Дипломната работа "счетоводно отчитане на разчетите в предприятието "

Дипломната работа "СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО " има за цел да обхване счетоводното отчитане и документиране на типичните разчетни взаимоотношения, които възникват в предприятието. Разчетните отношения съставляват основна част от отчетността на всяко предприятие. Счетоводната литература предоставя висока степен на теоретична осигуреност на темата, както и поводи за дискусия по нея, а практиката предоставя богат практически материал. Проектът е разработен по практически примери на счетоводно отчитане във "ТЕЦ Марица изток 2”, номер по данъчен регистър: 1243920376 БУЛСАТ: 123531939 , МОЛ: инж. Атанас Димитров

ТЕЦ “Марица изток 2” е базова кондензационна топлоелектрическа централа, изградена върху 150 ha в Източномаришкия енергиен комплекс. Тя се намира близо до село Радецки , на 60 км югоизточно от гр.Стара Загора. На изток граничи с язовир “Овчарица”, чиято площ е 627 ha. Проектирането й започва през 1960 год. Строителството на централата се извършва на три етапа: През първия етап, който обхваща 1963–1969 г., са изградени четири блока по 150 МW и сушилен завод за въглища. През периода 1980 – 1984 г. е извършена реконструкция на котлите, които преминават на директно изгаряне на неподсушени въглища.Следват две разширения на централата: Първото разширение включва два блока с номинална мощност по 210 МW. влезли в експлоатация през 1985 год.

Второто разширение е с два блока – 7 и 8 по 215 МW. Блок 7 работи от 1990 год., а блок 8 влиза в експлоатация през месец декември 1995 год.

След пускането му в действие ТЕЦ “Марица изток 2” има 1450 МW инсталирана мощност и е най-голямата в България. Предмет на дейност –производство на електрическа енерегия.

В момента в ТЕЦ “Марица изток 2” работят 2098 персонал.

Счетоводният отдел на предприятието се състои от двадесет служители, от които един главен счетоводител, касиер и оперативни счетоводители.

Счетоводството в предприятието е организирано съобразно нормативната база - Закона за счетоводството и действащите счетоводни стандарти.

В предприятието не се използва предложения от Националния съвет по счетоводство примерен сметкоплан, а се прилага стария национален сметкоплан. Формата на счетоводството в ТЕЦ “Марица изток 2” е автоматизирана, което осигурява терминологично и идентифициращо единство на показателите и реквизитите, използвани при счетоводното отчитане на отделните обекти, с възможности за отпечатване на всички необходими справки. Програмният продукт, който се използва е "Ажур 5L".

Счетоводният отдел разполага с необходимата съвременна електронно - изчислителна техника за обхващане, преобразуване, актуализиране и съхраняване на счетоводната информация.

В счетоводството на базата на първични и вторични счетоводни документи се извършва осчетоводяване по сметките в счетоводната програма. За хронологичното отчитане се съставят регистри. Така се постига пълнота и всеобхватност на счетоводния процес и синхрон между хронологичното и систематичното счетоводно отчитане.

В дипломната работа акцента е поставен на основните и типични разчетни взаимоотношения - група 40 Доставчици и свързани с тях сметки, група 41 Клиенти и свързани с тях сметки, група 42 Персонал и съдружници, група 43 Вътрешни разчети, група 44 Вземания по липси, начети и съдебни спорове, група 45 Разчети с бюджета и ведомства, група 46 Разчети с осигурители, група 49 Разни дебитори и кредитори. Дипломната работа следва последователността на подреждане на групите в сметкоплана. В заключителната част е отделено място на някои по-важни въпроси от инвентаризацията и ефективното управление на разчетите с оглед тяхното значение за счетоводно-информационното осигуряване на последните.

Обект на счетоводството са стопанските средства, движението на тези средства в осъществяването на техния кръгооборот, източник на тези средства и възникващите в предприятието стопански отношения. Разчетите на предприятието представляват паричен израз на стопанско - правните му отношения с трети лица. Разчетните взаимоотношения възникват от взаимоотношенията на предприятието с други предприятия (физически и юридически отношения), при които циркулират парични потоци в посока увеличение или намаление.

Като обект на счетоводството разчетите са свързани с отчитане на операции с трети лица - доставчици, клиенти, персонал, бюджет, социално осигуряване и др., пораждащи определени сметни отношения. В кръга на стопанско правните отношения се включват т.нар. и други вътрешни разчети, изразяващи парични взаимоотношения между предприятието и неговите структурни подразделения, както и такива между самите подразделения.

Разчетните отношения най-напред се явяват между предприятието и съдружниците или акционерите във връзка със снабдяването с капитал - записване, внасяне на апортни вноски, увеличаване и намаляване на капитала.

По - нататък разчетни взаимоотношения възникват при снабдяването на предприятието с дълготрайни и краткотрайни активи, при което паричните активи се трансформират в конкретен вид имуществени активи. Разчетните отношения се изразяват в задължения към доставчици, банкови институции, застрахователни дружества и др.

Начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение поражда разчетни отношения между предприятието и персонала, предприятието и бюджета за начислени данъци, предприятието и социално осигуряване за начислени социални осигуровки, предприятието и банковите институции по движението на паричния поток и др. Разчетни отношения възникват с клиенти по продажба на изделия и услуги, по рекламации, липси и начети, съдебни спорове, разчети с общини, бюджета и физически лица по начисляване на данъци, между предприятието и застрахователни организации за направени застраховки, по ползване на кредити с банкови институции, и с разни други физически и юридически лица. Разчетни отношения има и между предприятия и съдружници и акционери при разпределение на печалбата и начисляване на дивиденти.

Разчетни отношения възникват и при покупката и продажбата на акции и облигации, предоставянето на заеми, изкупуването на собствени акции, откриването на акредитиви и депозити и други. Разчетни отношения се пораждат при финансирания за дълготрайни активи и за текуща дейност. По своята икономическа същност разчетните отношения характеризират вземанията и задълженията на предприятието във връзка с осъществяваната от него дейност.

2. Условие за възникване (предпоставки) на разчетните отношения. Особености в синтетичното и аналитичното им отчитане

Дейността на предприятието представлява поток от сделки и събития, за получени активи и услуги например предприятието трябва да заплати на доставчика определена сума парични средства, а за продадените такива да получи от купувачите парични средства. Тези взаимоотношения могат да бъдат уредени веднага чрез заплащането им по банков или касов път, но в практиката често липсват насрещни парични или не парични потоци непосредствено в момента на сделката казано с други думи, не винаги при покупка на активи купувачите заплащат задължението си в пари, други активи или чрез друга насрещна престация. От възникването на задължението да изплати или правото да получи парични средства до тяхното фактическо осъществяване минава време, в течение на което появилите се вече задължения, респективно вземания на едно предприятие пред друго съществуват. През този период между участниците в сделките или засегнатите от съответните събития търговци възникват разчетни отношения - вземания за една страна и задължения за другата. Те представляват самостоятелен обект на счетоводството и се разчитат чрез сметки от четвърти раздел от Примерния национален сметкоплан. Подобни вземания и задължения могат да възникнат не само между предприятия, но и между предприятието и неговите съдружници, персонал, бюджет, социално осигуряване и други физически или юридически лица. Следователно от гледна точка на счетоводството разчетите са активи (вземания) и пасиви (задължения), възникващи в хода на стопанската дейност на предприятията и представляващи самостоятелен отчетен обект до момента на тяхното уреждане, когато при спазване на необходимата финансова дисциплина много лесно се трансформират в парични средства. Разнообразната структура на разчетните взаимоотношения се обуславя от стопанските отношения, от видовете контакти, от времето на тяхната поява, проявление и прекратяване.

Като правило разчетите имат краткотраен, временен характер и стават обект на счетоводно отразяване по сметките тогава, когато се уреждат определено време след възникването им, през което за предприятието могат да възникнат отношения с характер на вземане или такива с характер на задължение.

За отчитане на разчетите се изисква много подробно и пълно разработена мрежа от аналитични сметки. Докато например стоките в търговските обекти в повече случаи се отчитат общо по групи, разчетите не могат да се отразяват по - обобщено от това: за всеки контрагент да се въведе отделна аналитична сметка - отделно за вземанията и задълженията към него, (ако разбира се има и двата вида разчети). При това - отделно за краткосрочните вземания и задължения, отделно за дългосрочните, отделно за просрочените и непросрочените вземания и задължения. Освен това за вярно и точно съставяне на счетоводния баланс има съществено значение и организацията на диференцирано отчитане на разчетите със свързани лица и несвързани лица. Полезно е сложността на разчетите като разчетен обект да се вземе под внимание, както от главните счетоводители при разпределение на задълженията между отделните сътрудници по отчетни обекти, така и от дипломираните експерт-счетоводители при планирането и осъществяването на одиторските проверки. За текущото отчитане на разчетите предприятията могат да използват групите и трицифрените сметки от раздел четвърти на националния сметкоплан. Предприятията имат право да избират свободно и други номера на сметки, но задължителни за прилагане са номерата на разделите и на групите от сметките. Синтетичното отчитане на разчетите се осъществява чрез следните особени групи сметки; 40 Доставчици и свързани с тях сметки, 41 Клиенти и свързани с тях сметки, 42 Персонал и съдружници, 44 Вземания по липси начети и съдебни спорове, 45 Разчети с бюджета, социално осигуряване и ведомства, 46 Вътрешни разчети и 49 Разни дебитори и кредитори. Към всяка група са обособени по няколко синтетични счетоводни сметки, чрез воденето на които се осигурява потребността на ръководството информация.

Разчетите заемат значителен дял в активите и пасивите на предприятието. От гледна точка на баланса те са различни. Като правило, обаче, сметките с които се отчитат вземанията на предприятието са активни, а тези за задълженията - пасивни балансови сметки

В края на отчетния период краткосрочните вземания се отразяват в актива на баланса както следва:

Раздел "Б"Краткосрочни активи;

Група II Краткосрочни вземания;

Статия: Вземания от свързани предприятия;

Статия: Вземания от клиенти и доставчици;

Статия: Вземания от предоставени търговски заеми;

Статия: Съдебни и присъдени вземания;

Статия: Данъци за възстановяване;

Статия: Други краткосрочни вземания.

Краткосрочни задължения се отразяват в пасива на баланса както следва:

Дългосрочните вземания са със срок на изискуемост над 12 месеца и са в резултат на бизнескомбинации между свързани лица. Също така възникват и по повод на предоставени търговски и други заеми. Дългосрочните вземания намират отражение в актива на баланса по следния начин:

- От свързани предприятия;

- Търговски заеми;

- Други дългосрочни вземания.

Дългосрочни задължения представляват привлечените за повече от една година ресурси от трети лица, като при това се увеличават активите или се извършват разходи. Представят се в пасива на баланса така:

Раздел "Б"Дългосрочни пасиви;

Група I Дългосрочни задължения;

Статия: Задължения към свързани предприятия;

Статия: Задължения към финансови предприятия, в т.ч. банки;

Статия: Задължения по търговски заеми;

Статия: Задължения по облигационни заеми;

Статия: Отсрочени данъци;

Статия: Други ДЗ.

За онагледяване на разглеждания въпрос за мястото на разчетите в баланса прилагам счетоводен баланс на ТЕЦ” Марица изток 2” към 31.12.2005 г. /Вж. Приложение № 1/

Групирането и систематизацията в счетоводството имат важно значение с оглед изучаването и оптимизирането на счетоводните обекти в т.ч. и на разчетите Разнообразието в характера и съдържанието но стопанско-правните отношения обуславя групирането на разчетите да се извършва въз основа на различните признаци и да се отличава също така с голямо разнообразие.

• 
  разчети, които имат характер на вземания;
  
• 
  разчети, които са с характер на задължения на предприятието.
  

• 
  продадени стоки, продукция или услуги, във връзка с което предприятието трябва да получи пари, стоки или други ценности от клиентите, но те все още не са се издължили. Това са вземания от продажби;
  
• 
  получените парични средства от персонала под формата на служебни аванси за командировки, за закупуване на активи и др., когато тези аванси все още не са отчетени. До момента на връщането на парите, представянето на закупените активи или отчитането на разходите за служебни командировки, предоставените средства се отчитат като вземания от подотчетни лица;
  
• 
  съставените начети на липси на пари от касата и други стоково материални ценности при установената вина на МОЛ. До момента на внасяне на равностойността на начета, възникват и съществуват вземания по липси и начети;
  
• 
  отчитане на полагащите се на предприятието дивиденти от съучастия в други предприятия - вземания от съучастия;
  
• 
  предявяване на претенции относно липси и повреди на материални запаси, дълготрайни и други активи; несъответствия в цените, качеството и асортимента на закупените активи на предвидените в договора условия и др. - вземания по рекламации;
  

• 
  отчитане на вземанията, отнесени за решаване от съда, са представени като вземания по съдебни спорове;
  
• 
  други вземания с краткосрочен характер в т.ч. вземания от други дебитори, вземания по дадени гаранции и др.;
  
• 
  при отчитане на сметните взаимоотношения със съдружниците възникват вземания по записани дялови вноски като специфичен вид вземания и т.н.;
  
• 
  дългосрочни вземания от свързани предприятия, по търговски заеми и други дългосрочни вземания.
  

Всички сметки, отчитащи вземания са активни, балансови, разчетни сметки и се намират съответно в актива на счетоводния баланс те се дебитират при възникване на разчетни отношения по вземания, а се кредитират при тяхното уреждане, т.е. получаване на съответните парични еквиваленти.

• 
  при несъвпадение на времето на получаването на активите или извършването на услугата и времето на заплащане на тяхната равностойност, най - често поради различното местонахождение на доставчика и купувача, формата на разплащане, особености в документооборота и др. В тези случаи възникват задължения към доставчици.
  
• 
  при създаване и разпределение на новосъздадената стойност в предприятието. На практика тази стойност се формира непрекъснато, в течение на целия отчетен период, а нейното разпределение е на определени периоди в зависимост от конкретната договореност, най-често два пъти в месеца. В този смисъл може да се каже, че възникват взаимоотношения на задължения към персонала за начисляване на работна заплата;
  
• 
  при начисляване на вноски за социално и здравно осигуряване на работниците и служителите - задължения по социално и здравно осигуряване;
  
• 
  при начисляване на данъци и такси, до момента на внасянето или те съществуват като задължения към бюджета;
  
• 
  при начисляване дивиденти на съдружниците - задължения, свързани с участия;
  
• 
  при други задължения, включително задължения по начислени лихви, приети депозити, дадени гаранции, задължения към наемодатели на МДА, към БДСК и др.;
  
• 
  задължения към свързани предприятия, по облигационни заеми и др. дългосрочни задължения;
  

За отчитане на провизиите задължително следва да се използват с/ка 4981 Провизии признати като пасиви и с/ка 607 Разходи за провизии.

Всички сметки, отчитащи задълженията са пасивни, балансови, разчетни сметки и съответно намират отражение в пасива на счетоводния баланс. Те "се кредитират при явяване на разчетни отношения по задължения, а се дебитират при изплащане, погасяване на задълженията от предприятието".⁴

Разчетните отношения, свързани с вземания и задължения на предприятието по принцип имат временен характер, тъй като следва да се уредят в определени срокове. Следователно сметките показват съответен дебитен или кредитен остатък също за ограничен срок от време, освен в случаите на дългосрочните вземания и задължения и на неуредените по причина на контрагентите. От изложеното до тук става ясно, че вземанията и задълженията на предприятието могат да се класифицират по различни признаци, от които най-голямо значение за организацията на синтетичното и аналитичното отчитане има признака "срок на уреждане". От този признак вземанията и задълженията се класифицират на дългосрочни и краткосрочни. На основата на този класифиционен признак е обособено и мястото им в баланса, който момент беше засегнат вече.

"Краткосрочни вземания са активи, които се намират във владение на трети лица, но тяхната равностойност е събираема, т.е. все още не е получена. Следователно те са свързани винаги с намаление на активи/”⁵ В "Обща теория на счетоводството" проф. д-р Иван Душанов разглежда следните видове краткосрочни вземания⁶:

а) вземания от клиенти в резултат на продажби на продукция, стоки или услуги;

б) вземания от подотчетни лица до момента на отчитането им;

в) вземания по предоставени търговски заеми;

г) вземания от свързани предприятия, в т.ч. дивиденти;

д) вземания по рекламации;

е) вземания по липси и начети;

ж) вземания по съдебни спорове;

з) присъдени вземания;
и) вземания по гаранции;

к) вземания по застраховки;

л) други краткосрочни вземания.

„Дългосрочни вземания - това са взаимоотношения с трети лица със срок на изискуемост над 12 месеца. Те са резултат главно от стопански комбинации между свързани лица и от предоставени търговски и други заеми, срещу получаване на лихва. Временното извеждане от предприятието е свързано единствено с получаването на някаква икономическа изгода".⁷ Тук спадат дълготрайни вземания в т.ч. от свързани предприятия, по търговски заеми и други.

а) Задължения към свързани лица в това число и дивиденти;

б) Задължения по получени краткосрочни банкови заеми;

в) Задължения по получени краткосрочни търговски заеми;

г) Задължения към доставчици;

д) Задължения към бюджета;

е) Задължения за получени аванси от предприятието;

ж) Задължения към персонала;

з) Задължения към НОИ;

и) Други краткосрочни задължения към предприятия организации и лица.

В процеса на осъществяваната от предприятието дейност част от разчетните взаимоотношения предизвикват конкретни изменения в имущественото състояние, а други имат само условен характер и не променят общия стойностен размер на активите и пасивите. В зависимост от начина им на проявление като конкретни активи или пасиви разчетите (вземанията и задълженията) могат да се обособят в две основни групи:

• 
  реални разчети;
  
• 
  условни разчети.
  

Характерно за условните вземания и задължения е това, че съществуват благодарение на действието на някакъв нормативен акт: правилник, инструкция, наредба, закон, не могат да се трансформират от един вид в друг и крият в себе си възможност за възникване на потенциален спор".⁹

В повечето случаи тези условни права и задължения имат характер на сключени договори, евентуални вземания, които могат да възникнат след изпълнение на определени предварителни условия, поети гаранции и поръчителства и др. Например - отправена рекламация към трето лице за неизпълнени договорни задължения. До момента на признаване на иска от контрагента пропуснатата полза се третира като условно вземане. Аналогичен характер имат и предадените за съхранение и последващо използване на неща с предварително обявена номинална стойност, като купони за храна, талони, особено ценни формуляри, звукозаписи, отпечатани ценни книжа и др. Много често, обаче, срещу тези условни стойности могат да се получат конкретни средства - пари, храна, гориво и т.н. Способността за трансформация на условните разчети в реални, при съблюдаване на определени обстоятелства, както и участието им в съдържанието на разнообразните сметни взаимоотношения, възникващи в предприятието им отреждат особено важно значение и роля.

Според вида и статута (юридическата обособеност) на контрагентите на предприятието, с които то влиза във взаимоотношения, разчетите биват:

• 
  външни разчети;
  
• 
  вътрешни разчети.
  

Съобразно контрагентите по разчети, последните могат да бъдат обособени в следните групи:

• 
  разчети с външни контрагенти - доставчици, клиенти, разни дебитори, разни кредитори;
  
• 
  разчети със собствениците на капитала - съдружници и акционери - за дивиденти, записани дялови вноски, ликвидационни дялове и други;
  
• 
  разчети с наетия персонал - за заплати, за представени аванси, за липси и начети;
  
• 
  разчети с държавни институции и ведомства - за данъци, акцизи, мита, такси, глоби и други подобни;
  
• 
  разчети с осигурителни организации - за внасяне на осигурителни вноски по повод обезщетения на осигурени лица и др.
  

• 
  разчети по стокови операции;
  
• 
  разчети с нестокови операции (свързани с оказване на услуги, отпускане на кредити, търговия с ценни книжа и др.);
  
• 
  разчети по валутни операции;
  
• 
  разчети по разпределението на доходите от капитала;
  
• 
  разчети по трудови отношения;
  
• 
  разчети по гражданско - правни отношения.
  

Разчетните взаимоотношения се отразяват в предприятието като се спазват основните изисквания на Закона за счетоводството за текущо начисляване и документална обоснованост.

* Стопанските операции в предприятието счетоводно се записват в хронологичен ред.

* Принципът на документалната обоснованост изисква всяко записване в счетоводството да се основава на редовни, автентични оправдателни документи, които отговарят на тяхното извършване. За отразяването на извършените стопански операции, свързани с разчетните взаимоотношения се използват общо приетите счетоводни документи - първични, вторични и регистри, чиито реквизити са регламентирани в ЗСч. Те се съставя при спазване на следните изисквания:

• 
  съставят се на български език с арабски цифри в лева;
  
• 
  задължително следва да съдържат реквизитите, посочени в чл.7 от ЗСч, като:
  

о при автоматично дистанцирано предаване на документи, предаващия информация се идентифицира въз основа на шифър;

о преписите или копията на оригиналите на счетоводните документи придобиват качеството на равностоен заместител след нотариална заверка или подпис и печат на издателя.

В Закона за счетоводството се казва: "Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица съдържа най-малко следната информация:

1. 
   Наименования и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
   
2. 
   Дата на издаване;
   
3. 
   Наименование, адрес, БУЛСТАТ и номер по данъчен регистър на издателя и получателя;
   
4. 
   Предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
   
5. 
   Име, фамилия и подпис на съставителя”.¹¹
   

1. Наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. 
   Дата на издаване;
   
3. 
   Предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
   

Формата на счетоводните документи не е регламентирана със ЗСч. Предприятията сами могат да определят формата и съдържанието на първичните счетоводни документи, които спазват изискванията на ЗСч. Независимо какъв документ се използва при документирането и счетоводното отчитане на разчетите, основно изискване за тяхната форма и съдържание е вярно и точно да се отразява всяка извършена стопанска операция. Ръководителят на предприятието определя длъжностните лица, които да съставят и подписват счетоводните документи, като същите носят отговорност за тяхната достоверност, правилно оформяне и предвижване. Ако не се изпълнят разпоредбите на ръководителя от лицата се търси дисциплинарна, имуществена и наказателна отговорност. Съобразно обекта на отчитане и формата на проявление, при отчитане на разчетните взаимоотношения могат да се използват различни счетоводни документи:

използва се при инвентаризация на разчетите с купувачи, доставчици, др. дебитори и кредитори, за установяване на резултатите от нея. Съставя се при установяване на различия между фактическата и документалната величина на вземанията и задълженията при инвентаризацията им. Протоколът се съставя в един екземпляр от комисия, назначена със заповед на ръководителя на предприятието. По тип документа е за счетоводно оформяне, вътрешен, еднократен, вторичен;

- Стокови разписки - при постъпване на стоки в склада и тяхното заприходяване. Издават се от МОЛ (доставчика). Това е изпълнителен, първичен документ;

- застрахователна полица или застрахователно свидетелство;

- акт за удостоверяване на различия при приемане на МЗ;

- инвентаризационен опис на МЗ;

- сравнителна ведомост за резултати от инвентаризация на МЗ;

- акт за начет;

- акт за касова наличност;

- справка декларация;

- дневник за покупките;

- дневник за продажбите;

- служебни и уведомителни писма;

- банкови или касови платежни документи;

- запис на заповед.

- менителница;

- карта за отчитане дневната заработка на работник;

- сметка за отпускане на парични средства във валута;

- счетоводна справка;

- други документи.¹²

Документирането на вътрешните разчети се извършва най -често с вътрешен договор - устав, статут, договор. Последният се съставя от представители на вътрешно структурните звена и от ръководителя в два екземпляра.

Групирането и документирането на разчетите е от съществено значение за тяхното синтетично и аналитично отчитане, за. представянето им в счетоводния баланс. Правилното им и законосъобразно организиране, прилагането на гъвкава и подходяща отчетност, гарантира успешна рентабилна основна дейност на всяко предприятие в условията на пазарно стопанство и дава реална представа за негово финансово състояние.