Диво сърце
Джон Елдридж
СЪДЪРЖАНИЕ
Глава 1 - Диво сърце - 7
Глава 2 - Дивият, чийто образ носим - 27
Глава 3 - Въпросът, който преследва всеки мъж - 47
Глава 4 - Раната - 67
Глава 5 - Битката за мъжкото сърце - 85
Глава 6 - Гласът на Отец - 105
Глава 7 - Изцеляване на раната - 127
Глава 8 - Битка, която да поведем: Врагът - 147
Глава 9 - Битка, която да поведем: Стратегията - 165
Глава 10 - Красавица, която да избавим - 187
Глава 11 - Приключение, което да изживеем - 205
Глава 12 - Писане на следващата глава - 227
На Самуел, Блейн и Люк.
Обичам вашите сърца на воини.
Определено не ви липсва кураж.
БЛАГОДАРНОСТИ
Искрените ми благодарности към онези, които ми помогнаха да изкача тази планина: Сам, Блейн, Джени, Ейрън, Чери, Гари, Лий, Травис, Сийли и Стейси. Браян и Кели от издателство Томас Нелсън. Групата за пирографиране от четвъртък вечер. И всички онези близки и далечни, които са се молили за мен.
Брент, за това, че повече от всеки друг ми е помогнал да разбера какво означава да бъдеш мъж и Крейг - за това, че вдигна меча.
ВЪВЕДЕНИЕ
Знам. Почти ми се иска да се извиня. Скъпи Господи, наистина ли се нуждаем от още една книга за мъже?
О, не! Нуждаем се от нещо друго. Нуждаем се от разрешение.
Разрешение да бъдем онова, което сме - мъже, създадени по Божия образ. Разрешение да живеем според онова, което е в сърцата ни, а не според списък с „така е редно" и „така би трябвало", който е оставил толкова много от нас изморени и отегчени. Повечето послания за мъже в крайна сметка се провалят. Причината е проста: те пренебрегват онова, което е дълбоко присъщо за сърцето на мъжа, истинските му увлечения, и просто се опитват да го изградят чрез различни форми на натиск. „Ето такъв мъж ти би трябвало да бъдеш. Ето като какъв добър съпруг/баща/християнин/ църковен посетител би трябвало да се представяш." Оттук си правете изводи. Той е отговорен, чувствителен, дисциплиниран, верен, усърден, предан и т.н. Много от тези качества са добри. Нямам никакви съмнения относно добронамереността на тези посланици. Но, както ни е известно, пътят към ада е осеян с добри намерения. Че те са близо до пълен провал, вече трябва да е станало ясно. Не, мъжете се нуждаят от нещо друго. Те се нуждаят от едно по-дълбоко разбиране на копнежа им за приключения, за битки и за красавица - и защо Бог ги е създал точно такива. Нуждаят се и от по-дълбоко разбиране защо жените обичат мъжете да се борят за тях, да бъдат понасяни от вихъра на приключенията и да бъдат Красавицата. Защото Бог е създал и тях точно така. И тъй, аз предлагам тази книга не като седемте стъпки към по-добро християнство, а като едно сафари на сърцето за възвръщане на живота на свобода, на страст и приключения. Вярвам, че това ще помогне както на мъжете, така и на жените да се почувстват отново живи. Нещо повече, ще помогне на жените да разберат съпрузите си и да им съдействат да заживеят живот, който и двете страни желаят. Такава е молитвата ми за вас. Не е от значение критикът, нито онзи, който наблюдава как се спъва силният или как деятелният би могъл да се справи по-добре. Важен е човекът на арената, чието лице е изцапано с пръст, пот и кръв и който ревностно се бори... който е познал великото вдъхновение и великото посвещение; който изцяло се отдава на достойна кауза; който в най-добрия случай преживява триумфа на велико постижение, а в най-лошия, ако се провали, поне се проваля, след като не се е поколебал да рискува, така че мястото му никога да не бъде сред онези студени и свити души, които не са познали нито победата, нито поражението. Теди Рузвелт
А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват. (Матей 11:12)
ГЛАВА ПЪРВА
ДИВО СЪРЦЕ
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода...
(Притчи 20:5)
Духовният живот не може да бъде поставен в рамка. За него няма предели и онези, които го живеят, трябва да приемат и дори да се радват, че той остава неукротим.
Хауард Мейси
Желая да пояздя до хребета на хълма, където западът започва.
За мене няма спънки, не понасям и огради. Не ме ограждайте с решетки.
Коул Портър, „Не ме ограждайте с решетки"
Най-после, заобиколен съм от пустош. Вятърът по върховете на боровете зад мен звучи като шума на океан. Вълните се втурват от безбрежната синева и се разбиват в хребета на планината. Изкачил съм се до ловния участък на Соуоч в централната част на Колорадо. Пейзажът под мен представлява едно безбрежно море от пелин. Зейн Грей го е увековечил като пурпурната билка, но през по-голямата част от годината неговият цвят е сребристо сив. Ето в такава местност бихте могли да яздите дни наред, без да срещнете друга жива душа. Днес аз съм тръгнал пеша. Макар че този следобед слънцето грее, то няма да вдигне температурата над нулата тук, близо до Континенталната водоразделна линия, и потта по гърба ми от изкачването ме кара да потрепервам. Вече е краят на октомври и зимата наближава. В далечината, на около сто и петдесет километра в югозападна посока, върховете на Сан Хуан вече са покрити със сняг.
Дрехите ми са поели острия аромат на билката, който прочиства главата ми, щом си поема въздух, а той определено е в ограничено количество на височина от 3000 метра. Принуден съм отново да си почина, макар да знам, че всяка почивка увеличава разстоянието между мен и моята плячка. При все че преднината е все в нейна полза. Независимо че следите, които открих тази сутрин, бяха пресни - от преди няколко часа, това не е кой знае колко обещаващо. За такъв период от време един лос може лесно да измине доста километри по неравен терен, особено ако е ранен или подгонен.
Уапити, както го наричат индианците, е едно от най-трудно уловимите същества. Те са призрачните царе на високата земя, по-предпазливи и ловки от елените и по трудни за проследяване. Живеят на по-голяма височина и изминават повече път за един ден от всеки друг дивеч. Като че ли лосовете имат някакво шесто чувство за човешкото присъствие. На няколко пъти съм се приближавал, но те за миг са изчезвали в трепетликовите храсти, които са толкова гъсти, че не е за вярване как дори и заек би могъл да се промуши през тях.
