Дипломна работа за придобиване на образователно квалификационна степен " Магистър" на тема: „ здравно възпитание чрез игри и занимания на открито в четвърта подготвителна група" дипломант


ЗАКЛЮЧЕНИЕ………………………………………………………...……59 СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА



страница2/12
Дата03.07.2024
Размер157.17 Kb.
#121529
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ДИПЛОМНА РАБОТА ПО ПНУП - ЖАКЛИН ПЕНЕВА - БУРГАС - 2024Г. - ЗАВЪРШЕНА
ЗАКЛЮЧЕНИЕ………………………………………………………...……59
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА…………………..……68
ПРИЛОЖЕНИЯ………………………………………….…………………..69

УВОД
В научната област педагогика се формират направления, които се отнасят до разглеждането на теоретични и методични постановки, свързани с изследването на закономерностите на физическото развитие и функционалното усъвършенстване на човека.
Още с развитието на системите за физическо възпитание, класикът на педагогическата мисъл Ж. Ж. Русо излага становището си за него и посочва общо развиващото му значение. Той подчертава, че възпитанието от 2 до 7 години трябва да бъде поставено върху развитието на сетивните органи, които са предпоставка за умственото развитие. Като необходимо условие за решаване на това развитие посочва физическото възпитание през този период.
Известна е мисълта му: „ За да направите детето умно, направете го силно и здраво. Нека то работи, да действа, да бяга, да вика, нека то се намира в постоянно движение.” Трябва да отбележим, че формирането на физическа култура е непосредствено свързана с физическите характеристики на всяка личност. Като част от общата култура нейната специфика се определя на основата на рационални, емоционални и поведенчески елементи, насочени към прогресивното физическо развитие и адаптивност на ученика към промените на обкръжаващия го свят.
В процеса на физическото възпитание се формират знания, умения и навици за влиянието на спортните упражнения върху организма на човека – в гимнастиката, леката атлетика, футбола, волейбола, плуването и т.н.
Чрез интереса към тях и упражняването им се развиват физически качества, които подлежат на постоянно проучване.
Ето защо в студията на доц. к. п. н. М. Божилов се подчертава, че : „Само при основно познаване на морфологичните и функционалните особености в дадена възраст е възможно да се изработят и прилагат адекватни методи и адекватно възпитателно натоварване на функциите, които да имат максимално формиращ ефект.”
Съобразявайки се с индивидуалните особености на началната ученическа възраст, развитието на физическото възпитание и спорта поставя основата на правилно организирано взаимодействие със средата, за да се осигури психическо и физическо здраве на учениците.
Физическата култура има важно значение за разширяване границите на адаптация на личността към постоянно изменящите се условия на живот и за продължително съхраняване на творческите й възможности.
Тя се превръща в съществен фактор за хармонично развитие на човека. Играта е доминираща, водеща дейност на детето през периода на предучилищната му възраст. Създадени са голям брой теории за обясняване на играта и по-специално на детската игра.
Играта е една от основните форми, чрез които детето реализира своето присъствие в битието. Детето и играта трудно могат да се мислят като нещо разделно, защото една от най-дълбоките представи за детето се свързва именно с играта.
В исторически план системата на физическото възпитание е една от най-старите и динамични форми за преднамерено влияние върху физическия облик на личността. Потребността от движения и игри е биологично и социално обусловена. Тя се свързва с подготовката и изявата на детето в обществото, със социализацията му.
Съвременната наука категорично доказва, че едно от най-могъщите средства за предпазване от заболяване, за увеличаване съпротивителните сили на детския организъм и за повишаване на физическата и психическата работоспособност е активната двигателна дейност.
Въпросът за оптимизиране на двигателната дейност на децата е пряко обвързан с правилното организиране и използване на отделните форми на физическо възпитание както и с използването на най-подходящите средства и методи за физическо натоварване върху растящия детски организъм.
Благодарение на системното и целенасочено прилагане на физически упражнения и игри се постига овладяване на разнообразни двигателни умения и навици, основа за развиване на физически качества.
Физическото възпитание заема основно място в образователната и възпитателната работа в началното училище.
През този възрастов период от живота протичат интензивни процеси на растеж и развитие, които са от изключително значение за по-нататъшното оформяне на човека. Водещата роля на физическото възпитание се обуславя от възможностите му за стимулиране на цялостното развитие на детето.
Имайки предвид неповторимата индивидуалност на всяко дете и своеобразието на детството му, учителят с професионалната си компетентност и особености го подпомага при овладяването на знания, навици и умения за развиване на физически и личностни качества, за формиране на физическа и обща култура. Чрез системни занимания се цели постигане на физическо съвършенство и хармонично развитие на децата.
Развитието на физическата дееспособност на децата от ПУВ е от особено важно значение. Чрез него у децата се формира начална ценностна ориентация към физическото възпитание и спорт, възпитава се потребност от системни занимания с физически упражнения и се формира умение за оценка и самооценка на собствените действия и действията на другите.
Спортните танци са важни толкова, колкото и уроците по математика.
Кен Робинсън категорично твърди, че заниманията с танци и музика подпомагат възстановяването на емоционалното равновесие при децата, връщат им усмивките и радостта, карат ги да се чувстват спокойни и намаляват напрежението и стреса, които децата понякога изпитват, докато са на училище.
Според специалистът, танците са физическият израз на човешките взаимоотношения, на чувствата, които децата, а и възрастните превъплъщават чрез движение и ритъм. Танцът не е изобретение или нарочно създадено занимание, той е заложен дълбоко в човешката същност на всяка човешка общност и е част от културните традиции на човечеството. Ритмичните движения, свързани с музиката са родени от първични импулси и първоначално са имали социална роля, а по-късно от свещен, характерът им придобива развлекателен характер.
Чрез танца хората не само се разтоварват, той е неделима част от ежедневието на хората, в което съществена част заема и образованието.
Повишената двигателна активност по време на играта засилва жизнените функции на детския организъм, обменните реакции; спомагат за повишаване равнището на физическата дееспособност.
Тези упражнения и игри се различават от заниманията по физическо възпитание и подвижните игри по включения нов познавателен материал и начина на организация. Най-характерното при тях е сравнително по-свободната организация, относително съобразяване с желанията на децата при избора на вида упражнения и игри, по-голяма самостоятелност при изпълнението.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница