Дипломна работа за придобиване на образователно квалификационна степен " Магистър" на тема: „ здравно възпитание чрез игри и занимания на открито в четвърта подготвителна група" дипломант


Методи в предучилищното физическо възпитание



страница5/12
Дата03.07.2024
Размер157.17 Kb.
#121529
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ДИПЛОМНА РАБОТА ПО ПНУП - ЖАКЛИН ПЕНЕВА - БУРГАС - 2024Г. - ЗАВЪРШЕНА
1.5.Методи в предучилищното физическо възпитание
В учебния процес по физическо възпитание за реализиране на двигателна дейност се прилагат различни методи. При обучение в нови движения, както и при затвърдяването им, се използват методите на словото, методи на онагледяване и двигателни методи.
Към първата група методи спадат разказът, описанието, обяснението, указанието, беседата, лекцията, анализът и преценката. С помощта на словото учителят ръководи учебния процес, като съобщава различни по характер знания на учениците, анализира и оценява изпълнението на упражненията, осигурява се добра организация, ред и дисциплина в урока.
В предучилищната практика относителният дял на отделните словесни методи е различен и зависи от възрастта на учениците, от конкретните задачи на урока, а така също и от етапа на обучение.
В началните класове и в предучилищната възраст се използва живо, образно слово с подходящ емоционален оттенък , за да се събуди интерес у децата.
Специфични методи, форми и средства във физическото възпитание могат да се обособят общи методи като: обясняването, показването, демонстрирането, консултирането, стимулирането и т. н .
Като основен метод се посочва упражняването. Физическите упражнения / прости, сложни, аналитични, синтетични, динамични/ са основни структурно – функционални елементи на гимнастиката, игрите, туризма и пр. Те се определят като „ често повторение на каквото и да е действие на човешкото тяло изпълнявано, за да бъде усвоено”.
Към средствата се отнасят дневния режим, личният пример, разнообразните уреди, словото, чрез което се описват и обясняват множеството физически действия, игрите, които формират качества у децата и други. Разнообразните възпитателни форми се използват за физическо укрепване и закаляване на организма.
Те са индивидуални, групови, колективни, училищни, извънучилищни, семейни и други. В училищната практика най- значими са уроците по физическо възпитание, физическите занимания в секции и кръжоци, спортни празници и турнири, туристически походи и други.
Физическото възпитание и спортната дейност на децата в училище имат важно значение за приобщаването им към системата на обществените отношения, изпълняват значими социални функции относно ограничаване на произвола в действията на младия човек, за научаването му съзнателно да подхожда към всяка своя мисъл и за всяка извършена от него работа.
Спорта и физическото възпитание имат хуманистичен характер, тъй като са път за развитие на потенциалните възможности и силните страни на всяко човешко същество, за себедоказване и себеизразяване на ученика, създаване условия за формиране на самоконтрол у децата.
Методите са средства за постигане на определени цели и задачи. Отличават се от останалите учебни предмети с активна двигателна дейност.
Основен признак в тяхната класификация е предназначението и целта на всеки метод.
Методи за възпитаване на нравствени, естетически и трудови навици–в училищната практика приложение намират и словесните методически прийоми, като забележки, команди и разпореждане, чрез които учителят осъществява ръководната си дейност в урока.
Голямо приложение тук намират:
Убеждението – словесен метод, чрез който се формират нравствените убеждения и съзнание. Убеждението е силна вяра в правотата на нещо. Изграждането на убеждения в уроците по физическо възпитание става с решаването на възпитателните задачи.
Поощрение– стимулира нравствените постъпки, съдейства за затвърдяване на положителните черти в характера и поведението на ученика. Може да е под формата на одобрение, поставяне на отлична оценка и други.
Трябва да се използва строго индивидуално, прекаляването му води до обезценяване на метода, а честите поощрения на едни и същи деца настройват отрицателно останалите.Поощрението може да се изразява в:

  • Обобщение – констатира правилността на дадена постъпка. В начална училищна възраст учениците сами настояват за оценка за действията си. Одобрението може да е положителна оценка, одобрителна забележка, усмивка, жест.

  • Похвала – в нея се включва лично отношение на учителя ( „браво” и други)

  • Награда – може да е материална или морална, най – често се прилага при извънкласна спортна дейност.

Личният пример – склонността на децата да подражават на възрастните прави този метод лесно усвоим и приложим. Постъпките на учителя и примерът, който дава не остават незабелязани от учениците.
Упражняване и приучване - учениците системно биват приучвани към определено поведение. Изграждането на нравствените норми на поведение става чрез изпълнение на задачи с нравствен характер; многократно упражняване и съблюдаване на зададените етични норми и правила; проверка на трайността при усвояване на нравствения опит в сложна обстановка. Всичко се случва под прекия контрол на учителя.
Наказанието – използва се когато останалите методи не са дали положителен резултат. Трябва да бъде справедливо и да отговаря на провинението. Целта е ученикът да осъзнае грешките си. Наказанието бива мъмрене, словесно порицание, изключване от игра за определено време и други.
Методи за осъществяване на двигателната дейност или методи за обучение – чрез тях се овладяват знания, формират се двигателни умения и навици в учебния процес по физическо възпитание. Могат да бъдат няколко вида:
словесни– чрез тях се ръководи непосредственото изпълнение, дават се знания, осигуряват се ред и дисциплина. Най – често използваните такива са:
Разказ – последователно и логично изложение на факти и явления в тяхното развитие. Разказът е жив и емоционален , да не отнема излишно време от хода на урока.
Лекцията - като словесен метод почти не се използва в училищното физическо възпитание. Тя намира приложение във висшите учебни заведения, при високо спортно майсторство. Чрез нея се получават теоретични знания по различни въпроси на физическото възпитание, а в специализираните спортни академии и по методика на обучението.
Беседа – форма на общуване между учителя и учениците чрез въпроси и отговори, може да и не/ и преднамерена.
Беседата се провежда под формата на въпроси и отговори.
Когато е в началото на урока, обикновено се търси връзка с преди изучен материал.
В хода на урока чрез нея се цели активизиране на познавателната дейност на учениците, която се предизвиква от учителя чрез подходящи въпроси. По този начин се създават и проблемни ситуации, изясняват се някои закономерности, осъществява се и междупредметна връзка.
Обяснение – кратко, точно, достъпно, разкриващо същността на упражненията.
При обяснението детето получава по-богата информация за изучаваното движение – за неговите параметри, за техниката на изпълнение, за въздействието му, за евентуални грешки. Обяснението създава по-точна представа за движението, което улеснява неговото възпроизвеждане.
Описание – дава основния механизъм на движението, отговаря на въпроса „Как трябва да се изпълни упражнението?” . Описанието на упражненията са най-често използваните методи. При описанието се излага структурата на дадено движение в необходимата последователност на неговите елементи. Правилната терминология е задължителна.
Указание – служи за отстраняване на допуснатите грешки, за правилно изпълнение. Указанието е кратка бележка по изпълнението на дадено упражнение, при което се набляга на характерен момент. Напр. при наклони да се докосва пода, при извивки на трупа да се погледне стоящия отзад ученик и други.
Указания може да се дават и предварително по организацията на работата, за реда на изпълнение, за подреждане на уреди и други.
Разпореждане и команда – произнася се с повелителен тон, кратко. Командата е с точно определено съдържание. Състои се от предварителна и изпълнителна част, отново с повелителен тон.
Анализът на изпълняваните упражнения се прави за по-пълно вникване в техниката и за откриване причините за допускане на грешки. Чрез анализа се търсят пътища за тяхното отстраняване и се стимулира качественото изпълнение. В резултат на анализа се прави и съответната оценка.
Нагледните методи допълват информацията за изучаваните движения, получена чрез словото. С помощта на зрителния анализатор представата за движението става по-пълна и неговото възпроизвеждане по-успешно. Към нагледните методи се отнасят:
Демонстрация – изгражда представа за упражнението и активизира мисловните процеси. Упражненията се демонстрират цялостно или на елементи, в нормален темп или забавено.
Това образно казано е непосредственият показна учителя или подготвен за целта ученик. При този метод изпълнението трябва да е образцово, т.е. технически правилно и да се вижда добре от всички ученици.
Освен в естествен темп, показването може да се изпълни и в забавен темп, с подчертаване на характерни моменти. В зависимост от структурата на упражнението, то може да бъде показано в профил или анфас. В отделни случаи се допуска показ и с гръб към класа.
Статична демонстрация – показване на елементи от упражнението с помощта на снимки, рисунки, диапозитиви, показване на табла, схеми и диаграми.
Динамична демонстрация – движението се представя в неговото развитие чрез видеозаписи. При нужда се фиксират отделни моменти, това спомага за по- доброто осмисляне на сложните движения.
Динамичната демонстрация включва показване на диафилми, кинограми, видеотехника и др. предимството на динамичната демонстрация е, че лентата може да бъде забавена, повторена или стопирана в даден момент. В училищната практика нагледните методи се използват най-често в комбинация със словесните методи.
Демонстрация с макети – доуточнява представата за движението, пространствените, времевите и силовите му характеристики. Ориентирите, които могат да се ползват са зрителни, слухови и тактилни.
Практически( двигателни) методи – непосредствена двигателна дейност. Към тях спадат аналитичният или разчленен метод, синтетичният или цялостният метод, игров и състезателен метод и помощно-двигателен. Те са свързани с непосредствената двигателна дейност на учениците.
Цялостен метод – след показване и обяснение на упражнението се пристъпва към цялостното му изпълнение. Последователно се концентрира вниманието върху различните фази, като се започне от тази с решаващо значение за изпълнение на упражнението. Синтетичният или цялостният метод се използва при обучение в движения с по-проста структура, както и при някои по-трудни упражнения, които не е възможно да се изпълняват самостоятелно на части.
Такива са страничното колело и премятанията в гимнастиката, скоковете във вода и други.
Този метод се прилага предимно при деца от предучилищна и начална училищна възраст, чиито знания и двигателен опит са по-бедни. Те по-лесно възприемат и възпроизвеждат цялостното изпълнение.
Разчленен метод – използва се при разучаване на сложни двигателни действия, които могат да се разчленят на отделни части , без да се изменя характерът и същността на упражнението.
Игровия метод не е свързан с конкретна игра. Вместо точно определено упражнение се поставят общи двигателни задачи, които предполагат спонтанна изява на изучени преди това упражнения.
Характеризира се с изборност в действията, наличие на сюжет, определени правила, постоянна изменчивост на ситуацията, стремеж към постигане на определена цел от страна на учениците, чрез проява на съобразителност, ловкост и други. По време на играта възникват положителни емоции, приятелство, взаимопомощ, колективизъм и други.
Игровият метод намира широко приложение в практиката, особено в началните класове и детските градини.
Игровият метод се прилага предимно в етапа на затвърдяване и усъвършенстване, когато двигателните навици са автоматизирани.В училищната практика игровият метод се прилага най-често под формата на щафети.
Включването на вече усвоени упражнения в играта дава възможност за многократното им изпълнение при променени условия. А това допринася за стабилизиране на двигателните навици. При игрите действа с по-голяма сила емоционалният фактор, който стимулира учениците към по-голяма активност.
Състезателен метод – строга и точна регламентация при изпълнение на всяко отделно действие; прилага се само при упражнения, добре изучени и овладени, в етап на затвърдяване и усъвършенстване.
Чрез този метод се постига високо функционално натоварване в условия на повишена емоционалност; способства за развиване на техните двигателни и морално - волеви качества. Особености – съпоставяне силите на учениците, борба за първенство, стремеж за постигане на най-висок резултат.
Състезателният метод предполага по-високи изисквания по отношение на физическите и психическите натоварвания. При неговото прилагане се постига по-пълно стабилизиране на двигателните навици в трудната и напрегната състезателна обстановка.
Състезателният метод дава възможност за проверка и отчитане степента на подготовка на даден състезател или отбор. При този метод се изисква максимално мобилизиране на силите – физически и морални, за показване на високи спортни резултати.
Участието в състезания от различен мащаб е свързано с високи изисквания към техническата, физическата, тактическата, теоретическата и психическата подготовка на състезателя.
Прилагането на състезателния метод в училищната практика допринася за увличане на учениците в активна двигателна дейност. Това от своя страна води до развиване на физическите им качества, до повишаване на жизнения им тонус, до по-високата им работоспособност.
Помощно-двигателен е когато чрез цялостен или разчленен метод не може да се постигне изпълнение на упражнение, се прибягва до този метод. Учителят или ученикът оказват непосредствена помощ при изпълнение на упражнението(гимнастически, лекоатлетически упражнения). Осъществява се чрез:
Фиксация е фиксиране на правилното положение на тялото и неговите части в изходно положение или в определени възлови моменти от упражнението. Например, тилна стойка, везна, челна стойка и др. В тези случаи учителят помага на изпълняващия да заеме правилното положение, за да го изпълни добре и самостоятелно.
Съпровождане – учителя подпомага за изпълнение на движението. Например, при равновесно ходене по греда, когато първокласникът не е преодолял страха си, учителят или негов съученик може да му подаде дори един пръст, за да преодолее разстоянието.
Поддържане – прилага се , за да се запази равновесието или да се разбере как се изпълнява упражнението.
Помощно-двигателният метод се изразява в оказване на помощ от страна на учителя при изпълнение на труден момент от дадено упражнение. Чрез него се получава по-пълна представа за пространствените, времевите и силовите характеристики на движението.
Например, при коремно възлизане на високия прът ( на смесена успоредка) допълнителният тласък в подходящ момент улеснява изпълнението на упражнението.
Помощно-двигателният метод се прилага само при необходимост. С него не бива да се прекалява, тъй като се забавя процеса на формиране на двигателните навици, а е нужно да се вдъхва и увереност в собствените сили на ученика.
Аналитичният метод се прилага, когато се изучават сложни двигателни действия, които подлежат на разчленяване. Такива са движенията при различните стилове в плуването, когато поотделно се усвояват движенията на ръцете и краката, а после се съчетават, като се обръща внимание и на дишането.
Когато се изучават движения със сложна техника, предварително се изпълняват подготвителни или специални упражнения, чиято структура е близка до новото движение и ще улесни усвояването му.
Методи за организиране на двигателната дейност– подборът на подходящи методи за организиране на дейността на учениците, предопределя ефективността на урока – брой на упражненията, диференциране на задачите, вид на упражненията, ред за изпълнението им и протичане.
Фронтален метод– всички ученици по едно и също време изпълняват едно и също упражнение, на място, в движение един след друг и като се движат в група. Учителят създава условия за висока плътност на урока, дозира работа и почивка. Недостатък – невъзможност за прилагане на диференциран и индивидуален подход.
Групов – класът се разделя на няколко групи, всяка застава до посочено място или уред за изпълнение на упражнението. След време посочено от учителя, групите сменят местата си, докато не се изреди всяка една от тях през всички упражнения.
Упражненията се подбират така, че да осигурят разностранно въздействие върху организма. С оглед повишаване на плътността на урока и избягване на големи паузи при отделните упражнения могат да се поставят допълнителни задачи, лесно изпълними.
Методи за физическо натоварване – предвид физиологичното и възрастово развитие на децата, при осъществяване на разнообразните форми на работа на физическото възпитание трябва да се спазват изисквания: да не се прилагат максимални натоварвания, да се осигури всестранно развитие на всички качества, рационално използване на времето за работа. Най – често използвани методи са :
Равномерен метод - натоварването се прилага еднократно, изпълнението предимно с еднаква интензивност. В зависимост от продължителността и интензивността те са:
Кратковременно изпълнение на упражнението с максимална интензивност

  • прилага се при развиване на качеството бързина /бягане на 30/50 м./.

  • продължително изпълнение на упражнението с умерена интензивност – при развиване на издръжливост /бягане на 1000м ./ .

Повторен метод – едно и също упражнение се повтаря неколкократно, като интензивността се запазва; почивка между изпълненията. Използва се за развиване на бързина и скоростно-силови качества.
Променлив метод – упражненията се сменят, интензивността се запазва. Използва се за ум и бързина.
Интервален – упражненията се сменят през различни интервали, за ловкост и бързина
Комбиниран – използват се два или повече метода.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница