Джеймс кларк максуел



Дата11.01.2018
Размер34.13 Kb.
ДЖЕЙМС КЛАРК МАКСУЕЛ

Александър Сибилев

През 1831 г. в Единбург (Шотландия) в семейството на адвокат се ражда дете, чието име ще стане известно на целия свят - Джеймс Кларк Максуел.

Момчето е само на девет години, когато го връхлита нещастие: майка му умира от рак съвсем млада. След тази загуба то расте и се развива в близки взаимоотношения с баща си, който се отличава с изобретателен ум и страст към механиката. Способностите на бащата се проявяват у момчето още в училище, но успехът не идва веднага. Младият Джеймс е плах и изглежда доста скучен. С някакво привидно безразличие той рисува по учебниците модели на механизмите, с които неведнъж учудва приятелите си в училище. Скоро обаче в това сякаш празно и безплодно прекарване на времето настъпва решителен пробив. Неочаквано този “ексцентричен” юноша печели всички награди в училището и в Единбургската академия. Той е само на тринайсет, когато Кралското общество в Единбург публикува първата му научна работа.

Влиянието на бащата се проявява и в религиозен смисъл – той се грижи момчето да не пропуска неделните служби. Но вярата на Джеймс оживява, когато той доброволно и осъзнато приема библейското учение, докато учи в Кеймбриджкия университет. След като анализира състоянието си, той стига до убеждението, че е скован от веригите на греха, чиито отделни звена са гордостта, самолюбието, егоизмът, завистта, лъжата, тайните помисли и много други. “Способен съм да нося в себе си повече зло, отколкото може да побере всеки друг човек”- признава Джеймс пред един от приятелите си. Така, след като вижда себе си в огледалото на Библията, той иска пълна прошка и обновен живот с Бога. Съхранено е свидетелството на един от близките му колеги в университета, че Джеймс никога не пропуска богослуженията и с часове чете Библията с наслаждение. Всички, които се обръщат към него за съвет по житейски въпроси, си спомнят, че той неизменно се позовава на тази велика Книга.

Разбира се, основното му занимание в Кеймбридж е обучението. Максуел учи в колежа “Сейнт Тринити”, където според спомените на друг негов колега, който по-късно оглавява този колеж, той има изключителна позиция сред студентите. Оказва се, че го възприемат като единствения признат гений, чиито научни опити се отличават с потресаваща оригиналност. През годините на обучението си, въпреки огромната заетост в научната сфера, Максуел изучава томове богословска литература, чете трудове на велики християнски мислители от различни времена. Любимите му автори са Джон Оуен и Джонатан Едуардс. Заради забележителните си академични успехи той получава преподавателска длъжност, но на 25 години оставя този пост, за да замине в Абърдин при умиращия си баща. Тук, в Абърдин Максуел става преподавател по натурфилософия, прави лаборатория в собствения си дом и скоро публикува своя блестящ научен труд за пръстените на Сатурн. Гостите, които го посещават, си спомнят не само лабораторията му, но и молитвените събрания с участието на неговата съпруга и слугите.

Максуел вярва, че Бог е надарил човека със способността не само да изследва сътворения свят, но и да открива и използва скритите в него сили и възможности. “Напълнете земята и я покорете” – е заповядано на нашите прародители (Бит. 1:28). Като следва тази заръка, Максуел вярва, че Бог ще благослови неговия труд. Творческите му идеи в областта на електричеството и магнетизма надхвърлят достиженията на Фарадей. Неговите наблюдения за електрическия ток и скоростта на светлината водят Херц до откритието за радиовълните. Физиците до днес използват формулата на Максуел, за да изчисляват различните свойства на газа. Изследванията му поставят основата за цветната фотография, чийто първи образец той успява да получи през 1861 г. По това време се премества в Лондон – назначен е за професор по естествена философия и астрономия в Кралския колеж.

Скоро го убеждават да се върне в Кеймбридж, където става първия професор по експериментална физика и основава прочутата Кавендишка лаборатория. Работата му в Кеймбридж е периодът, наситен с най-високите му научни постижения.

Въпреки своя активен и плодотворен труд, Максуел често намира време да размишлява за живота си според Божиите пътища. В едно писмо до съпругата си той пише: “Ако ти винаги си в моите мисли, това е още по-вярно за Господа, Който ни е открил за Себе Си повече, отколкото знаем за хората. Моли се Той винаги да присъства в полезрението ни, защото за нас е Човек, Който се явява пример за подражание, и Бог, Който ни новоражда по Свой образ и подобие.” В друго писмо, докато жена му боледува, Максуел пише: “Нека Господ те закриля в изпитанията, които те връхлитат, за да осъществим набелязаните от Него цели… Нека забравим за светските грижи, нека обърнем мислите си към Неговата праведност и царството Му – тогава ще имаме по-ясен поглед върху света, а това ще ни помогне да му противостоим под водителството на Този, Който го е победил.”

Животът на Дж. К. Максуел се оказва кратък – както животът на майка му. На 48 години той умира като нея от рак. Но за това време в науката Максуел достига много върхове. Щом покори един, започва неизменното изкачване на друг. Винаги обаче вижда един различен – най-далечен, най-светъл и най-желан връх. Той знае, че може да го достигне не с физически усилия, не като напряга ума си, а с искрената вяра в Този, Който е създал малката ни планета с нейните неизброими загадки и необятни възможности за изследвания. На този последен връх в живота си Максуел стъпва, когато отива при Господа.







Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница