Джойс Де Силва, Състрадание към селскостопанските животни



Дата13.09.2016
Размер145.11 Kb.
#9165
КЛОНИРАНЕТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

Джойс Де Силва, Състрадание към селскостопанските животни

Два са начините, по които гледаме на селскостопанските животни в нашето общество. Може да ги възприемаме като живи съшества с функционална стойност, като грижата, която полагаме за тях често се определя от тяхната полезност като животни за размножаване, храна, обожание, развлечение, експерименти и други. Ние гледаме на тях като на нещо, което има цел, определена от своя страна от нас самите.



Другият вариант е да се отнасяме към селскостопанските животни като към чувстващи същества, които имат своя вътрешна ценност на съществуване. На конференцията на CIWF върху чувствителността на животните през март 2005 беше дадено широко определение на това какво е чувствителност “ чувстващите същества изпитват чувства, които имат значение за тях самите”.
Функционалната перспектива към клонирането на селскостопански животни има няколко мотива за основания. От една страна те са в полза на биологичните изследвания, от друга за самата индустрия като комерсиално производство – или за производство на животни от особени породи с висока стойност или като метод за разпространение на генетично произведени животни (например трансгенетични животни, които носят човешки протеини, използвани във фармацевтичната индустрия). Всички тези мотиви съдържат притеснителни характеристики.
Някои учени сякаш предпочитат въпроса “Мога ли?” вместо “Трябва ли?”. За тях сякаш е по-ценно да покажат, че клонирането е възможно, вместо да си дадат отговор на въпроса нужно ли е и трябва ли да се направи подобно нещо. Когато в подобно начинание участват чувстващи същества притесненията са доста основателни.
Клонирането за продължаване на селектирана порода с цел по-голяма производителност ще задълбочи неминуемо и сега съществуващите проблеми с благосъстоянието на животните, разпространени най-вече сред високо технологичните производства (напр. осакатяванията при бройлери, прасета и млечни крави).
Има притеснения и относно “фармерството”. Биотехнологичните компании планират развитието на производствени стада от ГМ, навярно клонирани, животни за фармацевтични нужди, и не защото тези протеини не могат да бъдат набавени по друг начин – може, но това ще бъде най-евтиният метод, ако се сравни с ферментацията и средствата за култивиране на клетки. Но алтернативи съществуват и взимането на решение за ползване на животни е направено само от гледна точка на икономическите показатели, без детайлна етична оценка.
Производството на елитни млечни крави ще увеличи производителността на кравите, но няма да реши проблемите с ендемичните осакатявания и мастита, от който страдат. Идентични животни – волове, с идентични трупове навярно ще подпомогнат кланниците и производството на месо, но с това малките предприемачи ще бъдат ликвидирани, тъй като клонираните животни са скъпи и те няма да могат да си ги позволят.
Клонирането крие и други рискове. Клонирането на идентични животни – едър рогат добитък ще бъдат и идентично уязвими към болести, за разлика от стада от нормални животни, при които имунитетът варира. А какво става с проблема за биоразнообразието – в момент, когато много от селскостопанските животински видове са на път да изчезнат.
Клонирането и генетичното производство на животни ни води в погрешна посока, когато цялото селскостопанско производство се насочва към устойчиво развитие и уважение към животните, като към чувстващи същества. Целите на клонирането са етични цели. Практиката по клониране повдига сериозни етични въпроси и такива, свързани с благосъстоянието на животните.
Въпроси за благосъстоянието на животните
Различни са притесненията за благосъстоянието на животните, произтичащи от клонирането на животни. Може да бъдат разпределени под няколко вида:
Репродуктивни и други инвазивни медицински интервенции (проявяващи се широко, тъй като процесът е толкова неефективен). Извършват се върху животните-донори – за извличане на .. – и на майки-сурогати, които често раждат с цезарово сечение. Методите за извличане на …варират по видове. При кравите не се налага хирургическа намеса, но при прасетата и дребните преживни животни хирургията е задължителна за добиване на … от .. на живо животно. Анестезията за ембрионен трансфер не е задължителна във всички страни.
Страдание, причинено на майките-сурогати. – бременността стандартно е по-продължителна и клонираните телета (или агнета) може да бъдат 25% по-едри от нормалните. По-голямото новородено води до по-тежка бременност или често до необходимостта от цезарово сечение.
Абнормено ембрионално развитие и късна смъртност по време на бременността, което води често до смърт на животните, която може да се случи по всяко време. Смърт във втората половина от бременността е често явление, придружено от…
Построжденна смърт – жизнеността на новороденото от момента на израждането до отбиване от кърмене е намалена в сравнение тази на нормалните и това е така, въпреки помоща от страна на ветеринарен лекар. Новородените клонинги, които оцелеят имат променен новороден метаболизъм и психология – висок процент от тях умират още преди отбиването (усложненията включват гастроентерит, инфекция на пъпната връв, усложнения в сърдечносъдовата, двигателно-мускулната и нервната системи, както и склонност към заболявания на белия дроб и храносмилателни разстройства). Тези животни имат кратък живот, изпълнен със страдание. Както Джеф Карол пише “Според статистиките оцеляването при клонингите-теленца след раждането е под 33%, същите загуби имахме и при нашето изследване и клониране на прасенца).
Здравословни проблеми по време на живота – клонингите страдат много повече в стравнение с нормалните същества от дефицит в имунната система и дихателни проблеми. (Wells, 2005).

Много клонинги умират или се налага да бъдат евтаназирани още в ранна възраст. Според Уелс “Всяка слабост при клонингите може и да не се прояви до момента, в който животното е подложено на стрес.” При изказване пред BBC професор Волф Рейк от Бабрахамския институт заявява “това, което се случва често е формално здрав клонинг в ранна възраст да развие всякакви възможни болести по-късно.”


Загуба на живот – (ембриони, зародиши в утробата и израстнали животни – убиват се като част от процедурата). Д-р Хари Грифин, който работи по проекта Доли, предупреди, че всеки опит да се произведе клонинг ще бъде рисков и неефикасен. “Неефикасен, защото в случая с Доли използвахме 277 реконструирани яйца от може би 40 донори-овце, за да произведем една успешна бременност, и рискови, защото висок процент пропаднаха в късната фаза на бременността, а други скоро след раждането.
Броят на инвазивни процедури и загубата на живот може да бъде огромен. Клонирането и размяната на високо продуктивни животни по цялото кълбо се очаква да се равнява на 4 майки-сурогати срещу всяко новородено клонинг. Австралийските учени изчисляват производството на 100 000 идентични животни от една клонинг линия ще изисква 2 милиона успешни съчетания на донор клетки и оосит?? И 400 000 ембриони, прехвърлени в майки-сурогати.
Специфични особености на благосъстоянието на някои видове
Едър рогат добитък

Клонирането през последните години е концентрирано основно върху едрия роган добитък заради очаквания висок търговски ефект. Някои учени и компании смятат, че е по-евтино да се продават ембрионите на клонирани животни вместо семенна течност, за да се увеличи производителността на някои ферми, чрез произвеждането на множество копия на най-плодовитите животни във фермата – т.е. потенциал за масово производство на елитни животни.


Съществуват характерни особености във връзка с благосъстоянието именно на едрия рогат добитък. Ембрионите, създадени чрез прехвърляне на ядра и след това прехвърлени в майки-сурогати, се износват бавно и са обикновено с 25 до 30 % по-големи от нормалното, което прави раждането трудно и болезнено. Изборът на цезарово сечение е широко разпространен.

Основната причина за смъртността при клонирания едър рогат добитък след отбиването е евтаназията, дължаща се на мускулно-скелетни аномалии. Това включва животни с тежко контрахирали флексорни сухожилия и хронично куцане при дойните крави. Редица аномалии са наблюдавани и при клонираните телета.

Теле, клонирано в ИНРА, селскостопански изследователски институт във Франция, изглежда нормално при раждането, но на 6 седмична възраст нивата на белите кръвни телца и хемоглобина рязко спадат и телето умира от тежка анемия една седмица по-късно. След смъртта на телето не са открити следи от инфекция или малформации, но послесмъртното изследване показва, че далакът и лимфните възли не са оформени добре. Заключението е, че това се дължи на процеса на клониране, тъй като ДНК-то на видоизменената телесна клетка, използвана за клонирането не е била препрограмирана така, че да възпроизведе нормално всички органи.1

Многоочакваното раждане на клониран бизон – първият в света клониран застрашен вид – скоро след това е последвано от неговата смърт. Бизонът е роден здрав, но умира 48 часа след раждането от бактериална инфекция2. (Не е ясно дали смъртта е свързана с обстоятелството, че животното е клонинг, но вижте проучването върху развитието на имунната система на клонингите на Карол и др.)14



Прасета.

Поради процедурите по клониране нивата на външна намеса са по-високи при прасетата и овцете, отколкото при едрия рогат добитък. Извличането на ооцит обикновено се извършва по хирургически път с всички съпътстващи стресове на възстановяването. Четем за успешното раждане на клонирани прасенца, но не винаги сме информирани за случващото се след това. Оставени сме да се чудим и за броя на неуспешните опити в случаите на клониране, при които клонираните животни умират часове след раждането. Разбираемо е, че учените предпочитат да публикуват само случаите, завършили с успех.

През август 2003 г. три клонирани възрастни прасета умират от сърдечен удар. Трите прасета, част от група от четири (четвъртото прасе умира няколко дни след раждането), не доживяват до шест месеца. Водещият изследването, Джери Янг от Университета в Кънектикът, заяви, че е било “драматично и шокиращо, когато и трите починали изведнъж от еднакви проблеми”3. В Лий и др. (2003)4 той е описал животните като “нормални, клонирани прасенца”. Свинята, от която прасенцата са клонирани, е била жива през 2003 г. и не е показала дори следа от сърдечносъдови проблеми. Освен това, всички прасенца са имали отделни майки-сурогати. Според самия Янг, случилото се поставя твърдо под съмнение процедурата по клониране.

През 2001 г. биотехнологичната компания Immerge Biotherapeutics и Университетът в Мисури произвеждат трансгенни клонирани миниатюрни прасенца. Двадесет и осем майки свини-сурогати са имплантирани с клонираните ембриони. Три майки свини, всяка имплантирана с около 100 ембриона, ражда с цезарово сечение до седем клонирани прасенца. Две прасенца умират малко след раждането от респираторни проблеми, а третото умира 17 дни след това от сърдечен недостатък. От оцелелите прасенца, едното е било със сърдечни и белодробни аномалии, имало е едно с аномалии в очите и ушите и друго – с аномалии в ставите на краката. От починалите прасенца, две са имали проблеми с краката и едно – цепнато небце5.



Овце.

Заслужава си да се отбележи очевидно възприетите практики на супер-овулация при овцете-“донори”: поставяне на хормон чрез инжектиране и поставяне на вагинален тампон, последвани от хирургическо премахване на ооцит. В някои случаи овцата е била чифтосвана по природен път и убивана няколко седмици след това, за да й бъде взет ембриона с цел извличане на клетки (FAWC)6. В допълнение към това е била използвана временна овца-сурогат за живи култури на ооцит в запушени фалопиеви тръби. Всички тези процедури повдигат сериозни въпроси, свързани с благосъстоянието и етичността.

Клонирането на овце е използвано главно като средство за подпомагане на генното инженерство, отколкото за увеличаване на нормалните овце (отделната овца не е много ценна).

Както в случаите на клонирани прасенца, и тук виждаме подобна история с клонинг на овца: значително повече случаи на перинатални загуби, често свързани с вродени аномалии в сърдечносъдовата и пикочно-половите системи, слабо развитие на белите дробове, значителни загуби на живот и внезапна смърт на по-късен етап от развитието на клонираните животни.

Институтът Рослин унищожава два гена от клонирана овца, единият от които е прионовият ген, свързан с BSE (Болестта “Луда крава” или Спонгиформна енцефалопатия по говедата). При тези опити 120 ембриона са прехвърлени в 78 овце и са родени осем агнета, четири от които живи и четири мъртви. Всичките четири живи агнета умират до 2 седмици по-късно.7

Ринд и др. (2003)8 публикуват подробно патологично проучване на група клонирани агнета, които не са жизнеспособни след раждането (виж таблица 1). Анализът разкрива доказателства за редица аномалии, свързани с клонирането. Авторите отричат, че тези резултатите повдигат въпроса за това дали сложно проявени недостатъци могат да бъдат налице в клонинги, които на външен вид изглеждат нормални.

Физически недостатъци

Брой случаи с посочения недостатък (от 8)

Телесни стени

4

Мускулно-скелетни

3

Бъбречни

8

Белодробни

5

Сърдечно-съдови

4

Чернодробни

4

Таблица 1: Резюме на патологията на клонирани мъртвородени агнета (от Ринд и др. 2003)12

През февруари 2003 г. Матилда, първата австралийска клонирана овца, умира неочаквано на две години и половина по неизвестни причини. Роб Люис, изпълнителен директор на Южноавстралийския изследователски институт, заявява, че овцата изглеждала “забележително здрава” и “изключително жива” в деня, в който умира. Аутопсията не успява да открие причината за ненадейната смърт на мериносовата овца9.



В търсене на обяснения – прозрения от последните проучвания

През последните няколко години се увеличава интересът към причините за големия брой внезапни и често неочаквани смъртни случаи на млади клонинги.

В изследване, предприето от Отдела по селско стопанство на САЩ и публикувано през октомври 2005 г., се изразява предположението, че клонингите вероятно се раждат с отслабена имунна система. Заключението може да обясни защо клонингите често умират от инфекции скоро след раждането.

Целта на изследването е да направи оценка на вродената имунна реакция на нормални на външен вид клонирани прасенца. Две групи животни – едната от клонирани прасенца, а другата – от генетично подобни неклонирани прасенца – са инжектирани с ендотоксин, като имунната реакция е отчитана и в двете групи. Разликата в кривата на реакцията е изключително голяма в двете групи – клонираната група е с по-слаба имунна реакция в сравнение с тази на неклонираната по всички три отчитани параметри.

Ръководителят на екипа Джеф Карол заявява: “Наблюдавал съм имунната реакция на стотици малки прасета и никога не съм виждал толкова слаб резултат, докато не наблюдавах клонинг”.10 15

Уелс заявява, че “основните слабости на клонираните животни не могат да бъдат открити, докато животните не бъдат подложени на стрес по някакъв начин”2. Ако по-нататъшно проучване в продължение на проучването на Карол и др.11 14 потвърди, че клонингите са с нестабилни имунни системи, това ще обясни тяхната уязвимост от инфекции, увеличената податливост към болести, когато бъдат подложени на стрес, големият брой клонинги, които умират скоро след раждането или в ранна възраст в резултат на развиването на медицински проблеми.



Заключение.

Състрадание към селскостопанските животни по света води убедителна кампания с цел животните да бъдат признати за “съзнателни същества” от правото на ЕС. Кампанията им постига успех през 1997 г., когато правно обвързващия Протокол за благосъстоянието на животните “като съзнателни същества” е прикрепен към Договора за Европа на срещата на върха в Амстердам и ратифициран от всички държави-членки до 1999 г.

Но единствено хубавите думи не могат да осигурят доброто благосъстояние на селскостопанските животни. Само година след срещата на върха в нова европейска Директива 98/58/ ЕО са направени силни декларации за благосъстоянието на животните в нашите ферми: “Естественото или изкуственото развъждане или начини за развъждане, които причиняват или могат да причинят страдание или травма на което и да е от посочените животни, не могат да бъдат използвани”. (Приложение: член 20) 12 В Директивата също така се заявява, че “Никое животно не може да бъде задържано за земеделски цели, освен ако не може разумно да се очаква въз основа на генотипа или фенотипа на животното, че то може да бъде задържано без причиняване на вреди върху здравето или благосъстоянието му” (Приложение: член 21) 16

Ясно е, че много животни са страдали или са били убити при опитите да се клонират селскостопански животни Много клонирани селскостопански животни са имали кратък живот, който често приключва с евтаназия поради сериозността на здравословните им проблеми или с внезапна смърт.

Ако говорим само за благосъстояние, то на клонингите са причинени значителни страдания. Състрадание към селскостопанските животни по света (ССЖС) не счита, че каквито и да било възможни полезни цели биха могли да оправдаят продължаването на тази технология. ССЖС също така счита, че потребителите в ЕС ще се противопоставят на консумацията на месо и продукти, получени от клонирани, често генно модифицирани животни.

ССЖС счита, че мораториум на ЕС върху използването на клонирането в селското стопанство за търговски цели би представлявало силно послание към заетите в развитието му да насочат своите умения и знания на друго място. Вече има много да се прави с оглед подобряването на по-разпространените методи за селективно размножаване, които грубо накърняват благосъстоянието на животните за сметка на продуктивността.

В Обединеното кралство независимият консултант на правителството – Съветът за благосъстоянието на селскостопанските животни, в своя Доклад за клонирането от 1998 година заявява: “Не е ясно дали същественото различие между хуманно и нехуманно сега подлежи на защита (независимо от това дали биологично или етично), нито дали такова противопоставяне е достатъчно, за да се гарантира третирането други живи същества само като средства”.10

Старото виждане, че животните са производствени единици, бързо е заменено с една по-честна гледна точка, водена от науката, че животните, като например големите бозайници, не се различават много от нас по много начини и че те имат високо развити способности да чувстват както физическо, така и психическо страдание. Да продължаваме да налагаме голям стрес и страдание на тези съзнателни същества в името на селскостопанската продуктивност или производството на протеини е очевидно неетично.

Джойс Де Силва. Ноември 2005 г.

joyce@ciwf.co.uk

Състрадание към селскостопанските животни. www.ciwf.org



Благодарности:

Бих искал да благодаря на Джоана Формозино за нейната помощ при подготвителното проучване.



Източници:



1 Дж.П.Ренар, С.Чейстънт, С.Р.Чесни, Дж. Маршаб, Н. Кордоние, П. Шават и Кс. Виньон. 1999. Лимфоидна хипоплазия и телесно клониране. Лансет 353: 1489-91.

2 Nature 409:277. 2001. Смъртта на бизона – пречка пред надеждите за клониране.

Дж.Мийк. 2001. Клониран бизон умира след два дни. Guardian Unlimited [онлайн]. 13/01/01. Достъпен на: http://www.guardian.co.uk/genes/article/0,,421805,00.html



3 П.Коен. 2003. Тъжен край за три малки прасенца. New Scientist. 06/09/03.

4 Дж.-У. Лий, С.-К. Ву, С.-Кс. Тиан, М. Барбър, Т. Хоугланд, Дж. Рийзън, К.-Х. Лий, К.-Ф.Ту, Т.К. Ченг и Кс. Янг. 2003. Производство на клонирани прасета чрез пълно клетъчно интрацитоплазмено микроинжектиране. Biol Reprod 69: 995-1001.

5 Л. Лай, Д. Колбер-Симон, К.У.Парк, Х.Т.Чеонг, Дж.Л. Грийнстайн, Г.С.Им, М. Самюел, А. Бонк, А. Рийке, Б.Н.Дей, С.Н. Мърфи, Д.Б Картър, Р.Дж.Ноли и Р.С.Прейтър. 2002. Производство на алфа1,3-галактосилтрансферазни Knockout прасета с клониране чрез прехвърляне на ядра. Science 295: 1089-1092.

6 Съвет за благосъстоянието на селскостопанските животни. 1998. Доклад за влиянието на клонирането върху благосъстоянието на селскостопанския добитък

7 К. Денинг, С. Бърл, А.Ейнсли, Дж.Брекън, А.Динис, Дж. Флечър, Т. Кинг, М. Ричи, У.А.Ричи, П. де Суса, А.Тревърс, И.Уилмът, А.Дж.Кларк.
2001. Унищожаване на α(1,3)галактосил трансферазния (GGTA1) ген и прионовия протеинен (PrP) ген при овцата. Природна биотехнология 19 (6): 559-562.

8 С.М.Ринд, Т.Дж.Тим, Л.М.Харкнес, К. Белами, У.Уолъс, П. ДеСуса и И.Уилмът. 2003. Клонирани агнета – поуки от патологията. Природна биотехнология 21 (7): 744-745.

9 Редакционна колегия на CBC News. 2003. Първата клонирана овца в Австралия умира загадъчно. CBC News Online. 07/ 02/ 03. Достъпен на: (http://www.cbc.ca/stories/2003/02/07/matilda030207)

Редакционна колегия на BBC News. 2003. Мистерия забули смъртта на клонирана овца. BBC News Online. 07/02/03. Достъпен на: http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/2737295.stm



10 Дж.А.Карол, Д.Барт Картър, С.К.Корти, Р.С.Прейтър. 2005. Оценка на реакцията в острата фаза при клонирани прасета след липополизахаридна намеса. Енодкринология на домашните животни 29: 564-572.

11 Редакционна колегия на новините на New Scientist. 2004. Проблемът с клонингите. New Scientist 06/11/04, страница 20.

12 Директива на Съвета на ЕС 98/ 58/ EC, юли 1998.




Каталог: fileadmin -> subnetwork -> awsee -> fawbg
fawbg -> Здравословно състояние и благосъстояние на животните при органично животновъдство
fileadmin -> До клъстера Дуално професионално обучение към гбитк
fileadmin -> An den Vorstand der dbihk до Управителния съвет на гбитк
fawbg -> Отношението между цените на храната и грижата за животните
fileadmin -> Bulgaria trading
fileadmin -> Г за обратен факс
fawbg -> Кодекс с препоръки за хуманно отношение към едрия рогат добитък
fawbg -> Транспортиране на коне за клане
fawbg -> Доклад за бройлери Балансиране на производство и благосъстояние


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница