Дипломната работа "счетоводно отчитане на разчетите в предприятието "


Глава шеста Особености при счетоводно отчитане на вътрешните разчетни отношения



страница6/8
Дата25.07.2016
Размер1.89 Mb.
#5629
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8
Глава шеста

Особености при счетоводно отчитане на вътрешните разчетни отношения

1. Характеристика и предпоставки за възникване на вътрешните разчетни отношения

Вътрешните разчети имат различен характер и съдържание от останалите разчети. Те възникват между предприятието и неговите поделения (структурни звена) във връзка с предоставяне или получаване на дълготрайни активи, парични средства и други, могат да възникнат и при покриване на загуби, издръжка на централно управление и др. Вътрешните разчети са сметните отношения в стойностен израз, които възникват в предприятието. Те могат да бъдат, както между централното ръководство и неговите структурни звена, така и между самите структурни звена. Предприятието е юридическо лице, а структурните звена са без този статут, но съставят счетоводен баланс. Икономическата обособеност и самостоятелност на структурните звена са в правомощията на предприятието и се определят с вътрешни нормативни правила -заповеди, устави, договори и др. Вътрешните разчети имат двустранен характер - от една страна характеризират вземане за едното структурно звено, а от друга - задължение за другото структурно звено. Д-р Иван Златков изтъква следните особености на вътрешните разчети:

1. Те "не се използват във всички предприятия, а само в онези, които имат сложна организационна структура - с клонове и поделения". Като вътрешни разчети не се разглеждат: "разчетите между предприятията от икономически групи - предприятие майка, дъщерно предприятие, дъщерно предприятие - предприятие майка, дъщерно предприятие - дъщерно предприятие. Това са не само икономически, но и юридически обособени субекти, самостоятелни юридически лица. Поради това разчетите между тях не са вътрешни, а външни. За целите на консолидирането на отчетите те се квалифицират като вътрешногрупови, което не означава, че се третират счетоводно като вътрешни разчети. Такива са само разчетите между икономически обособените (на самостоятелен баланс, със свои сметки), но юридически необособени, несамостоятелни субекти - клонове и поделения". Това доста ограничава обхвата на вътрешните разчети.

2. "В края на всеки отделен период се изготвя не консолидиран, а своден счетоводен отчет чрез сводиране на информацията. При това положение в сводния счетоводен баланс салдата по сметките за вътрешни разчети на различните клонове и поделения не се представят - защото те взаимно се погасяват - вземанията за единия клон са задължения за централата или за друг клон и обратното."56



2. Счетоводно отчитане на вътрешните разчетни отношения.

Организация на синтетичното и аналитичното отчитане.

Документиране. Счетоводни записвания

По преценка на предприятието в индивидуалния сметкоплан може да бъде обособена самостоятелна група от сметки за отчитане на вътрешните разчети, в която да се предвидят една или повече синтетични и аналитични сметки. Мястото на тази група в примерния сметкоплан е след група 42 Персонал и съдружници и се нарича група 43 Разчети по преводи и вътрешни разчети. Тук може да бъде използвана сметка 430 Вътрешни разчети със следните аналитичности:



с/ка 4301 Вътрешни разчети на предприятията с обособените им звена (клонове, поделения и т. н.)

с/ка 4302 Вътрешни разчети между обособените вътрешни звена на предприятията.

Аналитичното отчитане на вътрешните разчети може да става по поделения - контрагенти или по произход и характер на вземанията и задълженията и по други признаци, необходими на предприятието.

Сметка 430 е активно - пасивна, основна, разчетна сметка за отделните клонове (поделения) и за централата и има характер на операционна сметка за цялото предприятие, защото се приключва без салдо в края на периода. Кредитира се при отразяване на задължения, а се дебитира при отчитане на вземания. Още тя се кредитира при инкасиране на вземанията, а се дебитира при изплащане на задълженията. Счетоводните записвания, които могат да възникват във връзка с вътрешните разчети са:

- за предоставяне на парични средства от предприятието на вътрешни звена:



Дт с/ка 4301 Вътрешни разчети на предпр. с обособ. им звена

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева

- за инкасиране на разплащателната сметка на предприятиетосуми от дейността на негови вътрешни структурни подразделения:



Дт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

Кт с/ка 4301 Вътрешни разчети на предпр. с обособ. им звена

Сметка 430 Вътрешни разчети в най-общия случай се дебитира с възникнали вземания от вътрешните разчети, когато са предоставени активи, начислени приходи или изплатени задължения:



Дт с/ка 430 Вътрешни разчети

Кт с/ка гр 20 Дълготрайни материални активи

Кт с/ка гр 21 Дълготрайни нематериални активи

Кт с/ка гр 27 Дълготрайни биологични средства

Кт с/ка гр 30 Материали, продукция и стоки

Кт с/ка гр 31 Краткотрайни биологични активи

Кт с/ка гр 50 Парични средства

Кт с/ка гр 70 Приходи от продажби

Кт с/ка гр 11 Капиталови резерви

Сметка 430 Вътрешни разчети в най-общия случай се кредитира при възникнали задължения при получени активи, услуги и суми по съществуващи вземания:



Дт с/ка гр 20 Дълготрайни материални активи Дт с/ка гр 21 Дълготрайни нематериални активи Дт с/ка гр 27 Дълготрайни биологични активи

Дт с/ка гр 30 Материали, продукция и стоки

Дт с/ка гр 31 Краткотрайни биологични активи Дт с/ка гр 50 Парични средства

Дт с/ка гр 60 Разходи по икономически елементи Дт с/ка гр 11 Капиталови резерви

Кт с/ка 430 Вътрешни разчети

- при извършване на взаимни услуги, примерно, когато звеното "А" е оказало услугата на звеното "Б" ще се състави следната счетоводна статия:

Дт с/ка 4302 Вътрешни разчети на предпр. с обособ. им звена

ан. с/ка звено "А"

Кт с/ка 4302 Вътрешни разчети на предпр. с обособ. им звена ан. с/ка звено "Б"

Възможни са и други счетоводни статии при наблюдаването на подобна логика.

Разчетите на вътрешните звена за ДДС и за данък върху печалбата се уреждат от централата. Когато вътрешните звена прехвърлят на централата вземания от ДДС за възстановяване те съставят статията:

Дт с/ка 430 Вътрешни разчети

Кт с/ка 4538 ДДС за възстановяване

В централата се съставя обратната счетоводна статия. Когато вътрешните звена прехвърлят на централата ДДС за внасяне те съставят статията:



Дт с/ка 4539 ДДС за внасяне

Кт с/ка 430 Вътрешни разчети

В централата отново се съставя обратната статия за получения ДДС за внасяне в бюджета.

Когато вътрешните звена прехвърлят в централата положителен финансов резултат статията е:

Дт с/ка 123 Печалба и загуба от текущата година Кт с/ка 430 Вътрешни разчети

По този начин се съставя задължение за паричен трансфер към централата срещу прехвърлената печалба. В централата статията е:



Дт с/ка 430 Вътрешни разчети

Кт с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година

При загуба се съставят обратни статии и във вътрешното звено и в централата. От гл. т. организационната структура на ТЕЦ „Марица изток 2” за предприятието не са характерни разгледаните в тази глава разчетни отношения.



Глава седма

Счетоводно отчитане на разчетните отношенияс разни дебитори и кредитори

I. Организация на синтетичното и аналитичното отчитане

Документиране. Счетоводни записвания

Разчетите с различни дебитори и кредитори възникват при упражняване права на вземания от дебиторите или пък по повод на задължения към кредиторите. Тези взаимоотношения са твърде разнообразни, както по форма на проявление, така и по икономическо съдържание. Причините за тях могат да бъдат: доверяване и ползване на довереник, гарантиране и ползване на гарант, начисляване и изплащане на такси, плащане на застрахователни вноски и получаване на застрахователни обезщетения, начисляване на лихви за сметка или в полза на предприятието и други.

Разчетните операции с разни дебитори и кредитори се документират с първични счетоводни документи в зависимост от вида им. Използват се договори, споразумения, справки, фактури, сметки, касови и банкови платежни документи, съобразени с БУС и т.н.

Във всички случаи разчетите с разни дебитори и кредитори се свеждат до вземания и задължения, които не са обхванати от други сметки за разчети, предвидени в раздел четвърти на Примерния национален сметкоплан. За счетоводното отчитане на разчетните операции с дебиторите и кредиторите се използват сметки от гр. 49 Разни дебитори и кредитори. В зависимост от конкретните случаи намират приложение сметките:



с/ка 491 Доверители;

с/ка 492 Разчети за гаранции;

с/ка 493 Разчети със собствениците;

с/ка 494 Текущи разчетни сметки;

с/ка 495 Разчети по застраховане;

с/ка 496 Разчети по лихви;

с/ка 497 Разчети по отсрочени данъци;

с/ка 4981 Провизии, признати като пасиви;

с/ка 4982 Други провизии;

с/ка 4991 Други дебитори;

с/ка 4992 Други кредитори

В зависимост от характера на обектите, които се пресмятат със сметките те се групират така:



  • активни, разчетни;

  • пасивни, разчетни;

  • активно-пасивни, разчетни.

Аналитичното отчитане се осъществява по конкретни поводи и по контрагенти.

1. Характеристика на разчетните отношения с доверители

Чрез сметка 491 Доверители предприятията отчитат наличността и движението на своите задължения към трети лица за възложени (доверени) им от последните по договор задачи и дейности - продажба на стоки на консигнация, комисионни продажби или други услуги. Както при продажба на стоки на консигнация, така и при комисионерските услуги, в т.ч. и за продажба на стоки, последните не стават собственост на довереника и той не ги отразява в своя баланс, а по задбалансови сметки. Сметка 491 е пасивна, балансова, разчетна сметка с възможности за аналитично отчитане както по контрагенти - трети лица доверители, така и по отделни сделки.

При комисионни продажби и в случай на продажба на стоки на консигнация възникват задължения към доверителите:

Дт с/ка 411 Клиенти
или Дт с/ка гр 50 Парични средства


Кт с/ка 491 Доверители - с възникналото задължение в полза на доверителите

За изплащане на задължението към доверителите:



Дт с/ка 491 Доверители

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

Довереникът не превежда сумата на цялото си задължение към доверителя. Една част от него, предварително договорена, той удържа като своя комисионна. С тази сума се съставя статията:



Дт с/ка 491 Доверители

Кт с/ка 703 Приходи от продажби на услуги
или Кт с/ка 709 Други приходи от дейността

В края на отчетния период сметката 491 Доверители може да се приключи без салдо. Това показва, че предприятието няма неуредени задължения към доверителите. Възможно е дебитното салдо, което ще показва сумата на непогасените задължения на предприятието към доверителите. То ще се представи в пасива на баланса, в раздела за Краткосрочни пасиви, статия Други краткосрочни задължения.



2. Характеристика на разчетните отношения по повод на дадени и получени гаранции

Разчетните взаимоотношения са свързани с доставката на стоки и услуги за трети лица. Затова тук могат да се отразяват взаимоотношения на даване или на получаване на гаранции. Чрез сметката 492 Разчети за гаранции предприятията отчитат наличността и движението на вземанията си от трети лица срещу дадените им гаранции и на задълженията си към трети лица за получените от тях гаранции. Предмет на гаранциите могат да бъдат: сключване на сделки при определени условия, предоставяне на услуги в определен срок, при определено качество и други условия. Чрез тази сметка строителните предприятия отчитат задълженията си за получените от клиентите суми за гаранционно подържане на построените активи за определен срок. Сметка 492 Разчети за гаранции е активно - пасивна. Възможно е аналитичното отчитане по контрагенти, по обекти на предоставените или получените гаранции и други признаци, необходими на предприятието.

Счетоводните статии, които се съставят във всеки конкретен случай са:

- при изплащане суми за гаранции на доставчиците на стоки или услуги и при връщане на получени от нас гаранции, поради невъзможност за изпълнението на задължение:



Дт с/ка 492 Разчети за гаранции

Кт с/ка гр 50 Парични средства

- при извършване на разходи срещу получени гаранции:

Дт с/ка 492 Разчети за гаранции

Кт с/ка гр 60 Разходи по икономически елементи

- отразяване на получени гаранции, за които не се носи риск и отговорност поради изтичане срока на давност или по други причини
(нарушаване на договорените условия):

Дт с/ка 492 Разчети за гаранции

Кт с/ка 709 Други приходи от дейността

- при получаване на гаранции от трети лица, както и при връщане на дадени от предприятието гаранции:



Дт с/ка гр 50 Парични средства

Кт с/ка 492 Разчети за гаранции

- при фактуриране на извършените разходи от трети лица по гаранционно подържане:



Дт с/ка гр 60 Разходи по икономически елементи Кт с/ка 492 Разчети за гаранции

- отписване на вземания за дадени гаранции при наличие на нормативно основание или предприятието е нарушило договорните условия:



Дт с/ка 609 Други разходи

Кт с/ка 492 Разчети за гаранции

В края на отчетния период сметка 492 може да приключи без салдо - не са възниквали разчети за гаранции или възникналите са уредени през отчетния период. Дебитното салдо показва превишение на неуредените вземания за гаранции над неуредените задължения. Представя се в актива на баланса, в раздела на Краткотрайни активи, статия Други краткосрочни вземания. При обратно съотношение на вземанията и задълженията по гаранции се формира кредитно салдо, като се записва в пасива на баланса, в раздела за Краткосрочни пасиви, статия Други краткосрочни задължения.



3. Характеристика на разчетните отношения със собственици

Сметка 493 Разчети със собственици се използва за отчитане на вземанията със собствениците на предприятието, които не са били обект на отчитане с други сметки. Сметката е активно - пасивна, разчетна сметка. Счетоводните записвания са:

- с получените суми от собствениците при продажби:

Дт с/ка 493 Разчети със собственици

Кт с/ка гр 70 Приходи от продажби

- с изплатените суми при доставки за сметка на предприятието се съставя следната счетоводна статия:



Дт с/ка гр 20, 21, 27, 30, 31, 60

Кт с/ка 493 Разчети със собственици

- за начисляване на осигуровки за сметка на самоосигуряващите се лица, които осъществяват дейност като еднолични търговци, собственици и други:



Дт с/ка 493 Разчети със собственици

Кт с/ка 461 Разчети с НОИ

Кт с/ка 462 Разчети за доброволно соц. осигуряване

4. Характеристика на разчетните отношения

със застрахователна организации

Разчетите със застрахователни организации възникват както при застраховане на активи, така и при получаване на застрахователни обезщетения. Сметка 495 Разчети по застраховане отчита сметните взаимоотношения на предприятието със застрахователни организации при застраховка на имущество или на определени рискови категории персонал, съгласно нормативни актове. По своя характер сметката е активна - пасивна, разчетна, тъй като може да отчита както вземания по повод на застрахователни обезщетения, така и задължения по повод на застрахователни вноски.

За начислените застрахователни вноски:

Дт с/ка 602 Разходи за външни услуги

Кт с/ка 495 Разчети по застраховане

Пример 17. На 03.07.2006 г. ТЕЦ” Марица изток 2”прави застрахова на ЛКМ във ЗАД „Енергия” за 400 лв.Суматата е приведена на застрахователното дружество от разплащателната сметка./Вж. Приложение № 17/
Дт с/ка 602 Разходи за външни услуги - 400 .00

Кт с/ка 495 Разчети по застраховане - 400.00

Дт с/ка 495 Разчети по застраховане - 400.00

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка - 400.00

Начислените застрахователни вноски по застраховки на работници и служители, имащи характер на доброволни удръжки от възнаграждението в полза на застрахователни институции, при които предприятието се явява посредник, се отразява със следната счетоводна статия:



Дт с/ка 4211 Работници и служители

Кт с/ка 495 Разчети по застраховане

Внасянето на начислените застрахователни вноски обикновено се прави безкасово и се отчита така:



Дт с/ка 495 Разчети по застраховане

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

При настъпили застрахователни събития се начисляват обезщетения в полза на предприятието за сметка на застрахователната институция. Счетоводните статии са различни и техния вид зависи както от наличието на разлика между отчетната стойност на обекта и застрахователното обезщетение, така и от вида на обекта, който е застрахован.

За начислено застрахователно обезщетение по повод на настъпило застрахователно събитие със застраховани стоки статията има вида:

Дт с/ка 609 Други разходи - с разликата

Дт с/ка 495 Разчети по застраховане - със застрах.обезщетение

Кт с/ка 304 Стоки с отчетната стойност

Подобни статии се съставят и за материали, продукция, незавършено производство, млади животни и други. Когато застрахователното събитие се е случило със застрахован амортизируем дълготраен актив, на който не е начислена сто на сто амортизация, статията има вида:



Дт с/ка 241 Амортизация на ДМА - с начислената амортизация

Дт с/ка 495 Разчети по застраховане - със застрах.обезщетение Дт с/ка 609 Други разходи - разлика между балансова стойност и

застрахователно обезщетение

Кт с/ка гр 20 ДМА, гр 21 ДНМА - с отчетна стойност

В случай, че застрахователната институция признае по-малко от начисленото застрахователно обезщетение, съставената преди това счетоводна статия се сторнира и се съставя нова със действително признатото обезщетение.

Инкасирането на застрахователните обезщетения се осчетоводява по следния начин:

Дт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове Кт с/ка 495 Разчети по застраховане

В края на отчетния период сметка 495 може да остане:

- без салдо - при уредени разчети със застрахователи -контрагенти;


  • с дебитно салдо - отразява неполучени от предприятието вземания от застрахователни организации над неизплатените задължения към тях;

  • с кредитно салдо - отразява превишение на неизплатените задължения към застрахователни организации над получените от тях вземания.

В зависимост от характера на салдото то се записва в актива или пасива на баланса.

5. Характеристика на разчетните отношения с банкови

организации по начисляване на лихви

Възникналите взаимоотношения на предприятието с трети лица във връзка с изплащането и получаването на лихви по различни заеми се отчитат с разчетна сметка 496 Разчети по лихви. "Тя се прилага като активно - пасивна сметка. Дебитното салдо на сметката изразява вземания по повод начислени лихви, а кредитно салдо -задължения във връзка с начислени лихви"57.

Правото да се получават лихви за предоставени заеми и по други поводи, както и задължението да се начисляват и изплащат лихви за получени заеми и в други случаи са обстоятелствата, които налагат да се съставят различни по вид счетоводни статии:

- за начислената лихва по повод на получени заеми:



Дт с/ка 621 Разходи за лихви

Кт с/ка 496 Разчети по лихви

- за изплащане на лихвите:



Дт с/ка 496 Разчети по лихви

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

- за начислени лихви за предоставени заеми:



Дт с/ка 496 Разчети по лихви

Кт с/ка 721 Приходи от лихви

- за инкасираните лихви:

Дт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

Кт с/ка 496 Разчети по лихви

Ако лихвите са за валутни заеми в счетоводните записвания с използва сметка 504 Разплащателна сметка във валута, а стойностния израз на лихвата се посочва във валута и в левова равностойност на валутата.

В края на отчетния период салдото по сметка 496 се включва в счетоводния баланс по посочения начин за салдо на сметка 495.

6. Характеристика на разчетните отношения по данъчни

временни разлики и провизии

Счетоводната политика на едно предприятие може да бъде разработена и оповестена на базата на редица пояснителни сведения едно от които е: временни разлики и данъчния ефект върху тях. В примерния национален сметкоплан за отчитане на временните разлики и данъчния ефект върху тях се предвижда сметка 497 Разчети по отсрочени данъци. Тя е основна разчетна сметка. Данъчните временни разлики представляват вид разчети с бюджета -задължения или вземания към/от него. Разликите, които имат действия и през следващи периоди, независимо дали са възстановими или дължими се наричат данъчни временни разлики. Това, че осчетоводената данъчна стойност от временни разлики ще се възстановява в бъдеще, респективно удържа, налага за тях към сметка 497 да се води аналитично отчитане по периоди на възникването им, срок на действие и естество на временните разлики:



ан. с/ка 4971 Възстановими временни данъчни разлики -активна, разчетна сметка. Предприятието е начислило и внесло разликата, но има право да си я възстанови през следващия отчетен период. Това са т. нар. отсрочени данъчни активи;

ан. с/ка 4972 Дължими временни данъчни разлики - начислен е от предприятието по - малък данък, но е поето задължението да се възстанови разликата в бъдеще. Сметката е пасивна, разчетна. Кредитира се с установени дължими данъчни временни разлики.

Данъчни временни разлики могат да възникнат например при определяне на корпоративния данък.

- за начисления корпоративен данък върху възникнали временни разлики се съставя статията:

Дт с/ка 497 Разчети по отсрочени данъци

Кт с/ка 452 Разчети по корпоративен данък (данък върху печалбата)

- за признаване (обратно действие) на временните разлики, върху които е начислен корпоративен данък се съставя статията:



Дт с/ка 452 Разчети за корпоративен данък (ДПч) Кт с/ка 497 Разчети по отсрочени данъци

"С прилагането на МСС като основна база за изготвяне и представяне на финансовите отчети се създават условия за по -пълно хармонизиране на нашата счетоводна политика с тази на развитите страни от Европейския съюз. Създават се обаче, проблеми които не са за пренебрегване. Много съществен проблем произтича от обстоятелството, че активите, пасивите, разходите и приходите на предприятията, които изготвят и представят финансов отчети се оценяват по различни правила за счетоводни и данъчни цели. Тези различия в оценките пораждат проблема, свързан с данъчните разлики и тяхното отчитане. За решаването на този проблем е утвърден МСС №12 Данъци върху дохода. В §69 от МСС 12 е определено, че данъчните активи и пасиви следва да се представят отделно от останалите активи и пасиви в баланса на предприятието. Отсрочените данъчни активи и пасиви следва да се разграничават от текущите данъчни активи и пасиви. Временните данъчни разлики следва да се отразяват като вземания или задължения и като промяна на финансовия резултат"58.

Разглеждането на данъчните временни разлики в темата бе наложено от техните характеристики - от една страна като вземания и задължения, а от друга като вид разчети с бюджета. Като вариант в счетоводната литература най - общо счетоводното отчитане на данъчните временни разлики може да се представи така:

123/452 - за начисления данък

123/4971 - за възстановения данък

(497/123 - алтернативно - сторно на горната статия)

В приложимите счетоводни стандарти провизията се определя като задължение с неопределена точност и размер. Провизиите са настоящи задължения и е вероятно за тяхното погасяване да бъде необходим паричен поток, включващ икономически изгоди. За да се признае провизия следва да са изпълнени следните критерии:

- предприятието да има текущо правно и конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата на изготвяне на счетоводния баланс;



  • да има вероятност за погасяването на задължението, да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди;

  • да може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението.

Размерът на провизията следва да бъде най-добрата приблизителна оценка на разходите необходими за покриване на текущото задължение към дата на баланса. Провизиите за задължения следва да се признават в размера на предполагаемото задължение и като такова ще се отчитат като текущи разходи. Затова са необходими редица разчети и изчислителни действия.

В сметкоплана са предвидени следните сметки за отчитане на този разчетен обект: 4981 Провизии, признати като пасиви и 4982 Други провизии. Тези сметки отчитат задължения, които са очаквани и за които има достатъчни основания да възникнат. Обикновено тези задължения възникват при сключени от предприятието обременяващи договори. Провизията се свързва със създаване на провизионен резерв за посрещане на разходи и дефекти например.

Счетоводните записвания, които могат да възникнат по повод провизиите са следните:

- за начислени провизии, отчетени като пасиви:



Дт с/ка 607 Разходи за провизии

Кт с/ка 4981 Провизии, признати като пасиви

- за усвояване за създадения провизионен резерв:



Дт с/ка 4981 Провизии, признати за пасиви Кт с/ка гр 50 Парични средства

- отписаната част от задължението, формирано като провизия, която не е изплатена се отчита като финансов приход със статията:

Дт с/ка 4981 Провизии, признати като пасиви

Кт с/ка 726 Приходи от реинтегрирани провизии

7. Характеристика на разчетните отношения

с други дебитори и кредитори

Голямото разнообразие на разчетни отношения, възникващи в предприятията налага използването и на сметки 4991 Други дебитори и 4992 Други кредитори за случаи, при които не могат да се приложат другите сметки от раздел четвърти на примерния сметкоплан. Сметка 4991 Други дебитори е активна, балансова сметка. Тя отчита вземанията на предприятието от трети лица като наеми, арендни вноски, такси за патенти, лицензи, фирмени марки и други вземания със случаен характер, които не са обект на отчитане с други сметки от раздел четвърти. Сметката може да се използва и за отчитането на стопанските операции при извършвани бизнескомбинации от предприятията Аналитичното отчитане по сметката може да се организира по дебитори в лева и във валута Сметка 4992 Други кредитори е пасивна, балансова сметка. Тя отчита задълженията на предприятието, които не са намерили място в други сметки от раздел четвърти. Някои примерни ситуации за използване на двете сметки са следните:

- възникване на вземания от продажби:

Дт с/ка 4991 Други дебитори

Кт с/ка 709 Други приходи от дейността

- отнасяне на други вземания за уреждане в съда:

Дт с/ка 444 Вземания по съдебни спорове

Кт с/ка 4991 Други дебитори

- инкасирани вземания от разни дебитори:



Дт с/ка гр 50 Парични средства

Кт с/ка 4991 Други дебитори

- отписани несъбираеми вземания:

Дт с/ка 609 Други разходи

Кт с/ка 4991 Други дебитори

- при възникване на задължения във връзка с извършването на различни разходи:



Дт с/ка гр 60 Разходи по икономически елементи

Кт с/ка 4992 Други кредитори

- за направени доброволни удръжки от възнагражденията на персонала:



Дт с/ка 4211 Работници и служители

Кт с/ка 4992 Други кредитори

- при отчитане на начислени задължения като елемент на цената на придобиване на различни активи:



Дт с/ки от раздел II Дълготрайни активи

Дт с/ки от раздел III Краткотрайниактиви

Кт с/ка 4992 Други кредитори

- изплатени задължения към кредиторите:



Дт с/ка 4992 Други кредитори

Кт с/ка гр 50 Парични средства

- записани и внесени депозитни вноски при търг:



Дт с/ка гр 50 Парични средства

Кт с/ка 4992 Други кредитори

- за удържане вноската на спечелилия търга участник от цената на търга:



Дт с/ка 4992 Други кредитори

Кт с/ка 4991 Други дебитори

- когато са налице доказателства, че вземанията от дебитори няма да бъдат инкасирани в рамките на отчетния период се съставя:



Дт с/ка 4991 Други дебитори

Кт с/ка 751 Нефинансови приходи за бъдещи периоди

- "за начисленото възнаграждение по отпечатване и предоставяне на ваучери за храна:



Дт с/ка 602 Разходи за външни услуги Кт с/ка 4992 Други кредитори

ан. с/ка "Оператор на взучери за храна*59

Пример 17: Издадена е опростена фактура № 0012/13.06.2005 г. за извършена услуга във връзка с трудова медицина по договор от "Труд Инвест" ЕООД. Начислено е задължението на , /Вж. приложение № 20/

Дт с/ка 602 Разходи за външни услуги - 500 Кт с/ка 4992 Други кредитори - 500

ан. с/ка "Труд Инвест"

Документирането на разчетите с други дебитори и кредитори става в зависимост от конкретната ситуация за счетоводното отчитане.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница