Дипломна работа за придобиване на образователно квалификационна степен " Магистър" на тема: „ здравно възпитание чрез игри и занимания на открито в четвърта подготвителна група" дипломант



страница3/12
Дата03.07.2024
Размер157.17 Kb.
#121529
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ДИПЛОМНА РАБОТА ПО ПНУП - ЖАКЛИН ПЕНЕВА - БУРГАС - 2024Г. - ЗАВЪРШЕНА
Актуалността на проблема за развитието на физическата дееспособност на децата от ПУВ ми дава основание да насоча вниманието си към изследване на успеваемостта на деца от ПУВ, занимаващи се с игри и със спортни танци.
С оглед актуалността на темата в дипломната работа са използвани материали (научна и педагогическа литература) от последните няколко години.
Библиографията включва общо 15 литературни източника.
ГЛАВА ПЪРВА
ТЕОРЕТИЧНА ОБОСНОВКА НА ПРОБЛЕМА
1.1.Възникване и развитие на физическата култура като функционираща система в обществото
Отделните системи за физическо възпитание имат свои характерни черти, които се обуславят от социално - икономическите условия, развитието на културата, науката и педагогическата мисъл. Те се различават по формите на организация, структура , използвани средства, методите и уредите, начините на подреждане на упражненията и т.н. Това са системите, възникнали още в древността,за да укрепят своето икономическо и политическо господство, класата на древноизточните деспоти широко използвала физическата култура. Господстващата робовладелска аристокрация използвала физическата култура най-вече за своята военна подготовка.
Физическа култура на народите от Древния Изток
За нея се говори още в първите исторически паметници на културата, които са стигнали до наше време- архитектурни, исторически, етнографски и др. Те са същевременно и първите исторически източници на физическа култура.В страните от Древния Изток е било познато плуването. За това говорят стигналите до наше време фигурки на плувци - изображения на асирийски войници, които преминават водни препятствия. Широко разпространени били ловът, риболовът, а също така и детските народни игри, някои от които са достигнали до наше време. В страните от Древния Изток са били изпълнявани религиозни танци и игри при съответен музикален съпровод. Широко разпространена била и борбата.
В Асирова Вавилония са били разпространени конната езда, стрелбата с лък и други.В някои страни в рамките на съществуващото организирано военно обучение за младежта се е провеждала и специална физическа подготовка. Така в Древна Персия е имало специални учебни заведения за военно - физическа подготовка.
Древна Гърция е типичен пример за приспособяване на народната физическа култура към потребностите на възникналата робовладелска военна аристокрация.
Най-развития град - държава в Древна Гърция през V в. пр.н.е. бил Атина. Атина първа направила сериозен опит да има система за възпитание, при която се съчетавало умственото с физическото, нравственото и естетическото възпитание.
Физическото възпитание в Атина в основни линии било насочено към военно - физическа подготовка (ловкост и физическа сила).За провеждането на физическото възпитание в Древна Гърция била създадена специална материално- техническа база от най-разнообразни зали, стадиони, игрища, помещения, уреди, съоръжения. Основните заведения, в които се е провеждало физическото възпитание в Древна Гърция,били гимназиите.
Неразделна част от тях бил стадионът с писта за бягане и места за скачане и хвърляния.Там била създадена цялостна система от начини, форми и средства за физическо възпитание и спортно усъвършенстване. Възникнала система за общо физическо развитие и физическа дееспособност на свободните гърци.
Английската система за физическо възпитание предвижда чрез редовно изпълнение на физическите упражнения и игри сред природата на чист въздух, при спазване на хигиенни изисквания да се съдейства за правилно физическо функционално развитие, закаляване и укрепване здравето на хората.
Тази система на физическо възпитание дава предимство на игрите и спорта. Наред с традиционните видове спорт, като футбол, лека атлетика, плуване, гребане и други, се появяват и аристократичните спортове: конен спорт, голф, крикет.
Постепенно състезания започват да се провеждат със състезателни правила. Създават се спортни клубове. Английската система за физическо възпитание оказва влияние върху физическото възпитание в много страни на Европа и Америка.Като недостатък на английската система може да се посочи подценяването на гимнастическите упражнения, които спомагат за правилното физическо развитие на подрастващите.
Френската система за физическо възпитание разглежда физическото възпитание като съществена страна на общото възпитание на личността. Физическото възпитание трябва да съдейства на естетическото възпитание и здравето на хората.
Основите на френската система за физическо възпитание се формират в резултат на възгледите и препоръките на редица философи, педагози, лекари. Те препоръчват да се използват най-вече естествените, общодостъпните за всички, и приложните упражнения.
Ефектът от тях се повишава, ако физкултурната дейност се изпълнява на открито,сред природата на чист въздух и използване на слънчевите лъчи и водата.Френската система се отличава и с това , че се изисква медицински контрол върху системно занимаващите се с физически упражнения и игри.
Шведската система за физическо възпитание се характеризира преди всичко със здравно- хигиенна насоченост и с “рационална” гимнастика.
В нея физическите упражнения са подредени съобразно потребността за конкретно развитие на отделните органи и системи на човешкия организъм. Шведската система оказа силно влияние върху съдържанието на физическото възпитание в много страни, включително и у нас.
Чешката гимнастическа система възниква под влияние на германското гимнастическо движение.
Характерна нейна черта са гимнастическите празници - събори, на които са се изпълнявали масови гимнастически упражнения с музикален съпровод. По този начин се стимулира масовото включване на народа в системни занимания с физически упражнения.
В Руската система за физическо възпитание се отделя голямо внимание на здравно- хигиенното възпитание и закаляването на човешкия организъм.
За това са повлияли къпането със студена вода, обтриването, въздушните бани, съчетани с физически упражнения, те са характерна черта на руската самобитна национална система за физическо възпитание.
1.2. Системно - структурен анализ на физическата култура, като функционираща система в съвременното общество
На съвременния етап от научното познание, необходимостта от научно управление във всички области на живота доведе до проникването на кибернетичните закономерности в сферата на културата, в това число и на физическата култура като система, е необходимо да се приложат ефективни методологически подходи, какъвто е “системно-структурния” подход. Но преди да се спрем на него, първо трябва да изясним понятията “система” и “структура”.
За “Система” се намират много определения. Някои от тях са: “порядък”, “ред”, “устойчива структура”, “съчетание на части за обща цел и дейност” и други. Характеризира се със своята цялостност, със своя завършен вид. Тя има определени връзки, изменящи се по форма, като се включват ту едни, ту други елементи и т.н.
“Структурата”- това е съставът и строежът на системата, както и връзките и взаимоотношенията в които влизат компонентите ѝ.
Тя е по-малко понятие от системата. Не съществува структура извън нея. Системно - структурния подход представлява методическо направление, основаващо се на принципа на научния мироглед, който разглежда обекта на изследването като система. Физическата култура може да се разгледа като система основно с помощта на системно - структурния подход в неговия социално- генетичен и структурно-функционален аспект.
Първият позволява да се разкрият историческите основи на физическата култура като част от общата култура и механизмите за формирането ѝ като компонент на културата.[9]
Структурно-функционалният подход дава възможност общата култура да се разглежда като система от съставляващи я, и от своя страна, взаимодействащи подсистеми, една от които е и физическата култура.
С известни условности и редица теоретични проучвания много автори разглеждат физическата култура на редица големи раздели, които по своите особености съответстват на различни нейни направления и сфери, използвани в обществото.
Всеки раздел включва видове разновидности на физическата култура от определен тип. Това са базовата физическа култура, спортът, професионално - приложната, оздравително- рехабилитационната и “фоновата” физическа култура.
Тези форми на физическата култура са взаимно свързани и отчасти съвпадат. Базовата физическа култура е тази част от физическата култура, която е включена в системата на физическото възпитание, образование, физическа подготвеност.
Основна форма или вид на базовата физическа култура е училищната физическа култура. Нейната цел е да се положат основите на физическото възпитание, да се формират двигателни умения и навици, да се оптимизира здравословното състояние, да се развиват физическите и психическите качества.
В състава на базовата физическа култура в определена степен влиза и спортът. Той осигурява постижения на масово ниво. В сравнение с други компоненти на физическата култура спорта представлява най-голяма възможност за постъпателно развитие на физическите качества на човека.
Спортът като компонент на физическата култура бива: базов спорт и спорт за високи резултати /елитен спорт/.
Професионално- приложната физическа култура е насочена към създаване на предпоставки за успешно усвояване на различни професии.
Тя се подразделя на производствена и военно- приложна. Професионално-приложната физическа култура е тясно свързана с базовата физическа култура. [9]
Оздравително- рехабилитационната физическа култура се дели на лечебна физкултура и физическа култура с оздравителна цел.
Съвременната лечебна физкултура включва широк комплекс от средства и методи /лечебна гимнастика, бягане, дозирано ходене и други/, специализирани в зависимост от характера на заболяването, травмите и другите нарушения на функциите и формите на организма. “Фонови” видове физически култури.
Под тези условни наименования са обединени хигиенната физическа култура, включена в рамките на режима на деня /утринна ведрина, физкултурна дейност в периоди на отдих и др./ и рекреативна физическа култура, представена под формата на активен отдих и развлечения през свободното време.
“Фоновата” физическа култура трябва да се разглежда като неотделим компонент от образа на живота.
Нейната действеност в много случаи зависи от съчетанието й с другите компоненти на физическа култура, преди всичко с базовата физическа култура.


