До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е за инвестиционно предложение



Дата04.02.2017
Размер149.13 Kb.
#14240
ДО

ДИРЕКТОРА НА РИОСВ-БУРГАС


У В Е Д О М Л Е Н И Е
за инвестиционно предложение
(съгласно приложение № 1 към чл.10, ал.1 и приложение № 2 към чл.10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ПМС № 201/31.08.2007 г., ДВ. бр.73/11.09.2007 г., ДВ бр.81/2010 г., ДВ. бр.3/2011 г. изм. и доп . ДВ. бр.94/30.11.2012 г.)
І. Информация за възложителя:
От: „Агро Комерс 2015” ЕООД, с адрес на управление – с.Равадиново, ул.”Ропотамо” №29, община Созопол, област Бургас, ЕИК 203458558 , Павел Асенов Павлов - Управител

/име на възложителя – физическо/юридическо лице, орган или упълномощено по закон трето лице /



Пълен пощенски адрес
с.Равадиново, п.к.8131, ул.”Ропотамо” №29, община Созопол, област Бургас
Лица за контакти:
Павел Асенов Павлов, телефон: +359 897 97 90 21


Уважаема госпожо АТАНАСОВА,
Уведомяваме Ви, че „Агро Комерс 2015” ЕООД има следното инвестиционно предложение:

ІІ.Обща информация за предложеното инвестиционно предложение:
„Създаване на трайно селскостопанско насаждение от орехи в ПИ №№ 15023, 15097, 15158, 15095, 15094, 15240, 15241, местност „Добровица”, землище с.Равадиново, община Созопол, област Бургас и изграждане на хидромелиоративна система за капково напояване” с възложител „Агро Комерс 2015” ЕООД

а) местоположение на инвестиционното предложение - област и община, землище, номер на имота;
Овощният масив с орехи ще се създаде в ПИ №№ 15023, 15097, 15158, 15095, 15094, 15240 и 15241 , местност „Добровица”, землище с.Равадиново, община Созопол, област Бургас
б) Срок за реализация и етапи на изпълнение на инвестиционното предложение:

Съгласно разработения проект ореховото насаждение ще се създаде през периода декември 2015 – март 2016 година



в) Цел и предмет на инвестиционното предложение - производство, жилищно, пътно и др. строителство;

В района на община Созопол отглеждането на овощни градини за ядки има своите дългогодишни традиции. В райна са се отглеждали предимно бадеми и орехи. Почвеният състав и благоприятните климатични условия способстват за това. Ореховите ядки като доказана здравословна и пълноценна храна са предмет на засилен интерес на международните стокови пазари. Усреднената цена на крайния продукт осигурява добра ефективност на инвестицията при създаване на орехови насаждения.



г) Необходимост от нова инфраструктура - пътища, електроснабдяване, ВиК.

За извършването на посочените по горе дейности, не се налага изграждането на нова инфраструктура. Транспортният достъп до посочените имоти ще се осъществява посредством пътна връзка със съществуващ обслужващ полски път, с който имотите граничат в посока запад – северозапад.


ІІІ.Орган, отговорен за одобряването на инвестиционното предложение.

Органът, отговорен за одобряването на инвестиционното предложение е община Созопол.

Компетентен орган по процедурата по ОС е Директорът на РИОСВ-Бургас.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата прилагам:


  1. Документ за платена такса, в съответствие с чл. 22, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерство на околната среда и водите (ДВ, бр. 39/2011 г., и изм. и доп. ДВ, бр. 94/2012 г. );

  2. Информация и документация, съгласно Приложение № 2, част Б от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (обн. ДВ, бр.73/2007 г., изм. и доп. ДВ, бр. 94/2012 г.), която включва:


2.1. Характеристики на засегнатата територия - вид и начин на ползване на земите.

Поземлените имоти с №№ №№ 15023, 15097, 15158, 15095, 15094, 15240 и 15241 са с обща площ от 141,058 дка и представляват нива, пета категория, като ореховият масив ще се засади върху 130,00 дка. Имотите са собственост на „Био Инвестмънт” ЕООД и са отдадени за ползване в дългосрочна аренда / 15 години / на „Агро Комерс 2015” ЕООД.

Площта, предвидена за реализация на инвестиционното предложение е включена в общата територия на защитена зона „БАКЪРЛЪКА”, определена с код -BG0002077 и обща площ от 33507.89 ха, от които 60,047 кв2 морска територия. Зоната е обявена със Заповед № РД-530-26.05.2010 г. и изм. със Заповед №РД-563/22.07.2014г.на МОСВ. Предвидените дейностите в инвестиционното предложение не противоречат на забраните в посочената заповед.

Защитена зона „БАКЪРЛЪКА” с код BG 0002077 e разположена е в землищата на село Крайморие, община Бургас, село Веселие, община Приморско, град Созопол и селата Равадиново, Росен и Черноморец, община Созопол. ЗЗ „Бакърлъка” обхваща южното Черноморско крайбрежие и обхваща най-вдадената в морето част на Бургаския залив. Носи името на рида Бакърлъка (Меден рид) югозападно от град Созопол. По-голямата част от площта й представлява морска акватория, обхващаща южната част на Бургаския залив, Созополски залив и залив Каваците, включително няколко острова, както и част от териториалните води на България на няколко километра от брега от Поморие до Аркутино. Територията й се простира от долината на Росенска река на запад и обхваща земите на изток до морето, включително и цялата брегова ивица от залив Ченгене скеле до блатото Аркутино. Срещат се няколко типа местообитания. Най-голяма площ заемат широколистните гори от благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи. Следват откритите пространства с ксеромезотермна тревна растителност с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne) и др.

Не са малка част и земеделските земи, към които се числят и имотите, предвидени за засаждане с орехи от инвеститора. Бреговата ивица се характеризира с поредица от дълбоко врязани в сушата заливи, плажове, крайбрежни скали и дюни, обрасли с псамофитна растителност от класник (Leymus racemosus), песъчар (Ammophylla areanria) и др. (Бондев, 1991).



Защитената зона се създава с цел:

□ Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици, съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техното благоприятно природозащитно състояние;

□ възстановяване на на местообитанията на описаните по-долу и видове птици, за които е необходимо подоряване на природозащитно състояние.

В границите на защитената зона се забранява:

 Залесяване на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в трайни насаждения;

 Използване на пестициди и минерални торове в ливадите и пасищата.

 Косене на тръстикови масиви и крайбрежната растителност в периода 01.03.-15.08.

 Паленето на тръстикови масиви и крпайречната растителност

 Изграждането на вятърни генератори за производство на електрическа енергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник” има започната процедура или са съгласувани по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и с изключение на тези за самостоятеилно захранване на обекти.

На територията на ЗЗ „Бакърлъка” са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове, 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Те са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ „Бакърлъка” е своеобразно място с тесен фронт на миграция, където потоците от мигриращи щъркели и пеликани излизат на сушата, след като са пресекли Бургаския залив, директно от нос Емине и най-източните части на Стара планина. Над морето щъркелите летят ниско и над сушата използват термалите, за да набират височина. През пролетта щъркеловите ята използват пасищата и нивите, източно от рида Бакърлъка за нощуване. Значителни количества грабливи птици също се концентрират по време на миграция в района, като се придържат по-навътре в сушата и летят над рида, като го използват и за нощуване. Бакърлъка е едно от най-важните места в страната за гнездящите тук среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) и голяма пъструшка (Porzana porzana). Мястото е типично и за срещащия се тук средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan).

На остров Свети Иван и Петър гнезди най-голямата, в страната, колония на сребристата чайка (Larus cachinans), разположена извън населените места по крайбрежието. Ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria) и градинската овесарка (Emberiza hortulana) имат представителни гнездови популации в района. През зимата морските заливи предоставят убежище и храна на значителни количества водолюбиви птици, включително черновратия (Gavia arctica) и червеновратия (Gavia stellata) гмуркач и голямата бяла чапла (Egretta alba).

В предмета не са посочени следните видове птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС: A403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), A031 Бял щъркел (Ciconia ciconia), A439 Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), A027 Голяма бяла чапла (Egretta alba), A119 Голяма пъструшка (Porzana porzana), A246 Горска чучулига (Lullula arborea), A379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana), A229 Земеродно рибарче (Alcedo atthis), A224 Козодой (Caprimulgus europaeus), A402 Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), A243 (Calandrella brachydactyla), A084 Ливаден блатар (Circus pygargus), A026 Малка бяла чапла (Egretta garzetta), A177 Малка чайка (Larus minutus), A176 Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), A022 Малък воден бик (Ixobrychus minutus), A393 Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), A089 Малък креслив орел (Aquila pomarina), A068 Малък нирец (Mergus albellus), A092 Малък орел (Hieraaetus pennatus), A464 Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), A094 Орел рибар (Pandion haliaetus), A072 Осояд (Pernis apivorus), A038 Поен лебед (Cygnus cygnus), A255 Полска бъбрица (Anthus campestris), A082 Полски блатар (Circus cyaneus), A442 Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), A193 Речна рибарка (Sterna hirundo), A019 Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), A029 Ръждива чапла (Ardea purpurea), A132 Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), A127 Сив жерав (Grus grus), A234 Сив кълвач (Picus canus), A231 Синявица (Coracias garrulus), A429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), A091 Скален орел (Aquila chrysaetos), A103 Сокол скитник (Falco peregrinus), A238 Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), A120 Средна пъструшка (Porzana parva), A083 Степен блатар (Circus macrourus), A081 Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), A074 Червена каня (Milvus milvus), A001 Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), A396 Червеногуша гъска (Branta ruficollis), A338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio), A030 Черен щъркел (Ciconia nigra), A073 Черна каня (Milvus migrans), A002 Черногуш гмуркач (Gavia arctica), A339 Черночела сврачка (Lanius minor), A307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

Посочени са 36 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC- Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Среден нирец (Mergus serrator), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo),Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinulachloropus), Лиска (Fulica atra), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus , vanellus), Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina), Голям свирец (Numenius arquata), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Пчелояд (Merops apiaster), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

ЗЗ „Бакърлъка” е подложена на силен антропогенен натиск поради наличието на гъсто населени туристически селища с добре развита инфраструктура. Непрекъснатото урбанизиране на района, свързано със силното развитие на туризма и разрастване на селищата, води до влошаване и дори унищожаване на ценни местообитания, особено в крайбрежната ивица. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на зоната, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Бракониерството е практика в района. Значително отрицателно въздействие върху територията се оказва и от концентрацията на много хора на, ценни за биоразнообразието, места по крайбрежието, както и от множеството незаконни сметища в пасищата и обработваемите земи. Районът на Бакърлъка е силно уязвим от изграждане на високи съоръжения, особено ветроенергийни паркове, както на земята, така и в морето, които ще препятстват свободното придвижване на птици, основно на реещите се мигриращи птици и в значителна степен ще се ограничи достъпа им до ползваните от тях, местообитания. Горските местообитания са застрашени от прекомерна експлоатация и залесяване с нетипични за района, видове. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите да намират подходящи места за гнездене и храна.

Съществуващите защитени територии обхващат под 1% от сухоземната територия на зоната. Поддържаният резерват “Пясъчна лилия” е обявен през 1962 г. за опазване на защитени видове растения. Остров Свети Иван и Петър е обявен за защитена местност през 1993 г. за опазване на естествени местообитания на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България. Пет години по-късно островът е определен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. Останалите три защитени местности са обявени за опазване на характерни крайбрежни ландшафти и пясъчни дюни. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

„Бакърлъка” предлага местообитания на различни видове птици, придържащи се към различни биотопи, предимно влажни зони, острови, част от акваторията на Черно море, обширни гори и храсталаци в покрайнините на горите, и в по-малка част степни местообитания. Този комплекс от местообитания е мозаечно разпръснат в голямата по площ ЗЗ. Основната част от птиците предмет на защита в зоната се придържа до Черноморските заливи, островите Св Иван и Св Петър, скалите по Черноморското крайбрежие, влажните зони между гр. Созопол и с. Равадиново, широколистните гори по рида Бакърлъка, в местата отдалечени от селищата и шумови въздействия от МПС. Най-често срщани и характерни за местността и предвидения за реализиране на инвестиционното предложение имот са видовете птици от разред врабчоподобни (Passeriformes), полско врабче (Passer montanus), посевна врана (Corvus frigilegus), гарга (Corvus monedula), сива врана (Corvus cornix), сврака (Pica pica), бяла стърчиопашка (Motacila alba) и обикновения скорец (Sturnus vulgaris), чиито местообитания не подлежат на опазване от Закона за биологичното разнообразие. В околностите се срещат горската чучулига (Lullula arborea), сивата овесарка (Milaria calandra), средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio).

По-голямата част от птиците като малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), обикновен буревестник (Puffinus yelcouan), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), голяма бяла чапла (Egretta alba), червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черногуш гмуркач (Gavia arctica), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), ръждива чапла (Ardea purpurea), поен лебед (Cygnus cygnus), малък нирец (Mergus albellus), средна пъструшка (Porzana parva), голяма пъструшка (Porzana porzana), среден нирец (Mergus serrator), планинска потапница (Aythya marila), голям свирец (Numenius arquata), обикновена гага (Somateria molissima), чайка буревестница (Larus canus), крещалец (Rallus aquatiqus), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), сребриста булка (Pluvialis squatarola), червеноклюна потапница (Netta rufina), лиска (Fulica atra), тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), качулата потапница (Aythya fuligula), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), клопач (Anas clypeata), черноглав гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), речна чайка (Larus ridibundus), сива чапла (Ardea cinerea), зеленоножка (Gallinula chloropus), зимно бърне (Anas crecca), кафявоглава потапница (Aythya ferina), голям гмурец (Podiceps cristatus), малък червеноног водобегач (Tringa totanus), голям зеленоног водобегач (Tringa nebulara), бял ангъч (Tadorna tadorna), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), ням лебед (Cygnus olor), зеленоглава патица (Anas platyrynchos) и фиш (Anas penelope), са водоплаващи, или с местообитания водни басейни и влажни зони птици и имотът не представлява местообитание за тях.

Друга част като, осояд (Pernis apivorus), черна каня (Milvus migrans), червена каня (Milvus milvus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), орел рибар (Pandion haliaetus), сокол скитник (Falco peregrinus), козодой (Caprimulgus europaeus), сив кълвач (Picus canus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка орската чучулига (Lullula arborea), сивата овесарка (Milaria calandra), средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio)., червеногърба сврачка (Lanius collurio/, черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), орко (Falco subbuteo), обитават гори и територии с дървета и храсти, какъвто е ридът Бакърлъка, представляващ едно от основните орнитологично важни места в зоната. На територията на имотите съставът на орнитофауната исторически е определен, поради което влиянието върху тези видове птици и местообитанията им след реализиране на инвестиционното предложение ще бъде незначително. Някои птици като обикновен мишелов (Buteo buteo), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana), сив кълвач (Picus canus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), и горска чучулига (Lullula arborea) ще продължат да се виждат по клоните на крайпътните дървета и в близките горски участъци. Същите птици проявяват търпимост към човешко присъствие, срещат се покрай населените места и градски паркове и градини и предвиденото озеленяване ще се яви като допълнителен източник на храна и място за гнездене на някои от тях.

От двата вида щъркели не е регистрирано гнездо, а като място за почивка по време на миграции белият щъркел (Ciconia ciconia) ползва като места за почивка естествените ливади значително по на юг, близо до южната граница на защитената зона в мочурищата около блато Алепу и на няколко километра на север, между с. Равадиново и с. Атия. Гнездата на белия щъркел (Ciconia ciconia) са предимно разположени на електрически стълбове в селищата в зоната или близо до тях, а местата за хранене са отдалечени от тях. Най-близкото гнездо на бял щъркел (Ciconia ciconia) е в района на в.с. Дюни. Реализирането на инвестиционното предложение не засяга територия, която се използва за търсене на храна от вида или за почивка на щъркеловите ята по време на миграция.

Трита вида орли: малък орел, скален орел и орел рибар не гнездят в зоната, срещат се само като преминаващи видове по време на миграции, а малкият креслив орел е регистриран само с една двойка.

Представителите на блатарите - тръстиков блатар (Cyrcus aeruginosus ) полски блатар (Cyrcus cyaneus), ливаден блатар (Cyrcus pygargus) не гнездят в района на местността на имотите от инвестиционното предложение, а степният и ливадният блатар не гнездят и на територията на страната. Регистрирани са само като прелетни и преминаващи видове. По време на зимуване и прелет единични наблюдения имаме за района покрай пътя Бургас-Росен-Ясна поляна на места отдалечени на около 10 км от района на ИП и близо до западната граница на ЗЗ „Бакърлъка“.

По отношение на големия маслинов присмехулник по данни от стандартния формуляр за набиране на данни за ЗЗ „Бакърлъка“ се предполага, че числеността му е между 15 и 60 двойки. Вероятността за намиране на гнездо на маслиновия присмехулник е по-голяма в храсталаците на рида Бакърлъка, но в някои части на страната същият се среща и в парковете и градините на населените места.

Двата вида кани-черна каня (Milvus migrans) и червена каня (Milvus milvus) не гнездят в тази част на страната. Броят на гнездещите двойки черна каня (Milvus migrans) в България е 140-160, като основният гнездови район е между Източните Родопи и Странджа (Янков). Местата на гнездене са отдалечени на повече от 50km от района на местността. Негативни въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение не се очакват.

Червената каня (Milvus milvus) е рядък за България вид, гнезденето на който не е потвърдено в България. През 1978г един екземпляр е наблюдаван край Средец (Нанкинов 1981г). Негативни въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение не се очакват.

Видове птици като червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana) гнездят в храсти, но се придържат към степния тип местообитания, градини и дворове в малките населени места. Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до фрагментация на популациите им, а по отношение на човешко присъствие тези птици са толерантни.

Полската бъбрица (Anthus campestris) е с много малка численост в зоната 13 двойки, гнезди на открити пустинни места, каквито представляват откритите пространства между западния склон на рида Бакърлъка и селата Росен и Веселие, които са значително отдалечени, но обитава и морски дюни, като опазването на местообитанията им е по-скоро задача за концесионера на плажната ивица.

Като извод може да се каже, че с реализирането на инвестиционното намерение няма да засегнат местообитанията на тези птици и да се предизвика фрагментация на популациите им.


ЗЗ „Бакърлъка” е част от миграционният път на птиците „Виа Понтика”. Основните прелетни трасета на водоплаващите са изнесени над крайбрежието, където е осигурено храненето им при почивка и зимуване. Основни тези места за зимуване са незамръзващите, обявени и като защитени територии „Блато Стамополо”, „Блато Алепу”, защитената местност „Блатото” на запад от бензиностанцията до разклона Созопол- с. Равадиново и други влажни зони разположени на изток по Черноморието. Грабливите видове при миграция избират за почивка дървета, предимно в покрайнините на гори. Тази част от защитената зона се ползва предимно като миграционене коридор от прелетните птици. Районът на инвестиционното предложение не представлява заплаха за прелитането или местообитанието на прелетните птици.

По отношение на заплахата за унищожаване на местообитание на птици разположено в обсега на пътя „Via Pontika“, характера на територията, район със започнала урбанизация и наличие на съществуващи селища, не позволява същият да бъде място за почивка на някой от изброените в стандартния формуляр и намиращи се под закрилата на чл. 6 ал.1 т.4 видове. Повечето от тях са водоплаващи и образуват струпвания по време на почивка хранене и зимуване само във водни басейни или влажни ливади близо до воден басейн, каквито представляват влажните зони между Созопол и с. Равадиново северно от имота и Черноморските заливи. Останалите видове използват като място за почивка обраслия с широколистни гори рид Бакърлъка. От грабливите: малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), сокол орко (Falco subbuteo), образуват струпвания само по време на прелет, но местата за почивка по време на прелет винаги са дървета в покрайнините на гора и избягват урбанизираните територии.

Изключение прави черношипата ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus), която гнезди често пъти в изоставени гнезда на свраки и даже по високи сгради в градовете, но плътността на популацията и е много малка-20 двойки за цялата зона, а при прелитане са регистрирани до 50 индивида. Инвестиционното предложение не представлява препятствие по миграционния път „Via Pontika“

Реализирането на инвестиционното предложение не предвижда пряко въздействие от експлоатацията му върху пролетните и есенните миграции на птиците и цялостното им пребиваване в района. Съставът на орнитофауната в района е исторически определен и реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до промени на състава и.
2.2. Актуални скици на имотите, в които ще се реализира инвестиционното предложение, съдържащи списъци с координатите на точките, определящи границите на поземлените имоти или партиди на имотите в случаите, когато скицата се издава от общинска служба по земеделие или координатни точки на трасето на линейните обекти на техническата инфраструктура, придружени от информация за използваната координатна система или координатни точки, определящи териториалния обхват на инвестиционното предложение за площни обекти, придружени от информация за използваната координатна система.

Приложени са Географските координати на имотите в Координатна система 1970 и Координатна система WGS 1984 .


2.3. Карта или друг актуален графичен материал на засегнатата територия, схеми, координати на граничните точки на имота и на обекта - предмет на инвестиционното предложение, снимки, партида на имота и др. - по преценка на възложителя.

...................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................



  1. Уведомление на електронен носител 1 брой

Дата: 16.10.2015г Уведомител:.

Павел Асенов Павлов -Управител

/подпис/




Каталог: attachments -> article -> 8002
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година
8002 -> До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е за инвестиционно предложение


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница