Директива 99/30/ес на съвета относно пределно допустимите стойности за серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух

Като има пред вид Договора за създаване на Европейската общност,

Като има пред вид Директива на Съвета 96/62/ЕС от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на околния въздух, и по-конкретно Член 4(1) от нея;

Като има пред вид предложението на Комисията,

Като има пред вид мнението на Икономическия и социален комитет,

В изпълнение на процедурите, заложени в Член 189c на Договора, в сътрудничество с Европейския парламент.

Като има предвид, че въз основа на принципите, обхванати в Член 130r на Договора, програмата на Европейската общност за политика и действия във връзка с околната среда и устойчивото развитие (петата Програма за действие по околната среда) предвижда, по-конкретно, изменения на съществуващото законодателство относно замърсителите на въздуха, и че цитираната програма препоръчва формулирането на дългосрочни цели в областта на качеството на въздуха;

Като има предвид разпоредбата на Член 129 на Договора, изискванията за опазване на здравето да представляват неразделна част от политиката на Общността; и че Член 3(о) на Договора предвижда действията на Общността да включват принос към постигането на високо ниво на здравеопазване;

Като има предвид, че частиците, които могат да бъдат поети чрез вдишване и да проникнат дълбоко в белите дробове са предмет на загриженост за общественото здраве; че е необходимо да се събира информация за концентрацията на праховите частици, които са в състояние да проникват най-дълбоко в белите дробове; че съществуват доказателства, че рисковете за човешкото здраве, свързани с излагане на въздействието на изкуствено създадени прахови частици са по-високи от рисковете, свързани с изложеността на въздействие на естествено възникващите частици в околния въздух; че най-добрият начин за предотвратяване на заболявания, свързани с изложеността на въздействието на изкуствено създадени прахови частици е да се намали концентрацията им в околния въздух;

Като има предвид, че растителността следва да бъде опазвана от неблагоприятните въздействия на азотния двуокис и азотния окис;

Като има предвид, че Директива 96/62/ЕС предвижда числовите пределно допустими стойности и алармени прагове да се основават на констатациите от работата, извършвана от международни научни групи, които работят активно в тази област; че Комисията ще вземе предвид най-новите данни от научните изследвания в съответните области на епидемиологията и околната среда и последните новости в метрологията при последващото преразглеждане на елементите, върху които се основават пределно допустимите стойности и алармените прагове;
Като има предвид, че Директива 96/62/ЕС изисква разработване на планове за действие за зоните, в които концентрациите на замърсителите в околния въздух превишават пределно допустимите стойности плюс приложимите временни допустими отклонения, за да се осигури спазване на пределно допустимите стойности към уточнената дата (дати); че доколкото имат отношение към праховите частици, такива планове за действие и други стратегии за намаляване трябва да целят намаляване на концентрациите на фините частици като част от общото намаляване на концентрациите на праховите частици;

Като има предвид, че пределно допустимите стойности за опазване на екосистемите или растителността не следва да се прилагат в непосредствена близост с агломерации и други развити райони;

Като има предвид, че прецизните стандартизирани методи за измерване представляват важен елемент на оценката на качеството на околния въздух;

Като има предвид, че актуалната информация относно концентрациите на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово във въздуха следва да бъде на разположение за обществеността;

Като има предвид, че Директива на Съвета 80/770/ЕЕС от 15 юли 1980 г. относно пределно допустимите стойности за качество на въздуха и препоръчителните стойности за серен двуокис и суспендирани частици, Директива на Съвета 82/884/ЕЕС от 3 декември 1982 г. относно пределно допустимата стойност за олово във въздуха и Директива на Съвета 82/203/ЕЕС от 7 март 1985 г. относно нормите за качество на околния въздух по отношение на азотния двуокис; всички тези Директиви, изменени с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция следва да бъдат отменени,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

• 
  да установи пределно допустими стойности и, в случаите когато това е уместно, алармени прагове относно концентрациите на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух, с цел да бъдат избегнати, предотвратени или намалени вредните въздействия върху човешкото здраве и околната среда като цяло;
  
• 
  да направи възможна оценката на концентрациите на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух на базата на общи методи и критерии;
  
• 
  да гарантира събирането на съответната информация относно концентрациите на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух, и гарантира достъпа на обществеността до нея;
  
• 
  да поддържа качеството на околния въздух там, където е добро, и да го подобрява в други случаи по отношение на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово.
  

По смисъла на тази Директива:

1. 
   „азотни окиси“ е сумата от азотен окис и азотен двуокис;
   
2. 
   „РМ₁₀“са всички частици, които са в състояние да преминат през размерно-селективен сепаратор с критичен размер 10µ (аеродинамичен диаметър), при 50%-на ефективност на задържане;
   
3. 
   „РМ_2.5“са всички частици, които са в състояние да преминат през размерно-селективен сепаратор с критичен размер 2.5µ (аеродинамичен диаметър), при 50%-на ефективност на задържане;
   
4. 
   „горен оценъчен праг“ е нивото на замърсяване по смисъла на Член 6(3) на Директива 96/62/ЕС;
   
5. 
   „долен оценъчен праг“ е нивото на замърсяване, по смисъла на Член 6(4) на Директива 96/62/ЕС;
   
6. 
   „показател за информиране на обществеността“ е такова ниво на замърсяване, чието превишаване за определен период следва да бъде отбелязано в информацията, разпространявана по силата на Член 8 на тази Директива.
   

Член 3

Серен двуокис

1. 
   Страните членки следва да предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че концентрациите на серен двуокис в околния въздух, оценени в съответствие с Член 7 не превишават пределно допустимите стойности, изложени в Раздел I на Приложение I, считано от съответните дати, изложени пак там.
   

Допустимите отклонения, изложени в Раздел I на Приложение I следва да бъдат прилагани в съответствие с Член 8 на Директива 96/62/ЕС.

2. 
   Аларменият праг за концентрации на серен двуокис в околния въздух е посочен в Раздел II на Приложение I. Подробностите, които следва да бъдат предоставяни на обществеността съгласно Член 10 на Директива 96/62/ЕС включват като минимум елементите, посочени в Раздел III на Приложение I.
   
3. 
   Страните членки са длъжни да записват данните относно концентрациите на серен двуокис, осреднени в рамките на десет минути, от измервателни станции, които измерват следночасови концентрации. Страните членки са длъжни да докладват на Комисията стойностите на 98-ия и 99-ия перцентил на десетминутните концентрации, измерени в рамките на всяка отделна календарна година едновременно с предоставянето на данните относно средночасовите концентрации.
   

Страните членки са длъжни да вземат необходимите мерки, които да гарантират, че концентрациите на азотен двуокис, и в случаите когато това е приложимо, на сумата от азотен двуокис и азотен окис, в околния въздух, оценени в съответствие с Член 7, не превишават пределно допустимите стойности, изложени в Раздел I на Приложение II, считано от съответните дати, изложени пак там.

1. 
   Страните членки са длъжни да предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че концентрациите на РМ₁₀ в околния въздух, оценени в съответствие с Член 7, не превишават пределно допустимите стойности, изложени в Раздел I на Приложение III, считано от съответните дати, изложени пак там.
   

Допустимите отклонения, изложени в Раздел I на Приложение III се прилагат в съответствие с Член 8 на Директива 96/62/ЕС.

2. 
   Страните членки са длъжни да инсталират и експлоатират измервателни станции с оглед осигуряването на данни относно концентрациите на РМ_2.5. Където това е възможно, пробовземните точки следва да се разполагат съвместно с пробовземни точки за РМ₁₀. Броят и разположението на станциите, в които се измерва РМ_2.5 следва да бъде определен от отделните страни членки с оглед представителността на концентрациите на РМ_2.5 на местно и регионално ниво в тази държава-членка.
   

Страните членки са длъжни да изпращат на Комисията ежегодно, не по-късно от девет месеца след края на всяка година, средната аритметична стойност, медианата, 98-ия перцентил и максималната концентрация, изчислени спрямо извършените, за период от 24 часа, отделни измервания на РМ_2.5 , в рамките на съответната година. 98-ият перцентил се изчислява съгласно процедурата, изложена в Приложение I, Раздел 4 на Решение на Съвета 97/101/ЕС.

3. 
   Плановете за действие относно РМ₁₀, изготвени в съответствие с Член 8 на Директива 96/62/ЕС и общите стратегии за намаляване на концентрациите на РМ₁₀ следва да бъдат насочени към намаляването на концентрациите на РМ_2.5 , като част от общото намаление.
   
4. 
   По изключение, Страните членки са в състояние да определят зони или агломерации, в които пределно допустимите стойности за РМ₁₀ се превишават поради значителни концентрации на прах в околния въздух, причинени от естествени източници. Страните членки следва да изпратят на Комисията първия списък с горепосочените зони или агломерации едновременно с информацията относно концентрациите и източниците на РМ₁₀ и РМ_2.5 в тях, в срок от две години от датата на влизане в сила на настоящата Директива.
   

В рамките на горепосочените зони или агломерации, Страните членки са длъжни да прилагат нивата за действие и допустимите отклонения за РМ_2.5, изложени в Раздел II на Приложение III, на мястото на пределно допустимите стойности и допустимите отклонения за РМ₁₀ , при определяне на необходимостта от изготвяне на планове за действие в съответствие с Член 8 на Директива 96/62/ЕС. Нивата за действие за РМ_2.5 се използват като индикативни цели, които трябва да бъдат постигнати във възможно най-висока степен към съответната дата.

В рамките на такива зони или агломерации, оценъчните изисквания следва да бъдат определяни според горния и долния оценъчни прагове за РМ₁₀, изложени в Раздел I на Приложение V определят. Станциите за непрекъснато измерване на прахови частици следва да измерват едновременно РМ₁₀ и РМ_2.5.

В рамките на такива зони или агломерации на обществеността следва да бъде предоставяна информация относно концентрациите на РМ_2.5 вместо тези на РМ₁₀.

Член 6

Олово

Страните членки са длъжни да вземат необходимите мерки, които да гарантират, че концентрациите на олово в околния въздух, оценени в съответствие с Член 7, не превишават пределно допустимите стойности, изложени в Раздел I на Приложение IV, считано от съответните дати, изложени пак там.

1. 
   Съответните горни и долни оценъчни прагове за серен двуокис, прахови частици и олово, за целите на Член 6 на Директива 96/62/ЕС са изложени в Раздел I на Приложение V.
   

Класификацията на всяка зона или агломерация за целите на посочения Член 6 трябва да се преразглежда най-малкото на всеки пет години, в съответствие с процедурата, изложена в Раздел II на Приложение V. В случай на настъпили значителни изменения в дейностите, имащи отношение към концентрациите на серен двуокис, азотен двуокис (когато това е необходимо, сумата от азотен двуокис и азотен окис), прахови частици или олово в околния въздух, класификацията следва да бъде преразглеждана по-рано.

2. 
   Приложение VI излага критериите, които следва да бъдат прилагани при определяне на разположението на пробовземните точки използвани при измерване на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово. Приложение VII посочва минималния брой станции за непрекъснато измерване на отделните замърсител, които следва да бъдат инсталирани във всяка зона или агломерация, в които измерването е задължително, в случаите когато провежданите измервания са единственият източник на данни за концентрациите на замърсителите в тях. Методът за измерване на всеки конкретен замърсител е еталонният метод, посочен в съответствие с алинея 4 или всеки друг метод, за който заинтересованите страни членки са в състояние да докажат, че дава еквивалентни резултати.
   
3. 
   В зоните и агломерациите, в рамките на които информацията от станциите за непрекъснати измервания се допълва с информация от други източници, като инвентаризация на емисиите, представителни (индикативни) измервателни методи и моделиране на качеството на въздуха, броят на непрекъснатите измервателни станции, които следва да бъдат инсталирани, както и пространствената разрешителна способност на останалите методи следва да бъдат достатъчни, с оглед определянето на концентрациите на отделните замърсители на въздуха в различните местонахождения и райони, определени в Раздел I на Приложение VI, в постижимите граници на точност, изложени в насоките, които се намират в Раздел I на Приложение VIII.
   
4. 
   Еталонните методи за анализ на серен двуокис, азотни окиси и олово, както и тези за пробовзимане на олово, РМ₁₀ и РМ_2.5 са изложени в Раздели I до V на Приложение IX. Раздел VI на Приложение IX излага еталонните методи за моделиране на качеството на въздуха.
   
5. 
   Датата, към която Страните членки са длъжни да информират Комисията за методите, използвани за предварителна оценка на качеството на въздуха, съгласно Член 11(1)(d) на Директива 96/62ЕС е 31 декември 1999г.
   
6. 
   Всички изменения на настоящия Член и Приложенията от V до IХ, необходими с оглед тяхното адаптиране към научно-техническия прогрес следва да бъдат приемани в съответствие с процедурата, изложена в Член 12 на Директива 96/62ЕС.
   

1. 
   Страните членки са длъжни да предприемат необходимите стъпки за разпространение на актуална информация относон концентрациите на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух, сред обществеността посредством, например, предаващи средства за масово осведомяване, пресата, информационни табла или компютърни мрежи, както и посредством известяване на съответните организации като екологични организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни части от населението и други уместни организации по здравеопазването. Списъкът на уведомените организации следва да бъде изпратен на Комисията едновременно с информацията, предадена съгласно Член 11 на Директива 96/62/ЕС.
   

Горната информация следва да показва превишенията на показателите за информиране на обществеността, посочени в Раздели I до IV на Приложение X.

2. 
   За целите на Член 5(4) по-горе, следва да бъдат прилагани показателите за информиране на обществеността от Раздел V на Приложение X.
   
3. 
   При осигуряване на достъп на обществеността, съгласно Член 8(3) на Директива 96/62/ЕС, до планове или програми, Страните членки следва да предоставят последните и на съответните организации, като екологични организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствително население и други уместни организации по здравеопазване. Списъкът на уведомените организации следва да бъде изпратен на Комисията едновременно със съответния план или програма.
   

1. 
   Директива 80/770/ЕЕС се отменя както следва:
   

• 
  Членове 2(2), 4, 5, 7(3), 10(4), 11 до 14 и Приложения II, IIIa и V се отменят считано от 1 януари 2000 г.
  
• 
  Членове 1, 2(1), 3(1), 6, 7(1), 8, 9, 10(1), 10(2), 10(3), 15 и 16, и Приложения I, IIIb и IV се отменят считано от 1 януари 2005 г.
  

2. 
   Директива 82/884/ЕЕС се отменя както следва:
   

• 
  Членове 3(2), 3(3), 4, 8 до 11 и Приложението се отменят считано от 1 януари 2000 г.
  
• 
  Членове 1, 2, 3(1), 5, 6, 7, 12 и 13 се отменят считано от 1 януари 2005 г.
  

3. 
   Директива 85/203/ЕЕС се отменя както следва:
   

• 
  Членове 3(2), 4, 6, 7(3), 10 до 14, и Приложения II, III и IV се отменят считано от 1 януари 2000 г.
  
• 
  Членове 1, 2, 3(1), 5, 7(1), 8, 9, 15 и 16 и Приложение I се отменят считано от 1 януари 2010 г.
  

4. 
   От 1 януари 2000 г., Страните членки са длъжни да използват измервателни станции и други методи за оценка на качеството на въздуха, които са в съответствие с изискванията на тази Директива, при оценката на концентрациите на серен двуокис, азотни окиси и олово в околния въздух с оглед получаването на данни с цел демонстриране на съответствието с пределно допустимите стойности, установени с Директива 80/779/ЕЕС, Директива 82/884/ЕЕС и Директива 85/203/ЕЕС дотогава, докато пределно допустимите стойности, определени с тези директиви, не бъдат отменени.
   

Член 10

Докладване

1. 
   Страните членки са длъжни да въведат в действие законите, подзаконовите нормативни актове и административните разпоредби, необходими за привеждане (на Националното законодателство) в съответствие с настоящата Директива не по-късно от 31 декември 1999 г. При това, те са длъжни незабавно да информират Комисията за тези свои действия.
   

При приемането на горните разпоредби, от страна на Страните членки, същите следва да съдържат препратки към настоящата Директива или да бъдат придружавани от такива препратки в момента на тяхното официално публикуване. Процедурата, необходима за осъществяването на горните препратки следва да бъде одобрена от съответните страни членки.

2. 
   Страните членки са длъжни да съобщят на Комисията текстовете на основните разпоредби на Националното законодателство, приемати в съответната област от обхвата от настоящата Директива.
   

Настоящата Директива влиза в сила на двадесетия ден от публикуването и в Официалния журнал на Европейските общности.

Настоящата Директива е адресирана до Страните членки.

Съставена в Брюксел,

За Съвета

Президентът:

I. Пределно допустими стойности за серен двуокис

Пределно допустимите стойности се изразяват в µg/m³. Обемът следва да бъде стандартизиран при следните условия на температура и налягане: 293°К и 101.3 kPa.

	Период на осредняване	Пределно допустима стойност	Допустимо отклонение	Дата, към която пределно допустимата стойност следва да бъде спазена
1. Средночасова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	1 час	350 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година)	150 µg/m3 (43%) при влизане в сила на тази директива, намаляващи линейно на 1 януари 2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2005 г.	1 януари 2005 г.
2. Среднодневна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	24 часа	125 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година)	няма	1 януари 2005 г.
3. Пределно допустима стойност за опазване на екосистемите (не се прилага в непосредствена близост до източниците)	Една календарна година и зима (1 октомври до 31 март)	20 µg/m3	няма	две години от влизането в сила на настоящата директива.

II. Алармен праг за серен двуокис

350 µg/m³ измерени през три последователни часа на места, които са представителни за качеството на въздуха във най-малкото 100 km² или цяла зона, или агломерация, не зависимо от това коя от указаните територии е най- малка.

III. Минимум подробности, които следва да бъдат предоставяни на обществеността, при случаите на превишаване на алармения праг за серен двуокис

Подробностите, които следва да бъдат предоставяни на обществеността, задължително включват като минимум:

• 
  датата, часа и мястото на събитието
  
• 
  прогноза относно:
  
• 
  изменения в концентрациите (подобряване, стабилизиране, или влошаване);
  
• 
  причина за възникване и очаквани промени;
  
• 
  засегната географска област;
  
• 
  продължителност.
  
• 
  групи от населението с потенциална чувствителност към събитието
  
• 
  предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от засегнатите чувствителни групи от населението.
  

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Пределно допустими стойности за азотен двуокис и азотен окис

I. Пределно допустими стойности за азотен двуокис и азотен окис

Пределно допустимите стойности се изразяват в µg/m³. Обемът следва да бъде стандартизиран при следните условия на температура и налягане: 293°К и 101.3 kPa.

	Период на осредняване	Пределно допустима стойност	Допустимо отклонение	Дата, към която пределно допустимата стойност следва да бъде спазена
1. Средночасова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	1 час	250 µg/m3 NO2 (да не бъде превишавана повече от 8 пъти в рамките на една календарна година)	50% при влизане в сила на настоящата Директива, намаляващи линейно на 1 януари 2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2010 г.	1 януари 2010 г.
2. Среднодневна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Една календарна година	40 µg/m3 NO2	50% при влизане в сила на настоящата Директива, намаляващи линейно на 1 януари 2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2010 г.	1 януари 2010 г.
3. Пределно допустима стойност за опазване на растителността (не се прилага в непосредствена близост до източниците)	Една календарна година	30 µg/m3 NO+NO2	няма	две години от влизането в сила на настоящата Директива.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Пределно допустими стойности и нива за действие за прахови частици

I. Пределно допустими стойности за прахови частици

	Период на осредняване	Пределно допустима стойност	Допустимо отклонение	Дата, към която гра-ничната стойност следва да бъде спазена
Етап 1
1. 24 часова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	24 часа	50 µg/m3 РМ10, (да не бъде превишавана повече от 25* пъти през годината)	50% при влизане в сила на настоящата Директива, намаляващи линейно на 1 януари 2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2005 г.	1 януари 2005 г.
2. Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Една календарна година	30 µg/m3 РМ10	50% при влизане в сила на настоящата Директива, намаляващи линейно на 1 януари 2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2005 г.	1 януари 2005 г.
Етап 2
1. 24 часова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	24 часа	50 µg/m3 РМ10, (да не бъде превишавана повече от 7 пъти през годината)	[да бъде извлечена от данните и да бъде еквивалентна на пределно допустимата стойност от етап 1]	1 януари 2010 г.
2. Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Една календарна година	20 µg/m3 РМ10	50% на 1 януари 2005 г., намаляваща линейно всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2010 г.	1 януари 2010 г.

* Когато случаите на превишаване са свързани с необичайно остри въздействия, броят на позволените превишения следва да бъде ограничен до 14 пъти годишно.

II. Нива за действие за РМ_2.5 , за целите на Член 5(4)

	Период на осредняване	Пределно допустима стойност	Допустимо отклонение	Дата, към която пределно допустимата стойност трябва да бъде спазена
1. 24 часово ниво за действие, за опазване на човешкото здраве	24 часа	40 µg/m3 РМ2.5, (да не бъде превишавано повече от 14 пъти през годината)	50% при влизане в сила на настоящата Директива, намаляващи линейно на 1 януари 2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2005 г.	1 януари 2005 г.
2. Средногодишно ниво за действие, за опазване на човешкото здраве	Една календарна година	20 µg/m3 РМ2.5	50% при влизане в сила на настоящата Директива, намаляващи линейно на 1 януари 2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2005 г.	1 януари 2005 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Пределно допустими стойности за олово

I. Пределно допустими стойности за олово

	Период на осредняване	Пределно допустима стойност	Допустимо отклонение	Дата, към която пределно допустимата стойност следва да бъде спазена
Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Една календарна година	0.5 µg/m3	100% при влизане в сила на настоящата Директива, намаляващи линейно на 1 януари 2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0% към 1 януари 2005 г.	1 януари 2005 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Определяне на изискванията за оценка на концентрациите на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух, в рамките на дадена зона или агломерация

I. Горни и долни оценъчни прагове

Следните горни и долни оценъчни прагове следва да бъдат прилагани:

а. Серен двуокис

	Опазване на здравето	Опазване на екосистемите
Горен оценъчен праг	60% от 24-часовата пределно допустима стойност (75 µg/m3 - да не бъде превишавано повече от 3 пъти за календарна година)	60 % от зимната пределно допустима стойност (12 µg/m3)
Долен оценъчен праг	40% от 24-часовата пределно допустима стойност (50 µg/m3 - да не бъде превишавано повече от 3 пъти за календарна година)	40 % от зимната пределно допустима стойност (8 µg/m3)

б. Азотен двуокис

	Средночасова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на растителността
Горен оценъчен праг	60% от пределно допустимата стойност (120 µg/m3 - да не бъде превишавана повече от 3 пъти за календарна година)	70 % от пределно допустимата стойност (32 µg/m3)	70 % от пределно допустимата стойност (21 µg/m3)
Долен оценъчен праг	50% от пределно допустимата стойност (100 µg/m3 - да не бъде превишавана повече от 3 пъти за календарна година)	65 % от пределно допустимата стойност (26 µg/m3)	65 % от пределно допустимата стойност (19.5 µg/m3)

в. Прахови частици

	24 часова средна стойност	Годишна средна стойност
Горен оценъчен праг	60% от пределно допустимата стойност (30 µg/m3 - да не бъде превишавана повече от 7 пъти за календарна година)	70 % от пределно допустимата стойност (14 µg/m3)
Долен оценъчен праг	40% от пределно допустимата стойност (20 µg/m3 - да не бъде превишавана повече от 7 пъти за календарна година)	50 % от пределно допустимата стойност (10 µg/m3)

г. Олово

	Годишна средна стойност
Горен оценъчен праг	70 % от пределно допустимата стойност (0.35 µg/m3)
Долен оценъчен праг	50 % от пределно допустимата стойност (0.25 µg/m3)

II. Определяне на оценъчните прагове (горен и долен)

Оценъчните прагове (горен и долен) се определят въз основа на концентрациите по време на предишните пет години, в случаите когато са налице достатъчно данни. Оценъчния праг се разглежда като превишен, когато общият брой на превишенията на цифровата концентрация на прага по време на тези пет години превишава трикратно броя на допустимите в рамките на една календарна година превишения (на съответните пределно допустими стойности).

Когато на разположение има данни за по-малко от пет години, Страните членки са в правото си да комбинират кампаниите за измервания с кратка продължителност по време на определен период от годината и проведени на места, които вероятно са типични по отношение на най-високите нива на замърсяване, с резултати, получени с информацията от инвентаризацията на емисиите и моделирането, при определяне на превишаването на горния и долния оценъчни прагове.

Приложение VI

Разполагане на пробовземните точки за оценка на концентрациите на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух

Следните съображения се прилагат към непрекъснатите и полу-непрекъснати измервания.

I. Изисквания при определяне на разположението в макромащаб

а. Опазване на човешкото здраве

Пробовземните точки (пунктове), ориентирани към опазване на човешкото здраве, следва да бъдат разполагани, така че:

1. 
   да предоставят данни за районите в рамките на съответните зони и агломерации, където възникват най-високите концентрации, на които населението е възможно да бъде изложено, пряко или косвено, в течение на период от време, който е значителен в сравнение с периода на осредняване на пределно допустимите стойности;
   
2. 
   да предоставят данни за други райони в зоните и агломерациите, които са представителни по отношение на експозицията на основното население, и които предоставят информация за целите на управлението на качеството на въздуха.
   

Пробовземните пунктове следва по принцип да се разполагат така, че да се избягват измервания на много малки микросреди в непосредствена близост до тях.

Пробовземните пунктове могат да бъдат представителни за подобни местонахождения, които не се намират в непосредствена близост до тях.

б. Опазване на екосистемите и определена растителност

Пробовземните пунктове, ориентирани към опазване на екосистемите или определена растителност, следва да се разполагат така, че да бъдат представителни за качеството на въздуха извън областите, разположени в непосредствена близост до източници, като агломерации или други застроени области, промишлени инсталации и пътища. Като ръководен принцип, пробовземният пункт следва да бъде разположен така, че да бъде представителен за качеството на въздуха в обкръжаващата го област от минимум 1000 km².

II. Изисквания при определяне на разположението в микромащаб

Като минимум, доколкото това е практически възможно, следва да бъдат спазени следните насоки:

• 
  потокът около входното отвърстие на пробовземна сонда следва да бъде неограничен, без да са налице прегради, които възпрепятстват движението на въздуха в съседство с пробовземното устройство (обикновено, то следва да бъде разположено на няколко метра от сгради, балкони, дървета и други прегради, и най-малко на 0.5 метра от най-близката сграда за пробовземни пунктове, представителни за качеството на въздуха около линията на сградите);
  
• 
  по принцип, входното отвърстие на пробовземна сонда следва да бъде разположена на височина между 1.5 м (зоната на дишане) и 4 м над земята. В някои случаи може да бъде необходимо по-високо разположение (до 8 м). По-високото разположение може да бъде подходящо и когато станцията е представителна за голяма област;
  
• 
  входното отвърстие на пробовзимащото устройство не следва да се разполага в непосредствена близост до източниците, за да се избегне директното поглъщане на емисии, които не са смесени с околния въздух;
  
• 
  изходното отвърстие на пробовзимащото устройство следва да бъде разположено по начин, при който се избягва повторното циркулиране на изходящия въздух през входното отвърстие;
  
• 
  ориентираните към трафика пробовзимащи устройства следва да бъдат разположени на не по-малко от 25 метра от големите кръстовища и на не по-малко от 4 метра от центъра на най-близкото платно за движение;
  
• 
  ориентираните към трафика пробовзимащи устройства за измерване на NO₂ следва да бъдат разположени на не по-малко от 5 метра от бордюрите;
  
• 
  в застроени територии, ориентираните към трафика пробовзимащи устройства за измерването на прахови частици или олово следва да бъдат разположени така, че да бъдат представителни за качеството на въздуха в близост до линията на сградите.
  

Следните фактори също могат да бъдат вземани предвид:

• 
  възпрепятстващи (наслагващи се) източници;
  
• 
  сигурност;
  
• 
  достъп;
  
• 
  наличие на електрозахранване и телефонни комуникации;
  
• 
  видимост на площадката спрямо нейното обкръжение;
  
• 
  безопасност на обществеността и обслужващия персонал;
  
• 
  стремеж към съвместно разполагане на пробовземните точки за различни замърсители;
  
• 
  изисквания свързани с териториалното планиране.
  

III. Документиране и преглед на избора на площадката

Процедурата по избора на площадка следва да бъде напълно документирани на етапа на нейното класифициране, посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка), подробна карта и др. Площадките следва да се преразглеждат през равни интервали и документирането им да се повтаря, за да се гарантира валидността на критериите за избор с времето.

Страните членки, които възнамеряват да закриват или преместват измервателните станции, установени съгласно с Директиви 80/779/ЕЕС, 82/84/ЕЕС и 85/203/ЕЕС за оценка на концентрациите на серен двуокис, азотен двуокис и олово са длъжни да предоставят информация в подкрепа на това решение на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Критерии за определяне на броя на пробовземните пунктове за непрекъснато измерване на концентрациите на серен двуокис, азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух

I. Минимален брой на пробовземните пунктове за непрекъснато измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности за опазване на човешкото здраве и алармените прагове в зоните и агломерациите, където непрекъснатото измерване е единственият източник на информация

а. Разсредоточени (площни) източници

Население на агломерацията или зоната	Ако концентрациите превишават горния оценъчен праг	Ако максималните концентрации се намират между горния и долния оценъчни прагове	За SO2, в агломерациите, където максималните концентрации се намират под долния оценъчен праг
250 000	2	1	1
500 000	2	1	1
750 000	3	1	1
1 000 000	4	2	1
1 500 000	5	2	1
2 000 000	6	3	2
2 750 000	7	3	2
3 750 000	8	4	2
4 750 000	9	4	2
6 000 000	10	5	3
	За NO2 и прахови частици: да включват най-малко една градска фонова станция и една ориентирана към трафика на МПС станция

б. Точкови източници

За оценка на замърсяването в близост до точкови източници, броят на пробовземните пунктове за непрекъснато измерване следва да се изчислява, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели на разпространение на замърсяването в околния въздух и потенциалната експозиция на населението.

I. Минимален брой на пробовземните пунктове за непрекъснато измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности за опазване на екосистемите или определена растителност в зони, различни от агломерациите

Ако максималните концентрации превишават горния оценъчен праг	Ако максималните концентрации се намират между горния и долния оценъчни прагове
1 станция за 20 000 km2	1 станция за 40 000 km2

Приложение VIII

Изисквания относно качеството на данните и сравняването на резултатите от оценката на качеството на въздуха

I. Изисквания за качеството на данните

Следните изисквания към качеството на данните, необходимата прецизност и точност на методите за оценка, минималния времеви обхват и минималното количество регистрирани данни от измерванията, са предназначени да ръководят програмите за осигуряване на качеството.

	Азотен двуокис и серен двуокис	Прахови частици и олово
Непрекъснато измерване Точност и прецизност на индивидуалните измервания Минимум регистрирани данни Минимален времеви обхват	15 % 90% 100%	25 % 90% 100%
Индикаторно измерване Точност и прецизност на индивидуалните измервания Минимум регистрирани данни Минимален времеви обхват	25% 90% 20% (всеки пети ден, или десет седмици, разпределени равномерно или случайно през цялата година)	50% 90% 20% (всеки пети ден, или десет седмици, разпределени равномерно или случайно през цялата година)
Моделиране Среднодневни стойности Месечни средни стойности Средногодишни средни стойности	50% 40% 30%	прах – 50%
Преценка на целта	75%	100%

II. Резултати от оценката на качеството на въздуха

Следващата информация следва да бъде събирана за зоните или агломерациите, в които източници, различни от измерванията, се използват за допълване на информацията от измерванията, или като единствено средство за оценка на качеството на въздуха.

• 
  описание на изпълнените дейности по оценката;
  
• 
  използвани специфични методи, с препратки към съответните описания на метода;
  
• 
  източници на данни и информация;
  
• 
  описание на резултатите, включително несигурните и, по-конкретно, размерите на всяка област или, ако е уместно, дължината на пътя в зоната или агломерата, около който концентрациите превишават пределно допустимата стойност (стойности), или според случая, пределно допустима стойност (стойности) плюс приложимото допустимо(и) отклонение (я) и на всяка област, в която концентрациите превишаватгоценъчните (горен и долен) прагове;
  
• 
  за пределно допустими стойности, чиято цел е опазването на човешкото здраве, населението, което е потенциално изложено на концентрации над пределно допустимата стойност.
  

Където е възможно, Страните членки следва да съставят карти, показващи разпределението на концентрациите в рамкит на всяка зона и агломерация.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Методи, които следва да бъдат използвани като основни при оценка на концентрациите на серен двуокис,азотни окиси, прахови частици и олово

I. Анализ на серния двуокис

[Приложение V на Директива на Съвета 80/779/ЕЕС от 15 юли 1980 г. относно пределно допустимите и препоръчителните стойности за качество на въздуха за серен двуокис и суспендирани частици]

II. Еталонен метод за анализ на азотните окиси

[Приложение IV на Директива на Съвета 85/203/ЕЕС от 7 март 1985 г. за норми за качество на въздуха за азотен двуокис]

III. Метод за пробовземане и еталонен метод за анализ на концентрациите на олово във въздуха

[Приложение на Директива на Съвета 82/884/ЕЕС от 3 декември 1982 г. за олово в околния въздух]

IV. Еталонен метод за пробовзимане за PM₁₀

Еталонният метод, използван за проби за РМ₁₀ е методът, описан в prEN 12341¹

V. Еталонен метод за пробовзимане за PM_2.5

(не е посочен)

VI. Еталонни методи за моделиране

(не е посочен)

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Показатели за информиране на обществеността

I. Показателите за информиране на обществеността относно съдържанието на серен двуокис в околния въздух

Концентрация	Период на осредняване	Тип станция
Средночасов здравен индикатор: 350 µg/m3	1 час	всеки
Среднодневен здравен индикатор: 125 µg/m3	24 часа	всеки
Индикатор за опазване на растителността: 20 µg/m3	една година	станция ориентирана към опазване на растителността

II. Показателите за информиране на обществеността относно съдържанието на азотни окиси (азотен двуокис)

Концентрация	Период на осредняване	Тип станция
Краткосрочен здравен индикатор: 200 µg/m3 NO2	1 час	всеки
Дългосрочен здравен индикатор: 40 µg/m3 NO2	една година	всеки
Индикатор за растителността: 30 µg/m3 NO + NO2	една година	станция ориентирана към опазване на растителността

III. Показателите за информиране на обществеността относно съдържанието на РМ₁₀

Концентрация	Период на оредняване	Тип станция
Краткосрочен здравен индикатор: 50 µg/m3	24 часа	всеки
Дългосрочен здравен индикатор: 30 µg/m3	една година	всеки

IV. Показателите за информиране на обществеността относно съдържанието на олово

0.5 µg/m³, измерени в рамките на една календарна година.

V. Показателите за информиране на обществеността относно съдържанието на PM_2.5 ,за целите на Член 5(4)

Концентрация	Период на осредняване	Тип станция
Краткосрочен здравен индикатор: 40 µg/m3	24 часа	всеки
Дългосрочен здравен индикатор: 20 µg/m3	една година	всеки

VI. Стандартизиране

По отношение на серния двуокис и азотните окиси, обемът следва да бъде стандартизиран при следните температура и налягане: 293 °К и 101.3 kPa.

1"Air Quality – Field test Procedure to demonstrate reference equivalence of sampling methods for the PM₁₀ fraction of particulate matter" („Êà÷åñòâî íà âúçäóõà – ïðîöåäóðà çà ïîëåâè èçïèòàíèÿ, äåìîíñòðèðàùà êîíòðîëíà åêâèâàëåíòíîñò íà ìåòîäèòå çà ïðîáè çà ïðàõîâàòà ôðàêöèÿ ÐÌ₁₀.“)

Каталог: old site -> documents
documents -> Списък на лица, притежаващи разрешение за транспортиране на отпадъци от лечебните заведения
documents -> Автоклави и микровълнови
old site -> Програма английски език и методика задочно обучение
old site -> Квалификационна характеристика професионално направление „филология”
old site -> Програма английски език и методика за ранно чуждоезиково обучение
old site -> Програма по актуална българистика (редовно и задочно)

Изтегляне 423.1 Kb.

Сподели с приятели: