Джендър измерения на разделението на труда в семейството
ст.н.с. ІІ ст., д-р Алла Кирова
Икономически институт на БАН, секция „Макроикономика”
София, 1040, ул. Аксаков № 3
Тел.: 810-40-39; 0888 522 396
Факс: 988-2108
E-mail: kirovaalla@hotmail.com
Резюме: Статията е посветена на анализа на измененията в участието на жените и мъжете в платения професионален труд и в неплатения труд в българското семейство. С цел оценка на степента на значимост на този проблем за работещите жени и мъже със семейни ангажименти се проучва въпросът за разпределението на времето на жените и мъжете между работата и семейството и неравностойното разделение на труда между семейните партньори с оглед равнището на благосъстояние на семейството. В съответствие с това се извършва джендър анализ на платената икономическа активност и неплатения труд в домакинството и семейството въз основа на данните на НСИ за бюджета на времето на населението в България. Приложеният подход позволява да се оцени както степента на реалното участие на жените и мъжете в двете основни сфери на труда в темпорално изражение, така и степента на хармонизация на семейните отговорности.
Ключови думи: джендър, семейство, платен труд, неплатен труд.
JEL: J16, J2, I31.
Въпросът за участието на жените и мъжете в платения професионален труд и в неплатения труд в домакинството/семейството и проблемът за тяхното съчетаване от средата на 90-те години става обект на задълбочено внимание в Европа, където той се разглежда с оглед на икономическите и социалните изменения в съвременните общества, влияещи във висока степен върху сферата на трудовите и семейните взаимоотношения между половете. През последните години и в България започва да се оформя тенденция на нарастващ интерес и загриженост за постигането на джендър баланса „работа - живот” както в научните среди, така и на институционално равнище.
За да се определи степента на значимост на този проблем за работещите жени и мъже със семейни ангажименти, трябва преди всичко да се проучи въпросът за разпределението на времето на жените и мъжете между работата и семейството. То следва да се възприеме, от една страна, като един от най-съществените джендър проблеми на микроравнище, до известна степен обясняващ повечето от различията на моделите на професионално развитие и на типовете и организацията на работата и работното време на жените и мъжете, а от друга страна, с оглед на констатацията, че „измеренията на бюджета на времето в действителност са измерения на използването на човешкия капитал” [1].
Както доказват резултатите от международни проучвания в тази област [2], в повечето страни – както в развитите, така и в развиващите се – съществува твърде последователното по своята аналогичност джендър разделение на труда (разбира се, със значително вариращи във времето и пространството специфики), при което работата на мъжете е ориентирана предимно към пазарни дейности, а на жените е насочена към сферата на неплатения труд или по-често „се раздвоява” между участието им на пазара на труда и в домакинството. Жените поемат и извършват по-голямата част от неплатената домашна работа по обслужването и грижите за семейството. Това неравностойно разделение на труда и разпределение на времето, често възприемано като оптимална форма на организацията на труда в едно домакинство с оглед равнището на неговото благосъстояние, оказва сериозно въздействие върху стабилността на семействата, както и върху различните измерения на трудовия и семеен живот на жените и положението им в обществото: по-ограничено инвестиране в техния човешки капитал (продължително професионално обучение и здравословен начин на живот); очевидно по-нисък в сравнение с мъжете статус в заетостта, респ. по-ниски доходи, оттук – по-малък принос за икономиката и благосъстоянието на децата и семействата; второстепенна роля при разпределението на семейните ресурси и инвестиции. Не подлежи на съмнение фактът, че постигането на хармония между професионалния и семейния живот създава проблемни ситуации и за двамата партньори, но за жените е свързано с особени трудности както от физически, така и от психологичен характер: от една страна, жените са обект на по-високи изисквания към тях в сферата на платения труд, като се изправят пред перманентната необходимост да доказват, че не се интересуват само от „плетки”, а от друга страна, те се намират в условията на постоянен пресинг на очакванията – обществени и семейни – да се изявяват като перфектни съпруги, майки и домакини. В този смисъл трябва да се приеме за точна констатацията, че „семейството не осигурява еднакви условия на живот на своите членове, а е сфера, в която се проявява един специфичен тип социално неравенство” [3].
Съществуват и по-остри и категорични оценки на джендър разделението на труда: например известната с проучванията си в тази област френска изследователка Даниел Кергоат твърди, че разделението на обществения труд между половете се осъществява не по несправедлив, а по антагонистичен начин, което ни препраща към проблема за равенството [4]. Неравностойното разделение на труда между семейните партньори може да се разглежда като главна детерминанта на стабилността на семействата: дали кохезията в семейната общност се подобрява вследствие съответното разпределение на дейностите и целите, или налице е конфликтна семейна среда вследствие неравните възможности за изява на професионалната сцена и на несправедливото разпределение на домашните отговорности и ресурси.
Това т.нар. конвенционално разделение на труда в семейството, наред с друго, рефлектира и върху вътрешносемейната система на разделяне на властта, която в повечето случаи се базира на доминиращата роля на мъжете при вземане на решения по отношение на джендър ролите, развитието на семейството и разпределението на семейния бюджет. Въпреки че настъпиха значителни промени в условията на джендър разделението на труда в семействата през последните десетилетия, „последното винаги се структурира от един йерархичен принцип, организиран около понятието ценност на труда (ценността на мъжкия труд винаги остава по-голяма от тази на женския труд)” [5] независимо от конкретния му характер. Изследванията в развитите европейски страни [6] показват, че в съответствие с това границите на властта на жените обикновено се разпростират до решенията, свързани с разделението на конкретните задачи и с битовите проблеми на семейството, и са стеснени до такива области като хранителен режим, грижи за деца и възрастни, избор на дрехи, плащане на сметки и други рутинни разходи. Що се отнася до решенията извън обичайните нужди на семейството, те са прерогатив на мъжете, т.е. мъжете осъществяват контрол върху семейните материални ресурси, а жените – управление на тази част от семейния живот и бюджет, която покрива ежедневните потребности на членовете на семейната общност. Нееднаквото разпределение на властовите функции на семейните партньори на свой ред води до задълбочаване на различията в участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд и на неравенство при разпределението на труда в семейството с оглед поемането на различни по вид и обем домашни ангажименти.
Казаното дотук предопределя необходимостта от извършване на джендър анализ на платената икономическа активност и неплатената работа на жените и мъжете въз основа на проучване на данните на НСИ за бюджета на времето на населението у нас, което ще позволи да се оцени както степента на реалното им участие в двете основни сфери на труда в темпорално изражение, така и степента на хармонизация на семейните отговорности. За съжаление поради липса на статистическа информация е невъзможно да се проследи влиянието на различните профили на членовете на семейството върху разделението на труда. Използваният подход се основава на следната работна хипотеза, развита от френската изследователка Джауида Сеили: „Време на наемен труд, време на домашен труд, социални времена и т.н. – всички времена явно не се разпределят изцяло по аналогичен начин според това дали си мъж или жена. Именно поради тази причина понятието полови времена въвежда половото разграничение като централен елемент” [7].
Масовото участие на жените в платената заетост довежда до развитието на тенденцията за преразпределение на съвкупния фонд време между жените и мъжете, което се отнася както до участието им в платения и неплатения труд, така и до възможностите за ползване на свободното време (таблица 1).
Таблица 1. Структура на общоденонощния фонд време на мъжете и жените
|
1976/1977
|
1988
|
2001/2002
|
мъже
|
жени
|
мъже
|
жени
|
мъже
|
жени
|
Платен труд
Неплатен труд
Свободно време
Сън и други физиологични потребности
Други
Общо
|
16.9
11.7
14.2
48.2
9.0
100.0
|
11.0
20.8
13.2
48.1
6.9
100.0
|
16.3
8.8
19.6
46.7
8.6
100.0
|
11.7
19.4
14.9
46.8
7.2
100.0
|
9.2
10.6
22.6
51.4
6.2
100.0
|
6.5
19.5
17.9
51.1
5.0
100.0
|
Източник: изчислено по данни от „Бюджет на времето на населението”, НСИ, С., 2005.
Относителните дялове на съответните видове дейности в целодневния жизнен цикъл на хората изразяват различията в начина на прекарване на деня от жените и мъжете. Техният анализ позволява да се направят следните по-общи изводи и констатации по отношение на:
Участието в платения труд. Поради застаряването на населението (пенсионерите са включени в наблюдаваната от НСИ извадка) и безработицата нивата на платената заетост се понижават през годините между трите преброявания както за мъжете, така и за жените, което довежда до намаляване на относителния дял на времето за платения труд в денонощния фонд време на населението по пол, като жените изразходват по-малко време за платения труд от мъжете. Въпреки това се наблюдава тенденция на сближаване на времето за платения труд на мъжете и жените вследствие нарастващото участие на жените: дистанцията между тях намалява от 1 ч 25 мин през 1976/77 г. на 1 ч 6 мин през 1988 г. и на незначителните 38 мин през 2001/2002 г.
-
Участието в неплатения труд. Времето за неплатения труд намалява през годините както при мъжете, така и при жените, но ако при мъжете то заема 10 % от общия фонд на времето средно за периода, то при жените - двойно повече: средно 20 %, т.е. женският труд на работното място „домакинство” отнема една пета от тяхното време през денонощието. Трябва да се отбележи, че в сравнение с 1988 г. данните отчитат увеличаване на участието на мъжете в неплатения труд (макар че то все още остава по-малко спрямо 70-те години), но това не носи никакво „облекчение” на жените, чието време за участие в тази трудова сфера запазва завидно постоянство – 4 ч 59 мин през 1976/77 г. и 4 ч 40 мин през 1988 и 2001/2002 г., което е близо 2 пъти повече от това на мъжете.
-
Времето за сън, хранене, лична хигиена и други физиологични нужди не се различава съществено за жените и мъжете, тъй като физиологичните потребностите за поддържане и възстановяване на жизнените сили са идентични при двата пола.
-
Свободното време. През разглеждания период се наблюдава нарастване на свободното време на жените и мъжете, но налице е негативната тенденция на увеличаване с 4,5 пъти на дистанцията между тях – от 15 мин през 70-те г. на 1 ч 08 мин през 1988 г. и на 1 ч 07 мин през 2001/2002 г. в ущърб на свободното време на жените, които отделят значително по-малко време от мъжете за почивка и отдих, за спортуване, хобита и игри, телевизия, социален живот както в семейството, така и извън него. В този смисъл при анализа на бюджета на времето „да се говори за редуването на труд и липсата на труд, за труд и свободно време има смисъл само при мъжкото население. При жените има смисъл да се говори за редуването на професионален и домашен труд” [8]. Тази констатация се потвърждава от резултатите, получени от редица социологически проучвания: 41 % от анкетираните смятат, че жените са онеправдани, що се отнася до тяхното свободно време (НЦИОМ, август и ноември 2000 г.); прекарването на свободното време и семейните отношения се възприемат като една от областите на дискриминация на жените (НЦИОМ, ноември 2000 г.) [9]; една четвърт от българските жени имат по-малко от 60 мин в денонощието лично за себе си, а всяка седма не може да отдели и толкова [10]; на въпроса „с какво обикновено се занимавате през свободното си време” 57,8 % от жените отговарят: „с домакинска работа и грижи за децата” и 40,4 % - „работя в градината/личното стопанство” [11]; свободното време е лукс, който малцина жени могат да си позволят, като резултатът от това е „синдромът на изтощената домакиня” [12]. За отбелязване е, че смесването на понятията „свободно време” и „неплатен труд”, макар и неосъзнато, е характерно за много жени у нас, като онеправданата им позиция се утежнява и от редица други неблагоприятни обстоятелства. Например повечето от жените вършат много от нещата едновременно и понякога е трудно да се определи кое е работа и кое не е: такива дейности, като занимания с децата, кърмене на бебе или грижи за цветята, могат да бъдат доста приятни, въпреки че са необходими ангажименти, изискващи време и концентрация и ограничаващи свободното време „за себе си”. Наред с това проучванията показват [13], че дори когато гледат телевизия или излизат на разходка, жените продължават да бъдат обременени с мисли и планиране какво още им предстои да свършат в домакинството, което е допълнително психическо натоварване, ограничаващо пълноценната почивка и равностойното с мъжете разпределение и организация на свободното време. От значение е и фактът, че за повечето жени последното до голяма степен зависи от необходимостта ежедневно да се съгласува времето за реализацията на личните интереси с потребностите и времето на пребиваването у дома на децата и съпруга, т.е. „времевите граници, в които се осъществява всекидневието на жените, се опосредстват от останалите членове на семейството, поради което не се възприемат като действителна „собствена” организация на времето” [14].
Различията в участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд проличават най-ярко при анализа на съвкупното им работно време във всички дейности, което съгласно методиката на Световната банка се оценява като един от двата основни индикатора за джендър равенството при разпределението/използването на времето (вторият индикатор е среден брой часове в непазарните дейности) [15].
Данните от таблица 2 показват, че съвкупното работно време на жените надвишава това на мъжете за сметка на многократно по-високия неефективен дял на времето, изразходвано за извършване на различни видове неплатени дейности – както грижи за домакинството и семейството, така и производство на стоки за собствено потребление в семейството. От това може да се направи изводът, че около четири пети от съвкупното работно време на жените е незаплатено. Налице е наличие на традиционното джендър разделение на труда, което има „цена” както за платената им заетост и позициите на пазара на труда, така и за техния здравен статус, времето за самоусъвършенстване в професионално отношение, за почивка и като цяло за независимостта на жените.
За отбелязване е, че през наблюдавания период характерното и за жените, и за мъжете съкращаване на средното дневно работно време (най-вече поради понижената платена заетост по посочените по-горе причини) е с различна степен – с 2 ч при мъжете и с 1 ч 24 мин при жените. Едновременно с това нараства дистанцията между тях по този показател – от 46 мин през 70-те години на 1 ч 27 мин през 1988 г. и на 1 ч 29 мин през 2001/2002 г., което затвърждава тенденцията на по-дългия работен ден на жените. Съгласно резултатите от социологическо проучване жените обикновено работят най-малко 12 ч на ден, като това включва щатна заетост, допълнителна, често неформална работа, домакински задължения, отглеждане и възпитание на децата, грижи за възрастни и болни роднини, работа в домашното стопанство [16]. Изчисленията на автора въз основа на данните от бюджета на времето показват, че времето за неплатения труд (или „втората смяна” по израза на професора в Калифорнийския университет Арли Хочшилд [17]) се трансформира средно за една жена в два месеца допълнителен денонощен труд, при това без 13-а и 14-а заплата, а за заетите жени допълнителният домашен труд увеличава работната седмица до 10 осемчасови работни дни.
Таблица 2. Разпределение на времето за платения и неплатения труд в съвкупното време за труд на мъжете/жените
|
1976/1977
|
1988
|
2001/2002
|
мъже
|
жени
|
мъже
|
жени
|
мъже
|
жени
|
Средно съвкупно време за труд - платен и неплатен (час./мин.)
Време за платения труд
Дял на платения труд
Време за неплатения труд
Дял на неплатения труд
|
6 : 52
4 : 04
62 %
2 : 48
38 %
|
7 : 38
2 : 39
32 %
4 : 59
68 %
|
6 : 01
3 : 54
59 %
2 : 07
41 %
|
7 : 28
2 : 48
34 %
4 : 40
66 %
|
4 : 45
2 : 12
48 %
2 : 33
52 %
|
6 : 14
1 : 34
22 %
4 : 40
78 %
|
Източник: Изчислено по данни от „Бюджет на времето на населението”, НСИ, С., 2005.
Сравнявайки времето за платения и неплатения труд на жените и мъжете, се забелязва една нова тенденция, характерна за последното десетилетие – макар и в значително по-малка степен от жените, относителният дял на времето за неплатения труд на мъжете в съвкупното им работно време през 2001/2002 г. за първи път надхвърля дела на времето за платения труд, което вероятно е следствие от продължителната икономическа криза, влияеща върху необходимостта от повишеното участие на мъжете в семейните стратегии за оцеляване. Например относителният дял на времето, отделяно от мъжете за дейности, носещи доход на домакинството, е с 0,2 % по-висок от този на жените [18]. В този смисъл налице е качествено интегриране на неплатените дейности в трудовата биография на жените и мъжете със смесен характер на извършваната от тях работа.
Анализът на съвкупното работно време на жените и мъжете потвърждава наличието на компромисния модел на семейството у нас: двамата партньори работят срещу възнаграждение, жената поема по-голямата част от семейните отговорности, защото, въпреки че мъжете увеличават участието си в домашните задължения, неравенството в часовете все още се запазва. В съответствие с това, моделът на двойната заетост в много по-голяма степен е характерен за жените, което довежда до утвърждаването на твърде противоречива ситуация: платената заетост на жените допринася за материалното благосъстояние на семейството, обогатява техния живот, привидно намалява зависимостта от съпруга и семейството като цяло и влияе върху повишаването на социализацията на жените, но в същото време се характеризира с тяхната второстепенна позиция на трудовия пазар и не променя съществено традиционната им роля в семейството.
Трябва да се отбележи, че по отношение на времето на жените и мъжете за неплатения труд ситуацията в България не се различава съществено от тази в други страни, разликата е основно в по-високата физическа натовареност на жените у нас в сферата на неплатения труд поради по-ограничената осигуреност с модерна домакинска техника и по-ниските финансови възможности за ползване на съответни платени услуги. По данни на ООН [19], в повечето страни времето, изразходвано от жените за неплатени дейности, е около 2 пъти по-голямо от това на мъжете. В някои случаи разликата е много по-голяма: например в Япония жените изразходват 9 пъти повече време от мъжете за неплатения труд. В развитите региони между две трети и три четвърти от домакинските задължения се поемат от жените –жените там изразходват средно 30 ч седмично за тази цел срещу 10-15 ч за мъжете, вкл. когато те са заети на пълен работен ден в професионалната сфера.
Различно е обаче положението при анализа на разпределението на участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд. Показателен в това отношение е използваният от ПРООН индикатор за трудовото натоварване на жените - съотношение между съвкупното работно време на жените и мъжете, изчислявано като процент на женското работно време от мъжкото: средно за OECD страните то е 105 %, най-висока стойност това съотношение има в Австрия и Латвия – 111 %, и само в две страни съвкупното работно време на жените и мъжете е равно – в Германия и Великобритания, съответно 100 % [20]. Изчисленията на автора за България показват значително по-високи стойности на това съотношение, като налице е тенденция на неговото влошаване от 124 % през 1988 г. до 131 % през 2001/2002 г. Същият извод може да се направи при сравнение на още един индикатор на ПРООН, констатиращ неравностойното разпределение на работното време на жените – съотношение на времето, изразходвано от тях в пазарни и непазарни дейности: средно за OECD страните то е 37 % в пазарните дейности спрямо 64 % в непазарните при жените и 69 % в пазарните спрямо 31 % в непазарните дейности за мъжете. В България през 2001/2002 г. това съотношение за жените е значително по-драстично – 22 % в пазарните спрямо 78 % в непазарните дейности. При мъжете то е 48 : 52, което на пръв поглед изглежда благоприятно в сравнение с другите страни, но това е за сметка на значително по-ниската като време платена заетост на мъжете у нас: например средното дневно време за заетост на мъжете на възраст 20-74 г. в европейските страни е 3 ч 46 мин, докато в България е 2 ч 51 мин (при българските жени разликата с европейките е само 23 мин) [21]. Що се отнася до съвкупната часова натовареност в платения и неплатения труд в България, при жените тя е с около 1 ч повече от средната за европейските страни, при мъжете – с повече от 1 ч по-ниска.
Трябва да се подчертае, че такова неравностойно разпределение на трудовите ангажименти на жените стереотипно се възприема като нещо нормално от населението у нас, което се доказва от резултатите от социологически проучвания: 91,8 % от анкетираните смятат, че жените трябва да продължават да работят в платената заетост и да имат принос в семейния бюджет [22]; мъжете не възразяват жените им да са в платения труд, но не желаят да вършат „женска работа” (интересно е, че не само жените, но и мъжете оценяват това като несправедливо разпределение) [23]; дори в категорията на безработните мъжкото участие в домашната работа е по-кратко с повече от 12 часа в сравнение с женското [24].
Оценката на различията в участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд изисква извършването на по-детайлен анализ на джендър разпределението на времето на непосредствено заетите с различни видове дейности лица.
Таблица 3. Средно време на едно участващо в заетостта лице по пол (минути)
|
1988
|
2001/2002
|
мъже
|
жени
|
мъже
|
жени
|
Заетост
- Основна работа
- Допълнителна работа
-Дейности, свързани със заетостта
- Почивки по време на работа
- Време на работното място преди/след работа; търсене на работа
Неформална заетост
|
430.0
446.0
205.0
157.0
87.0
18.0
-
|
391.0
431.0
170.0
94.0
73.0
15.0
-
|
509.9
489.7
261.7
60.0
53.8
47.4
61.5
|
471.7
450.3
303.1
60.0
61.2
26.4
67.7
|
Източник: Изчислено по данни от „Бюджет на времето на населението”, НСИ, С., 1990, с. 87, 2005, с. 46.
По отношение на сферата на платената заетост се наблюдават следните тенденции:
-
Въпреки по-ниската заетост както на мъжете, така и на жените (относителният дял на заетите мъже през 2001/2002 г. е 25,1 %, а на жените – 19,5 %, което бележи намаляване спрямо 1988 г., когато той е съответно 44,8 % за мъжете и 36,5 % за жените) се увеличава работното време във всички видове заетост. Тази тенденция констатира значителното нарастване на напрегнатия ритъм на живота на жените и мъжете поради по-продължителното работно време главно вследствие на разпространението през последните години на работа на нерегламентираното работно време, особено при самостоятелно наетите лица и при работодателите, които не спазват трудовото законодателство по отношение на регламентацията на работното време. Това довежда до положение, при което относителният дял на заетите, определящи своята работа като стресова, е 33,2 % [25]; почти ежедневно 31,5 % от жените и 28,4 % от мъжете, а няколко пъти месечно 29,6 % от жените и 28,8 % от мъжете се връщат „твърде уморени от работа, за да свършат някои от нещата, които би трябвало да се направят” [26].
-
Увеличението на времето в заетостта през разглеждания период е 79,9 мин при мъжете и 80,7 мин при жените, като отчетеното по-голямо увеличение при жените води до утежняване на времевите граници на двойната им заетост в работата и в домакинството. В същата насока влияе скъсената дистанция между жените и мъжете по отношение на работното им време – от 1,5 ч през 1988 г. на близо 40 мин през 2001/2002 г.
-
Мъжете прекарват повече време в основната работа (8,1 ч спрямо 7,5 ч при жените), а жените – в допълнителната и в неформалната заетост, т.е. жените работят повече от мъжете в атипично работно време, характерно за тези видове заетост, с всички негативни последствия за себе си, семейството и децата.
-
Мъжете, по-освободени в сравнение с жените от семейните и домашни ангажименти, остават с около 2 пъти повече време от жените преди и след работа, както и отделят значително повече време за търсене на работа, т.е. имат повече възможности за подобряване на позициите си на трудовия пазар и в заетостта.
Нарастващият коефициент на заетост на жените през последното десетилетие означава, че семейството, бракът и наличието на деца нямат приоритетно влияние върху икономическата активност на жените. Те „се нагаждат” към жизнените и семейните обстоятелства – финансовите ресурси на семейството, функционирането на детските заведения, личните професионални амбиции и др., които въздействат не върху решението на жената да работи, а главно върху избора на съответния модел на заетост. В този смисъл разпределението на времето за труд и на жизнените приоритети на жените и мъжете е различно и има специфично за всеки пол влияние както върху типа заетост и степента на натовареност в работата, което е следствие от необходимостта от съчетаване на участието в платения и неплатения труд, така и върху потенциала от разполагаемо време със съответни последствия за кариерата и семейството [27]. Обществените нагласи потвърждават зависимостта между избора на модела на заетост на жените и семейното им положение: съгласно международното ЕСИ ISSP’94 жената трябва да работи на пълен работен ден, след като се омъжи и преди да има деца по мнение на 78,9 % от анкетираните и след като децата напуснат дома – 85,8 %; жената не трябва да работи, когато има деца в предучилищна възраст – 60,3 %, и след като най-малкото дете започне училище – 32,5 %; по-малко от половината анкетирани – 41,4 %, смятат, че при тези обстоятелства жената трябва да работи на непълен работен ден.
Доколко обаче реалните тенденции при избора на типа работа и работното време съответстват на нагласите на жените и мъжете у нас? Трябва да се отбележи, че съществуващите възможности и начинът на организация на работата и работното време представляват важен аспект на проблема за постигането на баланс при разпределението на времето за платения и неплатения труд на жените и мъжете. Различните джендър роли в обществото – тези на работещ, родител, домакиня, производител на стоки за покриване на базисните нужди на семейството, определят типа и организацията на работа на жените и мъжете.
Организация на работното време. Преобладаващият дял от жените и мъжете работят с фиксирано начало и край на работния ден – 44,7 % мъже и 55,3 % жени от общия брой наети лица [28]. Това са 87,3 % от наетите мъже и 91,3 % от наетите жени. На работно време с променливи граници работят 12,6 % от наетите мъже и 8,7 % от наетите жени, което отчита недостатъчното използване от страна на работодателите на тази форма на гъвкаво работно време. Данните отразяват интересния факт, че мъжете имат по-голям достъп до гъвкави форми на работното време от жените, защото те разполагат с повече времеви възможности да отидат на работа по-рано или да останат до по-късно. Трябва да се отбележи обаче, че съгласно Европейското изследване на условията на труд в присъединяващите се страни, осъществено през 2001 г. [29], мъжете обикновено не използват тяхната „нарастваща гъвкавост” за домашни дейности и задължения за разлика от жените, които, въпреки високата заетост на фиксирано работно време, успяват да заведат и вземат децата от съответните заведения, да напазаруват и т.н. В този смисъл се налага изводът, че гъвкавото работно време невинаги допринася за равнопоставеността в семейството или на трудовия пазар.
Средната продължителност на работното време в България се понижи от 43,1 ч през 2001 г. на 41 ч през 2004 г., като при мъжете тя е само с 0.5 ч по-голяма от тази при жените (41,4 ч – мъже, 40,6 ч – жени). Съгласно европейското проучване 54,2 % от мъжете и 60,2 % от жените работят средно 40-44 ч седмично, съответно 7,9 % и 13,7 % - по-малко от 39ч., 31,5 % и 23,4 % - 45-60 ч и 6,4 % и 2,7 % - над 60 ч седмично. Не е без значение фактът, че според резултатите от проведеното от ЦИН при БАН и АЗ ЕСИ 44 % от жените и 40 % от мъжете са лишени от почивка по време на работа, а 25.8 % от жените и 42.5 % от мъжете полагат ежедневно или често извънреден труд [30].
Наблюдава се зависимостта на по-високото средноседмично работно време със статуса в заетостта: най-представителната група работещи по 40-44 ч седмично жени и мъже са на постоянни безсрочни трудови договори, но един от четиримата заети от тази група работи извънредно над 60 ч. За сравнение работещите 45 ч седмично жени и мъже в EU-15 са само 20 %, докато в България те са 32 % от всички заети лица. Това означава, че широко разпространена е практиката на неспазване на трудовото законодателство по отношение регламентацията на работното време от страна на българските работодатели, както и високия относителен дял на нерегламентирания труд у нас. Работещите на срочен договор имат по-гъвкаво работно време и работят по-малко работни часове – при повечето от тях работната им седмица е от 30 до 39 ч, но все пак един от тримата заети от тази група работи над 45 ч в седмицата. Най-дългото работно време е при самонаетите – една трета от тях работят повече от 60 ч, а 47 % - 45-60 ч седмично. Много интересен е полученият от европейското изследване резултат, че по-нискообразованите работят по-дълги часове, за да компенсират по-ниското заплащане с по-дългото работно време.
Нетипично работно време. Съгласно наблюдението на НСИ 64,6 % от заетите мъже и 54 % от заетите жени работят основната си работа в условията на различни видове нетипично, т.е. извън нормално установеното за страната време, съответно: вечерно време – 45,1 % и 36,2 %; нощно време – 22,3 % и 10,7 %; в събота – 60,3 % и 46,7 %; в неделя – 40,8 % и 24,7 %; при условията на всички видове нетипично работно време едновременно – 19,3 % от заетите мъже и 8,2 % от заетите жени. По данни от посоченото европейско проучване 41 % от всички заети у нас редовно работят вечер, 51 % - в събота и 35 % - в неделя при средно 27 % за EU-15.
Въпреки значителната заетост както на мъжете, така и на жените в условията на атипично работно време, работещите мъже и жени изразяват неочаквано висока степен на удовлетвореност от такава работа с оглед на съвместяването на трудовите и семейните задължения – 2/3 от жените и над 70 % от мъжете смятат работата вечерно време и в почивните дни за удобна в това отношение; мъжете са най-неудовлетворени от работата в неделя, а жените – през нощта. Въпреки това не може да се отрече, че този извънреден труд има негативни последствия за почивката, общуването в семейството и с децата, духовните потребности и в не по-малка степен за домакинските задължения, които се натрупват и още повече ощетяват стесненото свободно време на жените и мъжете.
Непълно работно време. Работата на непълно работно време не е много разпространена в България – само 3,1 % от заетите мъже и 3,7 % от заетите жени спрямо 17 % средно за EU-15. Съгласно данните от европейското проучване доста противоречива е оценката на такъв тип работа от страна на бългрските жени и мъже: 50 % се чувстват удовлетворени, 37,5 % биха искали да работят повече, а 12,5 % биха желали да намалят още повече работните си часове. За отбелязване е, че за 2/3 от мъжете и жените това е принудително поради липсата на работа на пълен работен ден работно време (средно 21,1 ч седмично), което по данни на НСИ посочват 68,8 % от работещите по този начин жени и 62,5 % от мъжете.
Преобладаващата у нас форма на непълно работно време е работа на непълен работен ден – от наетите на непълно работно време работещите на тази форма жени са 81,4 %, мъже – 65,4 %. Незначителен дял от жените и мъжете предпочитат втората форма на непълно работно време – намалена работна седмица при успоредно намален работен ден: 7,8 % от наетите на непълно работно време жени и 13,7 % от мъжете.
Особено висока удовлетвореност работещите жени и мъже изразяват от работа на смени, тъй като смятат, че това дава повече възможности за съчетаването на професионалния и семейния живот: през 2001 г. позитивно настроените са 74 % от заетите на този режим на работа, през 2004 г. броят на удовлетворените нараства на 84,8 % от мъжете и 81,9 % от жените при общо сравнително високата и равна за жените и мъжете заетост в работата на смени – 23,4 % от наетите мъже и 21,2 % от наетите жени. Половата принадлежност придобива значение единствено при избора на сменния режим: жените предпочитат двусменния режим на работа (64,4 % от работещите на смени жени), докато 50 % от мъжете работят на 3 и 4-сменния режим при непрекъсваем процес на работа.
Извършеният анализ позволява да се направят следните изводи:
-
Продължителното нерегламентирано работно време в платената заетост, фиксираните часове за започване и приключване на работа, липсата на гъвкава организация на работното време с оглед на личните и семейните нужди на работещите, повишените служебни изисквания, водещи до разпространение на извънредния труд и работното време, умора и нужда от повече почивка, трудното съчетаване на работното време с часовете на работа на детски, училищни и административни заведения и с работното време на партньорите могат да се определят като основните причини, поради които работното време има крайно негативен ефект върху постигането на баланс между професионалния и семейния живот. Според цитираното наблюдение на НСИ 43 % от заетите жени и мъже смятат, че работата им създава временни или постоянни трудности при поддържането на този баланс, а 43,4 % - че съчетаването изисква допълнителни лични усилия и това води до повишено стресово състояние.
-
В значителна степен това се отнася за работещите жени, които не могат да се откажат от работа на пълен работен ден поради финансовото положение на семейството. Вследствие на това близо 70 % от заетите жени спрямо 16 % при мъжете не разполагат свободно с почивните си дни по данни от цитираното ЕСИ на ЦИН при БАН и АЗ. Двойната заетост има пряк негативен ефект както върху психическото и физическото състояние на самите жени, изправени пред необходимостта да продължат с „втора смяна” у дома, така и за децата, които прекарват времето си или сами вкъщи без контрол, или на работното място на майките си, което е доста разпространена практика най-вече при самонаетите жени.
-
В съответствие с традиционната роля на жените по отношение на домакинството и семейството, те се стремят да комбинират пазарните дейности с непазарните, което ги вкарва в капана на нестандартното работно време и атипичните форми на заетост, такива като временна работа, надомен труд, неплатен труд в семейните предприятия, заетост в неформалния сектор (съгласно изследването на ЦИД относителният дял на участието на жените в неформалната икономика е между 30 и 40 % [31]). Поради това, както и вследствие поемането на основната част от отговорностите за домашния труд, по данни на цитираното европейско проучване при жените се отчитат по-високи равнища на стрес и по-ниски равнища на удовлетвореност от необходимостта да поддържат баланса „работа – живот”, отколкото при мъжете.
-
Съчетаването на платения и неплатения труд създава особени трудности за младите жени, когато децата им са още малки или са ученици в начални класове, а в същото време това е жизненият период, най-благоприятен за развитието на кариера, както и за жените и мъжете на средна възраст, което аргументира заключението на НСИ, че проблемите с баланса в по-голяма степен са свързани с възрастта, отколкото с пола на заетите лица.
Оценката на съчетаването на платения и неплатения труд от жените и мъжете изисква да се анализира реалното им участие в различни видове „следработни” неплатени дейности.
Таблица 4. Средно време на мъжете и жените, участващи в неплатения труд по видове дейности (минути)
|
1988
|
2001/2002
|
мъже
|
жени
|
мъже
|
жени
|
|
Участващи в дейността жени и мъже
|
Грижи за домакинството
Дейности, носещи доход на домакинството
Доброволна работа
|
160.0
-
-
|
300.0
-
-
|
194.0
308.7
148.7
|
301.7
389.0
124.1
|
Източник: Бюджет на времето на населението, НСИ, С., 1990, с. 87, 2005, с. 38, 46.
По отношение на разпределението на времето в сферата на неплатения труд се наблюдават следните тенденции (таблица 4):
-
В грижите за домакинството участват малко над две трети от мъжете (76,9 %) и практически всички жени (92,3 %), като трябва да се има предвид, че в извадката са включени всички лица над 7-годишна възраст.
-
Среднодневно мъжете отделят 3 ч за грижите за домакинството, вкл. домашното стопанство, докато жените отделят 5 ч на тези дейности.
-
В дейностите, носещи доход на домакинството, имат възможност да участват повече мъже – 1,2 % спрямо 0,5 % при жените, но що се отнася до реално изразходваното за тази цел време, то е по-голямо при жените – 6,5 ч спрямо 5,2 ч при мъжете.
-
На доброволния труд [32] мъжете отделят повече време от жените, вероятно поради по-малката ангажираност в дома.
-
При анализа на времето, изразходвано от жените и мъжете за дейностите от всякакъв характер вкъщи (вкл. сън, лични нужди и др.), се отчита превес от страна на жените с 3 ч (жените прекарват у дома средно 19 ч на ден, а мъжете 16 ч), което води до реален риск от социалната им изолация и наличие на проблеми със социализацията на жените.
-
Значително по-голямото участие на жените в домашния труд създава известни трудности за адекватната им реализация на работното място в платената заетост: например 36,8 % от жените и двойно по-малко мъже – 18,3 %, твърдят, че почти ежедневно или няколко пъти месечно им се е случвало да пристигат на работа твърде уморени от семейните ангажименти, за да работят пълноценно, както и да се концентрират на работното си място заради семейните задължения [33].
Участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд и влиянието му върху разпределението на семейните отговорности до голяма степен се предопределя от семейното положение на участващите в съответните дейности лица (таблица 5).
Таблица 5. Средно време на едно участващо в дейността в платения и неплатения труд лице по семейно положение (2001/2002 г.)
(минути)
|
Неженен/
неомъжена
|
Женен/омъжена, партньорство
|
Разведен/
разведена
|
Заетост, вкл. други дейности, свързани със заетостта
|
540.1
|
530.8
|
506.1
|
Неформална заетост
|
64.1
|
43.9
|
66.7
|
Грижи за домакинството
|
140.3
|
289.2
|
233.9
|
Дейности, носещи доход на домакинството
|
386.9
|
326.9
|
342.5
|
Свободно време
|
173.6
|
110.3
|
121.3
|
Източник: Бюджет на времето на населението, НСИ, С., 2005, с. 240.
За съжаление официалната статистика не предоставя данни за времето за платения и неплатения труд по семейно положение и пол, както и по наличие, брой и възраст на децата. Въпреки това наличната информация позволява да се направят някои по-общи оценки в тази област:
-
„Най-свободни” да участват в платения труд са лицата без брак, които за сметка на това отделят два пъти по-малко време в сравнение с другите две групи лица за неплатения труд.
-
„Най-ощетени” от гледна точка на времето са семейните хора, главно работещите със семейни задължения: те имат най-малко свободно време и са най-много ангажирани с грижите за семейството и домакинството. Семейните партньори явно предпочитат редовната постоянна работа, защото изразходват най-малко време за участие в неформалната заетост, т.е. поемането на риск и нерегламентираните условия на труд по всяка вероятност се възприемат като опасност за семейното благосъстояние.
-
При общо значителното време, отделяно за дейностите, носещи доход на домакинството, най-малко е то при семейните двойки, което донякъде е доказателство за по-голямата стабилност на съвместно живеещите лица в сравнение със самостоятелно живеещите и разведените, особено ако са с деца.
Разпределението на времето за платения и неплатения труд в семейството в значителна степен зависи от мащаба и направленията на оказваната помощ от семейните партньори, най-вече за работещите жени. Анализът на резултатите от социологическо проучване показва, че случаите, в които и съпругът се включва в домакинския труд, особено в селата и малките градове, са изключения [34]. В това отношение сме по-близо до ситуацията в страните от Южна Европа, където мъжете помагат най-малко в семейството в сравнение с други страни - членки на ЕС: съгласно проучване на Евростат, по мнение на съпругите, 80 % от съпрузите в Испания и 72 % - в Португалия не оказват никаква помощ в семейството, което е най-високият относителен дял в ЕС [35].
Трябва да се отбележи обаче, че през последните години у нас се наблюдават определени положителни промени в семействата по отношение на споделянето на домашните ангажименти, особено при младите двойки с деца, работещи на пълен работен ден, в средите на участващите в съвместния семеен бизнес, както и в семействата на жените предприемачи, главно самонаетите. Така например съгласно резултатите от изследване на женското предприемачество [36] 70 % от жените предприемачи получават подкрепа от страна на съпрузите си както в домашните задължения, така и за управлението на бизнеса си; 81 % - получават помощ от съпруга си при отглеждането на децата; 54 % от анкетираните жени посочват равното разпределение на домашните задължения със съпруга си; едва 7 % от бизнесдамите в България вършат изцяло сами домакинската работа.
Интересен е фактът, че постигането на баланс при участието в двете сфери на труд се оказва в пряка зависимост от възрастта и жизнения опит на членовете на семейната двойка: 39 % от жените предприемачи под 30 г. твърдят, че получават малка или почти никаква помощ от съпрузите си. Посочените данни позволяват да се направи изводът, че съчетаването на женския частен бизнес и семейството в противовес на традиционните очаквания не оказва негативно влияние както върху начина на живот, така и върху структурата на българските семейства. Това се потвърждава от резултатите на съответните проучвания в тази област:
-
Съгласно данните от посоченото изследване 87 % от жените предприемачи отчитат, че участието им в бизнеса е имало положителен ефект върху семейството (50 %) или не е променило съществено личния им живот (37 %).
-
Над 4/5 от предприемачите от сферата на микробизнеса са женени/омъжени; 56 % от жените предприемачи имат две деца и успяват да се справят с предизвикателствата на бизнеса и семейството [37]. За сравнение във Великобритания 31 % от жените мениджъри са неомъжени; в Германия делът на неомъжените е 43 %, а 74 % от жените мениджъри нямат деца [38].
Извършената оценка на измененията в участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд в темпорално изражение дава възможност да се идентифицират основните фактори, влияещи върху структурата на бюджета на времето на жените и мъжете:
-
обществени и семейни традиции и ценности, въздействащи върху начина на живот на жените и мъжете, вкл. като семейни партньори;
-
семейно положение (женени, разведени, самотни родители), в значителна степен влияещо върху съвкупната трудова натовареност на жените и мъжете, както и върху конкретното разпределение на времето за платения и неплатения труд;
-
доходи на семейството, определящи типа и организацията на платена и неплатена работа, необходимостта от работа на две и повече места (при 5,4 % от жените и 7.5 % от мъжете [39]), засилваща още повече конфликта между платения труд и семейството, възможностите за ползване на платени услуги за домакинството и за грижите за членовете на семейството;
-
образователно равнище на жените и мъжете, което влияе върху ценностната им система и степента на тяхната „еманципация” по отношение споделянето на семейните отговорности и налагането на егалитарния модел на семейството;
-
тип населено място (град – село), което се намира в известна зависимост със степента на стереотипното възприятие на джендър ролите в семейството, както и определя дела на времето за домашното стопанство като допълнителна дейност в сферата на домашния труд.
В заключение следва да се обобщят по-важните последствия от съществуващия модел „платен - неплатен труд” за жените и мъжете. Преди всичко трябва да се отбележи, че те продължават да се намират в оковите на традиционните джендър стереотипи, което с особена сила се проявява в периода на родителството. За много жени това означава високо равнище на дефицит от време и икономическа несигурност; за семейните партньори – недостатъчно време за децата, най-вече за контакта „бащи - деца”. Семейните взаимоотношения както между съпрузите, така и между родителите и децата „страдат” от ежедневния конфликт „работа – семейство”, което предопределя необходимостта от насърчаването на модела на споделените отговорности между семейните партньори. Неравностойното разделение на труда в семейството има негативно влияние и от гледна точка на обществения интерес, тъй като ограничава възможностите на жените адекватно да се адаптират към модерните изисквания за заетост, за професионалното им израстване, обучението и повишаването на квалификацията, както и представлява една от причините за демографската криза в страната. Не на последно място участието на жените и мъжете в двете сфери на труд довежда до прекомерната трудова натовареност, особено за жените, ограниченото и неефективно използваното свободно време и като следствие от това – до постоянен стрес, влошено здравословно състояние, чувството на вина по отношение на партньора и децата. Направените оценки и констатации изискват предприемането на съответни мерки и действия от страна на държавата и работодателите за подкрепа на работещите със семейни задължения при съчетаването на техния трудов и семеен живот.
Литература
-
Guidebook on Integrating Unpaid Work into National Policies, UN, New York, 2003, p. 11.
-
Engendering development, IBRD/WB, USA, 2001.
-
Времето и условията за труд и заетост и демографското поведение в преструктурираща се България, ЦИН при БАН, С., 2005, с. 50.
-
Кергоат, Д., Разделение на труда по пол, сп. „Жарава”, 9/1999, с. 4.
-
Кергоат, Д., За разпределението на труда по пол и неговите последици върху условията на труд в „Трудът и неговата защита през ХХI век”. УИ „Стопанство”, С., 2003, с. 94.
-
The nature of change in households, http://www.unu.edu/unupress/unubooks
-
Сеили, Д., Изграждане на професионалното равенство между жените и мъжете в сборник „Трудът и неговата защита през ХХI век”, УИ „Стопанство”, С., 2003, с. 88.
-
Кергоат, Д., Пол и стратегии по отношение на количеството изработено време, сп. „Население”, ЦИН при БАН, 1-2/2004, с. 109.
-
Пол, политика и празни приказки, Фондация „ЖАР”, С., 2002, с. 8.
-
ЕСИ „Българката в съвременната ситуация”, АСА, С., 1996, с. 49.
-
Пак там, с. 50.
-
ЕСИ „Жените в неформалната икономика на България”, реализирано през 2004 и 2005 г. от АСА и фондация „ЖАР”. Резултатите са публикувани в: Димова, Л., П. Радева, Жените в неформалната икономика на България, С., 2006, с. 43.
-
Сеили, Д., цит. съч., с. 86.
-
Рерих, М., цит. съч., с. 72.
-
Цит. съч. Engendering development, p. 184.
-
Цит. ЕСИ „Жените в неформалната икономика на България”, с. 42.
-
Цитирано по: Абдела, Л., Да разбием стъклените тавани, „ЛИК”, С., 1999, с. 82.
-
Бюджет на времето на населението, НСИ, С., 2005, с. 38.
-
UN, The World’s Women: Trends and Statistics 2000.
-
Human Development Report, UNDP, New York, 2005.
-
Бюджет на времето, НСИ, С., 2005, с. 37.
-
ЕСИ EVS/99.
-
Bulgaria: Gender Aspects of Poverty and Inequality in the Family and the Labour Market (Research and Policy Recommendation), WB, ASA, GPBF, GAD, Sofia, November 2001 – July 2002, p. 51. (http://asa-bg.netfirms.com/present_dender.htm)
-
ЕСИ „Жени, труд, глобализация”, АСА, С., 2003, с. 64.
-
Цит. проучване „Качество на живот в Европа” (EQLS/2003).
-
Цит. ЕСИ „Жени, труд, глобализация”, с. 61.
-
В международните изследвания в тази област дори е въведено понятието „жизнен час пик” (Rush Hour of Life) по отношение на „описанието на средната възраст, в която трудовата дейност и кариерата често изискват изключително много време, а едновременно с това са необходими грижи за малките деца”. Виж по този въпрос: Кламер, Уте, Време за труд и заетост на жените и мъжете през жизнения цикъл – емпирични данни за Германия и необходими промени в политиката, в цит. сборник „Времето за труд и условията на труд”, с. 90.
-
Тук и по-нататък данните за 2004 г. са въз основа на публикация на НСИ „България 2004 – социално-икономическо развитие”, С., 2005, модул „Организация на работата и работното време”, за първи път включен към наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2004 г.
-
Survey on Working Conditions in the acceding and Candidate Countries (2001) at the European Working Conditions Survey 2001. European Foundаtion for the Improvemwnt of Living and Working Conditions (http://www.eurofound.eu.int). По-нататък данните за 2001 г. са от това изследване.
-
Представително национално ЕСИ „Работно време, условия на труд, демографско поведение”, ЦИН при БАН, АЗ при МТСП, 14 май-14 юни 2003 г.
-
Скритата икономика в България, ЦИД, С., 2004. (http://www.csd.bg)
-
Съгласно дефиницията на ООН, доброволният труд в нестопанските организации или в съответните общности групи се включва в понятието „неплатен труд” на жените и мъжете, Guidebook on Integrating Unpaid Work into National Policies, UN, New York, 2003.
-
Изчислено по данни от цит. ЕСИ „Жени, труд, глобализация”, с. 6
-
Цит. ЕСИ „Жените в неформалната икономика на България”, с. 43.
-
Crossroads to modernity. Contemporary portuguese society, Celta Editora, OEIRAS/2000, p. 50.
-
Изследване на женското предприемачество и ролята на жените за икономическата трансформация в България, МОТ, Фондация за развитие на предприемачеството, ПРООН, С., 2000, с. 22-23.
-
Профил на предприемача от микропредприятията в страната, НСИ, С., 2002, с. 10.
-
Wirth, L., Breaking through the glass ceiling. Women in management, ILO, Geneva, 2001, p. 18.
-
По данни от цит. ЕСИ „Работно време, условия на труд, демографско поведение”.
Сподели с приятели: |