винарски фирми с годишно производство от 200 хектолитра до 2 000 хектолитра. Използвани са примитивни винарски техники и ръчен труд. През 1947 год. се формира фирма “Винпром” Пазарджик като поделение на ДСО “Винпром”. През 1959 год. се обединява с “Септември’ и започва изграждането на изба в гр. Пазарджик, която е завършена през 1963 год. През 1976 год. се отделя със статут, на обединение НПЛВК, гр. Септември с изби Ветрен, Виноградец, Калугерово, Церово, Септември и Пещера. През 80-те години се обединяват четири предприятия: Държавни в гр. Пазарджик и Пещера, Общинско в гр. Септември и Кооперативно в с. Ветрен. През 1990 год. с решение № 276 от 11.12.1990 год. се образува държавна фирма “Винтехпром” /решение по гражданско дело 2572/ 90 г./. С разпореждане на МС № 54 от 19.12.1991 год. до “Винтехпром” става ЕООД – регистрирано в Окръжен съд гр. Пазарджик с решение № 1043 от 16.03.1992 год.

От 1954 г. до 1956 год. се изгражда избата в с. Калугерово в местността “Долни линове”, притежава парокотелно, кантар, РМЦ, дърводелска работилница, трафопост, битова сграда от 1956 год. Помпена станция 1960 г., пречиствателна станция и дестилатор от 1993 год., винофикатори 12 броя /”Универсал”/, метални танкери от 1977 год., водоем – 1975 год., дестилационна колона НМ-2000 от 1978 год. Общ капацитет 8,5 млн. литра /155 бр. ж. р-ри и 23 л. бъчви/. Площ 47 150 кв. м.

Избата в с. Церово е на площ 8 820 кв. м. – от 1948 год. Капацитет – 2 млн. л. /96 ж.р-ри и 9 л. бъчви/, 2 метални танкера от 1978 год., кантар.

Избата в гр. Пазарджик е построена на площ от 31 500 кв. м. /158 ж. р-ри, 7 броя танкери, 50 лагерни бъчви, 15 железни съда/.

Съвременната фирма “Винтехпром” ЕООД е изградена от 3-те поделения: депозитна изба гр. Пазарджик и производствени изби в с. Калугерово и с. Церово. Общ капацитет 16,5 млн. л.

В поделение Пазарджик, фирмата разполага и с две бутилирани линии. Линия “NIKOMAC” – Италия, с производителност 6 000 бутилки на час за топло бутилиране и линия “BERTOLASO” за студено стерилно бутилиране, с производителност до 2 000 бутилки на час.

Фирмата има традиции в производството на висококачествени червени вина: “Мавруд”, “Мерло”, “Каберне совигньон”, “Калугеровско”, “Старо Пазарджишко”, “Памид”, и др. От белите вина се произвеждат “Мискет”, “Рикат”, “Алиготе” и др. Високо алкохолни напитки – ракии, водка, джин, мастика, мента и бренди.

Вината са известни на пазарите в Швейцария, Австрия, Финландия, Канада, Япония, Англия и др.

В момента структурата на бранша е изградена изцяло на доброволен принцип, чрез обединяване на винопроизводителите в сдружения и асоциации. Във всички региони на страната действат местни сдружения, които основно се занимават с обсъждане на ценовата политика при изкупуване на гроздето. Част от тези сдружения са много добре организирани и имат значителен опит.

Възрастта и урегулираният производствен процес предопределят и тромавата организационна структура, която затормозява вземането на бързи и оптимални за системата решения.

Организационната структура на "Винтехпром - Пазарджик" АД е функционална. При прилагането на тази структура се извеждат две основни функции - пласмент и производство, които се извършват от две обособени структурни звена, които действат на всички равнища в предприятието. Останалите функции - финанси, персонал и други се осъществяват от централното звено на "Винтехпром - Пазарджик" АД.

Функционалната структура способства за активното включване на висшето ръководство в управлението на дейността. Тя създава подходящи условия за контрол върху маркетинговата дейност, ефективността на производството и качеството на продукцията, което допринася за повишаване конкурентноспособността на предприятието.

Прилагането на функционалната структура във "Винтехпром - Пазарджик" АД е свързано с висока степен на централизация и значителен персонал в централата на предприятието. Централизацията ограничава гъвкавостта на маркетинговите и производствените звена на съществуващите и особено при навлизане на нови пазари.



Структурата на управление е представена в следната схема:


УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ


Изпълнителен директор


Технически директор




Главен счетоводител


Пласмент


и снабдяване

Техническо звено за поддръжка


Производствен ръководител










Администрация:

  • счетоводство

  • ТРЗ

  • Каса и фактуриране




Склад и транспорт

Конструктивно звено



Началник цех




Отделни група работещи в цеха


Системата за възнаграждение и контрол е формализирана. Прилага се повременна система на заплащане.

Квалификационното равнище на работещите в “Млечна Промишленост - Пазарджик” АД е представена в три образователни степени: висше, средно и основно. Професионалната подготовка на мениджърите и работниците е недостатъчна, голям е относителния дял на мениджъри от средно равнище със средно неспециално образование - 20%, а относителния дял на работниците със средно неспециално е над 51%. Значителен е делът на работниците с основно образование - 15%.
Професионална подготовка на мениджърите и работниците във "Винтехпром - Пазарджик" АД


М Е Н И Д Ж Ъ Р И

Висше образование

Средно образование

Основно

Специално



Близко до специал.

Друго

Специално


Близко до специал.

Друго





11%

28%

26%

6%

9%

20%

-



Р А Б О Т Н И Ц И

Висше Образование

Средно образование

Основно

Специално



Близко до специал.

Друго

Специално


Близко до специал.

Друго





7%

5%

8%

8%

6%

51%

15%


2.2. Финансово-икономическо състояние на “Винтехпром - Пазарджик” АД.
Необходимо е да се направи анализ на финансовото състояние на акционерното дружество с цел по-пълното и точно оценяване на състоянието и перспективите за усъвършенстване на организацията на производствената дейност на предприятието.

Предприятието "Винпром” – Пазарджик АД е създадено през 1947 год. с решение на Министерски съвет. През 1997 год. е преобразувано в Акционерно дружество, като е извършена приватизация - 25% държавно участие и 75% от касова приватизация. Основният капитал по съдебно решение на дружеството е 79 хил. лв. Броят на заетите към 01.05.1999 год. е 198 души.

Дружеството се занимава с производство на средно и високоалкохолни напитки. През периода 1997-1999-полугодие развитието на дружеството е било подложено на въздействието на следните по-важни фактори:


  • ръст в производството на вино;

  • увеличаване на относителния дял на изкупеното грозде за преработка;

  • намаляване вътрешното пазарно потребление.

Анализът е базиран на официална информация, предоставена от НСИ и Министерство на промишлеността за следните периоди: 1997 г., 1998 г., 1999-полугодие.

Анализ на активите

След 1992 год. до края на 1997 год. ДМА в дружеството не са актуализирани при над 30-кратно увеличение на цените на стоките за крайното потребление. На тази база след 1992 год. са начислявани амортизации под 2%, което е довело до процес на декапитализация на активите. Поради минималните амортизации дружеството не успя да акумулира свободни пари за възстановяване на оборудването и реализират нови инвестиции. Особено силно липсата на инвестиции се е отразила и на разходите за научни изследвания и разработката на нови продукти и технологии.

След провеждането на касовата приватизацията през 1997 год. и пускането в обръщение на акции, дружеството преминава в частна собственост. Новите акционери са вложили парични средства в обръщение и това е довело до подобряване на материалната база на предприятието.
Структура на актива




1997 год.

1998 год.

1999-полугодие

Дълготрайни активи

73,60%

65,20%

63,24%

Краткотрайни активи

26,40%

34,80%

36,76%

ОБЩО

100,00%

100,00%

100,00%

За анализирания период структурното съотношение дълготрайни/краткотрайни активи бележи значително изменение. Причината за тази тенденция е от една страна липса на достатъчна по обем ревалоризация за дълготрайните активи, а от друга – значителна инфлация и ръст в номинално изражение на основните компоненти на краткотрайните активи.

В структурата на дълготрайните активи основно място заемат дълготрайните материални активи – над 99% от общите дълготрайни активи. “Винтехпром - Пазарджик” АД притежава в символичен размер дълготрайни финансови нематериални активи. Въпреки че произвежда уникален продукт, дружеството не разполага със съответни патенти за технология и производство, които да намерят отражение като нематериален актив.

Дълготрайните материални активи са основна част от дълготрайните активи. В структурата на ДМА основно значение има: сгради, земи, машини и съоръжения. Основният дял на другите ДМА и разходите за тяхното придобиване е незначителен.


Краткотрайни активи

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница