Длъжността „специалист по военно рекрутиране” възможност за усъвършенстване на системата по рекрутиране на професионални войници в ба

Пряката комуникация играе съществена роля при информирането и ориентирането за постъпване на кадрова военна служба. Концепцията за връзки с обществеността в Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА) и Концепцията за набиране и преминаване на кадровата служба на кадровите военнослужещи отделят изключително голямо значение на пряката комуникация като средство за установяване на контакт с целевите групи и привличането на кандидати за кадрови войници¹.

Съществуващата практика за осъществяване на пряка комуникация за попълване на БА с кадрови военнослужещи може да бъде обогатена, като се приложи практиката на военния – рекрутор (recruiter), който в българските условия може да бъде наречен „специалист по военно рекрутиране”. Неговите функции и място в системата по рекрутиране биха могли да бъдат заимствани от практиката на Въоръжените сили (ВС) на другите страни, като бъдат съобразени с националните особености и традиции. Така например в Бундесвера, където се прилагат наборният и кадровият принцип за комплектоване, съществува длъжността „специалист по набиране на новобранци”. Класически пример за успешното прилагане на практиката на военния рекрутор са ВС на САЩ, където от дълги години има подобна длъжност.

Обект на настоящия материал е системата по рекрутиране на кадрови войници в БА, която е изправена пред сериозни предизвикателства с отмяната на наборната армия и преминаването изцяло към професионални ВС. Акцентът е поставен върху мястото и ролята на персонала, пряко ангажиран с набирането на кандидати за професионални войници.

Статията си поставя две основни цели. Първо - да бъдат направени анализ и оценка на длъжността „рекрутор” във ВС на САЩ, и по специално в Сухопътните войски² на САЩ. Второ - да бъдат представени възможностите за създаване на длъжността „специалист по рекрутиране” в системата по рекрутиране на БА (нейното място, функции и значение) като възможност за подобряване дейността по набирането на кадрови войници.
1. Функции на военния рекрутор в Сухопътните войски на САЩ
Рекрутационният персонал, в лицето преди всичко на т.нар. production recruiters, има съществено значение за изпълнението на мисията по рекрутиране във ВС на САЩ. Доказателство за това е препоръката, която дават експерти от RAND Corporation във връзка с преодоляване на изоставането в процеса на набиране на кадрови войници в средата на 90-те години на ХХ в. Наред с увеличаването на възможностите за обучение и засилване на рекламата, в специален доклад те препоръчват да се увеличи и броят на действащите рекрутори [1].

Основната цел на специалистите по рекрутиране във ВС на САЩ е привличането на млади хора, притежаващи необходимите качества за военна служба. Рекруторите предоставят информация на младежи, на техните родители, на образователни институции и други обществени организации относно службата във ВС. Разясняват възможностите за обучение и заетост в тях.

Заемането на длъжността „рекрутор” изисква лицата да са на действаща военна служба. Всяка година ВС се нуждаят от нови рекрутационни попълнения, тъй като някои специалисти, след като прекарат определен брой години като рекрутори, се връщат към старите си задължения.

Като част от Defence Appropriation Act за фискалната 2001 година Конгресът на САЩ предоставя възможност на Департамента по отбраната да изпробва вариант, при който рекрутирането да се извършва от граждански организации. През февруари 2002 г. са отпуснати $ 172,4 млн. по договор с две граждански компании, които да наемат и управляват рекрутори в 10 области на страната.

Успешното изпълнение на задачите по рекрутиране налага специалистите по рекрутиране да бъдат професионалисти и да са много добре подготвени. За целта те се обучават в специално създаденото училище - The Recruiting and Retention School, разположено във Форт „Джаксън”, Южна Каролина. Наред с това още с назначаването им на конкретно работно място започват да текат и програми за усъвършенстване на уменията им.

Училището за рекрутори предлага 9 курса и обучава повече от 8000 военнослужещи годишно, чиято мисия е да осигуряват и поддържат мощта на Сухопътните войски и техния резерв. В училището се подготвят специалисти за всички управленски нива на системата по рекрутиране.

Деветте основни курса включват:

• 
  курс за командири на батальони и бригади по рекрутиране;
  
• 
  курс за командири на рекрутационни роти;
  
• 
  курс за старши сержанти;
  
• 
  курс за младши сержанти;
  
• 
  базов курс за рекрутори;
  
• 
  курс за консултанти по кариерата;
  
• 
  курс за специалисти по подготовка и обучение;
  
• 
  курс за подготовка на офицери по провеждане на рекрутационни операции;
  
• 
  курс за рекрутиране на медицински лица.
  

Базовият курс за рекрутори дава възможност рекруторите да придобият умения, знания и техники за постигане на успех при мисията по рекрутиране за нуждите на Сухопътните войски и техния резерв. Курсът включва както теоретично, така и практическо обучение. Той има 9 главни сегмента:

• 
  запознаване с качествата за постъпване на военна служба;
  
• 
  технология на рекрутиране;
  
• 
  рекрутационни знания ;
  
• 
  проспектиране;
  
• 
  междуличностна комуникация;
  
• 
  интервюиране;
  
• 
  процедиране;
  
• 
  бъдещи войници;
  
• 
  упражнения по рекрутиране.
  

Най-широко застъпените сегменти са проспектиране и интервюиране. При тях в най-голяма степен се налага рекруторът да притежава и демонстрира лидерски умения [3].

• 
  Доктрина по рекрутиране на Сухопътните войски.
  
• 
  Лидерство в Сухопътните войски.
  
• 
  История за Сухопътните войски.
  
• 
  Управление на времето.
  
• 
  Публична реч и презентиране.
  
• 
  Конкуренция във военното рекрутиране.
  
• 
  Етика.
  
• 
  Програми за рекрутиране в училищата.
  
• 
  Програми и възможности в Сухопътните войски.
  
• 
  Microsoft Word.
  
• 
  Microsoft PowerPoint.
  
• 
  Microsoft Outlook и др.
  

В условията на професионализация ВС се нуждаят от развитие на системата по рекрутиране. Една от възможностите за подобряване на функционирането й е създаването на длъжността „специалист по военно рекрутиране” към системата на военните окръжия, сектори и отдели. За целта експертите от МО и ГЩ следва да извършат цялостна оценка на ползите от нейното въвеждане. Наименованието на длъжността също може да бъде дискутирано, така че да бъде намерено неговото най-точното съответствие с изпълняваните функции и място в обществото.

Специалистът по рекрутиране е лицето, което ще осъществява връзката между обществото и армията. Това е човекът, който трябва да привлече кандидати за кадрова военна служба сред младежите. Той изпълнява програми по рекрутиране в училищата, на различни обществени места, участва в дейността рекрутиране по телефона и др. От особена важност е рекруторът да дава добър пример и да въплъщава основните войнски добродетели - достойнство, чест, отговорност и дисциплинираност. Специалистът по рекрутиране трябва да бъде преди всичко лидер.

Специалистите по рекрутиране в БА биха могли да бъдат кадрови военнослужещи, които след преминаване през специализиран курс по рекрутиране придобиват право да изпълняват тези функции. Рекрутирането може да се осъществява и от граждански лица, също преминали през специализиран курс – т.нар. цивилни или граждански рекрутори, които се набират на доброволен принцип. Военните и цивилни лица, занимаващи се рекрутиране, могат да бъдат както мъже, така и жени. Цивилните лица – методически ръководени от специалистите по военно рекрутиране към съответните военни отдели, могат да извършват срещу заплащане рекрутационна дейност в рамките на общините, в които живеят.

Цивилните рекрутори би трябвало да бъдат бивши военнослужещи – кадрови войници, сержанти или офицери; да са с висок морал и да са доказали своята лоялност към обществото и армията, да притежават лидерски умения и да са носители на висшите войнски добродетели, да не са осъждани. Тези от тях, които нямат професионален военен опит, трябва да са с висок морал и гражданско самосъзнание, да притежават лидерски умения, да не са осъждани.

Курсовете за подготовка на специалисти по военно рекрутиране и цивилни рекрутори биха могли да се осъществяват в специализирана за това военно-образователна или лицензирана външна организация. Дисциплините, изучавани в рамките на рекруторския курс, следва да са съобразени с функциите изпълнявани от рекруторите и изискванията към тях. След преминаването на курса военните и цивилните лица следва да положат изпит пред специализирана комисия. Успешно преминалите обучението получават документ, даващ им право да извършват рекрутационна дейност в рамките на определен период. След изтичането му те преминават през курс за преподготовка.

Специалистите по военно рекрутиране следва да бъдат назначавани към съответните военни окръжия и техните подразделения на територията на страната – военните отдели, като работят в тясна и пряка връзка с Регионалните интегрирани-информационни центрове (РИИЦ) от тип едно, две и три, с цел осигуряване на дейността по рекрутиране. Специалистът по военно рекрутиране е лицето носещо отговорност за изпълнението и координацията на дейността по рекрутиране. Той е свързващото звено между системата на военните окръжия и системата за връзки с обществеността. И в същото време е посредник между армията и обществото (фиг. 1).

ГЩ

Управление личен състав

Военни окръжия

РИИЦ

Военни сектори

Военни отдели/

Военно отчетни лица

РИИЦ

от втори тип

от трети тип

Г
НПО и други обществени организации

(в това число БПЦ, военно-патриотични и родолюбиви организации)

Г

Органи на държавната власт

Източник: автора

Възможно е специалистите по военно рекрутиране да се ангажират с преподаването в учебните заведения на дисциплина, имаща отношение към отбраната на страната и личната сигурност и безопасност на гражданите. Това би могло да се съчетае и с професионалното насочване на младежите.

По примера на САЩ специалистите по военно рекрутиране могат да организират и провеждат съвместно с училищните администрации тестове за професионална ориентация. За тази цел психолози трябва да разработят тестове, на чиято основа военните рекрутори да насочват младежите, притежаващи реален потенциал за служба в армията. Именно една от задачите на военните рекрутори в САЩ е предлагането в училищата на Тест за оценка на способностите за служба във ВС (Armed Forces Vocational Aptitude - ASVAB test). Той има за цел да разкрие способностите на учениците и в определена степен да ги ориентира към професионалната област, в която те, развивайки потенциала си, могат да се реализират успешно. Разработването и поддържането на теста се осъществява от Департамента по отбраната .

Специалистите по рекрутиране могат да осъществяват своята дейност и по време на масови прояви с общинско значение – панаири, изложения, конкурси, спортни състезания и др. Освен това те рекламират дейността си в големи магазини, подпомогнати от цивилни рекрутори.

Начин за осъществяване на контакт с целевата аудитория е телефонът. Специалистите по военно рекрутиране могат да направят връзка със завършващите средно образование, а също и с техните родители. Целта е да бъдат представени възможностите за професионално развитие, които предлага службата във ВС. Проявилите интерес следва да бъдат поканени да посетят рекрутационния офис или РИИЦ в съответната община.

Специалистите по военно рекрутиране, освен че създават мрежа от граждански рекрутори, биха могли да работят и за изграждането на „рекрутационно лоби”, като поддържат тесни контакти с местни бизнес организации, съюзи и други граждански обединения.

Така например прилагането на практиката на военния рекрутор може да бъде обосновано или отхвърлено, като се изчисли ефективността на рекруторите. Аш и Орвис, позовавайки се на изследването на Мюрей и МакДоналд, ясно разкриват връзката между броя на рекруторите и участващите в процедурата по кандидатстване. Под ефективност на рекруторите двамата анализатори разбират промяната в броя на участващите в процедурата по кандидатстване с добавяне на един допълнителен рекрутор.

В периода на демобилизация рекруторите са 33 % по-малко ефективни в сравнение на предходния период. Това означава, че едно увеличаване на рекруторите носи 33 % по-малко допълнителни висококачествени кандидати в сравнение с предишния период. Например, ако Сухопътните войски увеличат рекруторите в дадена област с 10, според анализа на двамата учени през 80-те години висококачествените кандидати ще се повишат с 7,5 месечно. Докато през 90-те години при същото увеличение на рекруторите повишението ще бъде 5 месечно [1].

В подкрепа на въвеждането на длъжността „специалист по военно рекрутиране” могат да бъдат посочени някои предварителни аргументи:

• 
  Длъжността „специалист по военно рекрутиране” е гарант за успех на мисията по рекрутиране. Доказателство за това са ВС на САЩ, където постигането на целите по рекрутиране до голяма степен се дължи на дейността на рекруторите. Рекруторът е ядрото на системата по рекрутиране. С личния си пример и добрата подготовка той привлича младежи за ВС.
  
• 
  Специалистите по военно рекрутиране, използвайки прилагането на тестове за способности, осъществяват първоначалното професионално насочване на подрастващите. С това се гарантира, че в голямата си част младежите, кандидатстващи за военна служба, действително притежават качества, за да я изпълняват. Така се спестяват време и средства.
  
• 
  Съчетаването на дейността по рекрутиране с тази по обучение в областта на сигурността и личната безопасност би гарантирало, че подрастващите ще бъдат запознати със съвременните рискове и заплахите за техния живот и здраве, а също, че ще бъдат обучени как да реагират в подобни ситуации.
  
• 
  Специалистът по военно рекрутиране ще отговори на потребността от посредник в постоянния контакт между обществото и армията, а също и между звената по връзки с обществеността – РИИЦ, и тези по селекция – учебните бази.
  

Като недостатък могат да бъдат посочени два основни аргумента.

Освен това, подобно на практиките в САЩ, специалистите по рекрутиране могат умишлено да предоставят непълна информация за военната служба, за да бъдат привлечени повече кандидати, с оглед получаване на материални награди и морални поощрения. Това може да бъде избегнато, като награди за постигнати добри рекрутационни резултати се предоставят не според общия брой на привлечените, а според броя на постъпилите на действителна военна служба след явяване на конкурсен изпит. Така ще се създаде възможност специалистите по рекрутиране да търсят кандидати, чиито качества в най-голяма степен биха удовлетвори изискванията на длъжността, с което ще се повиши нивото на кандидатстващите.

1. 
   Orvis, B. R., Beth, J. Asch, Military Recruiting: Trends, Outlook and Implications, RAND Org., 1994, Chapter 2 Trends in Demand and Supply Factors, pp. 7-17.
   
2. 
   USAREC Manual 3-0/ Recruiting Operations, April 2005, Chapter 13 The Recruiter: The Face of our Army, pp. 13-1-13-4.
   
3. 
   http://www.rrs.army.mil/BasicRecruiter.htm, няма данни за автора, февруари-март 2007.
   

The article is dedicated to the recruiting staff, its functions and place among the recruiting system. It reveals and analyses the US Army practices of military recruiters and gives some suggestions how this practice could be implemented in Bulgaria.