До г-н георги първанов президент на република българия до г-н георги пирински

На 31 октомври 2007 г. Комисията за финансов надзор в лицето на зам.-председателя й г-жа Ралица Агайн обяви в публичното пространство, че предлаганите продукти от HILD представляват животозастрахователна дейност и за това е необходим лиценз. Непосредствено на 7 ноември Комисията по икономическа политика към Народното събрание прие на второ четене поправка в Кодекса за застраховането, в която експресно бе добавен текстът на чл. 230а. На следващия ден - 8 ноември, народните представители гласуваха в пленарна зала промени в Кодекса за застраховането, като приеха и чл.230а, ал.2, придобил публичност като „поправката HILD”. С приемане на въпросния текст се регулира като застрахователна всяка дейност по сключване на договори за пожизнена рента, което сравнително правно прави България единствена държава член на Европейския съюз, която на практика забранява всеки договор за пожизнена рента, освен ако не се извършва от застраховател.

В същото време член 230а, който регламентира „застраховка за пенсия или рента”, е несъвместим с основни императивни норми на застрахователното право, поради което е практически неприложим от лицензираните застрахователи, но в същото време блокира дейността на HILD и всеки друг търговец, сключващ договори с елемент на пожизнена рента. Договорът за застраховка за пенсия или рента е несъвместим и с общите принципи на застрахователното право: Несъвместимо и нелогично е решението на чл. 230а за плащане на застрахователна премия под формата на прехвърляне на вещно право върху недвижим имот. Вещно право се прехвърля само с договор във формата на нотариален акт (чл. 18 ЗЗД), докато договорът за застраховка се сключва под формата на застрахователна полица или друг писмен акт (чл. 184 ал. 1 КЗ). Невъзможността да се спази законовата форма ще доведе до недействителност на всеки договор, сключен по чл. 230а. Допълнително, не може застрахователят да приема вместо пари вещи, защото той е финансова институция, а е известно, че всички финансови институции работят с пари, а не акумулират във фондовете си вещи. Правните белези на застрахователния договор чл. 230а от Кодекса за застраховането се припокриват изцяло с белезите на договор за издръжка и гледане, познат
на българското право от повече от 80 години, както и с договора за продажба на изплащане (чл. 335 от Търговския закон) в случай, че предметът на продажбата е вещно право върху недвижим имот. Следователно, след влизането в сила на чл. 230а от Кодекса за застраховането всеки търговец, извършващ покупка на изплащане на вещно право върху недвижим имот или физическо лице, сключило два или повече договора за издръжка и гледане, следва да регулира дейността си като застраховател! Същевременно чл. 230а не позволява и на лицензираните застрахователи да го предложат на пазара на застрахователни услуги, тъй като прилагането му на практика би довело до заплаха за тяхната дейност поради съществено нарушаване на гаранционните им активи, доколкото ограничените вещни права се погасяват поради неупражняването им в кратки давностни срокове. Изброяването на правната несъвместимост на разпоредбите на чл. 230а от Кодекса за застраховането с основни положения в законодателството на Република България може да продължи, но това не е целта на настоящото писмо. Явно е, че разпоредбата на чл. 230а е нелогично и конюнктурно развитие на Кодекса за застраховането и по същество блокира дейността на всяка компания или физическо лице, решили да предложат на пазара продукт с параметрите на договор за пожизнена рента.

Освен изброеното до тук, не мога да подмина и факта, че с приемането на чл. 230а законодателят нарушава основни права на търговските субекти в България, гарантирани на ниво Конституция, закони и международни договори, по които България е страна, включително и ангажименти, поети към партньорите ни от Европейския съюз. Сред нарушените фундаментални права са свободата на договаряне, основна за правото на ЕС, регламентирана и на национално ниво в чл. 9 ЗЗД; свободата на стопанска инициатива, (чл. 16 от Хартата на основните права в Европейския съюз, чл. 19 от Конституцията на Република България); свободата за предоставяне на услуги (чл. 49 от Договора за Европейските общности); принципът за недопускане на дискриминация (чл. 48 от Договора за Европейските общности, чл. 19 от Конституцията на Република България) и др.

Успоредно с нелогичното решение на законодателя да приравни дейността на HILD към застрахователна, което не само, че е лишено от правна логика, но е и практически неприложимо в самата си същност, съм длъжна да обърна внимание, че в установени европейски законодателства с дълги традиции в тази специфична област, в която работи HILD, традиционното решение е коренно различно. Договорите за пожизнена рента са регламентирани в гражданските кодекси на Германия (чл. 759 ГК), Швейцария (чл. 516ГК), Франция (чл. 1968 ГК), Италия, Унгария като част от общото облигационно право на тези държави и се прилагат свободно от стопанските субекти, без лицензионен, разрешителен или регистрационен режим. Правото на Европейския съюз също ги разпознава като близки, но различни от животозастрахователната дейност. Преди 1950 г. тези договори са били кодифицирани и в България от стария ЗЗД, още тогава разпознати от българския законодател като различни от застрахователните договори.

Същевременно, както нееднократно сме заявявали, в Групата компании HILD приветстваме позитивните намерения на законодателя да регулира специфичната ниша, в която предлагаме нашите продукти. Според нас е нужна регулация, която ще предостави

сигурност на потребителите и условия за развитие на бизнеса и на компаниите, които ще решат да стъпят на този пазар. Една законова регулация ще доведе и до прозрачни условия и поява на конкуренция, от което възрастните ни клиенти могат само да спечелят. Тя обаче не може да бъде постигната с прибързани действия, които предлагат юридически неиздържани решения, несъобразени с действащото българското право и са явно забранителни за свободното предприемачество, повлияни от конюнктурни ситуации и непрозрачни интереси. Необходима е регулация, която ще защити интересите на потребителите и осигури възможност за растеж и развитие на свободната търговска дейност. Забранителната разпоредба на чл. 230а е несъвместима с тези цели.

Водещ принцип в корпоративната стратегия и политиката на Групата компании HILD са високите етични стандарти и коректност, които са в основата на всеки бизнес със социална значимост. Компаниите HILD Асет България ЕАД и HILD България ЕООД са регистрирани в България и работят съобразно действащото българско законодателство. Членовете на Борда на директорите на Групата компании HILD са висококвалифицирани мениджъри и инвестиционни експерти с международен опит в сферата на финансите, икономиката, инвестиционните фондове. От старта на дейността си до момента компанията стриктно спазва българските закони, съдейства отговорно на всички държавни институции и органи, провежда политика на прозрачност и откритост към своите клиенти и към българското общество като цяло. Компания HILD изпълнява финансовите си ангажименти и осигурява активен социален живот чрез Клуб HILD на клиентите, с които вече е сключила договори към 31 октомври 2007 г.

За действията, които ще предприемем пред Европейската комисия, сме информирали г-жа Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на ЕК в България и посланиците в София на САЩ, Федерална Република Германия и Република Унгария, чийто граждани са част от акционерите на Групата компании HILD.

В заключение, искам да отбележа, че компания HILD остава на българския пазар и занапред ще работи при спазване на действащото законодателство в Република България. Следвайки моралните и бизнес норми на поведение, за нас е изключително важно доброто име на България и българските институции да остане ненакърнено. Но когато дейността на компанията е засегната от непрозрачни намерения и нарушаване на декларирани принципи на Европейското законодателство и Българската Конституция, компания HILD няма намерение да не предприеме предоставените й законови възможности, за да защити корпоративните и търговските си интереси, както и интересите на своите клиенти.