Дисертация за придобиване на научната степен "Доктор на философските науки"

От Проф. доктор на философските и политологичните науки Петко Ганчев – Председател на Геополитически център Евразия – София

Автор на повече от 30 големи монографии, значителна част от които посветени на проблеми на Философия на историята, учебник по “Философия”, С., 2010, разглеждащ цялата съвременна философия, включително Феноменология, Философска херменевтика и Философска антропология, а също така новата монография - “Философия на универсалната история като фундаментална философия”, Т.ІІ, Фабер, София 2013, 780 с. , в която една от двете глави е “Религии и цивилизации”.
На труда на Доц. д-р Иванка Богомилова Райнова “Между свещеното и светското: към проблема за континуитета и дисконтинуитета във философията на Пол Рикьор”- 555 стр., 2012 г.
Дисертация за придобиване на научната степен “Доктор на философските науки”
Бих искал да започна своята рецензия на дисертацията на доц. д-р Иванка Б. Райнова с признанието, че в почти 36 годишния период, начиная от 1976 г., през който съм бил рецензент на повече от 120 рецензии за научните степени “д-р по..” и “доктор на науките” и званията /длъжностите “доцент” и”професор” това е една от малкото дисертации, която впечатлява със своята мащабност, дълбочина на анализа и логическа последователност на поставяните проблеми и предлаганите изводи. И това според мен е един от действителните научни приноси на дисертацията, който говори за професионализма на своя автор като учен. Това, първо.

Второ, доц. д-р Иванка Райнова предлага на високо ниво дисертационно изследване на огромното творчество на един от най-сложните със своите възгледи и преходи през различни философски учения каквито са феноменологията, философската херменевтика и философската антропология западноевропейски философи какъвто е Пол Рикьор, правейки непрекъснато сравнения на неговите възгледи и позиции с възгледите и позициите на други колоси на западноевропейската философска мисъл каквито са Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Морис Мерло-Понти, Жан-Пол Сартър, Макс Шелер и т.н. , и т.н. С малки изключения, каквито са възгледите на представителите на аналитичната философия /логическия неопозитивизъм/, структурализма, неотомизма и “новата философия”, в дисертацията е изследван огромния поток от идеи и възгледи на съвременната западноевропейска философска мисъл, който е изисквал не само широка философска култура, но по същество енциклопедични знания, за да бъде осъществено на ниво това изследване. И това е направено от един български философ, което само по себе си е значим теоретичен принос, защото се показват възможностите на българската философска мисъл не само да бъде транслатор и популяризатор, ако е възможно за такава философия да се използва такъв термин, но да бъде вещ анализатор и арбитър в сложните дискурси на мислители като Е. Хусерл, М. Хайдегер и П. Рикьор. При това дисертацията на доц. д-р Иванка Райнова е логически завършек на един дълъг път, белязан от редица значими монографии, студии и статии, в които тя овладява и изследва различните теми от богатото полифонично творчество на Пол Рикьор, който безспорно заедно с Жан-Пол Сартър са двамата титани на френската философска мисъл през втората половина на ХХ век. Успехът от изследването на доц.д-р Иванка Райнова е още по-впечатляващ, защото той е изкован в непрекъснати сравнения на нейните изводи и оценки с изводите и оценките на редица други изследователи на творчеството на Пол Рикьор като Жан Грейш, при това в полза на Ив. Райнова..

Трето, по своя стил и език, по използваните метафори и образи дисертацията на доц. д-р Иванка Райнова е едно впечатляващо по своя обем и теми философско есе, каквото по същество грамадно есе е творчеството на Пол Рикьор. Но за разлика от творчеството на П. Рикьор, което е система от есета, чийто континуитет се осъществява от авторовата мисъл и непрекъснати търсения, и чийто дисконтинуитет е израз на различните му подходи, сменяни позиции и оценки при анализа на двете огромни теми за светското и свещеното, то есето на доц. д-р Иванка Райнова е цялостна органична в своето единство система.

Четвърто, в духа на високата ми оценка на дисертацията силно впечатление на всеки образован философски читател прави непоколебимата логика, която е следвала доц. Иванка Райнова в изпълнение на целите на своето изследване, Така още в началните въвеждащи страници тя заявява ,че основната цел на нейната дисертация е да бъде една коренно нова , доста по-различна интерпретация на творчествто на Пол Рикьор, което е полифонично и не може да бъде подведено под някакъв общ знаменател и интерпретирано като последователно, континуитетно, нито пък разглеждано като фрагменти от един доминиращ дисконтинуитет, че ако можем да говорим за дисконтинуитет, то е не защото се поставят различни проблеми, а защото разглежданите теми се интерпретират от различни, понякога трудно съпоставими позиции. В този смисъл, съгласявайки се със самооценката на Пол Рикьор на творчеството му, доц. д-р Иванка Райнова ни показва “отстрани” и цялостно диалектиката на континуитет и дисконтинуитет на това творчество. И с риска да изведа само “голата структура” на мощната логика на Пол Рикьор, която държи огромното му творчество, разгърнало се исторически в течение на половин век смятам, че избора на темите започва с “Волевото и безволевото” и завършва със “Способният и погрешимият човек”. Това следва от дисертацията и в този смисъл дисертацията също ни демонстрира диалектиката на логика и история в творчеството на Пол Рикьор.

Пето, следвайки логиката на историческите странствания на духа на Пол Рикьор над бездната от смисли на Феноменологията, Философската херменевтика и Философската антропология, които упорито напомнят за странстванията на Сидхартха Гаутама- Шакямуни – Буда, както в неговото писано творчество, така и във взетите интервюта, Иванка Райнова ни показва, самостойността на мисълта, позицията на Пол Рикьор по отношение позицията на Е. Хусерл за феноменологията, на М. Хайдегер с неговата фундаментална онтология и на М. Шелер в неговата философска антропология, за да остане верен, макар и не съвсем последователен в проведената линия на единство /въжето над бездната на Заратустра/Заратуштра/ на фундаменталната феноменология, фундаменталната херменевтика и фундаменталната философска антропология или другояче казано “на самопостигането на човека”.

Шесто, от “чистото познание” на феномените при “феноменологичната репродукция” и “ейдетичната редукция”, през обясненията и постигането, “разкриването на смислите” до постигането на човека, неговата “свобода като възможност за избор” и “отговорност като дълг”, от човека приел и принадлежащ към някаква религиозна вяра и човека, изповядващ определена религиозна вяра, от човека на “самост” до “ човека като другия”, от човека като питащ “кой съм аз” и “какъв съм аз” до човека във философията на историята със нейния скрит смисъл - това са само част от орбитите, в които се движи мисълта на мъдреца Пол Рикьор, на един от нашите съвременници, свързал чрез живота си няколко епохи, издигайки се непрекъснато и разпъван непрекъснато между Човека и Бога, между Светското и Свещеното. И в тези негови движения по пътя на Голготата на човешката история, разглеждана като история на търсенията на човешкия дух, неотстъпно го следва Иванка Райнова, за да покаже на човечеството един от неговите велики философи на ХХ век. Но това ми дава основание с пълно право да смятам, че Пол Рикьор е един щастлив Философ, не само защото написа в дългия си живот дузина блестящи произведения, но и защото в лицето на Иванка Райнова има своя талантлив изследовател и биограф на творческия му път. Заедно с това обаче аз се питам дали съдбата ще ме срещне и мен някога с “моята Иванка Райнова”?.

Спазвайки формалните изисквания към една официална рецензия аз искам да потвърдя, че приемам Справката на авторката за научните приноси в дисертацията , която показва по възможно най-скромния начин направеното от нея в това фундаментално изследване. Авторефератът е изработен според изискванията и дава възможност на запозналия се с него да разбере мащабността и многоплановостта на този дисертационен труд.

Казаното по-горе ми дава пълно основание категорично да подкрепя доц. д-р Иванка Богомилова Райнова да й бъде присъдена от Научното жури научната степен “Доктор на философските науки”!