Не винаги е било така. Векове наред лосовете са живеели из прериите и на големи стада са пасели по тучните ливади. Мериуедър Луис описва как през пролетта на 1805 г. е минавал покрай хилядни стада от излегнати лосове докато е търсел Северозападния проход. Понякога по-любопитните сред тях са се приближавали дотолкова, че той е можел да хвърля по тях съчки, също като селските млекодайни крави, които блокират пътя. Но до края на века експанзията на запад прогонва лоса високо в Скалистите планини. Сега те са трудно уловими и се крият на непристъпни височини, подобно на престъпници, докато тежките снегове не ги принудят да слязат по-надолу, за да зимуват. Ако искате да ги откриете сега, това трябва да стане на тяхна територия, в неприветливи убежища, далеч от пределите на цивилизацията.
Ето защо съм дошъл и аз.
Ето защо все още се мая, оставяйки старият лос да се измъкне. Моето ловуване, както виждате, всъщност не е чак толкова свързано с лоса. Знаех го, още преди да дойда. Има нещо друго, което преследвам тук, сред дивата природа. Търся една още по-трудно уловима плячка... нещо, което може да бъде открито единствено сред пустошта.
Търся сърцето си.
ДИВО СЪРЦЕ
Ева бе създадена сред невероятната красота на
Едемската градина. Но Адам, ако си спомняте, бе създаден извън Градината, сред пустошта. Втората глава на Битие изяснява това в описанието на нашите начала: човекът беше роден в пустите и затънтени места, в дивата част на творението. Едва след това беше заведен в Едем. Оттогава насам момчетата никога не са се чувствали у дома на закрито, а мъжете изпитват непреодолим копнеж да изследват. Копнеем да се завърнем; точно тогава повечето мъже се съживяват. Както е казал Джон Мур. когато мъжът отиде в планината, той се е прибрал у дома. В най-дълбоката си същност мъжкото сърце е неопитомено и това е добро. „Не се чувствам жив в офиса" - казва една реклама в Нортфейс. „Не се чувствам жив в таксито. Не съм жив на тротоара". Амин на това. Какъв е изводът? Никога не спирайте да изследвате.
Моето мъжко „аз" като че ли се нуждае от известно насърчение. Това идва естествено, като вродената ни любов към географските карти. През 1260 г. Марко Поло се отправя на експедиция, за да открие Китай, а през 1967 г., когато бях на седем години, заедно с приятеля си Дани Уилсън се опитах да изкопая тунел в нашия заден двор. Отказахме се на около втория метър, но това стана страхотно укрепление. Ханибал е прекосил известните Алпи, а в живота на момчето идва ден, когато то за пръв път пресича улицата, за да се присъедини към компанията на великите изследователи. Скот и Амундсен са се надпреварвали за Южния полюс, Пиъри и Кук са се съревновавали за Северния, а когато миналото лято дадох на момчетата си малко джобни пари и им позволих да отидат с велосипедите си до близкия магазин, за да купят сода, бихте казали, че съм им дал карт бланш да открият екватора. Магелан е плавал на запад и е заобиколил Южна Америка, въпреки предупрежденията, че той и екипажът му ще паднат от края на земята, а Хък фин се отправя надолу по Мисисипи, пренебрегвайки подобни заплахи. Пауел следва Колорадо и се насочва към Големия Каньон, въпреки че никой не го е правил преди и всички са казвали, че това е невъзможно.
И така, през пролетта на '98-а момчетата ми и аз стояхме на брега на Снейк ривър и в гърдите ни напираше онзи извечен порив да се спуснем по реката. Тази година снеготопенето бе повишило нивото й извънредно много и тя бе заляла и двата бряга. Реката, която е кристално чиста късно през лятото, този ден приличаше на мляко с шоколад. По нея се носеха дънери, огромни заплетени клони, по-големи от кола и кой знае още какво. Придошла, кална и бърза, Снейк имаше заплашителен вид. Споменах ли, че валеше дъжд? Ние обаче разполагахме с чисто ново кану, греблата ни бяха под ръка и, разбира се, аз никога не бях се спускал с кану по Снейк, нито по която и да било друга река, но какво от това. Скочихме в кануто и се отправихме към неизвестното, както Ливингстоун се е потопил във вътрешността на черна Африка.
Приключението, с всички съпътстващи го опасности и необузданост, е дълбок духовен копнеж, заложен в душата на човека. Мъжкото сърце се нуждае от място, където няма нищо стандартно, модулно, без мазнини, закопчаващо се с цип, отгледано в парник, он-лайн, подходящо за микровълнова печка. Където няма крайни срокове, мобилни телефони или събрания. Където има място за душата. Където, най-после, релефът около нас съответства на релефа в нашите сърца. Да разгледаме героите от библейския текст: Мойсей не се среща с живия Бог в търговския център. Той го открива (или е открит от Него) някъде в Синайската пустиня, далеч от египетските богатства. Същото се отнася и за Яков, чийто двубой с Бога не става на канапето във всекидневната, но някъде на изток от Явок, в Месопотамия. Къде отиде великият пророк Илия, за да си възвърне силите? В пустинно място. Както постъпиха и Йоан Кръстител и неговият братовчед Исус, който бе отведен от Духа в пустинята.
Каквото и друго да имаха предвид тези изследователи, те определено търсеха себе си. Дълбоко в мъжкото сърце има някои фундаментални въпроси, които просто не могат да намерят отговор край кухненската маса. Кой съм аз? От какво съм направен? Какво е моето предназначение? Страхът е, който задържа мъжа у дома, където нещата са организирани, подредени и под негов контрол. Но той няма да открие отговорите на своите най-дълбоки въпроси в телевизионните предавания или в хладилника. Там, посред горещите пустинни пясъци, изгубен сред безбрежната пустош, Мойсей получи мисията и посоката на своя живот. Той беше призован и издигнат в нещо много по-голямо от всичко, което някога си беше представял, и много по-сериозно от позицията на „принц на Египет". Под чуждите звезди, в среднощен час, Яков получи ново име, истинското си име. Вече не беше изкусен търговски посредник, но един, който се бори с Бога. Пустинното преживяване на Христос по своята същност е изпит за Неговата идентичност. „Ако си този, за когото се мислиш..." Ако мъжът иска някога да открие кой е и защо е тук, той трябва лично да предприеме това пътуване.
Трябва да си възвърне сърцето.
НАСОЧЕНА НА ЗАПАД ЕКСПАНЗИЯ СРЕЩУ ДУШАТА
Начинът, по който животът на мъжа се развива в наши дни, като че ли насочва неговото сърце към отдалечените райони на душата. Безкрайни часове пред компютърния екран; продаване на обувки в търговския център; срещи, меморандуми, телефонни обаждания. Бизнес светът където болшинството от американските мъже живеят и умират - изисква от мъжа да бъде ефективен и точен. Корпоративните стратегии и процедури са създадени с една цел: да впрегнат мъжа в ралото и да го накарат да произвежда. Но душата отказва да бъде впрягана; тя не се интересува от крайни срокове и изявления. Душата копнее за страст, за свобода, за живот. Както е казал Д.Х. Лорънс; "Аз не съм механизъм." Мъжът има нужда да усеща ритъма на земята; нуждае се да държи в ръката си нещо реално - румпела на лодка, юздите на впряг, грубо въже или просто лопата. Може ли един мъж да изживее всичките си дни, запазвайки ноктите си чисти и изрязани? Такива ли са момчешките мечти?
Обществото като цяло няма ясна концепция за мъжете. След като през последните трийсет години се е опитвало да модифицира мъжествеността в нещо по-чувствително, безопасно, управляемо и женствено, сега то обвинява мъжете, че не са мъже. Момчетата са си момчета, въздишат те. Като че ли един истински зрял мъж би трябвало да се прости с пустинята и със страстта по приключения и да се установи, да бъде завинаги у дома във всекидневната на леля Поли. „Къде са всички истински мъже?'' е обичайното представяне на ток - шоута и нови книги. Вие сте ги накарали да бъдат жени, ми се ще да кажа. Резултатът е най-голямото объркване на половете, което някога е преживявано в такъв широк мащаб в историята на света. Как може един мъж да разбере, че наистина е такъв, ако най-висшата му цел е да внимава за маниерите си?
А после, уви. идва църквата. Християнството, каквото е в момента, е причинило някои ужасни неща на мъжете. Каквото и да говорим, според мен повечето мъже в църквата вярват, че Бог ги е поставил на тази земя, за да бъдат добри момчета. Проблемът на мъжете, както сме свикнали да чуваме, е, че те не знаят как да спазват обещанията си. да бъдат духовни водачи, да разговарят със съпругите си или да възпитават своите деца. Но ако истински се постараят, те може и да стигнат до желания връх и да станат... добри момчета. Ето какъв модел за християнска зрялост сме възприели: истински добри момчета. Ние не пием, не пушим и не ругаем; това ни прави мъже. Имам един въпрос към мъжете. които четат тази книга: Спомняте ли си в своето детство да сте си мечтали да станете добро момче? (Дами, беше ли принцът на вашите мечти „шеметен" или просто мил?)
Съвсем сериозно - пресилвам ли нещата? Влезте в повечето църкви, поогледайте се и си задайте въпроса: Какво представлява християнинът? Без да се вслушвате в приказките на хората, сами преценете ситуацията. Повечето мъже християни са... отегчени. По време на една неотдавнашна църковна конференция, разговарях с един човек на около петдесет години, като поточно изслушвах какво той споделя за опита си като мъж. „През последните двадесет години доста се изморих да бъда добър мъж, според както църквата го разбира." Заинтригуван, аз го попитах какво според него е било това. Той се замисли. „Послушен." После продължи. „И отделен от сърцето си." Съвършено описание, помислих си. Тъжна констатация.
Както Робърт Блай се жалва в Железният Джон. „Някои жени искат пасивен мъж, ако изобщо искат мъж; църквата иска опитомени мъже - те са наречени свещеници; университетите търсят мъже, посветени на дома - тъй наречените пазители на имението; корпорацията се нуждае от... дезинфекцирани, неокосмени, плитки мъже." Всичко това се явява като един вид експанзия на запад срещу мъжката душа. И така, сърцето на мъжа го тегли към височините, към отдалечените места, тъй както раненото животно търси прибежище. Жените знаят това и скърбят задето нямат достъп до сърцата на своите мъже. Мъжете също го знаят, но често не са в състояние да обяснят защо сърцето им не си е на мястото. Знаят, че сърцето им препуска нанякъде, но много пъти им е трудно да го уловят. Църквата поклаща глава и се чуди защо не може да накара повече мъже да се запишат в нейните програми. Отговорът е прост: не сме поканили мъжа да познава и да живее според онова, което е дълбоко в сърцето му.
ПОКАНА
Но Бог е създал мъжкото сърце туптящо в гърдите му и затова отправя към него покана: Ела и живей според онова, което съм заложил в теб. Позволете ми да подмина целия дебат относно човешката природа -„Дали полът действително е вътрешно заложен?" - като просто изтъкна следното: мъжете и жените са създадени по Божия образ като мъже или като жени. И „Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги създаде“ (Битие 1:27). Знаем, че Бог няма тяло и затова приликата не може да е физическа. Полът трябва просто да бъде на нивото на душата, в дълбоките и нетленни кътчета на нашето същество. Бог не създава многополови хора; той прави нещо специфично - мъж или жена. С други думи, има мъжко сърце и женско сърце, които по своеобразен начин отразяват или представят пред света Божието сърце.
Бог е имал нещо предвид, когато е създал мъжа, и ако някога искаме да открием себе си, ние трябва да открием какво е то. Какво е вложил Той в мъжкото сърце? Вместо да се питате какво би трябвало да направите, за да станете по-добър мъж (или жена, за моите читателки), аз искам да запитам: Какво ви прави живи? Какво предизвиква вълнение в сърцето ви? Предстои ни едно пътуване в земя, която е чужда за повечето от нас. Трябва да се отправим към страна, където няма утъпкани пътеки. Това изследване ни отвежда в собствените ни сърца, в нашите най-дълбоки желания. Драматургът Кристофър Фрай казва:
„Животът е лицемер, ако не мога да следвам поривите на сърцето си!"
Вече знам, че дълбоко в сърцето ми има изписани три желания, които, ако продължа да пренебрегвам, ще изгубя душата си. Те са същината на онова, което съм и което копнея да бъда. Взирам се в момчетата, изследвам страниците на литературата, внимателно изслушвам много, много мъже и стигам до заключението, че тези желания са универсални, ключ към мъжката същност. Те може да са разбъркани, забравени или насочени в погрешна посока, но в сърцето на всеки мъж се крие отчаяното желание да се впусне в битка, да изживее приключение и да избави красавица. Искам да се замислите за филмите, които мъжете обичат да гледат, за нещата, които правят в свободното си време, за стремежите на малките момчета и да видите дали съм прав.
БИТКА, В КОЯТО ДА СЕ ВПУСНЕМ
На стената ми има снимка на едно момченце на около петгодишна възраст, с моряшка подстрижка, големи бузи и закачлива усмивка. Снимката е стара и цветовете са избледнели, но образът не се е променил. Рождественото утро на 1964 г. е и аз току-що съм отворил нещо, което може би е най-хубавият подарък, който някое момче е получавало за Рождество - два барабанни револвера, с перлени дръжки и черни кожени кобури с шест патрона, червена каубойска риза с два диви мустанга, избродирани на гърдите, лачени черни ботуши, червен шал и сламена шапка. Надянах екипировката и не исках да я сваля седмици наред, тъй като това изобщо не беше „костюм", а идентичност. Естествено, единият ми крачол е запасан в ботуша, а другият виси навън, но това само подсилва „автентичността" на моята персона. Пъхнал съм палците си под колана, а гърдите ми са изпъчени напред, понеже съм въоръжен и опасен. Да му мисли лошият: в този град един от двама ни е излишен.
Пелерини и шпаги, маскировка, шарени шалове и револвери - това са играчките на момчетата. Те си мечтаят да бъдат силни, да бъдат опасни и да всяват респект. Колко родители са правили безуспешни опити да забранят на малкия Томи да си играе с пистолети? Откажете се. Ако не осигурите на едно момченце оръжия, то само ще си ги направи от подръчни материали. Когато сядахме около масата за закуска, моите момчета изгризваха бисквитките си във формата на пистолети. Всяка пръчка или паднал клон е копие или по-скоро базука. Независимо от мнението на мнозина съвременни възпитатели, това не е психологическо смущение, предизвикано от насилието по телевизията или химичния дисбаланс. Агресията е част от мъжката природа; тя е в кръвта ни. Щом вярваме, че мъжът е създаден по Божия образ, то няма да е зле да си припомним, че Господ е воин; Господ е името Му (Изход 15:3).
Малките момиченца не си измислят игри, при които умират много хора, а кръвопролитията са повод за забавление. Хокеят, например, не е плод на женската фантазия. Нито пък бокса. Момчето иска да атакува нещо - така е и с мъжа, та дори това да е малко бяло топче на дърво. Той иска да го разбие от удари. От друга страна, моите момчета не обичат чаените партита. Не се обаждат на приятелите си по телефона, за да си говорят за взаимоотношения. Отегчават ги игри, в които няма елемент на опасност, съревнование или кръвопролитие. Колективните игри, основаващи се на „взаимозависимостта'', са пълна глупост. „Няма ли убити? - питат те недоверчиво. - Няма ли победители? Какъв е смисълът?" Вече би трябвало да сме се убедили в универсалността на тази характеристика: момчето е воин; момче е неговото име. А нещата, които прави, не са момчешки прищевки. Когато момчетата играят на война, те репетират своята роля за една много по-голяма драма. Един ден може да се наложи това момче да ви защитава.
Онези войници на Обединеното кралство, които щурмуваха каменните стени при Блади Енгъл; съюзническите войски, които удариха плажовете на Нормандия или пясъците на Айо Джайма - какво щяха да правят те без тази своя сърцатост? Животът изисква от мъжа да бъде ожесточен - и ожесточено посветен. Раните, които ще получи през живота си, ще го доведат до обезсърчение, ако е бил учен единствено как да бъде мек. Това важи особено за мътните води на взаимоотношенията, където мъжът се чувства най-малко сигурен. Както казва Блай: "От време на време всяко взаимоотношение се нуждае от нещо ожесточено"
Годините на бездействие може да са потиснали този копнеж и мъжът да не се чувства във форма за битките, които знае, че го очакват. Също така е възможно да се е получил нежелан обрат, както е станало при градските банди. Но копнежът е там. Всеки мъж иска да бъде герой. Всеки мъж изпитва необходимост да знае, че е силен. Не жени са създали Смело сърце - един от най-касовите филми на десетилетието. Летящи тигри, Мостът на река Куай, Великолепната седморка, Шейн, Жарко пладне, Спасяването на редник Райан, Умирай трудно и Гладиатор са все любими филми на мъжете, които разкриват за какво копнее мъжкото сърце и какво е било заложено в него от деня на раждането му.
Дали ви харесва или не, в сърцето на всеки мъж има нещо войнствено.
ПРИКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО ДА ИЗЖИВЕЕ
„Майка ми обича да ходи в Европа през ваканциите си." С един мой приятел разговаряхме за любовта си към Запада и затова защо той се е преместил тук от Източното крайбрежие. „Сигурно й се отразява добре. Там има богата култура. Но мен ме влече дивото." Нашият разговор беше провокиран от филма Легенди за страстта - историята на трима млади мъже от началото на миналия век, които отиват в ранчото на баща си в Монтана. Алфред, най-големият, е практичен, прагматичен, предпазлив. Отправя се към Големия град, за да стане бизнесмен и в крайна сметка политик. И все пак нещо в него умира. В сърцето му остава празнота. Самуел, най-малкият, е все още момче в много отношения, крехко дете - начетен, чувствителен, срамежлив. Още в началото на филма го убиват и става ясно, че не е подготвен за битки.
Стигаме и до Тристан, средния син. Той е див по сърце. Точно Тристан е олицетворение на Запада - той хваща и опитомява дивия жребец, изправя се срещу гризли само с един нож и спечелва красива жена. Все още не съм срещал мъж, който да иска да бъде като Алфред или Самуел. Все още не съм срещал жена, която да иска да се омъжи за такъв като тях. Не случайно американският каубой е придобил митични пропорции. Той е олицетворение на съкровените копнежи на всеки мъж - да „отиде на Запад", за да открие място, където да бъде самият себе си. Ще взаимствам описанието, което Уолтьр Бругеман дава за Бога: "див, опасен, неуловим и свободен."
Ще поспра за момент, за да изясня нещо. Аз не съм някакъв велик бял ловец. Стените на моя дом не са окичени с ловни трофеи. В колежа не съм играл футбол. В интерес на истината, като студент тежах 60 килограма и не бях кой знае какъв атлет. Независимо от детските си мечти, никога не съм се състезавал със спортни коли, нито съм станал военен пилот. Не се интересувам от телевизионни спортове, не обичам евтина бира и макар да карам стар джип, гумите му не са прекалено големи. Казвам това, защото подозирам, че много читатели - добри мъже и жени, ще бъдат изкушени да подминат книгата, считайки я за някакво напомпване от страна на идеалния мъж. Нищо подобно. Аз просто съм в търсене, подобно на много мъже (и надявам се жени), на автентичната мъжественост.
Когато зимата пропусне да осигури достатъчно количество сняг, моите момчета вкарват шейните си в къщи и започват да се спускат с тях по стълбите. Само преди няколко дни съпругата ми ги откри с двойно въже, провесено от прозореца на тяхната спалня, която се намира на втория етаж, готови да се спуснат по него по страничната стена на къщата. При отглеждането на момчета рецептата за забавление е много проста: към всяко занимание прибавете елемент на опасност, сипете малко изследователски дух, ливнете капчица разруха и пред вас ще застане един победител. Идеален пример за това е начинът, по който момчетата карат ски. Отидете до върха на най-високата писта, насочете ските право надолу и тръгвайте, колкото по-бързо, толкова по-добре, и това не отшумява с възрастта; просто залогът става по-голям.
Един съдия на около шестдесет години, истински джентълмен от юга, с елегантен костюм и изискан говор, ме издърпа настрана по време на една конференция. С приглушен глас, едва ли не извинявайки се, той започна да говори за своята любов към плаването и към откритото море и как в крайна сметка заедно с един свой приятел си построили лодка. Тогава в очите му се появи блясък. „Преди няколко години бяхме тръгнали от крайбрежието на Бермуда, когато ни връхлетя силна буря. Тя буквално се появи изневиделица. Шестметрови вълни, насочени към една деветметрова саморъчно изработена лодка. Мислех, че всички ние ще умрем." Последва драматична пауза, а после той изповяда: "Това беше най-доброто време в живота ми."
Сравнете онова, което сте изпитали, когато за последен път сте гледали трилърите Джеймс Бонд или Индиана Джоунс, и, да кажем, преживяванията си по време на Библейски урок. Гарантираният успех на всяка нова серия изяснява нещата - приключението е изписано върху сърцето на всеки мъж. И тук не става въпрос просто за „забавление". Приключението изисква нещо от нас, подлага ни на изпит. Макар изпитът да ни плаши, в същото време ние копнеем да бъдем изпитвани, за да докажем, че сме способни. Ето защо тръгнахме по Снейк Ривър, противно на всеки здрав разум; ето защо заедно с един мой приятел минахме през територията на мечките гризли, за да открием риба; ето защо като младеж се отправих към Вашингтон, окръг Колумбия, за да видя дали ще се справя в тези гъмжащи от акули води. Ако един мъж е загубил своето желание, това е само защото той не вярва, че може да се справи и се страхува, че може да се провали на изпита. И така, той решава, че е по-добре изобщо да не опитва. По причини, които се надявам да изясня по-късно, повечето мъже се страхуват от неизвестното и, подобно на Каин, искат да се установят, да изградят свой собствен град и така да стигнат до върха.
Но човек не може да го избегне - в сърцето на всеки мъж има нещо диво.
КРАСАВИЦА, КОЯТО ДА ИЗБАВИ
Ромео има своята Жулиета, Крал Артур се бие за Гуинивиър, Робин избавя лейди Мариан, а аз никога няма да забравя първия път, когато целунах училищната си любов. Беше в началото на седми клас. Запознах се с Деби в часа по драма и лудо се влюбих в нея. Това беше класическа младежка любов: чаках я след репетициите и й носех учебниците до шкафчето. Разменяхме си бележки в час, говорехме си по телефона през нощта. До този момент никога не бях обръщал на момичетата кой знае какво внимание. Подобни желания се пробуждат малко по-късно в пътешествието на момчето към възмъжаването, но щом това се случи, целият момчешки свят се преобръща. И така, аз копнеех да я целуна, но не можех да събера нужния кураж - до последната вечер на училищното представление. На другия ден започваше лятната ваканция, тя заминаваше и аз знаех, че трябваше да го направя тогава или никога. Зад кулисите, в тъмното, бързичко я целунах, а тя ми отвърна с една дълга целувка. Спомняте ли си сцената от филма Извънземното, където момчето се стрелва по луната със своето колело? Въпреки че оная вечер аз си тръгнах със своето скромно колело, мога да твърдя, че нито веднъж не докоснах земята.
За мъжа няма нищо по-вдъхновяващо от една красива жена. Тя ще ви мотивира да атакувате замъка, да поразите гиганта, да полетите през перилата. А може би и да направите успешен бейзболен удар. Един ден, по време на игра от Малката лига, моят син Самуел беше необикновено въодушевен. Той обича бейзбола, но в началото повечето момчета не са сигурни дали стават за големи играчи. Сам е нашият първороден и както повечето първи деца той е предпазлив. Винаги пропуска няколко хвърляния, преди да замахне, като и този му жест е премерен; всичките му удари до този момент са били слаби. И така, точно когато Сам се готвеше за удар онзи следобед, неговата приятелка, едно симпатично русичко момиченце, застана на първата бейзболна линия. Повдигнала се на пръсти, тя викаше името му и махаше към Сам. Претендирайки, че не я забелязва, той разшири разкрача си, сграбчи бухалката по-здраво и хвърли ожесточен поглед към подаващия топката. Още първият му удар беше успешен.
Един мъж иска да бъде героят на красавицата. Млади мъже, които отиват на война, носят в портфейлите си снимка на своята любима. Летците, отправящи се на бойни мисии, рисуват красавици по стените на своя самолет; екипажите на бомбардировачите В-17 от Втората световна война са давали на тези летящи крепости имена като Аз и моето момиче или Мемфис Бел. Какво щяха да бъдат Робин Худ или крал Артур без жените, които са обичали? Самотни мъже, водещи самотни битки. Индиана Джоунс и Джеймс Бонд нямаше да бъдат същите, ако до тях не стоеше някоя красавица и ако не трябваше да се бият за нея. Виждате, че мъжете не просто се нуждаят от битка, но и от някого, за когото да се бият. Спомняте ли си думите на Неемия към немногото смели души, които защитаваха останалия без стени Ерусалим? Не бойте се... Бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за съпругите и домовете си. Битката сама по себе си никога не е достатъчна; мъжът копнее за романтика. Не е достатъчно да бъде герой; той трябва да бъде героят на точно определен човек, на жената, която обича. На Адам бяха дадени вятърът и морето, конят и ястребът, но както сам Бог каза, нещата не бяха съвсем наред, докато не се появи Ева.
Да, в сърцето на всеки мъж има нещо страстно.
ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ
Също така съм открил, че има три желания, характерни за женското сърце, които не се различават много от мъжките, но си остават типично женски. Не всяка жена иска да води битка, но всяка жена копнее за нея да се бият. Чуйте копнежа на едно женско сърце: тя иска да бъде повече от забелязвана - иска да бъде желана. Тя иска да бъде преследвана. „Просто искам да съм нечий приоритет" - сподели с мен една приятелка, надхвърлила трийсетте. А детските й мечти за рицар в бляскави доспехи, който идва да я избави, не са момичешки фантазии; това е в основата на женското сърце и представлява животът, за който тя знае, че е създадена. И така, Зак се завръща за Паула в Офицер и джентълмен, Фредерик се връща за Джо в Малки жени, а Едуард се връща, за да се обясни във вечна любов на Елинор в Разум и чувства.
Всяка жена също иска приключение, което да сподели. Един от любимите филми на съпругата ми е Мъжът от снежната река. Тя обича сцената, където Джесика, красивата млада героиня, е спасена от Джим. нейния герой, и заедно се понасят в езда през необятността на австралийската пустиня. „Искам да бъда Изабо от Хищница" - признава една друга приятелка. „Да бъда харесвана, преследвана, защитавана - да. Но в същото време искам да съм силна и да участвам в приключението. Толкова много мъже погрешно смятат, че жената е приключението. Но точно тук взимоотношенията веднага се пропукват. Жената не желае да бъде приключението; тя иска да бъде въвлечена в нещо по-голямо от нея самата. Нашата приятелка продължи: "Познавам себе си и знам, че не съм приключението. Така че, когато някой мъж ме превърне във фикс-идея, аз веднага се отегчавам. Тази история ми е известна. Включете ме в нещо, което ми е непознато."
И най-после, всяка жена иска да бъде разкрита красавицата в нея. Не да изимитира, но да разкрие. Повечето жени усещат натиска да бъдат красиви още от съвсем малки, но аз нямам това предвид. Дълбоко в нея е заложено желанието просто да бъде красавицата, на която да се възхищават. Повечето малки момиченца имат спомени за това как са си организирали ревюта сватби или забавления с „въртящи се поли" - онези надиплени рокли, които са идеални за тази цел. Тя облича прекрасната си рокля, отива във всекидневната и започва да се върти. Тайното й желание е да очарова своя татко. Съпругата ми си спомня как като пет-шестгодишно момиченце се е качвала на масичката за кафе и е пеела колкото й глас държи. Виждаш ли ме? - е пулсиращият въпрос в сърцето на всяко момиче. - И запленен ли си от онова, което виждаш?
Светът убива сърцето на жената, когато й казва да бъде твърда, продуктивна и независима. За съжаление, християнството също не е усетило сърцето й. Влезте в повечето американски църкви, огледайте се наоколо и си задайте следния въпрос: Как изглежда християнката? Сега отново не се вслушвайте в приказките на хората, но сами преценете какво виждате. Нещата са съвсем ясни. Трябва да признаете, че жената християнка е... изморена. Всичко, което сме предложили на женската душа, е натискът да бъде „добър слуга". Никой не се бори за нейното сърце; и всяка жена доста се съмнява дали в нея има някаква красавица, която да бъде разкрита.
ПО ПЪТЯ НА СЪРЦЕТО
Какво бихте предпочели да се говори за вас: "Хари? Разбира се, че го познавам. Много сладък човек." Или: "Да, чувал съм за Хари. Опасен човек е... в добрия смисъл на думата." А вие, дами? Какъв мъж бихте искали да стои до вас? (Някои жени, наранени от криворазбраната мъжественост, може да предпочетат „безобидния" мъж... а след години да се чудят защо бракът им е лишен от страст, а съпругът им е станал дистанциран и студен.) А по отношение на вашата женственост, какво предпочитате да се говори за вас - че сте „неуморен работник" или „очарователна жена"? Ще се въздържа от коментар.
Ами ако...? Ами ако тези дълбоки желания в нашите сърца ни казват истината, разкривайки ни живота, за който сме били създадени? Бог ни е дал очи, за да виждаме; дал ни е уши, за да чуваме; дал ни е воля, за да избираме, и сърца, за да живеем. Всичко зависи от начина, по който владеем сърцето. Един мъж трябва да знае, че е силен; той трябва да знае, че може да се справи. Една жена трябва да знае, че е красива; тя трябва да знае, че е достойна някой да се бие за нея. „Но ти не разбираш - ми каза веднъж една жена. - Аз живея с човек без сърце." Не, то е там. Сърцето му си е на мястото. То може да ви се изплъзва като ранено животно, което винаги изчезва, точно преди да сте го уловили. Но то е там. „Не знам кога умрях - сподели един мъж. - Имам усещането, че просто консумирам кислород." Разбирам. Може да ви се струва, че сърцето ви е умряло и е изчезнало, но то си е на мястото. Нещо диво, силно и доблестно. което само чака да бъде избавено.
И така. тази книга не съдържа седемте стъпки, които мъжът трябва да направи, за да стане по-добро момче. Това е книга за възстановяването и освобождаването на мъжкото сърце с неговите страсти и истинската му природа, заложена в него от Бога. Това е покана да се втурнете към полята на Банокбърн, да отидете на Запад, да скочите от водопада, за да избавите красавицата. Защото, ако искате да разберете кои сте в действителност като мъже, да откриете живота, който си заслужава да бъде изживян, да обичате някоя жена дълбоко и да не предадете объркването си на вашите деца, вие просто трябва да си възвърнете сърцето. Трябва да се отправите към високите места на душата, към дивите и неизследвани райони и да проследите тази трудно уловима плячка.
ГЛАВА ВТОРА
ДИВИЯТ,
ЧИЙТО ОБРАЗ НОСИМ
Как насърчаването на хората да бъдат мили помежду си би довело до разпъването на човека? Кое правителство би екзекутирало Мистър Роджърс или Капитан Кенгуру?
Филип Янси
Безобиден? Кой е казал подобно нещо? Разбира се, че не е безобиден. Но е добър.
К. С. Луис
Това е отрасъл от онзи победоносен ствол и нека се боим от вродената му мощ и предопределеност.
Хенри V
Спомняте ли си онова малко момченце, за което ви разказах - с лачените ботуши и двата револ вера? Най-добрата част от историята е, че това не беше просто някаква поза. Аз имах възможността да изживея тези мечти. Дядо ми, бащата на баща ми, беше каубой. Той отглеждаше добитък в собствено ранчо в източен Орегон, между пустинната част и Снейк ривър. И макар да бях израснал в покрайнините на града, истинската ми подготовка за навлизане в мъжеството стана в ранчото, където прекарвах летата си като момче. О, де да можеше всяко момче да има такъв късмет. Дните му да бъдат изпълнени с трактори и пикапи, коне и поводи, тичане из полята и ловене на риба по езерата. Аз бях Хък фин в продължение на три прекрасни месеца всяка година. Само колко обичах моментите, когато дядо ми - когото наричах „Пап" - ме погледнеше, с палци мушнати под колана, усмихнеше се и кажеше: „Качвай се на седлото."
Един ден Пап ме заведе в града, в любимия ми магазин. Той беше някаква комбинация между хранителни стоки, железария и домашни потреби. Класическата галантерия на стария Запад - приказна страна на инструменти и оборудване, седла, юзди и одеяла, риболовни принадлежности, джобни ножчета и пушки. Миришеше на сено и на безир, на кожа, барут и керосин - все неща, които карат момчешкото сърце да потрепне. През онова лято Пап имаше проблеми с прекалено голяма популация от гълъби в ранчото. Той мразеше мръсните птици, понеже се страхуваше да не би да носят зараза за добитъка. „Летящи плъхове" - така обичаше да ги нарича. Пап отиваше право при тезгяха с оръжията, взимаше една сачмяна пушка и картонена кутия, побираща около милион сачми, и ми ги подаваше. Старият магазинер се взираше в мен малко учудено, примигвайки над очилата си. „Не му ли е малко раничко за това?" Пап слагаше ръка на рамото ми и се усмихваше. „Това е внукът ми, Хал. Той ми е оръженосецът."
ОТКЪДЕ ИДВАМЕ?
Може да съм влизал в този магазин като едно закачливо хлапе, но си излизах като шериф Уаят Ърп, Самотния рейнджър, Кит Карсън. Имах идентичност и място в историята. Даваше ми се възможност да бъда опасен. Ако момчето иска да стане мъж, ако мъжът иска да се увери, че наистина е такъв, няма друга алтернатива. Един мъж трябва да знае откъде идва и какво представлява. Един от повратните моменти в живота на моя добър приятел Крег - може би повратният момент - беше денят, когато той си възвърна бащиното име. Бащата на Крег, Ал МакКонъл, е бил убит в Корейската война, когато Крег е бил само на четири месеца. Майка му се омъжила повторно и Крег бил осиновен от втория си баща, един кисел стар капитан от флота, който наричал Крег „чайка" всеки път. когато му бил ядосан. Говорим за идентичност, за място в историята. Той му казвал: "Крег, ти си само една чайка - бива те само да седиш, да крякаш и..." (схващате за какво става въпрос).
Когато Крег станал мъж, той научил истината за своето наследство - как баща му е бил воин, паднал в битка. Как, ако е бил жив, той е смятал да отиде на мисионерското поле, да занесе Евангелието на място, където никой не е ходил преди. Крег открил, че неговият истински пра-прадядо бил Уилям МакКонъл - първият мисионер в Централна Америка, човек, който не веднъж е рискувал живота си, за да занесе Христос на погиващите. Крег прие името МакКонъл и с това си възвърна една много по-благородна идентичност, едно много по-опасно място в историята. Де всички да бяхме такива късметлии. Много мъже се срамуват от бащите си. Ти си същият като баща си" - е стрела, която много огорчени майки изстрелват към синовете си. Повечето от мъжете, които познавам, правят всичко възможно, за да не заприличат на бащите си. Но кого тогава да следват? От кого да черпят вдъхновение и сила?
Може би ще е от полза да насочим търсенето си към горния приток, към този мощен корен, от където произрастват клоните. Кой е Този, от Когото твърдим, че произхождаме и Чийто образ всеки мъж носи? Какъв е Той? Да кажеш на един мъж, който е в търсене на своите корени, че е създаден по образа на Бога, в началото може и да не прозвучи кой знае колко насърчително. За повечето мъже Бог е или далечен, или слаб - точно онова, което биха казали за земните си бащи. Бъдете честни - каква е вашата представа за Исус като мъж? „Не е ли някак си мек и кротък? - отбеляза един приятел. - Искам да кажа, че картините, които имам с него, показват мил човек, заобиколен от деца. Подобно на майка Тереза." Да, точно такива картини съм виждал и аз в много църкви. В итерес на истината, това са единствените картини с Исус, които съм виждал. Както съм казвал и преди, те го представят като най-милия човек в света. Мистър Роджърс с брада. Да ми кажете да заприличам на Него все едно да искате да стана отпуснат и пасивен. „Бъди мил. Бъди превъзходен. Бъди като майка Тереза."
Бих предпочел много повече да ми кажат да приличам на Уилям Уолъс.
ДЕЙСТВИТЕЛНО СМЕЛО СЪРЦЕ
Уолъс, ако си спомняте, е героят от филма Смело сърце. Той е воинът-поет, който идва като освободителят на Шотландия в началото на 14 век. Когато Уолъс се появява на сцената, Шотландия векове наред се е намирала под железния юмрук на английските монарси. Последният крал е по-лош от всички останали - Едуард Лонгшанкс (Дългокракия - б.пр.) Безмилостен потисник, Лонгшанкс опустошава Шотландия, като убива нейните синове и изнасилва дъщерите й. Шотландските благородници, вместо да защитават своето стадо, обременяват хората с тежки товари, докато те се облагодетелстват чрез сделки с Лонгшанкс. Уолъс е първият, който се противопоставя на английските потисници.
Разгневен, Лонгшанкс изпраща своите армии в полето Стерлинг, за да потушат въстанието. Планинците слизат на групи от стотици и хиляди. Време е за открит конфликт. Но благородниците, които до един са страхливци, не искат да има битка. Искат споразумение с Англия, което ще им донесе повече земи и власт. Те са типични фарисеи, бюрократи... религиозни администратори.Без лидер, когото да последват, шотландците започват да се обезсърчават. Един по един, а после и на по-големи групи, те се разбягват. В този момент Уолъс се появява със своя отряд воини, с лица, боядисани в синьо, готови за битка. Пренебрегвайки благородниците, които са отишли да преговарят с английските капитани, за да постигнат още една сделка, Уолъс се насочва право към сърцата на уплашените шотландци. „Синове на Шотландия... дошли сте да се биете като свободни хора и вие сте свободни хора." Той им дава идентичност и стимул да се бият. Припомня им, че животът в страх изобщо не е живот и че всеки от тях един ден ще умре. „И умирайки в леглата си, след много години, бихте ли пожелали да смените всички тези дни от този миг до тогава, с това да се върнете тук и да кажете на нашите врагове, че те могат да отнемат живота ни, но никога не ще ни отнемат свободата!" Той им казва, че не им липсва кураж. В края на тази разпалена реч, мъжете надават одобрителни възгласи. Те са готови. Тогава приятелят на Уолъс пита:
"Добра реч. Сега какво да правим?"
"Просто бъдете себе си."
"Къде отиваш."
"Отивам да се бия."
Най-после някой ще се противопостави на английските тирани. Докато благородниците интригантстват, за да се сдобият с привилегии, Уолъс влетява с коня си и прекъсва преговорите. Той влиза в сражение с английските повелители, което продължава с битката при Стърлинг - битка, с която започва освобождението на Шотландия.
И тъй - дали Исус прилича повече на майка Тереза или на Уилям Уолъс? Отговорът е... зависи. Ако си про-кажен, бездомник, от последните в обществото, когото никой никога не е докосвал, понеже е „нечист", ако всичко, за което копнееш, е една топла дума, то Христос е олицетворението на благата милост. Той се протяга и те докосва. От друга страна, ако си фарисей, един от онези самопровъзгласили се пазители на реда... бъди нащрек.
Не веднъж Исус „влиза в битка" с тези прословути лицемери. Да вземем случката с прегърбената жена от Лука 13. Ето какъв е контекстът: фарисеите са като шотландските благородници - те също товарят с тежки бремена Божиите хора, но и пръста си не помръдват, за да им помогнат. Нещо повече, дотолкова са се хванали за Закона, че според тях е грях някой да бъде изцелен през съботата, понеже това е извършване на „работа". До такава степен са изопачили Божиите намерения, че смятат, че човекът е създаден за съботата, а не съботата за човека (Марк 2:27). Исус вече е имал няколко схватки с тях, някои от които точно по същия въпрос, като ги е оставял „изпълнени с ярост" (Лука 6:11).
Да не би следващия път Исус да подминава на пръсти този въпрос, за да не „разклати лодката" (както биха предпочели толкова много от съвременните ни лидери)? Да не би да пропуска темата в „името на църковното единство"? Ни най-малко. Той директно ги конфронтира, провокира ги, започва битка. Нека да се спрем на случката:
И една събота Той поучаваше в една от синагогите. И ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи от осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи, и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше задето Исус в събота я изцели, проговаряйки, рече на народа: Има шест дни в седмицата, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден (Лука 13:10-14).
Можете ли да повярвате на този човек? Какъв хитрец. Нещата изобщо не стоят така. Христос се разгневява.
Лицемерци! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го завежда, та го напоява? А тая Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде освободена от тази връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници се посрамиха и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него (Лука 13:15-17).
БИТКА, КОЯТО ДА ПОВЕДЕ
Христос кара врага да се покаже, разобличава го за скритите му мотиви и го засрамва пред всички. Господ е джентълмен? Не и ако си на страната на врага. Бог води битка и тази битка е за нашата свобода. Както казва Тремпър Лонгман: „На практика всяка книга от Библията - в Стария и в Новия завет, и почти всяка страница ни представят Божиите военни действия." Чудя се дали египтяните, които размахваха камшика над Израел, биха описали Йехова като някакъв добряк? Язви, епидемии, смъртта на всеки първороден - не изглежда много джентълменско, нали? Какво би казала Мис Маниери за завладяването на Обещаната земя? Вписва ли се масовото клане в разбирането за „запознанство с новите съседи"?
Спомняте ли си онзи див мъж, Самсон? Той има твърде впечатляваща мъжка биография - убил лъв с голи ръце, избил и взел дрехите на трийсет филистимеца, когато използвали съпругата му срещу него, а после, след като я изгорили, той убил хиляда от тях с челюст от магаре. Да си нямаш работа с такъв човек. Но обърнахте ли внимание? Всички тези събития се случваха, когато Господният Дух слизаше върху него (Съдии 15:14). Искам да изясня нещо: аз не издигам образа на някакъв „супермен". Не искам да кажа, че трябва вкупом да се спуснем към гимнастическия салон, а после към плажа, за да ритаме пясък в лицата на хленчещите фарисеи. Стремежът ми е да бъдем избавени от една много, много погрешна представа за Бога - особено за Исус, и оттам за мъжете като носители на Неговия образ. Дороти Сейърс пише, че Църквата „много успешно е подрязала ноктите на Лъва от Юда", като го е превърнала в „подобаващ домашен любимец за бледи кюрета и благочестиви възрастни дами". Такъв ли е Богът, Който откриваме в Библията? На Йов, който е поставил под въпрос Божията сила, Той отговаря:
Сподели с приятели: |