До Административен съд

София-град

Чрез Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
ОБЖАЛВАНЕ

от

професор дхн Иван Пожарлиев, чл.кор. БАН

Публичната ми квалификация като „агент” (а) злепоставя името ми на учен и гражданин в обществото; (б) отново съм принуден да изживявам травмите при отблъскване опитите на КДС за превръщането ми в агент, морални щети и преживяни последствия за кариерата ми; (в) изживявам нова травма от нарушената ми лична гордост, че съм преживял 45 години народна власт без да имам основания да се срамувам от това и по-специално по отношение на контактите ми с КДС.

1. 
   Не съм подписвал декларация за сътрудник (агент) на ДС, нито получавал пари – според мен обявяване на хора за агенти (сътрудници) на КДС без да са дали писмено съгласие е нарушение на човешките им права.
   
2. 
   Уведомявал съм КДС във връзка със служебните си задължения като аспирант по химия, командирован през 1961 г от ръководството на БАН като преводач на два официални госта на БАН. Попаднах в интересите на ДС поради факта, че владеех добре английски, рядкост за ония години ( майка ми е англичанка). През Хрушчовата ера се подобриха контактите със запада и през 1961 г. два английски академика – химици посетиха БАН – а аз в качеството си на трета година аспирант по химия бях особено подходящ като преводач. Бях придаден за такъв официално за по 15 дена към проф. Климо от Дъръмския у-тет с придружител проф. Н. Мареков и към проф. Нориш с придружител проф. Г. Близнаков В ония години отчитане пред КДС в подобни случаи бе задължителна практика.
   
3. 
   Смея да твърдя, че частта от „вербовачния” доклад на офицера от ДС от януари 1961 г., че аз съм съгласен да стана агент е изопачена, защото ставаше дума да дам сведения за чужденци, които съм срещал миналото- тогава рутинната практика напр. при получаване или предаване на паспортите на паспортния отдел на Лъвов мост – а не за агент /сътрудник/. Това се потвърждава и от факта, че на самото КДС му трябват три години да реши да ме регистрира като агент. Това става чак през 1964 въпреки че предложението ми за регистриране като агент е от 1961.
   
4. 
   Въпреки регистрацията ми като агент 1964 г.(незнайно от мен) тогава започва осъзнаването на офицерите от КДС, че шикалкаването ми е равносилно на отказ да бъда агент. Опитите на офицерите от ДС да ме вкарат в същинска агентурна дейност (търсене на срещи с определени чужденци, посещение на английската легация) срещнаха решителен отпор от моя страна. Съгласно личното ми досие в доклада на подполковник Б. Николов „за изключването му от агентурния апарат и материалите свалени за съхранение е отдел III на КДС” (лично досие 1966 г.) пише „Трябва да се посочи, че при много срещи е давал определен повод, че не желае да ни сътрудничи и тази линия е спазвал много упорито и докрай.” Указанието на началника подполковник Цв. Русинов „да бъде уведомен, че прекъсваме връзката с него и по какви причини” е изпълнено от подполковник Николов „Агента е предупреден, че се прекъсват връзките с него поради нежелание да ни помага”.
   
5. 
   Псевдонима „Иванов”, съгласно „вербовачния” доклад на офицерът от КДС (януари 1961 г.) съм си избрал сам. Петдесет години по-късно нямам никакъв спомен за такъв псевдоним, и сметнах тази история за измислица, защото ръкописните ми сведения, седем на брой, са подписани с чужд почерк – може да се сравни работно досие на стр. 45 гърба пиша Проф. Иванов с ‘подписа „Иванов” (46 стр. гърба). Подписът на първото сведение, обаче, прилича на моя почерк– в уплаха на първата (вербовачната) среща може да е ставало дума за псевдоним, но въобще „Иванов” фигурира само в докладите на КДС.
   
6. 
   От досието е очевидно, че „вербуването” ми през януари 61 г е било проверка за лоялността ми преди да ми поверят академиците през същата година. Поискаха ми сведения за мои връзки с чужденци. За отказ в ония години бе немислимо – затова писах за случаи известни на властите. (а) два случая на запознанства, хора, които адресно бях регистрирал на Лъвов мост. В първия случай, 1956 г., мой колега ме повика да му превеждам на един англичанин, с когото станахме приятели до живот и за един американски студент, който ми се появи с приятелка ненадейно вкъщи (1960 г.) използвайки запознанството ни на ферибота Дувър-Остенде. Писах и за мое посещение на роднини в Англия 1959 г. съпътствувано с посещение на известни учени в Лондон: Д. Бартън от Империал Коледж и К. Инголд от Университи Коледж. Интересна подробност беше, че макар първа година аспирант срещите ми бяха уредени от културното аташе, който ме посрещна в посолството при задължителната в ония години регистрация. Ще ми се да спомена, че Бартън и споменатият по горе Нориш станаха Нобелови лауреати по химия съответно за 1969 и 1967 г. съответно.
   

29 юни 2011 г. Подпис: