Дипломна работа възможности за развитие на кулинарен туризъм в Родопите



страница1/5
Дата04.01.2018
Размер0.99 Mb.
#41248
ТипДиплом
  1   2   3   4   5
УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ

ПЛОВДИВ

КАТЕДРА: ”ХРАНЕНЕ, ТУРИЗЪМ И ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ”
ДИПЛОМНА РАБОТА

Възможности за развитие на кулинарен

туризъм в Родопите

Дипломант: Ани Димитрова Диврова -----------------

/подпис/



Научен ръководител: доц. Д-р Веселина Терзиева ------------------

/подпис/


Допуска се до защита пред ДИК:
Ръководител катедра:доц. д-р Веселина Терзиева ------------------

/подпис/


СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение…………………………………………………………………………..3

Цели и задачи………………………………………………………………………4

1. Алтернативен туризъм:……………………………………………………….5

1.1. Определение………………………………………………………......5

1.2. Икономически и социални ползи……………………………………6

1.3. Определение за кулинарен туризъм…………………………………7

2. Характеристика на Родопите като туристически регион…………………..8

2.1. Име – Произход…………………………………………………….....8

2.2 Географско положение……………………………………………….8

2.3. Климатични и водни ресурси………………………………………12

2.4. Природни забележителности в Родопите………………………….13

2.5. Курортни местности и туристически обекти……………………...18

3. Туризмът в Родопите………………………………………………………...28

3.1. Видове туризъм в Родопите…………………………………………28

3.2. Предпоставки за развитие на кулинарен туризъм…………………29

4. Характеристика и особености на старата ни национална кухня………….30

4.1. Влияния на други народи върху националната кухня…………….31

4.2. Характерни особености на старинната ни национална кухня……32

5. Развитие на традициите в храненето на населението в Родопите………….34

6. Традиционни храни и напитки в Родопите………………………………….35

6.1. Хляб и тестени изделия……………………………………………..36

6.2. Ястия от зеленчуци………………………………………………….37

6.3. Ястия от мляко и млечни продукти………………………………..39

6.4. Ястия от месо и месни субпродукти и полуфабрикати…………..41

6.5. Десерти в родопската кухня………………………………………..42

6.6. Напитки в родопската кухня……………………………………….43

6.7. Основни хранителни подправки и зеленчуци,използвани в

родопската кухня……………………………………………………45

7. Характеристика на основните процеси в технологията на родопската

кухня……………………………………………………………………………46

8. Обичаи,обреди и традиции,свързани с празниците в Родопите……………49

9. Разработване на примерен маршрут за кулинарен туризъм в Родопите…..62

10. SWOT анализ на възможностите за развитие на кулинарен туризъм в

Родопите………………………………………………………………………65

11. Анкетно проучване на нагласата на туристите за провеждане на турове

за кулинарен туризъм………………………………………………………...67

11. Обобщени изводи и препоръки……………………………………………...72

12. Литература…………………………………………………………………….74

ВЪВЕДЕНИЕ
Съвременният туризъм е изключително динамично развиващ се отрасъл. Той е на трето място във външнотърговските операции в световен мащаб.

Отчитайки темповете на неговото развитие, много специалисти считат, че малко след началото на ХХІ в., туризмът ще оспорва с информационната индустрия първото място по външнотърговски постъпления. Икономическите потоци, предизвиквани от туризма, се превръщат във важен фактор за икономическия растеж, както и за международните икономически отношения на много страни по света.

Успехът на туристическата дейност до голяма степен е свързан със състоянието на околната среда, където тя се провежда. Тази връзка между туризма и природната среда е двустранна.Осъзнаването на екологичните проблеми от туристите води до действия в обществения и частния сектор, които имат за цел да се борят с проблемите, възникнали вследствие на туристическата дейност.

Поради тези причини все по-актуален става алтернативният туризъм, в който се включват: селски туризъм, екологичен туризъм, религиозен туризъм, културно-познавателен, винен и други видове, и не на последно място - кулинарен туризъм.

Още от древността до наши дни ежедневното изхранване на човека е била мощен лост за развитие и прогрес.В продължение на хилядолетия,храната на човека се е състояла от това,с което заобикалящата го природа е дарявала.Така се е оформил и обособил особения племенен и национален начин на хранене.

Според наличните хранителни продукти се е създала и националната кухня на отделните народи,със своите специфични кулинарни и вкусови особености.

Дори у един и същ народ според областта-планинска,приморска или равнинна ,са изработили характерни особености в кулинарното изкуство.

Оформените навици в храненето на отделните племена са се запазили в продължение на хилядолетия,като бавно и постепенно са се изменяли с въвеждането на нови земеделски култури,овощни дървета или различни породи животни.

Свои специфични особености притежава и кухнята на населението в Родопите.

Не случайно най-много дълголетници у нас са сред родопчаните,от които 102-ма столетници,а това се дължи преди всичко на кристално-чистия родопски въздух,на бистрата студена вода,на киселото мляко и вкусния родопски качамак.


ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА


Основната цел на дипломната работа е да се проучат възможностите за развитие на кулинарен туризъм в Родопите.

За реализиране на целта бяха поставени следните основни задачи:




  1. Да се определи потенциала на региона за развитие на кулинарен туризъм

    • географско положение,климатични и водни ресурси

    • курортни местности,туристически обекти и маршрути в Родопите

    • природни богатства на Родопите-растителност и животински свят



  1. Да се направи характеристика на Родопския регион и възможностите му

за съчетаване на различните видове туризъм в него



  1. Да се направи характеристика на старинната българска кухня,да се определи влиянието й за развитието на родопската кухня



  1. Да се направи характеристика на традицонната родопска кухня, на използваните хранителни продукти и кулинарни специалитети.



  1. Да се проучат характерните за региона обичаи, обреди и традиции,

свързани с храненето и туризма в Родопите.



  1. Да се разработи примерен туристически маршрут за кулинарен туризъм



  1. Да се проучат възможностите за развитие на кулинарен туризъм в Родопите и се направи SWOT анализ за нагласата на туристите за провеждане на кулинарни турове.


1. Алтернативен туризъм

1.1. Определение

Общоприета дефиниция за алтернативен туризъм няма.Според Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажиране на човешкия ресурс. Като такива се посочват: селски, екологичен, планински, приключенски (преходи на кон, с колело, гмуркане, спускане в пещери и други), тематичен - свързан с културно-историческото наследство, виното, традиционната кухня, религията, етнографията, традиционните музика и занаяти.

Появата на алтернативен туризъм се предизвиква преди всичко от насищането на туристическото предлагане със стандартизирани, традиционни и не внасящи разнообразие във ваканцията на туристите продукти (море, планина, маршрути, свързани главно с градовете). От друга страна нараства прекомерното екологично, физическо и морално разрушаване на туристическите зони. На трето място: прекаленото динамизиране и автоматизиране на градските условия, които характеризират съвременния начин на живот.

Тези фактори подтикват хората към търсене на спокойствие и отмора сред чиста природна среда и по- усамотени места. В последните години започна да се изгражда и една нова представа за съвременния турист, във връзка с утвърждаването на алтернативният туризъм. Той е благоразумен, критичен потребител, непретенциозен, приспособим, приема типичното и националното, внимателен, деликатен, тактичен, експериментиращ и готов да се учи.

Алтернативният туризъм се развива поради желанието за връщане назад към природата, поради факта, че дава възможност на много хора да се докоснат до природата в нейния първичен вид или пък в селска среда да открият непознати занаяти, интересни атракции, гастрономия, нови форми на култура.

Чрез алтернативния туризъм се търси изход от все по-застрашителната практика на масовия туризъм, който е изцяло икономически ориентиран и в голяма степен пренебрегва екологичните, социални и морални ценности.




1.2. Икономически и социални ползи от алтернативният

туризъм:


  • Създаване на по- добра ресурсна база




  • Подобрение на регионалната инфраструктура




  • Подпомагане развитието на отраслите свързани с туризма




  • Допълнителни приходи за местното население







  • Насърчаване културното разнообразие, запазване на

националното наследство, оценка на бита и традициите на

местното население и уважение към техния личен живот и

достойнство


  • Минимизиране отрицателните последствия от туристическите пътувания върху околната среда

Кулинарният туризъм е фокусиран върху търсенето и удоволствието от приготвената храна и напитки.Те са също с толкова силна притегателност за туристите, както музеите, спортовете и пазаруването.


Кулинарният туризъм е гореща ниша, която се появява в туристическата индустрия през последните години, като поощрява икономическото и обществено развитие в съответния регион.

Kулинарията като съществен елемент при обслужването на клиента никога досега не е била изведена като водещ мотив, стимулиращ туриста да пътува по света. Все повече са хората желаещи да получат при атрактивни условия храна и напитки.

Кулинарното изкуство би трябвало да е именно мотива, пораждащ вече необходимостта да се нареди кулинарният туризъм наред с другите видове туризъм като приоритетен вид туризъм заедно с ваканционния, културно-историческия, екологичния, здравния и балнеоложки.

Особено важна е ролята на  кулинарния туризъм, който би могъл да запълни празнините във времето между зимния и летния туристически сезони.Родната мешана скара привлича туристи. Традиционните български блюда могат да доведат толкова чужди гости, колкото и ски курортите ни. Шкембе чорба, баница, шопска салата, хайдушки чевермета, люта ракия и отбрани вина  примамват туристите на почивка у нас. И ние трябва да се възползваме от тенденцията.

Хранененето в български ресторанти и опитването на местни деликатеси се цени високо от чуждестранните туристи, които все повече се хранят в ресторанти по време на ваканцията си.

1.3. Определение за кулинарен туризъм


  • Нещо, което всеки турист практикува

  • Атракция

  • Част от културния туризъм е ориентиран към задоволяване на потребителите ,а другата част към задоволяване на производителите

  • Фокусиран е повече върху приготвянето на храната, отколкото върху вложените продукти

  • Уникално, паметно гастрономическо преживяване, което не е задължително да е свързано с 4**** или 5*****категоризация

  • Непретенциозен и изключителен

  • Инструмент за икономическо и обществено развитие

Кулинарната индустрия на туризма изследва това,как хранатa и напитките привличат посетителите. Кулинарният туризъм може да се практикува както в градовете, така и в селата. Технически кулинарният туризъм е част от културния туризъм, защото кухнята е отражение на местната култура и обичаи.

2. Характеристика на Родопите като туристически регион


2.1. Име - Произход

Все още не са изяснени произходът и смисълът на името на планината.Още в древността Омир я нарича,като планинска система под наименованието “Снежните планини на траките”.

В действителност Родопите са огромен планински лабиринт от ридове,хребети и долове.Колкото по-навътре влизаме в тях,толкова по-необятни,по-пленителни и по-величествени стават те.Пред погледа ни се възправят все по-нови масиви,нови планински вериги,нови заоблени върхове и котловини.Великият български писател Иван Вазов винаги пише - Родопи, никога - Родопа.

Но какво е значението на това име? Някои изследователи приемат,че то произхожда от гръцката дума “родон” – роза. Други свързват името Родопи с името на древната езическа богиня Родопа,а други твърдят,че то е съставено от славянските думи “руда” и “ропа” т.е. руда и яма, което определя планината като източник за добив на руди.



2.2. Географско положение на Родопите
Родопите са най-обширната планинска верига в България и заема близо 1/7 от територията на страната.Дължината й е 220-240 кв.км.,а ширината достига до 100 км.Общата площ на планината е приблизително 18 000 кв.км.,около 13 000 км. от които са на българска територия.

Родопите са най-голямата част на Македоно-тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина,дължина,ширина и посока ридове,дълбоки речни долини,тесни ждрела и вътрешно планински котловини.Морфографически планината се дели на Западни и Източни Родопи.



Западните Родопи са по-високи,с типично планински релеф,докато Източните Родопи са хълмисти и сравнително по-ниски.Двете части на Родопите се отличават по своите климатични и ландшафтни особености. Границата между тях се очертава от реките Каялийка и Боровица.Десните притоци на Марица се врязват дълбоко в планината, което обуславя асиметричния й облик – дълги дялове и ридове на север с къси и незначителни размери – на юг.

Западните Родопи обхващат територия от около 8000 кв.км. и в голяма степен са залесени – над 70% от растителната покривка е предимно от иглолистни гори.

Останалите 30% са заети от високопланински ливади и пасища.Средната им надморска височина е 1 098 м. ,а най-високите точки са над 1800- 2000 м.

Тук са най-високите върхове /с височина надвишаваща 2000 м./, включително и първенецът - Голям Перелик (2191 м).

За разлика от Западните Родопи ,релефът в Източните Родопи е предимно нископланински и хълмист.Средната надморска височина е едва 320 м.,а територията е около 5000 кв.км. Само 1/3 от Източните Родопи е залесена главно с широколистни гори, като половината от тях са горски култури.Останалата част е покрита с обширни пасищни и обрботваеми площи. Най-високите върхове са Орлица (1483 м) и Вейката (1463 м), на границата с Гърция.

Климатичното и ландшафтно многообразие са предпоставка за съществуването на богато биологично разнообразие.На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения,90 от които са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове.Поради това може да се твърди,че Родопите са сред регионите в страната,характеризиращи се с най-голямо биологично разнообразие.



Флора и фауна

Растителност

В Родопите се наблюдават над 2000 виси растителни вида, които съставляват около 52% от флората на България. Това растително разнообразие нарежда планината сред най-важните флористични райони на Балканския полуостров. Смесеното влияние на средиземноморския и континенталния климат и планинският терен създават уникален район,в който се срещат средиземноморски, централно-европейски и алпийски растителни елементи.

За Източните Родопи е характерна средиземноморска и субсредиземно-морска растителност с редки разнообразни местообитания,докато в западните Родопи имат повече централноевропейска флора с изключително ценни горски елементи.

Нивото на ендимизъм се разглежда като един от най-важните показатели за уникалността на региона. 7 растителни вида са ендимични за Родопите, 39 са ендимични за България, а 85 са ендимични за Балканите,включително и видове като: родопската горска майка / Lathrea rhodopea /, родопската ръж /Secale rhodopeum/, родопската песъчарка /Arenaria rhodopla/, родопската самогризка /Scabiosa rhodopensis/ , родопския силивряк /Haberlea rhodopensis/ , родопския крем /lilium rhodopeum/,родопското лале / Tulipa rhodopae/.



55 от тези растителни видове са обявени за редки или за застрашени в Европа.

Сливането на флорестични елементи създава ясно изразена смесица от горски типове,която от своя страна е основна за възникването на голямо разнообразие от местообитания.Климатичните и височинните фактори превръщат това разнообразие от местообитания в уникална и сложна мозайка.Характеристиките на горската покривка се променят по протежение на Родопите,следвайки промяната на височината на планината,която намалява от запад на изток.



На голяма надморска височина,горите са предимно иглолистни: ела, смърч, черен бор,наред с други видове,а също и насаждения с бял бор и от уникалния балкански вид - бяла мура /Pinus peuce/.

В по-ниските части гората става предимно широколистна със субсредиземно-морски характеристики.Горските видове включват: космат дъб /Quercus publescens/, мъждрян /Fraxinus omus/, червена хвойна /Luniperus oxycedrus/ и два вида бук /Fagus sylvatica и Fagus orientalis/. Източният бук / Fagus orientalis / е уникален вид за Източните Родопи и Странджа.

Птици

В Родопите са регистрирани общо 291 вида птици - 70% от птичата фауна в България. 115 от тях гнездят в Родопите, а 97 са целогодишни обитатели. 32 вида прекарват зимата тук, а 47 ползват Родопите като спирка при миграцията си от север на юг. 115 от регистрираните в Родопи птици са включени в Анекс 2 на Бернската конвенция. 90 са признати за важни за опазване в Европа, а 4 са застрашени в глобален план : царски орел /Aguila heliaca /, белошипа ветрушка /Falco nauman/, ливаден дърдавец /Crex crex/, малък корморан/малка дяволица /Phalacrocorax pygmeus/.



Фауната на Родопите поразява с високата си концентрация на грабливи птици, 36 от 38-те вида срещащи се в България,могат да бъдат открити в източната част на планината.Източните Родопи са едно от двете естествени убежища на грабливи птици в Европа.тук се наблюдава най-голямото струпване на дневни грабливи птици на континента.Срещат се:египетски лешояд /Neophron percnoptenus/, белоглав лешояд /Gyps fulvus/ и сокол скитник /Falco peregninus/,които имат статут на “застрашени” или “редки” и са включени в Червената книга.

Бозайници

В Родопите се срещат общо 27 от 36-те вида прилепи в Европа,включително 12 от 18-те вида,посочени в червената книга на IUCN /Международен съюз за опазване на природата /. И двата вида описани в Червената книга на България - трицветният нощник /Myotis emarginatus/ и дългопръстният нощник / Myotis capacini / са установени в Родопите. Всички установени 27 вида прилепи са защитени на национално ниво от Закона за биологично разнообразие, а на международно равнище са включени в Приложенията на Бернската е Бонската конвенция за опазване на прилепите в България.

Освен прилепите в Родопите се срещат и 40 вида дребни и едри бозайници, 8 от които са включени в Червената книга на България.Сред видовете са:европейският вълк /Canis lupus/, кафявата мечка /ursus arctos/,обикновената видра /lutra lutra/, европейският пъстър пор /Vomela peregusta/.

В долините Родопите се отличават с древен културен ландшафт,те са и дом на уникални породи домашни животни като:родопско късорого говедо, среднородопска овца и каракачанската овчарка,които са адаптирани към условията в региона,но са застрашени от изчезване.



Земноводни

В Родопите живеят 13 вида земноводни и 16 установени в страната.Два от тях – жабата дървеница /Hyla arborea/ и големият гребенест тритон /Tritunus cristatus/ са световно защитени видове.

От 30-те влечуги в червения списък на IUNC за 2000 г. са включени: шипобедрената костенурка / Testudo graeca/, шипоопашатата костенурка /Testudo Hermann/ и обикновената блатна костенурка /Emys orbicularis/.

2.3. Климатични и водни ресурси
Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до голяма степен и климата.Характеризира като преходен, тъй като се влияе от северните по-студени въздушни маси и топлия полъх на Средиземноморието.

Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-устойчива и се движи около 12º-13º C.

В Западните Родопи под влиянието на по-голямата надморска височина средногодишната температура варира от 5º до 9º C.

По-важни елементи на климата като условие за развитие на туризма и отдиха са облачност,температура,атмосферно налягане,валежи и вятър.

Общото,целогодишно неравномерно разпределение на валежите в Родопите,

особено в Източните,се отразява неблагоприятно върху развитието на различните земеделски култури.

Пролетта,лятото и есента могат да окажат съществено влияние върху развитието и доброто отглеждане на земеделието,тъй като лятото в източната част е горещо,сухо и доста продължително,може да доведе до засушаване в страната.Това се отразява пагубно върху виреенето,узряването на памука,тютюна,анасона,картофите.

Дори и през пролетта,която настъпва по различно време и в двете части,

характеризираща се с твърде облачно и прохладно време е доста неблагоприятна за развитието на културни насаждения.Наред с чудните си природни красоти,с обширните си сенчести и прохладни гори,Родопите са привлекателни за отдих и туризъм.

Есента,като преходен сезон също благоприятства за прибирането на топлолюбивите култури,тъй като ранната есен е топла и суха и за източната част е сравнително къса.


Родопите са най-големият акумулатор на водни ресурси у нас.
Водите и термоминералните извори имат голямо значение за рекреацията, туризма,повишават в значителна степен притегателната сила на природно-териториалните комплекси,за по-добри условия,при които да се практикуват различните видове туризъм-плуване,гребане,риболов.Водните ресурси в Родопите са значителни и тяхното значение за развитието на туризма е голямо.

Родопският масив попада изцяло в Беломорския водосборен басейн и се отводнява от реките Марица,Арда и Места.В Родопите има и десетки красиви извори със значителен дебит.

Многобройните топли минерални извори бликат около и вътре в самия масив на Родопите.Те са огромно природно богатство с изключително важно курортно-историческо значение.Химическият им състав се нарежда сред най-лековитите в нашата страна.

Езера почти липсват,единствено Смолянските езера са от особено значение,описвайки живописния гр.Смолян.

Географското разположение,преходно-континенталния климат,почвите,

планинския характер са дали отражение върху културите,посевите,храненето и съхранението на продуктите.



2.4. Природни забележителности в Родопите.

Родопите привличат много български и чужди туристи със своите интересни места и забележителности.Природните забележителности на Родопите са уникални,както в регионален,така и в световен мащаб.Стотици са запазените паметници на материалната и духовна култура,мълчаливи свидетели на създаването и изграждането на Българската средновековна държава.


Над Смолян,посока Пампорово,амфитеатрално са разположени “Седемте смолянски езера”. Край село Триград се намира “Триградското ждрело и пещерата “Дяволското гърло”.
В Средните Родопи,чийто геоложки строеж има пъстър вид,има много окарстени и напукани места,където подпочвените води са образували много пещери- “Дяволското гърло”,”Ягодинската пещера”,”Ухловица” край село Кошница и още много др.,повечето от които не са изследвани.
Вертикално и хоризонтално напукване на риолитите по долината на река Черна е причина да се образуват причудливи скални фигури“Юнака”,

Невястата”,”Соколица”,”Орфеева скала”,”Голямата стена” и др.




фиг. 1 Чудните мостове фиг.2 Триградското ждрело


Чудните мостове”

Един от най-впечатляващите природни феномени, край село Забърдо близо до Чепеларе. Те са разположени в източното подножие на връх Голям Персенк, между селата Орехово и Забърдо, които пък са известни с историчес-ките събития по време на османското робство и сниманият в района филм "Време разделно". “Чудните мостове” представляват два мраморни скални моста. Те са останки от разрушена при силно земетресение пещера. В течение на годините разрушените части се били отнесени от водите на р. Дълбок дял и са останали само големите сводове на галериите. По-големият мост е дълъг около 100м. с широчина на свода между 12 и 18 метра, а пропастта под него е 45 м..От върха на този мост се открива типичната родопска панорама – иглолистни дървета в по-високите части и широколистни в далечината.На поляната до малкият мост се намира х."Чудните мостове". Тя разполага със 72 легла, разпределени в няколко постройки. Дървените масички на ресторанта се вписват идеално с пейзажа на около. 



Триградското ждрело

Триградското ждрело е впечатляващо с размерите и формата си. Разположено е по поречието на река Триградска, на 2 км северно от с.Триград.

Същинската част на ждрелото се разпростира на 2-3 км по протежението на реката, като от двете страни се издигат мраморни скали. Височината на скалите на места достига до 250 м.

На източната страна на скалния венец на ждрелото, се намира пещерата "Харамийска", която през енеолита е била обитавана от древните жители по тези места (в началото на пещерата се намират останки от пещерните им жилища). Тя все още не е благоустроена.


Един от феномените на Триградското ждрело е пропастната пещера "Дяволско гърло". По изкуствено изкопан тунел с дължина 150 м се стига до впечатляваща с размерите си зала. От залата, по виеща се стръмна стълба се стига до естествения вход на пещерата. При изкачването може да се види малка част от един от най-високите подземни водопади в Европа (42 м). Температурата в пещерата е 8 °С.

фиг.3 Дяволското гърло фиг.4 Дяволското гърло



Пещера “Дяволското гърло”

Това е една от големите пропастни пещери в Западните Родопи, разположена в началото на Триградското ждрело в близост до село Триград.


За да може да се посещава от туристи, в мраморните скали на пещерата е издълбан 152 метров тунел водещ до Бучащата зала.Тук шума от падащия 42 метров водопад е засилен допълнително от акустиката, която създават стените на залата с размери 110 / 45 м. Средната годишна температура на пещерата е 3ºC , като през лятото става най-топло - 8ºC .
В пещерата тече река, която образува 18 водопада,след което се губи в пещерните недра. В проучените участъци на пещерата се организират разходки с лодки и въжени спускания.
Попаднал веднъж в грохота на Бучащата зала, човек бива пленен от величието на това подземно царство. Чувството на удивление, преплетено с инстинктивен страх кара повечето посетители да поемат бързо по стръмната почти 90º стълба – нагоре към далечния изход, където дневната светлина бързо се стапя в мрака и сенките на надвесените скали.
Според местните хора, легендите разказват, че за да умилостивят злите сили траките са пренасяли в жертва млади девойки като са ги хвърляли в Дяволското гърло, откъдето " каквото влезе – не излиза".
Тълкуватели на гръцката митология твърдят, че именно тук Орфей се спуска при Бога на подземното царство – Хадес, за да спаси Евредика.
Пещерата Дяволското гърло е обявена за защитена природна забележителност. От пролетта на 2005-а година до тук води нов асфалтиран път. В село Триград има места за настаняване – къщи, хижа "Триградски скали", както и механи предлагащи прясна пъстърва и родопска кухня.

фиг.5 Ягодинската пещера фиг.6 Ягодинската пещера



Ягодинската пещера”

Най-дългата пещера / почти 10 км./ в Родопите привлича все повече и повече туристи решили да се докоснат до невероятното изкуство на Природата, сътворило безброй причудливи форми в хода на времето.


Ягодинската пещера е разположена в Зап. Родопи, недалече от с.Ягодина.

Пещерата е облагородена и без стръмни участъци, като продължителността на туристическия преход е около 40 мин. Дори в горещите летни дни температурата в пещерата е около 3- 7 °С.


С помощта на екскурзовод ,посетителят ще се срещне с красиви мраморни, доломитни и варовикови образувания; сталактити, сталагмити, сталактони, "леопардова кожа", драперии, пещерни бисери и дендрити.

Въображението му се слива с фигурите на братята Кирил и Методий и многобройните букви, Пижо и Пенда, пещерната акула, залите за Новогодиш-ни празници и сватбени тържества и много др.


По някое време водачът в пещерата, ще загаси осветлението за кратко, за да се усети как сърцето ви тупти в гърлото.
Входът на пещерата е прокопан изкуствено в края на 70-те години, а естественият и вход днес е изход. Ягодинската пещера се състои от 5 етажа, които неуморната Буйновска река е подкопала и образувала в течение на хиляди години.
В пещерата са открити следи от човешки живот – кости, обгоряло жито, метални и каменни предмети, датиращи от 4000 г. пр.Хр. Днес пещерата се обитава от 8 защитени вида прилепи.

фиг.7 пещера “Ухловица” фиг.8 пещера “Ухловица”




Пещера “Ухловица”

“Ухловица” е името на още един от педземните дворци в Родопите. Тя е една от най – старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Природата в продължение на векове е създала една истинска феерия от коралити и хеликтити. 


Най-хубавата част е оставена за накрая - пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера,които рано на пролет се пълнят с вода.Към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад, наречен Белия водопад.
Пещерата “Ухловица” се намира на 1040 метра над морска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10 – 11 градуса. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да се приеме, за да се докоснем до загадъчната красота на пещерата. 

фиг.9 скална фигура “Слонът” фиг.10 скална фигура “Слонът”




Скална фигура “Слонът”

Тази атрактивна природна забележителност се намира непосредствено след разклона на пътя Девин-Смолян, преди началото на с.Настан.


Природните сили са изваяли причудлива скална форма, наподобяваща фигура на слон. Появата и най-вероятно е свързана с разрушаване на древна пещера от реката или при земетресение. 
Тъй като, липсва табела, която да ви насочи, къде точно е този природен феномен, оглеждайте се внимателно, от дясната страна на пътя в посока с.Триград. 

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница