До г-н драгомир стойнев дата 29. 11. 2013г. Министър на икономиката и енергетиката д о к л а д
Изтегляне 455.46 Kb.
|
|
№ 93-00-2168 ДО Г-Н ДРАГОМИР СТОЙНЕВ Дата 29.11.2013г. МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА Д О К Л А Д от Комисия назначена със Заповед № РД-16-1270/19.09.2013г. на министъра Относно: Два броя планови проверки на Инспектората на Министерство на икономиката и енергетиката с предмет - проследяване изпълнението на дадени препоръки при осъществени предходни проверки. ноември 2013г. гр. София СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКЛАДА І. ВЪВЕДЕНИЕ 3 1. Цели на проверките 3 2. Задачи на проверките 3 3. Обхват на проверките 3 4. Правна рамка 4 ІІ. КОНСТАТАЦИИ И ИЗВОДИ 4 1. Резюме 4 2. Обекти на проверките 7 3. Предприети действия за целите на инспекциите 8 4. По отношение на мерките дадени в хода на проверката 10 с предмет: „Оценка на корупционния риск в звената на министерството, в това число и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити”
с предмет: „Оценка на ефективността на дейността на звената в министерството”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОЙНЕВ, С Ваша Заповед № РД-16-1270/19.09.2013г. (Приложение Индекс Б1) е определена Комисия от служители на Инспектората на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), на която е възложено да извърши два броя проверки с предмет – проследяване изпълнението на дадените препоръки при следните инспекции: 1. Оценка на корупционния риск в звената на министерството, в това число и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; 2. Оценка на ефективността на дейността на звената в министерството. Комисията извършила проверките е в състав: Христина Хрисоскулова – държавен инспектор в Инспектората на МИЕ; Виолета Христова – старши инспектор в Инспектората на МИЕ. Настоящите инспекции са планови, с оглед утвърдения Годишен план за проверките на Инспектората на МИЕ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. Комисията реализира инспекциите, съгласно цитираната по-горе заповед, както и при спазване на разпоредбите на Вътрешните правила за дейността на Инспектората на министерството, утвърдени със Заповед № РД-16-1150/04.09.2012г. (посл. изм. със Заповед № РД-16-1622/19.11.2013г.) на министъра. Инспекциите, стартираха ефективно на 19.09.2013г., с издаването на заповедта Ви за възлагането им. Резултатите от извършването им, констатациите, изводите, както и предложенията на Комисията са отразени в настоящия доклад (Индекс А1). В случай, че докладът се утвърди от Ваша страна, считаме, че следва да бъдат предприети действия за изпълнение на направените от страна на Комисията предложения. Молим, за Вашите разпореждания!
С уважение, КОМИСИЯ В СЪСТАВ: ДЪРЖАВЕН ИНСПЕКТОР ХРИСТИНА ХРИСОСКУЛОВА СТАРШИ ИНСПЕКТОР ВИОЛЕТА ХРИСТОВА СЪГЛАСУВАЛ: ЗА РЪКОВОДИТЕЛ ИНСПЕКТОРАТ ДАНИЕЛА ЩРЕГАРСКА І. ВЪВЕДЕНИЕ 1. Цели на проверките Основна цел на проверките е да се установят евентуалните причини (неразбиране, пропуски, липса на контрол и др.) оказали влияние върху правилното, точно и своевременно изпълнение на препоръките, чието реализиране се проследява, да се изведат тези слаби места в доклада от инспекциите и да се дадат указания, целящи тяхното минимизиране или пълно отстраняване. Предвид горното, Комисията определи конкретните подцели на проверките:
Основна задача на двете обединени инспекции е да се даде оценка на степента на изпълнение на препоръките, формулирани в резултат на констатациите и изводите направени в хода на извършените проверки с предмет: „Оценка на корупционния риск в звената на министерството, в това число и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити” и „Оценка на ефективността на дейността на звената в министерството”. В тази връзка, като непосредствени задачи проверяващият екип прие намирането на отговори на следните въпроси: 2.1. Предприети ли са действия за разписване на онази част от препоръките, чийто характер изисква това в съответните документи (вътрешни правила, заповеди, инструкции и др.)? 2.2. Разписаните текстове адекватни ли са, с оглед дадените препоръки и създават ли условия за тяхното нееднократно правилно прилагане и разбиране? 2.3. Познават ли се, респ. спазват ли се установените норми, свързани с изпълнението на препоръките от служителите на звената в МИЕ и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра? 2.4. Налице ли е визия у ръководителите на звена в МИЕ и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, относно основните фактори, средата и предпоставките, които провокират несвоевременното и/или неточно изпълнение на препоръките (при наличието на такива случаи)? 3. Обхват на проверките Предвид поставените цели и задачи пред проверяващия екип, обхватът на двете обединени инспекции беше дефиниран в следните области: 3.1. видът на действията, предприети от ръководителите на звена и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, с цел изпълнение на препоръките; 3.2. пропуски и слабости, повлияли върху осъществяването на препоръките и допринесли за наличието на пълно неизпълнение/частично изпълнение и/или неточно изпълнение; 3.3. правилност и адекватност на решенията на ръководителите на звена в МИЕ и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, насочени към изпълнение на препоръките. 4. Правна рамка Отчитайки спецификите на двете инспекции, Комисията счита, че правната им рамка може да бъде определена, като съвкупност от всички вътрешни правила, уреждащи пряко или косвено дейността на обектите на проверките и в чиито текстове са намерили отражение препоръките, които се проследяват. В тази смисъл, броят им е изключително голям. Още повече, че преценката за разписването на препоръките в един вътрешен акт или в различни, изцяло е принадлежала на ръководителите на съответните звена/администрации. Предвид на това, както и с оглед обстоятелството, че в хода на инспекциите, съответните правила, заповеди и др. документи ще бъдат посочвани изчерпателно проверяващият екип е на мнение, че тяхното изброяване в настоящата точка би било безсмислено. ІІ. КОНСТАТАЦИИ И ИЗВОДИ 1. Резюме 1.1. Основни акценти В утвърдения Годишен план за проверките на Инспектората е планирано през 2013г. звеното да извърши 6 (шест) броя планови инспекции. По отношение на две от тях, разработения времеви график в Годишния план предвижда да бъдат реализирани два пъти в годината (през първото и през второто шестмесечие на 2013г.), т.е. в края на текущата година следва да бъдат осъществени общо 8 (осем) планови проверки. Две от тези инспекции са настоящите, чийто предмет най-общо казано е проследяване изпълнението на дадени препоръки, формулирани при осъществени предходни проверки. Относно провеждането им, могат да бъдат очертани някои основни моменти: На първо място е редно да се отбележи, че проверки с такъв предмет се извършват за първи път от Инспектората на министерството. Установената практика в звеното, съобразена разбира се и с разписаните Вътрешни правила за дейността му, е изпълнението на препоръките да се проследява непосредствено след изтичането на указания срок за реализирането им. В тези случаи обаче, отчитането, респ. проследяването на предприетото се извършва единствено и само документално, на база доклади, писма, служебни бележки и приложени към тях писмени доказателства. Последващи проверки на място, целящи установяване наличието на пълно, точно и своевременно изпълнение на препоръките не са осъществявани. В този смисъл, със сегашните инспекции се поставя началото на един нов подход в работата на Инспектората, който цели получаване на реална представа за степента на изпълнение на указанията му. Същевременно, многократното му прилагане допринася за изграждането му като възпитателен механизъм, т.е. механизъм с превантивен характер, тъй като представлява своеобразна, мълчалива покана към ръководителите на проверените обекти за максимално ранно идентифициране на трудностите, свързани с изпълнението на препоръките и предотвратяване на рисковете за това. На следващо място, трябва да се наблегне на факта, че двете инспекции са с еднакъв предмет – проследяване изпълнението на препоръки дадени при предходни проверки. Наличието на тази идентичност при обединените проверки, предопределя съществуването на такава и по отношение на целите и задачите, които са поставени в хода на провеждането им. От друга страна обаче, указанията, чието изпълнение се проследява са дадени, с оглед конкретни констатации и изводи, направени в рамките на проверки с различен предмет. С оглед на това, двете обединени инспекции се характеризират с редица специфики по отношение техния обхват, обекти на проверка и отделните стъпки/етапи в процеса по реализирането им. Не без значение за начина на провеждането на двете инспекции е и избора на препоръките, чието изпълнение се проследява. Същият е направен, след обстоен преглед на извършените планови проверки от звеното през 2011г. и 2012г. и при отчитане на техния предмет, обхват и цели. Анализа показа, че осъществените през 2012г. проверки с предмет „Оценка на корупционния риск в звената на министерството, в това число и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити” и „Оценка на ефективността на дейността на звената в министерството” се характеризират не само с по-голяма значимост и мащабност, но и са взаимно свързани, което обуслови техния избор. Още повече, че проследяването на изпълнението на дадените по тях препоръки, предоставя възможност за ревизия на вътрешните правила и дейността в съответната посока на всички звена в министерството (за някои препоръки и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити) и за изграждане на цялостна визия за резултатите от реализирането им. 1.2. Препоръки, чието изпълнение е предмет на инспекциите След като набеляза основните моменти във връзка с двете обединени инспекции, Комисията наблегна на препоръките, чието изпълнение се проследява. Тук е мястото да се акцентира, че реализирането на предприети действия по тях е документално отчетено от отговорните за това звена/администрации, непосредствено след даването на съответните указания за това. Впоследствие, направените от Инспектората обобщаване и анализ на предоставената информация са представени на министъра със съответните доклади, поради което към момента и двете преписки по осъществените проверки през 2012г. са архивирани. 1.2.1. Относно препоръките дадени в хода на проверката с предмет: „Оценка на корупционния риск в звената на министерството, в това число и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити” Със Заповед № РД-16-329/26.03.2012г. на министъра, на Комисия от служители на Инспектората е възложено да извърши планова проверка с предмет: „Оценка на корупционния риск в звената на министерството, в това число и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити”. Резултатите от инспекцията са представени на министъра с доклад № 93-00-1087/23.05.2012г., одобрен от негова страна. След реализиране на възприетата методология за оценяване, от проверяващия екип е докладвано, че корупционния риск в цялата администрация на министерството, включително и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра е оценен на среден. Комисията е изложила становище, че това ниво на корупционния риск е приемливо, с оглед мащабната структура на министерството. Предвид установеното в доклада, Комисията е предложила предприемането на мерки за ограничаване на корупционния риск в администрацията на МИЕ и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Мерките, чието изпълнение е изисквало извършването на определени действия от ръководителите на звена в министерството са общо 5 (пет) на брой. Единствено, директорите на дирекции „Човешки ресурси и организационно развитие” и „Финанси и управление на собствеността” са имали допълнително поставена задача за разписването на вътрешни правила, регламентиращи възможности за повишаване материалната и морална мотивация у служителите в администрацията на министерството. Същевременно, към второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са насочени 7 (седем) броя мерки, като 6 (шест) от тях са идентични с тези дадени към ръководителите на звена (включително и тази към дирекции „ЧР и ОР” и „ФУС”). Мерките, формулирани в резултат на проведената инспекция, са както следва: Директорите на дирекции и ръководителите на звена в министерството, както и ръководителите на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити да предприемат своевременни действия за: a) изграждане (разписване) на механизми/процеси, гарантиращи задълбоченото познаване на действащите в съответната администрация вътрешни правила, процедури, инструкции, актове и др. от страна на служителите им, както и предвиждане на санкция при констатирано впоследствие неизпълнение на тях; б) установяване (разписване) на системи или усъвършенстване на изградените вече такива за непрекъснато наблюдение и анализ на състоянието на корупционния риск в поверените им звена/администрации и докладване на резултатите от тяхното функциониране в изпълнение на чл.17 от Вътрешните правила за прилагане на антикорупционни процедури, в това число и за докладване при откриване/установяване и/или наличие на информация за допуснати грешки, нередности, измами, злоупотреби и др. в министерството или тези действащи в съответната администрация; в) въвеждане (разписване) на ефективни вътрешни контроли, допринасящи за пълното, точно и всеобхватно познаване и прилагане от служителите на действащите в съответното ведомство вътрешни правила/процедури/инструкции, регламентиращи задължения, с оглед превенция и противодействие на корупцията; г) иницииране провеждането на обучения/семинари с антикорупционна насоченост за служителите в поверените им звена/администрации, както и такива, целящи разясняване и обсъждане на основните им задължения по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; д) оптимизиране организацията на работата в поверените им звена/администрации, чрез разработване на писмени правила установяващи мобилност и ротация на служителите им, участващи в процеси/комисии/оценки/контроли и др., особено чувствителни към корупционен натиск; е) Ръководителите на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити да извършат необходимото, с цел усъвършенстване на създадените системи за публичност и достъпност, относно постъпили в администрациите им сигнали за корупция и жалби срещу служители на ведомството, респ. резултатите от тяхното разглеждане и евентуално предприетите действия; ж) Ръководителите на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити и ръководството на министерството да предприемат необходимите действия, с цел разписването на вътрешни правила, регламентиращи възможности за повишаване материалната и морална мотивация у служителите в поверените им ведомства. 1.2.2. Относно препоръките дадени в хода на проверката с предмет: „Оценка на ефективността на дейността на звената в министерството” Проверката е възложена със Заповед № РД-16-1206/21.09.2012г. на министъра и е обхванала дейността на всички звена в министерството. Резултатите от инспекцията, констатациите, изводите, както и предложенията на комисията са отразени в доклад № 93-00-2196/10.12.2012г., одобрен от министъра. За целите на проверката от проверяващия екип е разработена методика за оценяване, като основните източници на информация, използвани в хода на извършването й са били – въпросници, интервюта, служебни бележки и други документи, съдържащи данни предоставени от ръководителите на дирекции в министерството. Обобщаването и анализа на всички събрани данни, както и приложената методика за оценяване са показали, че: ефективността на нито едно звено в министерството не е оценена на „незадоволителна”; ефективността на две трети от звената в МИЕ или на 16 (шестнадесет) броя дирекции е оценена на „добра”, а на останалата една трета или на 8 (осем) броя е оценена на „задоволителна”; общата оценка на ефективността на дейността на администрацията на министерството е „добра”. С оглед установените слабости и пропуски, Комисията е счела за уместно да предложи общо 4 (четири) броя мерки (някои от тях, формулирани в подточки), с цел отстраняването им и подобряване работата в звената на министерството. Мерките, формулирани в резултат на проведената инспекция, са: a) Директорите на дирекции „Правна” и „Човешки ресурси и организационно развитие” да предприемат незабавни действия за актуализиране на Заповед № РД-16-606/26.10.2005г. на министъра на икономиката и енергетиката, уреждаща годишното планиране и годишното отчитане на дейността на дирекциите/звената в министерството, съобразно изискванията в тази посока, съдържащи се в писмо № 03-00-61/21.01.2012г. на началника на кабинета на министър-председателя на Република България, постъпило в министерството, през месец януари 2012г. В заповедта да бъде предвидена дисциплинарна отговорност при констатирана липса на годишно планиране и отчитане на дейността; б) Със заповед на министъра да бъде създадена постоянно действаща работна група/комисия от служители на специализираната администрация на министерството, включваща и представители на дирекция „Правна” и „Информационно и комуникационно осигуряване”, на която да бъде възложено: - в срок, ежегодно изготвяне на документа „Цели на администрацията” за съответната календарна година и включването на целите на всички дирекции от специализираната администрация в него, изпращането му в Министерския съвет, след съответното му съгласуване и утвърждаване и публикуването му на официалната Интернет страницата на министерството; - актуализиране на публикувания документ на тримесечие, с оглед настъпилите структурни и организационни промени в съответните звена, както и при наличието на нови, поставени пред дирекциите цели и задачи; - отчитане на извършената работа по предходните точки в срок от 10 (десет) работни дни от осъществяването им на главния секретар на министерството. в) Директорите на дирекции и служителите, ангажирани с изпълнението на задълженията възложени със Заповед № РД-16-839/12.07.2010г. на министъра, съвместно с дирекция „Правна” да предприемат действия за изменение и допълнение на заповедта, с цел: - разписване на по-точни и ясни задължения на отделните звена, ангажирани в процеса по предоставяне на достъп до обществена информация; - осигуряване на възможност за разделяне на отговорностите, при изпълнение на отделните стъпки/етапи в процеса по предоставяне на достъп до обществена информация; - осигуряване на възможност за осъществяване на адекватен контрол, по отношение качественото и срочно изпълнение на възложените със заповедта задължения и при необходимост търсене на дисциплинарна отговорност. г) След преценка от страна на ръководството да се разпореди предприемането на действия за назначаване на ръководители на дирекциите „Връзки с обществеността и протокол” и „Европейско и регионално енергийно сътрудничество”. 2. Обекти на проверките Специфичния предмет на обединените инспекции предопредели и техните обекти, както и броят им. В този смисъл обекти на двете проверки са всички дирекции в министерството и всички второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на икономиката и енергетиката. 2.1. С приемането на новия Устройствен правилник на министерството (с ПМС № 197 от 02.09.2013г.) числеността на персонала в МИЕ е 846 (осемстотин, четиридесет и шест) щатни бройки, структурирани в следните 24 (двадесет и четири) административни звена: а) звена/дирекции на пряко подчинение на министъра на икономиката и енергетиката: - Инспекторат; - дирекция „Вътрешен одит”; - звено „Сигурност на информацията”. б) обща администрация: - дирекция „Финанси и управление на собствеността” („ФУС”); - дирекция „Правна”; - дирекция „Връзки с обществеността и протокол” („ВОП”); - дирекция „Човешки ресурси и организационно развитие” („ЧРОР”); - дирекция „Административно обслужване” („АО”); - дирекция „Информационно и комуникационно осигуряване” („ИКО”); - дирекция „Управление при кризисни ситуации” („УКС”). в) специализирана администрация: - дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество” („ИИП”); - дирекция „Бизнес среда и политика за малките и средните предприятия” („БСПМСП”); - дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” („ИОУДУ”); - дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” („МКТС”); - дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” („ТХПП”); - Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” (ГД „ЕФК”); - дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” („ЕСПУЕР”); - дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” („СЕ”); - дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество” („ЕРЕС”); - дирекция „Природни ресурси и концесии” („ПРК”); - дирекция „Външноикономическа политика” („ВП”); - дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” („РЛК”); - дирекция „Туристическа политика” („ТП”); - дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма” („МРИТ”).
- Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” (ИА „БСА”); - Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП); - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК); - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН); - Българска агенция за инвестиции (БАИ); - Български институт по метрология (БИМ); - Патентно ведомство (ПВ); - Комисия за защита на потребителите (КЗП); - Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ); - Център на промишлеността на Република България в Москва (ЦПРБМ); - Агенция по обществени поръчки (АОП); - Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Направеното изброяване в настоящата точка показва, че общия брой обекти на проверките са 36 (тридесет и шест) звена/администрации, непосредствено подчинени на органа на държавна власт – министъра на икономиката и енергетиката. 3. Предприети действия за целите на инспекциите Преди да представи констатираното по проверките, Комисията счита за уместно да набележи основните стъпки, предприети от нея, както и създадените в хода на осъществяването им работни/помощни документи. Изложеното по-долу дава представа за действията на проверяващия екип, реализирани за целите на инспекциите и позволява проследяване на поетапното им извършване. Някои от тези действия са насочени към изграждане на визия, относно действителното състояние на препоръките към момента, а други са свързани със събирането на необходимата информация, доказваща изпълнението им. При провеждането на инспекциите, проверяващият екип предприе следното: 3.1. Изготви три броя таблици, които впоследствие попълни, с цел същите да послужат за помощни документи. Таблиците са част от настоящия доклад и позволяват в максимално синтезиран вид изграждането на представа за предприетите действия от отговорните звена/администрации по реализирането на препоръките. Две от таблиците, касаят дадените указания в хода на проверката с предмет: „Оценка на корупционния риск в звената на министерството, в това число и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити”, като разделянето им е обусловено от задължените обекти. Третата таблица, отразява извършеното по изпълнението на препоръките, формулирани при проверката с предмет: „Оценка на ефективността на дейността на звената в министерството”. Същата се различава по вид и структура от предходните две таблици, поради спецификата на инспекцията и дадените препоръки. 3.2. Извърши проверка и преглед по електронен път на публикуваните на Вътрешната Интранет страница на министерството вътрешни правила на всички звена в МИЕ, с изключение на тези на дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество” (Приложение Индекс Г1). Същите не бяха публикувани, което наложи да бъдат изискани допълнително. Освен това, Комисията извърши преглед и на актовете, издадени във връзка с изпълнението на мерките, предложени в хода на проверката за оценка на ефективността на дейността на звената в министерството (Приложения Индекси от Е21 до Е23). Горните действия се реализираха, както за целите на изготвените таблици, така и с оглед съпоставяне на данните предоставени от звената, при документалното отчитане на препоръките с тези съдържащи се за тях във вътрешните им правила или в съответните актове. Предвид обема на правилата, както и осигурената възможност за достъп до тях, същите не са приложение към настоящия доклад.
Горните действия се извършиха и по отношение на всички второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. С писмо, изпратено на електронните адреси на ръководителите на 12-те администрации (Приложение Индекс Е14) се изискаха извлечения от поименните разписания на длъжностите в тях (Приложения Индекси от Е2 до Е13). Избраните служители са отново по трима от ведомство, което означава, че 36 (тридесет и шест) лица от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са попълнили въпросниците. Ръководейки се от съображенията изложени в предходната точка, Комисията изиска попълването на всички въпросници (с изключение на служителите в Центъра на промишлеността на Република България в Москва) да бъде направено на място в една от залите на МИЕ и в присъствието на членове от Комисията, чрез осигуряване на необходимото им време за това.
Този етап от проверките се свежда до: обобщаване и анализ на получената информация, чрез използване на горния инструментариум; набелязване на пропуските и слабостите, допуснати в хода на осъществяване на мерките, чието реализиране се проследява; евентуално маркиране на организационните слаби места, допринесли или оказали влияние върху цялостното и точно отразяване на мерките, както и причините за възникването им. Наред с горното, настоящата точка показва, както степента на изпълнението на мерките от звената на МИЕ и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, така и някои отрицателни моменти, характеризиращи се с несъответствие между установеното от Инспектората и дадените отговори в попълнените въпросници. С оглед на изложеното, послужвайки си с информацията, събрана в хода на първия етап от проверките, Комисията направи опит да очертае акцентите по отношение реализирането на мерките, като с цел прегледност и аналитичност отрази обобщените резултати в 2 (два) броя таблици, изложени по-долу в настоящия доклад. Таблицата под номер 1-ви, съдържа получените резултати от прегледа на вътрешните правила за дейността на звената в МИЕ и показва, установените от Комисията норми, в чиито текстове са намерили отражение дадените през 2012г. мерки от Инспектората. Другата таблица (номерирана под номер 2-ри) съдържа констатираното от проверяващия екип, относно вътрешните правила, действащи във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и етапа на реализиране на препоръките. ТАБЛИЦА № 1 
Със знак „*” е отбелязано, че съответната мярка се отчита само от дирекции „ЧРОР” и „ФУС” 4.1. Прегледът и анализа на горната таблица разкрива някои основни моменти: а) От общо 24 (двадесет и четири) звена в министерството 17 (седемнадесет) от тях са предприели необходимите действия за разписване/въвеждане на норми в съответните правила, с цел отразяване и последващо изпълнение на дадените мерки в доклад № 93-00-1087/23.05.2012г. на Инспектората на МИЕ, с което мерки първа, втора, трета и пета са изцяло финализирани от тях. Допълнително, следва да се акцентира, че мярка шеста, чието осъществяване беше ангажимент единствено на дирекции „Финанси и управление на собствеността” и „Човешки ресурси и организационно развитие” също е окончателно изпълнена; б) Относно останалите 7 (седем) звена в министерството се разкриват някои пропуски/слабости по повод реализирането на една от двете мерки, формулирани в доклада от 23.05.2012г. под точка 1 (първа) и точка 5 (пета). Изключение е налице единствено по отношение на дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма”, за която е констатирано неизпълнение едновременно и на двете мерки. Звената, които не са отразили коректно (изчерпателно/неточно) мярка първа са дирекции: „Природни ресурси и концесии”, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и „Маркетинг, реклама и информация в туризма”. Що се касае до пълното осъществяване на мярка пета пропуски са налице в одитните пътеки на дирекции: „Международно контролирана търговия и сигурност”; „Техническа хармонизация и политика за потребителите”; „Сигурност на енергоснабдяването”; „Регистриране, лицензиране и контрол” и отново „Маркетинг, реклама и информация в туризма”; в) Въпреки, че характерът и начина на формулиране на мярка четири предполага нейното периодично изпълнение, с оглед текучеството на кадри и извършващите се промени в нормативната база, изложеното в горната таблица показва, че обучения с антикорупционна насоченост, включително и такива разясняващи Закона за предотвратяване и установяване на конфликт (ЗПУКИ) не са организирани/провеждани през текущата 2013г. От обобщаването на информацията, предоставена при документалното отчитане на препоръката и получена от прегледа на вътрешните правила на звената в МИЕ е видно, че някои от дирекциите предвиждат провеждането на обучение с антикорупционна насоченост в одитните си пътеки, други в Годишните си планове и/или в личните планове за обучение на служителите, а трети в длъжностните им характеристики и/или във формулярите им за оценка на изпълнението на длъжността. Въпреки това, такива обучения не са осъществени. Същевременно, служебно известен за Инспектората е фактът, че семинар на тема: „Методи и практики за мониторинг и оценка на корупцията при осъществяване на програми, насочени към различни секторни политики в икономиката и енергетиката” е осъществен в края на 2012г., като участие са взели различни представители от звената в МИЕ. Независимо от това обстоятелство, препоръката за провеждане на обучение, целящо разясняване и обсъждане на основните задължения на служителите по ЗПУКИ не е организирано. От това следва, че мярка четири, по начина по който е формулирана не е изпълнена от звената на министерството, както за 2012г., така и за 2013г. Обобщавайки изложеното, може да се каже, че - 3 (три) от мерките, заложени в доклада на Инспектората на МИЕ са финализирани изцяло от звената в министерството. Това са мерки втора, трета и шеста; една от мерките - тази под номер четири, не е изпълнена изцяло от звената, въпреки че са предприети действия за изпълнението й; 2 (две) мерки - първа и пета са изпълнени съответно на 87,5% и на 79%. Извод: Горното води до извода, че у част от звената на министерството е налице неразбиране на мерките или на начина, по който същите следва да бъдат осъществени. Това създава условия за разнородна практика в администрацията, по отношение изпълнението на едни и същи процеси, а от там и възможности за допускане на грешки и неточности при реализирането им. Констатираното виждане за липсата на необходимост от въвеждането (разписването), респ. прилагането на принципите за мобилност и ротация, при изпълнение на възложените задачи, по мнение на Комисията води до неравномерно натоварване на човешкия ресурс, неефективно разпределение на времевия, както и до възникването на пречки за взаимозаменяемост на служителите. 4.2. С цел получаване на максимално обективна представа за познаването/реализирането на текстовете/нормите отразяващи дадените мерки, след попълване на предварително разработените въпросници, Комисията направи съпоставка на предоставените отговори от служителите (Приложения Индекси от Ж3 до Ж74) с установеното вече от нея в предходната точка. Следва да се акцентира на факта, че проверяващият екип е възприел за „отрицателни” отговори, тези от тях, които не отговарят на фактическата действителност, т.е. не кореспондират с констатираното от Комисията при направения преглед на вътрешните правила. В този смисъл са и коментарите по-долу, касаещи наличието на противоречие между някои от отговорите и обстоятелствата, очертани в таблицата. Същевременно, от обобщаването на получените резултати от извършеното сравнение е видно, че са налични несъответствия в три основни направления: а) На първо място са налице случаи, при които мерките, дадени от Инспектора са намерили своето отражение във вътрешните правила на звеното, но въпреки това отговорите на служителите, попълнили въпросника показват, че същите не са запознати с тях. Примери в тази посока са предоставените отговори от някои служители на следните дирекции: „Правна” (на въпрос № 1 „Във вътрешните правила за дейността на Вашето звено/дирекция налични ли са текстове (норми/разпоредби/раздели и др.) предвиждащи задължение за познаване на действащите в администрацията на МИЕ вътрешни правила, процедури, инструкции, актове и др.” един от дадените отговори не отговаря на действителността; на въпрос № 2 „Във вътрешните правила за дейността на Вашето звено/дирекция налични ли са текстове (норми/разпоредби/раздели и др.) предвиждащи задължение за Вас и/или за Вашия ръководител, свързани с наблюдение и анализ на състоянието на корупционния риск в звеното/дирекцията Ви, както и такива насочени към докладване на неговото състояние” всички служители са посочили отговор, който не кореспондира с установеното в горната таблица); Звено „Сигурност на информацията” (на въпрос № 5 „Във вътрешните правила за дейността на Вашето звено/дирекция налични ли са текстове (норми/разпоредби/раздели и др.) предвиждащи задължение за ротация/мобилност на служителите участващи в комисии/работни групи/контроли и др. при възникване на необходимост за това” два от отговорите показват непознаване на вътрешните правила на звеното); „Финанси и управление на собствеността” (на въпрос № 5 всички дадени отговори показват непознаване на вътрешните правила на дирекцията); „Човешки ресурси и организационно развитие” (на въпрос № 5 всички отговори показват непознаване на вътрешните правила); „Административно обслужване” (на въпрос № 5 един от дадените отговори показва непознаване на вътрешните правила); „Информационно и комуникационно осигуряване” (на въпрос № 5 един от дадените отговори показва непознаване на вътрешните правила на дирекцията); „Управление при кризисни ситуации” (на въпрос № 5 един от отговорите показва непознаване на вътрешните правила); „Бизнес среда и политика за малките и средните предприятия” (на въпрос № 5 един от отговорите показва непознаване на вътрешните правила на дирекцията); „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” (на въпрос № 5 всички отговори показват непознаване на вътрешните правила); „Европейско и регионално енергийно сътрудничество” (на въпрос № 5 един от отговорите показва непознаване на вътрешните правила на звеното); „Природни ресурси и концесии” (на въпрос № 5 всички отговори показват непознаване на вътрешните правила); „Външноикономическа политика” (на въпрос № 5 всички отговори показват непознаване на вътрешните правила на звеното) и „Регистриране, лицензиране и контрол” (на въпрос № 1 един отговор показва непознаване на вътрешните правила на дирекцията); б) На второ място съпоставката показва, че въпреки, че част от мерките не са финализирани изцяло от някои звена на МИЕ, служителите на съответните дирекции са потвърдили наличието на действия за това и са предоставили положителни отговори, противоречащи на действителността. Като примери могат да бъдат посочени, отговорите на служителите от дирекции: Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” (всички отговори предоставени по въпрос № 1); „Природни ресурси и концесии” (всички отговори по въпрос № 1) и „Маркетинг, реклама и информация в туризма” (всички отговори по въпрос № 1 и № 5); в) Не на последно място се разкриха данни и за непознаване на основни, действащи в министерството вътрешни правила, регламентиращи най-общо казано задължения за служителите, насочени към противодействие и превенция на корупция, корупционни прояви, измами, грешки, нередности и др. За формиране на изводи в тази посока, налагат отговорите на някои служители от дирекции: Звено „Сигурност на информацията” (всички отговори предоставени по въпрос № 4 „Моля, посочете акта, действащ за цялото министерство, в който са регламентирани отговорности за Вас за докладване при констатирани/установени случаи на корупция, корупционни практики, грешки, нередности, измами и др. и/или породени съмнения в тази посока”); „Връзки с обществеността и протокол” (всички предоставени отговори по въпрос № 4); „Административно обслужване” (един от отговорите предоставени по въпрос № 4); „Информационно и комуникационно осигуряване” (два от отговорите по въпрос № 4); „Управление при кризисни ситуации” (два от отговорите предоставени по въпрос № 4); „Техническа хармонизация и политика за потребителите” (всички отговори по въпроси № 3 „Като служител на министерството, какви трябва да бъдат Вашите действия при констатирани/установени от Вас случаи за наличие на корупция, корупционни практики, грешки, нередности, измами и др. и/или породени съмнения в тази посока” и № 4); „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” (всички отговори по въпрос № 4); „Европейско и регионално енергийно сътрудничество” (по един от дадените отговори по въпроси № 3 и № 4); „Природни ресурси и концесии” (всички отговори предоставени по въпрос № 4); „Външноикономическа политика” (два от дадените отговори по въпрос № 3 и всички по въпрос № 4); „Маркетинг, реклама и информация в туризма” (един от дадените отговори по въпрос № 3 и всички по № 4); г) Към горните констатации може да бъде отнесен и факта, че на информативния въпрос (под № 7 „Считате ли за необходимо и/или полезно преминаването Ви на обучение с антикорупционна насоченост и във връзка с разясняване прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”), от общо 72 (седемдесет и два) броя служители попълнили въпросника, 10 (десет) от тях или 14% са дали отговор – „не мога да преценя”, което според Комисията показва липса, на каквато и да е самостоятелна преценка/самооценка към собствените си познания в разглежданата материя или пълна незаинтересованост към нея. От друга страна, не без значение е фактът, че не малък брой служители нямат мнение по поставения им въпрос. В тази връзка, Комисията счита, че наличието на незаинтересованост и липсата на ясна позиция, относно материя, която принципно касае част от разпоредбите във вътрешните правила на звената, чиито служители са съответните лица са фактори, оказващи влияние, както върху качеството на работата им, така и върху възможностите им за самостоятелно развитие и обучение. Извод: Според проверяващият екип горните несъответствия на отговорите с установеното в хода на проверката са показател за липса на достатъчно добра координация по вертикала между ръководството и служителите в цитираните структурни звена. Освен това, констатираните различия пораждат съмнения за липса на познания у служителите, относно вътрешните актове за дейността на звеното им или за невярно представяне на информация от някои от тях. В този смисъл, резултатите от попълването на въпросниците показват, че независимо от направения опит от Комисията за получаване на максимално достоверна информация чрез тях, наличието на субективния фактор не е избегнат. ТАБЛИЦА № 2 
4.3. Анализирайки Таблица № 2 Комисията установи, следните основни акценти: а) От общо 12 (дванадесет) второстепенни разпоредители с бюджетни кредити само по отношение на 1 (един) е налице неизпълнение на мярка първа, формулирана в Доклад № 93-00-1087/23.05.2012г. на Инспектората на МИЕ. Това е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, по отношение на която в хода на проверката на място се установи, че е налице изключително разнородна практика, във връзка с въвеждането на задължения на служителите за познаване на действащите в Агенцията вътрешни правила/актове/процедури; б) Относно изпълнението на мярка втора се очертава следното: - 3 (трима) второстепенни разпоредители с бюджетни кредити (Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; Българска агенция за инвестиции и Български институт по метрология) са предприели необходимите действия за финализиране на дадената мярка. Във ведомствата действат вътрешни правила/методики/процедури, уреждащи стъпките и процесите насочени към оценка на корупционния риск, като такава е и извършена в различни периоди от време; - сред останалите 9 (девет) второстепенни разпоредители с бюджетни кредити се разкриват две основни групи: в първата група са онези администрации, за които Комисията е установила, че въпреки наличието на разписани и действащи вътрешни правила/методики, предвиждащи извършването на оценка на корупционния риск, такава не е реализирана. В първата група попадат - Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, Патентно ведомство и Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. За втората група е характерно, че независимо от множеството правила, свързани пряко или косвено с борбата с корупцията (стратегии за управление на рисковете; процедури по докладване, с цел превенция и противодействие на корупцията; правила за реда и начина на разглеждане на сигнали, съдържащи данни за корупция, корупционни прояви, злоупотреби, измами, грешки, както и за защита на лицата подали сигнали за корупция), в съответните администрации липсват такива уреждащи задължение за извършването на оценка на корупционния риск. На Комисията не бяха представени и доклади в тази посока. Това са: Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия; Агенция за приватизация и следприватизационен контрол; Комисия за защита на потребителите; Център на промишлеността на Република България в Москва; Агенция по обществени поръчки и Агенция за устойчиво енергийно развитие; в) От всички второстепенни разпоредители с бюджетни кредити само Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не е финализирала мярка трета от доклада от 23.05.2012г. на Инспектората на МИЕ, като в хода на проверката на Комисията е представен проект на Вътрешни правила за прилагане на антикорупционни процедури за докладване при отриване/установяване и/или наличие на информация за допуснати грешки, нередности, измами, злоупотреби и други в АПСК; г) Във връзка с реализирането на мярка четири от доклада на Инспектората за оценка на корупционния риск се констатира, че 6 (шест) броя второстепенни разпоредители с бюджетни кредити са провели обучения с антикорупционна насоченост през 2012г. От таблицата е видно, че това са: Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”; Агенция за приватизация и следприватизационен контрол; Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; Български институт по метрология; Комисия за защита на потребителите и Центъра на промишлеността на Република България в Москва. От тях със сигурност в три администрации е организирано обучение, в което са включени и теми, свързани с разясняване прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол; Български институт по метрология и Комисия за защита на потребителите. Относно останалите 6 (шест) ведомства се установи, че 5 (пет) от тях не са организирали, каквито и да е обучения на тази тематика (Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия; Българска агенция за инвестиции; Държавна комисия по стоковите борси и тържищата; Агенция по обществени поръчки и Агенция за устойчиво енергийно развитие), а в Патентно ведомство през 2012г. само един служител е преминал през обучение с антикорупционна насоченост, поради което Комисията е на мнение, че препоръката не е изпълнена. Относно 2013г. проверката на място показа, че в Годишните планове за обученията на някои второстепенни разпоредители с бюджетни кредити е заложено провеждането на такива с антикорупционна насоченост, като към датата на извършване на инспекцията, е реализирано само едно в Комисията за защита на потребителите; д) Мярка пета е финализирана изцяло от 6 броя (шест) бр. второстепенни разпоредители с бюджетни кредити – Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”; Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; Българска агенция за инвестиции; Държавна комисия по стоковите борси и тържищата; Център на промишлеността на Република България в Москва и Агенция по обществени поръчки. Редно е да се отбележи, че мярката е реализирана от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата по време на извършване на проверката, чрез издаването на Заповед № РД-11-047/01.11.2013г. на председателя на Комисията (Приложение Индекс Е18). С нея е възложено при участието на служители в процеси/контроли/комисии и др., особено чувствителни към корупционен натиск, във всички случаи на възможност за това, да се прилагат принципите на ротация и мобилност. Същевременно, другите 6 (шест) ведомства не са предприели действия в тази посока. Това са: Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия; Агенция за приватизация и следприватизационен контрол; Български институт по метрология; Патентно ведомство; Комисия за защита на потребителите и Агенция за устойчиво енергийно развитие. На Комисията прави впечатление, че по повод изпълнението на разглежданата мярка, от повечето администрации е налице разбиране, че осъществяването й се изчерпва със залагането на текстове във вътрешните правила, уреждащи най-общо казано извършването на обществени поръчки, чрез предвиждане на резервни членове, при определяне състава на комисиите за провеждането им. Липсва виждане за необходимостта от въвеждането на принципите за мобилност и ротация, при реализирането на специфичните дейности на съответните ведомства, свързани с процесите на специализираната им администрация; е) По отношение изпълнението на мярка шеста, анализа на информацията показа, че 7 (седем) второстепенни разпоредители с бюджетни кредити (Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия; Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; Български институт по метрология; Държавна комисия по стоковите борси и тържищата; Център на промишлеността на Република България в Москва и Агенция за устойчиво енергийно развитие) са взели под внимание указанията на Инспектората и са предоставили бърз и пряк достъп на интернет страниците си, осигуряващ възможност на гражданите за подаване на сигнали за корупция и жалби срещу служители на ведомствата им. Отново трябва да се посочи, че мярката е реализирана от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата в хода на проверката (Приложение Индекс Е19). Що се касае до останалите 5 (пет) администрации, в 3 (три) от тях – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол; Патентно ведомство и Агенция по обществени поръчки е създадена система за подаване на сигнали чрез интернет страницата им, но направения бърз, съвместен преглед на Комисията със служители от ведомствата показа, че съответните рубрики са публикувани на места, които не са лесно достъпни и затрудняват потребителите за намирането им. Останалите 2 (два) второстепенни разпоредители с бюджетни кредити – Българска агенция за инвестиции и Комисия за защита на потребителите са осигурили портали на интернет страниците си, с които обаче сигналите се препращат директно на Комисията по превенция и противодействие на корупцията; ж) Единствено мярка седма от доклада на Инспектората от 23.05.2012г. е изпълнена окончателно от всички второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, като с цел реализирането й във ведомствата са разписани вътрешни правила, касаещи реда и начина за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в тях, както и регламентиращи възможностите за получаване на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. Всички вътрешни правила са съобразени с въведените редица изменения в нормативната база, регламентираща изискванията в тази посока. Обобщаването на изложеното в предходната точка, разкрива, че 3 (три) от мерките, заложени в доклад № 93-00-1087/23.05.2012г. на Инспектората на МИЕ са финализирани изцяло или на 92% от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра. Това са мерки първа, трета и седма. От другите 4-ри (четири) мерки, реализирането на мярка втора е затруднило в най-голяма степен ведомствата – само 25% са я изпълнили, въпреки, че някои са предприели действия в тази посока. Мерки четвърта и пета са осъществени от половината ведомства или 50% от тях, а мярка шеста от 42%. Извод: Изложените констатации, по отношение степента на отразяване на мерките на Инспектората във вътрешните правила (инструкции/методики/процедури и др.) на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, по мнение на Комисията са идентични с тези, коментирани вече в т.4.1., раздел ІІ от настоящия доклад. С оглед на това, направеният в тази връзка извод, изцяло важи и тук. 4.4. След прегледа на Таблица № 2, Комисията отново извърши съпоставка на отговорите, съдържащи се в попълнените въпросници от служителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (Приложения Индекси от Ж75 до Ж110) с установената фактическа обстановка. При направеното сравнение се формираха четири групи несъответствия: а) На първо място са налице случаи, при които Комисията установи, че от страна на съответната администрация мерките са изпълнени изцяло или частично, но някои от служителите попълнили въпросника показват непознаване на съответната материя или вътрешните правила, в чиито текстове същите са намерили отражение. Примери в тази посока са предоставените отговори от служители на: Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (по два отговора предоставени по въпрос № 2 „Ако отговорът Ви по предходния въпрос е „да” моля, посочете наименованието на някои от тези Вътрешни правила, които предвиждат такива задължения!”); Българска агенция за инвестиции (всички отговори по въпроси № 2 и № 4 „Във Вашата администрация извършвана ли е оценка (самооценка) на корупционния риск?”); Български институт по метрология (по един предоставен отговор по въпроси № 1 „Във вътрешните правила за дейността на Вашата администрация налични ли са текстове (норми/разпоредби/раздели и др.) предвиждащи задължение за познаването и прилагането им?”; № 3 „Във вътрешните правила за дейността на Вашата администрация налични ли са текстове (норми/разпоредби/раздели и др.) предвиждащи задължение за Вас и/или за Вашия ръководител, свързани с наблюдение и анализ на състоянието на корупционния риск в администрацията Ви, както и такива насочени към докладване на неговото състояние?” и № 7 „Във вътрешните правила за дейността на Вашата администрация налични ли са текстове (норми/разпоредби/раздели и др.) предвиждащи задължение за ротация/мобилност на служителите участващи в комисии/работни групи/контроли и др. при възникване на необходимост за това?”, всички отговори по въпрос № 2 и два по № 4); Патентно ведомство (два отговора предоставени по въпрос № 1, всички по въпрос № 2, и един по № 3); Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (един отговор предоставен по въпрос № 2) и Агенция за устойчиво енергийно развитие (всички отговори предоставени по въпроси № 2 и № 7); б) На следващо място се установи, че независимо от това, че част от мерките не са изпълнени или финализирани изцяло от някои администрации, служителите на същите са потвърдили наличието на действия за това и са предоставили положителни отговори, противоречащи на действителността. Като примери, могат да бъдат посочени отговорите на служителите от: Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” (всички отговори по въпрос № 4); Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (всички отговори по въпрос № 3 и два отговора по № 7); Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (всички отговори по въпроси № 3, № 4 и № 7); Патентно ведомство (всички отговори по въпрос № 7); Комисия за защита на потребителите (всички отговори по въпрос № 4); Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (два отговора по въпрос № 4); Агенция по обществени поръчки (всички отговори по въпрос № 3); и Центъра на промишлеността на Република България в Москва (всички отговори по въпрос № 3); в) За пореден път се разкриха и данни за непознаване на основни правила, регламентиращи най-общо казано задължения за служителите, насочени към противодействие и превенция на корупция, корупционни прояви, измами, грешки, нередности и др. За формиране на посочения извод, налагат отговорите на някои служители от: Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (един отговор по въпрос № 5 „Моля, посочете акта, действащ за Ваша администрация, в който са регламентирани отговорности за Вас за докладване при констатирани/установени случаи на корупция, корупционни практики, грешки, нередности, измами и др. и/или породени съмнения в тази посока?”); Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ( два отговора по въпрос № 5); Български институт по метрология (всички отговори по въпрос № 5); Патентно ведомство (всички отговори по въпрос № 5); Комисия за защита на потребителите (всички отговори по въпрос № 5); Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (един отговор по въпрос № 5) и Агенция за устойчиво енергийно развитие (всички отговори по въпрос № 5); г) Констатираха се и случаи, при които служителите от съответната администрация са потвърдили наличието на проведено обучение с антикорупционна насоченост, въпреки липсата на такова. Това са двама от служителите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (отговорите предоставени по въпрос № 6 - „През 2012г. и през 2013г. организирани ли са обучения/семинари с антикорупционна насоченост от Вашата администрация и участвали ли сте в такива?”). Извод: Освен, че потвърждават изцяло извода, формулиран в т.4.2., раздел ІІ от доклада и показват бързина и формално отношение при попълване на въпросника, описаните по-горе констатации очертават и някои пропуски/слабости в изградените системи за контрол в някои второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, изразяващи се в: - непознаване на действащите вътрешни правила във ведомствата, установяващи механизми и процедури, насочени към противодействие и превенция на корупцията и корупционните прояви, което обезсмисля тяхното разписване и крие риск от допускане на ситуации, чиято превенция целят; - неразбиране/непознаване в детайли на осъществяваните от съответната администрация дейности/процеси, което е предпоставка за допускане на грешки и несъответствия при реализирането им и неизпълнение или неточно изпълнение на служебните задължения и ангажименти, регламентирани в тях. 5. По отношение на мерките дадени в хода на проверката с предмет: „Оценка на ефективността на дейността на звената в министерството” Втората основна задача на извършваните инспекции е проследяване изпълнението на мерките, формулирани в резултат на проведената през 2012г. проверка с предмет „Оценка на ефективността на дейността на звената в министерството”. Предвид спецификата на целите и задачите на проверката, за изпълнението на тази задача Комисията изготви един брой таблица, в която са набелязани предприетите действия и издадените актове, насочени към осъществяването на мерките. ТАБЛИЦА № 3 
Обобщавайки изложеното в Таблица № 3, Комисията счита за необходимо да маркира следните обстоятелства: а) На първо място е редно да се отбележи, че въпреки, че проверката от 2012г. е обхванала дейността на всички звена в министерството, с изпълнението на дадените препоръки (мерки) са били ангажирани само някои от дирекциите в МИЕ. Причината за това е фактът, че мерките са насочени към подобряването на процеси, касаещи дейността на определени звена. От друга страна, реализирането на голяма част от тях, изисква изготвянето на нови актове, респ. изменението/допълнението на съществуващи вече такива, с което ролята на дирекция „Правна” е водеща, с оглед функциите й по Устройствен правилник; б) Мерките, чието изпълнение се проследява са общо 4-ри (четири) на брой, като 2 (две) от тях са формулирани в няколко подточки. Единствено осъществяването на мярка втора ангажира значителен брой звена, като за реализирането й действия е трябвало да предприемат всички дирекции от специализираната администрация на МИЕ, включително и дирекции „Правна” и „Информационно и комуникационно осигуряване”. Същевременно, начинът на разписване на мярката показва, че същата има текущ, периодичен характер на изпълнение; в) От таблицата се установява, че към момента всички мерки от доклад № 93-00-2196/10.12.2012г. на Инспектората на министерството са финализирани, чрез предприемане на своевременни действия за това. Що се касае до начина им на реализиране, трябва да се отбележи, че от страна на Комисията са налице забележки в тази посока. Така например, по повод осъществяването на една от задачите, свързани с изпълнението на мярка трета (т.3.1. „Разписване на по-точни и ясни задължения на отделните звена, ангажирани в процеса по предоставяне на достъп до обществена информация”) се констатира, че прочита на Заповед № РД-16-674/07.05.2013г. отново поражда въпроси, свързани с реда, начина, сроковете и обективирането на някои задължения на служителите, ангажирани с процеса по предоставяне на достъп до обществена информация. Въпреки това, проверяващият екип не счита да даде нови указания в тази посока, отчитайки необходимостта от самостоятелна преценка на звената/служителите, работещи по предоставянето на достъп до обществена информация, както и факта, че периодичната промяна на актове, уреждащи основни процеси, протичащи в администрацията, създава условия за допускане на пропуски при осъществяването им. Извод: Установените пропуски по отношение начина на реализиране на мярка трета, т.е. формулирането на разпоредби в Заповед № РД-16-674/07.05.2013г., които не са в достатъчна степен прецизни, точни и ясни е основание за невъзможност за осъществяване на ефективен контрол, относно изпълнението им. Каталог: files -> useruploads -> files files -> Цел и правна рамка files -> Европейски съюз европейки фонд за регионално развитие files -> Іii образци на документи за участие в процедурата образец №1 оферта files -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Дирекция " Изтегляне 455.46 Kb. Сподели с приятели:
|