Днес Европейската комисия препоръчва за четвърти път да се започнат преговори за присъединяване с бившата югославска република Македония

Брюксел, 10 октомври 2012 г.

Днес Европейската комисия препоръчва за четвърти път да се започнат преговори за присъединяване с бившата югославска република Македония. Тя препоръчва на Албания да се предостави статут на страна кандидатка, при условие че ще бъдат извършени ключови стъпки за реформа, и предлага да се договори споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) с Косово¹*, след като Косово отбележи напредък в изпълнението на определен брой краткосрочни приоритети. Комисията потвърди също, че Хърватия не изостава в подготовката си за членство. В поредица от годишни доклади Комисията оцени и напредъка, който останалите страни от Западните Балкани, Турция и Исландия са постигнали през изминалата година по пътя към ЕС.

При представянето на годишния пакет от документи относно разширяването комисар Щефан Фюле заяви: „Нашите препоръки твърдо поставят върховенството на закона в центъра на процеса на присъединяване. За да изградим по-стабилна и благоденстваща Европа, трябва да поддържаме набраната скорост, като от страна на ЕС продължи процесът на разширяване, основан на постигнатите резултати, а страните, обхванати от процеса на разширяване, продължат с реформите“.

Днешните препоръки относно Албания, Косово и бившата югославска република Македония, както и предстоящото присъединяване на Хърватия, неотдавнашният старт на преговорите с Черна гора и предоставянето на статут на страна кандидатка на Сърбия — въз основа на ясни указания за това, което е необходимо, за да се започнат преговори за присъединяване — показват, че след като се извършат реформи, ЕС изпълнява ангажиментите си. Тези положителни промени в Западните Балкани много ясно показват силата, с която разполага разширяването на ЕС да променя страните, поели по този път. За да се постигне по-нататъшен напредък, Комисията предлага да се обърне по-голямо внимание на редица области. Първо, да се укрепи демократичното управление, като работата по решаването на проблемите, свързани с върховенството на закона, започне много преди старта на преговорите за присъединяване. Второ, да се укрепят свободата на словото и независимостта на медиите. Трето, икономическите проблеми да се решат на ранен етап в процеса, за да се засилят икономическата и финансовата стабилност, както и да се спомогне за възстановяването. Накрая, Комисията подчертава, че двустранните въпроси трябва да бъдат решени във възможно най-кратък срок; те не трябва да пречат на процеса на присъединяване.

Все по-значителни стават общите интереси на ЕС и Исландия, включително в областта на възобновяемата енергия и изменението на климата, и нараства стратегическото значение на политиката на ЕС за Арктика. Преговорите за присъединяване напредват с добри темпове.

Положителната програма, създадена, за да се даде нов тласък на отношенията с Турция, вече дава първите си резултати. От съществено значение остават активната подкрепа на Турция за положителната програма и европейската перспектива на страната. Растат обаче безпокойствата относно липсата на значителен напредък на Турция към пълно изпълнение на политическите критерии и ситуацията по отношение на основните права продължава да буди сериозна загриженост. Спешно трябва да се изпълнят изцяло задълженията по митническия съюз и да се постигне напредък към нормализиране на отношенията с Кипър, което може да даде нов тласък на преговорите за присъединяване.

Албания: MEMO/12/763

Босна и Херцеговина: MEMO/12/764

Хърватия: MEMO/12/765

Бивша югославска република Македония: MEMO/12/766

Исландия: MEMO/12/767

Косово: MEMO/12/768

Черна гора: MEMO/12/769

Сърбия: MEMO/12/770

Турция: MEMO/12/771

• 
  ХЪРВАТИЯ: присъединяваща се страна — кандидатурата ѝ за членство беше представена през 2003 г., подписа Договора за присъединяването си през декември 2011 г. В днешния цялостен мониторингов доклад се заключава, че Хърватия привежда в съответствие законодателството си с това на ЕС. Комисията подчерта все пак редица области, в които са необходими повече усилия. Тя ще представи окончателен мониторингов доклад относно подготовката на Хърватия през пролетта на 2013 г. До края на септември 2012 г. 13 държави членки бяха ратифицирали Договора за присъединяване. След като приключи процесът на ратифициране, се очаква Хърватия да стане държава членка на 1 юли 2013 г.
  
• 
  ТУРЦИЯ: страна кандидатка — кандидатурата беше представена през 1987 г. Преговорите за присъединяване започнаха през октомври 2005 г. Отворени са 13 глави, от които една е временно затворена. През май 2012 г. Комисията стартира положителна програма, за да се даде нов тласък на процеса на присъединяване. Необходими са повече усилия за политически реформи и особено в областта на свободата на словото.
  
• 
  ИСЛАНДИЯ: страна кандидатка — кандидатурата за членство беше представена през 2009 г. Преговорите за присъединяване започнаха през юни 2010 г. 18 глави са отворени, от които 10 са временно затворени. Тъй като Исландия вече е член на ЕИП и на Шенгенското пространство, голяма част от нейното законодателство е приведено в съответствие с това на ЕС.
  
• 
  ЧЕРНА ГОРА: страна кандидатка — кандидатурата беше представена през 2008 г. Преговорите за присъединяване започнаха през юни 2012 г. Техническата фаза или „прегледът“ на привеждането в съответствие на законодателството на Черна гора с това на ЕС е в ход.
  
• 
  БИВША ЮГОСЛАВСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ: страна кандидатка — кандидатурата беше представена през 2004 г. Страната продължава да изпълнява в достатъчна степен политическите критерии. Постигнати са допълнителни положителни резултати, а диалогът на високо равнище във връзка с присъединяването доведе през изминалата година до поставянето на по-силен акцент върху реформите. Комисията вече препоръча през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. да бъдат започнати преговори за присъединяване. Съветът все още не е взел решение по този въпрос. Комисията е на мнение, че решението за започване на преговори за присъединяване ще допринесе и за създаването на условия за намиране на решение на проблема за името на страната.
  
• 
  СЪРБИЯ: страна кандидатка — кандидатурата беше представена през 2009 г. и Сърбия получи статут на страна кандидатка през март 2012 г. Сърбия продължава да изпълнява в достатъчна степен политическите критерии. Темпото на реформите трябва да бъде ускорено и трябва да се отбележи допълнителен напредък за постигането на видимо и устойчиво подобрение на отношенията с Косово, за да може Комисията да потвърди, че преговорите за присъединяване могат да започнат.
  
• 
  АЛБАНИЯ: потенциална кандидатка — кандидатурата беше представена през 2009 г. Подобряването на диалога между правителството и опозицията позволи добър напредък по съществени реформи. Поради това Комисията препоръчва статут на страна кандидатка, при условие че бъдат извършени ключови мерки в областта на съдебната реформа и на реформата на публичната администрация и че се преразгледа парламентарният процедурен правилник. Комисията ще докладва на Съвета, след като това бъде направено, като вземе също предвид ангажимента на Албания за борба с корупцията и организираната престъпност. За да може Комисията да препоръча започване на преговори за присъединяване, ще бъдат необходими по-специално устойчиво прилагане на ангажиментите за реформа и приключване на останалите ключови реформи, а провеждането на парламентарните избори през 2013 г. ще бъде важен тест.
  
• 
  БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА: потенциална кандидатка — има европейска перспектива както останалата част от Западните Балкани. След изборите през 2010 г. страната сформира правителство на държавно равнище. Стартирането на диалога на високо равнище с Босна и Херцеговина беше положително, но резултатите засега остават под очакванията. Необходими са допълнителни усилия, за да се отговори на условията, позволяващи ратифицирането на ССА и надеждна кандидатурата за членство.
  
• 
  КОСОВО: потенциална кандидатка — има европейска перспектива както останалата част от Западните Балкани. През март 2011 г. беше стартиран диалог между Прищина и Белград с посредничеството на ЕС. В днешното проучване за Косово се стига до положителна оценка на осъществимостта на Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) в ситуация, при която държавите — членки на ЕС, поддържат различни гледища относно статута на Косово.
  

Документите можете да намерите на адрес:

IP/12/1087