1.3. Социално – психологически аспекти на физическото възпитание в образователната система на Република България
Реформата на образователната система в нашата страна представлява сложен комплекс от действия, насочени към осъществяване на цялостна концепция за развитието на образователното ни дело. Образователната система на Република България обхваща повече от 1,5 милиона ученици, над 180 хиляди учители /6000 от които по физическо възпитание/, около 10 хиляди училища с немалка разнородна материално- техническа база. Според Крум Рачев, не е тайна, че образованието ни като социална практика изживява криза.
Доскоро то носеше белега на нашето общество, каквото то беше до разглеждането на тоталитарната ни държавна уредба. Същият счита, че редица слабости, предимно от субективен характер, могат да се посочат в работата на учителя /в това число и учителя по физическо възпитание/, а именно: репродуктивно преподаване, в съвместната дейност не се отчиташе личността на учителя и ученика; рутинност, през целият си трудов стаж учителя гледа само от “прозорчето” на знанията, които е получил от университета.
През всичките тези години нашето образование, в това число и физическо възпитание, постигна немалко положителни резултати и международен престиж.
През първите години на прехода разграждането и трансформирането на нашата цялостна система за физическа култура и спорт доведе до сериозни сътресения и неудачи в областта на физическото възпитание и спорта на учащата се младеж.
Понижиха се изискванията към урока като основна форма за специализирана дейност, в който наред с образователно - двигателните задачи учениците се приучват към ред, дисциплина, отговорност и още редица други нравствено- етични норми и морално- волеви качества.
Понижиха се изискванията към предварителната подготовка, планирането, организирането и самото провеждане на класно- урочната и извънурочната дейност по физическо възпитание.
Крум Рачев счита, че сега формиращия ефект от традиционно провежданите уроци по физическо възпитание в нашето училище е твърде нисък- едва 15%. Занемари се материалната база. Обедняха училищата откъм съоръжения, топки, уреди и други учебно- технически средства. Твърде малко, само в 8% от училищата физическото възпитание в началното училище се води от специалист.
Така у най-малките ученици, вместо да се формира любов към физическото възпитание, те разбират, че този предмет е второстепенен и физическите упражнения и спортът са не така нужни в живота им.
Броят на наркоманите сред учащите застрашително се увеличава.
Крум Рачев смята, че са пренебрегнати редица културни, нравственоетични и други ценности от духовната сфера на човека, които се формират чрез физкултурната и спортна практика.
Физическата култура и спортът се разглеждат откъснато от другите страни на възпитанието и образованието. Данните за психо- физическото развитие, дееспособността и здравословното състояние на децата в резултат от начина на живот според Крум Рачев са повече от тревожни. 30% от учениците са с наднормено тегло, резултат на нарушена мастна обмяна, широк е обхвата на гръбначните изкривявания и други патологични явления, налице са признаци на сърдечно- съдови заболявания.
Нашата страна е на едно от първите места по броя на сърдечните инфаркти и мозъчни инсулти, над 30 хиляди от децата са с аномалии в умственото развитие.
Българските ученици изостават с около 10% от своите връстници в цивилизованите европейски страни по отношение на физическата дееспособност.
Един от основните фактори за преодоляване на тези негативни явления, плод на техническата революция и повишаване жизнения стандарт на хората е физическата революция. Системните занимания с физически упражнения и спорт играят ролята на своеобразен “феномен”.
За създаване на нормални условия за оптимално задоволяване на “двигателния глад” на децата е необходима материално- техническа база, отношение и преди всичко финансово осигуряване.
Средствата трябва да се намерят позовава авторът, защото нашето хуманно и демократично общество не може да си позволи икономии за сметка на здравето, психо- физическото развитие и личностното формиране на подрастващото поколение.
В зависимост от целевата функция на физическите упражнения системата за физическо възпитание и спорт обхваща две основни, взаимно обвързани подсистеми, със своя специфична характеристика, цел и задачи:

  • Физическо възпитание и спорт за всички, което включва самодейно физическо възпитание, физическо възпитание и спорт в училищата и във въоръжените сили, физическо възпитание и спорт за хора с физически и умствени недъзи;

  • Спортно майсторство, което включва детско- юношеския спорт, аматьорския спорт и професионалния спорт.

За реализиране глобалните задачи на физическото възпитание с техните подструктури във всеки клас и всеки урок е необходимо да се имат предвид както физическите така и психическите особености на учащите се във възрастов аспект и сензитивните периоди за тяхното приоритетно развитие.
За формиране, възпитанието и развитието на психическите особености, респективно волеви, във възрастов аспект, определено водеща учебно- образователна дисциплина може да бъде физическото възпитание.
Възпитанието и обучението са взаимносвързани и в психологичен аспект, като изключително много си влияят в процеса на формиране на личността на детето.
Тяхното качество и ниво на взаимодействие в различните етапи и нива на развитие оказват съществено въздействие върху ефективността на учебно - възпитателния процес.
Възпитанието е фактор, чрез който се направлява формирането на личността през различните възрастови периоди и особено през детската и юношеската възраст.
Целта на физическото възпитание в детската градина е да съдейства за правилното физическо развитие на учениците и да формира траен интерес и желание за занимание с физически упражнения и спорт. За постигане на целта се решават следните задачи:

  • Стимулиране правилното и хармоничното развитие чрез структурно изграждане и функционално усъвършенстване на организма на децата ;развиване на физическите качества - сила, бързина, издръжливост, ловкост и гъвкавост;

  • Изграждане правилното телодържание и навици за неговото опазване и самоконтролиране;

  • Формиране на определен двигателен опит и умения, с които да се обогати двигателната култура на учениците;

  • Подобряване на здравословното състояние и формиране на здравни и хигиенни навици;

  • Възпитаване за потребностите и траен интерес към системни занимания с физически упражнения;

  • Възпитаване на положителни личностни качества- нравствени, интелектуални, волеви и естетически.

Измерване на физическата дееспособност се осъществява на базата на утвърдена система от Министерството на образованието и науката.
Обучението по физическо възпитание в предучилищна възраст е характерно със своята специфичност и условия, в които се прилагат принципи, средства и методи на въздействие върху учениците.
Програмният материал по физическо възпитание за децата от детската градина - в Четвърта подготвителна група включва: теоретични знания, лекоатлетически упражнения, гимнастически упражнения, упражнения и музикални игри, народни хора, танци, подвижни и спортно подготвителни игри, упражнения и игри на открито при зимни условия, баскетбол, плуване, спорт по избор и измерване на физическата дееспособност.
Теоретичните знания застъпени в учебната програма са достъпни за възрастовия период и се отнасят главно до хигиенните изисквания, до ролята и значението на физическите упражнения и влиянието им върху личността на човека.
Тези знания се дават в първия за годината урок.
Обучението по съответните раздели се реализира в самостоятелни уроци. Всеки урок има конкретни образователни, възпитателни, оздравителни задачи, определена структура и съдържание.
Освен посочените раздели в учебното съдържание са включени строеви, общоразвиващи и изправителни упражнения. По-конкретно могат да се посочат елементите на отделните раздели. От лекоатлетическите упражнения се използват бягане, ходене, скачане, хвърляне и други.
Гимнастическите упражнения имат естествено- приложен характер- лазене и провиране, катерене и прекатерване, скачане и прескачане, равновесни упражнения, висове и опори, носене и противодействие.
В процеса на обучението в гимнастическите упражнения се дават и необходимите знания по терминология, за техниката на упражненията, за въздействието им върху организма, за съчетаването на дишането с движенията и други. В учебната програма по физическо възпитание игрите са застъпени най-много.
Те са едно от основните средства на възпитателния процес по физическо възпитание на децата от предучилищна степен. Чрез игрите се изграждат много полезни навици, усъвършенстват се и качествата- гъвкавост, бързина, сила, ловкост, формират се и качества като дисциплинираност, смелост, находчивост и други.
Игрите са едно от средствата за правилно умствено и физическо развитие. По физическо възпитание децата от в Четвърта подготвителна група изпълняват ритмични движения и игри с музика, народни хора и танци, подвижни, спортно- подготвителни игри и спортни игри. Също така в програмата са включени и упражнения и игри на открито при зимни условия. А именно това са: хвърляне на снежни топки, бой със снежни топки, упражнения с шейни и други.
В зависимост от снежните условия, температурата на въздуха, състоянието на терена учителят предлага разнообразни игри на вниманието на учениците. Съчетаването на природните сили с активна двигателна дейност води до повишаване нивото на физическата дееспособност на учениците. Всяко физическо качество може да се измери с определени тестове и да получи точна количествена оценка.
Основната форма на обучение по физическо възпитание е урокът. Той е форма с развиващ характер.Урокът по физическо възпитание има точно определена структура.
В съвременната теория и практика на физическото възпитание се практикува структурата на урока в три части: подготвителна, основна и заключителна.
Физическото възпитание от ранна възраст изгражда у децата здравно-хигиенни навици, ред и дисциплина, създава духовно спокойствие, емоционална регулация, стимулира умствените възможности, възпитава нравствени, физически и естетически качества, умения и навици. Каляването на волята, амбиция за победа, увереност в собствените сили, умения за концентрация и преодоляване на непредвидени трудности, уважение и отношение към противника, другарство, взаимопомощ, справедливост и конкретност на качествата, които играят решаваща роля в изграждането на детската


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница