До директора на р и о с в

ДО ДИРЕКТОРА НА Р И О С В

по Чл. 10. (1) от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони

Уведомяваме Ви, че Димитър Петков Димитров има следното инвестиционно предложение:

1. 
   Местоположение на инвестиционното предложение :
   

2. 
   Срок за реализация и етапи на изпълнение на инвестиционното предложение
   

2. 
   Засегнати елементи на националната екологична мрежа.
   

Най-близко разположената защитена природна територия отстои на повече от 30 км от обекта съответно:

- на север – Природен парк „Сините камъни”;

Части от землището на село Питово са включени в общата територия на защитена зона „Свети Илийски възвишения”, с идентификационен код BG0000401 и обща площ от 8464.270 ха. Тя е част от националната екологична мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от ЗБР, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива  92/43/ЕЕС).

2. 
   Цел и предмет на инвестиционното прадложение
   

2. 
   Необходимост от нова инфраструктура.
   

По ЗООС, ЗБР и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони – РИОСВ Стара Загора.

ПУП и техническите проекти ще бъдат разгледани и одобрени по реда на Закона за устройство на територията от Община Нова Загора.

Моля, да ни информирате за необходимите действия, които трябва да предприемем, по реда на Закона за биологичното разнообразие и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Площта, предвидена за реализация на инвестиционното предложение, е включена в общата територия на защитена зона „Свети Илийски възвишения”, с идентификационен код BG0000401 и обща площ от 84642,70 дка. Тя е част от националната екологична мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от ЗБР, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива  92/43/ЕЕС).

С предложението се цели:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Минималната надморска височина в зоната е 153 м, максималната 384, а средната 269.

Предмет на опазване в ЗЗ „Свети Илийски възвишения” са следните типове природни местообитания:

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

91AA * Източни гори от космат дъб

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

Местоположението на предвидената площ за реализация на ИП спрямо защитената зона е:

В предмета на опазване са включени и няколко вида с висок природозащитен статус:

БОЗАЙНИЦИ: Лалугер (Spermophilus citellus);

ВЛЕЧУГИ: Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis ), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca).

На възвишенията могат да бъдат срещнати и редица птици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и в приложенията на Закона за биологичното разнообразие: Малък горски водобегач (Tringa glareola), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Mалък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Бойник (Philomachus pugnax), Поен лебед (Cygnus Cygnus), Ливаден дърдавец (Crex crex), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Черен щъркел (Ciconia nigra), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Mалък воден бик (Ixobrychus minutus), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Синявица (Coracias garrulus),Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Орел змияр (Circaetus gallicus), Полски блатар (Circus cyaneus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Осояд (Pernis apivorus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Черна каня (Milvus migrans), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Бухал (Bubo bubo), Oрел рибар (Pandion haliaetus), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Горска чучулига (Lullula arbórea), Белочела сврачка (Lanius nubicus), Черночела сврачка (Lanius minor), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Козодой (Caprimulgus europaeus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio).

Редовно сie срещащат и редица мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC - Зимно бърне (Anas crecca), Сребриста чайка (Larus argentatus), Клопач (Anas clypeata), Сива патица (Anas strepera), Ням лебед (Cygnus olor), Речна чайка (Larus ridibundus),Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena ), Лятно бърне (Anas querquedula),Шилоопашата патица (Anas acuta), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Фиш (Anas penelope), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Сива чапла (Ardea cinerea), Голям корморан (Phalacrocorax carbo, Сврака (Pica pica), Гривяк (Columba palumbus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Малък ястреб (Accipiter nisus), Забулена сова (Tyto alba),Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), Зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus),Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Гургулица (Streptopelia turtur).

Изследваният район попада в Среднобългарския биогеографски район, подрайон Горнотракийска низина /Бл. Груев, Б. Кузманов, 1994/, характеризиращ се с предимно равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизация.

Това предопределя до голяма степен бедно по състав и обилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на предпланиските възвишения и местата с екотонен ефект – равнинни гори и реки.

Подрайонът съвпада с описаният по А.Асенов /2006/ «Горнотракийски биогеографски район» от Балканската биогеографска провинция.

Почвите са предимно канелени горски, чернозем-смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни.

Средиземноморското влияние навлиза по долината на реките Марица и Тунджа.

Равнинният район е характерен с разпръснати малки комплекси гори сред работните земи. Характерните горски съобщества са сравнително малко и са съставени от цер (Quercus ceris), благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis). Срещат се вторични съобщества от драка (Paliurus spina-christi), хрищел /храстовиден смин/ (Jasminum fruticans) и други преходносредиземноморски видове.

На места растат мезофитни гори от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa), както и халофитни формации /Тракийска горскорастителна област/. От южноевксинските видове са характерни навлезлите от към Черноморския басеин битински синчец (Scilla bythynica), форскалева какула (Salvia forskahlei), златно секирче (Lathyrus), кримско зарасличе (Symphytum tauricum), полски ясен (Fraxinus oxycarpa).

От азиатските форми можем да споменем ресничест гарвански лук (Ornithogalum fimbriatum), скрипка (Smilax excelsa), теснолистно клинавче (Astragalus angustifolius), паче гнездо (Alkanna tinctori), прангос (Prangos ferulacea), прав звездан (Lotus strictus)и др.

Ендемитите в подрайна са представени от няколко вида, най-известни от които са блестящото (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), гръцка видрица (Fritillaria graeca), черноморска ведрица (Fritillaria pontica).

Фауната е богата на южни топлолюбиви видове. Безгръбначните са представени от множество субмедитерански и източносредиземноморски, както и предноазиатски видове.

Изследвания район, където ще се реализира ИП, обхваща ниска равнина част от землището на селото, югозападно от него на около 250 метра.

Необработваемия от години характер на земята е причина теренът да е зает от самонастанили се повсеместно разпространени видове, предимно от семейство житни - влакнеста гъшарка (Arabis hirsute), овсига (Bromus sp.) острица (Carex caryophyllea),грапава метличина (Centaurea scabiosa), ветрогон (Eryngium campestre), лофохлоа (Koeleria pyramidata), космата жълтица (Leontodon hispidus), обикновена люцерна (Medicago sativa), дребна динка (Sanguisorba minor), тълъбова самогризка (Scabiosa columbaria), власатка (Festuca sp.), плюскавиче (Silene sp.), ливадна тимотейка (Pbleum pretense), ливадна власатка (Festuca pretensis), обикновена ежова главица (Daktylis glomerata), средна сълзица (Briza media).

Срещат се още гингер (Onopordum acanthium), бучиниш (Conium maculatum), синя жлъчка (Cichorium intybus), глухарче (Taraxacum officinale), коприва (Urtica dioica) троскот (Cynodon dactylon), жълта комунига (Melilotus officinalis), мащерка (Tymus sp.), червено подъбиче (Teucrium polium), бял равнец (Achillea millefolium), лопен (Verbascum densiflorum), жиловляк широколистен (Plantago major), слез (Malva sylvestris), лайка (Matricaria recutita/Chamomilla recutita) и други.

Зооценозата в района е бедна предвид местоположението на имота в доста урбанизиран район селскостопански район в близост до селото. На площадката животинските видове са само преминаващи.

Бозайниците са представени от разред гризачи (Rodentia) - домашната мишка (Mus musculus), малка белозъбка (Crocidura suaveolens), малка кафявозъбка (Sorex minutus) , полска мишка (Apodemus agrarius), сива полевка (Microtus arvalis), сив плъх (Rattus norvegicus), черен плъх (Rattus rattus) обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus), жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis). Може да бъде видяна евентуално и лисица (Vulpes vulpes). Преминаващи са вероятно и някои синантропни видове прилепи защитени от ЗБР.

От земноводните и влечугите могат да се срещнат ливаден гущер (Lacerta agilis), ивичест гущер (Lacerta trilineata), зелен гущер (Lacerta viridis), пепелянка (Vipera ammodytes) и др. видове.

Установените в района птици са около 60 вида, но на площадката няма гнездящи видове. Птиците са само преминаващи, характерни за близките откритите пространства или по-далечните горски площи. По-характерни са гургулица (Streptopelia turtur), гривяк (Columba palumbus) сврака (Pica pica), сива врана (Corvus cornix), посевна врана (Corvus frugilegus) и много други дребни пойни.

Такива са представителите на семейства чинкови, овесаркови, чучулигови, синигери, сврачки – черешарка (Coccothraustes coccothraustes), зеленика (Chloris chloris), чинка (Fringilla coelebs), жълта овесарка (Emberiza citronella), горска чучулига (Lullula arborea), сврачка (Lanius cristatus), белогушо коприварче (Sylvia communis), кос (Turdus merula), голям синигер (Parus major). От хищниците се срещат рядко малък ястреб (Accipiter nisus), орко (Falco subbuteo), Обикновен мишелов (Buteo buteo ), които са включени в предмета на опазване на зоната, но само в зимния сезон биха могли да използват имота като хранителна база, предвид близостта на селото.

В района няма локализирани и известни находища на редки, ендемични и защитени от Закона за биологичното разнообразие, растителни и живнотински видове.

В имотите няма наличие на нито един от включените в Приложение №1 на ЗБР приоритетни за опазване хабитати и местообитания, както и включени в предмета на опазване на защитена зона „Свети Илийски възвишения”, като: 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 91AA * Източни гори от космат дъб, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. В този случай няма да има увреждане или загуба на ключови елементи от защитената зона.

Основно въздействието на инвестиционното предложение ще се локалризира в рамките на терена на площадката. Ще се осъществи известно ново атропогенно натоварване на средата в зоната, но то ще в абсолютната периферия на защитената зона и ще е пренебрежително малко и незначително.

Общо инвестиционното предложение ще засегне само 0,053% от площта на защитена зона „СВЕТИ ИЛИЙСКИ ВЪЗВИШЕНИЯ”. С толкова ще се увеличат временно урбанизираните територии в зоната, които според баланса на територията в момента заемат около 1 % от площта. В съседство няма предвидени други ИП, както и подобни такива. Това е първото подобно ИП в границите на землището на село Питово, общ. Нова Загора. Кумулативен ефект не се очаква.

В заключение можем да посочим, че инвестиционното предложение не засяга по никакъв начин ключовите елементи на защитената зона. Не се очаква антропогенно въздействие върху приоритетните за опазване местообитания, включени в Приложение №1 на ЗБР. Реализацията на инвестиционното предложение няма да причини загуба на площи от тези хабитати, както и от местообитанията на видовете, включени в предмета на опазване. Няма да бъде причинена фрагментация на популации на редки и защитени видове.

Инвестиционното предложение не може да въздейства на видовете птици, свързани с водни площи и на едрите хищни птици, обитаващи други хабитати. Изключват се и типично горските видове. Площта е много малка за да може ИП да окаже въздействие върху популациите на описаните и вероятни видове. До известна степен ще се въздейства минимално само на зърноядните видове, и наземногнездящи такива, тъй като се отнема минимална площ от хранителните и гнездови участъци.

Ще се отнемат местообитания на гризачите, обитаващи територията, като това ще промени до известна степен стойността й като хранителна база на хищните птици в района, но и самото използване на земята по предназначение също ще предизвика унищожаване на евентуални местообитания при почвообработките.