Дискусията в “Студентски глас” продължава: Отговор на Екатерина Атанасова



Дата15.01.2018
Размер65.04 Kb.
#47341
Дискусията в “Студентски глас” продължава:

Отговор на Екатерина Атанасова (НБУ) на статията на Анелия Попова (УНСС)

10.04.2007 г.
Здравей Анелия,
Надявам се да ми позволиш да се обръщам така към теб, ние сме връстници и в статията ти прочетох много свои мисли. Искам да те уверя, че и двете пишем за едно и също нещо, дори в известен смисъл сме на едно мнение, както ще се убедиш по-долу.

Допуснах една грешка, когато написах статията за НБУ, а именно, не казах нищо за предисторията. Запознах се с Галя Маринова на един форум случайно, както се казва, съдбата ни срещна, и от дума на дума стигнахме до това къде и какво уча. Тя ми каза: „Много малко се знае за НБУ, напиши една статия, като поглед отвътре.” Сега разбирам, че трябваше да кажа това в началото на статията, защото иначе звучи като: „НБУ – най-добрият и модерният университет в България.” Съжалявам за тази грешка, но и не съжалявам, защото пък това е удобен повод за мен да споделя с по-широка аудитория по-съществените неща по темата, както и да задам някои въпроси, като се надявам, че ще има кой да ми отговори.

Искрено се надявам, че с теб няма да водим спор, защото смятам, че в спора не се ражда нищо, най-малко пък истината.

Статията, която написах, беше за НБУ, но в нея проличават и много от моите лични разбирания за образованието и живота изобщо. Неизбежно е да оставя отпечатък в собствен текст. Идеята беше статията да е пристрастна, като на студент, учещ в НБУ. Иначе всеки може да си отвори сайта и да чете. Но не бива в никакъв случай да се възприема като реклама на учебно заведение. Изходих от идеята, че читателят няма никаква информация с какво може да с похвали и не съвсем Нов Български Университет, а такива хора аз съм срещала много и са ме питали много. Исках да прозвучи като разказ между приятели или близки познати.

Мисля, че няма такова нещо като най-добро учебно заведение. Добрите ученици и студенти са способни да се самообучават, независимо от условията, защото си имат собствени вътрешни стремежи и любознателност. Не дотам трудолюбивите и тези, които не отдават истинско значение на нещата, които правят и учат в живота си, и най-добрите и талантливи учители не могат да обучат. И освен това всеки си има индивидуален път на развитие и събитийна верига, с която се съобразява. В този смисъл всички места за обучение са полезни и на мястото си.

Нямам намерение да категоризирам никой университет в България и по света. Предимно писах за тенденциите в образованието и разбирането на света като цяло. Намекнах за промяната на полюса на важните неща в живота, на която сме съвременници, която премества полюса на живота, такъв, какъвто е бил през последните 200-300 години (разбирай от зората на индустриалната епоха до последните две десетилетия на 20 век). Това е глобална промяна във възприемането на времето и пространството, която набира скорост, и вече има явни признаци, които се наблюдават в почти всички сфери на живота, но в някои по-ясно. Образованието няма как да стои настрани от промените. Затова и използвах термина „традиционен университет”, като имах предвид точно това: университет като фабрика, в който преподаватели предават някакви знания по определени предмети, използва се научен подход, и т.н. като накрая се получава един продукт: специалист с определени знания и умения, който ще бъде необходимо зъбно колелце в машината на пазарната икономика. В това няма нищо лошо, лошото е, че всъщност е само това. И понеже днес тези представи хората все по-трудно ги търпят върху себе си, образованието и университетите се налага да се променят и те се променят, къде по-бързо, къде не. Не ми се иска да отварям тази тема тук, защото е много дълга, но аз я започнах още в статията, а ти я подхвана в твоята. Явно е неизбежно да вникнем взаимно в гледните си точки без да уточним за какво си говорим.

По два пункта ще разширя възгледите ни (всъщност, колкото повече се задълбочавам в статията ти сега, докато пиша отговор, толкова повече се убеждавам, че мога да се подпиша под всяко твое изречение, с малки изключения):

Първият се отнася до разнообразието. Разнообразието е способно да обхване и онези 5% в двата края на нормалното разпределение, които средностатистическият човек никога няма да разбере. На границите на общоприетите норми и представи се раждат или по-скоро улавят най-великите идеи и творения на човечеството. На границата са били хората, които са „разпознали” Христос докато е бил жив, а „в норма” – милионите християни векове и хилядолетия след него. На границата са били Сократ и Томас Мор, естествено, платили са съответната цена. „Нормални” сме всички ние, които се възхищаваме на Махатма Ганди и Мартин Лутер Кинг, но нямаме смелостта да живеем с техния кураж и да разголим прилично облечените болезнени обществени проблеми насред площада, където е по-вероятно хората да кажат на черното бяло и да ни убият с камъни, отколкото да променят себе си. И по лошо, сред нас има твърде много циници, които безразлично твърдят, че на света вече не са му нужни такива хора, като че ли сме достигнали връхната точка на цивилизационното развитие и видиш ли, всички хора и животни живеят прекрасно и щастливо, в мир и хармония. Ограничаването на разнообразието създава тоталитарни общества, каквито практически опити са правени повече от достатъчно. Разнообразието е родило и сатанизма, терористичните нападения, геноциди в чудовищни размери и други зловредни явления. Разнообразието ще роди и ужасяващи явления в резултат на безконтролните научни изследвания и експерименти. Та в този смисъл аз съм напълно съгласна с теб. Но... (винаги има едно „но”)... в един мой любим филм главният герой каза: „Всяко същество във вселената е способно да различава добро от зло.” Липсващото парченце в пъзела се нарича „духовност” в най-възвишения му смисъл. От тази духовност съвременната наука се е оперирала още когато е нарекла себе си „модерна” и се е подписала с фамилията „операционална”. Това е един от най-важните въпроси, които искам да повдигна и да се дискутират. Докато научните среди приемат единствено подхода на „убий го, сложи го на масата и виж какво има в него” и сами си вярват, че са открили истината за живота, че и даже я рекламират за широка употреба, в света и в науката ще съществуват двойните стандарти и плиткото едностранчиво мислене, а също и дълбокото нещастие в живота на всеки човек. Изходът от ситуацията не е в ограничаване на разнообразието, а в приемането на всички аспекти на човека, включително и духовната му страна, в отсъствието, на която другите аспекти просто стагнират. Такава пълноценност през изминалите десетилетия в научните среди беше обект на подигравки, днес е предмет на индивидуално търсене, но утре ще е интегрална част на всички науки и на голямата „единна наука”, която вече се развива в процеса на търсене на допирни точки между всички научни направления. Така че, ако имаме самосъзнание и лична отговорност, не бива да се страхуваме от разнообразието!

Вторият пункт, който искам да изясня, е, че представите ми за успял човек, за успех в живота изобщо, не се покриват по никакъв начин с общоприетите представи. И понеже това пък е една друга много дълга тема за разговори, няма да навлизам в повече подробности и ще кажа само следното: не бива да си мислим, че висшето образование, не дай си боже конкретен университет или учебен план, могат да формират който и да е човек. Те, както и началното училище са много важни що се отнася до развитието на личността, но няма какво да се лъжем, и двете са си само една спирка по пътя. Друг е въпросът, че много хора си остават на тази спирка или най-много на следващата до края на живота си. Обществото дава много повърхностни обяснения за живота, но ако прекалено се отклоняваме от тях, следва бой през пръстите. Дилемата за всеки е, доколко ще се съобразява с едното или другото и коя от двете високи цени е готов да плати. По този въпрос си давам ясна сметка и честно казано не ме интересува никак, дали думите ми са в дълбок разрез с общоприетите разбирания или съвсем не. Не ме интересува също дали ще ме охулят, похвалят или пренебрегнат, важно е да съм честна пред себе си.



Това е откъс от твоята статия по отношение на моята: „В нейния коментар най-голямо впечатление ми направи не толкова самото съдържание като последователни мисли, колкото чувството, което се улавя като краен резултат от прочетеното.” Това е важна обратна връзка за мен, това беше моята истинска цел. Често ми се случва да чета поредица от факти и накрая да си задам въпроса: „Е и, какво?” Фактите сами по себе си не значат нищо без реципиента им. А това, че ти отдели от времето си и положи усилия да коментираш текста ми, значи, че нещо е влязло в теб и те е докоснало. Каквото и чувство да е оставил текстът ми в теб, е чудесно, защото това ме уверява, че съм успяла. Радвам се, че отговори, мислех си, че никой няма да прочете, какво написах, да не говорим за реакция. И още повече се радвам сега, защото четеш отговора ми, тук за разлика от предишната статия, наистина засягам важни теми, независимо дали приемаш мненията ми или не, това вече е диалог. В този океан от информация искам да споделя с много малко думи, най-важните и съкровени неща, с които се събуждам и заспивам. На мен ми тежи този зациклил период на едностранчиво (материалистично) развитие и огромното нещастие на хора и животни по цялата планета. Съзнанието ми крещи да намери алтернативни начини на съществуване и алтернативни ценности, както и белези на подобна борба у другите хора. Аз категорично отказвам да живея, катерейки се по главите на другите хора, самозалъгвайки се с нелепи извинения като „Такъв е животът!”, „Законът на джунглата!”, „Трябва да се оцелява!” и т.н., отнемайки живота на невинни животни за прехрана в едно затлъстяло и презадоволено общество! Кажи ми, мила Анелия, и други хора, ако някой изобщо чете това, какъв е светът, в който искате да живеете, кое е най-важно за вас, с кое сте съгласни да направите компромиси и с кое не? Как можем да живеем най-добре и какво е най-добре? Ако сте съгласни, понеже това е портал за образование и наука все пак, може да разглеждаме въпросите именно от тази гледна точка. Ние си говорим за толкова много глупости, а най-важните въпроси на живота остават в периферията. Ще бъда благодарна на всеки, който „сподели себе си” и как вижда тези проблеми от своя ъгъл!
-----------------------------------------------------------------------

Не искам да живея сама в оглушителната тишина! 
П.П. Благодаря ти много, задето написа цяла статия в отговор, както и за критичния подход! Извинявай, ако съм засегнала чувствата ти по някакъв начин! Всъщност споменах УНСС единствено като пример за това, че богати студенти учат не само в частните университети (като НБУ), но и в държавните (като УНСС). Подозирам, но няма как да съм сигурна, че в УНСС учат повече платежоспособни студенти, отколкото в НБУ. Първо, защото УНСС има повече студенти и второ е къде по-престижен от НБУ, особено що се отнася до икономическите дисциплини.
Каталог: pueron -> publikacii -> statii
statii -> Приносът на Айн Ранд за каузата на свободата
statii -> Програмни системи с изкуствен интелект в правото. Функции. Проблеми. Някои решения
statii -> Кои са академизираните олигарси в бан?
statii -> Първа награда на конкурса на боис за студентско есе „Просперитетът обича свободата” Просперитетът обича свободата
statii -> Закон за научните степени и научните звания, който да регламентира правилата за кариера в науката [21]
statii -> До: Ректора на всу “Л. Каравелов” София доц д-р инж. Георги Годинячки писмо-декларация
statii -> Унсс – университетът, който пречупи представите ми Анелия Попова – III курс “Журналистика и масмедии”
statii -> Д-р Дроздстой Стоянов: бан е развъдник за пенсионери
statii -> Има ли някой, на когото да не му е ясно? попита Уайнънд


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница