Джонг Сук Уон образът на корейската жена в устното народно творчество

от доц. д-р Екатерина Анастасова, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките

за дисертационния труд на

Джонг Сук Уон

ОБРАЗЪТ НА КОРЕЙСКАТА ЖЕНА В УСТНОТО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО

за придобиване на образователна и научна степен „доктор”
Научна област: 2. Хуманитарни науки

Професионално направление: 2.1. Филология

Специалност: 05.04.06. Литература на народите на Европа, Америка,

Африка, Азия и Австралия (Корейска литература и култура)

Факултет по класически и нови филологии

СУ „Св. Климент Охридски”

Дисертационният труд на Джонг Сук Уон «Образът на корейската жена в устното народно творчество» е концентриран около два, сами по себе си приносни и актуални за съвременната наука проблеми. От една страна, обект на изследването е корейският фолклор (песенен и паремиологичен), чиято история и текстове са относително слабо познати на българската фолклористика. От друга страна, предметът на изследването – образът на корейскта жена, се вписва в актуалната gender проблематика, извънредно популярна в последните години. По този начин дисертационният труд въвежда в българското научно пространство свод от нови текстове, от една страна, а от друга – интерпретира тема, значима за съвременния хуманитарен дискурс.

Написването на подобен текст предполага специална квалификация, владеене не само на корейски език, но и задълбочено познаване на корейската история и култура. Джонг Сук Уон притежава необходимата подготовка – тя е носител на корейския език и култура, подготвен кореист и музиколог, преподавател по корейски език. Работата с проф. А. Федотов в рамките на редовна докторантура без съмнение създава аналитичната и методологическа база, върху която докторантката изгражда тезите си. Тези предпоставки, подчинени на очевидно задълбочения интерес към динамиката на развитие статуса на жената в корейското общество и отражението им в два устойчиви фолклорни жанра, създават информативен и искрен текст, представящ особеностите на корейското патриархално общество, пречупени през призмата на фолклора.

Авторката вижда своята задача в реконструирането на образа на корейската жена в поговорките и песните, следвайки две основни линии на анализ – на нормативните образци, функциониращи в традиционното корейско общество, зададени най-вече от конфунцианската идеология и на женския поглед върху „приписваната социална позиция и жизнен модел” (Автореферат, 6), отразени във фолклора. За целта тя анализира повече от 400 фолклорни текста (поговорки и песни), представящи периода Чосон (Велик Чосон, 1392 – 1897 г.), прераснала по-късно в Корейската империя (до 1910 г.) и образци от предшестващата епоха на Трите кралства. Чосон е времето на приемането на конфуцианството като основна религия на полуострова, както и създаването на корейската писменост (ХV в.). Това е и времето на формиране и разцвет на корейското до-индустриално (традиционно) общество, доминирано от конфуцианските принципи в организацията на семейството и социума.

Дисертационният труд се състои от 152 страници - увод, три глави и заключение, две приложения (30 с.) и библиография (105 заглавия).

В Увода (4 – 15) авторката дефинира основните термини и понятия, използвани в изследването – фолклор, песни и поговорки; целите и задачите на изследването; въвежда в проблематиката; представя източниците (събраните от Ли Ки Мун и Ким Со Йънг пословици и поговорки и сборника с песни на Лим Тонг Куанг) и състоянието на изследванията по проблематиката; методологическия подход – изборът на два принципа, жанров и тематичен, проблемен, за представяне на материала, които структурират изследването. Тази логика изгражда трите глави – Глава първа е посветена на същността и особеностите на корейското народно творчество; Глава втора разглежда мястото и ролята на жената в корейското общество, Глава трета представя ежедневието на корейската жена.

В първата глава на труда «Същност и особености на корейското устно народно творчество» Джонг Сук Уон разглежда особеностите на корейското народно творчество (историята на формиране и жанровите особености, отношенията бит – социална организация – фолклор, историята на събирането и класифициране) като се концентрира последователно върху песните и паремиите. Тя разделя женските образи и женските песни, формулирайки основните теми, присъщи на корейския песенен фолклор – покорство (1.1.3.1), синовна преданост (1.1.3.2) и силната женска надежда за бъдещето (1.1.3.3). Именно женският ракурс разкрива не само особеностите на фолклорните жанрове, но представя широка панорама на корейското общество – разделението му на аристократично (и литературно) и народно; организацията на семейството, в което жената преминава през три, характерни за патриархалното общество периода и статуса – детството и моминството в бащиния дом; омъжването и дома и семейството на съпруга; появата и отглеждането на сина. Както отбелязва докторантката, «песните на девойките са пълни с блянове и очаквания», а на омъжените жени – «тъжни и силно емоционални» (Автореферат, 10). Любопитно, от гледна точка на българската фолклористика, е специалният акцент, поставян в корейската фолклористика върху пространството, където се създават – «широко селищно пространство» и изпълняват песните - дома. Това обособяване води до интересен класификационен принцип – «отворена»/«затворена» същност (Дисертация, 10) на фолклорните песни (съответно на създаване и изпълнение). Струва ми се, че тук би могло да се дикутира – едва ли създаването на песните е изолирано от тяхното изпълнение, а доколкото създаването на фолклорни творби най-вероятно (и често) започва с индивидуално творчество (както посочва и докторантката), може би процесите на отвореност/затвореност би следвало да се разглеждат не като опозиция и същност, а по-скоро като последователност, преход или кръговрат?

Особеностите на патриархалните традиции и доминантите на конфуцианската етика определят системата от правила, в които корейската жена прекарва живота си от раждане до дълбока старост. Ключовите концепти, свързани с благодарността към родителите, верността към супруга и уважението към сина, очертават основните добродетели на корейската жена (благопристойност, благодушие, благозвучна реч и благодатен труд), живееща в едно «мъжко» общество. Поетиката на корейската народна песен отразява и бляновете и надеждите на корейската жена, свързани с откъсването от трудното ежедневие в семейството.

Поговорките, от своя страна, като кратки езикови клишета, в концентриран вид разкриват особеностите на корейския социум – фаворизирането на мъжа (момчето), опозицията вътре/вън (съотв. жена/мъж – дом/общество), строгото разграничаване на ролите в семейството и обществото. Представени чрез конкретни примери (Ако жена се захване с работа навън, пак ще се провали; Немарливата жена проваля къщета и пр.), често с български аналогии, поговорките отразяват настроенията на корейското общество, като потвърждават «неравностойното положение на жените и приоритетите на мъжете» (Дисертация, 29).

Глава втора «Мястото и ролята на жената в корейското общество» разглежда позицията на корейската жена в широка историческа перспектива. Тази глава подробно запознава с корейската история, с развитието на идеологията и религията, определящи облика на корейското общество. Специално място е отделено на еволюцията на жената – от мълчалива съпруга и безправна наложница до мъдра управителка и съветница на монарха. Тези промени протичат под влияние на будизма, значително по-либерален от конфуцианството, наложено в епохата Чосон. Конфуцианството определя семейството като основна структурна единица на обществото и, наред с водещата роля на мъжа, утвърждава високия статус на майката. Съпругата пък е тази, която има доминираща роля в образованието на децата си.

Фолклорът от този период отразява системата от взаимоотношения, в които прекарва живота си корейската жена, ясно формулирайки позициите й: снаха/свекърва – жертва/господарка; майка/дъщеря – учител/ученик; съпруга/наложница – господарка/слугиня. Както става ясно, определящ в живота на жената е бракът й, съпътстван от редица норми и правила, съпровождащи избора на съпруг, в които преобладава предопределеността и волята на родителите. Този най-важен избор в живота на човека (инлюндеса) определя целия живот на корейската жена. Не е учудващо, че тук докторантката извежда като тематичен проблем безразличието между съпрузите като основа на страданията на жената в семейството. Главата е построена на тематичен принцип, като разглежда определен проблем, базиран на един или друг идеологически постулат, представен последователно в поговорки и песни. Тази структура е удачна, доколкото поговорките отразяват в клиширана форма най-устойчивите представи и обществени нагласи, а песните разкриват по-разгърната и нюансирана ситуация. Интересно е наблюдението на авторката, че за разлика от поговорките, песните по-често «демонстрират положителното отношение към жената» (Автореферат, 17).

Глава втора е ценна с представянето на социалните традиции и свързаните с тях представи в корейското общество (на места с паралели от българския фолклор и китайското общество). Важно е, че в главата присъстват и жената и мъжът, както с налаганите от обществото образи, така и с изключенията – любопитен пример е остров Чоджу, където трудните условия определят по-независимия образ (и от традиционна гледна точка – скандален) на жената, желаеща смъртта на съпруга си, «за да се радва на всички свободни мъже» (Дисертация, 47).

Глава трета «Корейските жени и ежедневието» разглежда «чрез поговорките и фолклорните песни начините, по които жените осъзнават и изразяват своята сексуалност и нагласите на околните към тях» (Автореферат, 22). Проблемът е проследен в историческа перспектива – от по-свободната епоха на Корьо до Чосун. Тя отразява динамиката на моралните кодове, видими най-вече в отношението към пазещите верността към починалите си съпрузи жени (Автореферат, 24). Ако поговорките отразяват обществените нагласи (променящи се от уважение към вдовиците до подозирането им в най-различни пороци), то песните представят стремежите на жените към щастие и любов независимо от ограниченията на обществото. Женският живот в шиджипсари (след омъжването, в дома на мъжа) поговорките и песните представят като сложна картина на труд, враждебност и подчинение, но и търпение, превръщащо жената в опора на мъжа и семейството. Наблюденията на авторката показват, че «поговорките са създадени, за да контролират поведението и езика на жените... (...). В песните това не е застъпено. Те стимулират самооценяването на жената, вдъхват кураж, надежда, самочувствие» (Автореферат, 27). Еволюцията на фигурата и ролята на жената започва в края на Чосон, наред с работата у дома, тя става труженик на полето, без обаче трудът й да бъде достойно оценяван. Тези процеси се отразяват във фолклора, където преобладават трудовите песни.

В Заключението Джонг Сук Уон формулира изводите си, свързани с образа на жената в корейския фолклор. Тя се опира на историята на обществото и семейството, анализирайки отражението им в поговорките и песните. Като цяло, тя определя поговорките като жанр, налагащ норми на поведение, а песните – като израз на повече чувства и преживявания. Изводът, до който тя стига е, че поговорките се създават от мъже, а песните – от жени. Женският фолклор, от своя страна, показва от кого (свекървата, майката, съпругата, дъщерята) е създадена една или друга творба.

Дисертацията на Джонг Сук Уон е интересен и приносен научен труд. Изследваните традиция и теми са представени в широк исторически, социален и културен контекст през призмата на една женска визия, отразяваща еманципацията на корейската жена. Трудът въвежда в научно обращение нов емпиричен материал.

Авторефератът (33 с.) коректно отразява съдържанието на изследването. Авторката има необходимите публикации по темата на изследването, както и участия в авторитетни международни конференции.