Джубран Халил Джубран Превод Спас Николов
Изтегляне 484.37 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- КОРАБЪТ ПРИСТИГА
- За благодеянията
- За яденето и пиенето
- За радостта и скръбта
- За купуването и продаването
- За престъплението и наказанието
- За свободата
П Р О Р О К Ъ ТДжубран Халил ДжубранПревод Спас НиколовЗа автораСветовноизвестният ливански писател Джубран Халил Джубран е роден през 1883 година в Бшара, селце в Ливанските планини. През 1895 г. Семейството му, изповядващо християнството, емигрира в САЩ. От 1898 до 1901 г. Джубран учи в йезуитски колеж в Бейрут, а сетне 18-годишен се завръща в Бостън, за да погребе в разстояние на няколко месеца сестра си, брат си и майка си. Тъкмо тогава и кълновете на дарбите му си пробиват път през болката към светлината. И през 1903 г. той започва да публикува миниатюри в периодичния печат, а през 1904 г. урежда първата изложба на свои рисунки и на нея среща американката Мери Хескъл, която става негова приятелка и покровителка в нелекия му път на творец. За литературен дебют на Джубран се приема есето ,,Музиката”. От юни 1908 до октомври 1910 г. Джубран е в Париж благодарение на Мери Хескъл, за да изучава живопис. Сетне се завръща в САЩ, където през 1912 г. публикува повестта ,,Пречупени криле”. Изпитал влиянието на Уилям Блейк и Ницше, Джубран все по-ясно оформя чертите на една, нова и по съдържание, и по дух литература, синтез между философия и поезия . Насърчаван от Мери Хескъл, създава и първите си оригинални творби на английски език. Англоезичните сборници ,,Лудият”(1918) и ,,Предтечата” (1920) осъществяват приобщаването му към американската литература. 1923 е годината, когато Джубран Халил Джубран разтърсва и Запада, и Изтока – годината, когато излиза есето му ,,Пророкът”. Създавано според някои свидетелства в продължение на 11 години, това произведение изгражда всеобхватна житейска философия с всички средства, с които разполага един творец, чието верую са любовта и красотата. През същата 1923 г. Джубран издава и сборника ,,Удивителното и чудесното”, в които са последните му творби на арабски език. Следват книгите му на английски ,,Пясък и пяна” (1926), ,,Странникът” (1932, т.е. вече една година след смъртта на Джубран) и ,,Градината на Пророка “ (1933). Краят на дните му е на 10 април 1931 в болницата ,,Сент Винсент” в Ню Йорк.
Мая ЦеноваЗа книгатаАко потърсим ключа към многопластовите отношения между Джубран и ,,Пророкът”, той може да бъде доловен отчетливо и назован недвусмислено: любовта. В своите 29 части ,,Пророкът” предлага цялостна мирогледна система за човешките взаимоотношения във всичките им сфери и първата разгледана тема е ,,За любовта”. Сам Джубран разказва с тон на изповед: ,,Изразходвах 37 години от живота си, за да създам тази книга. Тя е била в мен винаги. Но не можех да я пришпорвам. Не беше по силите ми да я напиша по-рано. Цялото ми същество е в ,,Пророкът” и всичко, което съм направил преди ,,Пророкът”, не е било нищо повече от чиракуване.” На упреците, че ,,Пророкът” е инспириран от Ницше и неговия ,,Заратустра”, Джубран отвръща: ,,Как мразя този човек! Той ми е взел думите от устата. Обрал е плодовете от дървото, към което бях тръгнал аз. Но ако той е изпреварил епохата си с 300 години, аз ще засадя дърво, чиито плодове ще бера след 600.” И това първо самостоятелно издание на български език на ,,Пророкът”, преведен вече на повече от 30 езика, е поредното му завръщане с плодовете на неговото дърво. Защото и пророците – както и блудните синове – неизменно се завръщат. Важното е да има кой да ги посрещне… В дневниците си Мери Хескъл е записала следната бележка на Джубран: ,,Аз съм заложил в ,,Пророкът” някои висши идеали и искам да ги изживея. Важното за мен сега е не да ги напиша. Просто да ги напиша ми изглежда лъжа. Аз не мога да ги възприема другояче, освен като ги изживея.” Т.е. връзката между автора и произведението не е еднопосочна: героят не просто отразява, той доизгражда своя автор. ,,Пророкът” излиза през 1923 г., но Джубран се интересува не толкова от продадения за няколко месеца милионен тираж и преводите в чужбина, колкото от развитието на героя. И сигурно има нещо символично в това, че две години след смъртта на автора, излиза продължението ,,Градината на Пророка”. Но нали истинските пророци са неподвластни на смъртта: тяхната смърт е само брънка във веригата от прераждания, чрез която се осъществява симбиозата между материя и дух по пътя на завръщането към изначалния Дух-Творец, който не принадлежи на никое вероизповедание, а комуто принадлежим всички ние . Мая Ценова КОРАБЪТ ПРИСТИГААЛ-МУСТАФА, избраният, възлюбленият, зората на своя ден, бе чакал дванадесет години в град Орфалез кораба, отреден да го отведе на острова на отците му. И в дванадесетата година, в седмия ден на Йелул1, месеца на жътвата, той възкачи хълма извън градските стени и се взря в морската шир. И ето, корабът се зададе в маранята. Тогава дверите на сърцето му се разтвориха и радостта му се зарея над морето. И той затвори очи и се помоли в безмълвието на душата си. Но като слезе от хълма, налегна го мъка и той си рече: "Нима мога да си тръгна в мир и без тъга? Не ще напусна тоя град без рана във сърцето. Дълги дни на болка съм прекарал зад стените му и дълги нощи на самота. А кой напуска своите болки и уединение, без да изпита горест? Твърде много духовни тежнения съм посял из тия улици и твърде много рожби на копнежите ми се скитат голи между тези хълми - как мога да се отделя без болка и покруса? Не дреха ще захвърля в този ден, а жива кожа, отдрана със собствените ми ръце. Не мисъл ще оставя зад гърба си, а своето сърце, смирено с глад и жажда, изпълнено с благост. Ала не мога да се бавя тук. Морската шир, която събира всички живи твари, зове и мен - и корабът ме чака. Ако остана, дори часовете на нощта да са огън, аз ще замръзна, ще се вледеня, ще се скова. Бих взел със себе си всичко тукашно. Но как? Гласът не отнася със себе си езика и устните, които са го окрилили. Самичък търси той ефира. Самичък, без гнездото си, литва и орелът към слънцето..." И като стигна подножието на хълма, извърна се пак към морето и видя как корабът му навлиза в пристана и как на носа са се събрали всички моряци, чада на родната земя... И душата му изплака към тях: - О, синове на древната ни майка, ездачи на вълните, как често съм съзирал платната ви насъне! А идете сега да ме изтръгнете от най-дълбокия ми блян. Готов съм за път и нетърпението ми, опънало платна, очаква вятъра. Само още веднъж ще си поема дъх в този смълчан въздух, само един любещ поглед ще хвърля назад и после ще застана посред вас, мореплавател сред мореплаватели. И ти, шир морска, спяща майко, коя едничка си покой на ручей и река, още един път само ще излъкатуши ручеят, още един път само ще бълбукане в долината, и аз ще се влея в теб, безбрежна капчица в безбрежния океан. И като си тръгна, той отдалеч видя мъже и жени, оставили нивята и лозята си, забързани към градските порти. И чу как гласовете им го зоват по име, от нива на нива, за да известят, че корабът му е дошъл. И си рече: - Ще бъде ли тоя ден на раздяла и ден на завръщане? Ще кажат ли, че моят залез е бил моя зора? И какво ще дам на оногова, който е оставил плуга си в браздата, или на оногова, който е престанал да върти винарската преса? Ще стане ли сърцето ми дръвче, отрупано с плод, да мога да откъсна и да им дам? И ще избликне ли в мен желанието като водоскок, та да напълня чашите им? Ще бъда ли арфа, та да ме докосне ръката на Всемогъщия, или флейта, та дъхът му да премине през мен? Търсач на безмълвия съм аз, но какво ли съкровище съм намерил в безмълвията, та с уверен дух да го раздам? Ако това е денят на жътвата ми, то в какви нивя съм сял семето, през кои незапомнени сеитби? Ако това наистина е часът, в който издигам фенера си, не моят пламък ще възпламне в него. Тъмен и празен фенер ще издигна, ала Пазителят на нощта ще му налее масло и ще го запали. Тия неща издума, но много в неговата гръд остана неизказано, че сам не би могъл да изрече дълбоката си тайна. Когато влезе той в града, народът наизлезе да го посрещне - и всички викнаха в един глас. И градските стареи се изправиха и рекоха: - Не си отивай още изсред нас. Ти само едно пладне беше прилив наш в тъмата, ала чрез младостта ти вече блянове бленуваме. Ти вече не си странник между нас, ни гост, а свиден наш възлюбен син . Не обричай очите ни на глад за твоя лик. А жреците и жриците му рекоха: - Недей оставя морските вълни да ни разделят и годините, които прекара сред нас, да се превърнат в спомен. Ти броди между нас подобно дух и сянката ти бе светлик върху лицата ни. Обикнахме те много. Ала безмълвна беше любовта ни, забулена бе в було многокато. Но тя сега вопие къмто теб и се откри. Отвека е било, че любовта не знае свойта глъб, додето не настъпи час на разлъка. И други надойдоха и го молеха, но той не отговори нито дума. Бе свел глава безмълвно, ала тия около него видяха сълзите да капят на гърдите му. И той, и людете отидоха тогава на градския площад, пред храма. И от светилището излезе жена на име ал-Митра, пророчицата. И той я погледна с нежна обич, тъй като тя първа го бе потърсила и бе повярвала в него когато не бе прекарал и ден в града им. А тя му въздаде поздрав с думите; - Пророче Божи, броднико в извечното, очите си изгледа за тоз кораб. И ето, корабът дойде и трябва да отплаваш. Дълбоко е копнението ти по земята на твоите спомени, по обителта на висшите ти пориви; не ще те обвърже нашата любов, ни нуждите ни ще те задържат. Но за едно те молим на раздяла - да ни говориш и да ни дариш с твоята истина. А ние ще я завещаем на чадата си, те ще я предадат на своите чада - така тя няма да загине. В своята самота ти бдеше над душите ни, а в бдението си чуваше от нас и вопли, и смехове насъне. Открий ни прочее какви сме, кажи ни всичко, разбули тайната на битието от раждането до смъртта. А той в отговор им рече: - Люде орфалезки, за какво да ви говоря, ако не за онова, което вълнува душите ви сега?
За любовтаИ РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА :
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори: - Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва. Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си. За бракаТОГАВА АЛ-МИТРА проговори пак и рече : - Учителю, кажи ни за Брака. И той отвърна с думите: - Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви . Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви. Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал; Давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей. Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в един напев. Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани. Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.
За децатаА една жена с детенце на ръце продума: - Кажи ни нещо за Децата . А той и рече:
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му. За благодеяниятаА ЕДИН БОГАТАШ помоли: - Кажи ни слово за Благодеянията. И той отвърна:
Но когато давате от себе си, давате истински. Защото какво е имането ви освен неща, които пазите и вардите от страх, че утре може би ще са ви нужни ? О, утре! Какво ще донесе това утре на прекалено предвидливото куче, което заравя кокала в неизбродните пясъци, а после припва подир кервана на поклонниците, поели към Светия град? И какво е страхът от недоимък, ако не същински недоимък? Когато кладенецът ти е пълен, страхът от жажда не е ли най-неутолимата жажда ? Има такива, които дават малко от многото си - но те дават, за да се прославят като милостиви и щедри - и от тези нечисти помисли благодеянието им бива осквернено. А има и такива, които имат малко, но всичкото го дават. Те вярват в живота и в неговата щедрост и тяхното ковчеже никога не се остава празно. Има и такива, които дават с радост - и тази радост е тяхната награда. Има и такива, които дават с болка - и тази болка е тяхното кръщение. А има и такива, които дават и нито чувстват болка, нито търсят радост, нито пък дават с мисъл, че правят благодеяние; те дават така, както отвъд, в долината, миртата изпълва въздуха с ухание. Чрез ръцете на такива Бог говори и през техните очи се усмихва на земята. Добре е да даваш, ако те помолят, но дваж по-добре е да даваш сам, разбрал нуждата на ближния. За щедрия търсенето на някой, комуто да даде, е радост по-голяма от самото благодеяние. Нима има нещо, което можеш да задържиш ? Всичко, което имаш, един ден ще оставиш; затова давай днес, та времето на благодеянието да е твое, не на наследниците ти. Често казвате : - Бих дал, но на когото заслужава. Овошките в градината ти не го казват, нито стадата на пасбището ти. Те дават, за да живеят - да пазят своето, то значи да загинат. Достойният да получава дните си и нощите си не е ли достоен да получи и от теб? И онзи, който заслужава да пие от океана на живота, не заслужава ли да пълни чашата си и от твоето поточе? И каква по-голяма заслуга има от достойнството, вярата и смелостта - дори милостта! - на този, който получава? А кой си ти, та хората да раздират гърдите си, та да можеш ти да видиш достойнството им голо и гордостта им несмутена? Първо гледай ти да си достоен да дадеш, да си ръка на милосърдието. Защото животът дава на живота - и ти, който се мислиш за благодетел, си само свидетел на благодеянието.
По-добре се понесете заедно с него на крилата на благодеянието му; защото, ако много мислите за дълговете си, значи се съмнявате в щедростта на благодетеля, комуто щедрата земя е майка, а Бог - баща.
- Кажи ни за Яденето и Пиенето. А той отвърна с думите:
Но след като трябва да убивате, за да ядете, и да крадете от кърмата на новороденото, за да си утолите жаждата, правете го благолепно. Нека трапезата ви е олтар, на който чистото и невинното от полето и леса се принася в жертва на онова, което е още по-чисто и още по-невинно във вас. Когато колите добичето, казвайте в сърцето си : "От силата, която те убива, и аз бивам убит; и аз като тебе ще бъда изяден. Защото законът, който те предава в ръката ми, ще предаде и мен в друга, още по-мощна десница. Твоята кръв и моята кръв са мъзгата, която храни небесното дърво." И когато захапвате ябълката,казвайте в сърцето си : "Твоите семки ще живеят в моето тяло и пъпките на твоето утре ще цъфтят в моето сърце, уханието ти ще ми е дъх, и заедно ще възликуваме във времената." А наесен, когато сте на гроздобер в лозята и пълните винарския си лин, казвайте в сърцето си : "И аз съм лозе, и моят плод ще бъде събран в лина и като младо вино ще ме налеят във вечни съдове." А зиме, като точите от виното, в сърцето ви да има за всяка чаша и песен; и нека песента ви пази спомена за есенния гроздобер, за лозето и пълния ви лин.
За трудаТОГАВА ЕДИН ОРАЧ помоли : - Кажи ни за Труда. А той в отговор им рече:
Защото за годишните времена безделникът е чужденец, който напуска шествието на живота, потеглило величествено, с гордо смирение, към вечността. Когато се трудиш, ти си флейта, през сърцето на която шепотът на часовете се превръща в музика. Кой от вас би бил глухоняма тръстика, когато всички гласове се сливат в хор? Чували сте да се казва, че работата е проклятие и всеки труд - злощастен. Но аз ви казвам, че като работите, правите най-далечния блян по-земен, обречен вам, когато той едва е бил роден, и че като се трудите, вие наистина почитате живота, а да почитате живота чрез труда, е да си узнал най-съкровената му тайна. Но ако в теготата си помислите, че раждането е нещастие, а поддържането на плътта - проклятие, написано върху челата ви, то аз ви казвам: само с пот на чело ще измиете написаното. Чували сте да се казва, че животът е тъма - и в своето изнурено униние повтаряте казаното от изнурените. Но аз ви казвам, че животът е тъма, освен когато има порив, а всеки порив е сляп, освен когато има знание, а всяко знание е суета, освен когато има труд, а всеки труд е напразен, освен когато има любов - защото когато се трудите с любов, обвързвате себе си със себе си, и един с другиго, и с Бога.
То е да тъчеш платното с нишки, изтръгнати от сърцето, сякаш сама любимата ти ще се облече с това платно. То е да зидаш къщата с обич, сякаш сама любимата ти ще влезе да живее в нея. То е да сееш семето с нежност и да жънеш класовете с радост, сякаш сама любимата ти ще яде плода на твоя труд. То е да вдъхваш на всичко, което вършиш, малко от своя дух и да помниш, че блажените покойници стоят наоколо и бдят. Често съм ви чувал да казвате, като в бълнуване насън: "Който дяла мрамор, за да извае душата си в камъка, е по-възвишен от оня, който оре земята. И който улови небесната дъга и я втъче в платното в подобие на лик човешки, е по-голям от оня, който прави сандали за нозете ни." Но аз ви казвам, и не насън, а в дневно бдение, че вятърът не говори по-нежно на исполинския дъб, отколкото на най-малката от земните тревици и само оня е възвишен и голям, който превърне гласа на вятъра в песен, пречистена с любов. Трудът е любов, добила видим образ. И ако работиш не с любов, а с неприязън, по-добре остави работата си, седни при дверите на храма и проси милостиня от ония, що вършат работата си с любов. Защото, ако печеш хляб, но равнодушно, то той горчив ще бъде и ще засища глада на човека едва наполовина. И ако мачкането на гроздето в лина ти е омразно, тук омерзение ще влее във виното отрова. И ако пееш като ангелите, ала не влагаш обич в песента си, ще правиш хорските уши глухи за гласовете на деня и на нощта.
- Кажи ни за Радостта и за Скръбта. А той в отговор и рече:
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи. И как ли би могло да бъде инак? Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя. Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ? И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож? Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост. Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували. Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика." Но аз ви казвам, че двете са неделими. Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие. Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.
За къщитеТОГАВА ИЗЛЕЗЕ НАПРЕД ЕДИН ЗИДАР и го помоли: - Кажи ни за къщите. А той в отговор им рече:
Защото не само вие имате нужда да се завръщате на свечеряване в жилището си - това е потребно и на странника във вас, далечния, навек уединения. Вашата къща е ваше по-голямо тяло. Тя расте на слънцето и спи в нощната тишина, но нейният сън не е без сънища. Нима къщата ви не сънува? И нима насъне не напуска града, за да отиде до дъбравата и хълма? Желал бих щото да можех да сбера къщите ви в шепа и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса. Желал бих щото долините да са улици, а зелените лъки - алеи, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да се пропие със земното ухание. Но всичко това сега не ще се изпълни. Дедите ви са се били събрали на едно място от страх. И този страх ще трае още малко. Още малко градските стени ще отделят огнищата от полята. Ала кажете, люде Орфалезки, какво имате в къщите си? Какво пазите толкова, та ги заключвате и залоствате? Имате ли мир - ведрия порив, който би разкрил силата ви? Имате ли спомени - светещите сводове от връх до връх в ума? Имате ли красотата, която води сърцето от вещите, правени с дърво и камък, към свещената планина? Кажете, имате ли в къщите си това? Или имате само разкош и жажда за разкош - този натрапник, който крадливо се вмъква в дома ви и първо е гост, после домакин, а ней-сетне господар? Да, той става укротител и с примамка и камшик усмирява по-висшите ви желания и ги кара да играят по волята му. Макар ръцете му да са коприна, сърцето му е от желязо. Той ви приспива, а после застава до леглото ви и се гаври с достойнството на плътта. Той се подиграва със здравия ви разум и естествените ви сетива и ги полага в сено, като чупливи грънци. Наистина жаждата за удобства и разкош убива страстта на душата и после ехидна върви с погребалното и шествие.
Вашата къща ще бъде не котва, а мачта. Тя ще бъде не ципицата слуз, покрила раната, а клепачът, който пази окото. Не ще прибирате крилете си, за да преминете през портата, не ще навеждате глава, за да не я ударите в тавана, не ще се боите да дишате, за да не се напукат и срутят стените. Не ще живеете в гробници, строени от мъртвите за живите. И макар да е величествена и великолепна, къщата ви не ще скрива тайната ви, нито ще сдържа копнежа ви. Защото безграничното у вас обитава в дом, чийто покрив е небосводът, чиято врата е утринната мараня и чиито прозорци са песните и покоя на нощта.
За дрехитеТОГАВА ТЪКАЧЪТ помоли: - Кажи ни за Дрехите. А той отвърна:
И макар да търсите в одеждите свободата да сте насаме, може да намерите в тях верига и ярем. Желал бих щото да можехте да срещате слънцето и вятъра повече с плът и по-малко с дреха. Защото дъхът на живота е в слънцето, а ръката му - във вятъра. Чул съм ви да казвате: "Дрехите, които носим, ги е тъкал северния вятър." А аз ви казвам: да, северният вятър, но стан му е бил срамът, а вътък и основа - слабостта. И когато той е свършил работата си, се изсмял в гората. Едно помнете - свянът е щит срещу нечестивото око. Ала когато вече няма да има нечестивост, свянът не би ли бил окови и омърсяване на мисълта? И друго запомнете - сладост е за земята да я галят босите ви нозе, а мечтата на ветрите е да си играят с косите ви.
- Кажи ни за Купуването и Продаването. А той му рече:
В размяната на даровете земни ще намерите доволство и обилие. Ала ако размяната не е извършена с любов и блага справедливост, тя би отвела едного до лакомия, а другиго до глад.
И не оставяйте яловоръките да ви се месят в сделките, защото те ви дават голи думи срещу труд. На такива люде казвайте: - Елате с нас на нивата или излезте с братята ни в морето и хвърлете мрежите. Земята и водите ще бъдат щедри и към вас, както са към нас. Но ако дойдат певците, танцувачките и музикантите - купувайте си и от техния дар. Защото те също са събирачи на плод и благовония и онова, което ви поднасят, макар и изтъкано от блянове и сън, е дреха и храна за душите ви.
Защото духът на земята няма да спи в мир върху ветровете, докато нуждата и на най-низшия сред вас не бъде удовлетворена. За престъплението и наказаниетоИ ТОГАВА ЕДИН ОТ ГРАДСКИТЕ СЪДИИ излезе напред и помоли: - Кажи за Престъплението и Наказанието. А той отвърна с думите:
И поради това извършено зло ще трябва доста време да хлопате нечути на портата на блажените. Божественото ви Аз е като океана - извечно и неомърсено. То като въздуха извисява крилатите. Божественото ви Аз е като самото слънце - не пълзи в къртичините и не търси змийските дупки. Но Божественото ви Аз не обитава във вас само. Във вас има още много от човека и много във вас още не е човек, а незрящо джудже, което върви насън в мъглата и дири пробуда. Но да ви кажа за човека във вас. Защото не Божественото ви Аз и не пигмеят в мъглата, а човекът във вас е този, който познава престъплението и наказанието за него. Чувал съм ви да говорите за някой съгрешил така, сякаш той не е един от вас, а е чужд вам и натрапник във вашия свят. Но аз ви казвам, че както святите и праведните не могат да се издигнат над най-висшето, което е във всеки от вас, така и грешниците и слабите не могат да паднат по-ниско от най-низкото, което също е във вас. И както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото знание на цялото дърво, тъй и злосторникът не върши зло без тайното съгласие на всинца ви. И вие вървите заедно в шествие към своето Божествено Аз. Вие сте пътят, вие сте и пътниците. И ако някой от вас се препъне и падне, той пада като предупреждение за онези, които идат след него, че има камък. Да, той пада и поради това, че вървящите отпреде му, които, макар и по-бързи и по-уверени в нозете, не са отместили камъка от пътя.
убитият също ще дава сметка за убийството, ограбеният не е без вина за постигналия го грабеж. Праведният не е невинен за делата на кръвника, неопетненият не е чист от деянията на злия. Да, нерядко виновния е жертва на пострадалия и много често осъденият мъкне бреме вместо безукорния и непокварения. Не можете да разделите правите от кривите и злите от добрите, защото те стоят наедно пред лика на слънцето, тъй както бялата и черната нишка са втъкани в едно. И когато се скъса черната нишка, тъкачът трябва да огледа цялото кросно, дори да види дали станът му не къса. И ако някой иска да осъди невярната съпруга, то нека той постави на везните и сърцето на съпруга и да премери душата му с всякакви мерилки. И който иска да нашиба с камшици сквернословника, то нека той се вгледа и в сърцето на обидения. И ако някой иска да накаже в името на благочестието и замахне с брадвата по хилавото дърво, то нека той погледне корените; истина ви казвам, той ще намери корените и на доброто, и на злото, на плодното и на безплодното, сплетени в едно в безмълвната гръд на земята. А вие, съдии, които искате да съдите право, каква присъда ще издадете на тогова, който, макар и честен по плът, е крадец по дух? И с каква казън ще накажете оногова, който убива плътта, но сам е убит духом? И как ще съдите тогова, който постъпва като измамник и подтисник, ала сам е подтиснат и ограбен от живота?
Понеже не е ли съдът на съвестта най-висшата проява на закона, на който драговолно служите? Ала вие не можете нито да докарате угризения на невинния, нито да облекчите с тях сърцето на виновния. Съвестта иде неканена посред нощ и буди хората, за да се вгледат в себе си. А вие, които търсите да разберете правдата, как бихте го постигнали, ако не огледате всички дела на ярка светлина? Само тогава ще узнаете, че правият и падналият са един и същ човек, застанал в здрача помежду нощта на пигмейското си Аз и деня на божественото си Аз. И че камъкът, който увенчава фронтона на храма, не е по-високо от най-ниско положения камък в основите на храма.
За законитеТОГАВА СТАНА ПРАВНИКЪТ и рече: - Кажи ни за Законите, учителю. А той отвърна:
но още повече обичате да ги престъпвате. Като децата на брега на океана вдигате замъци от пясък със старание, та после да ги сринете със смях. Ала докато градите пясъчните си кули, океана докарва още пясък на брега и когато после ги рушите, той се смее с вас. Истина ви казвам, океанът винаги се смее с невинните. Ала какво да кажем за ония, за които животът не е океан и човешките закони не са пясъчни кули, но за които животът е скала, а законът - длето, с което искат да я издялат по свой образ и подобие? Какво да кажем за хромия, комуто танцувачът е омразен? Какво да кажем и за вола, комуто яремът е мил и комуто лосът и горският елен се струват диви скитници? Какво да кажем и за старата змия, която вече не може хвърля кожата си и вика на всички по-млади "голи безсрамници"? И какво да кажем за оногова, който пръв пристига на сватбено пиршество, но когато си тръгне, преял и препил, говори, че гуляите са скверни и всеки гуляйджия тъне в грях?
Те виждат само сенките си и сенките им са закон за тях. А какво е за тях слънцето? - Нищо друго освен този, който хвърля сенките. Каква полза, ако признаваш законите, но само лазиш и търсиш сенките им по земята? Ако вие ходите с взор към слънцето, нима ще ви възпрат някакви си сенки по земята? Вие, които се носите с крилете на вятъра, нима някакъв си ветропоказател ще ви сочи пътя? Какъв човешки закон ще ви възпре, ако строшите ярема си? - Стига да не го строшите о вратата на нечий затвор. От какви закони ще се боите, ако танцувате? - Стига да не се препъвате о нечии вериги. И кой ли би ви повел на съд, ако разкъсате дрехата си? - Стига да не я захвърлите на пътеката на някого. О, люде орфалезки, можете да заглушите тъпана и можете да скъсате струните на лирата, но кой може да каже на чучулигата: "Не пей!"? За свободатаТОГАВА ОРАТОРЪТ му рече: - Кажи ни за свободата. А той отвърна:
както роби се кланят пред тирана и го прославят, макар да ги затрива. Да, дори в сумрака на храма и в сянката на крепостта съм виждал и най-волните сред вас да носят свободата си като ярем и пранги. И моето сърце кървеше в мен; защото можете да бъдете свободни само когато дори желанието ви да сте на воля стане за вас хомот и когато престанете да говорите за свободата си като за цел и крайно достижение. Защото ще сте истински свободни не когато в дните ви липсва грижа, а в нощите ви - нужда или скръб, но когато всички те опасват живота ви и въпреки това вие се издигате над тях, голи и необвързани. Но как ще се издигнете над дните и нощите си, ако не строшите веригите, с които в утрото на своето съзнание сте оковали часа на своето пладне? И наистина, това, което наричате свобода, не е ли най-яката от веригите ви, макар брънките и да сияят на слънцето и да ви заслепяват? И какво ще трябва да захвърлите, за да станете свободни, ако не част от себе си? И ако тогава трябва да отхвърлите несправедлив закон, то този закон е бил написан със собствената ви ръка на вашето чело. Не ще можете да го изличите, дори да изгоряхте всички кодекси или да умиете челата на съдиите си с всичката вода на морето. И ако трябва да свалите от трона някой деспот, първо разрушете трона му, издигнат вътре в самите вас. Защото как би могъл тиранът да владее над гордите и свободните, освен ако в собствената им свобода няма тирания и в собствената им гордост - срам? И ако трябва да отхвърлите грижа, тази грижа сте си я избрали вие, никой не ви я е стоварвал на гърба. И ако трябва да се отървете от някакъв страх, този страх е заседнал в сърцето ви, не е в ръката на оногова, от когото се боите. Истина ви казвам, всички тия неща се спотайват във вас в постоянно единение - желаното и страховитото, отблъскващото и лелеяното, преследваното дълго и със страст и онова, което не можеш да избегнеш. Тия неща са вътре във вас като светлини и сенки, сдвоени, слети. И когато сянката избледнее и престане да е сянка, светликът, който е останал, става сянка на друга светлина. Така и вашата свобода - отърси ли веригите си, самата се превръща във вериги на друга, по-голяма свобода.
Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 484.37 Kb. Сподели с приятели:
|