Джендър измерения на разделението на труда в семейството



Дата13.10.2018
Размер184 Kb.
#84866
Джендър измерения на разделението на труда в семейството
ст.н.с. ІІ ст., д-р Алла Кирова

Икономически институт на БАН, секция „Макроикономика”

София, 1040, ул. Аксаков № 3

Тел.: 810-40-39; 0888 522 396

Факс: 988-2108

E-mail: kirovaalla@hotmail.com


Резюме: Статията е посветена на анализа на измененията в участието на жените и мъжете в платения професионален труд и в неплатения труд в българското семейство. С цел оценка на степента на значимост на този проблем за работещите жени и мъже със семейни ангажименти се проучва въпросът за разпределението на времето на жените и мъжете между работата и семейството и неравностойното разделение на труда между семейните партньори с оглед равнището на благосъстояние на семейството. В съответствие с това се извършва джендър анализ на платената икономическа активност и неплатения труд в домакинството и семейството въз основа на данните на НСИ за бюджета на времето на населението в България. Приложеният подход позволява да се оцени както степента на реалното участие на жените и мъжете в двете основни сфери на труда в темпорално изражение, така и степента на хармонизация на семейните отговорности.

Ключови думи: джендър, семейство, платен труд, неплатен труд.

JEL: J16, J2, I31.
Въпросът за участието на жените и мъжете в платения професионален труд и в неплатения труд в домакинството/семейството и проблемът за тяхното съчетаване от средата на 90-те години става обект на задълбочено внимание в Европа, където той се разглежда с оглед на икономическите и социалните изменения в съвременните общества, влияещи във висока степен върху сферата на трудовите и семейните взаимоотношения между половете. През последните години и в България започва да се оформя тенденция на нарастващ интерес и загриженост за постигането на джендър баланса „работа - живот” както в научните среди, така и на институционално равнище.

За да се определи степента на значимост на този проблем за работещите жени и мъже със семейни ангажименти, трябва преди всичко да се проучи въпросът за разпределението на времето на жените и мъжете между работата и семейството. То следва да се възприеме, от една страна, като един от най-съществените джендър проблеми на микроравнище, до известна степен обясняващ повечето от различията на моделите на професионално развитие и на типовете и организацията на работата и работното време на жените и мъжете, а от друга страна, с оглед на констатацията, че „измеренията на бюджета на времето в действителност са измерения на използването на човешкия капитал” [1].

Както доказват резултатите от международни проучвания в тази област [2], в повечето страни – както в развитите, така и в развиващите се – съществува твърде последователното по своята аналогичност джендър разделение на труда (разбира се, със значително вариращи във времето и пространството специфики), при което работата на мъжете е ориентирана предимно към пазарни дейности, а на жените е насочена към сферата на неплатения труд или по-често „се раздвоява” между участието им на пазара на труда и в домакинството. Жените поемат и извършват по-голямата част от неплатената домашна работа по обслужването и грижите за семейството. Това неравностойно разделение на труда и разпределение на времето, често възприемано като оптимална форма на организацията на труда в едно домакинство с оглед равнището на неговото благосъстояние, оказва сериозно въздействие върху стабилността на семействата, както и върху различните измерения на трудовия и семеен живот на жените и положението им в обществото: по-ограничено инвестиране в техния човешки капитал (продължително професионално обучение и здравословен начин на живот); очевидно по-нисък в сравнение с мъжете статус в заетостта, респ. по-ниски доходи, оттук – по-малък принос за икономиката и благосъстоянието на децата и семействата; второстепенна роля при разпределението на семейните ресурси и инвестиции. Не подлежи на съмнение фактът, че постигането на хармония между професионалния и семейния живот създава проблемни ситуации и за двамата партньори, но за жените е свързано с особени трудности както от физически, така и от психологичен характер: от една страна, жените са обект на по-високи изисквания към тях в сферата на платения труд, като се изправят пред перманентната необходимост да доказват, че не се интересуват само от „плетки”, а от друга страна, те се намират в условията на постоянен пресинг на очакванията – обществени и семейни – да се изявяват като перфектни съпруги, майки и домакини. В този смисъл трябва да се приеме за точна констатацията, че „семейството не осигурява еднакви условия на живот на своите членове, а е сфера, в която се проявява един специфичен тип социално неравенство” [3].

Съществуват и по-остри и категорични оценки на джендър разделението на труда: например известната с проучванията си в тази област френска изследователка Даниел Кергоат твърди, че разделението на обществения труд между половете се осъществява не по несправедлив, а по антагонистичен начин, което ни препраща към проблема за равенството [4]. Неравностойното разделение на труда между семейните партньори може да се разглежда като главна детерминанта на стабилността на семействата: дали кохезията в семейната общност се подобрява вследствие съответното разпределение на дейностите и целите, или налице е конфликтна семейна среда вследствие неравните възможности за изява на професионалната сцена и на несправедливото разпределение на домашните отговорности и ресурси.

Това т.нар. конвенционално разделение на труда в семейството, наред с друго, рефлектира и върху вътрешносемейната система на разделяне на властта, която в повечето случаи се базира на доминиращата роля на мъжете при вземане на решения по отношение на джендър ролите, развитието на семейството и разпределението на семейния бюджет. Въпреки че настъпиха значителни промени в условията на джендър разделението на труда в семействата през последните десетилетия, „последното винаги се структурира от един йерархичен принцип, организиран около понятието ценност на труда (ценността на мъжкия труд винаги остава по-голяма от тази на женския труд)” [5] независимо от конкретния му характер. Изследванията в развитите европейски страни [6] показват, че в съответствие с това границите на властта на жените обикновено се разпростират до решенията, свързани с разделението на конкретните задачи и с битовите проблеми на семейството, и са стеснени до такива области като хранителен режим, грижи за деца и възрастни, избор на дрехи, плащане на сметки и други рутинни разходи. Що се отнася до решенията извън обичайните нужди на семейството, те са прерогатив на мъжете, т.е. мъжете осъществяват контрол върху семейните материални ресурси, а жените – управление на тази част от семейния живот и бюджет, която покрива ежедневните потребности на членовете на семейната общност. Нееднаквото разпределение на властовите функции на семейните партньори на свой ред води до задълбочаване на различията в участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд и на неравенство при разпределението на труда в семейството с оглед поемането на различни по вид и обем домашни ангажименти.

Казаното дотук предопределя необходимостта от извършване на джендър анализ на платената икономическа активност и неплатената работа на жените и мъжете въз основа на проучване на данните на НСИ за бюджета на времето на населението у нас, което ще позволи да се оцени както степента на реалното им участие в двете основни сфери на труда в темпорално изражение, така и степента на хармонизация на семейните отговорности. За съжаление поради липса на статистическа информация е невъзможно да се проследи влиянието на различните профили на членовете на семейството върху разделението на труда. Използваният подход се основава на следната работна хипотеза, развита от френската изследователка Джауида Сеили: „Време на наемен труд, време на домашен труд, социални времена и т.н. – всички времена явно не се разпределят изцяло по аналогичен начин според това дали си мъж или жена. Именно поради тази причина понятието полови времена въвежда половото разграничение като централен елемент” [7].

Масовото участие на жените в платената заетост довежда до развитието на тенденцията за преразпределение на съвкупния фонд време между жените и мъжете, което се отнася както до участието им в платения и неплатения труд, така и до възможностите за ползване на свободното време (таблица 1).

Таблица 1. Структура на общоденонощния фонд време на мъжете и жените







1976/1977

1988

2001/2002

мъже

жени

мъже

жени

мъже

жени

Платен труд
Неплатен труд
Свободно време
Сън и други физиологични потребности
Други
Общо

16.9
11.7
14.2
48.2
9.0
100.0



11.0
20.8
13.2
48.1
6.9
100.0



16.3
8.8
19.6
46.7
8.6
100.0



11.7
19.4
14.9
46.8
7.2
100.0



9.2
10.6
22.6
51.4
6.2
100.0



6.5
19.5
17.9
51.1
5.0
100.0



Източник: изчислено по данни от „Бюджет на времето на населението”, НСИ, С., 2005.

Относителните дялове на съответните видове дейности в целодневния жизнен цикъл на хората изразяват различията в начина на прекарване на деня от жените и мъжете. Техният анализ позволява да се направят следните по-общи изводи и констатации по отношение на:

Участието в платения труд. Поради застаряването на населението (пенсионерите са включени в наблюдаваната от НСИ извадка) и безработицата нивата на платената заетост се понижават през годините между трите преброявания както за мъжете, така и за жените, което довежда до намаляване на относителния дял на времето за платения труд в денонощния фонд време на населението по пол, като жените изразходват по-малко време за платения труд от мъжете. Въпреки това се наблюдава тенденция на сближаване на времето за платения труд на мъжете и жените вследствие нарастващото участие на жените: дистанцията между тях намалява от 1 ч 25 мин през 1976/77 г. на 1 ч 6 мин през 1988 г. и на незначителните 38 мин през 2001/2002 г.

  • Участието в неплатения труд. Времето за неплатения труд намалява през годините както при мъжете, така и при жените, но ако при мъжете то заема 10 % от общия фонд на времето средно за периода, то при жените - двойно повече: средно 20 %, т.е. женският труд на работното място „домакинство” отнема една пета от тяхното време през денонощието. Трябва да се отбележи, че в сравнение с 1988 г. данните отчитат увеличаване на участието на мъжете в неплатения труд (макар че то все още остава по-малко спрямо 70-те години), но това не носи никакво „облекчение” на жените, чието време за участие в тази трудова сфера запазва завидно постоянство – 4 ч 59 мин през 1976/77 г. и 4 ч 40 мин през 1988 и 2001/2002 г., което е близо 2 пъти повече от това на мъжете.

  • Времето за сън, хранене, лична хигиена и други физиологични нужди не се различава съществено за жените и мъжете, тъй като физиологичните потребностите за поддържане и възстановяване на жизнените сили са идентични при двата пола.

  • Свободното време. През разглеждания период се наблюдава нарастване на свободното време на жените и мъжете, но налице е негативната тенденция на увеличаване с 4,5 пъти на дистанцията между тях – от 15 мин през 70-те г. на 1 ч 08 мин през 1988 г. и на 1 ч 07 мин през 2001/2002 г. в ущърб на свободното време на жените, които отделят значително по-малко време от мъжете за почивка и отдих, за спортуване, хобита и игри, телевизия, социален живот както в семейството, така и извън него. В този смисъл при анализа на бюджета на времето „да се говори за редуването на труд и липсата на труд, за труд и свободно време има смисъл само при мъжкото население. При жените има смисъл да се говори за редуването на професионален и домашен труд” [8]. Тази констатация се потвърждава от резултатите, получени от редица социологически проучвания: 41 % от анкетираните смятат, че жените са онеправдани, що се отнася до тяхното свободно време (НЦИОМ, август и ноември 2000 г.); прекарването на свободното време и семейните отношения се възприемат като една от областите на дискриминация на жените (НЦИОМ, ноември 2000 г.) [9]; една четвърт от българските жени имат по-малко от 60 мин в денонощието лично за себе си, а всяка седма не може да отдели и толкова [10]; на въпроса „с какво обикновено се занимавате през свободното си време” 57,8 % от жените отговарят: „с домакинска работа и грижи за децата” и 40,4 % - „работя в градината/личното стопанство” [11]; свободното време е лукс, който малцина жени могат да си позволят, като резултатът от това е „синдромът на изтощената домакиня” [12]. За отбелязване е, че смесването на понятията „свободно време” и „неплатен труд”, макар и неосъзнато, е характерно за много жени у нас, като онеправданата им позиция се утежнява и от редица други неблагоприятни обстоятелства. Например повечето от жените вършат много от нещата едновременно и понякога е трудно да се определи кое е работа и кое не е: такива дейности, като занимания с децата, кърмене на бебе или грижи за цветята, могат да бъдат доста приятни, въпреки че са необходими ангажименти, изискващи време и концентрация и ограничаващи свободното време „за себе си”. Наред с това проучванията показват [13], че дори когато гледат телевизия или излизат на разходка, жените продължават да бъдат обременени с мисли и планиране какво още им предстои да свършат в домакинството, което е допълнително психическо натоварване, ограничаващо пълноценната почивка и равностойното с мъжете разпределение и организация на свободното време. От значение е и фактът, че за повечето жени последното до голяма степен зависи от необходимостта ежедневно да се съгласува времето за реализацията на личните интереси с потребностите и времето на пребиваването у дома на децата и съпруга, т.е. „времевите граници, в които се осъществява всекидневието на жените, се опосредстват от останалите членове на семейството, поради което не се възприемат като действителна „собствена” организация на времето” [14].

Различията в участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд проличават най-ярко при анализа на съвкупното им работно време във всички дейности, което съгласно методиката на Световната банка се оценява като един от двата основни индикатора за джендър равенството при разпределението/използването на времето (вторият индикатор е среден брой часове в непазарните дейности) [15].

Данните от таблица 2 показват, че съвкупното работно време на жените надвишава това на мъжете за сметка на многократно по-високия неефективен дял на времето, изразходвано за извършване на различни видове неплатени дейности – както грижи за домакинството и семейството, така и производство на стоки за собствено потребление в семейството. От това може да се направи изводът, че около четири пети от съвкупното работно време на жените е незаплатено. Налице е наличие на традиционното джендър разделение на труда, което има „цена” както за платената им заетост и позициите на пазара на труда, така и за техния здравен статус, времето за самоусъвършенстване в професионално отношение, за почивка и като цяло за независимостта на жените.

За отбелязване е, че през наблюдавания период характерното и за жените, и за мъжете съкращаване на средното дневно работно време (най-вече поради понижената платена заетост по посочените по-горе причини) е с различна степен – с 2 ч при мъжете и с 1 ч 24 мин при жените. Едновременно с това нараства дистанцията между тях по този показател – от 46 мин през 70-те години на 1 ч 27 мин през 1988 г. и на 1 ч 29 мин през 2001/2002 г., което затвърждава тенденцията на по-дългия работен ден на жените. Съгласно резултатите от социологическо проучване жените обикновено работят най-малко 12 ч на ден, като това включва щатна заетост, допълнителна, често неформална работа, домакински задължения, отглеждане и възпитание на децата, грижи за възрастни и болни роднини, работа в домашното стопанство [16]. Изчисленията на автора въз основа на данните от бюджета на времето показват, че времето за неплатения труд (или „втората смяна” по израза на професора в Калифорнийския университет Арли Хочшилд [17]) се трансформира средно за една жена в два месеца допълнителен денонощен труд, при това без 13-а и 14-а заплата, а за заетите жени допълнителният домашен труд увеличава работната седмица до 10 осемчасови работни дни.

Таблица 2. Разпределение на времето за платения и неплатения труд в съвкупното време за труд на мъжете/жените





1976/1977

1988

2001/2002

мъже

жени

мъже

жени

мъже

жени

Средно съвкупно време за труд - платен и неплатен (час./мин.)

Време за платения труд

Дял на платения труд

Време за неплатения труд

Дял на неплатения труд


6 : 52


4 : 04

62 %


2 : 48

38 %


7 : 38


2 : 39

32 %


4 : 59

68 %


6 : 01


3 : 54

59 %


2 : 07

41 %


7 : 28


2 : 48

34 %


4 : 40

66 %


4 : 45


2 : 12

48 %


2 : 33

52 %


6 : 14


1 : 34

22 %


4 : 40

78 %


Източник: Изчислено по данни от „Бюджет на времето на населението”, НСИ, С., 2005.

Сравнявайки времето за платения и неплатения труд на жените и мъжете, се забелязва една нова тенденция, характерна за последното десетилетие – макар и в значително по-малка степен от жените, относителният дял на времето за неплатения труд на мъжете в съвкупното им работно време през 2001/2002 г. за първи път надхвърля дела на времето за платения труд, което вероятно е следствие от продължителната икономическа криза, влияеща върху необходимостта от повишеното участие на мъжете в семейните стратегии за оцеляване. Например относителният дял на времето, отделяно от мъжете за дейности, носещи доход на домакинството, е с 0,2 % по-висок от този на жените [18]. В този смисъл налице е качествено интегриране на неплатените дейности в трудовата биография на жените и мъжете със смесен характер на извършваната от тях работа.

Анализът на съвкупното работно време на жените и мъжете потвърждава наличието на компромисния модел на семейството у нас: двамата партньори работят срещу възнаграждение, жената поема по-голямата част от семейните отговорности, защото, въпреки че мъжете увеличават участието си в домашните задължения, неравенството в часовете все още се запазва. В съответствие с това, моделът на двойната заетост в много по-голяма степен е характерен за жените, което довежда до утвърждаването на твърде противоречива ситуация: платената заетост на жените допринася за материалното благосъстояние на семейството, обогатява техния живот, привидно намалява зависимостта от съпруга и семейството като цяло и влияе върху повишаването на социализацията на жените, но в същото време се характеризира с тяхната второстепенна позиция на трудовия пазар и не променя съществено традиционната им роля в семейството.

Трябва да се отбележи, че по отношение на времето на жените и мъжете за неплатения труд ситуацията в България не се различава съществено от тази в други страни, разликата е основно в по-високата физическа натовареност на жените у нас в сферата на неплатения труд поради по-ограничената осигуреност с модерна домакинска техника и по-ниските финансови възможности за ползване на съответни платени услуги. По данни на ООН [19], в повечето страни времето, изразходвано от жените за неплатени дейности, е около 2 пъти по-голямо от това на мъжете. В някои случаи разликата е много по-голяма: например в Япония жените изразходват 9 пъти повече време от мъжете за неплатения труд. В развитите региони между две трети и три четвърти от домакинските задължения се поемат от жените –жените там изразходват средно 30 ч седмично за тази цел срещу 10-15 ч за мъжете, вкл. когато те са заети на пълен работен ден в професионалната сфера.

Различно е обаче положението при анализа на разпределението на участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд. Показателен в това отношение е използваният от ПРООН индикатор за трудовото натоварване на жените - съотношение между съвкупното работно време на жените и мъжете, изчислявано като процент на женското работно време от мъжкото: средно за OECD страните то е 105 %, най-висока стойност това съотношение има в Австрия и Латвия – 111 %, и само в две страни съвкупното работно време на жените и мъжете е равно – в Германия и Великобритания, съответно 100 % [20]. Изчисленията на автора за България показват значително по-високи стойности на това съотношение, като налице е тенденция на неговото влошаване от 124 % през 1988 г. до 131 % през 2001/2002 г. Същият извод може да се направи при сравнение на още един индикатор на ПРООН, констатиращ неравностойното разпределение на работното време на жените – съотношение на времето, изразходвано от тях в пазарни и непазарни дейности: средно за OECD страните то е 37 % в пазарните дейности спрямо 64 % в непазарните при жените и 69 % в пазарните спрямо 31 % в непазарните дейности за мъжете. В България през 2001/2002 г. това съотношение за жените е значително по-драстично – 22 % в пазарните спрямо 78 % в непазарните дейности. При мъжете то е 48 : 52, което на пръв поглед изглежда благоприятно в сравнение с другите страни, но това е за сметка на значително по-ниската като време платена заетост на мъжете у нас: например средното дневно време за заетост на мъжете на възраст 20-74 г. в европейските страни е 3 ч 46 мин, докато в България е 2 ч 51 мин (при българските жени разликата с европейките е само 23 мин) [21]. Що се отнася до съвкупната часова натовареност в платения и неплатения труд в България, при жените тя е с около 1 ч повече от средната за европейските страни, при мъжете – с повече от 1 ч по-ниска.

Трябва да се подчертае, че такова неравностойно разпределение на трудовите ангажименти на жените стереотипно се възприема като нещо нормално от населението у нас, което се доказва от резултатите от социологически проучвания: 91,8 % от анкетираните смятат, че жените трябва да продължават да работят в платената заетост и да имат принос в семейния бюджет [22]; мъжете не възразяват жените им да са в платения труд, но не желаят да вършат „женска работа” (интересно е, че не само жените, но и мъжете оценяват това като несправедливо разпределение) [23]; дори в категорията на безработните мъжкото участие в домашната работа е по-кратко с повече от 12 часа в сравнение с женското [24].

Оценката на различията в участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд изисква извършването на по-детайлен анализ на джендър разпределението на времето на непосредствено заетите с различни видове дейности лица.

Таблица 3. Средно време на едно участващо в заетостта лице по пол (минути)





1988

2001/2002

мъже

жени

мъже

жени

Заетост


- Основна работа

- Допълнителна работа

-Дейности, свързани със заетостта

- Почивки по време на работа

- Време на работното място преди/след работа; търсене на работа

Неформална заетост


430.0


446.0

205.0
157.0

87.0

18.0


-

391.0


431.0

170.0
94.0

73.0

15.0


-

509.9


489.7

261.7
60.0

53.8

47.4


61.5

471.7


450.3

303.1
60.0

61.2

26.4


67.7

Източник: Изчислено по данни от „Бюджет на времето на населението”, НСИ, С., 1990, с. 87, 2005, с. 46.

По отношение на сферата на платената заетост се наблюдават следните тенденции:



  • Въпреки по-ниската заетост както на мъжете, така и на жените (относителният дял на заетите мъже през 2001/2002 г. е 25,1 %, а на жените – 19,5 %, което бележи намаляване спрямо 1988 г., когато той е съответно 44,8 % за мъжете и 36,5 % за жените) се увеличава работното време във всички видове заетост. Тази тенденция констатира значителното нарастване на напрегнатия ритъм на живота на жените и мъжете поради по-продължителното работно време главно вследствие на разпространението през последните години на работа на нерегламентираното работно време, особено при самостоятелно наетите лица и при работодателите, които не спазват трудовото законодателство по отношение на регламентацията на работното време. Това довежда до положение, при което относителният дял на заетите, определящи своята работа като стресова, е 33,2 % [25]; почти ежедневно 31,5 % от жените и 28,4 % от мъжете, а няколко пъти месечно 29,6 % от жените и 28,8 % от мъжете се връщат „твърде уморени от работа, за да свършат някои от нещата, които би трябвало да се направят” [26].

  • Увеличението на времето в заетостта през разглеждания период е 79,9 мин при мъжете и 80,7 мин при жените, като отчетеното по-голямо увеличение при жените води до утежняване на времевите граници на двойната им заетост в работата и в домакинството. В същата насока влияе скъсената дистанция между жените и мъжете по отношение на работното им време – от 1,5 ч през 1988 г. на близо 40 мин през 2001/2002 г.

  • Мъжете прекарват повече време в основната работа (8,1 ч спрямо 7,5 ч при жените), а жените – в допълнителната и в неформалната заетост, т.е. жените работят повече от мъжете в атипично работно време, характерно за тези видове заетост, с всички негативни последствия за себе си, семейството и децата.

  • Мъжете, по-освободени в сравнение с жените от семейните и домашни ангажименти, остават с около 2 пъти повече време от жените преди и след работа, както и отделят значително повече време за търсене на работа, т.е. имат повече възможности за подобряване на позициите си на трудовия пазар и в заетостта.

Нарастващият коефициент на заетост на жените през последното десетилетие означава, че семейството, бракът и наличието на деца нямат приоритетно влияние върху икономическата активност на жените. Те „се нагаждат” към жизнените и семейните обстоятелства – финансовите ресурси на семейството, функционирането на детските заведения, личните професионални амбиции и др., които въздействат не върху решението на жената да работи, а главно върху избора на съответния модел на заетост. В този смисъл разпределението на времето за труд и на жизнените приоритети на жените и мъжете е различно и има специфично за всеки пол влияние както върху типа заетост и степента на натовареност в работата, което е следствие от необходимостта от съчетаване на участието в платения и неплатения труд, така и върху потенциала от разполагаемо време със съответни последствия за кариерата и семейството [27]. Обществените нагласи потвърждават зависимостта между избора на модела на заетост на жените и семейното им положение: съгласно международното ЕСИ ISSP’94 жената трябва да работи на пълен работен ден, след като се омъжи и преди да има деца по мнение на 78,9 % от анкетираните и след като децата напуснат дома – 85,8 %; жената не трябва да работи, когато има деца в предучилищна възраст – 60,3 %, и след като най-малкото дете започне училище – 32,5 %; по-малко от половината анкетирани – 41,4 %, смятат, че при тези обстоятелства жената трябва да работи на непълен работен ден.

Доколко обаче реалните тенденции при избора на типа работа и работното време съответстват на нагласите на жените и мъжете у нас? Трябва да се отбележи, че съществуващите възможности и начинът на организация на работата и работното време представляват важен аспект на проблема за постигането на баланс при разпределението на времето за платения и неплатения труд на жените и мъжете. Различните джендър роли в обществото – тези на работещ, родител, домакиня, производител на стоки за покриване на базисните нужди на семейството, определят типа и организацията на работа на жените и мъжете.



Организация на работното време. Преобладаващият дял от жените и мъжете работят с фиксирано начало и край на работния ден – 44,7 % мъже и 55,3 % жени от общия брой наети лица [28]. Това са 87,3 % от наетите мъже и 91,3 % от наетите жени. На работно време с променливи граници работят 12,6 % от наетите мъже и 8,7 % от наетите жени, което отчита недостатъчното използване от страна на работодателите на тази форма на гъвкаво работно време. Данните отразяват интересния факт, че мъжете имат по-голям достъп до гъвкави форми на работното време от жените, защото те разполагат с повече времеви възможности да отидат на работа по-рано или да останат до по-късно. Трябва да се отбележи обаче, че съгласно Европейското изследване на условията на труд в присъединяващите се страни, осъществено през 2001 г. [29], мъжете обикновено не използват тяхната „нарастваща гъвкавост” за домашни дейности и задължения за разлика от жените, които, въпреки високата заетост на фиксирано работно време, успяват да заведат и вземат децата от съответните заведения, да напазаруват и т.н. В този смисъл се налага изводът, че гъвкавото работно време невинаги допринася за равнопоставеността в семейството или на трудовия пазар.

Средната продължителност на работното време в България се понижи от 43,1 ч през 2001 г. на 41 ч през 2004 г., като при мъжете тя е само с 0.5 ч по-голяма от тази при жените (41,4 ч – мъже, 40,6 ч – жени). Съгласно европейското проучване 54,2 % от мъжете и 60,2 % от жените работят средно 40-44 ч седмично, съответно 7,9 % и 13,7 % - по-малко от 39ч., 31,5 % и 23,4 % - 45-60 ч и 6,4 % и 2,7 % - над 60 ч седмично. Не е без значение фактът, че според резултатите от проведеното от ЦИН при БАН и АЗ ЕСИ 44 % от жените и 40 % от мъжете са лишени от почивка по време на работа, а 25.8 % от жените и 42.5 % от мъжете полагат ежедневно или често извънреден труд [30].

Наблюдава се зависимостта на по-високото средноседмично работно време със статуса в заетостта: най-представителната група работещи по 40-44 ч седмично жени и мъже са на постоянни безсрочни трудови договори, но един от четиримата заети от тази група работи извънредно над 60 ч. За сравнение работещите 45 ч седмично жени и мъже в EU-15 са само 20 %, докато в България те са 32 % от всички заети лица. Това означава, че широко разпространена е практиката на неспазване на трудовото законодателство по отношение регламентацията на работното време от страна на българските работодатели, както и високия относителен дял на нерегламентирания труд у нас. Работещите на срочен договор имат по-гъвкаво работно време и работят по-малко работни часове – при повечето от тях работната им седмица е от 30 до 39 ч, но все пак един от тримата заети от тази група работи над 45 ч в седмицата. Най-дългото работно време е при самонаетите – една трета от тях работят повече от 60 ч, а 47 % - 45-60 ч седмично. Много интересен е полученият от европейското изследване резултат, че по-нискообразованите работят по-дълги часове, за да компенсират по-ниското заплащане с по-дългото работно време.

Нетипично работно време. Съгласно наблюдението на НСИ 64,6 % от заетите мъже и 54 % от заетите жени работят основната си работа в условията на различни видове нетипично, т.е. извън нормално установеното за страната време, съответно: вечерно време – 45,1 % и 36,2 %; нощно време – 22,3 % и 10,7 %; в събота – 60,3 % и 46,7 %; в неделя – 40,8 % и 24,7 %; при условията на всички видове нетипично работно време едновременно – 19,3 % от заетите мъже и 8,2 % от заетите жени. По данни от посоченото европейско проучване 41 % от всички заети у нас редовно работят вечер, 51 % - в събота и 35 % - в неделя при средно 27 % за EU-15.

Въпреки значителната заетост както на мъжете, така и на жените в условията на атипично работно време, работещите мъже и жени изразяват неочаквано висока степен на удовлетвореност от такава работа с оглед на съвместяването на трудовите и семейните задължения – 2/3 от жените и над 70 % от мъжете смятат работата вечерно време и в почивните дни за удобна в това отношение; мъжете са най-неудовлетворени от работата в неделя, а жените – през нощта. Въпреки това не може да се отрече, че този извънреден труд има негативни последствия за почивката, общуването в семейството и с децата, духовните потребности и в не по-малка степен за домакинските задължения, които се натрупват и още повече ощетяват стесненото свободно време на жените и мъжете.



Непълно работно време. Работата на непълно работно време не е много разпространена в България – само 3,1 % от заетите мъже и 3,7 % от заетите жени спрямо 17 % средно за EU-15. Съгласно данните от европейското проучване доста противоречива е оценката на такъв тип работа от страна на бългрските жени и мъже: 50 % се чувстват удовлетворени, 37,5 % биха искали да работят повече, а 12,5 % биха желали да намалят още повече работните си часове. За отбелязване е, че за 2/3 от мъжете и жените това е принудително поради липсата на работа на пълен работен ден работно време (средно 21,1 ч седмично), което по данни на НСИ посочват 68,8 % от работещите по този начин жени и 62,5 % от мъжете.

Преобладаващата у нас форма на непълно работно време е работа на непълен работен ден – от наетите на непълно работно време работещите на тази форма жени са 81,4 %, мъже – 65,4 %. Незначителен дял от жените и мъжете предпочитат втората форма на непълно работно време – намалена работна седмица при успоредно намален работен ден: 7,8 % от наетите на непълно работно време жени и 13,7 % от мъжете.

Особено висока удовлетвореност работещите жени и мъже изразяват от работа на смени, тъй като смятат, че това дава повече възможности за съчетаването на професионалния и семейния живот: през 2001 г. позитивно настроените са 74 % от заетите на този режим на работа, през 2004 г. броят на удовлетворените нараства на 84,8 % от мъжете и 81,9 % от жените при общо сравнително високата и равна за жените и мъжете заетост в работата на смени – 23,4 % от наетите мъже и 21,2 % от наетите жени. Половата принадлежност придобива значение единствено при избора на сменния режим: жените предпочитат двусменния режим на работа (64,4 % от работещите на смени жени), докато 50 % от мъжете работят на 3 и 4-сменния режим при непрекъсваем процес на работа.

Извършеният анализ позволява да се направят следните изводи:



  • Продължителното нерегламентирано работно време в платената заетост, фиксираните часове за започване и приключване на работа, липсата на гъвкава организация на работното време с оглед на личните и семейните нужди на работещите, повишените служебни изисквания, водещи до разпространение на извънредния труд и работното време, умора и нужда от повече почивка, трудното съчетаване на работното време с часовете на работа на детски, училищни и административни заведения и с работното време на партньорите могат да се определят като основните причини, поради които работното време има крайно негативен ефект върху постигането на баланс между професионалния и семейния живот. Според цитираното наблюдение на НСИ 43 % от заетите жени и мъже смятат, че работата им създава временни или постоянни трудности при поддържането на този баланс, а 43,4 % - че съчетаването изисква допълнителни лични усилия и това води до повишено стресово състояние.

  • В значителна степен това се отнася за работещите жени, които не могат да се откажат от работа на пълен работен ден поради финансовото положение на семейството. Вследствие на това близо 70 % от заетите жени спрямо 16 % при мъжете не разполагат свободно с почивните си дни по данни от цитираното ЕСИ на ЦИН при БАН и АЗ. Двойната заетост има пряк негативен ефект както върху психическото и физическото състояние на самите жени, изправени пред необходимостта да продължат с „втора смяна” у дома, така и за децата, които прекарват времето си или сами вкъщи без контрол, или на работното място на майките си, което е доста разпространена практика най-вече при самонаетите жени.

  • В съответствие с традиционната роля на жените по отношение на домакинството и семейството, те се стремят да комбинират пазарните дейности с непазарните, което ги вкарва в капана на нестандартното работно време и атипичните форми на заетост, такива като временна работа, надомен труд, неплатен труд в семейните предприятия, заетост в неформалния сектор (съгласно изследването на ЦИД относителният дял на участието на жените в неформалната икономика е между 30 и 40 % [31]). Поради това, както и вследствие поемането на основната част от отговорностите за домашния труд, по данни на цитираното европейско проучване при жените се отчитат по-високи равнища на стрес и по-ниски равнища на удовлетвореност от необходимостта да поддържат баланса „работа – живот”, отколкото при мъжете.

  • Съчетаването на платения и неплатения труд създава особени трудности за младите жени, когато децата им са още малки или са ученици в начални класове, а в същото време това е жизненият период, най-благоприятен за развитието на кариера, както и за жените и мъжете на средна възраст, което аргументира заключението на НСИ, че проблемите с баланса в по-голяма степен са свързани с възрастта, отколкото с пола на заетите лица.

Оценката на съчетаването на платения и неплатения труд от жените и мъжете изисква да се анализира реалното им участие в различни видове „следработни” неплатени дейности.

Таблица 4. Средно време на мъжете и жените, участващи в неплатения труд по видове дейности (минути)




1988

2001/2002

мъже

жени

мъже

жени




Участващи в дейността жени и мъже

Грижи за домакинството

Дейности, носещи доход на домакинството

Доброволна работа


160.0
-

-


300.0
-

-


194.0
308.7

148.7



301.7
389.0

124.1


Източник: Бюджет на времето на населението, НСИ, С., 1990, с. 87, 2005, с. 38, 46.

По отношение на разпределението на времето в сферата на неплатения труд се наблюдават следните тенденции (таблица 4):



  • В грижите за домакинството участват малко над две трети от мъжете (76,9 %) и практически всички жени (92,3 %), като трябва да се има предвид, че в извадката са включени всички лица над 7-годишна възраст.

  • Среднодневно мъжете отделят 3 ч за грижите за домакинството, вкл. домашното стопанство, докато жените отделят 5 ч на тези дейности.

  • В дейностите, носещи доход на домакинството, имат възможност да участват повече мъже – 1,2 % спрямо 0,5 % при жените, но що се отнася до реално изразходваното за тази цел време, то е по-голямо при жените – 6,5 ч спрямо 5,2 ч при мъжете.

  • На доброволния труд [32] мъжете отделят повече време от жените, вероятно поради по-малката ангажираност в дома.

  • При анализа на времето, изразходвано от жените и мъжете за дейностите от всякакъв характер вкъщи (вкл. сън, лични нужди и др.), се отчита превес от страна на жените с 3 ч (жените прекарват у дома средно 19 ч на ден, а мъжете 16 ч), което води до реален риск от социалната им изолация и наличие на проблеми със социализацията на жените.

  • Значително по-голямото участие на жените в домашния труд създава известни трудности за адекватната им реализация на работното място в платената заетост: например 36,8 % от жените и двойно по-малко мъже – 18,3 %, твърдят, че почти ежедневно или няколко пъти месечно им се е случвало да пристигат на работа твърде уморени от семейните ангажименти, за да работят пълноценно, както и да се концентрират на работното си място заради семейните задължения [33].

Участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд и влиянието му върху разпределението на семейните отговорности до голяма степен се предопределя от семейното положение на участващите в съответните дейности лица (таблица 5).

Таблица 5. Средно време на едно участващо в дейността в платения и неплатения труд лице по семейно положение (2001/2002 г.)

(минути)





Неженен/

неомъжена



Женен/омъжена, партньорство

Разведен/

разведена



Заетост, вкл. други дейности, свързани със заетостта

540.1

530.8

506.1


Неформална заетост

64.1

43.9

66.7

Грижи за домакинството

140.3

289.2

233.9

Дейности, носещи доход на домакинството

386.9

326.9

342.5


Свободно време

173.6

110.3

121.3

Източник: Бюджет на времето на населението, НСИ, С., 2005, с. 240.
За съжаление официалната статистика не предоставя данни за времето за платения и неплатения труд по семейно положение и пол, както и по наличие, брой и възраст на децата. Въпреки това наличната информация позволява да се направят някои по-общи оценки в тази област:


  • „Най-свободни” да участват в платения труд са лицата без брак, които за сметка на това отделят два пъти по-малко време в сравнение с другите две групи лица за неплатения труд.

  • „Най-ощетени” от гледна точка на времето са семейните хора, главно работещите със семейни задължения: те имат най-малко свободно време и са най-много ангажирани с грижите за семейството и домакинството. Семейните партньори явно предпочитат редовната постоянна работа, защото изразходват най-малко време за участие в неформалната заетост, т.е. поемането на риск и нерегламентираните условия на труд по всяка вероятност се възприемат като опасност за семейното благосъстояние.

  • При общо значителното време, отделяно за дейностите, носещи доход на домакинството, най-малко е то при семейните двойки, което донякъде е доказателство за по-голямата стабилност на съвместно живеещите лица в сравнение със самостоятелно живеещите и разведените, особено ако са с деца.

Разпределението на времето за платения и неплатения труд в семейството в значителна степен зависи от мащаба и направленията на оказваната помощ от семейните партньори, най-вече за работещите жени. Анализът на резултатите от социологическо проучване показва, че случаите, в които и съпругът се включва в домакинския труд, особено в селата и малките градове, са изключения [34]. В това отношение сме по-близо до ситуацията в страните от Южна Европа, където мъжете помагат най-малко в семейството в сравнение с други страни - членки на ЕС: съгласно проучване на Евростат, по мнение на съпругите, 80 % от съпрузите в Испания и 72 % - в Португалия не оказват никаква помощ в семейството, което е най-високият относителен дял в ЕС [35].

Трябва да се отбележи обаче, че през последните години у нас се наблюдават определени положителни промени в семействата по отношение на споделянето на домашните ангажименти, особено при младите двойки с деца, работещи на пълен работен ден, в средите на участващите в съвместния семеен бизнес, както и в семействата на жените предприемачи, главно самонаетите. Така например съгласно резултатите от изследване на женското предприемачество [36] 70 % от жените предприемачи получават подкрепа от страна на съпрузите си както в домашните задължения, така и за управлението на бизнеса си; 81 % - получават помощ от съпруга си при отглеждането на децата; 54 % от анкетираните жени посочват равното разпределение на домашните задължения със съпруга си; едва 7 % от бизнесдамите в България вършат изцяло сами домакинската работа.



Интересен е фактът, че постигането на баланс при участието в двете сфери на труд се оказва в пряка зависимост от възрастта и жизнения опит на членовете на семейната двойка: 39 % от жените предприемачи под 30 г. твърдят, че получават малка или почти никаква помощ от съпрузите си. Посочените данни позволяват да се направи изводът, че съчетаването на женския частен бизнес и семейството в противовес на традиционните очаквания не оказва негативно влияние както върху начина на живот, така и върху структурата на българските семейства. Това се потвърждава от резултатите на съответните проучвания в тази област:

  • Съгласно данните от посоченото изследване 87 % от жените предприемачи отчитат, че участието им в бизнеса е имало положителен ефект върху семейството (50 %) или не е променило съществено личния им живот (37 %).

  • Над 4/5 от предприемачите от сферата на микробизнеса са женени/омъжени; 56 % от жените предприемачи имат две деца и успяват да се справят с предизвикателствата на бизнеса и семейството [37]. За сравнение във Великобритания 31 % от жените мениджъри са неомъжени; в Германия делът на неомъжените е 43 %, а 74 % от жените мениджъри нямат деца [38].

Извършената оценка на измененията в участието на жените и мъжете в платения и неплатения труд в темпорално изражение дава възможност да се идентифицират основните фактори, влияещи върху структурата на бюджета на времето на жените и мъжете:

  • обществени и семейни традиции и ценности, въздействащи върху начина на живот на жените и мъжете, вкл. като семейни партньори;

  • семейно положение (женени, разведени, самотни родители), в значителна степен влияещо върху съвкупната трудова натовареност на жените и мъжете, както и върху конкретното разпределение на времето за платения и неплатения труд;

  • доходи на семейството, определящи типа и организацията на платена и неплатена работа, необходимостта от работа на две и повече места (при 5,4 % от жените и 7.5 % от мъжете [39]), засилваща още повече конфликта между платения труд и семейството, възможностите за ползване на платени услуги за домакинството и за грижите за членовете на семейството;

  • образователно равнище на жените и мъжете, което влияе върху ценностната им система и степента на тяхната „еманципация” по отношение споделянето на семейните отговорности и налагането на егалитарния модел на семейството;

  • тип населено място (град – село), което се намира в известна зависимост със степента на стереотипното възприятие на джендър ролите в семейството, както и определя дела на времето за домашното стопанство като допълнителна дейност в сферата на домашния труд.

В заключение следва да се обобщят по-важните последствия от съществуващия модел „платен - неплатен труд” за жените и мъжете. Преди всичко трябва да се отбележи, че те продължават да се намират в оковите на традиционните джендър стереотипи, което с особена сила се проявява в периода на родителството. За много жени това означава високо равнище на дефицит от време и икономическа несигурност; за семейните партньори – недостатъчно време за децата, най-вече за контакта „бащи - деца”. Семейните взаимоотношения както между съпрузите, така и между родителите и децата „страдат” от ежедневния конфликт „работа – семейство”, което предопределя необходимостта от насърчаването на модела на споделените отговорности между семейните партньори. Неравностойното разделение на труда в семейството има негативно влияние и от гледна точка на обществения интерес, тъй като ограничава възможностите на жените адекватно да се адаптират към модерните изисквания за заетост, за професионалното им израстване, обучението и повишаването на квалификацията, както и представлява една от причините за демографската криза в страната. Не на последно място участието на жените и мъжете в двете сфери на труд довежда до прекомерната трудова натовареност, особено за жените, ограниченото и неефективно използваното свободно време и като следствие от това – до постоянен стрес, влошено здравословно състояние, чувството на вина по отношение на партньора и децата. Направените оценки и констатации изискват предприемането на съответни мерки и действия от страна на държавата и работодателите за подкрепа на работещите със семейни задължения при съчетаването на техния трудов и семеен живот.

Литература

  1. Guidebook on Integrating Unpaid Work into National Policies, UN, New York, 2003, p. 11.

  2. Engendering development, IBRD/WB, USA, 2001.

  3. Времето и условията за труд и заетост и демографското поведение в преструктурираща се България, ЦИН при БАН, С., 2005, с. 50.

  4. Кергоат, Д., Разделение на труда по пол, сп. „Жарава”, 9/1999, с. 4.

  5. Кергоат, Д., За разпределението на труда по пол и неговите последици върху условията на труд в „Трудът и неговата защита през ХХI век”. УИ „Стопанство”, С., 2003, с. 94.

  6. The nature of change in households, http://www.unu.edu/unupress/unubooks

  7. Сеили, Д., Изграждане на професионалното равенство между жените и мъжете в сборник „Трудът и неговата защита през ХХI век”, УИ „Стопанство”, С., 2003, с. 88.

  8. Кергоат, Д., Пол и стратегии по отношение на количеството изработено време, сп. „Население”, ЦИН при БАН, 1-2/2004, с. 109.

  9. Пол, политика и празни приказки, Фондация „ЖАР”, С., 2002, с. 8.

  10. ЕСИ „Българката в съвременната ситуация”, АСА, С., 1996, с. 49.

  11. Пак там, с. 50.

  12. ЕСИ „Жените в неформалната икономика на България”, реализирано през 2004 и 2005 г. от АСА и фондация „ЖАР”. Резултатите са публикувани в: Димова, Л., П. Радева, Жените в неформалната икономика на България, С., 2006, с. 43.

  13. Сеили, Д., цит. съч., с. 86.

  14. Рерих, М., цит. съч., с. 72.

  15. Цит. съч. Engendering development, p. 184.

  16. Цит. ЕСИ „Жените в неформалната икономика на България”, с. 42.

  17. Цитирано по: Абдела, Л., Да разбием стъклените тавани, „ЛИК”, С., 1999, с. 82.

  18. Бюджет на времето на населението, НСИ, С., 2005, с. 38.

  19. UN, The World’s Women: Trends and Statistics 2000.

  20. Human Development Report, UNDP, New York, 2005.

  21. Бюджет на времето, НСИ, С., 2005, с. 37.

  22. ЕСИ EVS/99.

  23. Bulgaria: Gender Aspects of Poverty and Inequality in the Family and the Labour Market (Research and Policy Recommendation), WB, ASA, GPBF, GAD, Sofia, November 2001 – July 2002, p. 51. (http://asa-bg.netfirms.com/present_dender.htm)

  24. ЕСИ „Жени, труд, глобализация”, АСА, С., 2003, с. 64.

  25. Цит. проучване „Качество на живот в Европа” (EQLS/2003).

  26. Цит. ЕСИ „Жени, труд, глобализация”, с. 61.

  27. В международните изследвания в тази област дори е въведено понятието „жизнен час пик” (Rush Hour of Life) по отношение на „описанието на средната възраст, в която трудовата дейност и кариерата често изискват изключително много време, а едновременно с това са необходими грижи за малките деца”. Виж по този въпрос: Кламер, Уте, Време за труд и заетост на жените и мъжете през жизнения цикъл – емпирични данни за Германия и необходими промени в политиката, в цит. сборник „Времето за труд и условията на труд”, с. 90.

  28. Тук и по-нататък данните за 2004 г. са въз основа на публикация на НСИ „България 2004 – социално-икономическо развитие”, С., 2005, модул „Организация на работата и работното време”, за първи път включен към наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2004 г.

  29. Survey on Working Conditions in the acceding and Candidate Countries (2001) at the European Working Conditions Survey 2001. European Foundаtion for the Improvemwnt of Living and Working Conditions (http://www.eurofound.eu.int). По-нататък данните за 2001 г. са от това изследване.

  30. Представително национално ЕСИ „Работно време, условия на труд, демографско поведение”, ЦИН при БАН, АЗ при МТСП, 14 май-14 юни 2003 г.

  31. Скритата икономика в България, ЦИД, С., 2004. (http://www.csd.bg)

  32. Съгласно дефиницията на ООН, доброволният труд в нестопанските организации или в съответните общности групи се включва в понятието „неплатен труд” на жените и мъжете, Guidebook on Integrating Unpaid Work into National Policies, UN, New York, 2003.

  33. Изчислено по данни от цит. ЕСИ „Жени, труд, глобализация”, с. 6

  34. Цит. ЕСИ „Жените в неформалната икономика на България”, с. 43.

  35. Crossroads to modernity. Contemporary portuguese society, Celta Editora, OEIRAS/2000, p. 50.

  36. Изследване на женското предприемачество и ролята на жените за икономическата трансформация в България, МОТ, Фондация за развитие на предприемачеството, ПРООН, С., 2000, с. 22-23.

  37. Профил на предприемача от микропредприятията в страната, НСИ, С., 2002, с. 10.

  38. Wirth, L., Breaking through the glass ceiling. Women in management, ILO, Geneva, 2001, p. 18.

  39. По данни от цит. ЕСИ „Работно време, условия на труд, демографско поведение”.

Каталог: alternativi -> br15
br15 -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
br15 -> Размерът на държавните разходи и темпът на икономическия растеж в България
br15 -> Александър Ширлетов унсс, докторант в катедра „Финанси
br15 -> Особености на маркетинговата практика според големината на фирмата ст ас. Николай Щерев
br15 -> Политически пазар и властови разстояния
br15 -> Пазарна трансформация на социално-културната сфера ръководител: доц д-р Евгения Делчева Цели и съдържание на научната разработка
br15 -> Възможен подход за реформата на световната валутно-финансова система
br15 -> Монография по същество изпълнява многофункционални задачи. Тя е в състояние да задоволи най-разнообразни политически интереси, свързани със сериозното политическо знание, без да фаворизира ничии политически предпочитания


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница