Дж. Стиглиц „Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея

„Макроикономика”

Курсова работа

Икономиката и различните икономически теории и идеологии са области на постоянно развитие. Тези идеологии, от кейнсианството до новата теорията на Кейнс за пазарния фундаментализъм, са били в основата на множество дискусии от Голямата депресия през 1929г. до Голямата рецесия през 2008 г. Специално внимание в тази курсова работа се обръща на „Свободното падане”, където Стиглиц обяснява погрешните политики, управленски решения и практики по отношение на икономиката, които са довели до кризата, които впоследствие са съкратила възможностите за нейното ефективно управление.

„Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея“ представя целенасочен анализ на финансовата криза 2008 - 2010 г., причините за нея, последиците и възможните начини за възстановяване. В книгата за оценка на меньоврите на правителства и регулатори се прилагат исторически, политически и сравнителни подходи. Ползата от нея е способността на автора да обясни достъпно и всеобхватно финансовата система на САЩ .

Стиглиц започва с описание на дерегулацията предприета политика от Рейгън. Той твърди, че финансовият ред в САЩ не приема намесата на държавата в поддържането на икономическата стабилност. Докато защитниците на свободния пазар посочват, че кризата от 2008 г. е събитие, което не е свързано с предходен или очакван бъдещ успех, той описва начинът, по който финансовите институции винаги са разчитали на държавната помощ. Спасяването на финансовата система е край, чието предизвестие е ясно доказателство за набираните през годините и десетилетия държавни помощи. В съответствие със Стиглиц, „заблуденият опит да се намали влиянието на държавата е довел до това, че ролята на правителството е станала по-голяма, отколкото някой би очаквал.“ (стр. 185). За да се развива финансовият сектор е необходимо той да бъде преструктуриран.

Структурни проблеми като неадекватното корпоративно управление, липса на прозрачност и слаба решителност при вземане на решения, се определят като причини, които имат принос за задълбочаване на рецесията и бавното възстановяване. Стиглиц, като привърженик на школата на Кейнс, се противопоставя на хипотезата за ефективните пазари, проповядвана широко от Чикагската школа и Грийнспан. Напротив, той акцентира на ролята на правителството в регулирането и поддържането на ефективността на икономиката.

Във втората част на „Свободно падане“ ударението се поставя на предложения за излизане от кризата. Някои от тях са преувеличени като нов социално-ориентиран метод за калкулиране на БВП. В основата на целенасоченото търсене на решения от Стиглиц може да се крие в прекомерните вреди, които са причинени от амнинистрациите на Буш и Обама: „поради изборите, които вече се провеждат … не само спадът ще е по-стръмен и по-дълъг от необходимото, но и изходът от кризата ще е с много по-големи дългове, с финансова система, която е по-слаба, по-малко ефективна и по-уязвима по отношение на нова криза“. Но Стиглиц твърди, че: „правителството е трябвало да играе по правилата на капитализма и да принуди настъпване на финансова реорганизация“.

Едно от предложенията за възстановяване от кризата е нуждата от въвеждането на нова резервна валута, която да замести американския долар. Това би значело, че страните, които се развиват няма да са необходими да поддържат огромни запаси от валута в случай на криза и тези средства могат да бъдат използвани за плащане на спешни разходи по създаване на услуги и инфраструктура. По този начин се очаква увеличаване на глобалното търсенето. „Бедните страни кредитират САЩ със стотици милиарди долари с нисък лихвен процент (през 2009 г., почти нулева)... Стойността на косвена чуждестранна помощ, която САЩ получава, че са в състояние да вземат кредити с по-нисък лихвен процент, отколкото иначе би бил той, надхвърля според някои изчисления, общата стойност на чуждестранната помощ, която самите те предоставят.” (с.232)

Стиглиц представя социален подход към икономиката, който се изразява в неговото виждане за нивото на безработицата и благосъстоянието на средните американци като икономически показатели. Чрез думите си „неуспехите на икономическата ни система отразяват още по-сериозни проблеми в нашето общество“. (с.295), Стиглиц акцентира върху нуждата от нова икономическа визия, която да премести фокуса от производството и потреблението на материални блага към иновации.

В книгата се подчертава влиянието, което САЩ упражняват върху развиващите се икономики, като се посочва несъответствието между мерките в резултат на Източно Азиатската криза от 1997 г. и настоящата. Така например, Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка изискват правителствата да намалят дефицита и да повишават лихвените проценти след 1997г. Независимо от това, през 2008 г. САЩ увеличават своя дифицит и намаляват лихвения процент. Стиглиц критикува политиката на МВФ като я определя като „клуб на старите момчета”, развитите индустриални страни и тяхното конониално наследство. МВФ и Световната банка „прилагат пазарния фундаментализъм (често дефиниран като неолиберализъм), понятие, което американците са идеализирали като „свободни и неограничен пазари.“ Те налагат дерегулация на финансовия пазар, приватизацията и либерализация на търговията (с.220), докато напредналите индустриални държави са улеснили „корупцията чрез осигуряване на безопасно убежище за корумпираните длъжностни лица и тайни банкови сметки за парите си.“ (с.217).

Като цяло стилът на Стиглиц е достъпен. Употребените разговорни фрази като „дете в магазин за бонбони“ и „обелване на лук“ способстват за балансиране на научния език и предразполагат читателя. Стиглиц предлага фундаментално обяснение за това как работи една финансова система. Така той посочва, че „двете основни функции на банковата система.“ (с.5) Банковите процеси са представени разбираемо. Независимо, че на места термини като „ипотечен продукт“, не са дефинирани, описанието на това как той функционира в даден момент са в помощ на читателя да разбере тяхното значение и смисъл.
2. Финансовата либерализация като част от пазарния фундаментализъм

Най-важният фактор, който е допринесъл за възникването на световната финансова и икономическа криза през 2008-2009 г. е т.нар финансова либерализация. Под финансова либерализация се разбира набор от политики, насочени към предоставяне на свобода на финансовите пазари, включително на банковия сектор, да се държат така, както те искат, като същевременно се ограничава правителствения контрол над техните дейности.

Както се отбелязва от Стиглиц т.нар политики и идеология на либерализация на капиталовия пазар са били предимно насърчавани не само в САЩ от Министерството на финансите на САЩ и МВФ, но също така и в различни части на света¹. Това означава да се либерализира банковата и финансовата система и също така да се опосредства интеграцията на световните финансови пазари, включително налагане на специални предусловия в инвестиционните споразумения с развиващите се страни – „сингапурски проблеми”². Интересното е, според изследване, проведено от Демиргуч-Кънт и Детражи³, че според членовете на МВФ финансовата либерализация причинява системна нестабилност и проблеми за страната и нейните асоциирани страни. Освен това, Стиглиц предполага, че финансовата либерализация може да има положително въздействие върху икономическия растеж и стабилността само в случай на съвършена конкуренция, перфектни пазари и перфектна информация, което обаче не е ситуация от реалния свят⁴. Освен това, както се посочва Стиглиц,”Последният път, когато дадена страна е предоставила възможност за дейност на нерегулирано (свободно) банкиране беше случаят на Чили под диктата на Пиночет, и това беше катастрофа”⁵.
3. Джоузеф Стиглиц и принципите на управление на икономически кризи

Джоузеф Стиглиц посочва в книгата принципите за управление на икономиките на страните по време на кризисни периоди и също той се опитва да сведе до минимум рисковете от срив на икономиките.

На първо място, стимулите за икономиката трябва бъдат насочени към реалната икономика, а не спрямо истинските катализатори за възникването на тази криза⁶. Чрез инжектиране на прекомерна ликвидност в банковия и финансов сектор, правителството на САЩ следва текущия пазарен фундаментализъм, позволявайки на лошите банки да продължат да растат чрез създаване на възможности за катастрофални събития – „твърде големи, за да се възстановят”. На второ място, парите за спасяване на икономиката трябва да бъдат насочени към създаване на повече работни места и бизнес операции чрез подпомагане на малките и средни предприятия, тъй като те са двигателите на заетостта в икономиката⁷.

От краткосрочна към дългосрочна перспектива, Стиглиц предлага политически интервенции в различни области, които са причинили кризата, но също така и в области, които могат да представляват заплаха за икономиката и обществото чрез по-гъвкаво управление на по-нататъшните проблеми. Един от най-важните фактори, който играе голяма роля в световната икономическа и политическа структура е механизма на корпоративно управление. Според Стиглиц, лошото управление с нерегламентирани стимули за финансовите пазари, което не е отговорно за провалите, е причина за структурната криза в САЩ и останалата част от света, особено Европа⁸.

Това са тези хора от Wall Street и други финансови пазари по целия свят, включително и банкерите в инвестиционни банки, които се възползват от свободата, която предоставя пазарния фундаментализъм или либерализираните пазари, където всички активни участници биха могли да практикуват „морален хазард”. Ето затова, е важно да се направи преглед и да се включат силни механизми за корпоративно управление за по-добро управление на икономиката, особено във финансовата система, като се предвидят дългосрочните ползи и резултатите от дейността на мениджърите. Това, според Стиглиц, ще доведе до по-справедливо заплащане на услугите на мениджърите, но той също изтъква и значението на регулациите относно достъпа до информация от страна на акционерите⁹. Това от своя страна води до друга област на политиката, прозрачността. Повечето от кейнсианските икономисти са за отмяна на офшорните зони, като ги описват като съкровищниците на капиталистите, които се радват на „свободните” регулации в тях.

Една от най-важните политики за Стиглиц по отношение на финансовата система е забраната или ограничаването на, както той нарича, „необуздото поемане на риск” от участниците във финансовите институции. Той подкрепя становището си относно неправилното прилагане през 1999г. на така наречения Gramm-LeachBliley Act в САЩ от Конгреса вместо известния Glass-Steagall Act¹⁰. В резултат на това, конкуренцията е намаляла, но се е увеличила концентрацията на банки, които са били ангажирани с рискови операции. Повечето кейнсианци биха казали, че Glass-Steagall поставя ясно разграничение между инвестиционните и търговските банки, чиято роля е да защити спестяванията на обикновените хора, докато другият закон зясяга единствено работата на пазара на ценни книжа.

Съответно, за да се ограничат рисковите операции във финансовата система, Стиглиц предлага ограничение на степента на ливъридж на финансовите институции и коригиране на техните механизми в съответствие с бизнес цикъла, застъпен в Glass-Steagall.

Големите ликвидни инжекции във финансовия сектор от правителството на САЩ са довели до създаване на свобода за още по-голямо развитие на лошите банки или на т.нар твърде големи, за да фалират¹¹. Както твърди Стиглиц, било е неадекватно да се направи така, че корените на кризата да станат още по-големи, за да бъдат възстановени и той призова за политика, която да ги „разбие” по силата Glass-Steagall¹².

Бившият председател на Федералния резерв, Пол Волкър, също подкрепя тази гледна точка, като предлага въвеждането на ограничителни мерки за „твърде големите, за да фалират” банки¹³. Стиглиц споменава ограничаването на търговията с деривати и „хищническите” практики на кредитиране на финансовите институции, така че финансовата система да не бъде изложена на риск и затова той предлага създаване на „Финансова комисия за безопасност на продуктите”, която да осигури безопасността на определени финансови продукти, включително и достъп до цялата информация от потребителите¹⁴. Фигура 1 обобщава неговите възгледи относно ограничаването на рисковите дейности на участниците на финансовите пазари и регулаторна рамка, която е необходима да бъде приета.


Обръщайки се към кейнсианските икономически политики, един от инструментите за управление на икономическите кризи е подходящото използване на механизмите за данъчно облагане. От гледна точка на пазарния фундаментализъм или новата неокласическа теория (либерализъм) ниската данъчна ставка насърчава по-високото ниво на спестявания на домакинствата и разходите без правителствена намеса. Въпреки това Стиглиц твърди, че поради наличието на глобални дисбаланси в разпределението на доходите в света, данъчните политики трябва да се използват прогресивно¹⁵.

Прогресивното данъчно облагане приема специален режим на данъчно облагане, където по-високите нива са определени за по-високите доходи и по-ниските ставки съответно за по-ниските доходи. По този начин се намалява дисбаланса между бедни и богати. Това в крайна сметка ще доведе до така наречения балансиран бюджетен мултипликатор чрез балансиране на общите икономически разходи¹⁶. По-ниските данъци могат да създадат повече разполагаеми спестявания и разходи от хората с по-високи доходи или предприятия. А хора или фирми, с по-ниски нива на доходите, няма да имат голям принос за благосъстоянието на обществото. Стиглиц и Блъндел-Уигнал¹⁷, Аткинсън и Лий също предупреждават секторите за данъчните облекчения или по-ниските данъци, които трябва да бъдат насочени към осъществяване на общественополезна дейност, като изменение на климата, иновации, производство и малкия бизнес, но които са в противоречие с данъчните облекчения за финансовите сектори.

Освен това, както е споменато от Стиглиц, иновациите играят решаваща роля в съвременната икономика и политическия живот. Един класически пример за иновации по време на периоди на криза е Аржентинският случай, когато тази страна е предприела интересен новаторски подход за изплащане на своите обществени дългове чрез въвеждане на т.нар БВП-индексирани облигации¹⁸. Вследствие, това е насърчило интереса в растежа на Аржентина като сумата на погасения дълг се свързва с икономическия растеж на страната. Въпреки, че Гърция е използвала този вид инструменти, ситуация все още остава критична.

В традиционните политики на правителството, както са предложени от Стиглиц и от привържениците на Кейнсианството, се включва манипулиране на правителствените разходи чрез дефицити или излишъци. Въпреки това, дебатите продължават през последните десетилетия по въпроса за това, което правителствата трябва да направят, за да се подоброи състоянието на икономиката и заетостта. Също така Грийнуолд и Стиглиц адресират значението на увеличението на публичните разходи като част от теорията на Кейнс като предоставят сериозна теоретична обосновка на противниковите икономисти от школата на либерализма, които препоръчват, че политиките на правителството трябва да странят от икономиката като пазарите ще коригират всякакви неизправности¹⁹. По същия начин, въпреки че е поддръжник на новата Класическа теория (либерализъм и пазарен фундаментализъм), Джон Уилямсън, предлага своя версия на Вашингтонския консенсус, където реформата на държавата трябва да бъде насочена към публичните разходи в здравеопазването и образованието, което впоследствие ще доведе до подобряване на човешкия капитал и намаляване на безработицата²⁰. Стиглиц твърди, че в реалния свят, увеличението на спестяванията на домакинствата не е пряко засегнато от нарастване на държавните разходи, като поведението на домакинствата е свързано със състоянието на икономиката, която е в рецесия.

Кризата на системите е всъщност израз на криза на човечеството. За да работят глобалните системи, нов набор от ръководни принципи и ценности би могъл да балансира индивидуалността и интер-субективността. Материализмът превъзхожда моралния ангажимент, нуждите на средата се игнорират и е налице катастрофален срив в доверието. Стиглиц смята, че за да се изгради нова система, то е необходима морална отговорност. Въпреки, че Стиглиц не предоставя подробно ръководство за това как да се създаде друга икономическа система, той описва успешно настоящата икономическа нестабилност и посочва слабостите на световната икономика.

1. 
   Blundell-Wignall A., Atkinson P. & Lee S.H. (2009), Dealing with the Financial Crisis and Thinking about the Exit Strategy, Financial Market Trends, OECD, Vol.1/2009
   
2. 
   Cho D. & Appelbaum B. (2010), Obama's 'Volcker Rule' shifts power away from Geithner, Politics, Washington Post
   
3. 
   Demirguc-Kunt A. & Detragiache E. (1998), The Determinants of Banking Crises in Developing and Developed Countries, IMF Staff Papers, Vol.45, No.1, International Monetary Fund
   
4. 
   Moosa I. (2010), The myth of too big to fail, Journal of Banking Regulation, Vol.11, pp.319-333, Palgrave Macmillan
   
5. 
   Greenwald B. & Stiglitz J.E. (1987), Keynesian, New Keynesian and New Classical Economics, Oxford Economic Papers, New Series, Vol. 39, No. 1 (Mar., 1987), pp. 119-133, Oxford University Press
   
6. 
   Stiglitz, J., Freefall: Free Markets and the Sinking of the Global Economy, PENGUIN BOOKS, 2010
   
7. 
   Stiglitz J. (2004), Capital-Market Liberalization, Globalization, and the IMF, Oxford Review of Economic Policy, Vol.20, No.1, pp.57-71, Oxford University Press.
   
8. 
   Stiglitz J. (2004), Capital-Market Liberalization, Globalization, and the IMF, Oxford Review of Economic Policy, Vol.20, No.1, pp.57-71, Oxford University Press.
   
9. 
   Stiglitz J. (2011), Rethinking macroeconomics: What failed, and How to repair it, Journal of European Economic Association, Vol.9, No.1, European Economic Association, с.592
   
10. 
    Sandleris G. & Wright M.L.J (2013), GDP-Indexed Bonds: A tool to Reduce Macroeconomi Risk?, In: Balling M., Gnan E. & Holler J. Eds., The Future of Sovereign Borrowing in Europe, Vienna: SUERF
    
11. 
    Williamson J. (2000), What Should the World Bank Think about the Washington Consensus?, The World Bank Research Observer, Vol.15, No.2, pp.251-264, Oxford University Press.