Диво сърце Джон Елдридж съдържание



страница1/11
Дата20.09.2016
Размер2.34 Mb.
#10328
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Диво сърце

Джон Елдридж

СЪДЪРЖАНИЕ
Глава 1 - Диво сърце - 7

Глава 2 - Дивият, чийто образ носим - 27

Глава 3 - Въпросът, който преследва всеки мъж - 47

Глава 4 - Раната - 67

Глава 5 - Битката за мъжкото сърце - 85

Глава 6 - Гласът на Отец - 105

Глава 7 - Изцеляване на раната - 127

Глава 8 - Битка, която да поведем: Врагът - 147

Глава 9 - Битка, която да поведем: Стратегията - 165

Глава 10 - Красавица, която да избавим - 187

Глава 11 - Приключение, което да изживеем - 205

Глава 12 - Писане на следващата глава - 227


На Самуел, Блейн и Люк.

Обичам вашите сърца на воини.

Определено не ви липсва кураж.

БЛАГОДАРНОСТИ

Искрените ми благодарности към онези, които ми помогнаха да изкача тази планина: Сам, Блейн, Джени, Ейрън, Чери, Гари, Лий, Травис, Сийли и Стейси. Браян и Кели от издателство Томас Нелсън. Групата за пирографиране от четвъртък вечер. И всички онези близки и далечни, които са се молили за мен.

Брент, за това, че повече от всеки друг ми е помог­нал да разбера какво означава да бъдеш мъж и Крейг - за това, че вдигна меча.
ВЪВЕДЕНИЕ
Знам. Почти ми се иска да се извиня. Скъпи Господи, наистина ли се нуждаем от още една книга за мъже?

О, не! Нуждаем се от нещо друго. Нуждаем се от раз­решение.

Разрешение да бъдем онова, което сме - мъже, съз­дадени по Божия образ. Разрешение да живеем според онова, което е в сърцата ни, а не според списък с „така е редно" и „така би трябвало", който е оставил толкова мно­го от нас изморени и отегчени. Повечето послания за мъже в крайна сметка се прова­лят. Причината е проста: те пренебрегват онова, което е дълбоко присъщо за сърцето на мъжа, истинските му ув­лечения, и просто се опитват да го изградят чрез различни форми на натиск. „Ето такъв мъж ти би трябвало да бъ­деш. Ето като какъв добър съпруг/баща/християнин/ цър­ковен посетител би трябвало да се представяш." Оттук си правете изводи. Той е отговорен, чувствителен, дисцип­линиран, верен, усърден, предан и т.н. Много от тези ка­чества са добри. Нямам никакви съмнения относно доб­ронамереността на тези посланици. Но, както ни е извес­тно, пътят към ада е осеян с добри намерения. Че те са близо до пълен провал, вече трябва да е станало ясно. Не, мъжете се нуждаят от нещо друго. Те се нуждаят от едно по-дълбоко разбиране на копнежа им за приключе­ния, за битки и за красавица - и защо Бог ги е създал точно такива. Нуждаят се и от по-дълбоко разбиране защо же­ните обичат мъжете да се борят за тях, да бъдат понасяни от вихъра на приключенията и да бъдат Красавицата. За­щото Бог е създал и тях точно така. И тъй, аз предлагам тази книга не като седемте стъпки към по-добро християнство, а като едно сафари на сърце­то за възвръщане на живота на свобода, на страст и прик­лючения. Вярвам, че това ще помогне както на мъжете, така и на жените да се почувстват отново живи. Нещо по­вече, ще помогне на жените да разберат съпрузите си и да им съдействат да заживеят живот, който и двете стра­ни желаят. Такава е молитвата ми за вас. Не е от значение критикът, нито онзи, който наблюдава как се спъва силният или как деятелният би могъл да се справи по-добре. Важен е човекът на арената, чието лице е изцапано с пръст, пот и кръв и който рев­ностно се бори... който е познал великото вдъхновение и великото посвещение; който изцяло се отдава на достойна кауза; който в най-добрия случай прежи­вява триумфа на велико постижение, а в най-лошия, ако се провали, поне се проваля, след като не се е по­колебал да рискува, така че мястото му никога да не бъде сред онези студени и свити души, които не са поз­нали нито победата, нито поражението. Теди Рузвелт

А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват. (Матей 11:12)
ГЛАВА ПЪРВА

ДИВО СЪРЦЕ


Намерението в сърцето на човека е като дъл­бока вода...

(Притчи 20:5)



Духовният живот не може да бъде поставен в рам­ка. За него няма предели и онези, които го живеят, тряб­ва да приемат и дори да се радват, че той остава неук­ротим.

Хауард Мейси



Желая да пояздя до хребета на хълма, където запа­дът започва.

За мене няма спънки, не понасям и огради. Не ме ограждайте с решетки.

Коул Портър, „Не ме ограждайте с решетки"

Най-после, заобиколен съм от пустош. Вятърът по върховете на боровете зад мен звучи като шума на океан. Вълните се втурват от безбреж­ната синева и се разбиват в хребета на планината. Из­качил съм се до ловния участък на Соуоч в централна­та част на Колорадо. Пейзажът под мен представлява едно безбрежно море от пелин. Зейн Грей го е увеко­вечил като пурпурната билка, но през по-голямата част от годината неговият цвят е сребристо сив. Ето в така­ва местност бихте могли да яздите дни наред, без да срещнете друга жива душа. Днес аз съм тръгнал пеша. Макар че този следобед слънцето грее, то няма да вдиг­не температурата над нулата тук, близо до Континен­талната водоразделна линия, и потта по гърба ми от из­качването ме кара да потрепервам. Вече е краят на октомври и зимата наближава. В далечината, на около сто и петдесет километра в югозападна посока, върхо­вете на Сан Хуан вече са покрити със сняг.

Дрехите ми са поели острия аромат на билката, кой­то прочиства главата ми, щом си поема въздух, а той определено е в ограничено количество на височина от 3000 метра. Принуден съм отново да си почина, макар да знам, че всяка почивка увеличава разстоянието меж­ду мен и моята плячка. При все че преднината е все в нейна полза. Независимо че следите, които открих тази сутрин, бяха пресни - от преди няколко часа, това не е кой знае колко обещаващо. За такъв период от време един лос може лесно да измине доста километри по не­равен терен, особено ако е ранен или подгонен.

Уапити, както го наричат индианците, е едно от най-трудно уловимите същества. Те са призрачните царе на високата земя, по-предпазливи и ловки от елените и по трудни за проследяване. Живеят на по-голяма ви­сочина и изминават повече път за един ден от всеки друг дивеч. Като че ли лосовете имат някакво шесто чувство за човешкото присъствие. На няколко пъти съм се приближавал, но те за миг са изчезвали в трепетликовите храсти, които са толкова гъсти, че не е за вяр­ване как дори и заек би могъл да се промуши през тях.

Не винаги е било така. Векове наред лосовете са живеели из прериите и на големи стада са пасели по тучните ливади. Мериуедър Луис описва как през пролетта на 1805 г. е минавал покрай хилядни стада от излегнати лосове докато е търсел Северозападния проход. Понякога по-любопитните сред тях са се приб­лижавали дотолкова, че той е можел да хвърля по тях съчки, също като селските млекодайни крави, които блокират пътя. Но до края на века експанзията на за­пад прогонва лоса високо в Скалистите планини. Сега те са трудно уловими и се крият на непристъпни висо­чини, подобно на престъпници, докато тежките снего­ве не ги принудят да слязат по-надолу, за да зимуват. Ако искате да ги откриете сега, това трябва да стане на тяхна територия, в неприветливи убежища, далеч от пре­делите на цивилизацията.


Ето защо съм дошъл и аз.

Ето защо все още се мая, оставяйки старият лос да се измъкне. Моето ловуване, както виждате, всъщност не е чак толкова свързано с лоса. Знаех го, още преди да дойда. Има нещо друго, което преследвам тук, сред дивата природа. Търся една още по-трудно уловима плячка... нещо, което може да бъде открито единстве­но сред пустошта.

Търся сърцето си.
ДИВО СЪРЦЕ
Ева бе създадена сред невероятната красота на

Едемската градина. Но Адам, ако си спомняте, бе съз­даден извън Градината, сред пустошта. Втората глава на Битие изяснява това в описанието на нашите нача­ла: човекът беше роден в пустите и затънтени места, в дивата част на творението. Едва след това беше заве­ден в Едем. Оттогава насам момчетата никога не са се чувствали у дома на закрито, а мъжете изпитват непре­одолим копнеж да изследват. Копнеем да се завърнем; точно тогава повечето мъже се съживяват. Както е ка­зал Джон Мур. когато мъжът отиде в планината, той се е прибрал у дома. В най-дълбоката си същност мъжко­то сърце е неопитомено и това е добро. „Не се чувст­вам жив в офиса" - казва една реклама в Нортфейс. „Не се чувствам жив в таксито. Не съм жив на тротоа­ра". Амин на това. Какъв е изводът? Никога не спирай­те да изследвате.

Моето мъжко „аз" като че ли се нуждае от известно насърчение. Това идва естествено, като вродената ни любов към географските карти. През 1260 г. Марко По­ло се отправя на експедиция, за да открие Китай, а през 1967 г., когато бях на седем години, заедно с приятеля си Дани Уилсън се опитах да изкопая тунел в нашия за­ден двор. Отказахме се на около втория метър, но това стана страхотно укрепление. Ханибал е прекосил извес­тните Алпи, а в живота на момчето идва ден, когато то за пръв път пресича улицата, за да се присъедини към компанията на великите изследователи. Скот и Амундсен са се надпреварвали за Южния полюс, Пиъри и Кук са се съревновавали за Северния, а когато миналото лято дадох на момчетата си малко джобни пари и им поз­волих да отидат с велосипедите си до близкия магазин, за да купят сода, бихте казали, че съм им дал карт бланш да открият екватора. Магелан е плавал на запад и е за­обиколил Южна Америка, въпреки предупрежденията, че той и екипажът му ще паднат от края на земята, а Хък фин се отправя надолу по Мисисипи, пренебрегвайки подобни заплахи. Пауел следва Колорадо и се насочва към Големия Каньон, въпреки че никой не го е правил преди и всички са казвали, че това е невъзможно.

И така, през пролетта на '98-а момчетата ми и аз сто­яхме на брега на Снейк ривър и в гърдите ни напираше онзи извечен порив да се спуснем по реката. Тази го­дина снеготопенето бе повишило нивото й извънредно много и тя бе заляла и двата бряга. Реката, която е крис­тално чиста късно през лятото, този ден приличаше на мляко с шоколад. По нея се носеха дънери, огромни заплетени клони, по-големи от кола и кой знае още как­во. Придошла, кална и бърза, Снейк имаше заплаши­телен вид. Споменах ли, че валеше дъжд? Ние обаче разполагахме с чисто ново кану, греблата ни бяха под ръка и, разбира се, аз никога не бях се спускал с кану по Снейк, нито по която и да било друга река, но какво от това. Скочихме в кануто и се отправихме към неиз­вестното, както Ливингстоун се е потопил във вътреш­ността на черна Африка.

Приключението, с всички съпътстващи го опаснос­ти и необузданост, е дълбок духовен копнеж, заложен в душата на човека. Мъжкото сърце се нуждае от мяс­то, където няма нищо стандартно, модулно, без мазни­ни, закопчаващо се с цип, отгледано в парник, он-лайн, подходящо за микровълнова печка. Където няма край­ни срокове, мобилни телефони или събрания. Където има място за душата. Където, най-после, релефът око­ло нас съответства на релефа в нашите сърца. Да раз­гледаме героите от библейския текст: Мойсей не се сре­ща с живия Бог в търговския център. Той го открива (или е открит от Него) някъде в Синайската пустиня, далеч от египетските богатства. Същото се отнася и за Яков, чийто двубой с Бога не става на канапето във всекидневната, но някъде на изток от Явок, в Месопо­тамия. Къде отиде великият пророк Илия, за да си въз­върне силите? В пустинно място. Както постъпиха и Йо­ан Кръстител и неговият братовчед Исус, който бе от­веден от Духа в пустинята.

Каквото и друго да имаха предвид тези изследова­тели, те определено търсеха себе си. Дълбоко в мъж­кото сърце има някои фундаментални въпроси, които просто не могат да намерят отговор край кухненската маса. Кой съм аз? От какво съм направен? Какво е моето предназначение? Страхът е, който задържа мъ­жа у дома, където нещата са организирани, подредени и под негов контрол. Но той няма да открие отговори­те на своите най-дълбоки въпроси в телевизионните предавания или в хладилника. Там, посред горещите пустинни пясъци, изгубен сред безбрежната пустош, Мойсей получи мисията и посоката на своя живот. Той беше призован и издигнат в нещо много по-голямо от всичко, което някога си беше представял, и много по-сериозно от позицията на „принц на Египет". Под чуж­дите звезди, в среднощен час, Яков получи ново име, истинското си име. Вече не беше изкусен търговски пос­редник, но един, който се бори с Бога. Пустинното пре­живяване на Христос по своята същност е изпит за Не­говата идентичност. „Ако си този, за когото се мис­лиш..." Ако мъжът иска някога да открие кой е и защо е тук, той трябва лично да предприеме това пътуване.

Трябва да си възвърне сърцето.
НАСОЧЕНА НА ЗАПАД ЕКСПАНЗИЯ СРЕЩУ ДУШАТА
Начинът, по който животът на мъжа се развива в на­ши дни, като че ли насочва неговото сърце към отда­лечените райони на душата. Безкрайни часове пред ком­пютърния екран; продаване на обувки в търговския цен­тър; срещи, меморандуми, телефонни обаждания. Биз­нес светът където болшинството от американските мъ­же живеят и умират - изисква от мъжа да бъде ефекти­вен и точен. Корпоративните стратегии и процедури са създадени с една цел: да впрегнат мъжа в ралото и да го накарат да произвежда. Но душата отказва да бъде впрягана; тя не се интересува от крайни срокове и изявления. Душата копнее за страст, за свобода, за живот. Както е казал Д.Х. Лорънс; "Аз не съм механизъм." Мъ­жът има нужда да усеща ритъма на земята; нуждае се да държи в ръката си нещо реално - румпела на лодка, юздите на впряг, грубо въже или просто лопата. Може ли един мъж да изживее всичките си дни, запазвайки ноктите си чисти и изрязани? Такива ли са момчешки­те мечти?

Обществото като цяло няма ясна концепция за мъ­жете. След като през последните трийсет години се е опитвало да модифицира мъжествеността в нещо по-чувствително, безопасно, управляемо и женствено, сега то обвинява мъжете, че не са мъже. Момчетата са си момчета, въздишат те. Като че ли един истински зрял мъж би трябвало да се прости с пустинята и със страст­та по приключения и да се установи, да бъде завинаги у дома във всекидневната на леля Поли. „Къде са всички истински мъже?'' е обичайното представяне на ток - шо­ута и нови книги. Вие сте ги накарали да бъдат жени, ми се ще да кажа. Резултатът е най-голямото обърква­не на половете, което някога е преживявано в такъв широк мащаб в историята на света. Как може един мъж да разбере, че наистина е такъв, ако най-висшата му цел е да внимава за маниерите си?

А после, уви. идва църквата. Християнството, как­вото е в момента, е причинило някои ужасни неща на мъжете. Каквото и да говорим, според мен повечето мъже в църквата вярват, че Бог ги е поставил на тази земя, за да бъдат добри момчета. Проблемът на мъже­те, както сме свикнали да чуваме, е, че те не знаят как да спазват обещанията си. да бъдат духовни водачи, да разговарят със съпругите си или да възпитават своите деца. Но ако истински се постараят, те може и да стиг­нат до желания връх и да станат... добри момчета. Ето какъв модел за християнска зрялост сме възприели: истински добри момчета. Ние не пием, не пушим и не ругаем; това ни прави мъже. Имам един въпрос към мъжете. които четат тази книга: Спомняте ли си в своето детство да сте си мечтали да станете добро момче? (Дами, беше ли принцът на вашите мечти „шеметен" или просто мил?)

Съвсем сериозно - пресилвам ли нещата? Влезте в повечето църкви, поогледайте се и си задайте въпро­са: Какво представлява християнинът? Без да се вслуш­вате в приказките на хората, сами преценете ситуаци­ята. Повечето мъже християни са... отегчени. По време на една неотдавнашна църковна конференция, разго­варях с един човек на около петдесет години, като по­точно изслушвах какво той споделя за опита си като мъж. „През последните двадесет години доста се из­морих да бъда добър мъж, според както църквата го разбира." Заинтригуван, аз го попитах какво според не­го е било това. Той се замисли. „Послушен." После про­дължи. „И отделен от сърцето си." Съвършено описа­ние, помислих си. Тъжна констатация.

Както Робърт Блай се жалва в Железният Джон. „Ня­кои жени искат пасивен мъж, ако изобщо искат мъж; църквата иска опитомени мъже - те са наречени све­щеници; университетите търсят мъже, посветени на до­ма - тъй наречените пазители на имението; корпораци­ята се нуждае от... дезинфекцирани, неокосмени, плитки мъже." Всичко това се явява като един вид експанзия на запад срещу мъжката душа. И така, сърцето на мъ­жа го тегли към височините, към отдалечените места, тъй както раненото животно търси прибежище. Жени­те знаят това и скърбят задето нямат достъп до сърца­та на своите мъже. Мъжете също го знаят, но често не са в състояние да обяснят защо сърцето им не си е на мястото. Знаят, че сърцето им препуска нанякъде, но много пъти им е трудно да го уловят. Църквата покла­ща глава и се чуди защо не може да накара повече мъже да се запишат в нейните програми. Отговорът е прост: не сме поканили мъжа да познава и да живее според онова, което е дълбоко в сърцето му.
ПОКАНА
Но Бог е създал мъжкото сърце туптящо в гърдите му и затова отправя към него покана: Ела и живей спо­ред онова, което съм заложил в теб. Позволете ми да подмина целия дебат относно човешката природа -„Дали полът действително е вътрешно заложен?" - ка­то просто изтъкна следното: мъжете и жените са съз­дадени по Божия образ като мъже или като жени. И „Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги създаде“ (Битие 1:27). Знаем, че Бог няма тяло и затова приликата не може да е физическа. Полът трябва просто да бъде на нивото на душата, в дълбоките и нетленни кътчета на нашето същество. Бог не създава многополови хора; той прави нещо специфично - мъж или жена. С други думи, има мъжко сърце и женско сърце, които по сво­еобразен начин отразяват или представят пред света Божието сърце.

Бог е имал нещо предвид, когато е създал мъжа, и ако някога искаме да открием себе си, ние трябва да открием какво е то. Какво е вложил Той в мъжкото сърце? Вместо да се питате какво би трябвало да нап­равите, за да станете по-добър мъж (или жена, за мои­те читателки), аз искам да запитам: Какво ви прави жи­ви? Какво предизвиква вълнение в сърцето ви? Пред­стои ни едно пътуване в земя, която е чужда за повече­то от нас. Трябва да се отправим към страна, където няма утъпкани пътеки. Това изследване ни отвежда в собствените ни сърца, в нашите най-дълбоки желания. Драматургът Кристофър Фрай казва:

„Животът е лицемер, ако не мога да следвам пори­вите на сърцето си!"

Вече знам, че дълбоко в сърцето ми има изписани три желания, които, ако продължа да пренебрегвам, ще изгубя душата си. Те са същината на онова, което съм и което копнея да бъда. Взирам се в момчетата, изследвам страниците на литературата, внимателно из­слушвам много, много мъже и стигам до заключение­то, че тези желания са универсални, ключ към мъжката същност. Те може да са разбъркани, забравени или на­сочени в погрешна посока, но в сърцето на всеки мъж се крие отчаяното желание да се впусне в битка, да изживее приключение и да избави красавица. Искам да се замислите за филмите, които мъжете обичат да гледат, за нещата, които правят в свободното си вре­ме, за стремежите на малките момчета и да видите да­ли съм прав.


БИТКА, В КОЯТО ДА СЕ ВПУСНЕМ
На стената ми има снимка на едно момченце на око­ло петгодишна възраст, с моряшка подстрижка, голе­ми бузи и закачлива усмивка. Снимката е стара и цве­товете са избледнели, но образът не се е променил. Рождественото утро на 1964 г. е и аз току-що съм отво­рил нещо, което може би е най-хубавият подарък, кой­то някое момче е получавало за Рождество - два бара­банни револвера, с перлени дръжки и черни кожени кобури с шест патрона, червена каубойска риза с два диви мустанга, избродирани на гърдите, лачени черни ботуши, червен шал и сламена шапка. Надянах екипи­ровката и не исках да я сваля седмици наред, тъй като това изобщо не беше „костюм", а идентичност. Естест­вено, единият ми крачол е запасан в ботуша, а другият виси навън, но това само подсилва „автентичността" на моята персона. Пъхнал съм палците си под колана, а гърдите ми са изпъчени напред, понеже съм въоръжен и опасен. Да му мисли лошият: в този град един от два­ма ни е излишен.

Пелерини и шпаги, маскировка, шарени шалове и револвери - това са играчките на момчетата. Те си меч­таят да бъдат силни, да бъдат опасни и да всяват респект. Колко родители са правили безуспешни опити да заб­ранят на малкия Томи да си играе с пистолети? Откажете се. Ако не осигурите на едно момченце оръжия, то само ще си ги направи от подръчни материали. Ко­гато сядахме около масата за закуска, моите момчета изгризваха бисквитките си във формата на пистолети. Всяка пръчка или паднал клон е копие или по-скоро базука. Независимо от мнението на мнозина съвремен­ни възпитатели, това не е психологическо смущение, предизвикано от насилието по телевизията или химич­ния дисбаланс. Агресията е част от мъжката природа; тя е в кръвта ни. Щом вярваме, че мъжът е създаден по Божия образ, то няма да е зле да си припомним, че Господ е воин; Господ е името Му (Изход 15:3).

Малките момиченца не си измислят игри, при които умират много хора, а кръвопролитията са повод за за­бавление. Хокеят, например, не е плод на женската фан­тазия. Нито пък бокса. Момчето иска да атакува нещо - така е и с мъжа, та дори това да е малко бяло топче на дърво. Той иска да го разбие от удари. От друга стра­на, моите момчета не обичат чаените партита. Не се обаждат на приятелите си по телефона, за да си гово­рят за взаимоотношения. Отегчават ги игри, в които няма елемент на опасност, съревнование или кръвоп­ролитие. Колективните игри, основаващи се на „взаи­мозависимостта'', са пълна глупост. „Няма ли убити? - питат те недоверчиво. - Няма ли победители? Какъв е смисълът?" Вече би трябвало да сме се убедили в уни­версалността на тази характеристика: момчето е воин; момче е неговото име. А нещата, които прави, не са момчешки прищевки. Когато момчетата играят на вой­на, те репетират своята роля за една много по-голяма драма. Един ден може да се наложи това момче да ви защитава.

Онези войници на Обединеното кралство, които щур­муваха каменните стени при Блади Енгъл; съюзничес­ките войски, които удариха плажовете на Нормандия или пясъците на Айо Джайма - какво щяха да правят те без тази своя сърцатост? Животът изисква от мъжа да бъде ожесточен - и ожесточено посветен. Раните, кои­то ще получи през живота си, ще го доведат до обезсърчение, ако е бил учен единствено как да бъде мек. Това важи особено за мътните води на взаимоотноше­нията, където мъжът се чувства най-малко сигурен. Как­то казва Блай: "От време на време всяко взаимоотно­шение се нуждае от нещо ожесточено"

Годините на бездействие може да са потиснали този копнеж и мъжът да не се чувства във форма за битките, които знае, че го очакват. Също така е възможно да се е получил нежелан обрат, както е станало при градс­ките банди. Но копнежът е там. Всеки мъж иска да бъде герой. Всеки мъж изпитва необходимост да знае, че е силен. Не жени са създали Смело сърце - един от най-касовите филми на десетилетието. Летящи тигри, Мос­тът на река Куай, Великолепната седморка, Шейн, Жар­ко пладне, Спасяването на редник Райан, Умирай труд­но и Гладиатор са все любими филми на мъжете, които разкриват за какво копнее мъжкото сърце и какво е било заложено в него от деня на раждането му.

Дали ви харесва или не, в сърцето на всеки мъж има нещо войнствено.


ПРИКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО ДА ИЗЖИВЕЕ
„Майка ми обича да ходи в Европа през ваканциите си." С един мой приятел разговаряхме за любовта си към Запада и затова защо той се е преместил тук от Източното крайбрежие. „Сигурно й се отразява доб­ре. Там има богата култура. Но мен ме влече дивото." Нашият разговор беше провокиран от филма Легенди за страстта - историята на трима млади мъже от нача­лото на миналия век, които отиват в ранчото на баща си в Монтана. Алфред, най-големият, е практичен, праг­матичен, предпазлив. Отправя се към Големия град, за да стане бизнесмен и в крайна сметка политик. И все пак нещо в него умира. В сърцето му остава празнота. Самуел, най-малкият, е все още момче в много отношения, крехко дете - начетен, чувствителен, срамеж­лив. Още в началото на филма го убиват и става ясно, че не е подготвен за битки.

Стигаме и до Тристан, средния син. Той е див по сър­це. Точно Тристан е олицетворение на Запада - той хва­ща и опитомява дивия жребец, изправя се срещу гриз­ли само с един нож и спечелва красива жена. Все още не съм срещал мъж, който да иска да бъде като Алф­ред или Самуел. Все още не съм срещал жена, която да иска да се омъжи за такъв като тях. Не случайно американският каубой е придобил митични пропорции. Той е олицетворение на съкровените копнежи на все­ки мъж - да „отиде на Запад", за да открие място, къде­то да бъде самият себе си. Ще взаимствам описанието, което Уолтьр Бругеман дава за Бога: "див, опасен, не­уловим и свободен."

Ще поспра за момент, за да изясня нещо. Аз не съм някакъв велик бял ловец. Стените на моя дом не са оки­чени с ловни трофеи. В колежа не съм играл футбол. В интерес на истината, като студент тежах 60 килограма и не бях кой знае какъв атлет. Независимо от детските си мечти, никога не съм се състезавал със спортни ко­ли, нито съм станал военен пилот. Не се интересувам от телевизионни спортове, не обичам евтина бира и ма­кар да карам стар джип, гумите му не са прекалено го­леми. Казвам това, защото подозирам, че много чита­тели - добри мъже и жени, ще бъдат изкушени да под­минат книгата, считайки я за някакво напомпване от страна на идеалния мъж. Нищо подобно. Аз просто съм в търсене, подобно на много мъже (и надявам се же­ни), на автентичната мъжественост.

Когато зимата пропусне да осигури достатъчно ко­личество сняг, моите момчета вкарват шейните си в къ­щи и започват да се спускат с тях по стълбите. Само преди няколко дни съпругата ми ги откри с двойно въ­же, провесено от прозореца на тяхната спалня, която се намира на втория етаж, готови да се спуснат по него по страничната стена на къщата. При отглеждането на момчета рецептата за забавление е много проста: към всяко занимание прибавете елемент на опасност, си­пете малко изследователски дух, ливнете капчица раз­руха и пред вас ще застане един победител. Идеален пример за това е начинът, по който момчетата карат ски. Отидете до върха на най-високата писта, насочете ските право надолу и тръгвайте, колкото по-бързо, тол­кова по-добре, и това не отшумява с възрастта; прос­то залогът става по-голям.

Един съдия на около шестдесет години, истински джентълмен от юга, с елегантен костюм и изискан го­вор, ме издърпа настрана по време на една конферен­ция. С приглушен глас, едва ли не извинявайки се, той започна да говори за своята любов към плаването и към откритото море и как в крайна сметка заедно с един свой приятел си построили лодка. Тогава в очите му се появи блясък. „Преди няколко години бяхме тръг­нали от крайбрежието на Бермуда, когато ни връхлетя силна буря. Тя буквално се появи изневиделица. Шестметрови вълни, насочени към една деветметрова саморъчно изработена лодка. Мислех, че всички ние ще умрем." Последва драматична пауза, а после той изповяда: "Това беше най-доброто време в живота ми."

Сравнете онова, което сте изпитали, когато за пос­леден път сте гледали трилърите Джеймс Бонд или Индиана Джоунс, и, да кажем, преживяванията си по вре­ме на Библейски урок. Гарантираният успех на всяка нова серия изяснява нещата - приключението е изпи­сано върху сърцето на всеки мъж. И тук не става въп­рос просто за „забавление". Приключението изисква нещо от нас, подлага ни на изпит. Макар изпитът да ни плаши, в същото време ние копнеем да бъдем изпитва­ни, за да докажем, че сме способни. Ето защо тръгнах­ме по Снейк Ривър, противно на всеки здрав разум; ето защо заедно с един мой приятел минахме през те­риторията на мечките гризли, за да открием риба; ето защо като младеж се отправих към Вашингтон, окръг Колумбия, за да видя дали ще се справя в тези гъмжа­щи от акули води. Ако един мъж е загубил своето же­лание, това е само защото той не вярва, че може да се справи и се страхува, че може да се провали на изпи­та. И така, той решава, че е по-добре изобщо да не опит­ва. По причини, които се надявам да изясня по-късно, повечето мъже се страхуват от неизвестното и, подоб­но на Каин, искат да се установят, да изградят свой соб­ствен град и така да стигнат до върха.

Но човек не може да го избегне - в сърцето на всеки мъж има нещо диво.
КРАСАВИЦА, КОЯТО ДА ИЗБАВИ
Ромео има своята Жулиета, Крал Артур се бие за Гуинивиър, Робин избавя лейди Мариан, а аз никога ня­ма да забравя първия път, когато целунах училищната си любов. Беше в началото на седми клас. Запознах се с Деби в часа по драма и лудо се влюбих в нея. Това беше класическа младежка любов: чаках я след репе­тициите и й носех учебниците до шкафчето. Разменях­ме си бележки в час, говорехме си по телефона през нощта. До този момент никога не бях обръщал на мо­мичетата кой знае какво внимание. Подобни желания се пробуждат малко по-късно в пътешествието на мом­чето към възмъжаването, но щом това се случи, цели­ят момчешки свят се преобръща. И така, аз копнеех да я целуна, но не можех да събера нужния кураж - до последната вечер на училищното представление. На другия ден започваше лятната ваканция, тя заминава­ше и аз знаех, че трябваше да го направя тогава или никога. Зад кулисите, в тъмното, бързичко я целунах, а тя ми отвърна с една дълга целувка. Спомняте ли си сцената от филма Извънземното, където момчето се стрелва по луната със своето колело? Въпреки че оная вечер аз си тръгнах със своето скромно колело, мога да твърдя, че нито веднъж не докоснах земята.

За мъжа няма нищо по-вдъхновяващо от една кра­сива жена. Тя ще ви мотивира да атакувате замъка, да поразите гиганта, да полетите през перилата. А мо­же би и да направите успешен бейзболен удар. Един ден, по време на игра от Малката лига, моят син Самуел беше необикновено въодушевен. Той обича бейз­бола, но в началото повечето момчета не са сигурни дали стават за големи играчи. Сам е нашият първоро­ден и както повечето първи деца той е предпазлив. Винаги пропуска няколко хвърляния, преди да замахне, като и този му жест е премерен; всичките му удари до този момент са били слаби. И така, точно когато Сам се готвеше за удар онзи следобед, неговата при­ятелка, едно симпатично русичко момиченце, заста­на на първата бейзболна линия. Повдигнала се на пръсти, тя викаше името му и махаше към Сам. Пре­тендирайки, че не я забелязва, той разшири разкра­ча си, сграбчи бухалката по-здраво и хвърли ожесто­чен поглед към подаващия топката. Още първият му удар беше успешен.

Един мъж иска да бъде героят на красавицата. Мла­ди мъже, които отиват на война, носят в портфейлите си снимка на своята любима. Летците, отправящи се на бойни мисии, рисуват красавици по стените на своя самолет; екипажите на бомбардировачите В-17 от Вто­рата световна война са давали на тези летящи крепос­ти имена като Аз и моето момиче или Мемфис Бел. Как­во щяха да бъдат Робин Худ или крал Артур без жените, които са обичали? Самотни мъже, водещи самотни бит­ки. Индиана Джоунс и Джеймс Бонд нямаше да бъдат същите, ако до тях не стоеше някоя красавица и ако не трябваше да се бият за нея. Виждате, че мъжете не просто се нуждаят от битка, но и от някого, за когото да се бият. Спомняте ли си думите на Неемия към нем­ногото смели души, които защитаваха останалия без стени Ерусалим? Не бойте се... Бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за съпругите и домовете си. Битката сама по себе си никога не е дос­татъчна; мъжът копнее за романтика. Не е достатъчно да бъде герой; той трябва да бъде героят на точно оп­ределен човек, на жената, която обича. На Адам бяха дадени вятърът и морето, конят и ястребът, но както сам Бог каза, нещата не бяха съвсем наред, докато не се появи Ева.

Да, в сърцето на всеки мъж има нещо страстно.


ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ
Също така съм открил, че има три желания, харак­терни за женското сърце, които не се различават мно­го от мъжките, но си остават типично женски. Не всяка жена иска да води битка, но всяка жена копнее за нея да се бият. Чуйте копнежа на едно женско сърце: тя иска да бъде повече от забелязвана - иска да бъде же­лана. Тя иска да бъде преследвана. „Просто искам да съм нечий приоритет" - сподели с мен една приятелка, надхвърлила трийсетте. А детските й мечти за рицар в бляскави доспехи, който идва да я избави, не са моми­чешки фантазии; това е в основата на женското сърце и представлява животът, за който тя знае, че е създа­дена. И така, Зак се завръща за Паула в Офицер и джен­тълмен, Фредерик се връща за Джо в Малки жени, а Едуард се връща, за да се обясни във вечна любов на Елинор в Разум и чувства.

Всяка жена също иска приключение, което да спо­дели. Един от любимите филми на съпругата ми е Мъ­жът от снежната река. Тя обича сцената, където Джесика, красивата млада героиня, е спасена от Джим. нейния герой, и заедно се понасят в езда през необятността на австралийската пустиня. „Искам да бъда Изабо от Хищница" - признава една друга прия­телка. „Да бъда харесвана, преследвана, защитавана - да. Но в същото време искам да съм силна и да учас­твам в приключението. Толкова много мъже погреш­но смятат, че жената е приключението. Но точно тук взимоотношенията веднага се пропукват. Жената не желае да бъде приключението; тя иска да бъде въвле­чена в нещо по-голямо от нея самата. Нашата прия­телка продължи: "Познавам себе си и знам, че не съм приключението. Така че, когато някой мъж ме пре­върне във фикс-идея, аз веднага се отегчавам. Тази история ми е известна. Включете ме в нещо, което ми е непознато."

И най-после, всяка жена иска да бъде разкрита кра­савицата в нея. Не да изимитира, но да разкрие. Пове­чето жени усещат натиска да бъдат красиви още от съв­сем малки, но аз нямам това предвид. Дълбоко в нея е заложено желанието просто да бъде красавицата, на която да се възхищават. Повечето малки момиченца имат спомени за това как са си организирали ревюта сватби или забавления с „въртящи се поли" - онези надиплени рокли, които са идеални за тази цел. Тя облича прекрасната си рокля, отива във всекидневната и започва да се върти. Тайното й желание е да очарова своя татко. Съпругата ми си спомня как като пет-шестгодишно момиченце се е качвала на масичката за кафе и е пеела колкото й глас държи. Виждаш ли ме? - е пулсиращият въпрос в сърцето на всяко момиче. - И запленен ли си от онова, което виждаш?

Светът убива сърцето на жената, когато й казва да бъде твърда, продуктивна и независима. За съжаление, християнството също не е усетило сърцето й. Влезте в повечето американски църкви, огледайте се наоколо и си задайте следния въпрос: Как изглежда християн­ката? Сега отново не се вслушвайте в приказките на хората, но сами преценете какво виждате. Нещата са съвсем ясни. Трябва да признаете, че жената христи­янка е... изморена. Всичко, което сме предложили на женската душа, е натискът да бъде „добър слуга". Ни­кой не се бори за нейното сърце; и всяка жена доста се съмнява дали в нея има някаква красавица, която да бъде разкрита.


ПО ПЪТЯ НА СЪРЦЕТО
Какво бихте предпочели да се говори за вас: "Хари? Разбира се, че го познавам. Много сладък човек." Или: "Да, чувал съм за Хари. Опасен човек е... в добрия сми­съл на думата." А вие, дами? Какъв мъж бихте искали да стои до вас? (Някои жени, наранени от криворазб­раната мъжественост, може да предпочетат „безобид­ния" мъж... а след години да се чудят защо бракът им е лишен от страст, а съпругът им е станал дистанциран и студен.) А по отношение на вашата женственост, какво предпочитате да се говори за вас - че сте „неуморен работник" или „очарователна жена"? Ще се въздържа от коментар.

Ами ако...? Ами ако тези дълбоки желания в нашите сърца ни казват истината, разкривайки ни живота, за който сме били създадени? Бог ни е дал очи, за да виж­даме; дал ни е уши, за да чуваме; дал ни е воля, за да избираме, и сърца, за да живеем. Всичко зависи от на­чина, по който владеем сърцето. Един мъж трябва да знае, че е силен; той трябва да знае, че може да се справи. Една жена трябва да знае, че е красива; тя тряб­ва да знае, че е достойна някой да се бие за нея. „Но ти не разбираш - ми каза веднъж една жена. - Аз живея с човек без сърце." Не, то е там. Сърцето му си е на мяс­тото. То може да ви се изплъзва като ранено животно, което винаги изчезва, точно преди да сте го уловили. Но то е там. „Не знам кога умрях - сподели един мъж. - Имам усещането, че просто консумирам кислород." Разбирам. Може да ви се струва, че сърцето ви е умря­ло и е изчезнало, но то си е на мястото. Нещо диво, силно и доблестно. което само чака да бъде избавено.

И така. тази книга не съдържа седемте стъпки, които мъжът трябва да направи, за да стане по-добро момче. Това е книга за възстановяването и освобождаването на мъжкото сърце с неговите страсти и истинската му природа, заложена в него от Бога. Това е покана да се втурнете към полята на Банокбърн, да отидете на Запад, да скочите от водопада, за да избавите красави­цата. Защото, ако искате да разберете кои сте в дейс­твителност като мъже, да откриете живота, който си заслужава да бъде изживян, да обичате някоя жена дъл­боко и да не предадете объркването си на вашите де­ца, вие просто трябва да си възвърнете сърцето. Тряб­ва да се отправите към високите места на душата, към дивите и неизследвани райони и да проследите тази трудно уловима плячка.

ГЛАВА ВТОРА


ДИВИЯТ,

ЧИЙТО ОБРАЗ НОСИМ



Как насърчаването на хората да бъдат мили помеж­ду си би довело до разпъването на човека? Кое прави­телство би екзекутирало Мистър Роджърс или Капи­тан Кенгуру?

Филип Янси


Безобиден? Кой е казал подобно нещо? Разбира се, че не е безобиден. Но е добър.

К. С. Луис


Това е отрасъл от онзи победоносен ствол и нека се боим от вродената му мощ и предопределеност.

Хенри V


Спомняте ли си онова малко момченце, за което ви разказах - с лачените ботуши и двата револ вера? Най-добрата част от историята е, че това не беше просто някаква поза. Аз имах възможността да изживея тези мечти. Дядо ми, бащата на баща ми, беше каубой. Той отглеждаше добитък в собствено ранчо в източен Орегон, между пустинната част и Снейк ривър. И макар да бях израснал в покрайнините на гра­да, истинската ми подготовка за навлизане в мъжест­вото стана в ранчото, където прекарвах летата си като момче. О, де да можеше всяко момче да има такъв къс­мет. Дните му да бъдат изпълнени с трактори и пикапи, коне и поводи, тичане из полята и ловене на риба по езерата. Аз бях Хък фин в продължение на три прек­расни месеца всяка година. Само колко обичах момен­тите, когато дядо ми - когото наричах „Пап" - ме пог­леднеше, с палци мушнати под колана, усмихнеше се и кажеше: „Качвай се на седлото."

Един ден Пап ме заведе в града, в любимия ми мага­зин. Той беше някаква комбинация между хранителни стоки, железария и домашни потреби. Класическата галантерия на стария Запад - приказна страна на инстру­менти и оборудване, седла, юзди и одеяла, риболовни принадлежности, джобни ножчета и пушки. Миришеше на сено и на безир, на кожа, барут и керосин - все не­ща, които карат момчешкото сърце да потрепне. През онова лято Пап имаше проблеми с прекалено голяма популация от гълъби в ранчото. Той мразеше мръсни­те птици, понеже се страхуваше да не би да носят зара­за за добитъка. „Летящи плъхове" - така обичаше да ги нарича. Пап отиваше право при тезгяха с оръжията, взимаше една сачмяна пушка и картонена кутия, поби­раща около милион сачми, и ми ги подаваше. Старият магазинер се взираше в мен малко учудено, примиг­вайки над очилата си. „Не му ли е малко раничко за това?" Пап слагаше ръка на рамото ми и се усмихва­ше. „Това е внукът ми, Хал. Той ми е оръженосецът."


ОТКЪДЕ ИДВАМЕ?
Може да съм влизал в този магазин като едно за­качливо хлапе, но си излизах като шериф Уаят Ърп, Са­мотния рейнджър, Кит Карсън. Имах идентичност и мяс­то в историята. Даваше ми се възможност да бъда опа­сен. Ако момчето иска да стане мъж, ако мъжът иска да се увери, че наистина е такъв, няма друга алтернати­ва. Един мъж трябва да знае откъде идва и какво пред­ставлява. Един от повратните моменти в живота на моя добър приятел Крег - може би повратният момент - бе­ше денят, когато той си възвърна бащиното име. Баща­та на Крег, Ал МакКонъл, е бил убит в Корейската вой­на, когато Крег е бил само на четири месеца. Майка му се омъжила повторно и Крег бил осиновен от втория си баща, един кисел стар капитан от флота, който на­ричал Крег „чайка" всеки път. когато му бил ядосан. Говорим за идентичност, за място в историята. Той му казвал: "Крег, ти си само една чайка - бива те само да седиш, да крякаш и..." (схващате за какво става въп­рос).

Когато Крег станал мъж, той научил истината за сво­ето наследство - как баща му е бил воин, паднал в бит­ка. Как, ако е бил жив, той е смятал да отиде на мисионерското поле, да занесе Евангелието на място, къде­то никой не е ходил преди. Крег открил, че неговият истински пра-прадядо бил Уилям МакКонъл - първият мисионер в Централна Америка, човек, който не вед­нъж е рискувал живота си, за да занесе Христос на по­гиващите. Крег прие името МакКонъл и с това си възвърна една много по-благородна идентичност, едно много по-опасно място в историята. Де всички да бях­ме такива късметлии. Много мъже се срамуват от ба­щите си. Ти си същият като баща си" - е стрела, която много огорчени майки изстрелват към синовете си. По­вечето от мъжете, които познавам, правят всичко въз­можно, за да не заприличат на бащите си. Но кого то­гава да следват? От кого да черпят вдъхновение и си­ла?

Може би ще е от полза да насочим търсенето си към горния приток, към този мощен корен, от където произрастват клоните. Кой е Този, от Когото твърдим, че произхождаме и Чийто образ всеки мъж носи? Какъв е Той? Да кажеш на един мъж, който е в търсене на своите корени, че е създаден по образа на Бога, в на­чалото може и да не прозвучи кой знае колко насър­чително. За повечето мъже Бог е или далечен, или слаб - точно онова, което биха казали за земните си бащи. Бъдете честни - каква е вашата представа за Исус като мъж? „Не е ли някак си мек и кротък? - отбеляза един приятел. - Искам да кажа, че картините, които имам с него, показват мил човек, заобиколен от деца. Подоб­но на майка Тереза." Да, точно такива картини съм виж­дал и аз в много църкви. В итерес на истината, това са единствените картини с Исус, които съм виждал. Както съм казвал и преди, те го представят като най-милия човек в света. Мистър Роджърс с брада. Да ми кажете да заприличам на Него все едно да искате да стана от­пуснат и пасивен. „Бъди мил. Бъди превъзходен. Бъди като майка Тереза."

Бих предпочел много повече да ми кажат да прили­чам на Уилям Уолъс.


ДЕЙСТВИТЕЛНО СМЕЛО СЪРЦЕ
Уолъс, ако си спомняте, е героят от филма Смело сър­це. Той е воинът-поет, който идва като освободителят на Шотландия в началото на 14 век. Когато Уолъс се появява на сцената, Шотландия векове наред се е на­мирала под железния юмрук на английските монарси. Последният крал е по-лош от всички останали - Едуард Лонгшанкс (Дългокракия - б.пр.) Безмилостен потисник, Лонгшанкс опустошава Шотландия, като убива нейните синове и изнасилва дъщерите й. Шотландските благо­родници, вместо да защитават своето стадо, обременя­ват хората с тежки товари, докато те се облагодетелст­ват чрез сделки с Лонгшанкс. Уолъс е първият, който се противопоставя на английските потисници.

Разгневен, Лонгшанкс изпраща своите армии в полето Стерлинг, за да потушат въстанието. Планинците слизат на групи от стотици и хиляди. Време е за открит конфликт. Но благородниците, които до един са страхливци, не искат да има битка. Искат споразумение с Англия, което ще им донесе повече земи и власт. Те са типични фарисеи, бюрократи... религиозни администратори.Без лидер, когото да последват, шотландците започ­ват да се обезсърчават. Един по един, а после и на по-големи групи, те се разбягват. В този момент Уолъс се появява със своя отряд воини, с лица, боядисани в си­ньо, готови за битка. Пренебрегвайки благородници­те, които са отишли да преговарят с английските капи­тани, за да постигнат още една сделка, Уолъс се насоч­ва право към сърцата на уплашените шотландци. „Си­нове на Шотландия... дошли сте да се биете като сво­бодни хора и вие сте свободни хора." Той им дава иден­тичност и стимул да се бият. Припомня им, че животът в страх изобщо не е живот и че всеки от тях един ден ще умре. „И умирайки в леглата си, след много години, бих­те ли пожелали да смените всички тези дни от този миг до тогава, с това да се върнете тук и да кажете на на­шите врагове, че те могат да отнемат живота ни, но ни­кога не ще ни отнемат свободата!" Той им казва, че не им липсва кураж. В края на тази разпалена реч, мъже­те надават одобрителни възгласи. Те са готови. Тогава приятелят на Уолъс пита:


"Добра реч. Сега какво да правим?"

"Просто бъдете себе си."

"Къде отиваш."

"Отивам да се бия."


Най-после някой ще се противопостави на английс­ките тирани. Докато благородниците интригантстват, за да се сдобият с привилегии, Уолъс влетява с коня си и прекъсва преговорите. Той влиза в сражение с английс­ките повелители, което продължава с битката при Стърлинг - битка, с която започва освобождението на Шот­ландия.

И тъй - дали Исус прилича повече на майка Тереза или на Уилям Уолъс? Отговорът е... зависи. Ако си про-кажен, бездомник, от последните в обществото, кого­то никой никога не е докосвал, понеже е „нечист", ако всичко, за което копнееш, е една топла дума, то Хрис­тос е олицетворението на благата милост. Той се про­тяга и те докосва. От друга страна, ако си фарисей, един от онези самопровъзгласили се пазители на реда... бъди нащрек.

Не веднъж Исус „влиза в битка" с тези прословути лицемери. Да вземем случката с прегърбената жена от Лука 13. Ето какъв е контекстът: фарисеите са като шот­ландските благородници - те също товарят с тежки бремена Божиите хора, но и пръста си не помръдват, за да им помогнат. Нещо повече, дотолкова са се хванали за Закона, че според тях е грях някой да бъде изцелен през съботата, понеже това е извършване на „работа". До такава степен са изопачили Божиите намерения, че смятат, че човекът е създаден за съботата, а не събота­та за човека (Марк 2:27). Исус вече е имал няколко схватки с тях, някои от които точно по същия въпрос, като ги е оставял „изпълнени с ярост" (Лука 6:11).

Да не би следващия път Исус да подминава на пръс­ти този въпрос, за да не „разклати лодката" (както би­ха предпочели толкова много от съвременните ни ли­дери)? Да не би да пропуска темата в „името на църковното единство"? Ни най-малко. Той директно ги кон­фронтира, провокира ги, започва битка. Нека да се спрем на случката:

И една събота Той поучаваше в една от синаго­гите. И ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи от осемнадесет годи­ни; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръ­це на нея; и начаса тя се изправи, и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше за­дето Исус в събота я изцели, проговаряйки, рече на народа: Има шест дни в седмицата, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувай­те, а не в съботен ден (Лука 13:10-14).

Можете ли да повярвате на този човек? Какъв хит­рец. Нещата изобщо не стоят така. Христос се разгневява.

Лицемерци! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го завежда, та го напоява? А тая Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде освободена от тази връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му про­тивници се посрамиха и целият народ се радва­ше за всичките славни дела, които се вършеха от Него (Лука 13:15-17).
БИТКА, КОЯТО ДА ПОВЕДЕ
Христос кара врага да се покаже, разобличава го за скритите му мотиви и го засрамва пред всички. Гос­под е джентълмен? Не и ако си на страната на врага. Бог води битка и тази битка е за нашата свобода. Как­то казва Тремпър Лонгман: „На практика всяка книга от Библията - в Стария и в Новия завет, и почти всяка страница ни представят Божиите военни действия." Чу­дя се дали египтяните, които размахваха камшика над Израел, биха описали Йехова като някакъв добряк? Яз­ви, епидемии, смъртта на всеки първороден - не изг­лежда много джентълменско, нали? Какво би казала Мис Маниери за завладяването на Обещаната земя? Вписва ли се масовото клане в разбирането за „запоз­нанство с новите съседи"?

Спомняте ли си онзи див мъж, Самсон? Той има твър­де впечатляваща мъжка биография - убил лъв с голи ръце, избил и взел дрехите на трийсет филистимеца, когато използвали съпругата му срещу него, а после, след като я изгорили, той убил хиляда от тях с челюст от магаре. Да си нямаш работа с такъв човек. Но обър­нахте ли внимание? Всички тези събития се случваха, когато Господният Дух слизаше върху него (Съдии 15:14). Искам да изясня нещо: аз не издигам образа на някакъв „супермен". Не искам да кажа, че трябва вкупом да се спуснем към гимнастическия салон, а после към плажа, за да ритаме пясък в лицата на хленчещите фарисеи. Стремежът ми е да бъдем избавени от една много, много погрешна представа за Бога - особено за Исус, и оттам за мъжете като носители на Неговия образ. Дороти Сейърс пише, че Църквата „много ус­пешно е подрязала ноктите на Лъва от Юда", като го е превърнала в „подобаващ домашен любимец за бледи кюрета и благочестиви възрастни дами". Такъв ли е Бо­гът, Който откриваме в Библията? На Йов, който е пос­тавил под въпрос Божията сила, Той отговаря:



Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница