К У Р С О В А Р А Б О Т А
ПО
ОСНОВИ НА ЛОГИСТИКАТА
София 2010 г.
Тема: Дистрибуция и физическо разпределение на стоките
Изготвил:
Румен Стоилов Стоянов
1823 класно отделение
Факултетен № 051246
Проверил:
доц. д-р инж. Карагьозов
І. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ
1. Същност на дистрибуционните канали
От особена важност за мениджмънта на фирмата са каналите, по които тя получава необходимите й материални ресурси (снабдителните канали) и каналите, чрез които реализира продукцията си. Тези канали се формират от всички участващи пряко или косвено във физическото придвижване на материалните ресурси до фирмата и на произведените от тях или чрез тях продукти до крайните потребители. Подредената съвкупност от юридически, а понякога и физически лица, изпълняващи функциите по разпределение и разпространение на произведените продукти, тяхното физическо разместване, придвижване, доставка и предоставяне при определени условия на потребителите, формира дистрибуционните канали на фирмата.
Пазарната реализация на произведените продукти изисква изграждането и ефективното функциониране на сложни по своята структура дистрибуционни канали, през които те да преминават бързо и безпрепятствено по пътя им от производителите до потребителите. Тези структури могат да бъдат създадени от самите производители за решаване на конкретни задачи по управлението.
Върху изграждането и функционирането на дистрибуционните канали оказват влияние цяла поредица от контролируеми и неконтролируеми фактори.
Основната задача на всеки дистрибуционен канал се свежда до удовлетворяване потребностите на потребителите чрез доставка на продуктите в поръчаните количества, в подходящия момент, на мястото, където е възникнало търсене. Клиентът (потребителят) е движещата сила в канала, а неговите желания и поведените са решаващи за всички участници в него.
Дейностите по дистрибуция се изпълняват от дистрибуционен канал, който се състои от всички организации или хора, включени в дистрибуционния процес. Тези, които участват в дистрибуционния процес са членове на канала и могат да са производители, предоставящите услуги търговци на едро, търговци на дребно, маркетингови специалисти и/или потребители. Когато се използва понятието посредник, то се отнася до търговци на едро, търговци на дребно и други (например транспортни фирми), които действат в ролята на посредници между производителите, предоставящите услуги и техните клиенти.
Стопанската практика показва, че колкото по-сложен, по-скъп и по търсен е един продукт на пазара, толкова по-къс и по-кратък е дистрибуционният канал. Този вид продукти обикновено преминават по най-краткия път от производителя до потребителя. Логично също така е уникалните продукти да бъдат представяни най-добре от самите производители. Ето защо технологични линии, комплектни обекти, интелектуална собственост и други се продават най-често чрез директни контакти между производител и потребител. Обратно - колкото по-елементарна, стандартна и серийно произвеждана е една продукция, толкова по-разнообразни би трябвало да са Каналите за нейната реализация.
2. Участници в дистрибуционните канали
Всеки дистрибуционен канал започва с производителите и завършва с крайните потребители. Протичането на материалния поток може да бъде директно, т. е. без преминаването му през междинни пунктове и звена, или опосредствано, когато между производителя и потребителите се вместват допълнителни структури, наречени посредници, които съдействат със своя опит и възможности за по-бързото и по-надеждното появяване на продуктите в търговската мрежа или в самите потребители. В първия случай говорим за дистрибуция чрез изградени от самите производители канали, а във втория случай - за участието в дистрибуционния процес на външни за производителя структури.
В зависимост от обема и от характера на дейността си фирмата производител може да обособи самостоятелно звено в управленската си структура - служба, кантора, отдел, дирекция и други, което да се занимава с дистрибуцията на произвежданите продукти на местния и на международните пазари, както и да ползва за целта:
• Филиали, дъщерни предприятия, смесени фирми;
• Борси и аукциони;
• Посредници в дистрибуционните канали;
• Търговци с право на препродажба;
• Агенти.
3. Управление на дистрибуционните канали
В условията на динамично изменяща се пазарна среда, характеризираща се с непрекъснато повишаващи се изисквания на потребителите, се наблюдава все по-трайна тенденция на обединяване усилията на заетите с физическото придвижване и дистрибуцията на продукти. Така съвсем съзнателно се конструират дистрибуционни канали като съвкупност от взаимозависими организации, ангажирани със задачата да направят желаните продукти и услуги налични за употреба от крайните потребители в точно определено място и точно определен момент.
Всяка фирма участва в един, няколко или във всички канали, по които се осъществява дистрибуцията на нейните продукти и/или услуги. В зависимост от това какви функции поема или делегира на други в този процес, на нея й се отреждат различна роля и място в дистрибуционната система. В някои случаи могат да й се възлагат координиращи и интегриращи функции, в други случаи тя може да изпълнява основни или съвсем нищожни по значимост функции.
Опитът на развитите в икономическо отношение страни показва, че използването на независими търговски посредници на краткосрочни договори има много слабости. Дистрибуционните канали не са стабилни, липсва единство в стремежа към постигане на главните цели, слаби са координацията и взаимовръзките между отделните участници, налице са недостатъчен опит и специализация в реализацията на съответния продукт, често възникват конфликти. Тези дистрибуционни канали изискват големи разходи на средства и оскъпяват продукцията.
За да се преодолеят тези слабости, се използват различни системи за организация на дистрибуционните канали, чрез които се интегрират възможностите и усилията на участниците в тях за постигане на общите цели базовите системи на организация са две: вертикална и хоризонтална.
Вертикалната система на организация интегрира възможностите и усилията на участниците в дистрибуционните канали от различни нива (производител - търговец на едро - търговец на дребно - потребител). Хоризонталната система интегрира възможностите и усилията на участници в едно от нивата на дистрибуционния канал (ниво търговци на едро, ниво търговци на дребно).
Различните системи за организация на дистрибуционните канали създават предпоставки за сближаване на интересите на участващите в тях, но не изключат възможността за възникване на конфликти помежду им. Най-често причини за конфликтите са:
• несъвпадение на целите — когато те са различни. Например производителят може да иска по-голяма площ за излагане на своите продукти в даден магазин, а това да не е изгодно за търговеца на едро, или пък търговецът да не е удовлетворен от високите цени, по които купува, или от вмешателството на производителите и търговците на едро при определянето на цените на дребно;
• несъответствия в действията - всеки участник очаква от другите да изпълняват функциите си по определен начин. Всяка промяна, водеща до влошено изпълнение на функциите поражда конфликти;
• комуникационни проблеми — възникват, когато един от участниците в канала не информира навреме другите за промяна в своите действия;
• различните оценки за конкретни ситуации - възможно е потребителят да счита, че намаляват цените на използваните от него суровини, или пък да му се налага замяната им с други, но това да не удовлетворява доставчиците;
• различия в управленската философия и в ценностната система - водят до различия в начините за постигане на общите цели. Например търговецът на дребно може да е доста либерален към купувачите, докато производителят или търговецът на едро да не споделят неговото виждане, или обратното.
Една от най-важните цели на мениджмънта на канала е създаването на атмосфера на сътрудничество и партньорство между участниците. Партньорство може да има само при наличие на взаимен интерес и съвместна отговорност за успеха. Този процес може да се ускори чрез съвместно планиране и разработване на формални процедури за информационен обмен. Необходимо е също така да се предвидят редовни контакти между ключовите мениджъри.
4. Физическа дистрибуция
Във всички канали продуктът трябва да бъде доставен в правилното количество, в правилното бреме, на правилното място. Под управление на физическата дистрибуция се разбира най-общо казано управлението на потока от продукти и услуги от мястото на тяхното добиване до мястото на тяхното потребление. Отделните фирми, участващи в дистрибуционния канал, трябва да организират физическото движение на потока от продукти и да управляват свързания с него информационен поток на два отделни, но взаимосвързани етапа.
Терминът физическа дистрибуция се използва най-вече за излизащия от фирмата към потребителите материален поток чрез определена мрежа от транспортни връзки и възли за съхранение или дистрибуция, наречена мрежа за дистрибуция. Тази мрежа може да свърже фирмата с индивидуален потребител или с други фирми, които или да използват произведените продукти на друго производствено ниво, или да играят ролята на търговци на едро или на дребно в дистрибуцията на продуктите към друга група потребители. Така цикълът на физическа дистрибуция, разглеждан от гледна точка на производителя на продукта, представлява цикълът на управление на продуктите към потребителя и обикновено се повтаря няколко пъти в даден канал за дистрибуция.
Взети заедно, цикълът за управление на материалите и цикълът за физическа дистрибуция формират общия логистичен цикъл за фирмата.
Изпълнението на функциите по физическа дистрибуция изисква високи разходи. Изследванията показват, че за различните фирми общите разходи по дистрибуция се движат в границите от 8 до 30% от продажбите. Значението на физическата дистрибуция се повишава и поради обстоятелството, че придвижването на продуктите от мястото на тяхното производство до мястото на потреблението струва годишно около 14-22% от брутния национален продукт.
Чрез интегрирана система за управление на физическата дистрибуция видимите разходи като транспортиране, складиране и поддържане на запаси могат да бъдат намалени.
Освен това, за да контролира разходите по дистрибуцията, мениджърът по физическата дистрибуция трябва да е наясно и със скритите разходи. Те включват намалени печалби поради ненавременна доставка на продуктите, разходи поради пропуснати продажби, спрени поръчки и недоволство от страна на потребителите поради дефицит.
На теория управлението на тези разходи е елементарно, но на практика е много трудно да бъдат определени скритите разходи и да се фиксират контролируемите разходи. Освен това взаимозависимостта между нивата на обслужване на клиентите и величината на тези разходи усложнява тяхното откриване. С подобряване на нивото на обслужване на клиентите се увеличават разходите в системата за физическа дистрибуция и обратно, намаляването на разходите може да понижи нивото на обслужване.
Определянето на броя и месторазположението на складовете е директно свързано с определеното от фирмата ниво на обслужване и целите, които се предполага, че ще преследва складът. Член на канала, който има високи изискания за ниво на обслужване, обикновено изгражда серия от складове. Ако материалът, който ще се съхранява в склада, трябва да се обработва, то складът се разполага близо до завода производител. Ако пък складът ще се използва за съхранение на готови продукти, то той се разполага в близост до потребителския пазар. Ако се отчетат всички променливи, то складът трябва да се позиционира така, че да осигурява исканото ниво на обслужване при минимални разходи по дистрибуция. Нивото, при което разходите са най-ниски, е индивидуално за отделните фирми поради различията в стандартите за ниво на обслужване, разходите по поддържането на запаси, транспортните разходи и други разходи по физическата дистрибуция.
С увеличаване броя на складовете в системата транспортните разходи намаляват, разходите по складовете и запасите нарастват с бързи темпове, а разходите по обработка на поръчките нарастват с постоянни темпове. Следователно, след като се отчетат противоречияита на разходите точката, в която двете криви се пресичат, се намира най-ниската точка на общите разходи в логистичната система.
Проблеми, свързани с неадекватно транспортиране и несигурност на транспортирането, могат да принудят фирмата да държи повече запаси, отколкото са нуждите за физическа дистрибуция. Тези проблеми на свой ред оказват влияние върху разходите по поддържането на запаси и срока за възвръщаемост на капитала, инвестиран в запас. Изборът на подходящ транспорт за осигуряването на ефективен и надежден превоз е предпоставка за постигането на целите на дистрибуцията.
Петте основни начина на транспортиране са: железопътен, сухопътен, воден, въздушен и тръбопроводен транспорт. Освен това са възможни и редица комбинации между тях – железопътен – сухопътен, сухопътен – воден, сухопътен – въздушен и железопътен – воден.
Придвижването на продукта чрез един или комбинация от няколко транспорта се организира от различни транспортни агенции, в т.ч. спедитори, асоциации на доставчици.
При вземане на решения относно начините на транспортиране мениджърите по логистика трябва да се съобразяват с разходите, степента на зависимост и вероятността от загуби, свързани с тези начини на транспортиране.
Железопътният транспорт си остава водещ за насипните продукти, които са с ниска стойност. Сухопътният има известни предимства, тъй като позволява доставки врата до врата и е гъвкав от гледна точка на графика за доставки. Водният транспорт позволява да се превозват големи обеми, но е значително бавен и е зависим от климатичните условия. Затова пък е евтин, има малки разходи и повреди. Предимсво на въздушния транспорт е бързината на доставка, но е значително скъп. Чрез тръбопроводи се пребозват предимно специализирани хомогенни товари в едно направление.
За участниците в канала има два варианта на складови услуги: собствен и публичен склад. Най-общо казано, частните складове са по-гъвкави при проектирането, за да посрещнат специфични потребности за съхранение и манипулиране, предлагат бъзможност за по-голям контрол върху работата на склада, по-ефективен обмен на информация и по-малки разходи на единица товар.
Публичните складове от своя страна не изискват фиксирани инвестиции от компанията; предлагат гъвкавост на месторазположението и възможност за увеличаване на складовото пространство, за да се покрият пикови потребности; предлагат и по-ниски разходи при определени условия като сезонни запаси.
Широко приложение в практиката намират дистрибуционните центрове, които се различават от частните складове по това, че в тях са по централизирани складовите операции. Дистрибуционните центрове обслужват:
• регионални пазари;
• обработват и прегрупират продуктите в поръчки на потребителите;
• поддържат пълна гама от продукти за дистрибуция до клиентите;
•консолидират големи доставки от различни производствени пунктове;
• често използват компютризирани съоръжения за манипулиране и са високоавтоматизирани;
• обикновено са обширни и едноетажни. Това, което разграничава дистрибуционните центрове от публичните складове, е че те се създават за да придвижват, а не да съхраняват продуктите, т. е. целта е не да се съхраняват продуктите в тези центрове за дистрибуция, а бързо да се обработват и разпределят. Следователно целта при разработването на един дистрибуционен център е да се поддържат продуктите на фирмата в постоянен и ефективен поток от момента, в който продуктът напуска производството до деня, в който той достига своята дестинация.
Напоследък много фирми с частни складове започнаха да преосмислят икономиите от съхранението и да търсят нови начини един, от които е широкото внедряване на компютърните технологии, чрез които се предлага изключително бърза услуга на потребителите. Подобренията в управлението на информацията и по-добрият контрол на запасите намалиха необходимостта от поддържането на складове в канала и колкото по-малко информация имаш, толкова е по-голяма необходимостта от повече складове.
Публичните складове предлагат редица услуги някои, от които са:
• поддържане на запасите;
• планиране на окрупняването на товарите;
• опаковане и монтаж;
• предоставяне на кредитна информация;
• транзитно съхраняване на продуктите;
• дворно съхранение;
• манипулиране и съхранение на материали в контейнери;
• попълване на поръчки
• манипулиране и съхранение на насипни товари.
Частните дистрибуционни центрове разполагат с по-съвременни и технологично словни съоръжения. В много от случаите, в резултат на по-добра организация и по-ниски разходи, те са предпочитани от клиентите.
Определянето на броя и месторазположението на складовете е директно свързано с определеното от фирмата ниво на обслужване и целите, които се предполага, че ще преследва складът. Член на канала, който има високи изисквания за ниво на обслужване, обикновено изгражда серия от складове. Ако материалът, който ще се съхранява в склада, трябва да се обработва, то складът ще бъде разположен близо до завода производител. Ако пък складът ще се използва за съхранение на готови продукти, то той най-вероятно ще бъде разположен в близост до потребителския пазар.
Ако се отчетат всички променливи, то складът трябва да се позиционира така, че да осигурява исканото ниво на обслужване при минимални разходи по дистрибуция.
Нивото, при което разходите са най-ниски, е индивидуално за отделните фирми поради различията в стандартите за ниво на обслужване, разходите по поддържането на запаси, транспортните разходи и др. разходи по физическата дистрибуция.
С увеличаване броя на складовете в системата транспортните разходи намаляват, разходите по складовете и запасите нарастват с бързи темпове, а разходите по обработва на поръчките нарастват с постоянни темпове. Следователно, след като се отчетат противоречивостите на разходите в точката, в която двете криви се пресичат, се намира най-ниската точка на общите разходи в логистичната система.
ІІ. ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ
Планирането на физическата дистрибуция е сложна задача, която включва оценка на алтернативните конфигурации, които удовлетворяват потребностите от определено ниво на обслужване при минимални разходи за цялата система. Следователно процесът започва с уточняването на целите и стратегиите за ниво на обслужване. Те от своя страна служат като база за определянето на стратегиите и програмите за формиране на запаси, складирането, транспортирането и обработката на поръчките, както и за свързаните с това инвестиции в запаси, складови и транспортни съоръжения, информационни системи за управление.
Особено важно за финансовите резултати на дадена фирма е определянето на системите и процедурите, свързани с физическата дистрибуция, които се базират на протичащите физически и информационни потоци. По този начин се разработват организационните стратегии от гледна точка на човешки ресурси.
Работата на системата за физическа дистрибуция трябва да се оценява периодично и да се предприемат действия за нейното подобряване, ако тя е под определените стандарти.
Активното управление на дистрибуционните канали и физическата дистрибуция оказват пряко влияние върху:
1. Ценовата политика на фирмата - някои доставчици прехвърлят отговорността и разходите по транспортирането върху купувача и така се освобождават от някои от елементите на дистрибуционните разходи.
2. Ниво на обслужване – възприемано обикновено като наличност на запаса и скорост на доставка. С повишаване нивото на обслужване нарастват и разходите по транспортиране, складиране, поддържане на запасите и обработка на поръчките, което пряко влияе върху финансовите резултати на фирмата.
3. Характеристики на продукта - дистрибуционните разходи са чувствителни към теглото, обема и риска, свързани с продукта. В канала тези характеристики могат да се коригират чрез опаковката, което отново пряко влияе върху финансовите резултати.
4. Дистрибуционни разходи - това, колко пари дава фирмата за дистрибуция, често определя, и колко е конкурентноспособна на пазара.
5. Търсенето на фирмения продукт – нарастването или намаляването му директно определя съществуването на продукта на пазара и пряко влияе върху финансовото състояние на самата фирма.
Сподели с приятели: |